№ 103
гр. София, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело №
20211001000078 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба от „Яйкъна ре“ АД,
чрез адв. К., ЕИК 20208820 срещу решение № 260 035/21.09.2020 г. по т. д.
№ 1336 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, ТО, 18 състав, с което са
обявени за недействителни спрямо кредиторите на „Голф клуб Ибър“ АД /н./
по предявения от Д. К. С. срещу „Голф клуб Ибър“ АД и „Яйкъна ре“ АД иск
с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, извършените три апорта в „Яйкъна
ре“ АД, на общо 144 недвижими имоти, подробно описани в решението.
Въззивникът твърди, че решението е неправилно и немотивирано.
Твърди, че разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ не съдържа
презумпцията, че след като сделката е извършена в двугодишен срок от
подаване на молбата по чл. 625 ТЗ и по която страна е свързано с длъжника
лице, то тя уврежда кредиторите, което означавало, че увреждането
подлежало на доказване. Поддържа, че такова увреждане би било налице,
само ако със сделката се засягат чистите активи на длъжника. След като
длъжникът отговарял пред кредиторите с цялото си имущество, то наличието
на имуществена вреда предполагало намаляване актива на длъжника след
процесната сделка, което по делото не било установено.
Излага разбирането, че в хипотезата на апорт, няма увреждане, защото
срещу апортираните имоти, дружеството е получило акции, чиято цена е
1
равна на пазарната цена на апортираните имоти и не е намалило активите си.
Поддържа тезата, че след като синдикът твърди увреждане от
трансформирането на активи, то негова е доказателствената тежест да
представи доказателства, но такива не били ангажирани. Напротив, от
данните по делото се установявало, че стойността на придобитите от
длъжника права, съответстват на стойността на трансформираното
имущество, поради което и не можело да се направи извод за увреждане на
кредиторите. Освен това, в конкретния казус не следвало да се изследва
въпроса за стойността на непаричната вноска, тъй като същата не била
поставена от волята на длъжника, а била определена от три вещи лица,
посочени от Агенцията по вписванията.
Противопоставя се на изложените от съда мотиви, да разглежда като
релевантна динамиката в пазарната стойност на акциите, защото липсвали
каквито и да било доказателства за цената на акциите към датата на исковата
молба, респективно, че към тази дата тя е била по – ниска от стойността на
акциите към датата на апорта.
Навежда доводи, че стойността на активите на „Голф клуб Ибър“ АД
/н./ са достатъчни да удоволетворят кредиторите, в т. ч. и чрез изпълнение
върху акциите, които имали пазарна стойност. Не намирало опора в закона
разбирането, че сделките са увреждащи, само защото недвижимите имоти са
много по – лесно ликвидни, тъй като в ГПК били уредени специални
процесуални способи за изпълнение върху имущество.
Въззиваемата страна синдикът на „Голф клуб Ибър“ АД /н./, Д. К. С.
оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено.
Твърди, че с доводите относно еквивалентността на престациите,
въззивникът не държал сметка за правното основание на иска, защото
еквивалентността била от значение за исковете по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, но не
и за тези по т. 6, какъвто е процесния.
Оспорва възражението, че не било налице увреждане, със
съображенията, че то е резултат именно от ограничаване на правото на
кредиторите да изберат от което точно да се удоволетворят, разполагайки с
цялото имущество на длъжника, а не само с част от него.
Споделя изцяло мотивите на съда, че трансформирането на
имуществото в акции уврежда кредиторите, тъй като стойността на акциите и
2
удоволетворяването на кредиторите от тях е поставено в зависимост от
действията на органите на управление, срещу които не са предвидени никакви
защитни способи, предвид факта, че дружеството не е длъжник.
Въззиваемият „Голф клуб Ибър“ АД /н./ чрез изпълнителния директор,
моли жалбата да бъде уважена.
Жалбата е допустима. Подадена е срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, от легитимирана да обжалва страна и в установения от закона
срок, поради което, следва да бъде разгледана по същество.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд е изложил
мотиви за установено от фактическа и правна страна, които САС напълно
споделя и към които препраща, съобразно дадената му за това възможност по
чл. 272 ГПК. По правилността на решението, съдът е обвързан от наведените
в жалбата възражения, а те са неоснователни.
Съобразно чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ може да бъде обявена за недействителна
по отношение на кредиторите на несъстоятелността, сделка, която уврежда
кредиторите и по която страна е свързано с длъжника лице, извършена в
двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност.
Трайно в съдебната практика е възприето разбирането, че апортът
попада в приложното поле на отменителния иск по т. 6. Освен апортното
волеизявление, прехвърлителния фактически състав включва приемане на
апорта от акционерите на дружеството в чийто капитал се внася непаричната
вноска и провеждане на увеличението на капитала на дружеството, чрез
вписването му в Търговския регистър. В случая, визирани елементи от
фактическия състав на атакуваната сделка са налице.
По правилото на чл. 647, ал.1, т. 6 ТЗ, първото условие за обявяването на
сделката за недействителна е тя да уврежда кредиторите. При извършването
на апорт, факта на увреждане не е в механичното съпоставяне на цифри –
какви са стойностните изражения на активите на дружеството преди и след
апорта, нито в определянето на оценката на апортираните имоти, доколко тя е
адекватна на стойността им, поради което и не са необходими такива
доказателства. Увреждането е отражение на бъдещето затрудняване на
кредиторите на длъжника „Голф клуб Ибър“ АД /н./, да се удоволетворят от
имуществото му. То е резултат от лишаването на длъжника от право на
3
собственост върху недвижими имоти, намалявайки по този начин ликвиден
актив на своето имущество, тъй като поучените акции от капитала на „Яйкъна
ре“ ЕАД не гарантират в еднаква степен удовлетворяването на кредиторите в
производството по несъстоятелност. Теоретично, възможно е след апорта,
стойността на акциите да се повиши, но е напълно осъществимо и тя да е в
пъти по – ниска. Реалната стойност на акциите е променлива величина,
представляваща функция от имущественото състояние на дружеството. В нея
основен компонент е счетоводната стойност на акциите, изчислена на базата
на собствения капитал на дружеството, който се явява стойността на активите
с които същото разполага, след изваждане на общите задължения /пасивите/.
Става ясно, че пазарната стойност на акциите, освен, че е динамична, е и
лесно манипулируема величина от органите на самото дружество, върху
която кредиторите на „Голф клуб Ибър“ АД /н./ нямат възможност да влияят,
чрез защитни правни способи, тъй като това дружество, не е техен длъжник.
Едновременно с това, независимо дали е налице икономическа равностойност
между прехвърлените вещи и придобитите акции, увреждането е факт от
трансформирането на едни практически неукриваеми имуществени активи, в
други лесно укриваеми или лесно икономически обезценяеми активи, както и
от разликата в процесуалните способи по ГПК между евентуално
принудително изпълнение върху недвижимия имот, и многократно по –
трудно осъществимото принудително изпълнение върху ценни книги. Ето
защо, преобразуването на сигурни активи /каквито са недвижимите имоти/, в
несигурен такъв /акции/, уврежда кредиторите на „Голф клуб Ибър“ АД /н./.
В обобщение на изложено се налага правния извод, че предявения
отменителен иск е основателен и следва да бъде уважен, а решението на
първоинстанционния съд в тази част, потвърдено.
Основателността на главния иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ обуславя и
основателността на акцесорния по чл. 108 ЗС. Ответникът „Яйкъна ре“ АД
следва бъде осъден да върне в патримониума на „Голф клуб Ибър“ АД /н./
вещите, предмет на атакуваните апорти, в която част решението на
първоинстанционния съд, също следва да бъде потвърдено.
По разноските по делото:
При този изход на спора, на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ „Яйкъна ре“ АД
следва да бъде осъдено да заплати дължимата държавна такса за въззивното
4
производство в размер на сумата от 2 582, 32 лв.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 035/21.09.2020 г. по т. д. № 1336 по
описа за 2019 г. на Софийски градски съд, ТО, 18 състав.
ОСЪЖДА „Яйкъна ре“ АД, ЕИК ********* ООД, /н./ да заплати по
сметка на САС сумата в размер на 2 582, 32 лв., представляваща държавна
такса за въззивното производство.
Решението може да се обжалва, при условията за допустимост по чл.
280 ГПК пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването
му на страните.
2.
Съдия при Апелативен съд - София: _______________________
5