Решение по адм. дело №247/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава десета, раздел І от АПК, във връзка с чл.197, ал.2 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „АГРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.Търговище, ул. „Опълченска“ № 47, представлявано от С. Х., подадена чрез адвокат Б. П. от САК, с посочен по делото съдебен адрес: гр.София 1421, район Лозенец, [улица], ет.*, ап.* срещу Решение № 12/20.01.2025г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено Постановление за наложени обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх. № С 240025-022-0096629/ 14.10.2024г. на публичен изпълнител – М. Д..

От доводите в жалбата като отменително основание се извлича неправилно приложение на материалния закон. Излага се твърдение, че сумата в размер на 14968.80 лева е дължима на дружеството от ДФ „Земеделие“, във връзка с държавна помощ по схема „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделските стопани за преодоляване на негативното въздействие на руската агресия срещу Украйна“ през 2024г. Навежда се, че в случая се касае за особен вид несеквистируемост, свързана с режима на допустима държавна помощ, тъй като е налице целево финансиране по смисъла на пар.1, т.50 от ДР на ЗПЗП. Излага се становище, че преценката за несеквистируемост на имуществото се извършва от публичния изпълнител, а не както твърди органът от третото задължено лице. Навежда се и че ЗДП е специален закон и неизплащането на тази помощ при предвидените в закона хипотези може да става само с разрешение на съда /чл.60 от ЗДП/. Излага се становище, че държавната помощ се предоставя с акт по реда на чл.11 от ЗДП, а лицата които имат правен интерес от оспорване на тази помощ, разполагат с искове по чл.54 от ЗДП, като в тази връзка се обосновава, че с издаденото ПНОМ се осъществява намеса в държавната помощ по непредвидения в закона ред. Моли се оспореното решение да бъде отменено като незаконосъобразно.

В съдебно заседание оспорващото дружество не изпраща представител. Постъпила е писмена молба с вх.№2022/23.07.2025г. от процесуалния представител на дружеството адвокат Б. П., в която се излага становище за поддържане на жалбата на изложените в нея основания и доводи. Допълнително се навежда, че със специалната норма на чл.104, ал.1 и ал.2 от Закона за държавния бюджет за 2025г. се въвежда допълнителна хипотеза за несеквистируемост, спрямо тези, разписани в ДОПК. Моли се жалбата да бъде уважена. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по оспорването – Директорът на ТД на НАП – Варна, в съдебно заседание не се явява. Представлява се от гл. юрисконсулт М. Д., която счита жалбата за неоснователна. Излага доводи обосноваващи, че оспореното Решение и потвърденото с него ПНОМ с изх. № С 240025-022-0096629/14.10.2024г. на публичен изпълнител са издадени при доказаност на всички материални предпоставки и при правилно приложение на материалния закон. Навежда, че в случая не са налице обстоятелства, както по чл.197, ал.3 от ДОПК, така и по чл.195, ал.5 от ДОПК. Излага се становище, че вземането не съставлява несеквистируемо вземане, като самия платец – Държавен фон „Земеделие“, е потвърдил това, с оглед на факта, че последният администрира тези плащания. Излага се становище, че изпратеното запорно съобщение ангажира Държавен фон „Земеделие“ с преценката относно несеквистируемостта на вземането и след като той го е превел по сметка на публичния изпълнител, означава че е направена преценка за секвистируемост на вземането. Излага се и становище, че вземането не съставлява и целева държавна помощ, тъй като не се отнася за средства от ЕС, а за средства от държавния бюджет на Р. България. Моли се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното:

От данните по административната преписка се установява, че дружеството „АГРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД гр. Търговище има непогасени публични задължения в размер на 142 161,61 лв., от които главница от 92 864.58 лв. и лихва от 49297.03 лв., установени с актове за установяване на задължения, декларации от лицето и наказателни постановления. Във връзка със събирането на тези публични задължения е образувано изпълнително дело № 25140000178/2014г.

На 14.10.2024г. публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Търговище – М. Д., след като е извършил преценка, че ще се затрудни събирането на установено и изискуемо публично вземане по изпълнително дело № 25140000178/2014г., в общ размер на 142 161,61 лв. /главница и лихви/ и след като е получил признание от третото лице – ДФ „Земеделие“, ЕИК *********, гр. София, че задълженото дружество „АГРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД гр. Търговище има вземания по Заявление № 25/184052/0566240 по схема „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ през 2024г. е издал Постановление за наложени обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх. № С 240025-022-0096629/14.10.2024г. С посоченото постановление на основание чл.200 от ДОПК, чл.202, ал.2 от ДОПК, чл.195, ал.1-3 от ДОПК публичният изпълнител е наложил обезпечителната мярка – запор върху вземане от трето задължено лице Държавен фонд "Земеделие" по Документ с достоверна дата – 25/184052/0566240 "Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна" през 2024 г. за сумата от 14968.80 лв. Постановление с изх. № С 240025-022-0096629/14.10.2024г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Търговище и запорното съобщение са връчени на „АГРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД гр. Търговище по ел. път на 09.01.2025г. Постановлението е обжалвано от дружеството по административен ред пред Директора на ТД на НАП – Варна с жалба с вх. № 1793/14.01.2025г.

По така постъпилата жалба на дружеството Директорът на ТД на НАП – Варна е постановил Решение № 12/20.01.2025г., с което е потвърдил ПНОМ с изх. № С 240025-022-0096629/14.10.2024г. на публичен изпълнител – М. Д.. В решението като мотиви е посочено, че вземането на дружеството не попада в предвидените изключения по чл.213 от ДОПК или друга правна норма и че не се касае за целево публично финансиране по смисъла на ЗПЗП. Прието е, че доколкото с предоставените по мярката от ДФ „Земеделие“ средства не са финансирани дейности и услуги, възложени от държавата, то върху тези средства няма забрана за принудително изпълнение. Изложена е теза, че преценката дали вземането е секвестируемо се извършва от третото задължено лице ДФ „Земеделие“, което е администратор на държавните помощи по смисъла на чл.9, ал. 1 от Закона за държавните помощи. Изложени са мотиви, че са налице предпоставките по чл.230 от ДОПК за предприемане на действия по обезпечаване на публичните задължения по ИД № 25140000178/2014г. и че са спазени законовите изисквания за налагане на обезпечителни мерки по чл.197 от ДОПК.

Решение № 12/20.01.2025г. на Директора на ТД на НАП – Варна е връчено на „АГРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД гр. Търговище на 28.04.2025г. Жалбата на дружеството срещу посоченото решение е подадена до Административен съд – Търговище на 05.05.2025г., чрез органа, издал оспорения акт /стр.7 от делото/.

Не се спори между страните, че „АГРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД гр. Търговище има качеството на земеделски производител по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПЗП, както и че паричното вземане от 14 968.80 лева, върху което е наложена обезпечителната мярка с ПНОМ с изх. № С 240025-022-0096629/14.10.2024г., представлява оторизирана от ДФЗ сума на земеделския производител „АГРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК-*********, по схема за държавна помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделските стопани за преодоляване на негативното въздействие на руската агресия срещу Украйна“ през 2024г.

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното, съдът намира жалбата за допустима като подадена в законния срока, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и при спазване на изискването за проведено административно обжалване, като задължителна положителна процесуална предпоставка.

По основателността на жалбата съдът намира следното:

Въз основа на граматическото и систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 197 от ДОПК следва изводът, че предмет на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство е, както Решението на Директора на ТД на НАП – Варна, така и Постановление с изх. № С 240025-022-0096629/14.10.2024г. за налагане на обезпечителна мярка на публичен изпълнител.

Оспореното Решение и потвърденото с него Постановление са издадени от компетентни органи, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание на акта.

По отношение на съответствието на актовете с материалния закон в оспорената им част, съдът приема следното:

Схемата за държавна помощ, по която оспорващото дружество е получило паричните средства, обект на наложената обезпечителна мярка, е основана на чл. 107, § 3, б. "б" от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), Временната рамка на Европейската комисия за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна и разпоредбите на чл. 11, ал. 2, т. 1 и чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, по смисъла на които фондът подпомага и предоставя парични средства на регистрираните земеделски производители за производство и преработка на местна земеделска продукция с цел продажба на вътрешния и външните пазари. Държавен фонд "Земеделие" е администратор по прилагането и предоставянето на помощта, съгласно чл. 10 от Закона за държавните помощи.

Помощта по схемата за държавна помощ озаглавена „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ за 2024г. е финансирана изцяло със средства от държавния бюджет за 2024г., съгласно Постановление на МС № 153/30.04.2024г.; Постановление на МС № 340/04.10.2024г. и Постановление на МС № 407/22.11.2024г., с които тези средства са отпуснати.

От общите положения на схемата е видно, че тя е основана на принципа за целево разходване на средствата. Помощта се предоставя с оглед качеството на получателя, когато са изпълнени определени изисквания. Самото естество на държавната помощ по тази схема, предполага предоставените средства да бъдат вложени в извършваната от земеделските стопани дейност по първично селскостопанско производство, а не за покриването на други техни задължения, било то и публични. Обратното би обезмислило същността ѝ като държавна помощ. В чл. 56 от Временната рамка при кризи и преход (изм. 09.03.2023 г.) е предвидено, че държавната помощ е особено оправдана и може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар въз основа на чл. 107, § 3, б. "б" от ДФЕС за ограничен период от време, ако е предназначена за преодоляването на недостига на ликвидност, пред който са изправени предприятията, които са пряко или косвено засегнати от сериозните затруднения в икономиката, причинени от руската военна агресия срещу Украйна и преките и косвени последици от нея. Тези условия изискват помощта да се предостави пряко на земеделските производители, за да може да се използва ефективно по предназначение. Съвкупният анализ на горепосочените разпоредби обосновава извод, че субсидиите съставляват публично целево финансиране с единствен овластен да ги получи в пълния им размер бенефициер – земеделският производител. С оглед този специален императивно установен режим, те съставляват несеквестируеми вземания на земеделския стопанин, дори и европейското и националното право да не съдържат изрична разпоредба в този смисъл. Ето защо независимо, че вземанията по тази схема не попадат сред изключенията по чл. 213 от ДОПК, те се подчиняват на същия режим на несеквестируемост, което се извежда от цялостната уредба на държавните помощи, съдържаща се в общностното и националното законодателство, в т.ч и от разпоредбата на чл.104, ал.1 и ал.2 от Закона за държавния бюджет на Р.България за 2025г.

В случая се касае за публично целево финансиране по смисъла на § 1, т. 50 от ДР на ЗПЗП. След като финансирането на земеделските стопани е целево, като не се допуска то да преследва цел, различна от осъществяване на специалните политики на ЕС и на ДЧ за развитие на селското стопанство и това, че за бенефициерите е предвидено правото да получат цялата помощ, то се налага изводът, че тези средства не могат да бъдат изплащани на лице, различно от бенефициера и да имат различно предназначение от това, за което са отпуснати. Обратното разбиране би довело до заобикаляне на изискването за съвместимост с вътрешния пазар съгласно чл. 107 от ДФЕС и чл. 4 от ЗДП и до обезсмисляне на същността на мерките за подкрепа, попадащи в обхвата на Временната рамка при кризи и преход. Същността на подпомагането по процесната схема е влагането на средствата в извършваната от земеделските стопани дейност по първично селскостопанско производство, а не покриването на други задължения на бенефициерите, включително и публични такива. Приемането на възможност отпуснатите по този ред суми да служат за нещо различно от осигуряването на ликвидност на земеделските стопани представлява отклонение в пряко противоречие с цитираното приложимо право на ЕС в областта на държавните помощи.

По изложените съображения, съдът намира, че процесното парично вземане на „АГРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД гр. Търговище от ДФЗ е обект на специален режим и е несеквестируемо. Средствата по Схема за държавна помощ "Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна", чрез ДФ "Земеделие" се предоставят в публичен интерес и не могат да се използват за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания и вземания на трети лица. Въз основа на изложените правни доводи, съдът приема че запорът на процесното вземане е несъвместим с неговата несеквестируемост, което обуславя материалната незаконосъобразност на оспорените актове, поради постановяването им в противоречие с относимите материалноправни разпоредби.

Изцяло неоснователен е доводът на органа, изложен в оспореното решение, че преценката за секвестируемост се извършвала от третото задължено лице в качеството му на администратор на държавната помощ и директорът на ТД на НАП – Варна нямал компетентност да се произнася по този въпрос. Преценката дали едно право се ползва със защита срещу принудително изпълнение е единствено в правомощията на органите, ръководещи изпълнителния процес, в случая на публичния изпълнител, като в подкрепа на тази теза е и регламентираната в закона отговорност за последния в чл.276 от ДОПК при наложен от него незаконен запор.

Прави впечатление, че това задължение на публичния изпълнител е било вече разяснено от съда с влязлото в сила Решение № 260/14.02.2025г. по ад.д.№503/2024г. на Административен съд – Търговище. Посоченото решение е постановено между същите страни, като с него е била отменена като незаконосъобразна наложена на дружеството по същото из.д., съща по вид обезпечителна мярка – запор върху вземане на „АГРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД гр. Търговище от трето лице ДФ „Земеделие“ за сумата от 24948лв., отпусната по схема „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделските стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ за 2024г. с ПНОМ № С240025-022-0034654/16.05.2024г. В мотивите си, съдът ясно е изразил волята си, че вземането на дружеството, обект на обезпечителната мярка, е несеквестируемо и не може да бъде обект на принудително изпълнение, а следователно и на обезпечение. Посоченото решение като влязло в сила има обвързващо действие за страните, съгласно чл.177, ал.1 от АПК. Последвалото, след това съдебно решение, повторно налагане на същата по вид обезпечителна мярка с обект, също по вид вземане на дружеството от ДФ „Земеделие“ – предмет на настоящото производство, по същото изпълнително дело, съставлява акт на публичния изпълнител, явяващ се постановен в противоречие на влязло в сила съдебно решение, съгласно чл.177, ал.2 от АПК. Последното води, както до незаконосъобразност на акта и на наложения запор с него, но и едновременно с това и до основание за реализиране на отговорност по чл.276 от ДОПК.

На основание всичко гореизложено съдът приема, че оспореното Решение № 12/20.01.2025г. на Директора на ТД на НАП – Варна и потвърденото с него ПНОМ с изх. № С 240025-022-0096629/ 14.10.2024г. на публичен изпълнител се явяват постановени при неправилно приложение на закона и в противоречие на влязло в сила съдебно решение, и като такива, следва същите да бъдат отменени като незаконосъобразни.

Предвид изхода на спора и на основание на чл. 161, ал. 1, предл. първо от ДОПК, следва искането на оспорващото дружество за присъждане на разноски да бъде уважено. Следва на „АГРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД гр. Търговище да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1250 лева, съставляващи 50 лева платена д.т. и 1200 лв.платено възнаграждение за един адвокат.

Воден от горното, на основание на чл.197,ал.2 от ДОПК, чл.160, ал.1 от ДОПК, във връзка с чл.144,ал.1 от ДОПК, чл. 161, ал. 1 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразни Решение № 12/20.01.2025г. на Директора на ТД на НАП – Варна и потвърденото с него Постановление за наложени обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх. С 240025-022-0096629/14.10.2024г. на публичен изпълнител на ТД на НАП – Варна – М. Д., с което на „АГРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Опълченска“ № 47, представлявано от С. Х., е наложен запор върху вземане от трето задължено лице ДЪРЖАВЕН ФОНД "ЗЕМЕДЕЛИЕ" по Документ с достоверна дата, 25/184052/0566240 "Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна" през 2024 г. за сумата от 14968.80 лв.

 

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – София да заплати на „АГРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Опълченска“ № 47, представлявано от С. Х. паричната сума от 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева, разноски за настоящото производство.

 

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.197, ал.4 от ДОПК.

 

Препис от решението да се изпрати на страните.