О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 28.09.2022
г..
Софийски градски съд, I Гражданско отделение,
2-ри с-в, в закрито съдебно заседание на 28.09.2022 г., в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
разгледа гр. д. 8
744/2020 г., докладвано от съдия Георгиев, и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
[1] В
искова молба от 19.08.2020 г. и уточнителни молби от 08.10.2021 г., 24.01.2022
г. и 28.03.2022 г. И.А. и Ц.Т. заявяват, че на 12.12.2007 г. са сключили с „Б.Д.“
ЕАД (ДСК) договор за кредит. По него ДСК им е предоставила 60 000,00 лева
заем, а те е следвало да го върнат на 300 месечни вноски.
[2] Поради
нередовното изплащане на заема, на 15.11.2013 г. ДСК е подала заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение. СРС е издал такава заповед и
изпълнителен лист за: 56 469,21 лева главница плюс законната лихва от
15.11.2013 г. до окончателното изплащане; 11 562,92 лева договорна лихва
от 11.10.2011 г. до 14.11.2013 г.; 172,80 лева такса; 2 807,40 лева
разноски по делото.
[3] По
искане на ДСК и въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано
изп. дело 957/2014 г. на ЧСИ Р.В.. След връчването на заповедта за изпълнение, И.А.
и Ц.Т. не са подали възражение в срока за това.
[4] По
време на изпълнителното дело те са сключили две споразумения с ДСК, като
твърдят, че в тях е имало нищожни клаузи, които са увеличили вземането на ДСК,
което е било предмет на събиране по изп. дело. Те твърдят, че не дължат
изпълнение по изпълнителното дело на суми над 40 000,00 лева, които са били
прибавени към дълга вследствие на сключените споразумения. Ето защо молят съда
да установи спрямо ДСК и „О.Ф.Б.“ АД, на когото ДСК е прехвърлила вземането си,
че те не дължат изпълнение по посоченото изп. дело за суми над 40 000,00
лева (исковата молба, л. 2-4; уточнителните молби, л. 38, 45-46, 51-52).
[5] Съдът
приема, че е недопустимо производството по иска на И.А. и Ц.Т.. Това е така,
защото те не твърдят, че са настъпили обстоятелства след издаването на
заповедта за незабавно изпълнение, които са довели до намаляването на дълга им
– погасяване на вземането например поради плащане, прихващане, давност. Те
твърдят, че събираното по изп. дело вземане се е увеличило поради сключените
споразумения. Дори това да е така, съдебният изпълнител е длъжен да събира
вземането по изпълнителния лист, по който е образувано изп. дело. Ако той не го
прави, а събира по-голямо вземане, редът за защита е различен, а не чрез иска,
предявен от ищците. Ето защо съдът приема, че ищците нямат правен интерес от
предявения иск, производството по него е недопустимо и съдът го прекратява. Затова
съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
[6] ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
[7] Определението
може да бъде обжалвано с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването
му. При подаване на частна жалба всеки от ищците следва да представи
доказателство, удостоверяващо внасянето на 15,00 лева държавна такса по сметка
на САС. При неизпълнение съдът ще върне частната жалба.
Съдия: