РЕШЕНИЕ
№ 267
гр. гр. Хасково, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20225640200745 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Кима Консулт“ ЕООД, град Пловдив срещу
Наказателно постановление № Х-13-ДНСК-114/05.07.2022 г. на Заместник -
началника на Дирекция за национален строителен контрол - София, с което на
основание чл. 237, ал.1, т. 22, вр. чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от
ЗУТ, на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 лева за нарушение на чл. 158, ал. 2, изр. 1 – во от ЗУТ. В
подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност, необоснованост
и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление.
Твърди се, че същото било издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и при издаване на наказателното постановление, като се излагат
конкретни твърдения в тази насока. Моли съда да постанови решение, с което
да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление. Претендира и
присъждане на направените по делото разноски.
1
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково жалбоподателят
„Кима Консулт“ ЕООД, град Пловдив, редовно призовани, се представляват
от надлежно оправомощения процесуален представител - адв. Г. К., който
заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество развива съображения в
подкрепа наведените доводи за нейната основателност. Моли за отмяна на
наказателното постановление. Претендира присъждане в полза на
жалбоподателя на разноски за възнаграждение за упълномощения по делото
адвокат.
Административнонаказващият орган – Заместник - началникът на
Дирекция за национален строителен контрол - София, редовно призован, не
се явява. В съдебно заседание, се представлява от упълномощения по делото
процесуален представител – ст. юриск. Д. У., който оспорва подадената
жалба, а в хода по същество и в представени писмени бележки развива
конкретни съображения в подкрепа на искането си да бъде оставена без
уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено.
Изрично заявява, при условията на евентуалност, че възразява за присъждане
на разноски в полза на другата страна над минималния размер при отмяна на
наказателното постановление.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, чрез лице, разполагащо с надлежна представителна власт,
поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.05.2022 г. в Регионална дирекция за национален строителен
контрол – Хасково постъпило Уведомление, вх. № 71-00-839/30.065.2022 г. от
„Кима Консулт“ ЕООД, град Пловдив, че за строителен обект „Кабел средно
напрежение 20 kVот съществуващ ТП „Пролет“ в ПИ 65677.701.6185 до
съществуваща РУ в ПИ 65677.701.6661, кв. 129 по КК на град Свиленград“ е
съставен Протокол обр. 2 за откриване на строителна площадка и определяне
на строителна линия и ново на строежа от 30.05.2022 г., както и че била
заверена Заповедна книга на обекта под № 63А от дата 12.05.2022 г. от от
2
„Кима Консулт“ ЕООД, град Пловдив.
Било установено от свид. Д. Б. Х., на длъжност „главен специалист“ в
Регионална дирекция за национален строителен контрол – Хасково, че
впоследствие е изпратено от „Кима Консулт“ ЕООД, град Пловдив по
електронен път Уведомително писмо до РДНС – Хасково, заведено с вх. №
71-000839/30.05.2022 г. за заверена Заповедна книга № 63А/12/05.2022 г.,
подписано от инж. М. К. М. – управител„Кима Консулт“ ЕООД, град
Пловдив, което дружеството осъществявало строителен надзор по отношение
на посочения по – горе обект. Факт, който бил служебно известен на свид. Д.
Б. Х..
Въз основа на тези констатации, обективирани в съставен в хода на
проверката Констативен акт № 168 от 30.05.2022 г. и след достигнат извод за
извършено нарушение по чл. 158, ал. 2 от ЗУТ, на 06.06.2022 г. бил съставен,
от свид. Д. Б. Х., срещу „Кима Консулт“ ЕООД, град Пловдив, Акт за
установяване на административно нарушение № Х – 13 от същата дата.
Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в
присъствие на законния представител на дружеството – М. К. М., който
подписал същия без да впише възражения в съответната предвидена за това
графа.
В рамките на законоустановения срок от връчване на екземпляр от
съставения АУАН, станало на датата на неговото съставяне и предявяване -
06.06.2022 г., видно от приложената разписка е постъпило писмено
Възражение с вх. № 71-00-935/10.06.2022 г., с което се навеждат доводи за
наличие на основание да бъде приложена нормата на чл. 28, ал. 1 ЗАНН.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел фактическите констатации,
описани в акта за установяване на административно нарушение, като приел,
че нарушението било извършено на дата 30.05.2022 г. в РДНСК - Хасково и
след като приел подаденото възражение за неоснователно на основание чл.
237, ал. 1, т. 12 от ЗУТ наложил процесната административна санкция.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. Б. Х. и Д. Б. Б.
3
относно обстоятелствата, изложени в АУАН, касаещи извършената проверка
и предприетите действия от контролните органи, както и тези, свързани с
неговото съставяне като еднопосочни с останалия събран доказателствен
материал, поради което ги възприема като достоверни при очертаване на
осъществената фактическа обстановка.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 158, ал. 2 от Закона за устройство на
територията Лицето, упражняващо строителен надзор, или техническият
ръководител за строежите по чл. 14, ал. 2 от Закона за Камарата на
строителите в тридневен срок от съставянето на протокола по ал. 1, а когато
такъв не се изисква - преди започването на строежа, заверява заповедната
книга на строежа и уведомява писмено в 7-дневен срок от заверката
общината, специализираните контролни органи и регионалната дирекция за
национален строителен контрол. В случаите, в които разрешението за строеж
е издадено от областния управител или от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, заповедната книга се заверява от Дирекцията
за национален строителен контрол. За специални обекти, свързани с
отбраната и сигурността на страната, заповедната книга се заверява от
длъжностни лица, определени от министъра на отбраната, съответно от
министъра на вътрешните работи, от председателя на Държавна агенция
"Национална сигурност", от председателя на Държавна агенция "Разузнаване"
или от председателя на Държавна агенция "Технически операции". По силата
на чл. 237, ал. 1, т. 22 от ЗУТ, началникът на Дирекцията за национален
строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице налага
имуществена санкция на юридическо лице или едноличен търговец - на лице,
упражняващо строителен надзор на строеж, неизпълнило задължение по чл.
158, ал. 2 – в размер от 1000 до 3000 лева. Следователно, деянието, за което е
наложена имуществена санкция на дружеството - жалбоподател е обявено от
закона за наказуемо с административна санкция.
В конкретния случай, при преценка законосъобразността на
обжалваното НП, съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от
ЗАНН, във връзка с процедурата по съставянето и връчването на АУАН в
присъствие на законния представител на дружеството - жалбоподател, който е
запознат с неговото съдържание и чрез същия е била предоставена
4
възможност да направи възражения при самото съставяне, респ. в
законоустановения срок след връчване на акта, от която се е възползвал.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение обаче не
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимите
реквизити, които следва да съдържа и конкретно на т. 3 на цитираната норма
- да се впишат датата и мястото на извършване на нарушението, влияещо от
своя страна на преценката налице ли е надлежно описание на нарушението
откъм основните му съставомерни белези: дата, място, начин на
осъществяване. Конкретно по отношение на датата на нарушението е уместно
на това място да се отбележи, че датата на неговото извършване, респ.
довършване и датата на установяването му, макар да е възможно да съвпадат,
се различават една от друга по своята същност и за тези различия следва да се
държи сметка, както от актосъставителя, така и от съда. Твърдения в тази
насока е необходимо да се съдържат всякога и в акта, и в НП, като техни
задължителни реквизити по чл. 42, т. 3, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В
случая в съставения акт за установяване на административно нарушение
наистина изрично е посочено, че нарушението е прието, че е извършено на
30.05.2022 г., но в същото време е конкретизирано, че тези твърдения за
нарушаване на 7 – дневния срок са обвързани с датата на заверяване на
заповедната книга, станало обаче на 12.05.2022 г. отново според твърденията.
С това се създава впечатление, че формално изискването за съдържание на
акта относно този реквизит е изпълнено с посочване на конкретна дата, но не
и изискването за ясно, пълно и логически последователно описание на
нарушението. Обвързвайки началния момент на срока със заверяване на
заповедната книга – 12.05.2022 г., посочвайки неговата продължителност – 7 -
дни, актосъставителят е повдигнал административнонаказателно обвинение в
отклонение с така възприетото от самия него и по този начин е допуснал
вътрешно несъответствие и логическа непоследователност в твърденията,
водещи до невъзможност привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице да разбере фактите, свързани с обективните признаци от
състава на нарушение. Това характеризира процесуалното нарушение като
съществено, съставляващо основание за отмяна на наказателното
постановление, доколкото изложената в съставения акта за установяване на
административно нарушение е изцяло възпроизведена в него и допуснатото
несъответствие в твърденията относно датата на извършване на нарушението
5
и твърденията в какво се изразява не отстранено.
Изложеното съставлява самостоятелно основание за отмяна на
санкционния акт от съда на процесуално основание, без да се обсъждат
доводите по същество, но за пълнота на изложението следва да се отбележи,
че твърденията за дата на извършване на нарушението на дата 30.05.2022 г.
водят и до необоснованост на изводите на наказващия орган относно този
съставомерен признак. Нарушението по 158, ал. 2 от ЗУТ е формално.
Осъществява се чрез бездействие и се счита за довършено в деня, следващ
датата до която най – късно задължението за обявяване на заверената
заповедна книга е следвало да бъде изпълнено в съответствие със закона. В
случая това е 19.05.2022 г., а деянието е извършено на дата 20.05.2022 г., като
съвсем отделен въпрос е кога всъщност е следвало да бъде заверена
заповедната книга предвид редакцията на чл. 158, ал. 2 ЗУТ, който обаче
настоящият съдебен състав намира, че не е необходимо да бъде обсъждан.
С оглед изхода на спора, и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в тежест
на административнонаказващия орган, следва да бъдат възложени разноски
за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, предвид
представените доказателства, че е налице доказателство за оправомощаване
от жалбоподателя на адв. Г. К., за размера на договореното възнаграждение и
за заплащането му по банков път, заедно с други възнаграждения по още два
договора за правна зашита и съдействие, и двата изрично цитирани. Размерът
на това адвокатско възнаграждение, договорено между страните по
възникналото правоотношение за процесуално представителство е определен
по правилата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. – ДВ, бр. 28 от
2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от
15.05.2020 г., към който ред и норма препраща чл. 18, ал. 2 от Наредбата.
Съгласно т. 1 от първата от цитираните разпоредба, действаща към датата на
сключване на представения договор за правна защита и съдействие
/23.08.2021 г./ - за защита по дела с определен интерес възнагражденията при
интерес до 1000 лв. – 300 лева, в какъвто размер е необходимо да бъдат
присъдени разноски.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Х-13-ДНСК-114/05.07.2022 г.
на Заместник - началника на Дирекция за национален строителен контрол -
София.
ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол, град София да
заплати на „Кима Консулт“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град П., ул. „****“ № ****, представлявано от М. К. М. сумата в
размер на 300 лева, представляваща възнаграждение за упълномощен по
делото адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
7