Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 7
гр.
Пловдив, 13.01. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна
колегия, на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
при секретар Мариана Апостолова
и с участието на прокурора Румен
Боев
разгледа внохд № 329 по описа за 2019 г., докладвано от съдията
ВАСИЛ ГАТОВ, образувано по протест на О.п.П. срещу Присъда №
25/16.05.2019г. по нохд № 472/18г. на Окръжен съд – Пазарджик.
Производството е по реда на
глава ХХІ НПК.
С протестираната присъда състав на Пазарджишкия
окръжен съд е признал подсъдимия Н.Д.Я. за невиновен в това на 26.09.2016 г. в гр. * да е
запалил три жилищни сгради на значителна стойност в размер на 23 108 лв. и от
това да са настъпили значителни повреди за жители на гр. *и го оправдал по
обвинението по чл. 330 ал. 3,
във вр. ал. 2, т. 2 във вр, с ал. 1 от НК.
Срещу присъдата е постъпил
протест, като с доводи за неправилно приложение на материалния закон се
иска отмяната й и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде осъден по
обвинението, предявено му с обвинителния акт. Прокурорът изразява несъгласие
със заключението по назначената тройна арабитражна съдебно психиатрична –
психологична експертиза, според което подсъдимият не може да носи наказателна
отговорност, като счита, че по делото е останало неизяснено обстоятелството
дали подсъдимият Н.Я. е ли не е наказателно отговорно лице. Независимо от това,
но все в тази връзка предлага присъдата да бъде отменена и постановена нова, с
която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му
обвинение.
В съдебно заседание
представителят на Апелативната прокуратура не поддържа протеста. Намира
фактическата обстановка за изяснена в пълна степен. В контекста на даденото и
потвърдено, както пред първата инстанция, така и в хода на въззивното съдебно
следствие заключение по назначената комплексна тройна арбитражна съдебно
психиатрична и психологична експертиза и с оглед установеното психично
състояние на подсъдимия предлага присъдата да бъде потвърдена.
Защитата оспорва протеста,
придържа се към позицията на прокурора, поддържа становището, че подсъдимият е
наказателно неотговорен и предлага потвърждаване на атакуваната присъда.
Подсъдимия не взема становище и
не отговаря при предоставената му възможност за последна дума.
Апелативният съд, като съобрази
доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно
изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Първоинстанционният съд е приел
за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Н.Я. бил осъждан с присъда на Окръжен съд гр.*
Република *, която
била призната от СГС. По тази
присъда Я. е търпял наказание от 15 години лишаване от свобода като е освободен
от затвора на 22.06.2012г.
След като бил освободен от затвора, Я. *** в циганската махала „*“, където била и родната
му къща. Бащата на Я. построил една стая върху терен общинска собственост
напълно незаконно. Към тази една стая една от сестрите на Я. пристроила още
една и салон. В съседство била и къщата
на друга сестра на подсъдимия М.Д.Я.. Всички
постройки в района били незаконни, макар
да имали електро захранване и вода. Я.
нямал деца и никога не е бил семеен. Децата на
сестра му М.Я. често пребивавали при него и спели в стаите, както и другите му сестри с децата си, когато се карали с мъжете им. Подсъдимият Я. спял на легло с матрак от дунапрен в
салона на постройката. Това
било единственото място където можел да живее. Стаята била само с едно легло, нямало отоплителни
уреди и уреди за готвене. Единствено имало осветление, което се включвало от голи кабели в контакта. Подсъдимият се дразнел, че децата и внуците
на сестра му М.Я. влизат играят в неговата къща и често се карал с нея за това. Няколко дни преди това се заканил на М.Я.,
че ще „гори“. В квартала децата му се
смеели и го наричали“луд“.
След
като бил освободен от затвора на 22.06.12г. Н.Я. на 29.06.12г. е постъпил в *в гр.*и от
02.08.2012г. постъпил в * *, където престоял до
22.10.2012г. Периодично, след това, Я. всяка година е пребивавала в * гр.*. Диагнозата на страданието е „*“. Последната хоспитализация на Я. преди
инкриминираната дата е била от 27.01.2016г. до 24.03.2016г.
На
инкриминираната дата 26.09.2016г. малко преди обяд св.И.М. Я., племенник на
подсъдимия, бил със А.Т.в къщата на последната. Двамата били на двора и пиели кафе, но не пушели. Там където били свидетеля и А.Т.до
постройката обитавана от подсъдимия били около 100м. Свидетелят установява, че
подсъдимият минал покрай тях и поискал от А.Т.запалка да си запали цигарата. Св.
И.Я. видял как вуйчо му влиза в къщата, където
живее и след малко излиза. Когато бил в къщата,
подсъдимият пушел цигара. Я.
тръгнал да бяга към центъра на гр.*и
минал покрай сергията на св.Т.О.. Наоколо имало посетители, които повикали подсъдимия при тях, но той отказал
като заявил, че има работа към центъра
на града. Попитал св.О. дали
днес е работен ден. След около 15 мин. започнал пожара. Подсъдимият бил в този момент в центъра на гр.*, където го видяла свидетелката П.В.. Тя твърди, че
подсъдимият и казал:
„На сестра ми къщата гори, върви и вашите горят.“ Свидетелката му
казала да отидат да гасят ,но той и отговорил, че не го интересува.
Малко
след 12.00ч. бил подаден сигнал в пожарната, че горят къщи в кв.“*“. Когато към квартала се отправил един
автомобил на пожарната, още преди да пристигнат
видели, че пожара е голям и на голяма площ, поради
което повикали и втори автомобил. Св.Л.Д.установил, че още като пристигнали с пожарните автомобили било
ясно, че пожара е тръгнал от средната сграда, която била напълно изгоряла. Имало реална опасност пожара да се
разпростре и върху други сгради и върху гората, която се намира в близост.
След
потушаване на пожара бил извършен оглед на местопроизшествие и било установено,
че са изгорели три сгради едната обитавана от подсъдимия и наследствена от Д.И.Я.,
една обитавана от А.А.В.и една на П.Р.В.. Сградите и покъщнината в тях били напълно унищожени.
От приетите по делото оценъчни експертизи
се установило,че сградата обитавана от подсъдимия е с обща площ 27кв.м. и е
оценена на 3029лв., а покъщнината на 2160лв.
лв. Сградата обитавана от А.В.е
от 56кв.м. и е оценена на 6 283лв., а покъщнината на 2118лв. Сградата обитавана от П.В. е с площ 53кв.м.
и е оценена на 5 947лв., а покъщнината на 3571лв. Общо щетата е в размера на 23
108лв., като сградата обитавана от П.В., върху която е
имало опасност пожара да се разпростре е оценена на 1346лв.
По
делото е изготвена пожаро-техническа експертиза която е анализирала възможните
версии за пожара и е стигнала до заключение, че е от палеж, но не и от късо съединение или
забравена цигара. Според експертизата
най-вероятния център на пожара е салона обитаван от подсъдимия. Допълнителната
пожаро-техническа експертиза установи, че е напълно възможно да възникне пожар, ако се запали чаршафа на леглото на което е спял
подсъдимия и той ще се развие до 10 мин.
По
делото се прие и изслуша съдебно психиатрична експертиза от досъдебното производство
изготвена от вещите лица д-р В.Д.- психиатър и М.К.- психолог от 27.09.2016г, според което заключение Н.Я. страда от *. Към момента на деянието и
момента на прегледа е бил в стадий на ремисия и е на поддържащо лечение при
амбулаторни условия. Д-р Д. поясни, че е прегледал Я. на следващия ден и ако
той е бил в криза не е възможно същата да отшуми за едно денонощие. Към момента на инкриминиране на деянието
обвиняемият е бил в състояние да възприема фактите, които имат значение за
Досъдебното производство, да разбира свойството и значението на извършеното,
както и да ръководи постъпките си.
С оглед
противоречивите експертизи по делото се назначи
тройна арбитражна съдебно психиатрична психологична експертиза. Същата е изготвена от вещите лица д-р Д.Т.А. психиатър, директор на *-*, д-р Ц.Ю. -
ординатор в * и Е.А.Т.-***. Експертите са категорични, че от наличната медицинска документация и
осъществения преглед по време на последния престой може да се констатира, че
установените данни при Н.Я. категорично изпълняват критериите на F20.02 * с
хронично пристьпно прогредиентно с персистиращ дефицит. Това от своя страна
ограничава годностите на индивида да разбира смисъла и свойството на
извършеното и да ръководи постъпките си към инкриминираната дата и към датата
на извършване на експертизата.
Експертите поясняват, че подсъдимият
оформя клиничната картина на една *, т.е. една ендогенна болест хронична
болест доживотна, като болестта върви
пристъпно, като личностновата промяна става все по-сериозна и трябва да се има
предвид, че той не провежда поддържащо лечение. Лечението при него е само когато
се намира в рамките на стационара. При него не може да говори за ремисия или
ако се говори за него е много кратка, и то в стационара.
Съдът е приел, че описаната по-горе и изцяло инкорпорирана в настоящите мотиви фактическа
обстановка се установила по несъмнен и категоричен начин от показанията на свидетелите Д., В., В., Н.Я., И.Я., О., В.,
Т. М.и М.Я., от
заключенията по назначените
пожаро-техническа, съдебно оценъчна и тройната
арбитражна СППЕ,
както и от събраните по делото
писмени доказателства.
Така
приетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в съответствие с
доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. За
изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия Я., първата инстанция е извършила всички необходими процесуално -
следствени действия, изясняващи значимите за предмета на доказване факти.
Правилно
съдът е дал вяра на показанията на свидетелите,
като ги е намерил за последователни, ясни, точни и непротиворечиви.
Отделно от това е приел, че те кореспондират изцяло с останалите събрани по
делото доказателства и имат значение
за правилното приложение на материалния закон, който извод въззивната инстанция споделя напълно. Тези
показания, закрепени по реда на НПК имат решаващо значение за установяване на
обективната истина и въззивната инстанция споделя напълно изложените, макар и
кратки съображения в аргументацията на основният съд да ги цени и включи в
общата доказателствена съвкупност.
Подробно и детайлно са изследвани от
първата инстанция и заключенията по назначените експертизи. Аргументирано и
обосновано Окръжния съд им е дал вяра, като изготвени компетентно, обосновано и
пълно и от надлежни специалисти, притежаващи знания в областта на пожарната
техника, оценката на стоки, психологията и психиатрията и поради това настоящия
състав намира включването им в доказателствения материал за правилно и в
съответствие с изискванията на процесуалните императиви.
Анализирани
са в детайли и показанията на показанията на сестрата на подсъдимия М.Я. и
показанията на свидетелката Я.Т.и тяхната доказателствена стойност за
установяването на авторството на деянието.
Обърнато е внимание и на обясненията на подсъдимия Я.. Първоинстанционният съд не ги е кредитирал и правилно ги е изключил от доказателствената съвкупност след съпоставянето им с останалите по делото доказателства, като изложените за това в мотивите съображения, макар и кратки, се споделят изцяло от въззивната инстанция.
Независимо, че Окръжният съд се е
позовал на отменената през 2006г., а не на актуалната законова база /посочени са отменените чл. 21, ал. 1, т. 1 и чл. 21, ал. 1, т. 5 НПК/, няма допуснати нарушения при
правоприлагането на материалния закон и същият е приложен правилно.
Настоящият състав намира, че в
рамките на приетите за безспорно и категорично доказани фактически положения по
делото, Окръжният съд правилно е мотивирал, че подсъдимият Я. към датата на извършване на деянието е
страдал от *, при което не е бил в състояние да разбира свойството и значението
на деянието си и да ръководи постъпките си, което го очертава като негоден субект на престъпление и същият не обладава качеството на наказателно отговорно лице по смисъла
на чл. 33, ал. 1 НК, предвид доказаното му състояние на невменяемост.
Трайно установена е практиката на съдилищата, че за да се постанови
осъдителна присъда, е необходимо преди всичко да е налице наказателно отговорно
лице, респективно такова, което да е извършило престъплението в състояние на
вменяемост.
В разглеждания случай, този въпрос е бил изяснен, но съдът е изложил изключително лаконични мотиви, довели го до извода, че
подсъдимия е осъществил инкриминираното деяние в състояние на невменяемост.
В писменото си заключение и в показанията си, както пред
първата, така и пред настоящата инстанция вещите лица по АСППЕ са категорични, че установените данни при Н.Я.
категорично изпълняват критериите на F 20.02 – * с хронично пристъпно прогредиентно с
персистиращ дефицит. Това от своя страна ограничава годностите на индивида да
разбира смисъла и свойството на извършеното и да ръководи постъпките си към
инкриминираната дата и към датата на извършване на експертизата.
След проведения допълнителен
разпит на вещите лица по АСППЕ в хода на съдебното следствие пред
настоящата инстанция заключението беше изцяло потвърдено и защитено компетентно.
При изготвяне на експертизата вещите лица са се запознали със заключенията по
предходните съдебно психиатрични и психологични експертизи и са дали обоснован
отговор за наличието на противоречия в тях. Психичното състояние на подсъдимия
е било изследвано детайлно, вкл. и с личен преглед, като е била проследена
документацията за хода на продължилото дълго време лечение на психичното му
заболяване. Поради това заключението по АСППЕ се явява обосновано и пълно,
дадено от надлежни специалисти, притежаващи знания в областта на психологията и
психиатрията и следва да намери основно место в общата доказателствена база,
имаща значение за предмета на доказване и конкретно за установяване на
вменяемостта на подсъдимия.
Тук е местото да се отбележи, че съгласно чл. 33,
ал. 1 НК не е наказателно
отговорно лицето, което действува в състояние на невменяемост - когато поради
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могъл да разбира
свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си.
Законът разглежда понятието
невменяемост, като указва на признаци, при наличието на които лицето следва да
се признае за невменяемо и се освободи от наказателна отговорност за
извършеното от него обществено опасно деяние. Така даденият юридически критерий
на невменяемостта изхожда от такава степен на психическо заболяване, което
лишава човека от способността да съзнава общественото значение на извършените
от него действия или съзнателно да ги ръководи и затова се изключва неговата
отговорност за тези действия.
В юридическия критерий законът включва признаци:
интелектуални - неспособност на дееца да дава отчет за своите действия, и
волеви - неспособност да ги ръководи. Като правило нарушението на мисловната и
волева деятелност са взаимно свързани и се проявяват едновременно. Възможно е
обаче да бъде изразена тази или онази от тези страни на психическата
деятелност. Затова именно с разпоредбата на чл. 33 НК, когато формулира
юридическия критерий за невменяемост, законодателят употребява разделителния
съюз "или", като с това подчертава, че за признанието на лицето за
невменяемо е достатъчно наличието на едната от тях.
Щом вещите лица в разглеждания случай
са дали заключение, че психическото заболяване на подсъдимия го е лишило от
възможността да съзнава значението на
действието, което извършва, както и да го ръководи, както към момента на извършване на инкриминираното
деяние, така и към момента на изготвяне на заключението, това е достатъчно
да се приеме наличие на невменяемост.
След като подсъдимият не може да
бъде годен субект за носене на наказателна отговорност, макар и да е осъществил
изпълнителното деяние на вмененото му престъплението, то за първата инстанция
не е оставала друга процесуална възможност, освен да го признае за невиновен и
да го оправдае по предявените му обвинения, както и правилно е сторила. Тези
изводи за приложение на закона се приемат и от настоящият състав.
По протеста.
В хода на настоящето производство представителят
на Апелативна прокуратура не поддържа протеста със съображения, че заболяването
на подсъдимия не позволява спрямо него да бъде реализирана наказателна
отговорност.
Вярно е, че няма знак за еквивалентност между
хипотезите на неподдържане на протеста и оттеглянето му от прокурора, като
правните последици в двата случая са различни. Заявлението на прокурора, че не
поддържа протеста не обвързва по какъвто и да било начин съда и не го
освобождава от задължението да разгледа протеста по същество, като се произнесе
по допустимостта, обосноваността и законосъобразността на направените в него
възражения и искания. В хипотезата на оттегляне на протеста от прокурора,
такова задължение за съда не съществува, защото с отеглянето протестът престава да съществува в правния мир със
всички произтичащи от това процесуални последици.
Поради това, протестът следва да бъде разгледан по
същество.
Акцентът в него е свързан с
несъгласието на прокурора със заключението по АСППЕ, като според него
обстоятелството дали подсъдимият е бил вменяем е останало неизяснено и този
въпрос би следвало да бъде изяснен от настоящата инстанция, която освен по
правото е и инстанция по фактите.
Въпроса, касаещ вменяемостта на подсъдимия Я. е
бил изяснен обективно, всестранно и пълно и при спазване на процесуалните
изисквания от първата инстанция, която правилно се е доверила и включила в
доказателствения материал заключението по назначената „арбитражна“ експертиза. Необходимостта от
назначаването на тази експертиза е
била породена от противоречието между заключенията, чието мнение е послужило за повдигане на обвинението в съда, като вещите лица по
арбитражната експертиза са разрешили спора между другите вещи лица по предходните СППЕ.
Проверявайки оплакванията на прокурора, въззивната инстанция констатира, че
мотивите на въззивния съд в оспорваната част действително са крайно бедни и
практически на границата с липса на такива. По делото е имало изготвени и
изслушани в съдебната фаза общо три експертни заключения, в които са интерпретирани
данните за психиатричното състояние на подсъдимия. Формално, между тях е налице
различие в крайните изводи относно вменяемостта на подсъдимия, с оглед
установеното при него психиатрично заболяване *, което е изисквало първата инстанция последователно и аналитично да ги
открои и аргументира кое от тях кредитира и по какви съображения. В конкретния
случай открояването не е извършено достатъчно пълно, но за сметка на това
причините, поради които се отдава доверие на заключението на вещите лица по тройната арбитражна СППЕ д-р А.,
д-р Ю. и психолога Т. са достатъчно ясно изложени и убедително подкрепени от проведеното изследване на подсъдимия. В съществената
им част те се свеждат до това, че страдайки от шизофрения, подсъдимият е лишен от
възможността да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги
ръководи и при него е налице оформена личностова промяна.
Тук е местото да се отбележи, че
невменяемостта е юридическо, а не психиатрично понятие, защото е дефинирана в
закона и е основание за извода за наказателна неотговорност. Експертното
медицинско изследване има за цел да установи наличието на психическо заболяване
или аномалия, както и неговата тежест, но от изключителна компетентност на съда
е да разреши въпроса дали е налице състояние на невменяемост съобразно някоя от
хипотезите по чл. 33, ал. 1 от НК. В конкретния случай при подсъдимия е била
установена сериозна психична аномалия, която макар и лаконично коментирана от основния съд е довела до отпадане на
психическите му способности да съзнава извършеното и да контролира постъпките
си и това е достатъчно основание да се счита, че изискуемите от закона интелектуални и волеви
способности на дееца са отсъствали, както към момента на деянието, така и в хода на
процеса.
При тези мотиви и въпреки констатацията за
тяхната непълнота, настоящият
състав
намира, че липсва процесуално нарушение, което да е съществено и да поражда
необходимост от назначаването
на нова СППЕ в хода на производството пред въззивния съд. С оглед
наличието на подробно и пълноценно експертно изследване на заболяването на
подсъдимия и неговата тежест, най-пълно обхванато в последната АСППЕ, изслушана и във въззивното производство,
няма нужда от назначаването на друга такава арбитражна
експертиза. Противоречието между наличните по делото заключения са свързани с
крайния извод относно приложението на чл. 33, ал. 1 от НК, който е от
компетентност на съда и по този въпрос същият е предложил мотивирани
съображения.
В заключение следва да се отбележи, че регламентираният в
чл. 13 от НПК основен принцип изисква и действащият процесуален закон позволява
назначаване на нови съдебни експертизи /повторни и допълнителни/, включително
на такива непредвидени изрично в него /арбитражни, комисионни, комплексни/, с участието на вещи лица от
предходните и/или на независими експерти, но само когато след представени по делото заключения, остава
съмнение по поставените въпроси. Когато въпросите са изяснени пълно, точно, ясно,
компетентно от надлежни специалисти, притежаващи необходимите знания в
съответните области, в случая в областта на психологията и психиатрията и
отговорите не пораждат съмнение в правилността си, назначаване на други
експертизи, само защото даденото заключение не удовлетворява обвинителната теза
на прокурора е недопустимо. Поради това искането в протеста е неоснователно и
не може да бъде уважено.
Обобщено, наличието на достатъчно несъмнени и
категорични доказателства, че подсъдимият Н. Я. към момента на извършване на
деянието и към настоящия момент страда от психично заболяване „*“, което не му
позволява да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си не оставило за първоинстанционния съд друга процесуална
възможност освен да го признае за невиновен и да го оправдае по повдигнатите му
обвинения, както и правилно е сторил.
При разглеждането на делото не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
При служебната проверка се
установи противоречие между мотивите и диспозитива на атакуваната
присъда по въпроса за разноските. В мотивната част съдът е посочил, че при този
изход на делото, т.е. след като подсъдимият е бил признат за невиновен и
оправдан, направените по делото разаноски остават за сметка на Държавата, но е
пропуснал да даде материален израз на волята си по този въпрос в диспозитива на
присъдата, което означава, че съдът не се е произнесъл за разноските. Това
противоречие във всички случаи е процедурен порок, но не съществен до такава
степен, че да обуслови отмяна на присъдата. Няма пречка, след влизане на
присъдата в сила този въпрос да бъде решен по реда на чл.306 НПК.
При
така установената липса на основания, водещи до отмяна или изменение на
атакуваната присъда, съдът намира, че същата следва да бъде потвърдена.
Предвид горното и на основание чл. 334, т.6 и
338 от НПК, Пловдивският апелативният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 25/16.05.2019г. по
нохд № 472/18г. на Окръжен съд – Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано или
обжалвано пред Върховния касационен съд на Република България в
петнадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.