№ 61
гр. Разград, 02.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на втори февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело
№ 20213330101902 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ИЩЦИТЕ, уведомени, не се явяват. За тях адв. Д. Д., отпреди.
ОТВЕТНИЦИТЕ, уведомени, явяват се лично и с адв. С., отпреди.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО на първо четене в 14.05 часа.
СЪДЪТ докладва молбата-становище от пълномощника на ищците с
искане за издаване на съдебно удостоверение и такова е издадено.
АДВ. Д.: Представям доказателства за възпрепятстването на свидетеля
ми да се яви в предното съдебно заседание, тъй синът му Д. е бил на преглед
него ден. Днес си водим свидетеля.
АДВ. С.: Водим допуснатите ни свидетели.
СНЕМА самоличността на свидетелите.
И.А.А. от гр. Разград, ул. ***************, неосъждан, без родство със
страните.
Е.Я.Ю. от с. Киченица, *********, неосъждан, без родство по смисъла
на чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.
А.М.М. от с. Киченица, ул. **************, неосъждан, без родство.
СВИДЕТЕЛИТЕ предупредени за наказателната отговорност по чл. 290
от НК и същите обещаха да говорят истината, след което бяха изведени от
съдебната зала с изключение на свидетеля И.А...
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелите.
СВИДЕТЕЛЯТ И.А..: Познавам А. и брат й, тъй като с него работехме
заедно в стъклозавода. Брат й имаше прякор „********“, но името му не зная
какво е. С А. се познавам от около 30 години. В една компания бяхме. Аз
работя като таксиметров шофьор. От тридесет години работя това. А. в
момента е в Турция. Последният път когато се видяхме, беше преди около
седем години, може и повече. Пихме кафе, разговаряхме. Тя беше със съпруга
1
си. Возил съм я като таксиметров шофьор. Карал съм я до с. Киченица.
Спомням си, че тя слизаше около спирката. Казваше, че е наблизо до
спирката и ще се прибере до тях пеша. Зная, че А. е от с. Киченица. Родом е
оттам. Карал съм я до къщата, но не мога да кажа, че е кой знае каква къща.
Селска къща с двор. След като си отбих военната служба, бях футболист в
стъклозавода. Братът на А. го познавам, защото беше футболен запалянко.
Той обичаше футбола и затова му викахме „********“, това беше един
футболист от едно време. Не съм имал някакви специални отношения с него.
Не бяхме в близки отношения. Не съм му ходил на гости. Не съм ходил
никога в къщата в с. Киченица. Преди седем години се видяхме с А. и съпруга
й в центъра. Първо пихме кафе. После, доколкото си спомням, те търсеха
някакъв човек. Нне можаха да ми обяснят кого търсят и аз не можах да им
помогна да го намерят. Него ден ги закарах в с. Киченица, на спирката в
центъра. Има една тенекийка в центъра. Тогава те нямаха много багаж със
себе си. Казаха ми да ги оставя на спирката, тъй като щели да ходят до
магазина. В къщата не съм влизал. Един път тя дойде сама, може би две, три
години преди последното й идване. Тогава я оставих пред къщата в с.
Киченица. Не мога да опиша къщата, не мога да посоча и улицата. Оставих я.
Не съм заглеждал къщата. В района на центъра, зад спирката беше къщата.
Откакто тя е заминала за Турция, аз съм я виждала два пъти.
СВИДЕТЕЛЯТ Е.Ю.: Аз съм от с. Киченица. Майка ми е сестра на
вуйчо ми Н.. Д. и А. са ми първи братовчеди. Те са на вуйчо ми деца.
Познавам и Г., която е булка. Те живеят в с. Киченица, на ул.
**************. Те живеят в бащината им къща, останала от дядо им. Имаше
стара къща и дядовци. С времето, някъде към 1970 година събориха старата
къща, бяха направили пристройки и започнаха да строят. До 1989 година там
живяха вуйчо ми, Д. и булята. През 1989 година имаше екскурзия и
заминахме. През 1990 година се върнахме. Сестрата на Д. и тя живееше с тях.
Тя също замина за Турция, но след това не се върна. Д. и жена му се върнаха
от Турция. През 1995 година вуйчо ми каза, че къщата остава на сина си Д..
През това време вуйчо направи къща в гр. Бурса и каза, че къщата в Турция
ще остане за А.. Оттогава в къщата живее Д. с жена си и дъщеря си. Никой
друг не е живял в нея. През 2018 година се върна първо вуйна ми, след това
се върна и дъщеря й. Всичко беше нормално, нямаха никакви претенции.
Преди това Д. беше правил ремонт. Аз съм майстор и съм работил на тази
къща. През 2011 година правихме баня с фаянс и гипсокартон. Правихме на
три стаи шпакловка. Всичко това ни поръча като работа булята. Братовчедът
ми плащаше. Дъщеря им също помагаше. През 2015 година ляхме бетон
навън покрай къщата, през 2020 година слагахме на пристройката нови тухли
и покрив. На три стаи подменяхме прозорците, има пред къщата голяма
дограма. Правихме и покрив на къщата. Когато дойдоха вуйната и дъщеря й,
видяха ремонтите и нямаха никакви възражения. Ние на село знаем, че тази
къща е на Д. и на жена му. Вуйната и дъщеря й им дойдоха на гости. Имаше
изготвено пълномощно, че къщата остава на Д.. Вуйната и дъщеря й нямат
ключ за къщата. Не са се карали. Когато правиха сватбата на дъщерята на Д.,
бяха дали някакви пари и се скараха заради тях. Бабата ги даде тези пари за
сватбата и след това си ги поиска. Затова стана панаир. Бабата и лелята не са
давали пари за ремонт на тази къща. Зная, че имаха на село земя, а в с.
Раковски са продали земите. Майката и дъщерята са взели парите. Бабата
дойде на село 2015-16 година, а през 2019 година дойде и дъщерята. Не съм
виждал А. да идва на село с мъжа си. Къщата на Д. е на около 500 метра от
2
центъра. А. и А. заминаха за Турция през 1989 година. Оттогава досега А. е
идвала в България четири пъти, а А. два пъти. Толкова пъти съм я виждал.
Когато идваха в България, отсядаха в къщата на Д.. Ремонтите са ги правили
от 2011 до 2015 година всяка година през лятото. През 2020 година пак
правиха ремонт лятото. Братовчед ми Д. ми плащаше. А. на мен не ми е
давала пари. На мен ми плащаше Д. и жена му. Д. не ми е казвал, че само той
прави ремонта и сестра му не е давала пари за него. А. не е давала никакви
пари за тези подобрения. Не е ставало дума дали А. е давала пари за ремонта.
Тя коментираше само, че е хубаво.
СВИДЕТЕЛЯТ А.М.: Аз живея в с. Киченица. Познавам страните по
делото. Приятели сме с Д.. Познавам и жена му. Познавам сестрата на Д.. Два
пъти е идвала от Турция в България. Познавам и майка му. Къщата е на
бащата на Д.. Когато заминаха за Турция, къщата остана на Д.. Той се върна,
плати данъците, направи ремонт, поддържа имота. Първоначално всички
заминаха за Турция. Говоря за майката А. и бащата на Д., сестра му Г..
Върнаха се после Д., жена му и дъщеря им. През 1995 година бащата на Д. се
върна. След това майка му се връща три пъти. Аз разговарях с баща му през
1995 година. Той тогава каза, че къщата в България ще остане на Д., а къщата,
която е построена в Турция ще остане на дъщеря им. Така се били разбрали. В
селото знаем, че къщата е на Д. откакто той се върна от Турция. Не съм чувал
да има някакъв спор оттогава насам за тази къща. Ако имаше такова нещо,
тогава баща му нямаше да каже, че къщата остава на него, а другата къща в
Турция остава за дъщеря му. Зная, че майката на Д. продаде земите, взе
парите и замина. На Д. нищо не са дали. Нивите в с. Раковски ги продадоха, а
нивите от нашето село рентата я вземат сестрата на Д. и майка му. А. е
омъжена в Турция. А. е идвала един път с майка си и детето си. След това
един път дойде само с детето си. Виждал съм я два пъти да се връща в
България. Когато дойде в България, тя отсядаше при брат си. Тя идва на
гости, аз така зная. Тя живее в Турция. Идва, стои 15 дена и си заминава.
Майката на Д. да е идвала пет пъти откакто е заминала за Турция. Идва, стои
един месец при Д. и след това заминава за Турция. Като е идвала, не е
предявявала претенции за къщата. Дори един път каза „Ако съм жива, другия
път като дойда, ще направя пълномощно и всичко да е спокойно“. Д. ме е
молил да носим материали за ремонт на къщата. Аз съм му помагал с колата
си. Казваше, че ще стяга пишника, сайванта. Това да е било 2011-2015 година,
когато има средства за ремонт. Едното лято прави пътеките, на следващото
лято прави замаски. Ремонтът го плащаше Д.. Не съм чувал друг да е давал
пари за ремонта. Не съм чувал сестра му и майка му да са пращали пари за
ремонт. Г. и А. не говорят с Д. и жена му. Стана спор за някакви пари от
сватбата на дъщерята на Д., скараха се и не се имат вече. Когато майка му
продаде нивите и от село не може да си вземе рентата и там станаха някакви
дрязги. Не съм чувал да имат спорове за къщата.
АДВ. Д.: Издадохте съдебно удостоверение на ответната страна, но
беше само за А., но не и за другата ищца. Удостоверението, което искам да
представя, още не е готово и правя искане ако може да ми издадете съдебно
удостоверение за пътуванията на ищцата А..
АДВ. С.: Ние сме ответници. Делото е заведено от А. и А. с
процесуалния представител адв. Д.. В ГПК е разписано, че ищцовата страна
подавайки исковата си молба, представя съответните доказателства и прави
съответните искания за доказателства. Всякакви други последствие
доказателствени искания са преклузирани. Не може в настоящото
3
производство да тълкуваме разширително тези норми и да създаваме нови
правила. Още миналото заседание беше отложено същото отново по причина
на ищцовата страна. В настоящото заседание пак ищцовата страна се е сетила
да иска удостоверение. Трябваше да го искат с исковата молба или в първото
заседание. Срокът между тези две заседания е предостатъчен да се вземе
такова удостоверение. Самото искане и издаване на съдебно удостоверение е
преклудирано като искане. Моля да не уважавате искането.
ЗА ДА СЕ произнесе по така направеното искане, съдът взе предвид, че
настоящото съдебно заседание е второ такова, като в предходното съдебно
заседание на 19.01.2022 година съдът е докладвал делото и поради това
същото съдебно заседание не би изследвало да изчерпат всички
доказателствени искания. В същото съдебно заседание ответниците са
представили удостоверение за пътувания на една от ищците, като
удостоверението за снабдяване с този документ е издадено в резултат на
определението по чл. 140 от ГПК. Между двете съдебни заседания –
предходното и настоящото, ищецът е поискал издаване на съдебно
удостоверение за установяване на още обстоятелства във връзка с пътувания
на ищците, за който факт е и представеното удостоверение от МВР. Съдът е
издал исканото съдебно удостоверение с оглед на обстоятелството, че
предстои ново съдебно заседание и няма да се налага отлагане на делото за
попълване на тези обстоятелства. Тъй като в днешното съдебно заседание
ищецът не е представил удостоверението, за което е издадено съдебното
удостоверение, съдът счита, че това не е основание за отлагане на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
АДВ. Д.: Мисля, че се установи безспорно, че спорния имот е
наследствен. Респективно говорим за съсобственост въз основа на
онаследяване. Това означава, че ответниците са били държатели, ответникът
Д. е бил държател на останалите идеални части на останалите сънаследници.
Презумпцията ЗС, която ползва владелеца в случая не е неприложима.
Доказателствената тежест е на ответната страна и тя не се ползва от
презумпцията да докаже, че категорично и изризно е манифестирала
намерението си да третира имота като свой и да го заяви на останалите
сънаследници. Доказателства в тази насока нямаше. Правният аргумент за
който се хваща страна е казаното от свидетелите, че бащата на Д. бил
обещал, че имота в с. Киченица е на Д., а другия в Турция е на дъщеря му.
Това се оборва от данъчната декларация, която е приложена към исковата
молба, след смъртта на общия наследодател, от която е видно, че Д. е
декларирал имота като съсобствен на него, сестра му и майка му. Този
документ оспорва заявеното от свидетелите, че приживе е имало някакъв
неформален опит да се разделят имотите. Точно обратното. Подозираме, че за
съжаление това е причината да се води процеса, че ответната страна не
разполага със средства чрез доброволна делба да изкупи дела на ищците и
затова са предприели тази стъпка с изготвяне на констативен нот. акт за
собственост въз основа на давностно владение. Затова считам, че исковата са
изцяло основателни. Моля да ги уважите и ни присъдите разноските.
АДВ. С.: Представям списък за разноските. Моля да отхвърлите
4
исковата претенция и да признаете на доверителите ми направените разноски.
Ищците претендират, че са собственици по наследство. За да се претендира
това, първия необходим документ е документа за собственост. Видно е от
самите доказателства, представени от ищците, че до снабдяването на
доверителите ми с нот. акт, никой до този момент не е притежавал документ
за собственост. Всеки е владял имота, без да придобие собствеността му.
Видно е, че имота се води по разписен лист без да има конкретен нот. акт.
Няма как ищците да са собственици при положение, че не доказват
собствеността си с конкретен документ за собственост. До 1989 година няма
спор, че са живели като семейство в този имот, който е бил владян от техните
дядовци и прадядовци. След 1989 година до днес това владение и ползване на
имота вече като собственици се осъществява единствено и само от
ответниците. Оттогава насам установи се, че няма никакъв спор за този имот.
Няма никакъв спор за подобренията, които са извършени, а те са извършени
със знанието и непротивопоставянето от страна на ищците. Установи се те са
отсядали като гости в този имот, виждали са извършените ремонти и не са
възразили по никакъв начин, че те като собственици някой извършва нещо,
без да ги пита. Неоснователни са твърденията, че те са изпращали пари за
ремонти. Свидетелите бяха категорични, че материалите са закупувани от
ответниците в качеството на собственици. Установи се от свидетелите, че още
приживе т.н. „наследодател“ Никола и съпругата му А. са имали в
собственост недвижим имот в Турция, за който имот доверителя ми не
претендира именно поради факта, че те още докато са били в Турция са се
договорили и са си поделили кой какво ще ползва и ще придобие. Именно по
тази причина се завръщат в страната само те. Останалата част от семейството
е останало и живее в Турция. По делото не зная защо не се обръща внимание
на един много важен факт, а именно пълномощното от страна на втората
ищца, която упълномощава на 22.10.1998 година сина си Д. да стопанисва,
управлява и се разпорежда, да продава, да подарява по свой собствен избор
своя наследствен имот. Дори да допуснем, че те са приемали имота като
техен, тя още 1998 година е дала съглА.то си Д. да се разпорежда с имота.
Оттогава са минали повече от 20 години. Собственик и единствен владетел
на имота са ответниците. Ищците са отсядали в имота като гости, а не като
собственици. Те не притежават ключ, нямат собствени стаи и свои вещи, с
които да демонстрират, че са собственици. Ответниците са демонстрирали
спрямо тях, че са собственици. Исковата молба е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена. Що се отнася от показанията на свидетеля на ищцовата
страна мисля, че няма смисъл да коментирам показанията му. Оказа се, че от
една страна същият не познава страните, не познава имота. Не може да опише
имота. Затова считам, че показанията му не са относими към спора. Моля да
постановите решение в този смисъл.
АДВ.Д.: Правя възражения за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и обяви, че ще
се произнесе с решение на 02.03.2022 година.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 15.04 часа.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
5
6