№ 657
гр. Разград, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПАВЛИНКА АТ. С.А
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. С.А Гражданско дело №
20253330100465 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Ищецът „Топлофикация – Разград“ АД гр. Разград e депозирал искова молба против
И. П. Х. с искане да бъде осъден да му заплати следните суми: 793,98 лв. – главница за
доставена топлинна енергия и такси за дялово разпределение на топлинната енергия за
периода от 30.11.2019 г. до 12.08.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 13.03.2025 г.
и 273,68 лв. – обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД в размер на законната лихва, начислена
за периода от 31.12.2019 г. до 12.03.2025 г. Претендира разноски, вкл. и юрисконсултско
възнаграждение.
Твърди, че като лицензиант за дейностите „производство и пренос на топлинна
енергия“ за територията на гр. Разград, продавал на И. П. Х. топлинна енергия за битови
нужди при публично известни и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
Общи условия (ОУ), при спазване изискванията на Закона за енергетиката и Наредба № Е-
РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването и по цени, утвърдени от Комисията, за имот с
централно топлоснабдяване. От своя страна, ответникът не изпълнил задължението си да
заплати доставената топлинна енергия и свързаните такси за „дялово разпределение“ на
топлинната енергия за имот на адрес: ******************************, чиято стойност за
периода 30.11.2019 г. – 12.08.2024 г. възлизала на 793,98 лв.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сгради-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, били клиенти на топлинна енергия и предвид факта, че през
исковия период ответникът бил собственик на имот в
*********************************, то между него и ищцовото дружество съществувало
облигационно правоотношение с предмет „продажба на топлинна енергия“ при публично
известни Общи условия, с чиито клаузи според правилото на чл. 150 от ЗЕ били обвързани
клиентите, без да е необходимо изричното им приемане.
Основното задължение на дружеството за доставка на топлинна енергия било
изпълнено точно и качествено, а ответникът не престирал дължимата сума, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителна сметка, изготвена по реда за дялово
разпределение от топлинния счетоводител „Бруната“ ООД, с оглед което и на основание чл.
32, ал. 6 от ОУ и чл. 86 от ЗЗД, дължал обезщетение в размер на законната лихва за всеки
ден забава след изтичане на 30-дневен гратисен период, считано от издаване на фактурата,
до окончателното плащане. За периода от 31.12.2019 г. до 12.03.2025 г. обезщетението за
1
забава върху претендираната главница, изчислена поотделно за всяка фактура, било в размер
на 273,68 лв.
Считано от 2010 г. ответникът не използвал топлинна енергия за отопление, но с
оглед въведената система за дялово разпределение, оставал клиент на ищцовото дружество
за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по арг. на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ. С
нотариален акт № 188, т. 5, рег. № 8916 по дело № 819/2004 г., ответникът придобил
собствеността на процесния имот и се разпоредил с него на 24.09.2024 г. с нотариален акт №
53, т. II, рег. № 3649, дело № 191/2024 г. Следователно, от 09.12.2004 г. до 24.09.2024 г.
ответникът бил клиент на топлинна енергия, без оглед на това дали обитава имота.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, чрез
назначения особен представител, който счита предявените искове за допустими, но
неоснователни и недоказани, поради което моли за тяхното отхвърляне.
Оспорва се възникването на договорно правоотношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди между ищеца и ответника.
От представения с исковата молба като доказателство приемо-предавателен протокол
от 14.01.2010 г. било видно, че в самостоятелния обект, собственост на ответника са
демонтирани отоплителните уреди, като измервателните прибори били взети от
представител на ищеца, а съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ клиентите в сграда – етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
оставали клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Според чл. 11, ал. 5 от общите условия,
купувачите в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си чрез монтираните термостатни радиаторни вентили,
оставали потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Твърди, че за
отоплителните тела в общите части на сградата, за тази етажна собственост, ищецът не бил
представил доказателства да има такива.
В чл. 50 от ОУ било предвидено задължение на купувача да осигури достъп до имота
си при отправено писмено искане със срок не по-малък от три работни дни преди датата за
осигуряване на достъпа, а в чл. 38, ал. 2 и чл. 39, ал. 1 от същите общи условия бил посочен
начина, по който се изчислявала топлинната енергия при неосигурен от купувача достъп до
имота – като инсталираната мощност се умножи с максималния специфичен разход на
сградата. В този смисъл липсвали доказателства за направено искане и за неосигурен достъп
от ответника. За процесния период не били представени доказателства фирмата топлинен
счетоводител да е извършвала редовно отчитане на показанията на уредите, което да е
документирано с формуляр за отчет. За процесния имот бил извършен отчет за отоплителен
сезон 2023/2024 г., на 30.05.2024 г., като не било установено ползване и липсвал подпис на
клиента.
В чл. 155, ал. 1 от ЗЕ било предвидено потребителите на топлинна енергия в сграда –
етажна собственост да заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини:
1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и
2 изравнителни – след изменението на ЗЕ, ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална
месечна консумация. От представените доказателства не ставало ясно кой от начините бил
приложен в конкретния случай. Представени били индивидуални справки за използваната
топлинна енергия по години за процесния период, както и справка за издадените фактури,
но липсата на фактурите като доказателство по делото, не давала възможност на ответника
да прецени каква част от сочените суми е за топлинна енергия и каква – за дялово
разпределение. В тази връзка нямало информация каква е доставената топлинна енергия за
абонатната станция, общи данни за сградата и индивидуалните данни за потребителя.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок от изтичане на месеца, за които се отнасят. По
отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсвал предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпадал в забава след покана – арг. от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не били представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба в съда – 12.03.2025 г. и касаеща процесния
период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху задължение за цена
на услуга за дялово разпределение следвало да се отхвърли изцяло.
2
На основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД прави възражение за изтекла погасителна давност
за вземанията на ищеца за времето преди 12.03.2022 г. и тъй като исковата молба била
подадена в съда на 12.03.2025 г., а за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. (период от два
месеца и 7 дни) срокът спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, поради което извън погасителната давност
били всички вземания, чиято изискуемост настъпвала след 05.01.2022 г. Ищецът
претендирал вземания за периода от 30.11.2019 г. до 12.08.2024 г., като месечните дължими
суми за топлинна енергия били платими в 30-дневен срок от изтичане на месеца, за който се
отнасят. Следователно, погасени по давност били вземанията за периода от 30.11.2019 г. до
05.12.2021 г., тъй като най-късното месечно задължение – това за м. ноември 2021 г. станало
изискуемо на 30.12.2021 г., т. е. преди 05.01.2022 г., поради което то, както и предхождащите
го такива, включени в рамките на исковия период от м. 11. 2019 г. до м.11.2021 г., били
обхванати от изтекла погасителна давност. Счита, че ищецът претендирал вземания,
представляващи месечни дължими суми за прогнозна консумация на топлинна енергия,
които били погасени по давност, позовавайки се на обща фактура, издадена впоследствие,
тъй като по делото нямало представени фактури. Счита това действие за незаконосъобразно,
доколкото с него се целяло избягване на евентуални възражения за давност от клиентите на
топлинна енергия. В този смисъл, задълженията на потребителите за заплащане на месечни
вноски – равни или прогнозни, не били в зависимост от изравнителния резултат в края на
съответния отчетен период, а имали самостоятелен характер.
С оглед липсата на изложени твърдения и на ангажирани доказателства за извършени
от страна на ответника плащания на процесните суми, следвало да се приеме, че главното
задължение за цена на топлинна енергия за исковия период не се равнявало на сумата от
793,98 лв., отразяваща реално доставената и потребена такава и претендирана от ищеца. От
нея следвало да се приспаднат сумите, които са погасени по давност за периода от 30.11.2019
г. до 05.12.2021 г.
Тъй като отчитането на потребената топлинна енергия, изготвянето на
изравнителните сметки и издаването на общите фактури за процесния период било
настъпило след предвидения в ОУ 30-дневен срок за плащане, като самите общи фактури за
отчетния период не били издадени и представени, то клаузите на Общите условия,
регламентиращи сроковете за плащане, били неприложими, а съобразно разпоредбата на чл.
84, ал. 2 от ЗЗД ответникът изпадал в забава след покана, каквато не се твърди, нито се
доказва, да била отправена от ищеца до ответника. Счита, че разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от
ЗЗД намира приложение и по отношение на цената за услугата дялово разпределение, тъй
като липсвал предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което и същият изпадал в забава след покана, каквато не се твърди, нито се доказва,
да била отправена от ищеца до него. Следователно, предявените срещу И. П. Х. искови
претенции по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване дължимостта на сумата от 273.68 лева
мораторна лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от
31.12.2019 г. до 12.03.2025 г., били неоснователни.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Ищцовото дружество е лицензирано за производство и пренос на топлинна енергия.
Видно от представените по делото нотариален акт № 188, т. 5, рег. № 8916 по дело №
819/2004 г. и нотариален акт № 53, т. II, рег. № 3649, дело № 191/2024 г., ответникът е
придобил собствеността на процесния имот на 09.12.2004 г. и се разпоредил със същия на
24.09.2024 г. По аргумент на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и с оглед въведената система за дялово
разпределение, за периода от 09.12.2004 г. до 24.09.2024 г. ответникът е бил клиент на
ищцовото дружество за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, без оглед на
това дали обитава имота. От приложения приемо-предавателен протокол от 14.01.2010 г. се
установява, че описаните в него уреди, монтирани в имота на ответника, са демонтирани и
върнати на ищеца. Представени са по делото формуляри за отчет на „Бруната“ ООД, от
които се установява, че е извършен отчет на ползваната в жилището топлинна енергия, като
формулярът от 07.06.2023 г. е подписан от ответника. За доставената и отчетена топлинна
енергия за процесните отоплителни сезони в периода 30.11.2019 г. – 12.08.2024 г. са
съставени съответните фактури, представени по делото, представени са и издадените
дебитни известия за съответния отоплителен период. От приложените по делото
индивидуални справки за използваната топлинна енергия за отчетни периоди: м. 11.2019 г. –
м. 04.2020 г., м. 11.2020 г. – м. 04.2021 г., м. 10.2021 г. – м. 04.2022 г., м. 11.2022 г. – м. 04.2023
3
г. и м. 11.2023 г. – м. 04.2024 г. се установяват общите разходи за сградата и съответната част
от разходите за абоната.
По делото са представени общите условия на договорите за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация Разград” АД гр. Разград на потребители за битови нужди и
решение № ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, с което същите са одобрени. Според чл. 3, ал. 1
на същите, купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда. В чл. 13 от ОУ е посочено, че купувачът е длъжен
да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок, който съгласно чл. 32, ал. 1 е 30-
дневен след изтичане на периода, за който се отнасят, а относно заплащането на
изравнителните сметки, този срок тече от датата на издаване на данъчните дебитни известия
– ал. 2. При неизпълнение в срок на задължението за плащане, купувачът заплаща на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащане на топлинна енергия, съгласно чл. 32, ал. 6.
Видно от приетото и неоспорено по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза, сградата – етажна собственост е присъединена към топлопреносната мрежа на
ищеца, което е установено от вещото лице при посещение на място. Апартамент № 13 е
присъединен към сградната инсталация, видно от приемо-предавателния протокол от
14.01.2010 г. и формуляра за отчет от 07.06.2023 г., подписани от ответника и показващи
наличието на отоплителни тела без монтирани прибори за индивидуално отчитане на
потреблението на топлинна енергия. Вещото лице е установило, че в ап. 13 са монтирани 5
отоплителни тела: отоплително тяло панелно 80/300/500 в коридора; отоплително тяло тип
LUX 600/900 в банята; отоплително тяло 140/108/590-14 и отоплително тяло 140/108/590-14
в кухнята; отоплително тяло 140/108/590-16 в хола. В апартамента на ответника, както и в
цялата сграда, не се използвала топлина от абонатната станция за подгряване на битова
гореща вода. Дяловото разпределение на потребената топлинна енергия в процесния имот се
извършвала от „БРУНАТА“ ООД (с настоящо название „Далсия“ ООД). В ап. 13,
собственост на ответника за процесния период, не са монтирани индивидуални прибори за
дялово разпределение и не е използвана топлина за отопление, отдадена от отоплителните
тела. Вещото лице е направило проверочни пресмятания в съответствие със Закона за
енергетиката, Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването и приложената към
нея Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна
собственост и съвпадението на получените резултати с аналогичните, получени от
топлинния счетоводител показват, че правилата за дялово разпределение са спазени.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че задълженията на ответника за доставената топлинна енергия и такси от
дялово разпределение в размер на 793.98 лв. са отразени в счетоводството на ищеца по
сметка 411 – Клиенти /И. П. Х./. Вещото лице е изчислило размера на обезщетението по чл.
86 от ЗЗД върху задължението на ответника, съобразно представеното извлечение за
неплатени сметки по партидата на същия, считано от изтичане на 30-дневния гратисен
период до подаването на исковата молба и същото е 273.68 лв. Приложимият начин на
плащане за процесния имот е на равни месечни вноски и една изравнителна вноска. Вещото
лице е посочило, че част от претендираните суми, тези за периода от 30.11.2019 г. до
30.04.2021 г., са погасени по давност, от които 283,95 лв. главница и 146,35 лв. лихва. В
съдебно заседание пояснява, че при пресмятане на погасените по давност задължения е взета
предвид датата на последната фактура, а не датата на исковата молба. Пояснява още, че
такса дялово разпределение за фактурите, за които не е настъпила погасителна давност,
дължими от месец февруари 2022 година до края на месец март 2025 година е 32,40 лв. с
включено ДДС.
Съдът кредитира изцяло заключението на СТЕ, като обосновано, компетентно
изготвено, кореспондиращо на приетите писмени доказателства и неоспорено от страните, а
заключението на СЧЕ, кредитира на същите основания, с изключение на частта от
изчисленията, отнасяща се до погасените по давност задължения. В тази част заключението
не е изготвено в съответствие с чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, но въз основа на представените в
таблична форма данни, съдът е в състояние да изчисли дължимите от ответника суми,
респективно – да посочи погасените по давност задължения.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените осъдителни искове са допустими, а разгледани по същество, се явяват
4
частично основателни и доказани, по следните съображения:
За топлоподаването, осъществявано от ищеца, са приложими разпоредбите на Закона
за енергетиката, Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоподаването и Общите условия за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация Разград“ АД на потребители за битови
нужди. Разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ предвижда, че продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сгради-етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия. Установено е, че в периода 09.12.2004 г. – 12.08.2024 г. ответникът е бил
собственик на топлофициран имот с адрес: ********************************* и между
него и ищцовото дружество е съществувало облигационно правоотношение с предмет
„продажба на топлинна енергия“ при Общи условия, с чиито клаузи, според правилото на
чл. 150 от ЗЕ, е обвързан, без да е необходимо изрично да ги приема.
Въз основа на представените по делото доказателства и заключенията на СТЕ и СЧЕ,
съдът приема, че процесният апартамент, е присъединен към сградната инсталация и в него
са били налични отоплителни тела, но без монтирани прибори за индивидуално отчитане на
потреблението на топлинна енергия. В процесния имот не е използвана топлина за
отопление, отдадена от отоплителните тела, а е начислявана единствено сградна инсталация
и такса партида. За процесните периоди фирмата топлинен счетоводител е определила
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, като задълженията на
ответника са в размер на 793.98 лв., а на обезщетението в размер на законната лихва –
273.68 лв. Следователно, ответникът като собственик на имот в сграда с централно
топлоснабдяване, за процесния период е бил страна по договор за доставка на топлинна
енергия при общи условия и дължи заплащане на отдадената от сградната инсталация
топлоенергия. Установено е безспорно от заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза, че приложимият начин на плащане за процесния имот е на равни
месечни вноски и една изравнителна вноска.
Основателно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност, въведено
своевременно с отговора на исковата молба, за част от претендираните вземания, извън
тригодишния срок от подаване на исковата молба на 12.03.2025 г. Съгласно чл. 111, б. „в“ от
ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания. Съгласно приетото в тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012
г. на ВКС, ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви.
В случая процесуалният представител на ответника твърди погасяване по давност на
задълженията, които са извън тригодишния срок от подаване на исковата молба и видно от
заключението на вещото лице и уточненията в съдебно заседание, задълженията на И. П. Х.
за периода от 30.11.2019 г. до 12.03.2022 г. са погасени по давност до размера на 357,53 лв. за
главницата и 174,51 лв. за обезщетението за забавено плащане. Следователно, предявените
искове са основателни за сумата 436,45 лв. главница, претендирана за периода 12.03.2022 г. –
12.08.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 13.03.2025 г. до окончателното
изплащане, както и за сумата 99,17 лв. обезщетение за забавено плащане по чл. 86 от ЗЗД в
размер на законната лихва, начислено до 12.03.2025 г., до които размери следва да се уважат,
а до пълните претендирани – да се отхвърлят, като погасени по давност.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника възразява, че не е
установено съществуването на договорни отношения между ищеца и топлинният
счетоводител „БРУНАТА“ ООД, а липсата на такъв договор поставял под съмнение
направеното измерване от топлинния счетоводител, тъй като липсвало и упълномощаване от
Етажната собственост, както е предвидено в чл. 139б от ЗЕ. Възразява, относно услугата
дялово разпределение, че е извършвана от лице, което не е имало правомощия да извършва
това дялово разпределение, тъй като липсва надлежен договор, който да доказва, че ищецът
е упълномощил топлинния счетоводител за извършване на съответните замервания. Тези
възражения, освен че са преклудирани, като въведени за пръв път в производството едва
след даване ход на делото по същество, но и са неотносими, тъй като касаят договорни
5
отношения, по които ответникът не е страна.
По отношение на сумата за дялово разпределение, ответникът счита, че същата се
дължи на друго правно основание, тъй като се касае за такса за обслужване на съответната
сградна инсталация и ищеца следвало да посочи в главницата както дължимата сума за
сградна инсталация, така и таксата дялово разпределение, с оглед различния момент, от
който според него се начислява мораторната лихва при неизпълнение на задълженията. Това
възражение също е неоснователно, защото всяка фактура съдържа стойността на услугата
дялово разпределение, като е посочен и срокът за плащане, с изтичането на който
задължението става изискуемо и на основание чл. 84, ал. 1, изр. 1 във вр. с чл. 86 от ЗЗД,
върху цялата главница, формирана от стойността на доставената топлинна енергия и цената
на услугата за дялово разпределение, се дължи лихва за забава.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото производство, съразмерно на
уважените искове, в общ размер на 550,75 лв., от които 59,15 лв. държавна такса, 110,37 лв.
депозит за особен представител на ответника, 290,93 лв. депозит за вещи лица и 90,30 лв.
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. П. Х. роден на *********************, гражданин на Норвегия да
заплати на „Топлофикация – Разград“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Разград, Индустриална зона, ул. „Черна“ № 7, сумата от 436,45 лв.
(четиристотин тридесет и шест лв. и 45 ст.) главница за доставена топлинна енергия и такси
за дялово разпределение на топлинната енергия за периода от 12.03.2022 г. до 12.08.2024 г.,
ведно със законната лихва, считано от 13.03.2025 г. до окончателното изплащане и сумата от
99,17 лв. (деветдесет и девет лева и 17 ст.) – обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД в размер
на законната лихва, начислено за периода от 12.03.2022 г. до 12.03.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ
ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ за главницата над определения размер от 436,45 лв. до
претендирания размер от 793,98 лв. и за обезщетението по чл. 86 от ЗЗД в размер на
законната лихва над определения размер от 99,17 лв. до пълната претендирана сума от
273,68 лв., като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА И. П. Х. роден на *********************, гражданин на Норвегия да
заплати на „Топлофикация – Разград“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Разград, Индустриална зона, ул. „Черна“ № 7, сума в размер на 550,75 лв.
(петстотин и петдесет лева и 75 ст.) съдебни разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6