Р Е Ш
Е Н И Е
№.............,
град Шумен, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова
при участието на секретаря Р. Хаджидимитрова
като разгледа докладваното от административен съдия Р.
Цветкова адм.д. №144 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.327
и сл. от ЗСВ, образувано въз основа на жалба от С.С.О. ***, в качеството му на
прокурор в Окръжна прокуратура /ОП/ град Разград, против Заповед №РД-08-70/22
г. от 16.02.2022 г. на Административен ръководител – окръжен прокурор на
Окръжна прокуратура град Разград, с която е обърнато внимание на С.С.О. ***,
поради допуснато нарушение по движението на ДП 21/2014 г. по описа на ОД на МВР
град Разград.
В жалбата се сочи, че при издаване на заповедта са допуснати нарушения
на процесуалните правила, същата е издадена при неправилно прилагане на
материалния закон и в противоречие с преследваната от него цел, поради което е
незаконосъобразна. Твърди се, че заповедта не съдържа конкретни факти и
обстоятелства, обосноваващи допуснато нарушение по движение на досъдебното
производство, както и не е конкретизирано нарушението. Излагат се доводи, че не
е налице виновно неизпълнение на задълженията от страна на жалбоподателя, както
и че твърдението в заповедта, че е следвало да прекрати производството поради
настъпила давност, касае вътрешната убеденост на наблюдаващия прокурор. Въз
основа на горното жалбоподателят отправя искане съдът да отмени Заповед №РД-08-70/22 г. от
16.02.2022 г. на Административен ръководител – окръжен прокурор на Окръжна
прокуратура град Разград като незаконосъобразна и да му присъди направените по
делото разноски.
Ответната страна Административен ръководител – окръжен прокурор на
Окръжна прокуратура град Разград, редовно призован, не се явява и не представя
писмено становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:
Няма спор между страните, че жалбоподателят е прокурор в Окръжна
прокуратура /ОП/ град Разград от 11.03.2015 г., което се установява и от
приложения Доклад за извършена от Апелативна прокуратура – Варна комплексна
ревизия на ОП – Разград за ревизиран период 01.01.2019 г. – 30.09.2021 г.
Във връзка с Разпореждане №5/02.02.2021 г. на завеждащия Отдел 06
„Административен“ на ВКП за проверка на досъдебни производства с
продължителност над 5 години, е изготвена Справка по досъдебно производство ДП
№21/2014 г. по описа на ОД на МВР град Разград от прокурор Л. К. от ВКП
изх.№14473/2021 г. от 29.11.2021 г., която справка съдържа данни за движението
на разследването и произнасянето на наблюдаващите прокурори по посоченото
досъдебно производство. Установено е, че досъдебното производство е образувано
с постановление от 23.02.2015 г. срещу неизвестно лице за престъпление по
чл.255 ал.3 във вр. с ал.1 т.2 от НК за това, че на 28.03.2014 г. в град
Разград е избегнало установяване и плащане на данъчни задължения в особено
голеви размери – 18 336.00 лв., като е потвърдило неистина в данъчна
декларация, изискуема по чл.92 от ЗКПО, отнасящи се до направените от „Дайманд
хил“ ЕООД разходи през 2013 г. Установено е също, че наблюдаващ прокурор при
образуване на производството е О. Д., а с протокол за избор от 09.10.2017 г. за
наблюдаващ прокурор е определен С.О.. Въз основа на фактите и извършена
преценка на същите по движение на досъдебното производство, прокурор Л. К. е
приела, че за прокурор С. О. – жалбоподател в настоящото производство, са
налице данни за допуснати нарушения по чл.307 ал.3 т.2 и т.4 от ЗСВ като
наблюдаващ прокурор по ДП №21/2014 г. по описа на ОД на МВР град Разград,
изразени в бездействие при осъществяване на функцията по чл.196 от НПК – за
използване до 30.04.2019 г. на алтернативни източници за събиране на
доказателства извън показанията на фигуриращи в списъците-ведомости лица, които
са обявени за издирване и не са намерени, за продължаващо разследване при
междувременна изтекла към 30.04.2019 г. относителна давност за наказателно
преследване на инкриминираното деяние и за бездействие за сезиране на
административния ръководител на Окръжна прокуратура Разград с искане за
удължаване на срока за разследване по чл.234 ал.3 изр.2 от НПК. Въз основа на
това е направено предложение справката да се изпрати на Главния прокурор чрез
заместника му по ресор с мнение за сезиране на административния ръководител на
ОП Разград с оглед компетентността му по чл.312 ал.1 т.1 от ЗСВ и чл.311 т.1 от ЗСВ. Разпоредено за резултатите от тази проверка да бъде уведомен
административния ръководител на ОП Разград и проверявания прокурор С. О.. С
писмо от 17.01.2022 г. на жалбоподателя е било връчено копие от изготвената
справка от ВКП.
Въз основа на тази справка, със Заповед №РД-08-33 от 25.01.2022 г. на
Административен ръководител – окръжен прокурор на ОП Разград е образувано
дисциплинарно производство с оглед данни за дисциплинарни нарушения, извършени
от С. О. *** г. по описа на ОД на МВР град Разград, преписка вх.№730/2014 г. по
описа на ОП Разград. Със същата заповед е разпоредено извършване на проверка по
досъдебното производство то заместник окръжен прокурор при ОП Разград, да се
изискат писмени обяснения от наблюдаващия прокурор, както и е определен срок за
приключване на проверката и изготвяне на доклад, с оглед реализиране на
дисциплинарна отговорност спрямо магистрата. Тази заповед е връчена на
жалбоподателя на 25.01.2022 г. и е изпратена на ВКП за установяване на
предприетите действия от административния ръководител на ОП Разград.
В изпълнение на Заповед №РД-08-33 от 25.01.2022 г. на Административен
ръководител – окръжен прокурор на ОП Разград, определеният да извърши
проверката заместник окръжен прокурор с писмо от 01.02.2022 г. е поканил
магистрата да даде обяснения за предприетите /извършени и неизвършени/ от него
действия като наблюдаващ прокурор по досъдебното производство, като е определен
срок за предоставяне на обясненията до 18.02.2022 г. Жалбоподателят е депозирал
становище в определения срок, в което е изразил несъгласие с констатациите,
обективирани в справката на прокурора от ВКП.
След депозиране на становището и запознаване с всички факти и
обстоятелства във връзка с ДП №21/2014 г. по описа на ОД на МВР град Разград, в
изпълнение на Заповед №РД-08-33 от 25.01.2022 г. на Административен ръководител
– окръжен прокурор на ОП Разград, заместник окръжния прокурор на ОП Разград е
изготвил Доклад от 15.02.2022 г. до Административния ръководител на ОП Разград,
в който е изразено становище, че процесното досъдебно производство се явява с
фактическа и правна сложност, и са предприети множество процесуални действия от
наблюдаващия прокурор. Изложени са съображения за несъгласие с част от изводите
и констатациите в изготвената Справка от прокурор при ВКП и е прието, че не е
налице виновно неизпълнение на служебни задължения от страна на наблюдаващия
прокурор С. О. по ДП №21/2014 г. по описа на ОД на МВР Разград. Прието е обаче,
че са налице пропуски при движението на досъдебното производство, както и по
организацията на работата му от страна на наблюдаващия прокурор, изразяващи се
в това, че след преразпределение на досъдебното производство прокурор О.,
въпреки направения анализ на събраните до момента доказателство, е следвало да
предприеме действия по решаването му по същество, предвид внасянето на
дължимото по фиска, заради което следва да му се обърне внимание.
Въз основа на представения доклад от извършената проверка от заместник
окръжния прокурор на ОП Разград, както и Справката от ВКП №14473/21 г. от
29.11.2021 г., Административният ръководител – окръжен прокурор на ОП Разград
издал оспорената в настоящото производство Заповед №РД-08-70/22 г. от
16.02.2022 г., с която на основание чл.314 от ЗСВ обърнал внимание на С.С.О. ***
поради допуснато нарушение по движението на ДП №21/2014 г. по описана ОД на МВР
Разград. Прието е, че не е налице виновно неизпълнение на служебните задължения
от страна на наблюдаващия прокурор и накърняване престижа на съдебната власт,
изразени в бездействие при изпълнение на функцията си по чл.196 от НПК. В
заповедта е посочено, че ако се приеме квалификация на деянието по чл.255 ал.4
от НП, предвид внасянето през месец февруари 2017 г. по сметка на ТД на НАП
Варна, офис Разград, дължимата към фиска сума, то към 01.04.2019 г. давностният
срок за наказателно преследване е изтекъл. С оглед на това е изведено, че са
налице пропуски при движението на досъдебното производство, както и по
организацията на работата на наблюдаващия прокурор, изразяващи се в това, че
след преразпределение на досъдебното производство прокурор О., въпреки
направения анализ на събраните до момента доказателство, е следвало да
предприеме действия по решаването му по същество, предвид внасянето на
дължимото по фиска през месец февруари 2017 г. Посочено е също, че самият акт
на плащане води до наличие на привилигирован състав по реда на чл.255 ал.4 пр.2
във вр. с ал.3, във вр. с ал.1 т.2 от НК и съответно е следвало прокурорът да
съобрази погасителната давност по чл.80 ал.1 т.4 от НК. Вместо да прекрати
наказателното производство през месец март 2019 г., прокурор О. безрезултатно
го е спирал и възобновявал многократно, с което бездействие /непроизнасяне с
прекратителен акт/ от страна на прокурора неоправдано е забавило самото
досъдебно производство. Органът е приел, че най-лекото дисциплинарно наказание
би се явило несъразмерно тежко и несправедливо, поради което за допуснатото
нарушение по движение на досъдебното производство следва да се обърне внимание
на прокурор С. О., поради което административният ръководител – окръжен
прокурор на ОП Разград издал оспорената Заповед.
Заповедта била връчена на жалбоподателя срещу подпис на 17.02.2022 г.,
съобразно представената по делото разписка. Недоволен от заповедта, на 25.02.2022
г. прокурор О. депозирал жалба срещу нея в Административен съд Разград, където
било образувано адм. дело №27/2022 г. Поради отвод на съдиите от АдмС Разград,
с Определение №2899/29.03.2022 г. по адм.д.№2436/2022 г. по описа на ВАС на Р
България делото е изпратено за разглеждане на АдмС град Търговище. От своя
страна съдиите при АдмС град Търговище са си направили отвод, поради което с Определение
№4834 от 19.05.2022 г. по адм.д.№3383/2022 г. на ВАС на Р България, делото е
изпратено за разглеждане и решаване на Административен съд Шумен.
Като доказателства по делото е приета цялата
преписка по издаване на оспорената заповед в настоящото производство, както и заверен
препис на Доклад от ревизия на АП Варна за извършена проверка на ОП Разград за
ревизиран период 01.01.2019 г. – 30.09.2021 г., Акт за резултатите от извършена
комплексна планова проверка от Инспекторат към ВСС в ОП Разград, с обхват
01.01.2018 г. – 01.12.2019 г. и Справка за натовареността на ОП Разград за
периода 2016 – 2021 г. както по отношение на жалбоподателя, така и по отношение
на общата натовареност на всички прокурори в ОП Разград. По делото са приложени
и том 1, том 20, том 21 и том 22 от ДП №21/2014 г. по описа на ОД на МВР Разград.
От приложените Доклад от ревизия на АП Варна
и Акт за резултатите от извършена комплексна планова проверка от Инспекторат
към ВСС се установи, че в периода 01.01.2018 г. - 30.09.2021 г. прокурор О. е
работил при 100% натовареност по всички видове групи дела и преписки. От Справка
за натовареността на ОП Разград за периода 2016 – 2021 г. се установи, че: за 2017 г. /от момента, в
който на жалбоподателят е било разпределено досъдебното производство/
жалбоподателят е с постановени общо 408 бр. актове и съответно 242.3 точки
натовареност обща прокурорска дейност, при средна годишна натовареност на един
прокурор при ОП Разград 304 бр. актове и съответно средно 161.64 точки годишна
натовареност обща прокурорска дейност на един прокурор при ОП Разград; за 2018
г. жалбоподателят е с постановени общо 392 бр. актове и съответно 239.6 точки натовареност
обща прокурорска дейност, при средна годишна натовареност на един прокурор при
ОП Разград 295 бр. актове и съответно
средно 164.40 точки годишна натовареност обща прокурорска дейност на един прокурор при ОП Разград; за 2019 г.
жалбоподателят е с постановени общо 281 бр. актове и съответно 203.7 точки
натовареност обща прокурорска дейност, при средна годишна натовареност на един
прокурор при ОП Разград 330 бр. актове и
съответно средно 182.88 точки годишна натовареност обща прокурорска дейност на
един прокурор при ОП Разград; за 2020 г. жалбоподателят е с постановени общо
265 бр. актове и съответно 160.1 точки натовареност обща прокурорска дейност,
при средна годишна натовареност на един прокурор при ОП Разград 297 бр. актове
и съответно средно 163.6 точки годишна натовареност обща прокурорска дейност на
един прокурор при ОП Разград; за 2021 г. жалбоподателят е с постановени общо 273
бр. актове и съответно 171.6 точки натовареност обща прокурорска дейност, при
средна годишна натовареност на един прокурор при ОП Разград 343 бр. актове и съответно средно 190.05 точки годишна
натовареност обща прокурорска дейност на един прокурор при ОП Разград.
От така установеното фактическо положение и след проверка на оспорвания
административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 АПК, съдът достигна
до следните правни изводи:
Предмет на оспорване е Заповед на Административния ръководител – окръжен
прокурор на Окръжна прокуратура Разград, с която на основание чл.327 от ЗСВ е
обърнато внимание на С.С.О. - прокурор в Окръжна прокуратура Разград, поради
допуснато нарушение по движението на ДП №21/2014 г. по описа на ОД на МВР
Разград.
Действително, както сочи и жалбоподателя, в оспорената заповед като
правно основание за издаването и е посочена разпоредбата на чл.314 от ЗСВ,
която регламентира налагане на дисциплинарно наказание по чл.308 ал.1 т.1 от ЗСВ, а именно „забележка“. Видно обаче както от мотивите на оспорената заповед,
така и от разпореденото с нея, безспорно се касае за постановен акт по реда на
чл.327 от ЗСВ, още повече, че нормата на чл.327 ал.2 от ЗСВ изрично препраща
към чл.314 от ЗСВ. С оглед на това направеното възражение от жалбоподателя, че
не става ясно какъв вид наказание му е наложено, съдът намира за неоснователно.
Актът по чл.327 от ЗСВ по същността си е санкция на административния
ръководител спрямо съответния магистрат, макар формално юридически да не е част
от дисциплинарните наказания, изброени в чл.308 ал.1 от ЗСВ, доколкото изисква
доказване на нарушение на служебните задължения - деяние и вина на магистрата и
прилагането му носи неблагоприятни последици за него, поради, което подлежи на
съдебен контрол.
Жалбата срещу процесната заповед е подадена от активно
легитимирана страна, имаща право и интерес от оспорването, доколкото с нея по
неблагоприятен начин се засягат нейните права и законни интереси, в
преклузивния 14-дневен срок по чл.149 ал.1
от АПК, поради което производството е процесуално допустимо.
Обжалваната Заповед №РД-08-70/22 г. от 16.02.2022 г. на Административния
ръководител - Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура Разград, е издаден от
компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия,
предоставени по силата на закона. Административният ръководител може да обърне
внимание на магистрат за нарушение по образуването и движението на делата или
по организацията на работата му.
Заповедта е издаден в писмена форма и съдържа необходимите реквизити, като
изложените в заповедта съображения удовлетворяват изискването на чл.59 ал.2 т.4
от АПК, тъй като от тях е видно какви са мотивите за издаването й. Заповедта е
издадена и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, водещи до отмяна.
Съдът намира, че процесната заповед е издадена в нарушение на
материалния закон и неговата цел, поради следното:
За да постанови този акт, Административният ръководител - Окръжен
прокурор на Окръжна прокуратура Разград е приел, че жалбоподателят като
наблюдаващ прокурор по ДП №21/2014 г. по описа на ОД на МВР Разград е допуснал
нарушение по движението на производството, тъй като е налице пропуски при
движението на досъдебното производство, както и по организацията на работата на
наблюдаващия прокурор, изразяващи се в това, че след преразпределение на
досъдебното производство прокурор О., въпреки направения анализ на събраните до
момента доказателство, е следвало да предприеме действия по решаването му по
същество, предвид внасянето на дължимото по фиска през месец февруари 2017 г.
Посочено е също, че самият акт на плащане води до наличие на привилигирован
състав по реда на чл.255 ал.4 пр.2 във вр. с ал.3, във вр. с ал.1 т.2 от НК и
съответно е следвало прокурорът да съобрази погасителната давност по чл.80 ал.1
т.4 от НК. Вместо да прекрати наказателното производство през месец март 2019
г., прокурор О. безрезултатно го е спирал и възобновявал многократно, с което
бездействие /непроизнасяне с прекратителен акт/ от страна на прокурора
неоправдано е забавило самото досъдебно производство.
Спорът по делото е дали е налице нарушение, което да се дължи на виновно
поведение на прокурор О., изразяващо се в нарушения по движението на посоченото
досъдебно производство, доколкото прилагането на мярката по чл.327 от ЗСВ е
обусловено от констатирането на виновно неизпълнение на служебните задължения на
магистрата по разглеждането и решаването на делата и преписките или
организацията му на работа. С оглед на това, не всяко забавяне на произнасянето
може да бъде квалифицирано като нарушение по образуването и движението му.
Правомощието на административния ръководител
на орган на съдебната власт да издава заповеди по чл.327 от ЗСВ спрямо
магистрати, които са правораздавателни органи със статут на независимост, е по
повод извършено виновно нарушение на служебните задължения за допуснати
нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на
работата им. В случая вината на прокурор О. изобщо не е обсъждана и не е била
елемент на фактическите установявания за деянието, което му се вменява. Липсват
каквито и да било съображения или мотиви от страна на административния орган
досежно субективната страна на извършеното деяние. Напротив, точно обратното, в
процесната заповед изрично е посочено, че „не е налице виновно неизпълнение на
служебните задължения от страна на наблюдаващия прокурор и накърняване престижа
на съдебната власт“. С оглед на това съдът приема, че по делото не е доказана
причинната връзка между приетото от органа бездействие по конкретното
производство и виновно поведение на прокурора, а липсата на виновно поведение
прави изводът за съставомерност на допуснатото нарушение незаконосъобразен.
На следващо място, съдът констатира, че в
процесната заповед липсват каквито и да са констатации по отношение натовареността
на магистрата за процесния период. Тези обстоятелства, съобразно представената
Справка за натовареност на ОП Разград, не са взети предвид, нито са обсъдени
при налагане на мярката обръщане на внимание на магистрата, а отчитането им би
имало съществено значение при формирането на извода за осъществено бездействие от
страна на жалбоподателя, доколкото от посочените данни е видно, че прокурор О.
е с натовареност над средната за прокуратурата, с изключение за 2021 г. Задължението
за спазването на срокове, в това число и за
цялото движение на едно производство, се преценява с оглед на
фактическата и правна сложност на всяко дело, натовареността на магистрата,
проведените редовни заседания през проверявания период, дежурства, други
дейности, свързани с качеството му на магистрат, каквато преценка в случая не е
направена, от което следва изводът, че в случая не е бил направен анализ на относимите факти, и
не е установено, че допуснатото нарушение по движение на досъдебното
производство се дължи на недобра организация на работата на прокурора, поради
което и не може да се обуслови ангажиране на отговорността му по реда на чл.327 от ЗСВ.
Съдът намира, че приетото от
административния ръководител нарушение, не съставлява бездействие по смисъла на
чл.307 ал.3 т.2 предложение второ от ЗСВ, а именно бездействие, което
неоправдано да е забило производството по ДП №21/2014 г. по описа на ОД на МВР
град Разград. Дали едно дело следва да бъде решено по същество или прекратено,
при наличие на основанията, предвидени в НК и НПК, е в преценката и
правомощията на наблюдаващия прокурор и касаят неговото вътрешно убеждение.
Дали деянието, за което е било образувано досъдебното производство, е следвало
да бъде преквалифицирано в привилигирован състав по чл.255 ал.4 пр.2 във вр. с
ал.3 и ал.1 т.2 от НК, с оглед плащането към фиска и съответно прекратено
производството след месец март 2019 г. е в преценката на наблюдаващия прокурор,
съобразно разпоредбата на чл.46 ал.2 от НПК. Самият административен ръководител
в заповедта е посочил „…че ако приемем квалификация на деянието по чл.255 ал.4
от НК, то давностният срок към 01.04.2019 г. за преследване е изтекъл“.
Следователно дали едно дело е следвало да бъде прекратено, независимо на какво
основание или да бъде внесен обвинителен акт в съда, при липса на констатирано
неспазване на предвидените в НПК срокове, не съставлява бездействие, което
неоправдано да е забавило производството. В самата заповед изрично е посочено,
че процесното досъдебно производство се откроява с фактическа и правна
сложност, обособени са 22 тома и са извършени от прокурора множество
процесуални действия. Никъде както в заповедта, така и от приложените по делото
доказателства, не се установява жалбоподателят да е нарушил някои от сроковете
по НПК, касаещи движението на производството и съответно произнасяне на
прокурора. Включително след месец март 2019 г. са извършени от прокурор О.
процесуални действия и са постановени съответни актове по досъдебното
производство, поради което не е налице бездействие. Следва да се посочи и
факта, че в Доклада на АП Варна за извършената ревизия в ОП Разград, в който
изрично е проследено движението на производството по ДП №21/2014 г. не са констатирани
никакви нарушения, в това число и неоснователно забавяне на производството,
както и не са констатирани бездействия от страна на прокурор О.. Както в
Доклада от ревизията на АП Варна, така и в Акта от проверката на Инспектората
към ВСС е посочено, че актовете на прокурор О. са обосновани и мотивирани.
Въз основа на горното съдът приема, че не са
налице основанията по смисъла на чл.327 от ЗСВ, даващи възможност
административният ръководител да обръща внимание на магистрата, тъй като от
жалбоподателя не е извършено нарушение и то виновно по движението на ДП №21/2014
г. по описа на ОД на МВР град Разград, изразяващо се в бездействие. При това
положение заповедта се явява издадена в противоречие с материалния закон.
Съдът намира, че обжалваният акт
не съответства и на целта на закона, доколкото с актовете по чл.327 от ЗСВ се цели
не да бъде санкциониран магистратът, а да бъде насочено вниманието му към
определени пропуски с оглед недопускането им занапред, да се осигури по-висока
ефективност в работата му, а също и да се постигне превантивен ефект. В настоящия
случай, административният орган не е установил, допуснатото бездействие да се
дължи на виновно поведение на магистрата и на негови пропуски по движението на
делото или по организацията на работата му, поради което съдът намира, че оспорваната заповед не
съответства на целта заложена в разпоредбата на чл.327 от ЗСВ. Следва да се
посочи, че ДП №21/2014 г. по описа на ОД на МВР град Разград е било прекратено
с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 18.01.2022 г.
на прокурор О., което действие е извършено преди да бъде издадена процесната
заповед, като постановлението за прекратяване е било потвърдено от Апелативна
прокуратура Варна с Постановление от 20.05.2022 г. на прокурор при АП Варна.
Предвид
гореизложеното, съдът приема, че обжалваният акт е издаден от компетентен
административен орган, в установената форма, при липса на съществено нарушение
на административнопроизводствените правила, но при нарушение на материалния
закон и в противоречие с целта на закона, поради което жалбата се явява основателна
и като такава следва да бъде уважена, а издадената заповед отменена като
незаконосъобразна.
С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане
на разноски, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени такива за сумата в
размер на 10.00 лв., представляваща внесена държавна такса за образуване на
делото.
Водим от горното, Шуменският
административен съд
ОТМЕНЯ изцяло Заповед №РД-08-70/22 г. от 16.02.2022 г. на Административен
ръководител – окръжен прокурор на Окръжна прокуратура град Разград, с която е
обърнато внимание на С.С.О. – прокурор в Окръжна прокуратура град Разград,
поради допуснато нарушение по движението на ДП 21/2014 г. по описа на ОД на МВР
град Разград.
ОСЪЖДА Окръжна прокуратура град Разград
да заплати на С.С.О. ***, направените по делото разноски в размер на 10.00
/десет лева/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на Република България гр. София в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: