ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17
гр. ХАСКОВО, 13.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Въззивно частно
наказателно дело № 20225600600009 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.
Образувано е по протест на прокурор от Районна прокуратура -
Харманли срещу определение от 02.12.2021 г., постановено в разпоредително
заседание по НОХД № 353 по описа за 2021 г. на Районен съд - Харманли, с
което съдебното производство е прекратено и делото е върнато на РП –
Хасково - ТО - Харманли за отстраняване на допуснатите съществени
нарушения на процесуалните правила.
В протеста се навеждат доводи за незаконосъобразност и
неправилност на атакувания съдебен акт. Прокурорът изразява становище, че
не е налице противоречие между обстоятелствената част и фактическото
обвинение на обвинителния акт относно упражнената от подсъдимия принуда
спрямо пострадалия. Твърди се, че обвинителният акт съдържа всички
необходими обстоятелства и факти годни да очертаят предмета на доказване в
съдебното производство и не са налице допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на
правото на защита на подсъдимия в съдебната фаза на производството. Иска
се съдът да отмени протестираното определение и да върне делото на РС –
Харманли за продължаване на съдопроизводствените действия.
Против протеста на прокурора не са постъпили писмени възражения
от подсъдимия и неговия защитник.
Въззивният съд след като се запозна с материалните по делото,
изложените в протеста доводи, както и с оспорения съдебен акт, намира за
установено следното:
1
Частният протест е подаден в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК, срещу
подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, поради което е процесуално
допустим.
Разгледан по същество същият е неоснователен, а атакуваното
определение – правилно, като съображенията в тази насока са следните:
Съдебното производство е било образувано по реда на чл. 247, ал. 1,
т. 1 от НПК по внесен обвинителен акт от РП – Хасково, ТО Харманли, с
който е повдигнато обвинение срещу Ю. М. М. за извършено престъпление по
чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
При решаване на въпросите по чл. 248 от НПК съдът е приел, че на
досъдебното производство е допуснато съществено процесуално нарушение
по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1, предл. I от НПК, ограничило процесуалното
право на защита на обвиняемия. В мотивите към атакувания съдебен акт ясно
е посочено, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не са изложени
фактически твърдения за физическа принуда като елемент от обективната
страна на престъплението за нанасянето на удари от подсъдимия М. с юмрук
по тялото на пострадалия Г., които удари да са насочени за отнемане на вещта
и за преодоляване реалната съпротива на пострадалия, за разлика от
заключителната част на обвинителния акт. В последната изрично е посочено,
че подс. М. е отнел чужди движими вещи от владението на пострадалия Г.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила, изразяваща се в нанасяне на удари с юмрук по тялото.
Посоченият извод на съда, мотивирал прекратяване на съдебното
производство и връщането на делото на прокурора, намира правна подкрепа и
се споделя от въззивната инстанция.
Както е посочил и първоинстанционният съд грабежът е съставно
престъпление. Той осъществява във функционална връзка съставите на две
други престъпления - принуда и кражба. Характерно при грабежа по основния
състав по чл. 198, ал. 1 от НК е това, че принудата винаги е предназначена
обективно да улесни кражбата, т. е. осъществяването на принудата има за цел
да спомогне отнемането на чуждите вещи. Използването на принуда върху
пострадалия има за цел да сломи неговата съпротива, да го мотивира против
волята му да отстъпи владението върху предмета на грабежа, като в резултат
на използваната от дееца върху пострадалия принуда, инкриминираната вещ
преминава във фактическа му власт.
В конкретния случай в обстоятелствената част на обвинителния акт
прокурорът е посочил, че ,,След като открил банкнота от 5 лв. в
портмонето на Г. /пострадалия/, обвиняемият М. я взел и я прибрал в джоба
на дънките си, а портмонето – с останалите в него лични документи върнал
на пострадалия. Ядосан, че пострадалият Г. го е излъгал, че не носи пари в
себе си, обвиняемият започнал да му нанася удари с юмруци в областта на
корема.‘‘ и неговата заключителна част, в която се твърди, че деянието е
извършено посредством сила /,,нанесъл удари с юмрук по тялото‘‘ /.
2
Цитираната фактология и въобще цялостното съдържание на
обстоятелствената част не съдържа пълно и аргументирано фактическо
описание, че упражнената принуда е била насочена към отнемане на чуждата
движима вещ. Липсва фактическо изложение на единия обективен елемент на
грабежа – принудата, защото според посочените от прокурора факти
нанесените удари от обвиняемия на пострадалия не са били с цел отнемане
парите на пострадалия, за да установи собствена фактическа власт върху тях,
а реакция на обвиняемия, предизвикана от поведението на пострадалия, който
на въпроса му дали има пари и мобилен телефон в себе отговорил
отрицателно и това го ядосало. Самите удари от страна на подсъдимия нито
предхождат, нито съпровождат отнемането на вещта, а са последващи същото
и не са насочени за преодоляване на реалната съпротива на пострадалия.
Налице е явно несъответствие в обстоятелствената и заключителната част на
обвинителния акт, което настоящият състав споделя изцяло, а то от своя
страна препятства възможността на лицето привлечено към наказателна
отговорност да разбере в пълнота в какво е обвинен и да организира защитата
си.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите
изложени в протеста. За да изпълни процесуалната си функция,
обвинителният акт трябва да съдържа обосновка в нужния и достатъчен обем,
при което прокурорът следва да изложи в пълнота по ясен и непротиворечив
начин обвинителната теза, за да очертае рамките на обвинението, както и
предмета на доказване. Това се обуславя и от задължението за съблюдаване
основното право на обвиняемия, който следва да се защити адекватно,
ефективно и без съмнение да знае върху кои конкретни факти се основава
обвинението. Посочените противоречия в съдържанието на внесения
обвинителен акт несъмнено водят до ограничаване правото на защита на
обвиняемия. В този си вид той не може да изиграе своята процесуална
функция.
Предвид изложеното съдът намира, че атакуваното определение е
правилно, законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 345 вр. чл. 341, ал. 2 НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 02.12.2021 г., постановено в
разпоредително заседание от същата дата, по НОХД № 353 по описа за 2021 г.
на Районен съд - Харманли, с което съдебното производство е прекратено и
делото е върнато на РП – Хасково, ТО - Харманли за отстраняване на
допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4