Определение по дело №772/2017 на Районен съд - Дупница

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

			2017
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

ГО, V-ти

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	18.09.		2017

 

на                                                                                                           Година

 

закрито

Мирослав Саневски

В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

	гражданско		772		2017

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, предявена от С.В.Х., ЕГН **********,***, срещу Кооперация "РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "РИЛА", със седалище и адрес на управление: гр. Рила, ул. „Христо Смирненски“ №5, ЕИК *********, представлявана от В.Д.А.-председател на УС.

Съдът на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК:

           1. Обстоятелства,  от които  произтичат претендираните права и направените възражения: 

Ищецът твърди, че за периода от 20.10.1975г. до 30.03.2017г. е бил в трудово правоотношение с ответната кооперация. Междувременно, на 01.05.2014г. придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което трудовото му правоотношение било прекратено със Заповед № 4/29.04.2014г. на председателя на УС на РПК „РИЛА“, на основание чл. 328, ал.1, т. 10 от КТ, считано от 01.05.2014г. На 04.05.2014г. сключил нов трудов договор с ответника до изтичане на мандата му като председател на УС на кооперацията (30.03.2017г.). Със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, било разпоредено да му се изплати сума в размер на 5784.00 лв., представляваща обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ, в размер на шест брутни работни заплати, предвид обстоятелството, че е работил при ответника повече от 10 години. Обезщетението било начислено в платежната ведомост на кооперацията за м. април 2014г. До 31.10.2014г. ответната кооперация му е изплатила частично сума в размер на 1784.00 лв. от дължимото обезщетение. Към настоящия момент ответникът му дължи сума в размер на 4000.00 лв., представляваща разликата между начисленото му и изплатено обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ.

С оглед горното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 4000.00 лв., представляваща неизплатената част от дължимото му обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника по първоначалния иск, с който се изразява становище за неоснователност на същия. Ответникът твърди, че видно от представеното от ищеца копие на ведомост за работна заплата, подписано от самия него, претендираната сума му е изплатена изцяло. От същата е видно още, че освен обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ в размер на 5784.00 лв., на ищеца е изплатено и обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ в размер на 2347.00 лв.

На следващо място, ответникът твърди, че ищецът не е бил в трудово правоотношение с кооперацията, тъй като на 29.03.2013г. е бил избран за неин председател, а в Устава на кооперацията нямало изрично предвидена възможност между избрания за председател и кооперацията да се сключва трудов договор, поради което обезщетението по чл. 222, ал.3 от КТ е получено от С.Х. без основание.

От своя страна, ответникът по първоначалния иск е предявил срещу ищеца  насрещен иск за осъждане на същия да му заплати сумата от 8131.00 лв., от които: получено без основание обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ в размер на 5784.00 лв. и получено без основание обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ в размер на 2347.00 лв.

Ищецът по насрещния иск твърди, че въпреки, че между РПК „РИЛА“ и ищеца не е съществувало трудово правоотношение, със заповед № 4/29.04.2014г. същият, в качеството си на председател на УС на кооперацията, е наредил да му бъдат изплатени посочените обезщетения. Счита, че е липсвало основание за плащане на каквито и да било обезщетения по КТ, понеже правоотношението между С.В.Х. *** е било такова по договор за управление, а не по трудово правоотношение. Претендира разноски.

В срока за отговор на насрещния иск е депозиран такъв от ответника по него и ищец по първоначалния иск С.В.Х., в който се изразява становище за неоснователност на насрещния иск. Ответникът по насрещния иск счита за несъстоятелно твърдението на ищеца по насрещния иск, че между страните не е съществувало трудово правоотношение по смисъла на КТ. Твърди, че е бил в трудово правоотношение с РПК „РИЛА“ от 20.10.1975г., на която дата бил назначен на длъжност „шофьор“. В периода от 20.10.1975г. до 01.05.2014г., без прекъсване е преназначаван на различни длъжности в кооперацията, които е изпълнявал по трудово правоотношение. Считано от 01.06.1999г. до 01.05.2014г. (на която дата е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст) е изпълнявал длъжността „Председател на РПК „РИЛА“. За времето, през което е изпълнявал функциите на председател, е бил осигуряван на основание чл.4, ал.1, т.5, изр.1 от КСО, т.е. като лице, работещо по трудово правоотношение. Следователно, правилно и законосъобразно, със заповедта, с която му е прекратено трудовото правоотношение, е разпоредено да му бъдат изплатени обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ в размер на 5784.00 лв. и обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ в размер на 2347.00 лв. Ответникът по насрещния иск счита за неоснователно твърдението на ищеца по насрещния иск, че видно от положения от него подпис в разплащателната ведомост, цялата сума в общ размер на 8131.00 лв. му е изплатена. Разплащателната ведомост е подписана от него с отбелязването „остатък от 4000.00 лв. по обезщетението“.

           2. Правна квалификация на претендираните права и възражения:           

           Предявен е иск с правно основание чл. 222, ал.3 от КТ, вр. с чл. 86 ЗЗД.

           Предявеният от  ответника насрещен иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД.         

           3. Права и обстоятелства, които се признават: не са налице.

           4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: не са налице.

           5. Разпределение на доказателствената тежест:

Съобразно правилата на чл. 154 ГПК, ищецът по първоначалния иск следва да докаже че е бил в трудово правоотношение с ищеца, преди прекратяването на което е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и размера на претенциите си.

Ответникът по първоначалния иск следва да докаже плащане на претендираното обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, както и онези свои възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

Ищецът по насрещния иск следва да докаже плащане на обезщетения по чл.222, ал.3 и по чл.224, ал.1 от КТ, както и размера на претенциите си. Ответникът по насрещния иск следва да докаже, че е било налице основание за получаване на изплатените обезщетения, както и онези свои възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

           Съдът указва на страните, че не са налице обстоятелства, за които да не сочат доказателства.

Следва да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба, отговора по нея, насрещната искова молба и отговора по нея документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство.

Основателно е искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в първоначалната искова молба и отговора на насрещната искова молба.

Исканията на ищеца по първоначалния иск и ответник по насрещния такъв да се задължи ответника по първоначалния иск да представи личното му трудово досие, както и действащия към 01.06.1999г. Устав на РПК „РИЛА“, съдът намира за допустими и относими към предмета на спора, поради което ответникът следва да се задължи да ги представи.

Следва да се изиска от НАП-София, офис гр. Кюстендил справка за осигуряването на ищеца за периода от 01.06.1999г. до 01.05.2014г., от която да е видно за какви осигурителни случаи е осигуряван за посочения период.

На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

          

           НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.10.2017г. от 10:30 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на ищеца по насрещния иск се връчи и препис от отговора на насрещната искова молба, ведно с приложенията, депозиран от ответника по насрещния иск.

           ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба, отговора по нея, насрещната искова молба и отговора по нея документи като доказателства по делото.

           ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещото лице Надежда Шалдупова, при депозит в размер на 100.00 лв., платим от държавния бюджет, със задача, след справка в счетоводството на ответната кооперация, да отговори на въпросите, посочени в първоначалната искова молба и отговора на насрещната искова молба.

            ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 ГПК ответникът по първоначалния иск най – късно в първото по делото открито съдебно заседание да представи личното трудово досие на ищеца, както и действащия към 01.06.1999г. Устав на РПК „РИЛА“.

            ИЗИСКВА, на основание чл. 186 ГПК, от НАП-София, офис гр. Кюстендил справка за осигуряването на С.В.Х., ЕГН ********** за периода от 01.06.1999г. до 01.05.2014г., от която да е видно за какви осигурителни случаи е осигурявано лицето за посочения период.

           ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение  на влязло в сила съдебно решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

          

           Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                                 

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: