Р Е Ш Е Н И Е № 146
Самоков 26 юли 2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД
гр. Самоков,
първи състав
в публичното заседание на петнадесети
май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КИРИЛ ПАВЛОВ
при секретар Екатерина
Баракова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1069 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр.
чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл.
143 ЗЗД.
Производството е образувано по искова
депозирана от "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК
*********, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове за
признаване за установено, че ответницата Ю.А.М. дължи на ищцовото дружество
следните суми: 600 лева – главница, представляваща регресно вземане по Договор
за поръчителство, който в исковата молба се твърди, че е сключен от ответницата с "Фератум
Банк" ЕООД на 02.06. 2015 г., по силата на който "Фератум Банк"
ЕООД е погасило задължението на длъжника по сключен с "Фератум
България" ЕООД Договор за кредит № 258974
от 02.06.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на депозиране на заявлението – 29. 05. 218 г. до изплащане на вземането, както
и сумата 71, 94 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху
главницата за периода от 02.07.2015 г. до 29. 11.2015 г., 354, 06 лева
административна такса за събиране на вземането , 100 лева такса за гаранция,
27, 80 лева мораторна лихва върху непогасената главница за периода от датата
30. 11. 2015 година, когато се твърди в ИМ, че е настъпила забавата, до 29.
05. 2018 дата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда, за които суми е
издадена Заповед № 353/30.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 505/2018 г. по описа на РС – гр. Самоков.
В исковата молба се твърди, че между
"Фератум България" ЕООД като кредитор и ответницата Ю.А.М. като
кредитополучател бил сключен Договор за кредит № 258974/02. 06. 2015 г.
Договорът бил сключен чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна
поща, уеб-сайт/ във формата на електронен документ и съгласно Общи условия,
уреждащи отношенията между "Фератум България" ЕООД и неговите
клиенти. По силата на сключения договор ответницата получила от кредитодателя
сума в размер на 600 лева със задължение да я върне, ведно с уговорената
възнаградителна лихва в общ размер на 71, 94 лева в срок до 29. 11. 2015 г. За
обезпечение на договора, на 02. 06. 2015 г. между ответницата Ю.А.М. и
"Фератум Банк" ЕООД бил сключен Договор за гаранция № 258974, по
силата на който гарантът "Фератум Банк" ЕООД е поел задължението да
гарантира изпълнението на длъжника по договора, като се задължава да отговаря
солидарно с него. След като кредитополучателят не е изпълнила задълженията си
по договора, кредитодателят е поискал изпълнение от солидарния длъжник
"Фератум Банк" ЕООД. Последното дружество е погасило всички вземания
на ответницата към "Фератум България" ЕООД и е встъпил в правата на
удовлетворения кредитор. В исковата молба се твърди още, че по силата на
Договор за покупко – продажба на необслужвани потребителски кредити /цесия/ от
01.12.2017 г. и Приложение Г от 01.12.2017 г., "Фератум Банк" ЕООД е
прехвърлило вземанията си към ответницата Ю.А.М. на "Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато, че
ответницата Ю.А.М., дължи на ищцовото дружество следните суми: 600 лева –
главница, представляваща регресно вземане по Договор за поръчителство, сключен
с "Фератум Банк" ЕООД на 02. 06. 2015 г., по силата на който
"Фератум Банк" ЕООД е погасило задължението на длъжника по сключен с
"Фератум България" ЕООД Договор за кредит № 258974 от 02. 06. 2015
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението – 29. 05.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
71, 94 лева, представляваща
възнаградителна лихва върху главницата за периода от 02.07.2015 г. до
29.11.2015 г., за които суми е издадена Заповед №353/30.05.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 505/2018 г. по
описа на РС – гр. Самоков. Претендира се присъждане на сторените в заповедното
и в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е
постъпил отговор от ответницата Ю.А.М..
Съдът, като взе предвид становищата и
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящото
производство ч. гр. д. № 505/2018 г. по описа на РС – гр. Самоков, се
установява, че по депозирано от ищцовото дружество "Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против Ю.А.М. е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Ю.А.М. да заплати на
кредитора следните суми: 600 лева
главница, 71, 94 лева договорна
лихва върху главницата за периода от 02. 07. 2015 година до 29. 11. 2015 год.,
сумата от 27, 80 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за периода
от 30.11.2015 г. до 29.05.2018 г., както и сумата от 100 лева такси и 354, 06
лева такса за гаранция по кредитната сделка, 25 лева разноски в производството
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Заповедта е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК – чрез залепване на уведомление и с Разпореждане от
21 август 2018 година по ч. гр. д. № 505/2018 г. по описа на РС – гр. Самоков,
съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от уведомяването.
Поради изложеното е налице правен
интерес от процесния установителен иск, който е предявен в указания и
законоустановен месечен срок от съобщаване на цитираното разпореждане на
Самоковския районен съд. Не е налице правен интерес само за разликата над
визираните в заповедта за изпълнение 100 лева такси и претендираните в петитума
на исковата молба 354, 06 лева като административна такса за събиране на
вземането. Съображенията за това ще бъдат изложени по-долу в правните изводи на
съда.
По същество съдът прие следното:
По договор за предоставяне на
потребителски кредит № 258974 от 02.06.2015 г., сключен между "Фератум
България" ЕООД като кредитор и Ю.А.М. като кредитополучател, информация за
заявка за кредит, Общи условия уреждащи отношенията между "Фератум
България" ЕООД и неговите клиенти по повод предоставяните от дружеството
потребителски кредити, ответницата Ю.А.М. на датата 02. 06. 2015 година е
получила по този кредит сумата 600 лева, което не е оспорено от ответницата и е
потвърдено от вещото лице счетоводител Ж.Д.. Съдът приема за установено и
неоспореното от ответницата, че на 02.06.2015 г., "Фератум България" ЕООД е
предоставило на Ю.А.М., сума в размер на 600 лева, като ответницата М. се е
задължила да върне сумата, за което се прилагат правилата на договор за заем. Ю.А.М.
се е задължила, с договора за потребителски кредит № 258974 от 02.06.2015 г.,
да заплати на кредитора в срок от 180 дни, тоест до 29. 11. 2015 година.
В тежест на ищеца е на доказване, а не
се установява ответницата да е изразявала съгласие за визирания в исковата
молба договор за гаранция (поръчителство) между "Фератум Банк" ЛТД и Ю.А.М.,
да е приемала визираните в ИМ Общи условия към договора за гаранция и от
потвърждение от "Фератум България" ЕООД.
В тежест на ищеца е на доказване, а не
установява и съдът не приема за установено, че с договора за гаранция страните
са уговорили, че потребителски кредит № 258974 от 02.06.2015 г. да се
обезпечава с поръчителство, предоставено от "Фератум Банк" ЛТД. В
тежест на ищеца е на доказване, а не установява да е уговаряна и да е дължима
от ответницата кредитополучател Ю.А.М. такса за предоставяне на гаранция
/поръчителство/ в размер на сумата 1 00 лв., както се претендира в петитума на
исковата молба.
В тежест на ищеца е на доказване, а не
установява ответницата да се е съгласявала и задължавала да заплати на "Фератум
Банк" ЕАД сумата 354,06 лева претендирана от ищеца като административна
такса за събиране на вземането.
В гражданския процес правилата на
доказателствената тежест установяват в чия сфера настъпват неблагоприятните
последици от недоказване на факт, на който страната основава своите искания или
възражения. При положение, че ищецът не установява ответницата да е се
съгласила с условията на договора за гаранция поръчителство, включително и за
сумата 354, 06 лева административна такса за събиране на вземането съдът
приема, че Ю.М. не е приела тези условия, а само визирано в договора за кредит,
че "Фератум Банк" гарантира на "Фератум България" ЕООД, че
ще си получи сумата 600 лева, която ответницата е получила по договора. Допълнителните
условия по договора за гаранция ответницата не е приемала и не се е обвързвала
за тях към цедента "Фератум Банк", който е продал вземането си на
ищеца по делото.
По тези съображения както и по
изложените по долу правни изводи, съдът приема, че ответницата дължи на ищеца
само главницата, която "Фератум Банк" е възстановил на "Фератум
България" ЕООД, възнаградителната договорна лихва, както и законната лихва
върху сумата 600 лева получена в заем от ответницата считано от 29. 11. 2019
година до окончателното й изплащане.
Установява се от покупко - продажба от
01.12.2017 г. на отписвания на необслужвани потребителски кредити и приложение,
към договора, че между "Фератум Банк" ЕАД и "Агенция за контрол
на просрочени задължения" ООД, е сключен договор за цесия по силата, на
който вземането по договор за потребителски кредит № 258974 от 02.06.2015 г. по
отношение на Ю.А.М., по който като поръчител "Фератум Банк" ЕАД е
изплатил дължимото на кредитора е прехвърлено в полза на "Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД.
Видно от пълномощно от "Фератум
Банк" ЕАД за "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД,
уведомление от "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД и
потвърждение за сключена цесия от 01.12.2017 г. между "Фератум Банк"
ЕАД и "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, че ищеца е
упълномощен от "Фератум Банк" ЕАД да уведоми длъжниците по вземанията
прехвърлени с посочената цесия, като уведомително писмо, адресирано до длъжника,
не е получено от ответницата преди настоящото производство, но е приложено към
исковата молба. Цесията е редовна и валидна, а съобщаването й на длъжника е от
значение, само ако е извършено плащане, а в случая такова няма и съдът приема,
че ответницата е уведомена за извършената цесия с получаване на препис от
исковата молба. Щом до този момент не се установява каквото и да било плащане
от ответницата каквото дължи Ю.М. на "Фератум Банк" ЕАД, вече го
дължи на ищеца по делото на основание цитирания договор за цесия. В случая това
което ответницата дължи на ищеца е главницата от 600 лева, договорната
възнаградителна лихва 71, 94 лева, законната лихва върху непогасената главница
от 600 лева считано от 29 май. 2018 година до окончателното й изплащане, както
и 27, 80 лева мораторна лихва за забава на главницата считано от 30. 11. 2015
година до 29 май 2018 година когато е подадено заявлението по чл. 410 от ГПК и
когато по силата на чл. 422 ал. 1 от ГПК се счита за подадена исковата молба.
От приложеното ч. гр. д. № 505/2018 г.
по описа на Районен съд – Самоков се
установява, че "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД е
подала на 29. 05. 2018 година заявление за издаване на заповед за изпълнение,
по което е образувано посоченото ч. гр. д. в Районен съд – Самоков и е издадена
срещу Ю.А.М., заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
сумите:
Установява се от заключението на
вещото лице по съдебно - икономическата експертиза следното: Ю.А.М. е получила
сумата 600 лева като кредит, поискан от самата нея; няма извършени плащания за погасяване
задължението по кредита. Останалото за задълженията на ответницата към ищеца
следва от правните изводи, както и от правилата на доказателствената тежест.
При така установените обстоятелства
съдът прие следното от правна страна:
Уважаването на предявените
установителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона
за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието,
размера и изискуемостта на претендираните вземания, т. е. съществуването на
валидни договори за кредит и за гаранция поръчителство между праводателите му и
ответника с посочения предмет, чиито клаузи съдържат задължения за ответника да
заплати процесните суми; изпълнението на задълженията на праводателите му по
тези договори, включително изпълнението на задълженията на праводателя на ищеца
- поръчител по договора за поръчителство, конкретно, че е заплатил като
поръчител задълженията на ответника по договора за потребителски кредит;
размера на задълженията на ответника за описаните в исковата молба суми,
начислени до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда; наличие на договор за цесия между него и праводателя му.
Установи се от договор за предоставяне
на потребителски кредит № 258974 от 02.06.2015 г., че между "Фератум
България" ЕООД като кредитор и ответника Ю.А.М. като кредитополучател се е
породила облигационна връзка по договор за кредит, намираща правното си
основание в разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за
потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на договора за кредит
"Фератум България" ЕООД е предоставило на ответника Ю.А.М., сума в
размер на 600 лева за която не е оспорено от ответницата че е получена от нея,
а това се потвърждава и от вещото лице счетоводител. Ответника и
кредитополучател Ю.А.М. се е задължила с договора за кредит № 258974 от
02.06.2015 г. да върне предоставената сума, заедно с лихвите, подробно
уговорени в договора, като съдът приема, че най – малкото което дължи е
главницата от която нищо не е изплатила, законната лихва върху главницата от
датата която искът се счита за предявен и възнаградителната договорна лихва 71,
94 лева с която се е съгласила с получаването на главницата 600 лева от
търговец като заем гарантиран от друг търговец. Ответницата дължи още и
мораторната лихва в размер на 27, 80
лева за времето от 30. 11. 2015 година до датата в която искът се счита за
предявен. Предвид изложеното съдът намира за доказани съществуването на договор
за кредит между ответника и "Фератум България" ЕООД, в чийто права,
твърди, че е встъпил праводателя на ищеца и изпълнението на задълженията на
посоченото дружество по този договор – заплащане на ответника на сумата по
кредита. Съдът приема за установено, че договора за потребителски кредит № 258974
от 02.06.2015 г. е сключен при задължение на ответника Ю.А.М. да върне заетата
и реално получена сума 600 лева в срок от 180 дни, което като не е сторила
дължи главницата, договорената възнаградителна лихва, претендираната мораторна
лихва и законната лихва до окончателното изплащане. До датата 29. 11. 2015 година ответницата Ю.А.М.
не е изплатила нищо нито като главница нито като лихва, но ги дължи на ищеца,
който е закупил тези вземания с цесията. Установи се по делото и изискуемостта
на претендираните вземания за главница и лихва, доколкото за всички вноски по
договора е настъпил уговореният в договора краен срок 29. 11. 2015 година.
От събраните по делото доказателства и
дори от самото получаване на сумата 600 лева от ответницата съдът приема за
установено, че Ю.А.М. е получила като кредит тази сума, като е знаела, че я
получава от търговец, както и че друг търговец гарантира и поръчителства
връщането на заема. При преценка и на представеното потвърждение от
"Фератум България" ЕООД се доказа и изпълнение от поръчителя
"Фератум Банк" ЕАД на задълженията на ответника Ю.А.М., по процесния
потребителски кредит № 258974. Установи се от договора за покупко - продажба от
01.12.2017 г. на отписвания на необслужвани потребителски кредити и приложение,
към договора, пълномощно от "Фератум Банк" ЕАД за "Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД, уведомление от "Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД и потвърждение за сключена цесия от
01.12.2017 г., и наличие на договор за цесия между ищеца и праводателя му и
изпълнение на изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесията е съобщена на
ответника с конкретното съдържание на исковата молба, препис от която е редовно
връчен на ответницата. (решение № 114 от
07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър.
отделение и решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193 по описа за 2018 г.,
ВКС, Търговска колегия, Първо отделение).
Освен че не се установява ответницата
да се е съгласила с условията за поръчителството, клаузите с които са
установени тези условия са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД,
поради накърняване на добрите нрави, като нарушаващи принципа на справедливост
и създаващи условия за неоснователно обогатяване на ответника. Такса за
поръчителство 354 лева е очевидно завишена и създават явна нееквивалентност между
престациите на страните по договорите за потребителски кредит и поръчителство,
като данните и доказателствата по делото не установяват обстоятелства, които да
обосновават определянето на такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/ в
размер на 354, 06 лева, наред с ГЛП и ГПР по процесния договор за кредит в
посочените по - горе размери. Обсъжданата клауза и такса гаранция
/поръчителство/ в размер на 354, 06 лева, налагат извод за нееквивалентност на
насрещните престации при установената стойност на заема 600 лева и
недоказаността на значителни разходи или риск, поети от заемодателя за срока на
договора, които да оправдават договарянето на такса в такъв висок размер.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице,
когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично
формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби,
част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за
сметка на другата. В случая е налице нищожност поради установената значителна
липса на еквивалентност на насрещните престации, като вземането на едната
страна е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация, това
което е получено от ответницата. Това несъответствие е предварително
подготвено, цели обогатяване, а не само възмездяване, какъвто е настоящият
случай. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните и
събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали
поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява
"добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена
изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът прави по настоящото дело извод,
че клаузата за такса за гаранция 354, 06 лева отделно от лихвите при заем за
600 лева е нищожна поради накърняване на
добрите нрави. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената
услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при
участие в облигационните отношения. Понятието добри нрави предполага известна
еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави
извод за нарушение, водещо до нищожност - решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д.
№ 4277/2008 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 47/21.03.2018 г., по в. гр. д. №
48/2018 г. на Габровски окръжен съд. В случая е налице такова явно
несъответствие и липса на еквивалентност на насрещните престации съизмерим със
стойността на заетата сума 600 лева, и то за услуга с предмет предоставяне на
допълнително обезпечение, не е обяснима нито с разходите, които правят
заемодателя и поръчителя, нито с риска, който носят, нито с размера на
добросъвестно очакваната от сделката печалба. В трайната си практика ВКС
приема, че е налице служебно задължение съдът да се произнесе по това основание
за нищожност, при наличие на предпоставките за това, без да е от значение дали
такова възражение е заявено и дали това е станало в преклузивните срокове -
решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, 3-то гр. отделение; определение № 96 от 27.02.2019 г. по ч. гр.
д. № 347 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение; решение №
178 от 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и решение № 229 от
21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС.
С оглед всичко изложено в конкретният
случай следва да се приеме, че обсъдените клаузи са нищожни, като иска за
присъждане на сумата 354, 06 лева, основан на нищожните клаузи, предвиждащи
дължимост на такава такса е неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
Тази клауза е нищожна и нищо по нея не дължи ответницата. Няма значение, че видно
от петитума на исковата молба по тази клауза се претендират само 100 лева, а в
обстоятелсттвената част се твърди че се дължат 354, 06 лева. Съдът приема, че е
неоснователен иска за такси за гаранции за пълната сума 354, 06 лева, за тази
сума отхвърля иска, още повече че за тази сума и то като такса за гаранция е
заповедта за изпълнение. Недоказан и поради това неоснователен е и иска за заплащане
на сумата претендирана за административна такса за събиране на вземането, като
видно от петитума за това се претендират 354, 06 лева, каквато сума въобще не е
посочена на това основание, дори ответницата да беше приела договора за
поръчителство и неговите клаузи, което не бе доказано от ищеца.
Съдът следва да прекрати
производството по делото по делото по претенцията за административна такса за събиране на
вземането за разликата над 100 лева до претендираните в петитума на исковата
молба 354, 06 лева на това основание, поради недопустимост на установителния
иск за тази разлика. Установителния иск е допустим само в рамките на вземанията
така както същите са посочени в заповедта за изпълнение. Видно от заповедта за
изпълнение административната такса за събиране на вземането е в размер на 100
лева, за тази сума е допустим установителния
иск и не е допустим за разликата над 100
лева до претендираните в петитума на исковата молба 354, 06 лева
административната такса за събиране на вземането.
С оглед уважаването на исковете, само
за част от предявените суми по реда на заповедното производство, съдът намери,
че следва да се потвърдят присъдените и дължими, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за заплатени държавна такса и за адвокатско възнаграждение за
представителство от юрисконсулт по ч. гр. д. № 505/2018 г. по описа на РС –
Самоков, в размер на сумата 75 лева, от които 25 лева за ДТ и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед предявените неоснователни искове за такса за
поръчителство и такса за събиране на кредита, съдът намира, че с
неоснователните си претенции за тези вземания отречени от съда самият ищец и
неговия праводател "Фератум Банк" ЕАД са поставили причина за водене
на настоящото дело и ответницата не им дължи разноски по делото.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на
"Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Васил Левски"
114, етаж Мецанин, съществуват парични вземания срещу Ю.А.М. за: сумата от 600 (шестстотин) лева,
представляваща главница, дължима по договор за предоставяне на потребителски
кредит № 258974 от 02.06.2015 г., с поръчител "Фератум Банк" ЕАД и на
основание покупко - продажба от 01.12.2017 г. на отписвания на необслужвани
потребителски кредити (цесия) и приложение, към последния договор; сумата лева, 71, 94 лева договорна възнаградителна
лихва, за периода от 02.07.2015 г. до 29.11.2015 г. и сумата 27, 80 лева, мораторна лихва върху главницата за
периода от 30.11.2015 г. до 29 май 2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането,
за които вземания е издадена заповед № 353/30.05.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 505/2018 г. по описа на
Районен съд – Самоков.
ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛНИ,
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит, от "Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. "Васил Левски" 114, етаж Мецанин,
против Ю.А.М., с ЕГН **********, за установяване съществуване на парични
вземания: за сумата 354, 06 лева, претендирата като такса за предоставяне на
гаранция /поръчителство/ и за сумата 100, 00 лева, от сумата 354, 06 лева претендирана
в петитума на исковата молба като административна такса за събиране на
вземането, претендирани като дължими на основанията договор за договор за
гаранция (поръчителство) № 258974 от 02.06.2015 г., между "Фератум Банк" ЕАД и Ю.А.М. и
покупко - продажба от 01.12.2017 г. на отписвания на необслужвани потребителски
кредити (цесия) и приложение, към последния договор, за които вземания е
издадена заповед № 353/30.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 505/2018 г. по описа на Районен съд – Самоков и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по делото по претенцията за административна такса за събиране на
вземането за разликата над 100 лева до претендираните в петитума на исковата
молба 354, 06 лева на това основание, поради недопустимост на установителния
иск за тази разлика.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК, Ю.А.М., с ЕГН **********, с адрес *** 24А да заплати на
"Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Васил Левски"
114, етаж Мецанин 75 лева за направените по ч. гр. дело 505 от 2018 година на
Самоковския районен съд, от които 25 лева за ДТ и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: