Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
20.04.2023 |
град |
Кърджали |
|||||
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА |
||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||
|
|
||||||||||
|
На |
22.03.2023 |
година |
|
|||||||
|
|
||||||||||
|
В публично заседание и следния състав: |
||||||||||
|
|
||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
|||||||||
|
|
||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ ШЕФКИ МАРИЯ БОЖКОВА |
|||||||||
|
|
||||||||||
|
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||
|
Секретар |
Мариана
Кадиева |
|
||||||||
|
|
||||||||||
|
Прокурор |
Бонка
Василева от Окръжна
прокуратура - Кърджали
|
|
|
|||||||
|
|
||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||
|
|
||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
7 |
по описа за |
2023 |
година |
|||||
|
|
||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.63в
от ЗАНН,
във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от „КСК Инвест” ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р. Ф., подадена чрез
адв.Н.Ф.Н. от АК-***, против
Решение №266 от 16.12.2022 год., постановено по АНД №1012/2022 год. описа на Районен съд - Кърджали, с което
е потвърден електронен фиш серия ** №***, издаден от ОДМВР
– Кърджали/от директора на Областна
дирекция на МВР – Кърджали, според изписаното в жалбата/, за нарушение,
установено и заснето с АТСС.
Касаторът заявява в жалбата, че счита
решението за постановено при неправилно приложение на материалния и
процесуалния закон. Излага съображения за това, като в жалбата най-напред са
възпроизведени разпоредбите на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, посочена като нарушена
в електронния фиш, на чл.638, ал.4 от КЗ, на чл.638, ал.1, т.2 от КЗ и на
чл.647, ал.3 от КЗ. Сочи, че в случая, нарушението е установено с
автоматизирано техническо средство, по време на управление на МПС, за което
няма сключена застраховка „Гражданска отговорност”, поради което относими към този случай били разпоредбите на чл.638, ал.4,
във вр. с чл.647, ал.3 от КЗ и че именно в последните
бил регламентиран редът за установяване на нарушенията, свързани с управление
на МПС, за което няма сключен и действащ договор за застраховка „ГО”, както и
за заплащане на определения размер на санкцията. Сочи също, че този ред на
установяване на нарушението с АТСС и издаване на ЕФ е отклонение от общото
правило, въведено в чл.638, ал.1, във вр. с чл.647,
ал.1 и ал.2 от КЗ, изискващо съставяне на АУАН и издаване на НП. Сочи, че в настоящия
случай, дружеството е санкционирано за това, че „Като собственик на лек
автомобил „Фолксваген”, с регистрационен №*** не е изпълнило задължението си да
сключи застраховка „ГО” на автомобилистите.” и че това деяние реализира състава
на нарушението по чл.438, ал.1, т.1 от КЗ, посочено и в издадения ЕФ. Касаторът счита, че за това нарушение обаче, по силата на
чл.638, ал.1, във вр. с чл.647, ал.1 и ал.2 от КЗ,
както било посочено и по-горе обаче, бил приложим общият ред за установяване на
административното нарушение, чрез съставяне на акт за установяване на
административно нарушение по реда на ЗАНН и впоследствие издаване на
наказателно постановление от административнонаказващият
орган. Според касатора, от изложеното следвал
единственият правилен извод за неправилна правна квалификация, респ. неправилно
приложение на материалния закон, тъй като за така описаното в ЕФ нарушение - неизпълнение
на задължението за сключване на застраховка „ГО”, бил неприложим особения ред
за установяване на нарушението с АТСС и издаване на ЕФ. Касаторът
счита също, че в конкретният случай, описанието на обстоятелствата в обжалвания
електронен фиш по никакъв начин не отговаряло на фактическия състав на
нарушението, за което е санкционирано дружеството и че това било така, тъй като
не можело да се отъждестви изпълнителното деяние с посоченото във фиша
административно нарушение и не ставало ясно какво точно нарушение на Кодекса за
застраховането е установено, а също така това изписване на обстоятелствата на
нарушението препятствало и възможността за проверка, възникнало ли е някакво
задължение за дружеството, кога и на какво основание. Според касатора, от изложеното следвал извода, че е налице
противоречие между описаната фактическа обстановка и приложената санкционна
разпоредба, което пречи да се разбере какво точно нарушение му се вменява, като
се излага и довод, че било недопустимо, едва при изписването на правната
квалификация на деянието да се правят изводи за фактите на извършеното нарушение
и че по този начин наказващият орган бил ограничил в съществена степен и
правото на защита на санкционираното лице. Касаторът
твърди също, че съдебният състав на първоинстанционния
съд не е обсъдил нито един от наведените с жалбата доводи за незаконосъобразност
на електронния фиш, не обсъдил и посочената му съдебна практика на Районен съд -
Кърджали, което от своя страна, се приравнявало на липса на мотиви на първоинстанционното решение и било самостоятелно основание
за отмяна на същото. По тези съображения, с жалбата касаторът
моли съда да отмени изцяло Решение №266, постановено по АНД №1012/2022 год. по
описа на Районен съд - Кърджали и вместо него да постанови друго, с което да
отмени изцяло обжалвания електронен фиш серия ** №***, издаден от директора на
Областна дирекция на МВР – Кърджали (!?), като незаконосъобразен. С жалбата моли да му бъдат присъдени
разноските, сторени пред Административен съд - Кърджали съобразно приложения
договор за правна защита и съдействие.
Редовно призован за съдебното заседание,
касаторът „КСК Инвест” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р. Ф., не се представлява.
Ответникът по касация – Областна дирекция на МВР - Кърджали, редовно
призован, се представлява от редовно упълномощен процесуален представител - гл.юрк.С.Ч., който оспорва жалбата
и намира същата за неоснователна. Счита също, че решението на първоинстанционния
съд е правилно и в съответствие
с материалния закон. Твърди, че от събраните доказателства безспорно се установява, че
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение и че правилно е преценен
размерът на наложеното наказание, с оглед тежестта на извършеното нарушение.
Твърди също, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Предвид изложеното, моли съда да потвърди изцяло постановеното от първоинстанционния съд решение, с което е потвърден
атакуваният електронен фиш, издаден от ОДМВР – Кърджали. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали,
а при условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение,
че касационната жалба
е неоснователна,
като счита, че следва
да бъде оставено
в сила обжалваното съдебно решение, като правилно и обосновано.
Намира, че категорично, от изяснената
фактическа обстановка, е установено извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и че има възможност, съобразно
разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ, за издаването
на електронен фиш за извършеното нарушение. Счита също, че наведените
доводи в касационна жалба за отмяна
на решението, са неоснователни.
Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав,
като
извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото,
за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираното
от касатора касационно основание всъщност
е нарушение на закона, т.е. касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана
по същество, касационната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното Решение №266
от 16.12.2022 год., постановено по АНД №1012/2022 год.,
Кърджалийският районен съд е потвърдил електронен фиш серия ** №*** на
ОДМВР - Кърджали, за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено
и заснето с АТСС, с който, на „КСК Инвест” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от Р. Ф. Ф., на основание чл.638, ал.4, във вр. с
чл.638, ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ, е наложена имуществена санкция, в размер на 2000 лева, за извършено нарушение
на чл.483, ал.1, т.1 от
КЗ. Със същото решение Кърджалийският районен съд е осъдил „КСК Инвест” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от Р. Ф. Ф., да заплати по сметка ОД на
МВР - Кърджали юрисконсултско възнаграждение, в
размер на 80.00/осемдесет/ лева.
За да постанови решението си, Кърджалийският районен съд от
фактическа страна е приел за установено, че на 25.07.2021 год., в град Кърджали
се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, със
Стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни превозни средства
с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1, с фабр.№***.
Същият бил позициониран на ул.„***”, до ***. В 16:43 часа на 25.07.2021 год. със
същото бил заснет лек автомобил, марка „Фолксваген Голф”, с рег.№***, движещ се
в посока от *** към ***. При обработване на информацията от заснемането бил проверен
статусът на моторното превозно средство относно наличието на сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Установено било, че за този лек автомобил, марка „Фолксваген Голф”, с рег.№***,
към датата 25.07.2021 год. нямало валиден и действащ договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. По този повод бил издаден
атакуваният електронен фиш, с който на жалбоподателя „КСК Инвест”
ООД, в качеството му на собственик, на когото е регистрирано МПС, било наложено
административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 2000 лева, за
извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1, във вр. с
чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ.
Описаната фактическа обстановка районният съд е приел за установена от
приложените по делото писмени доказателства, за които е приел, че се
характеризират със своята еднопосочност и безпротиворечивост,
сочейки на възприетата от съда фактология. Съдът е отбелязъл, че е извършил и служебна проверка в Гаранционен
фонд, от която е установил, че към датата 25.07.2021 год., описаното МПС е
нямало валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
При така приетата за установена фактическа обстановка, от правна страна
районният съд е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като
е подадена от надлежна страна и в законоустановения
срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
Съдът е посочил, че административнонаказателна
отговорност на жалбоподателя е реализирана заради извършено нарушение на
чл.483, ал.1, т.1, във вр. с чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2, във вр. с
чл.461, т.1 от КЗ. Посочил е също, че разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ
въвежда задължение да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите всяко лице, притежаващо МПС, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение и че неизпълнението
на това задължение от юридическо лице се санкционира от нормата на чл.638,
ал.1, т.2 от КЗ, с имуществена санкция в размер на 2000 лева. На следващо място
съдът е посочил, че с ал.4 на чл.638 от КЗ е предвидено, че когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, на
собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената
санкция по ал.1 и че производството по налагане на наказание за нарушение на КЗ
с електронен фиш е уредено в чл.647, ал.З от КЗ, който текст гласи, че когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата,
както и че електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно
средство с препоръчано писмо с обратна разписка, а собственикът е длъжен в
14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция
по чл.638, ал.4 и 6 и че член 189, ал.5 от Закона за движение по пътищата не се
прилага. Районният съд е приел, че от събраните по делото писмени доказателства
се установява, че: 1. Дружеството- жалбоподател е собственик на гореописания
лек автомобил, което е видно от приобщената Справка от централна база - КАТ и
това е обстоятелство, по което няма спор между страните; 2. Дружеството
действително е извършило процесното административно
нарушение, за което съдът служебно е извършил справка, тъй като към 25.07.2021
год. не е изпълнило задължението си да сключи договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за притежаваното МПС, марка
„Фолксваген Голф”, с рег.№*** и затова правилно е ангажирана отговорността му с
атакувания електронен фиш; 3. Описаното МПС е било в движение и е установено
неговото управление на 25.07.2021 год., в 16:43 часа, за което в ЕФ била
посочена посоката му на движение по ул.„***” - от *** към *** и което било
видно и от приложената по преписката снимка №*** от 25.07.2021 год., с която е
установено и движението на МПС-то с превишена скорост.
При извършената служебна проверка съдът не е констатирал в хода на административнонаказателното производство да са допуснати
твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила, които да съставляват
основание за отмяна на електронния фиш. Посочил е, че в случая е ангажирана
отговорността на ООД, което е юридическо лице и че при юридическите лица е
налице безвиновна, обективна отговорност и наличието
на вина не следва да се доказва, както и
че за юридическите лица е предвидено с чл.83, ал.1 от ЗАНН да се налага
имуществена санкция за неизпълнение на задълженията им към държавата или
общината при осъществяване на тяхната дейност и именно такава е наложена на
жалбоподателя. Съдът е посочил, че разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ задължава
договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите да сключи
всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение и че именно такова извършено от
търговеца административно нарушение се твърди в атакувания фиш, тъй като към
датата на деянието дружеството е било собственик на описаното МПС, регистрирано
на територията на РБългария, което не е спряно от
движение, но въпреки това не е изпълнил задължението си да сключи задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по чл.461, т.1 от КЗ,
за притежаваното от него МПС. Районният съд е приел, че даденото от административнонаказващия орган описание на нарушението
напълно отговаря на изискването на закона и дава възможност на жалбоподателя да
разбере административнонаказателното обвинение и да
организира в пълен обем защитата си по него и че не е нужно да се сочи
управление на МПС, за което няма сключен и действащ договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, тъй като в случая не е санкционирано деяние по
чл.638, ал.3 от КЗ, а такова по чл.638, ал.1, т.2 от КЗ, както и че словесното
описание на констатираното нарушение съответства напълно на
посочената като нарушена правна норма от КЗ. Районният съд е посочил, че по
делото е представен и задължителният в случаите на използване на АТСС протокол
по Наредба №8121з-532 год. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
съгласно одобреното приложение, който е доказателство за това, че на процесната дата е установено управление на моторно превозно
средство, за което при последващата проверка
съответно е констатирана липсата на сключен и действащ застрахователен договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Предвид
тези съображения Кърджалийският районен съд е извел и окончателния си извод, че
обжалваният електронен фиш се явява законосъобразно издаден и следва да бъде
потвърден.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, Кърджалийският
районен съд е приел, че на основание чл.63, ал.5, във вр.
с ал.3 от ЗАНН (!?),
следва на административнонаказващия орган да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер,
определен в чл.37 от ЗПП, като е посочил, че в случая по делото е проведено
едно съдебно заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на
наказващия орган, но че същият е изготвил и депозирал писмена защита, поради
което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80.00 лева и
че доколкото издателят на електронния фиш е Областна дирекция на МВР - Кърджали,
именно в полза на същата, в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР), следва да бъдат присъдени разноските по делото.
При извършената служебна проверка, в
съответствие с разпоредбата
на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед
правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен
акт е валиден, като постановен от надлежния районен
съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно
легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не
са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице
основания за неговата ревизия в този смисъл.
Първоинстанционният
съд правилно е установил фактическата обстановка,
като е формирал и съответни на събраните по делото доказателствата, правни
изводи.
От доказателствата, събрани пред първоинстанционния
съд се установява по безспорен и категоричен начин, че на 25.07.2021 год., в
16:43 часа, в град Кърджали, по ул.„***”, до ***, с моторно превозно средство –
лек автомобил, марка „Фолксваген Голф”, с peг.№***, е
извършено административно нарушение, установено и заснето с техническо
средство/система №***, като за управляваното МПС, движещо се в посока от *** към
*** и което е регистрирано на територията на РБългария и не е спряно от движение, не е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, като
собственик, на когото е регистрирано описаното МПС, е „КСК Инвест” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Р. Ф.. Това обстоятелство е
установено от приобщения по доказателствата снимков материал и извършените
проверки в Гаранционния фонд, удостоверяващи липсата на валидно сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към процесната дата.
Съгласно разпоредбата
на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, посочена като нарушена в процесния
електронен фиш,
договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да
сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на РБългария и не е
спряно от движение, като това изискване не забранява и всяко друго лице,
различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи
застрахователния договор. Неизпълнението на тази императивна законова норма е
прогласено за административно противоправно деяние в
нормата на чл.638 от КЗ, като съобразно ал.1, т.2, на лице по чл.483, ал.1,
т.1, т.е. на собственик на МПС, който не изпълни задължението си да сключи
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се налага
2000 лева имуществена санкция за юридическите лица. Прилагането на цитираната
административна санкция чрез издаване на електронен фиш, т.е. посредством
установяване на нарушението с АТСС, е нормативно уредено в чл.638, ал.4 от КЗ.
Съгласно посочената разпоредба, когато с автоматизирано техническо средство или
система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, на собственика на МПС се налага
глобата или имуществената санкция по ал.1. Съдът в настоящия
състав намира, че в процесния случай горните
разпоредби са спазени, като правото на защита на санкционираното търговско дружество не е накърнено.
В
касационната жалба се твърди, че за така описаното в електронния фиш нарушение
- неизпълнение на задължението за сключване на застраховка „ГО”, бил неприложим
особения ред за установяване на нарушението с АТСС и издаване на електронен
фиш, а бил приложим общият ред, чрез съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на наказателно постановление, а от това
следвало, че е налице неправилно приложение на материалния закон. Настоящият
съдебен състав не споделя тези доводи поради следните съображения:
Видно
от нормата на чл.483, ал.1,
т.1 от КЗ, посочена като нарушена и съставляваща правна квалификация на
административното противоправно деяние, че тя е
императивна, т.е. съдържа правила за поведение, които са задължителни.
Неизпълнението на вмененото с тази разпоредба задължение е скрепено със
следващата се санкция, регламентирана като вид и съответно като размер в чл.638
от КЗ. В тази разпоредба изрично е предвидено прилагане на имуществена санкция
спрямо нарушител – юридическо лице, както е процедирал в процесния
случай и наказващият орган. Видът и размерът на следващото се административно
наказание са елементи на възникналото между дееца и наказващия орган
правоотношение, което по своята правна същност е такова на власт и подчинение,
т.е. в санкционния акт се обективира властническо
волеизявление спрямо извършителя на административното противоправно
деяние – нарушение. По отношение на административните нарушения законодателят е
въвел характеристика на същите в нормата на чл.6 от ЗАНН, съгласно който,
административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред. Посочените елементи от това процесуално правоотношение се реализират в
нормативно регламентирано производство по установяване на нарушението и
ангажиране на административнонаказателната
отговорност, чрез налагане на посочената в специален закон санкция. Това
производство, административно-наказателно по своя характер, като съвкупност от
правила също е урегулирано от законодателя, т.е. редът за реализация на
властническия режим при нарушаване на установените държавни порядки има своята
методология, която в никакъв случай не се припокрива с елементите на самото
правоотношение. С други думи, редът за налагане на административно наказание и
елементите на процесуалното правоотношение, са различни по своя характер
структуриращи елементи от административнонаказателното
правоприлагане. Редът за ангажиране на тази отговорност се състои от правила за
установяване на деянието, правила за доказване, правила за санкциониране и пр. и същият като организация и система от процедури има своята изрична нормативна регламентация.
В
настоящия случай, редът за ангажиране на административно-наказателната
отговорност на нарушителя е нормативно установен в разпоредбата на чл.647, ал.3
от КЗ, според която, когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите/а тя е задължително с оглед нормата
на чл.461, т.1 от КЗ/, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение
по пътищата. Разпоредбата е достатъчно ясна и не се нуждае от тълкуване и
според нейните изчерпателни обем и смисъл, а препратката към Закона за
движението по пътищата касае единствено условията и реда за издаване на
електронния фиш като вид санкционен акт с указаното съдържание и реквизити, но
не и вида или размера на наказанието. В тази норма е пределно ясно изразена
волята на законодателя, нарушения от категорията на процесното
– бездействие на собственик на превозно средство по изпълнение на задължението
за сключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, да се
установяват с техническо средство и съответно – да се санкционират с електронен
фиш. Следователно, препращането към ЗДвП недвусмислено е обвързано само и
единствено с реда за ангажиране на административнонаказателната
отговорност и външната форма на акта, т.е. на електронния фиш. От съдържанието
на чл.647, ал.3 от КЗ не може да се извлича разширително
извод като заявения в жалбата, а именно: че за това нарушение бил приложим
общия ред по ЗАНН, със съставянето на АУАН и издаване на наказателно
постановление, но не и чрез издаване на електронен фиш, когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Както
видът на санкцията, така и нейните лимитирани
размери, са регламентирани изрично в нормативния акт, уреждащ правоотношенията
в областта на застраховането, в т.ч. и задължителното такова, по арг. от чл.1, ал.1, т.6 от КЗ.
Във връзка с горното следва да се посочи, че нарушението по чл.638, ал.1
от КЗ е именно за неизпълнение на задължението на собственика на МПС да сключи
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, предвидено в разпоредбата на
чл.483, ал.1 от КЗ и същото се изразява в бездействие, като от систематичното
тълкуване на нормите на чл.638, ал.4 от КЗ и чл.638, ал.1 от КЗ следва, че за
да бъде реализирана отговорността на дееца с електронен фиш по вменения
административен състав, следва да са налице кумулативно следните елементи от
фактическия състав: наказаният субект да е собственик на МПС; за конкретното
МПС да няма сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”; да е установено управление на процесното
МПС по пътната мрежа в страната, независимо кой е бил неговият водач; това МПС
да е регистрирано на територията на РБългария и да не
е спряно от движение; управлението да е установено с АТСС, по реда предвиден в
ЗДвП. По делото е безспорно установено, че дружеството-касатор
в настоящото производство е собственик на описаното в електронния фиш МПС, за
което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност” към датата 25.07.2021
год., 16:43 часа и че същото е било управлявано по пътната мрежа в страната, на
описаното в процесния електронен фиш място в град
Кърджали. Всички тези кумулативно изискуеми се елементи на фактическия състав в
случая са налице, а тяхното наличие между впрочем, не се и оспорва от
дружеството – касатор, като следва да се добави, че
тяхното наличие е установено и обсъдено в мотивите към обжалваното в настоящото
производство решение на Кърджалийския районен съд.
Ето защо настоящият съдебен състав намира,
че посочените по-горе доводи на касационния жалбоподател, изложени в жалбата, са
неоснователни, а при издаване на електронен фиш за ангажиране отговорността на
дружеството за извършеното административно нарушение чрез бездействие,
наказващият орган не е допуснал процесуални нарушения, т.е. правилно и в
съответствие с приложимите разпоредби, е санкционирал дружеството-нарушител с
издаването на електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено и заснето с АТСС.
В
касационната жалба сe твърди, че в конкретният случай, описанието на
обстоятелствата в обжалвания електронен фиш по никакъв начин не отговаряло на
фактическия състав на нарушението, за което е санкционирано дружеството и че
това било така, тъй като не можело да се отъждестви изпълнителното деяние с
посоченото във фиша административно нарушение и не ставало ясно какво точно
нарушение на Кодекса за застраховането е установено, а също така, това
изписване на обстоятелствата на нарушението препятствало и възможността за
проверка, възникнало ли е някакво задължение за дружеството, кога и на какво
основание, а от това следвал изводът, че е налице противоречие между описаната
фактическа обстановка и приложената санкционна разпоредба, което пречело да се
разбере, какво точно нарушение се вменявало на дружеството и че по този начин
наказващият орган бил ограничил в съществена степен и
правото на защита на санкционираното лице. Тези твърдения съдът в настоящия
състав намира за напълно несъстоятелни и голословни, като в тази връзка намира
за нужно отново да посочи, както е посочено и по-горе в настоящото изложение,
че в процесния електронен фиш е описано, че на
25.07.2021 год., в 16:43 часа, в град Кърджали, по ул.„***”, до ***, с моторно
превозно средство – лек автомобил, марка „Фолксваген Голф”, с peг.№***, е извършено административно нарушение, установено
и заснето с техническо средство/система №***, като за управляваното МПС,
движещо се в посока от *** към *** и което е регистрирано на територията на Р България
и не е спряно от движение, не е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, като изрично е посочено, че
собственик, на когото е регистрирано описаното МПС, е „КСК Инвест”
ООД, със седалище и адрес на управление ***, със законен представител Р. Ф. Ф.,
т.е. в електронния фиш са посочени абсолютно всички кумулативно изискуеми се
елементи на фактическия състав на нарушението, като няма никаква неяснота или противоречие в тях. Така
описаното деяние правилно е квалифицирано като нарушение на чл.483, ал.1, т.1
от КЗ, чието съдържание бе цитирано по-горе, поради което и съдът не намира за
нужно да го преповтаря, т.е. съдът намира, че между описаното нарушение и
неговата правна квалификация няма противоречие или казано по друг начин,
описанието на обстоятелствата в обжалвания електронен фиш в пълна степен
съответства на фактическия състав на нарушението и на неговата правна квалификация.
Следва да се добави, че за това нарушение, законосъобразно и правилно, на
основание чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2
от КЗ, на юридическото лице е наложено наказанието имуществена санкция, в
единствено възможния предвиден, т.е. фиксиран размер от 2000 лева. Тук е
мястото са се упомене, за да стане ясно и на процесуалния представител на дружеството-касатор, изготвил и подал касационната жалба,
че издател на електронния фиш и въобще на електронните фишове за налагане на
наказания за нарушения, установени с АТТС, е съответната областна дирекция на
МВР, на чиято територия е установено нарушението, а не персонално директорът на
тази областна дирекция на
МВР.
Съдът
намира за неоснователно и оплакването в касационната жалба в насока,
че първоинстанционният съд не обсъдил нито един от
наведените с жалбата доводи за незаконосъобразност на електронния фиш. Касационната
инстанция счита, че решаващият съдебен състав на районния съд е анализирал в
достатъчна степен всички относими доказателства и
приложими правни норми, като е обсъдил и наведените от жалбоподателя доводи.
Въз основа на същите е формирал правни изводи, които напълно се споделят от настоящия
състав на касационната инстанция. От доказателствата по
делото безспорно се установява, че процесното нарушение
е установено и санкционирано при спазване на всички съществени правила,
регламентирани в Закона за движението по пътищата и Кодекса
за застраховането.
При
горните изводи касационната инстанция приема, че обжалваното решение не е
постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон,
каквото твърдение е въведено с касационната жалба и съответно се явява правилно,
законосъобразно и обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна
степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за
неоснователни. Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от
настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства може да се направи обоснован извод за това, че от
обективна страна, дружеството-касатор е осъществило
състава на административното нарушение, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност, поради което и
постановеното от Кърджалийския районен съд решение е законосъобразно,
постановено при правилно приложение на материалния закон. Както се отбеляза по-горе,
районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените
правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между
приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от
съда и направените от него изводи, води и до обоснованост на постановеното
решение. Извършвайки своята
проверка в рамките на приетите за установени
от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства,
Административен съд – Кърджали намира,
че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са
налице, като по изложените съображения,
обжалваното решение като законосъобразно, следва да бъде
оставено в сила с решението по настоящото
дело.
При този изход
на делото и с оглед своевременно заявеното в съдебно заседание, в
хода по същество,
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира, че на основание
чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, във
вр. с чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.37 от ЗПП и във вр. с чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да
бъде осъден касаторът „КСК Инвест” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати в полза на ответника по
касация – Областна дирекция на МВР - Кърджали, юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция, в размер на 80.00 лева.
По изложените по-горе съображения и на основание чл.221, ал.2, изр.І /първо/,
предл.І/първо/от АПК и във вр.
с чл.63в и чл.63д, ал.4 от ЗАНН, Административният
съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №266 от 16.12.2022 год., постановено по АНД №1012/2022 год. описа на Районен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА
„КСК Инвест” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р. Ф. Ф., ДА ЗАПЛАТИ по сметка
Областна дирекция на МВР – Кърджали - ***, с ЕИК ***, сумата в размер на 80.00/осемдесет/ лева, представляваща направени разноски по делото, за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.