№ _25___
гр. Кубрат, 29.01.2018 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд, в публично заседание на седемнадесети януари, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
при секретаря П. Петрова и в присъствието на
прокурора . . . . като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 663 по описа за
Производството е по предявени за съвместно разглеждане обективно
съединени искове с правно основание съответно чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.
3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ .
Ищцата Й.И.Л., ЕГН ********** ***, със съд.адрес ***, чрез адв. Е.К., АК – Силистра, като твърди, че: работила по безсрочен трудов договор с ответното предприятие от 03.01.1994 г. до 02.08.2017 г. на длъжност „домакин сграда” с място на работа Ири Хисар, при 23 години трудов стаж, през които не е наказвана по никакъв повод; на 01.08.2017 г. й е връчена от ответното предприятие Заповед № РД – 06 - 14/ 31.07.2017 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с нея на основание чл. 328, ал. 1, т.2, предл. 2-ро КТ – съкращаване на щата, считано от 02.08.2017 г., и като счита същата за незаконосъобразна – едва от заповедта узнала, че работодателя е извършвал подбор; отрича твърдението на работодателя, че не може да работи в екип; оспорва резултати от подбора, при извършването на който не са спазени правилата за провеждането му, установени в чл. 329, ал.1 КТ, тъй като не е изготвен обективен анализ и съпоставяне на професионалните качества – квалификация и резултати от работата на работниците, между които е извършван подбор; не са приложени задължителните критерии – професионална квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа; не е извършен между всички работници, заемащи длъжността, от която се съкращават щатни бройки, моли съда да постанови решение, с което: 1/ да признае уволнението й за незаконно и го отмени, на основание и по реда на чл. 344, ал.1, т. 1 КТ ; 2/ да я възстанови на предишната работа на основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ; 3/ да осъди ответника да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа – 02.08.2017 г. до 02.12.2017 г., поради уволнението, в размер на 3 584.00 лева, съставляващо брутното трудово възнаграждение, начислено и изплатено й за месеца, предхождащ уволнението, в размер на 896.00 лева, умножено по месеците, в които е останала без работа - 4 месеца, към момента на заявеното уточнение, но за не повече от 6 месеца, на основание чл. 344, ал.1, т.3, във вр. с чл. 225, ал.1 КТ, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.09.2017 г., до окончателното изпълнение, на основание чл. 86 ЗЗД. Претендира присъждане на направените по делото разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Ответникът – Североцентрално държавно предприятие ДП Габрово(СЦДП ДП – Габрово), Териториално поделение Държавно ловно стопанство „Воден – Ири Хисар” (ТП „ДЛС Воден – Ири Хисар”), със седалище и адрес на управление в с. Острово, общ. Завет, обл. Разград, ЕИК по Булстат 2016168050193, представлявано от директора К.К., на който е връчено съобщение, е дал писмен отговор в срок, чрез адв. К.Д.а, АК – Русе, с който като оспорва заявените от ищцата факти във връзка с предявените от нея искове – при действително извършено съкращение на една щатна бройка от длъжността „домакин сграда” и извършен законосъобразно подбор от комисия, назначена за целта от представляващия работодателя, и като оспорва твърдението й, че ищцата е придобила и притежава квалификация „Мениджър на хотел”, за което едва от приложението към исковата молба на Диплома № 020/ 11.06.2016 г. е узнал, заявява становище за допустимост, но неоснователност на исковите претенции. Претендира отхвърляне на всяка една от предявените искови претенции, като неоснователна и недоказана, както и присъждане на направените по делото разноски по всяка една от отхвърлените искови претенции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед направените доводи и възражения, намери за установено следното: Й.Л. е работила в ответното предприятие по Трудов договор № 87/ 23.12.1993 год. на длъжност „домакин на работнически стол” и допълнително споразумение от 25.05.1995 г., отнасящо се до преназначаването й на длъжност „домакин на дом(сграда)”, считано от 01.01.1995 г. , и всички следващи, отнасящи се единствено до размера на трудовото й възнаграждение, за неопределено време, видно от документите, съдържащи се в трудовото й досие – цитирания Трудов договор и Допълнителни споразумения, подписани между страните в периода от 23.12.1993 г. до 01.08.2017 г.
На 01.08.2017 г. на ищцата била връчена Заповед № РД – 06-14/ 31.07.2017 г. на директора на ТП „ДЛС Воден – Ири Хисар”, СЦДП, с която, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, трудовия договор се прекратявал, поради съкращаване на щата, и се определяли за изплащане обезщетения – по чл.220, ал.1 КТ, и по чл.224, ал.1 от КТ - за неизползван платен годишен отпуск за 19 дни.
По искане на ответната страна по делото са приети приложените към писмения отговор писмени доказателства – Заповед № ЛС – 120/ 07.07.2017 г., с която директора на държавното предприятие, на основание Решение на УС от 03.07.2017 по т.15 от протокол № СЦДП-УС-11/ 03.07.2017 г., на основание чл. 170, ал. 1, т. 4 Закона за горите, е намалил щатната численост на персонала на ТП „ДЛС Воден – Ири Хисар” с една щатна бройка от длъжността „домакин сграда”, считано от 07.07.2017 г., и в съответствие с това е утвърдил длъжностно щатно разписание на териториалното подразделение – л.22-л.43 и сл.от делото, съгласно което за изпълнение на длъжността „домакин сграда” е предвидил 3 щатни бройки;
Заповед № ЛС-89/ 01.06.2017 г. на директора на ДП, ведно с приложение щатно разписание на длъжностите, в ТП, считано от 01.04.2017 г. – л.37, л. 38 и сл., видно от които за предходния период за изпълнение на длъжността „домакин сграда” са били предвидени 4 щатни бройки;
Заповед № РД – 05-215/ 17.07.2017 г. на директора на ДП – л. 71 от делото, с която е разпоредил да се пристъпи към процедура за извършване на подбор на служителите в ТП, заемащи длъжността „домакин сграда”, един от които подлежи на уволнение поради съкращение на 1 щатна бройка; наредил в подбора по чл. 329, ал. 1 КТ да бъдат включени четирите служителки, заемащите посочената длъжност, поименно: Н.А.С.Е.Н.Ц.и Й.Л. – ищцата по делото; определил комисия в 3-членен състав, също посочен поименно, включваща непосредствения ръководител – инж. К.Г., в качеството й на главен лесничей, А.Д.– гл.счетоводител, и А.Т.– юрисконсулт в ТП, възлагайки й задача да извърши подбор на кадрите, една от длъжностите на които се съкращава в ТП, по посочените показатели, критерии и начин – 1. образование и допълнителна квалификация, 2. делови и професионални качества и умения, 3. ниво на изпълнение на работата, 4. наложени дисциплинарни наказания, в 4 точки, всяка от които с уточняващи показатели, при предвидена равна тежест – 3, на първите три от изброените показателите и 2 – за четвъртия от тях.;
Доклад от дейността на назначената комисия – вх. 1598/ 17.07.2017 г., л. 55 и сл., ведно с приложени Протокол №1/ 17.07.2017 год. за извършен подбор и Формуляри за оценка №№ 1 до 4 – за всяка от оценяваните служителки, видно от които комисията предлага на директора на ДП да прекрати трудовия договор с ищцата Й.Л., която била с най – малък брой точки от заемащите длъжност „домакин сграда” – 69, при 78 за Н. Ц., и по 87 за С.Е. и Н. А..
Видно от съдържанието на цитираните по – горе Протокол №1/ 17.07.2017 год. за извършен подбор и Формуляри за оценка №№ 1 до 4 – за всяка от оценяваните служителки, по показател „образование” на ищцата е определена оценка „6”, еднакво с определените на Н. А. и Н. Ц., за разлика от оценената с оценка с 9 точки С.Е., обусловена от извод на комисията, че тя притежава средно образование в сферата на туризма; по показател „допълнителна квалификация” на ищцата е определена оценка „6”, еднакво със С.Е. и при оценка 9 в полза на Н. А. и Н. Ц., за които комисията е приела, че притежават допълнителна квалификация, свързана с длъжността, за разлика от предходните, за които е приела, че имат доп.квалификация, непряко свързана с длъжността; по показател „делови и професионални качества и умения” на ищцата е определена оценка 27 точки, поради най-слаба способност – 1 точка, да работи в екип, за разлика от останалите 3 служителки, по отношение на които комисията е преценила, че много добре – всяка една с по 3 точки, работи в екип.
От събраните
по инициатива и на двете страни писмени доказателства – всички документи,
съдържащи се в личните трудови досиета на 4-те служителки, работещи по щатно
разписание от м.
Към личното
трудово досие на ищцата Й. Л. е приложено и Свидетелство за професионална
подготовка № 900/ 17.05.1994 г.на Техникум по икономика, Учебен център при ДНТ
– гр. Разград, удостоверяващо, че тя е
завършила курс за счетоводство на предприятието и съгласно чл. 43 от ППЗНП, ДВ
бр. 31/
Не се твърди и не се установява по делото работодателят, респ. назначената от него комисия със задача да извърши подбор между работещите на длъжност „домакин сграда”, да е уведомил служителките за осъщественото от управителния орган на предприятието съкращение на 1 щ.бр. от съответните, заемани от тях 4 щ.бр. за длъжността, за предприетия и разпореден за изпълнение от нарочна комисия подбор между тях, както и да е изискал да декларират притежаваните от тях допълнителни професионални квалификации, имащи отношение към длъжностните им задължения.
От събраните по инициатива на ответното предприятие гласни доказателства – показанията на св. К.Г., участвала в назначената от директора да извърши подбор комисия, се установява, че в съответствие с заповедта на директорката те са обсъдили всички служителки, заемащи длъжността „домакин сграда”, по определените критерии; подкрепят изразеното от комисията в изготвения протокол за подбор становище относно несправянето на ищцата с работата й като домакин – отстъпвала на останалите служителки по способност за работа в екип, поради което има по – малко точки при оценяването; обяснява, че работата на тези служителки при посрещане на групи в ловното стопанство налагала да работят заедно, но трите от тях - Н. Ц., С.Е. и Н. А., в разговор с нея, като техен непосредствен ръководител, проведен година време преди уволнението, заявили, че отказват да работят с ищцата, защото били скарани, а това я лишавало от възможността да разчита на екипната им работа; скарването между тях било предизвикано от неоснователното толериране на Й. Л. от предходния ръководител на стопанството, за тяхна сметка; същевременно ловния дом, част от стопанството, на който Й. Л. била домакин, бил най-занемарен – с замърсени тоалетни, мивки, прозорци, сравнен с всички останали, които при същите условия – старо обзавеждане и мебелировка, лъщели от чистота; не е предлагала дисциплинарното й наказване за несправяне със служебните й задължения, тъй като отправянето дори и на забележки към работата й, поради упражняваното покровителство и протекции от директора на „голямото предприятие” към нея, се отразявало негативно на директора на териториалното подразделение. Относно образованието и професионалната квалификация на оценяваните твърди, че комисията е отчела допълнителната й проф.квалификация за упражняване на професията „готвач”, но на комисията не е била известна допълнителната квалификация на Й. Л. за упражняване на професия „мениджър на хотел” и твърди, че тя не е посещавала такъв квалификационен курс, тъй като те били организирани от предприятието и тя не е била разпределена за участие в него; по тази специалност допълнителна квалификация са придобили Н. и Н., но не и Й..
От показанията на доведените от ищцата свидетели – Ем. К. и Ант. С.а, и дв. бивши служители на „ДЛС Воден – Ири Хисар”, първият работил на длъжност „лесничей” и „гл.инженер”, а втората – „счетоводител”, се установява, че е двамата са работили често по различни задачи заедно с ищцата Й. Л.; личните им впечатления са, че тя е най-опитния служител, изпълняващ длъжността „домакин”; при престоя на ловни групи и гости, цитирам св. К.: „като министри, да кажем вип гостите”, основно Л., макар и да била домакин на друг ловен дом, участвала в обслужването им, вкл. и в приготвянето на храна, тъй като главния готвач сам казвал, че няма умения да подреди ястията така добре, както го правела тя; и на двамата свидетели е известно, че останалите, работещи на длъжност „домакин сграда”, нямали професионалния опит на Й. Л., която от 1993 година работела в стопанството, защото от скоро заемали такава длъжност, като преди това С.Е. е била камериерка, Н. – чистачка, а последна е постъпила на работа Н., и всяка от тях е била обучавана от Л.; и двамата свидетелстват, че Л. не е конфликтна, не предизвиквала и не е участвала в скандали и скарвания с други служители, „раздавала” се за хората и можела да работи в екип с останалите служители в стопанството, докато след 10.06.2016 г. не започнал работа в стопанството нов директор, който поради близки лични отношения с част от заварения персонал в стопанството, започнал да я изолира от работата, цитирам св. С.а: „почва сезона, започва лова, и я караха – Л., да излиза в отпуск”.
От приложените към исковата молба писмени доказателства – заверени копия от трудовата книжка на ищцата и регистрационна карта № 10013439/ 02.08.2017 г., удостоверяваща регистрацията й като безработна в Бюро по труда – гр. Исперих, се установява, че за периода след уволнението и до датата на последното открито съдебно заседание по делото – 17.01.2018 г., тя е останала без работа, който факт бившия работодател не е оспорил с писмения отговор и в хода на делото.
От заключението на приетата от страните съдебно счетоводна експертиза се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищцата, за м.07.2017 год. - месеца предхождащ месеца, през който тя е била уволнена, е в размер на 896.00 лева, поради което за времето от шест месеца, за което тя твърди, че е останала без работа поради процесното уволнение, ще е в размер на 5 376,00 лева.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Искът за отмяна на Заповед за уволнение № РД – 06-14/ 31.07.2017 г., с която, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, трудовото правоотношение между ищцата и ответното учреждение е прекратено, поради съкращаване на щата, е основателен и доказан, тъй като не е извършен законосъобразен – съответен на императивните изисквания на чл. 329, ал. 1 КТ, подбор, а именно не е установено, че останалите на работа три служителки, изпълняващи длъжността „домакин сграда” превъзхождат ищцата по ниво на квалификация и изпълняваната работа.
По делото е установено от фактическа страна, че страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „домакин сграда” в „ДЛС Воден – Ири Хисар” – с. Острово. Същото е прекратено със Заповед № РД – 06-14/ 31.07.2017 г. на директора на ТП „ДЛС Воден – Ири Хисар”, СЦДП, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращаване в щата, считано от 02.08.2017 г., връчена на ищцата на 01.08.2017 г.
Ищцата не оспорва валидността и законосъобразността на извършеното от представляващия предприятието работодател съкращение в щата, засягащо процесната длъжност, чрез намаляване на щатните бройки за нея от 4 на 3, считано от 07.07.2017 г. Видно от данните по делото в „ДЛС Воден – Ири Хисар” – с. Острово са работили 4 лица на длъжност „домакин сграда”, по щатно разписание на длъжностите, считано от м.04.2017 г., а по утвърденото от директора на предприятието следващо щатно разписание на длъжностите, считано от 07.07.2017 г. остават предвидени 3 щатни бройки за изпълнение на същата длъжност, т.е. налице е реално съкращаване в щата на 1 щатна бройка за съответната длъжност. Трудовият договор с ищцата, е прекратен на основание извършеното съкращаване в щата, като същото основание е посочено и в заповедта за прекратяването, поради което не е налице формално основание за нейната отмяна. Неспазването на срока на предизвестието има значение единствено относно дължимостта на обезщетението за не спазен срок за това предизвестие, като видно от заповедта, работодателя е разпоредил да се изплати обезщетение за неспазения срок, в размер на едно месечно брутно трудово възнаграждение, а доводи в този смисъл – относно нарушение на такива права, ищцата не заявява за разглеждане.
И четирите щатни бройки за изпълнение на длъжността „домакин сграда” са били заети, поради което на уволнение, поради съкращаването на 1 щатна бройка, е подлежала една от заетите с трудови функции на длъжност „домакин склад” четири служителки. Предвид нуждата да бъде извършен подбор между лицата, изпълняващи еднакви трудови функции работодателят е определил комисия в 3-членен състав за това, като е издал Заповед № РД – 05-215/ 17.07.2017 г. на директора на ДП, посочен поименно, включващ непосредствения ръководител – инж. К.Г., в качеството й на главен лесничей, А.Д.– гл.счетоводител, и А.Т.– юрисконсулт в ТП, възлагайки й задача да извърши подбор на кадрите, една от длъжностите на които се съкращава в ТП, по посочените показатели, критерии и начин: 1. образование и допълнителна квалификация, 2. делови и професионални качества и умения, 3. ниво на изпълнение на работата, 4. наложени дисциплинарни наказания, в 4 точки, всяка от които с уточняващи показатели, при предвидена равна тежест – 3, на първите три от изброените показателите, и 2 – за четвъртия от тях.
Разпитана като свидетел по делото инж. К. Г., заяви, че са извършили възложения им подбор, включвайки всички служителки, изпълняващи длъжността „домакин сграда”, по посочените от директора на предприятието показатели, критерии и начин, като от отговорите на въпросите на ищцата се установи, че служителките не са били информирани за предприетото от работодателя, чрез комисията, оценяване на квалификацията и професионалните им качества, от тях не е изискана информация и документи, установяващи същите; в трудовото досие на ищцата не се съдържали документи, установяващи професионалната й квалификация по професия „Мениджър на хотел”, съгласно Диплома № 20/ 11.06.2016 г. на Интернационална академия по ресторантьорство, хотелиерство и туризъм – София и Удостоверение № 020/ 11.06.2016 г. на Национална агенция за професионално обучение и образование, ЦПО към фондация „Еврофонд за преквалификация и нови работни места” за част – въведение, удостоверяващо допълнителната й квалификация по професията „Хотелиер” и специалност „Организация на хотелиерството”.
Представените от работодателя Доклад от дейността на назначената комисия – вх. 1598/ 17.07.2017 г., л. 55 и сл., ведно с приложени Протокол №1/ 17.07.2017 год. за извършен подбор и Формуляри за оценка №№ 1 до 4 – за всяка от оценяваните служителки, видно от които комисията предлага на директора на ДП да прекрати трудовия договор с ищцата Й.Л., която била с най – малък брой точки от заемащите длъжност „домакин сграда” – 69, при 78 за Н. Ц., и по 87 за С.Е. и Н. А., представляват частни свидетелстващи документи, поради което нямат материална доказателствена сила. Поради това, съдържащите се в тях обстоятелства, относно квалификацията на заетите за изпълнение на длъжността „домакин сграда” 4 лица, подлежат на доказване по общия ред с допустимите доказателствени средства - официалните документи, които я установяват за всяка една по отделно.
В процесния
случай обективно неверни, са отразените за ищцата Й.Л. резултати – оценки, по
вярно зададените - като номер І. 1.1 и 1.2 критерии, съставляващи показатели за
оценка на нейната квалификация – образование и допълнителна квалификация,
свързана със заеманата длъжност, тъй като, на първо място не е зачетено
придобитото от нея средно образование със специализация, свързана с длъжността,
надлежно удостоверено с приложена към личното й трудово досие Свидетелство за
професионална подготовка № 900/ 17.05.1994 г.на Техникум по икономика, Учебен
център при ДНТ – гр. Разград,
удостоверяващо, че тя е завършила след дипломно за средно образование
курс за счетоводство на предприятието и съгласно чл. 43 от ППЗНП, ДВ бр. 31/
Неоснователни са заявените от ответното предприятие възражения относно „редовността” на представената от ищцата Диплома № 20/ 11.06.2016 г., издадена от Интернационална академия по ресторантьорство, хотелиерство и туризъм – София и Удостоверение № 020/ 11.06.2016 г. на Национална агенция за професионално обучение и образование, ЦПО към фондация „Еврофонд за преквалификация и нови работни места”, тъй като при преценка на допълнителната професионална квалификация на останалите 3 служителки, издадените от същите обучители в тяхна полза дипломи и удостоверения са приети за „редовни”, за да бъдат те по – добре оценени от ищцата, предвид задължението на работодателя за добросъвестност при осъществяване на трудовите права и задължението за равно третиране на служителите, съгласно разпоредбата на чл. 8 КТ.
Също неоснователен е и доводът на ответника, че не е могъл да се съобрази с документи, относно допълнителната професионална квалификация на ищцата, които не са му били представени от нея и не са били част от личното й трудово досие. Обратно на това, в изпълнение на задълженията си за добросъвестност при упражняване на правото му на уволнение, поради съкращение на щата, респ. на задължението да извърши подбор, ответника, в качеството си на работодател, е бил длъжен да уведоми засегнатите служители за предприетия подбор и да им даде възможност да предоставят необходимата с оглед извършването му информация и документи. Процедурата по чл. 329 КТ, регламентираща правото, в случая и задължение, на работодателя, да извърши подбор не налага конфиденциалност и пазенето й в тайна от служителите, а обратно на това – с оглед оценяването им, което съставлява конкуренция и състезателност между тях, предполага извършването на открита процедурата, за която те да са уведомени и в процеса на която да им е дадена възможност да реализират правата си да бъдат адекватно и обективно оценени, вкл. като представят находящи се в тях и неприложени по личните им трудови досиета документи, удостоверяващи тяхното образование и професионална квалификация. Задължение именно на работодателя е да поддържа в пълнота личните трудови досиета на работниците и служителите в предприятието, и в тях да се съдържа изчерпателна, вкл. и актуална, правнорелевантна информация за работника и служителя – образование, квалификация, здравословно състояние – с оглед специална защита, и пр., във връзка със съществуващото между страните трудово правоотношение.
Още повече, чрез разпита на доведените от ищцата и ответника свидетели, се разколебава достоверността, вкл. и обосноваността, на отразените от назначената комисия за извършването на подбор резултати – оценки, по вярно зададените - като номер 2.2. критерии – Делови и професионални качества и умения, при положение, че първите от тях продължително време са работили с ищцата и имат непосредствени впечатления за качеството както на нейната работа, така и на останалите служителки, заемащи еднаква с нейната длъжност – „домакин сграда”, участвали в подбора, и свидетелстват, че тя е с най – добра квалификация и най- продължителен трудов опит; именно тя е обучавала – предавала опита си на останалите служителки, назначени на същата длъжност; с ентусиазъм изпълнявала собствените си трудови задължения и помагала на други служители – гл. готвач, в случаи на необходимост, което свидетелства за умението й да работи в екип. От показанията на св. инж. К. Г., според която ищцата Й. Л. отстъпва по отношение на останалите, защото няма умения да работи в екип, съставляващо извод или съждение, обоснован от възприетия от нея лично факт – „домакинките се събраха и дойдоха да ни молят да не я – има предвид Й. Л., включваме в работата”, съдът не може да приеме цитирания извод за обоснован. Обратно на това, заявеното вербално и категорично нежелание на останалите 3 служителки, участващи в подбора, да работят заедно с ищцата, свидетелства за липса у тях на способност да работят в екип, вкл. и с ищцата, за да се постигнат очакваните от работодателя резултати, преодолявайки сложили се между тях лоши лични отношения. При това за лошия микро - климат в стопанството –нарушаване на етични правила при общуване по вертикала, лобиране за един или срещу друг служител, толериране на едни, за сметка на неравно поставяне на други служители, въз основа на лични отношения на симпатия, респ. антипатия, не следва да се вменява във вина или отговорност на служителите и работниците, защото въздействието и привеждането му в норми на нормалност за трудова среда е в тежест на ръководителите на същото. Сочените от тази свидетелка данни, че ловния дом, на който ищцата е била домакин, бил най-занемарен – мръсен, сравнен с всички останали, не са намерили адекватно отражение в съставения за ищцата, при участие на същата свидетелка като член на комисията по подбора, Формуляр за оценка № 4, видно от който в т.2.2. – ниво на изпълнение на работата, на ищцата са определени 2 точки – добро изпълнение(качествено и своевременно), вместо адекватната с оглед показанията й 1 точка – приемливо изпълнение(некачествено или несвоевременно), като при това следва да се има предвид, че длъжността на служителката – „домакин сграда”, не включва в себе си трудови задължения във връзка с механичното почистване на сграда, което е характерно за длъжността „камериер” или „чистачка”, а включва задължения за упражняване на контрол и надзор по отношение на същите.
Предвид изложеното, възприемайки показанията на свидетелите Ем. К. и Ант. С.а, които са във връзка със събраните по делото писмени доказателства – относно квалификация и трудов стаж на ищцата, и липсата на провеждани по отношение на същата дисциплинарни производства, и на които дава вяра, съдът приема достоверността на показанията на доведената от ответника свидетелка за обосновано оспорена.
При тази фактическа обстановка, и при указана на ответника негова тежест на доказване, извода на съда е, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 329, ал. 1 КТ - да уволни, след съпоставка на подлежащите на подбор лица, това, което има най-ниско ниво на квалификация за изпълняваната работа и най – ниско ниво на реално изпълнение на трудови задължения, за да останат на работа тези, които имат по-висока степен на квалификация и работят по-добре. От данните по делото и събраните по негова инициатива гласни доказателства не стана ясно как ответникът е обосновал крайния си извод, че служителките, останали на работа, превъзхождат по квалификация и качества ищцата, и изпълняват по-добре от нея вменените им трудови функции за изпълнение на длъжността „домакин сграда”.
Упражняването на правото на подбор от работодателя е задължително, на основание чл. 329 от КТ. В този случай, правото на подбор става част от правото на уволнението, т. е. работодателят не може да упражни своето право на уволнение, преди да е извършил подбор между лицата, заемащи четирите щатни длъжности, съобразно критериите, посочени в разпоредбата на чл. 329 от КТ. Упражняването на това право на подбор, подлежи на съдебен контрол, както в частта относно неговото формално извършване, така и в частта относно спазването на посочените законови критерии, съгласно разясненията на ТР № 3/2012 г. на ОСГК. В случая работодателят установи формалното му извършване, но не доказа да е спазил законовите критерии - квалификацията и нивото на изпълнение на възложената работа. Под "квалификация" следва да се има предвид образование, знания и умения, свързани с изпълнението на възложеното работа, а при липсата на обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действително притежаваните образование и допълнителни квалификационни степени, както и обективираните качества на служителя, съдът не може да приеме, че работодателят е извършил законосъобразно, по същество, подбор. При оспорване на подбора съдът има задължение да извърши контрол относно законосъобразното му упражняване от работодателя по критериите, посочени кумулативно в самата правна норма - квалификация и ниво на изпълнение на работата. Последица от незаконосъобразното упражняване на правото на подбор е уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като съдът не разполага с правомощието да замести работодателя при извършването на преценка по който и да е от критериите, предвидени в чл. 329 КТ, в който см. са и разясненията на постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 265 от 14.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 421/2015 г., III г. о., ГК.
Неоснователни са доводите на ответника, изложени в писмен отговор и писмена защита, при липсата на доказателства за извършен законосъобразно, по см. на чл.329 КТ, подбор.
Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.1, т.1 КТ, приемайки, че не е извършен законосъобразен подбор, съответен на императивните изисквания на чл. 329, ал. 1 КТ, а именно не е установено, че останалите на работа домакини на сграда превъзхождат ищцата по квалификация и ниво на изпълняваната работа, съдът следва да признае уволнението на ищцата за незаконно и да го отмени.
Отменяйки уволнението като незаконно следва ищцата да бъде възстановена на заеманата преди това длъжност „домакин сграда”.
От доказателствата по делото се установява, че в резултат на незаконното уволнение ищцата е останала без работа и е претърпяла вреди, защото не е получавала трудово възнаграждение. Отговорност за тези вреди следва да носи ответникът, защото те произтичат пряко от негово неправомерно действие. Размерът на обезщетението, претендирано от нея за период от 4 месеца, към момента на конкретизирането му по размер, но не повече от 6 месеца, като последния не е изтекъл, е изчислен от вещото лице за един месец в размер на 896.00 лева, поради което за времето от уволнението - 02.08.2017 год. до 17.01.2018 год., т.е. за пет месеца и 15 дни, съдът определя дължимото й се обезщетение в размер на 4 480.00 лева – за предходните пет месеца, и 448.00 лева – за следващите 15 дни, или общо 4 928.00 лева.
При този изход на спора, ответникът следва да заплати на ищеца и
законна лихва върху присъденото обезщетение, на основание чл. 86 ЗЗД, считано
от датата на предявяване на исковата претенция – 07.09.2017 г., както и разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
като се вземат предвид реално направените такива в размер на 460.00 лева,
платено възнаграждение за един адвокат по договор за правна помощ от 04.09.2017
г. – л. 28 по приложеното по настоящото гр. дело № 763/
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, по сметка на РС – Кубрат ответникът следва да заплати 197.12 лв. - държавна такса, и 80.00 лв. – разноски по делото за извършена експертиза, възнаграждението за която е платено от бюджета на съда.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, Заповед № РД – 06-14/ 31.07.2017 г. на директора на ТП „ДЛС Воден – Ири Хисар”, СЦДП, с която е прекратен, считано от 02.08.2017 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - поради съкращение в щата, трудовия договор на Й.И.Л., ЕГН ********** ***, със съд.адрес ***, чрез адв. Е.К., АК – Силистра, и признава уволнението й за незаконно.
ВЪЗСТАНОВЯВА Й.И.Л., ЕГН ********** ***, на заеманата преди уволнението длъжност „домакин сграда” в ТП „ДЛС Воден – Ири Хисар”, СЦДП, със седалище и адрес на управление в с. Острово, общ. Завет, обл. Разград, ЕИК по Булстат 2016168050193 .
ОСЪЖДА ТП „ДЛС Воден – Ири Хисар”, СЦДП, със седалище и адрес на управление в с. Острово, общ. Завет, обл. Разград, ЕИК по Булстат 2016168050193, представлявано от директора К.К., да плати на Й.И.Л., ЕГН ********** ***, на основание чл. 225, ал. 1 КТ, сумата 4 928.00 (четири хиляди деветстотин двадесет и осем) лева - обезщетение за незаконно уволнение за времето от 02.08.2017 г. до 17.01.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата претенция – 07.09.2017 г., до окончателното й изплащане, на основание чл. 86 ЗЗД, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, 460.00 (четиристотин и шестдесет) лева за разноски по делото.
Осъжда ТП „ДЛС Воден – Ири Хисар”, СЦДП, със седалище и адрес на управление в с. Острово, общ. Завет, обл. Разград, ЕИК по Булстат 2016168050193, представлявано от директора К.К., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на Районен съд – Кубрат 197.12 (сто деветдесет и седем лева, дванадесет ст.) лв. - държавна такса, и 80.00 (осемдесет) лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от обявяването му на страните – 31.01.2018 г..
На страните да се изпратят преписи от обявеното решение.
Районен съдия: