РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. К., 13.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на шести юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Дановска
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Гражданско дело №
20215100100050 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба с вх. № 88/05.04.2021г., предявена от АЛ.
ЕВГ. Х. от гр. С. срещу „У. - х.” АД, с ЕИК *****, и Ж. СТ. Х. от гр. К..
Ищецът твърди, че на 30.08.2019 г. в град К. е сключен Договор за
поръчка между „У. - х.” АД, с ЕИК *****, в качеството му на доверител и АЛ.
ЕВГ. Х., с ЕГН **********, в качеството му на довереник.
Твърди, че съгласно чл. 1 от Договора довереникът се задължил да
проучи пазара на кредитите и вземанията в Република България и по своя
преценка да осъществи контакти с потенциални финансови институции, като
банки, инвестиционни и финансови дружества и други подобни, а така също и
с физически и юридически лица и еднолични търговци, занимаващи се с
изкупуване на вземания и кредити, във връзка с осъществяване на бъдеща
сделка (продажба) между доверителя и купувача посочен от довереника, за
прехвърляне на цялото вземане на „У. - х.” АД, в качеството му на взискател,
от община К., в качеството й на длъжник, по изпълнително дело №
20198120400684, по описа на ЧСИ Р. С. с рег. № ***, с район на действие -
Окръжен съд - К..
Сключеният между страните Договор за поръчка бил възмезден.
Във връзка с този договор доверителят упълномощил довереника за
описаните в Договора правомощия с Нотариално заверено пълномощно с рег.
№ 11550 на нотариус Д. Г.а, нотариус с район на действие PC - К., с рег. №
*** на НК.
На 16.10.2019 г. било сключено Споразумение към Договора за поръчка
от 30.08.2019 г. С него страните приели, че поръчката, предмет на Договора за
1
поръчка от 30.08.2019г., е коректно и в цялост изпълнена.
Също така страните договорили, че задължението на „У. - х.” АД към
АЛ. ЕВГ. Х. е в приблизителен размер на 457 000 лева и същото ще бъде
намалено с отстъпка от страна на Х., която е в приблизителен размер на 17 %
от дължимата сума.
Така, след направената отстъпка от страна на Х., страните се
споразумели „У. - х.” АД да заплати на АЛ. ЕВГ. Х. сума, която е в размер на
380 000 лева (триста и осемдесет хиляди), както следва:
190 000 лева - не по-късно от 20.02.2020 г. и
190 000 лева - не по-късно от 20.03.2020 г.
В т. 5 от Споразумението Ж. СТ. Х., в качеството си на физическо лице,
встъпила в дълга на „У. - х.” АД и се съгласила да дължи солидарно
уговорената в споразумението сума, която е в размер на 380 000 лева.
Споразумението между „У. - х.” АД и Х. носело белезите на договор за
спогодба по чл. 365, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че с процесната спогодба страните договорили краен
срок за плащане на задължението на „У. - х.” АД, а именно 20.02.2020 г. и
20.03.2020 г. С настъпване на двата падежа вземането му от „У. - х.” АД и
Ж.Х. станало изискуемо.
Относно представителната власт на Ж. СТ. Х. спрямо „У. - х.” АД
твърди, че процесните Договор за поръчка и Споразумението към него са
подписани от Ж. СТ. Х., в качеството й на пълномощник на „У. - х.” АД,
съгласно пълномощно с нотариално удостоверени подпис рег. №
17104/13.11.2010 г. и нотариално удостоверено съдържание - № 76, том 3, рег.
№ 17105/13.11.2010 г. по описа на нотариус К. Д. с рег. № *** в Нотариалната
камара с район на действие Районен съд - К..
По отношение на търсената неустойка, в исковата молба се сочи, че в т.4
от процесното Споразумение страните се договорили, че се дължи неустойка,
която е в размер на 1 % от забавеното задължение за всеки ден просрочие.
Ответното дружество забавило плащането по първата вноска с 405 дни, а
плащането по втората вноска - с 376 дни. Това, че не бил предвиден фиксиран
срок или размер, до който неустойката може да се начислява, не водело до
нейната прекомерност или нищожност (арг. Тълкувателно решение № 1/09г.
от 15.06. 10г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСтК на ВКС). Това било така, тъй като
забавата била изцяло и пряко обвързана от действията на длъжника.
Страните договорили неустойка, която към момента на подаване на
исковата молба следвало да бъде в размер на 405 % (405 дни просрочие) по
първата вноска и 376 % (376 дни просрочие) по втората вноска.
Ищецът обаче претендира неустойка в размер на 30 % от цялото вземане,
тъй като според него това бил процентът, който отговаря на справедливостта
в гражданските и търговските отношения, както и на обезпечителната,
обезщетителната и санкционната й функция. Търсената неустойка била за
първите 30 дни забава от страна на ответниците, от съответния падеж на
всяка от вноските, както следва:
2
57 000 /петдесет и седем хиляди лева/ лева, неустойка, начислена за
първите 30 дни забава на първата вноска (от 21.02.2020 г. до 21.03.2020
г.),
57 000 /петдесет и седем хиляди лева/ лева, неустойка, начислена за
първите 30 дни забава на втората вноска (от 21.03.2020 до 19.04.2020)
Сочи се още, че неустойка в размер на 30 % от задължението отговаря и
на големия период на забава от страна на длъжниците — повече от 1 (една)
година.
При определяне на размера на неустойката следвало да се вземе предвид,
че е налице пълно неизпълнение от страна на длъжниците.
Претендира се и законна лихва, както следва:
19 898,81 лева - законна лихва, дължима се по първата вноска от
Споразумението, считано от датата на забавата, без да се включва
периода, за който се търси неустойка, а именно - от 22.03.2020 г. до
датата на подаване на исковата молба - 02.04.2021 г.
18 368,14 лева - законна лихва, дължима се по втората вноска по
Споразумението, считано от датата на забавата, без да се включва
периода, за който се търси неустойка, а именно - от 20.04.2020 г. до
датата на подаване на настоящата искова молба - 02.04.2021 г.
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане на задължението.
Иска се да бъде постановено решение, с което „У. х.“ АД с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „С. С.“ № * и Ж. СТ. Х., с ЕГН
**********, с град К., ул. „А.“ № *, да бъдат осъдени да заплатят солидарно
на АЛ. ЕВГ. Х. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, блок №*, вк. *, ет.
*, ап. *, сумата от 532 266,95 лева (петстотин тридесет и две хиляди двеста
шестдесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки), от която 380 000 лв.
(триста и осемдесет хиляди) - главница по Договор за поръчка от 30.08.2019
г., изменен със Споразумение от 16.10.2019 г. към Договора за поръчка от
30.08.2019 г.; 57 000 (петдесет и седем хиляди лева) лева, неустойка,
начислена за първите 30 дни забава на първата вноска (от 21.02.2020 г. до
21.03.2020 г.); 57 000 (петдесет и седем хиляди лева) лева, неустойка,
начислена за първите 30 дни забава на втората вноска (от 21.03.2020г. до
19.04.2020г.); 19 898,81 лева - законна лихва, дължима се по първата вноска
от споразумението, считано от датата на забавата, без да се включва периода,
за който се търси неустойка, а именно - от 22.03.2020 г. до датата на подаване
на исковата молба - 02.04.2021 г.; 18 368,14 лева - законна лихва, дължима се
по втората вноска от Споразумението, считано от датата на забава, без да се
включва периода, за който се търси неустойка, а именно - от 20.04.2020 г. до
датата на подаване на настоящата искова молба — 02.04.2021г. Ищецът
претендира също да бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят и
законната лихва за забава върху главницата за периода от завеждане на
исковата молба - 02.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноските, направени в настоящото производство, както
и разноските, направени във връзка с обезпечаване на иска, за което е
3
издадено Определение от 10.03.2021 г. по гр.д. 3123/2021 г., по описа на
Софийски градски съд, IV състав и разноските по образуваното изпълнително
дело 161 /2021 г. по описа на ЧСИ Х. П., с рег.**№ *** на КЧСИ.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК са постъпили писмени отговори на
исковата молба от двамата ответници, с които предявените искове се
оспорват като неоснователни.
I. Ответникът „У. х.“ АД счита исковата молба за допустима, но изцяло
неоснователна. Твърди, че процесният Договор за поръчка/30.08.2019г. и
тристранното Споразумение от 16.10.2019г. са подписани от името на „У. х.“
АД без представителна власт.
Процесните Договор за поръчка/30.08.2019г. и тристранното
Споразумение от 16.10.2019г., на които ищецът основава претенциите си,
били подписани от Ж.Х. от името на „У. х.“ АД без представителна власт.
Това било така, тъй като на 05.09.2014 г. с Нотариална покана „У. х.“ АД
оттеглило подписаното от него нотариално заверено пълномощно с рег. №
17104 и 17105 от 13.11.2010г. по описа на нотариус К. Д., за което ищецът бил
информиран преди подписването на Договор за поръчка/30.08.2019г. и на
тристранното Споразумение от 16.10.2019г. Сочи подробни съображения за
становището си, че Договор за поръчка/30.08.2019г. и тристранното
Споразумение от 16.10.2019г. са свързани с упражнено спрямо мнимия
пълномощник Ж.Х. заплашване, а при условията на евентуалност - измама
или грешка.
С подадена от него частна жалба срещу обезпечително Определение №
265454/10.03.2021г. по гр. д. № 3123/2021г. по описа на СГС, ГК, IV - „в“
състав своевременно упражнил правото си на възражение по чл. 301 от ТЗ,
поради което счита, че не е обвързан нито с Договор за поръчка/30.08.2019г.,
нито с тристранното Споразумение от 16.10.2019г., и съответно - в негова
тежест не възникнали задължения нито по тях.
При условията на евентуалност счита, че тристранното Споразумение от
16.10.2019г. е подписано от името на „У.- х.“ АД без представителна власт и
поради обстоятелството, че за сключването на договор за спогодба е
необходимо изрично пълномощно.
На отделно основание счита, че тристранното споразумение от
16.10.2019г. е нищожно поради липса на основание и невъзможен предмет,
като излага съображенията си за това.
Въвежда и възражение за недействителност на тристранно Споразумение
от 16.10.2019г. по смисъла на чл. 40 ЗЗД.
Прави възражение и за унищожаемост на тристранното Споразумение от
16.10.2019г. поради грешка; измама; и заплашване.
Моли исковата молба да бъде оставена без уважение. Претендира
деловодни разноски.
II. Ответникът Ж. СТ. Х. счита исковата молба за допустима, но
неоснователна. Твърди, че процесните Договор за поръчка/30.08.2019г. и
тристранно Споразумение от 16.10.2019г. са подписани от нея без
4
представителна власт, тъй като на 05.09.2014 г. с Нотариална покана У. х. АД
оттеглило подписаното от него нотариално заверено пълномощно с рег. №
17104 и 17105 от 13.11.2010г. по описа на нотариус К. Д. и за това ищецът бил
информиран преди подписването на Договор за поръчка/30.08.2019г. Сочи, че
с подадена от „У.- х.“ АД частна жалба срещу обезпечително Определение №
265454/10.03.2021г. по гр. д. № 3123/2021г. по описа на СГС, ГК, IV - „в“
състав дружеството своевременно упражнило правото си на възражение по
чл. 301 от ТЗ, поради което не било обвързано нито с Договор за
поръчка/30.08.2019г., нито с тристранното Споразумение от 16.10.2019г., и
съответно - в негова тежест не възникнали задължения нито по тях. При
липсата на главен дълг на „У.-х.“ АД по Договор за поръчка/30.08.2019г. и
тристранното Споразумение от 16.10.2019г. отв. Х. счита, че не би могла да
поеме валидно задължение да отговаря като солидарен длъжник по този
изначално несъществуващ дълг на „У.- х.“ АД.
При условията на евентуалност счита, че тристранното Споразумение от
16.10.2019г. е подписано от името на „У.- х.“ АД без представителна власт и
поради обстоятелството, че за сключването на договор за спогодба било
необходимо изрично пълномощно.
Отново при условията на евентуалност излага, че тристранното
Споразумение от 16.10.2019г. е нищожно поради липса на основание и
невъзможен предмет, тъй като ищецът не е изпълнил предмета на Договор за
поръчка/30.08.2019г. и фактическото твърдение в тристранното Споразумение
от 16.10.2019г. в противен смисъл е изцяло невярно. Съответно, невярно било
и фактическото твърдение в същото споразумение, че „У. х.“ АД ще откаже
подписването на цесионен договор за прехвърляне на вземанията от Община -
К..
Прави възражение за унищожаемост на тристранното Споразумение от
16.10.2019г. поради грешка, измама и заплашване, като твърди, че
тристранното Споразумение от 16.10.2019г. е подписано от нея и като страна
- солидарен длъжник, и като пълномощник на „У. х.“ АД, в резултат на
извършено от ищеца заплашване по смисъла на чл. 30 от ЗЗД; при условията
на евентуалност - че била умишлено подведена от ищеца, че същият е
изпълнил предмета на Договор за поръчка/30.08.2019г.; че подписала
Споразумението в резултат на изпадането й в грешка относно изпълнението
на предмета на Договор за поръчка/30.08.2019г.
Моли исковата молба да бъде оставена без уважение. Претендира
деловодни разноски.
Съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правно
основание по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД във вр. с чл.365 ЗЗД; по чл.86 ЗЗД; и по
чл.92 ЗЗД, с цена в общ размер на 532 266,95 лева, от която: 380 000 лв.-
главница по Договор за поръчка от 30.08.2019 г., изменен със Споразумение
от 16.10.2019 г. към Договора за поръчка от 30.08.2019 г., 57 000 лева -
неустойка, начислена за първите 30 дни забава на първата вноска (от
21.02.2020 г. до 21.03.2020 г.), 57 000 лева - неустойка, начислена за първите
30 дни забава на втората вноска (от 21.03.2020 до 19.04.2020), 19 898,81 лева -
5
законна лихва, дължима се по първата вноска от споразумението, считано от
датата на забава, без да се включва периода, за който се търси неустойка, а
именно - от 22.03.2020 г. до датата на подаване на исковата молба 02.04.2021
г. и 18 368,14 лева- законна лихва, дължима се по втората вноска по
Споразумението, считано от датата на забава, без да се включва периода, за
който се търси неустойка, а именно - от 20.04.2020г. до датата на подаване на
настоящата искова молба - 02.04.2021., както и със законна лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира следното:
Страните не спорят, че на 30.08.2019 г. в град К. бил сключен Договор за
поръчка между „У. - х.” АД, в качеството му на доверител, и АЛ. ЕВГ. Х., в
качеството му на довереник. Съгласно изложеният в чл. 1 предмет на
договора, довереникът се задължава да проучи пазара на кредитите и
вземанията в Република България и съответно по своя преценка осъществи
контакти с потенциални финансови институции, като банки, инвестиционни и
финансови дружества и други подобни, а така също и с физически и
юридически лица и еднолични търговци, занимаващи се с изкупуване на
вземания и кредити, във връзка с осъществяване на бъдеща сделка (продажба)
между доверителя и купувача посочен от довереника, за прехвърляне на
цялото вземане на „У. - х.” АД, в качеството му на взискател, от община К., в
качеството й на длъжник по изпълнително дело № 20198120400684 по описа
на ЧСИ Р. С. с рег. № ***, с район на действие - Окръжен съд град К..
Договорът е подписан за доверителя от Ж.Х., като пълномощник на
дружеството, упълномощена с нотариално заверено пълномощно, подробно
описано в същия.
С този договор страните са се договорили и за това, че доверителят ще
заплати на довереника възнаграждение в размер на разликата между цялата
получена окончателна договорна цена по един бъдещ договор за
прехвърляне/продажба/ на вземанията на доверителя от Община К. по
Изпълнително Дело №20198120400684 по описа на ЧСИ - Р. С. с рег. № ***, с
район на действие Окръжен съд - К. до размера на сумата от 1 922 000 лева
/един милион деветстотин двадесет и две хиляди лева/, в тридневен срок,
считано от датата на получаването на цялата договорна цена по един бъдещ
договор за прехвърляне /продажба/ на вземанията на доверителя от община К.
по изпълнително дело №20198120400684 по описа на ЧСИ-Р. С..
Задълженията на доверителя са уредени в чл.4 от Договора, а
задълженията на довереника – в чл.6, съгласно който довереникът е длъжен
да изпълни поръчката лично; да изпълни поръчката с грижата на добър
стопанин и в защита интересите на доверителя; да уведоми незабавно
доверителя за резултатите от изпълнението на поръчката.
В изпълнение на договореното в чл.4, „в“ от договора за поръчка /л.17/,
на 03.09.2019г. Ж.Х. е подписала нотариално заверено пълномощно, с
което е преупълномощила ищеца Х. да проучи пазара на кредитите и
6
вземанията в Република България и съответно по своя преценка осъществи
контакти с потенциални финансови институции като банки, инвестиционни
и финансови дружества и други подобни, а така също и с физически и
юридически лица и еднолични търговци, занимаващи се с изкупуване на
вземания и кредити, във връзка с осъществяване на бъдеща продажба между
„У. х.“ АД и купувач, избран от пълномощника, за прехвърлянето на цялото
вземане на дружеството, в качеството му на взискател, от община К., в
качеството й на длъжник, по изпълнително дело № 20198120400684 по описа
на ЧСИ Р. С.. Също така, ищецът Х. е упълномощен от името на „У. х.“ АД да
провежда необходимите преговори с бъдещия купувач на процесното
вземане, като при провеждането на преговорите има правото да преговаря и
да прави отстъпки до 30%/тридесет процента/ от стойността на цялото
вземане, изчислено към датата на сключването на договор за продажба на
вземането, с включените разноски по това изпълнително дело, възлизащи в
размер на сумата от 43 836 лева по договор за правна защита и съдействие и
фактура № */15.08.2019г., като за целта подписва необходимите документи
за това като писма за намеренията, предложения, оферти и други
подобни. На последно място, в пълномощното е посочено, че от името на „У.
х.“ АД да сключи договор за продажба на всички вземания на
дружеството, в качеството му на взискател, от община К., в качеството й
на длъжник по изпълнително дело № 20198120400684 описа на ЧСИ Р. С., с
купувач избран от пълномощника и на продажна цена не по-малка 70%
/седемдесет процента/ от стойността на всички вземания на „У. х.“ АД,
изчислени към датата на сключването на този договор за продажба на
вземанията, като за целта, в качеството си на пълномощник на „У. х.“ АД,
подпише всички необходими документи, във връзка с осъществяване на
тези му пълномощия. В договора за продажба на вземанията изрично да
запише и съответно подпише, че цялата продажна стойност договорирана от
пълномощника ще се заплати по посочената банковата сметка на „У.-х.АД
в срок от три работни дни, считано от датата на подписването на този
договор, като няма правото да преговаря и подписва договор за продажба
на вземанията, посочени по-горе, с клаузи различни посочената банкова
сметка и посоченият срок за плащане.
Не се спори и по това, че въпреки че първоначалният източник на
паричното задължение е описаният по-горе Договор за поръчка от
30.08.2019г., този дълг на ответника - доверител по мандата, е бил предмет на
самостоятелно споразумение, постигнато на 16.10.2019г. между „У. х.” АД,
представлявано от Ж.Х., А.Х. и Ж.Х., в качеството й на авалист, на което
всъщност ищецът основава вземането си.
В преамбюла на споразумението страните са посочили : „Като взеха
предвид, че практически поръчката е коректно и в цялост изпълнена от страна
на довереника, както и че въпреки това доверителят ще откаже подписването
на Договор за прехвърляне на вземане на „У. х.” АД, в качеството му на
взискател от община К., в качеството й на длъжник по изп. дело №
20198120400684 по описа на ЧСИ-Р. С., с район на действие Окръжен съд –
К., страните се споразумяха за следното…“. В диспозитивната част на
7
споразумението страните са договорили възнаграждението на довереника и
начина на изплащането му, както и неустойката, дължима се при забава на
плащане на която и да е от двете вноски. Посочено е в последната точка от
същото, че авалистът се задължава солидарно с длъжника за дължимата сума.
От събраните писмени доказателства се установява, че на 09.09.2019г.
ищецът, в нарушение на пълномощията си по мандатното задължение,
сключил Рамков договор за консултантски услуги с „М. К. Г.“ ООД, на което
дружество практически превъзложил целия предмет на договора за поръчка
от 30.08.2019г., след което до датата на подписване на процесното
споразумение – 16.10.2019г., цялата и-мейл кореспонденция по предмета на
мандатния договор се развила между него, „Т. банка Д“ АД и „М. К. Г.“ ООД,
при което доверителят „У. х.“ АД не е получавал никаква конкретна
информация за хода на изпълнението на поръчката. Това, което ищецът е
правил, е единствено да изисква от „У. х.“ АД необходими документи, но не и
текущо да се отчита за изпълнението на възложения му мандат. Ищецът за
пръв път комуникира с доверителя си „У. х.“ АД параметрите на планираната
сделка с „Т. Банка Д“ АД чак на 16.10.2019г., на която дата е подписано и
процесното Споразумение към договора за поръчка от 30.08.2019г.
Следователно, в случая предоставеният от ищеца „отчет“ по мандатния
договор практически съвпада по време с датата на Споразумението от
16.10.2019г. До тази дата няма никакви данни за отчитане на ищеца относно
текущото изпълнение на процесния мандат.
Че поисканите от ищеца документи са били получени от него, се
признава както в изходящото от ищеца ел. съобщение от 16.10.2019г., така и
изрично в т. 12 от молбата му от м. февруари 2022г., където се заявява, че „У.
х. АД ... предоставя на Х. всички необходими и изискани от банката
документи“, както и, че „У. х.“ АД ... оказва пълно съдействие като изпраща
документи“.
Установява се също така, че параметрите на договорената от ищеца, чрез
„М. К. Г.“ ООД, сделка с „Т. банка Д“ АД не отговарят на възложения на
ищеца мандат. За да достигне до този извод, съдът съобрази представените
от ищеца доказателства, във вид на разменена електронна поща, с приложени
файлове, като видно от проекта на договор за цесия, който ищецът е изпратил
на ответниците за одобрение /л.259-262/, в него липсват изрично изискуемите
се по силата на мандатния договор параметри /повторени в описаното по-горе
пълномощно/, касаещи тридневен срок на заплащане на цената на
вземането и банковата сметка на дружеството – цедент. Отделно от това, в
предложения на ответниците договор за цесия се съдържат обективно
неизпълними от цедента „У. х.“ АД условия : в чл. 8, буква „Ж“ от
приложения към изходящото от ищеца ел. съобщение от 16.10.2019г. проект
на Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) с „Т. банка Д“ АД
/л.262/ е уговорено, че банката-цесионер ще плати цената по цесията само
след като й бъде представено: 1. „Писмено потвърждение от страна на
Община К. (по образец на Банката) във връзка с конкретно прехвърляните
вземания, предмет на цесията, удостоверяващо, че приема основанието и
размерът на вземанията (главници, лихви, такси и др., съгласно актуалното
8
удостоверение от ЧСИ Р. С. - предмет на цесията) без корекции и
потвърждава, че към датата на издаване на документа не е извършено
плащане по вземанията, не са извършвани прихващания на дължимите суми и
същите са дължими в пълен размер; че е уведомена за сключения договор за
цесия и е съгласна с него; потвърждава, че няма да извършва прихващания на
вземанията - предмет на цесията с други вземания на Общината срещу „У. -
х.“ АД и че ще погасява задължението съгласно договореното в сключеното
пред ЧСИ Р. С. на 14.08.2019 г. Споразумение между Община К. - в
качеството й на Длъжник и „У. - х.“ АД - в качеството му на взискател и
цитирано с Констативен Протокол от ЧСИ Р. С. с изх. № 49059/14.08.2019 г.“.
Без съмнение, за ищеца е било пределно ясно, че това условие не е
изискуемо се, както е и обективно неизпълнимо, в случай, че длъжникът
откаже да даде подобно „писмено потвърждение“, което е видно от
разменената кореспонденция между ищеца и „М. К. Г.“ ООД /л.246 и сл./.
Нещо повече, в грубо отклонение от дадения му мандат, ищецът се е
съгласил банката - цесионер да плати цената по цесията само след
изпълнението на горното условие, формулирано подробно в чл. 8, буква „Ж“
от приложения към изходящото от ищеца ел. съобщение от 16.10.2019г.
проект на Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) с „Т. банка Д“
АД.
На следващо място, за настоящия съдебен състав остава неясно защо
ищецът, като пълномощник на „У. х.“ АД с пълни права да сключи цесионния
договор, настоява този договор да бъде сключен пряко от самия цедент. Без
съмнение той самият е осъзнавал тези си правомощия, след като признава
това изрично и в изходящото от него ел. съобщение от 16.10.2019г., в което
се казва следното: „От страна на Банката беше получено потвърждение, че
Договорът може да бъде подписан от мен, в качеството ми на Ваш
пълномощник“. Въпреки това той поставя и допълнителни условия, за
подписването на договора за цесия, изисквайки да му бъде представен от
ответното дружество Протокол от Съвета на директорите на „У. х.“ АД, както
и удостоверение от ЦРОЗ за липса на тежести върху това вземане.
Или, в обобщение, може да се направи извод, че не ответното дружество
„У. х.“ АД е отказало сключването на договор за цесия с „Т. банка Д“ АД, а
ищецът е не е изпълнил дадения му мандат, като се е отклонил от
пълномощията си едновременно по няколко линии, а именно: в
нарушение на ЗЗД и на самия процесен договор за поръчка е превъзложил
мандата на „М. К. Г.“ ООД; в нарушение на ЗЗД и на самия процесен договор
за поръчка не е предоставял текущ отчет на доверителя си „У. х.“ АД и го е
държал в неведение за хода на изпълнението на поръчката; като се е отклонил
от мандата във връзка със съществените клаузи за срока и начина на плащане
на цената от цесионера. На последно място, вместо сам да подпише договора
за цесия с „Т. банка Д“ АД (за което е имал пълна представителна власт), не
се е възползвал от това си правомощие, а е продължил да изисква от
доверителя да представи допълнителни документи, за които сам е бил наясно,
че не са задължително необходими. Въпреки това, той е подписал процесната
спогодба, която започва с декларативно уверение на това, че „поръчката е
9
коректно и в цялост изпълнена от довереника“.
По въведените от ответната страна възражения за унищожаемост на
спогодбата, съдът счита, че процесната спогодба подлежи на унищожаване по
следните съображения:
Фактическият състав на основанието за унищожаване на сделки по чл.29
от ЗЗД – измама включва елементите: 1. да е сключена сделка, 2. едната
страна по сделката – измамената, да е в заблуждение, 3. заблуждението да е
предизвикано умишлено от другата страна по сделката, 4. сделката да е
сключена поради заблуждението. Въвеждането в заблуждение се изразява в
умишленото предизвикване, създаване и/или поддържане у измамената
страна на невярна представа относно определени обстоятелства. Тези
обстоятелства, които другата страна умишлено е изопачило, могат да са
елементи от фактическия състав на сделката и в този случай въвеждането в
заблуждение е относно съдържанието на сделката, съответно вида и характера
й. Тъй като измамената страна е дееспособно лице, което разбира свойството
и значението на своите действия и може да ги ръководи, то обикновено и най-
вече при формалните сделки е наясно какви са видът, характерът и
съдържанието на сделката, но е въведено в заблуждение относно правните
последици, които ще настъпят след сключването й.
При направените по-горе фактически констатации съдът намира, че е
доказано възражението на ответниците, че процесното споразумение, въпреки
констатираните съществени отклонения от поръчката от страна на
довереника, е подписано от ответницата Ж.Х. след като тя е била въведена в
заблуждение от ищеца, че мандатният договор е изпълнен от него точно и в
цялост – налице е нищожност на спогодбата поради измама, на основание
чл.29 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.365, ал.1 ЗЗД, с договора за спогодба,
страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен
спор, като си правят взаимни отстъпки. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба с
взаимните отстъпки могат да се създадат, да се изменят или да се погасят и
правоотношения, които не са били предмет на спора. В такъв случай
прехвърлянето на тия права се извършва в определената за това форма.
В производството по установяване на вземанията по договор за спогодба
не подлежат на изследване действителните каузални отношения между
страните, уредени с договора за спогодба, а единствено дали е налице
изпълнение на валидно поето задължение по този договор с нотариална
заверка на подписите на страните. Това е така, тъй като ако договорът за
спогодба е валиден, съдът е длъжен да се съобрази с неговото съдържание и
да зачете неговия материалноправен ефект, тъй като спогодбата е релевантен
юридически факт. Материалноправните последици се изразяват в това, че
страните взаимно се задължават да считат, че правното положение е
прогласеното в договора за спогодба, респ. анекса към същата, като се
въздържат занапред от всякакво негово оспорване, както и че занапред ще
спазват такова поведение, което отговаря на установеното с договора правно
положение, тъй като, на основание чл.20а ЗЗД договорът за спогодба има
10
силата на закон за тях.
В случая обаче, съдът достигна до извод, че сключената между страните
спогодба е нищожна на основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД. При това положение,
нищожният договор /спогодба/ не е породил целените от страните последици,
поради което основаният на него иск за изпълнение на задължение по
договора / спогодба / - главница, заедно със съединените искове за неустойка
и законна лихва, са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.
Предвид изложеното, съдът не следва да се произнася по евентуално
въведените възражения за унищожаване на процесната спогодба поради
наличие на грешка или заплашване.
При този изход на делото, следва да бъдат присъдени в полза на
ответниците направените деловодни разноски, съгласно представеният
списък на разноските /л.282/ в размер на 16 800лв., които следва да бъдат
възложени в тежест на ищеца А.Х..
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от АЛ. ЕВГ. Х. от гр. С.,
жк Д., бл. №*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, срещу „У. - х.” АД, с ЕИК
*****, седалище и адрес на управление гр.К., ул. „С. С.“ №*, и Ж. СТ. Х. от
гр. К., ул. „А.“ №*, с ЕГН **********, обективно съединени искове с правно
основание по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД във вр. с чл.365 ЗЗД; по чл.86 ЗЗД; и по
чл.92 ЗЗД, с цена в общ размер на 532 266,95 лева, от която: 380 000 лв.-
главница по Договор за поръчка от 30.08.2019 г., изменен със Споразумение
от 16.10.2019 г. към Договора за поръчка от 30.08.2019 г., 57 000 лева -
неустойка, начислена за първите 30 дни забава на първата вноска (от
21.02.2020 г. до 21.03.2020 г.), 57 000 лева - неустойка, начислена за първите
30 дни забава на втората вноска (от 21.03.2020 до 19.04.2020), 19 898,81 лева -
законна лихва, дължима се по първата вноска от споразумението, считано от
датата на забава, без да се включва периода, за който се търси неустойка, а
именно - от 22.03.2020 г. до датата на подаване на исковата молба 02.04.2021
г. и 18 368,14 лева- законна лихва, дължима се по втората вноска по
Споразумението, считано от датата на забава, без да се включва периода, за
който се търси неустойка, а именно - от 20.04.2020г. до датата на подаване на
настоящата искова молба - 02.04.2021г., както и законна лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА АЛ. ЕВГ. Х. от гр. С., жк Д, бл. №*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН
**********, да заплати на „У. - х.” АД, с ЕИК *****, седалище и адрес на
управление гр.К., ул. „С. С.“ №* и Ж. СТ. Х. от гр. К., ул. „А.“ №*, с ЕГН
**********, направените деловодни разноски за адвокатски хонорар в размер
на 16 800лв.
Решението подлежи на обжалване пред П. апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
11
Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________
12