РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. Сливен, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20242200500253 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.196 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба депозирана от адв.О., пълномощник на
В. Н. Н. – П., ЕГН ********** против решение № 332/22.04.2024г. по гр.д. №
3936/2023г. на Районен съд – Сливен, с което са били отхвърлени предявените
от жалбоподателката против А. Н. Н., ЕГН ********** от ******* и Н. А. Н.,
ЕГН: ********** от ******* иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за
намаляване на Саморъчно завещание от 21.06.2016 г. и възстановяване на
запазената част на ищцата в размер на 1/3 ид. ч. от наследството на
наследодателя Н. И. Н., ЕГН: **********. С обжалваното решение
жалбоподателката е била осъдена да заплати деловодни разноски в размер на
1544.00лв. общо.
Решението е обжалвано изцяло. Във въззивната жалба се твърди, че то е
1
недопустимо и като такова нищожно, неправилно, незаконосъобразно,
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно
тълкуване на събраните по делото доказателства, което е довело и до
неправилни правни изводи.
Страната посочва, че неправилно съдът бил разгледал непредявени от
нея искове, а именно иск за делба (който вече е бил предявен по друго
гражданско дело 3475/2023г. на РС – Сливен). Искът на жалбоподателя бил
единствено за произнасяне по отношение накърнена запазена част от
наследството само и единствено за имот с идентификатор № *******. Всичко
останало разгледано от съда било извън сезирането му. Недопустимо било
съдът да включи в процеса като страни непреки наследници на Н. И. Н. като
неговия внук – Н. А. и да прави изчисления, за които не е сезиран (включвайки
и други сгради и обекти собственост на наследодателя). Като разгледал
непредявени искове, съдът бил постановил недопустимо решение.
Страната счита, че неправилно съдът е приел, че е налице увеличаване
на наследството в размер на 7713лв. от А. Н. без за това да са представени
никакви писмени доказателства. Не ставало ясно, какъв вид ремонт е бил
извършван ( текущ, основен) и дали той е довел до увеличаване стойността на
имота. Жалбоподателят счита, че дори ответниците да са извършвали някакви
ремонтни дейности по имота, това било израз на тяхната морална
ангажираност към наследодателя.
На следващо място страната счита, че е бил нарушен принципът на
равнопоставеност, тъй като съдът бил приел доказателствата представени от
ответниците, но не и тези на ищцата. Съдът неправилно бил тълкувал и
приложил разпоредбите на ЗН. Не се бил произнасял по всички възражения на
страната. Неправилно в наследствената маса бил включен имот, който е
придобит от въззивницата 12 години преди откриване на наследството.
Моли се обжалваното решение да бъде отмеН. и делото да бъде върнато
на РС за ново разглеждане или да бъде отмеН. и спорът да бъде разрешен по
същество. Моли се да бъдат присъдени деловодни разноски. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от адв.Х., пълномощник на А. Н. Н. и Н. А. Н., с който въззивната жалба е
2
оспорена като неоснователна. Страната посочва, че пред РС – Сливен е в
процес на разглеждане искова молба за делба между страните, в която е
включен и процесният имот с идентификатор *******. Със саморъчното
завещание на наследодателя на страните той бил завещал полагащите се му
части от имот на адрес *******, а не само жилищната сграда. Съдът не се бил
произнесъл по непредявени искове. Решението на РС било правилно и по
отношение на намалянето на наследствената маса със стойността на
извършените от ответника ремонтни дейности, което било поискано от него
своевременно - още с отговора на исковата молба и по което искане съдът бил
изложил подробни аргументи. Страната счита, че след като ищцовата страна
не е спорила първоначалната експертиза, правилно и е било отказано
извършването на допълнителна експертиза. Моли се въззивната жалба да
не бъде уважавана. Претендират се деловодни разноски.
В с.з въззивницата се явява лично, както и с представител по
пълномощие адв.О., който моли жалбата да бъде уважена. Претендира
разноски.
Въззиваемите не се явяват в с.з. Представляват се от представител по
пълномощие адв.Х., която оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания
отговор по нея и моли обжалваното решение да бъде потвърдено, както и да
се присъдят разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Решението на РС - Сливен е било съобщено на въззивника на
24.04.2024г. и обжалвано в законоустановения двуседмичен срок (07.05.2024г.
).
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от
надлежна страна , имаща правен интерес от обжалване на валиден съдебен
3
акт.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
По делото е бил предявен иск с правно основание чл.30 от Закона за
наследството от въззивницата против въззиваемите. В исковата молба се
твърди, че с направеното от Н. И. Н. завещателно разпореждане по отношение
на имот – сграда с идентификатор ******* се е накърнила запазената част на
ищцата/въззивница.
Във въззивната жалба жалбоподателят е направил две основни
възражения – че постановеното решение е недопустимо, тъй като като страна
в него е взело участие, лице което не е наследник на Н. И. Н. – неговия
надарен внук Н. А. Н. и съдът е допуснал недопустимо „разширяване на
предмета на делото“ като при определяне на наличието на накърнена запазена
част е включил имоти извън посочения в исковата молба. Тези възражения са
абсолютно неоснователни.
На първо място следва да се посочи, че страните по предявен иск са :
ищец – наследникът, който претендира, че запазената му част е накърнена и
ответник – лицето, което е било облагодетелствано от направеното завещание
или дарение. В случая на позицията на ответник следва да се конституират
двете лица, които са облагодетелствани от саморъчното завещание на Н. И. –
неговият син А. Н. и неговият внук – Н. Н.. Това са и ответниците, които са
посочени в исковата молба от ищцата и недоумение буди фактът, че страната
първоначално е посочила Н. Н. като ответник, а след това твърди, че е
постановено недопустимо решение като той е бил страна по делото. Съдът не
е допуснал процесуално нарушение.
Що се касае до ответника Н. Н. следва да се има предвид, че
предявеният срещу него иск по чл.30 от ЗН се явява неоснователен, тъй като
въззивницата не е приела наследството на наследодателя си по опис, каквото е
изискването на чл.30, ал. 2 от ЗН за предявяване на иска срещу лица, които не
са наследници по закон, какъвто се явява Н. Н.. В този смисъл е трайната
съдебна практика на ВКС – (ТР 1/2005г.). В т.4 от ТР № 3/19.12.2013г. на
ОСГК е прието, че приемането на наследството по опис е материална
предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на
запазената част спрямо заветник или надарен, който не е призован към
наследяване. Както е посочено в ТР, като приеме наследството по опис ,
4
призованото към наследяване лице изразява воля да брани едно специфично,
признато от закона право, а именно правото на възстановяване на запазената
част от наследството на наследодателя си.
Второто оплакване на въззивника е свързано с това, че съдът не се е
ограничил в преценката си дали е нарушена запазената му част само по
отношение на процесния имот, а е взел предвид всички наследствени имоти,
както и извършени от наследодателя приживе дарения. Оплакването на
страната е абсолютно неоснователно. Съгласно разпоредбата начл.31 от
Закона за наследството за да се определи разполагаемата част, както и
размерът на запазената част на наследника се образува една маса от всички
имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта
му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл.
12, ал. 2. След това се прибавят към нея даренията с изключение на
обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и
според стойността им по време на откриването на наследството за
недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.
Първоинстанционният съд е процедирал точно по този начин и няма
процесуални нарушения извършени от негова страна.
При постановяване на решението си, съдът е взел предвид всички
свидетелски показания дадени както от свидетелите на ищцата, така и от
свидетелите на ответниците. Те са свидетелствали за личните си впечатления,
които съдът е взел предвид. Съответно изказаните предположения за факти,
на които свидетелите не са присъствали не са били взети предвид.
При определяне на наследствената маса съдът се е съобразил с
предоставените от страните данни за имоти и с неоспореното от тях
заключение на ВЛ изготвило СТЕ. Правилно е било прието увеличаване
стойността на наследствения имот извършен, както с участието на ищцовата
страна, така и от ответниците. Правилно е било отчетено извършеното
дарение на 1/3 ид.ч. от недвижим имот-апартамент с идентификатор №
*******, находящ се в *******. Имотът на ******* не е представлявал част от
наследството на Н. И., поради което правилно не е включен в наследствената
маса.
При определяне размера на разполагаемата/запазена част следва да се
5
спази точно последователността посочена в чл.31 от ЗН. По делото е
изготвена СТЕ, която съдът кредитира изцяло като изготвена от компетентно
и незаинтересовано лице. Съгласно заключението на ВЛ в наследствената маса
(към датата на откриване на наследството – 06.10.2019г.) се включват
недвижими имоти ( къща в ******* 4/6 ид.ч. и земеделски и горски имоти) на
обща стойност 56334.00лв. От свидетелските показания е установено
увеличаване стойността на наследството съответно с 7713.00лв. от А. Н. и
572.00лв. от В. Н. – П. (предвид правото на собственост от 4/6 ид.ч. от
наследодателя им). След като от общата стойност на наследството се извади
стойността, с която то е било увеличено, крайната стойност на откритото
наследство е 48049.00лв. (56334.00 – 7713.00- 572.00 = 48049.00). Към така
получената сума следва да се прибави извършените от наследодателя приживе
дарения. В случая това е сумата от 15784.00лв. представляваща 1/3 от
стойността на недвижим имот с идентификатор № ******* (апартамент в
*******), дарен от наследодателя Н. И.. По този начин стойността на масата
възлиза на сумата от 63833.00лв.
Тъй като към момента на смъртта си наследодателят Н. И. е оставил
двама наследници – В. Н. – П. и А. Н. неговата разполагаема част е била 1/3 от
63833.00лв. или 21278.00лв. съответно запазената част за всеки от
наследниците е била 21278.00лв. (чл.29, ал.1 от ЗН).
Въззивницата Н. – П. е получила наследство на стойност 6417.00лв. – от
земеделски и горски имоти. Към тази сума следва да се прибави стойността на
дарения от наследодателя 1/3 ид.ч. от имот в *******“ – 15784.00лв. Така
общо нейният дял е в размер на 22201.00лв., което е повече от запазената и
част в размер на 21278.00лв. Тъй като завещателното разпореждане не
накърнява запазената част на въззивницата, завещанието не подлежи на
намаление.
Предявеният иск по чл.537, ал.2 от ГПК е акцесорен и поради
отхвърлянето на иска по чл.30, ал.1 от ЗН, съдът не дължи отделно
произнасяне по него.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат изцяло с тези
направени от първоинстанционния съд , обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Пред настоящата инстанция са направени искания за присъждане на
6
разноски от страна на въззиваемите. Такива са доказани в размер на
1000.00лева заплатено адвокатско възнаграждение.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 332/22.04.2024г. по гр.д. № 3936/2023г. на
Сливенски районен съд.
ОСЪЖДА В. Н. Н. – П., ЕГН ********** от ********** да заплати на
А. Н. Н., ЕГН ********** от ******* и Н. А. Н., ЕГН: ********** от *******
деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 1000.00лева заплатено
адвокатско възнаграждение лева.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7