Р Е
Ш Е Н
И Е № 1034
27.08.2018г.,
гр. Сливен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти
ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на 21.06.2018г., в
следния състав:
Председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр. дело
№ 5089 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази:
В
исковата молба на „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД се твърди, че за обезпечаване на кредит в
размер на 910 000 евро, който изтеглил на 07.11.2011г., учредил в полза на
банката- кредитор договорна ипотека върху свой недв.имот- поземлен имот в
с.Мусачево, Софийска обл. и намиращите се в него производствена и още три
сгради. Задължението си погасявал при годишна лихва 8.1%. Твърди, че с цел да
издейства по-благоприятни за себе си условия- по-ниска лихва, подал в началото
на м.септември 2015г. искане до „БАНКА ДСК” за отпускане на кредит. Такъв бил
разрешен на 15.12.2015г. при лихва 4%, но банката поискала за обезпечаване
изпълнението на задълженията му дружеството да ипотекира този имот в нейна
полза, като поставила условие да е чист от тежести.
Ищецът излага,
че не успял да получи в този момент искания кредит от „БАНКА ДСК”, тъй като
върху имота имало наложена, по искане на ответника по настоящото дело-
„ДАН-92”ЕООД, възбрана като обезпечение на бъдещ иск на последното срещу
„ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД с цена 168 721.06лв., представляваща неплатено
възнаграждение по договор за строителство от 29.09.2011г. Обезпечението било
допуснато с определение на съда /СОС/ на 01.07.2015г. и възбраната вписана на
09.07.2015г., а отменена през 2016-та година, когато с определение на съда от
05.02.2016г., влязло в сила на 29.02.2016г., обезпечението на иска било
заменено със залог в пари.
„ФАМОЗО
ЛАЙН”ЕООД твърди, че в резултат на наложената по искане на „ДАН-92”ЕООД
възбрана като обезпечение на бъдещия му иск е претърпял имуществени вреди, тъй
като му се наложило да направи в полза на „ЦКБ” вноски за погасяване на лихвите
по кредита си в по-големи размери от онези, на които биха се равнявали, ако бе
успял да получи кредит от „БАНКА ДСК”, която разлика се получава поради твърде
по-ниския размер на кредита, проектиран за получаване от „БАНКА ДСК” - 4%, при
лихва на кредитора „ЦКБ” 8%. В тази връзка излага, че на 07.03.2016г. внесъл в
полза на „ЦКБ” 9 213.75евро, чиято левова равностойност са
18 012.88лв., а при лихва по кредит с 4% би направил вноска в размер на 8 894.82лв.
/разликата между двете суми е 9 118.06лв.-бел. на съда/; на 29.03.16г.
внесъл в полза на „ЦКБ” още 3 378.37евро, също за погасяване на лихви по
кредита, чиято левова равностойност е 6 604.71лв., а при лихва от 4% вноската
му би била 3 261.23лв. /разликата в двете суми е 3 343.48лв.- бел. на
съда/. По този начин се оказало, че
„ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД е заплатило за погасяване на лихвите по кредита си в
повече 12 464.54лв. в сравнение с онова, което би платил ако тогава, през
2015г., бе получил кредит от „БАНКА ДСК” с лихва 4%. /Ищецът уточнява, че все
пак сключил договор за кредит с „БАНКА ДСК” на 22.03.2016г. при лихва 4%, а
имота в с.Мусачево ипотекирал в нейна полза също 2016г./.
Ищецът излага
още, че на 07.03.2016г. внесъл в полза на „ЦКБ” и сумата 11 995.88лв.,
представляваща такса на банката за управление на кредита през 2016-та година.
Счита, че тези
суми са претърпяни от него загуби, тъй като не би внесъл двете разлики и
таксата за управление на кредита, ако по искане на „ДАН-92”ЕООД не бе наложена
възбрана върху имота му в с.Мусачево, защото при свободен от тежести имот,
„БАНКА ДСК” би му отпуснала в края на 2015г. кредит за рефинансиране на този
при „ЦКБ” при по-благоприятните условия на 4% лихва. „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД счита,
че „ДАН-92”ЕООД следва да репарира тези вреди, защото последните са настъпили в
резултат на, както се изразява в исковата молба, лекомисленото поведение на
„ДАН-92”ЕООД, изразяващо се в искането за обезпечаване на иск с цена
168 721.06лв., при положение, че в първото по делото заседание, проведено
в образуваното за разглеждането му дело, намалил
цената му десетократно- на 16 759.15лв., при което пък действащото към
него момент обезпечение- залог в пари, било намалено от съда от залог върху 168
721лв. на залог върху 16 759.15лв.
При това
положение „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД предявява иск „ДАН-92”ЕООД да бъде осъдено да му
заплати обезщетение за претърпяни по описания по-горе начин вреди, в размер на
24 456.88лв., която сума търси заедно със законната лихва от момента на
депозиране на исковата молба пред съда и до окончателното й изплащане.
Претендира и
сторените от него разноски по делото.
На ответникът
бе връчен препис от исковата молба и в срок той депозира писмен отговор.
Изразената в него позиция е, че иска не е основателен, като в тази връзка
изтъква няколко съображения. На първо място, защото съда е потвърдил
законосъобразността на допуснатото по негово искане обезпечение, защото не е
уважил подадената от „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД частна жалба против определението, с
което обезпечението на бъдещия иск е било допуснато. Така също, ответника намира, че макар цената
на имота на „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД, върху който по негово искане е била наложена
възбрана да е много по-висока дори от първоначалната цена на иска му,
поисканата от него и наложена от съда обезпечителна мярка е била адекватна на
търсената с бъдещия иск защита, защото имота към него момент вече е бил
ипотекиран. Друг довод на ответника е, че не е налице в случая
причинно-следствена връзка между намаляването на цената на обезпечения иск и
извършените от „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД плащания в полза на „ЦКБ”, а и плащанията
не са следствие от налагането на възбраната.
В този смисъл излага, че молбата му за намаляване на иска му е от 18.04.2016г.;
определението на съда, с което е уважена тя, е от следващия ден, като е влязло
в сила на 26.04.2016г., докато „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД твърди, че е претърпяло вреди
в следствие плащания, които предхождат тези процесуални действия- плащания на
лихви през януари, февруари и март 2016г. и плащане на такса за управление от
м.март 2016г.
Друго
съображение на „ДАН-92”ЕООД е, че изискването на съдебната практика е, че присъждане
на обезщетение за вреди може да се търси от страната, инициирала обезпечително
производство, само ако тя е действала при злоупотреба с права. Ответникът
отрича да е постъпил по този начин, правейки искането през 2015-та година за
допускане на обезпечение на бъдещия му тогава иск.
Навежда и
възражение за съпричиняване от страна на „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД за настъпването на
вредоносния за последното резултат.
В проведените
съдебни заседания ищцовото дружество бе представлявано от процесуален
представител по пълномощие-адвокат, чрез който поддържа претенцията си и
основанието, на което е предявена.
Представител на
ответника не присъстваше в тези заседание, но чрез писмени становища,
депозирани от процесуален представител по пълномощие, поддържа съображенията си
против иска. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
След като обсъди събраните по делото доказателства-
поотделно и в тяхната съвкупност, съда приема за установена следната фактическа
обстановка:
От първото от
приложенията на исковата молба се установява, че на 30.06.2015г. „ДАН-92”ЕООД е
подало пред Софийски окръжен съд молба да бъде допуснато обезпечение на бъдещ
негов иск, с цена 168 721.06лв., ответник по който ще бъде „ФАМОЗО
ЛАЙН”ЕООД, представляваща вземане – неплатено възнаграждение, по Договор от
29.09.2011г. за строителство, на обект- Цех за дървена дограма, в с.Мусачево.
Видно от т.VІІ от молбата, дружеството е аргументирало искането си именно този
имот, явно на значителна стойност, да служи като обезпечение на бъдещата му
претенция, с обстоятелството, че цената на последната е висока, както и с
обстоятелството, че имота е ипотекиран в полза на банка, за обезпечаване връщането
на кредит в размер 910 000 евро, при което, ако се достигне до насочване
на принудителното изпълнение върху него, за събиране вземането по бъдещия иск,
банката –кредитор би била присъединен и то привилегирован, кредитор и е твърде
вероятно, при евентуална публична продан на имота, получената за него цена да
не достигне за покриване вземането на банката и цялото вземане на „ДАН-92”ЕООД
по бъдещия иск.
С определение №
210/ 01.07.2015г. по ч.търг.д.№ 105/2015г. СОС
е допуснал исканото обезпечение, като е наложил запор върху собствените
на „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД: УПИ с площ 5 305 кв.м. в с.Мусачево и намиращите се
в него производствена сграда- №1 с РЗП 1 820.96кв.м.; административно и
битова сграда- №2, с РЗП 1 179.04кв.м. и едноетажна сграда с площ
10.08кв.м.
Обезпечителната
заповед е издадена на 03.07.15, а на 06.07. е изпратено уведомлението на частен
съдебен изпълнител за съобщаването й на „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД. /липсва обаче доказателство
кога уведомлението е връчено/.
С определение №
3000/ 29.10.2015г. по ч.гр.д.№ 4227/2015 Софийски апелативен съд е отхвърлил
подадена от последното частна жалба против определение №210.
От документи,
намиращи се в кориците на гр.д.№ 39 760/2016 на СРС- листи №№94 и 95 се
установява, че с определение на СОС по ч.т.д.№ 105/2015г. е отхвърлено искането
на „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД за замяна на допуснатото обезпечение възбрана върху
недвижимия му имот със залог в пари. Видно от мотивите на съдебния акт –
стр.втора от определението, за да достигне до извод на неоснователност на
искането съда е съобразил, че търговското дружество не е подкрепило молбата си
с доказателство за учредяване на залог в пари или ценни книжа в полза на
обезпечения кредитор- ищец. От диспозитива на определението съда установява, че
това искане „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД е направило в молба от 15.12.2015г. Впрочем,
съдържанието на писменото изявление, с което съда е бил сезиран, е видно от
самото него- това е молбата, представляваща лист № 32 от настоящото дело. В нея
процесуалния представител на дружеството е направил искане за замяна на
обезпечението, но и отправил до съда искане да определи каква сума за целта в
лева следва да внесе и по коя сметка на съда. Молбата е от 14.12.2015г. и е
постъпила в съда на 15.12.2015г. От изключително нечетливия почерк на
съдията-докладчик по това дело вероятно трябва да се установи, че е разпоредил
препис от тази молба да се изпрати на другата по делото страна, за изразяване
на становище по нея в 3-дневен срок.
На 15.01.2016г.
„ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД е депозирало пред СОС по ч.т.д.№105/2015г. молба с искане за
замяна на обезпечението, без съгласието на кредитора, тъй като представя вносна
бележка, че е внесена сумата, представляваща цената на обезпечения иск. Разпореждането
на съдията-докладчик е препис и от нея да се изпрати на другата страна, за изразяване
на становище по нея, както и в счетоводството на съда да се извърши проверка
постъпила ли е сумата. С определение № 92/ 05.02.2016г. по т.д.№105/ 2015г. на
СОС обезпечителната мярка е отменена, поради заменянето й със залог в полза на
„ДАН-92”ЕООД на пари, внесени от „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД- 168 721.06лв.
Издадената въз основа на определение № 210 обезпечителна заповед е обезсилена.
От нот.акт №
049, дело 214/ 2011г. на нотариус с рег.№ 238 се установява, че на 07.11.2011г.
между „ЦКБ” и „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД е бил
сключен Договор № 80600КР-АБ-1715, по силата на който банката му е предоставила
кредит размер на 610 000евро, както
и че за обезпечаване на изпълнението „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД е учредило в нейна полза
договорна ипотека върху описания по-горе недв.имот.
От съдържанието
на нот.акт № 55, дело 44/2012г. по описа на същия нотариус се установява, че по
силата на анекс №1/ 20.02.2012г. размера на кредита е увеличен с 300 000
евро, като за обезпечаването й „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД е учредило отново ипотека
върху същия свой недв.имот.
От молбата на
„ДАН-92”ЕООД, представляваща листи №№ 39-45вкл. и 49-50 от материалите по гр.д.№
39 760/2016 на СРС, съда по настоящото дело установи, че обезпечения бъдещ
иск е бил предявен пред СГС, като така е било образувано т.д.№ 5157/2015г.,
както и че в хода на същото „ДАН-92”ЕООД го е изменило, като е намалило цената
му от 168 721.06лв. на
16 759.15лв. Изменението е прието с нарочно протоколно определение от
19.04.2016г. и производството прекратено за горницата над 16 759.15лв. до 168 721.06лв.
От нот.акт №
050, дело 039/ 2016г. на нотариус с рег.№ 238 се установява, че на 22.03.2016г.
между „БАНКА ДСК” и „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД е бил сключен договор за кредит, по
силата на който банката му е отпуснала кредит в размер на
1 400 000лв., както и че сумата е предназначена за рефинансиране на
остатъчен дълг на „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД- по договор за кредит с реф.№
80600КР-АБ-1715 от 07.11.2011г. Също, че за обезпечаване на изпълнението си
„ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД е учредило, на 25.03.2016г., в полза на „БАНКА ДСК” договорна
ипотека върху описания по-горе недв.имот:
УПИ с площ 5 305 кв.м. в с.Мусачево и намиращите се в него
производствена сграда- №1 с РЗП 1 820.96кв.м.; административно и битова
сграда- №2, с РЗП 1 179.04кв.м. и едноетажна сграда с площ 10.08кв.м.
От писмо изх.№
10-12-144/ 22.07.2016г. на „БАНКА ДСК”- лист № 9 от настоящото дело, съда
приема, че разговорите между представители на банката и „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД за
отпускането на кредита са стартирали на 09.10.2015г., а на 13.11.2015г. дружеството
е подало нарочно искане за кредит, с цел рефинансиране на кредита по договора
му с „ЦКБ”. От този документ съда приема още, че на 15.12.2015г. отпускането на
кредита е било одобрено, а банката е поставила условие за сключването на
договора неколкократно цитирания по-горе недв.имот, собственост на
кредитоискателя, да е чист от тежести. Тук съда ще коментира, че споделя
мнението на ответника, че документа е свидетелстващ, но не е официален, и
поради това не притежава материална доказателствена сила, което ще рече, че не
доказва по обвързващ съда начин, че фактите са се осъществила така, както е
описано в документа. Липсата на материална доказателствена сила обаче „не
оставя без сила”, т.е. не лишава от смисъл, документа – конкретно
удостоверението от „Банка ДСК”. Така е, защото липсата на материална доказателствена
сила само освобождава съда от задължението му непременно да счете за доказани
удостоверените с него факти, съотв. благоприятства в този смисъл страната, на
която документа се противопоставя, но не лишава съда от задължението му да
прецени документа по вътрешното си убеждение и с оглед останалите доказателства
и обстоятелства по делото. /не е лишено от логика тук да се направи паралел с
положението на хирографарните и привилегированите кредитори- липсата на
основание за предпочитане при първите не ги лишава от качеството им кредитор/. Именно
при такава една преценка, която съдията-докладчик извърши при постановяване на
решението прие, че може да даде вяра на удостоверението, по няколко причини: на
първо място, това е документ, който не е издаден от страна по делото, а от
трето лице; с това силно намаляват основанията за възможна невярност на
удостоверителното изявление. На второ място- това трето лице е не физическо, а
юридическо, при това банка, при това една от най-утвърдените в сектора, в който
осъществява предмета си на дейност, което е ноторно известно обстоятелство.
Това допълнително способства за повишаване на доверието на правните субекти,
вкл. и съда, в съставяните от лицето /ЮЛ/ документи. На трето място-
съдържанието на документа не се опровергава от никое от останалите събрани по
делото доказателства. Нещо повече- би могло да се каже, че по делото е наличен
документ, който може да се цени като индиция за вярност на удостоверените в
документа факти- това е нотариалния акт, в който е сключен договора за ипотека,
по силата на който „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД учредява в полза на „БАНКА ДСК” договорна
ипотека върху собствения си недв.имот в с.Мусачево. От последния се установи,
че между двете дружества е бил сключен договор за кредит- 22.03.2016г. и сумата
по него е предназначена за рефинансиране на кредита на „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД при
„ЦКБ”. След като договора е бил сключен, е съвсем вероятно да е бил предшестван
от преддоговорни отношения- срещи между представителите на двете страни,
разговори и т.н.
При тези
съображения съда кредитира писмо изх.№ 10-12-144/ 22.07.2016г. на „БАНКА ДСК”.
От заключението
по назначената по делото съдебно-икономическа експертиза съда приема, че
„ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД е усвоило сумата по договора за кредит, сключен с „БАНКА
ДСК”, на 31.03.2016г. и това е сума в
размер на 1 372 384лв., при лихва 4%.
От заключението
се установява и че през 2016г. „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД е направило в полза на „ЦКБ”,
по договора за кредит с нея, при лихва 8.1%, следните вноски:
-
на 07.01.-
921.38евро
-
на 07.02.- 4
760.44евро
-
на 07.03.-
4 453.31евро
-
на 30.03.-
3 531.94евро, или общо 13 667.09евро.
Въз основа на заключението съда
приема, че при същото по размер задължение по кредита, но при лихва от 4%, вноските
биха били:
-
на 07.01.-
455.00евро
-
на 07.02.- 2
350.83евро
-
на 07.03.-
2 199.17евро
-
на 30.03.-
1 744.17евро, или общо 6 749.17евро.
При това положение разликата между
вноските при олихвяване на задължението с 8.1% лихва и с лихва 4% е
6 917.90евро или 13 530.23лв.
От заключението
съда установи и че през 2016-та година „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД е заплатило на „ЦКБ”
такса за управление на кредита в размер на 6 142.50евро, чиято левова
равностойност е 12 013.69лв.
Заключението
съда кредитира, тъй като е обективно и компетентно изготвено; като неоспорено
от страните по делото и неопровергано от останалия събран по делото
доказателствен материал.
Така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Предявен е
осъдителен иск, с правно основание чл.403 ал.1 от ГПК и цена, представляваща
претърпени от ищеца вреди в следствие допуснато по искане на ответника по
настоящото дело, в производството по дело пред друг съд, обезпечение на бъдещ
негов иск.
Според съда, от
ангажираните доказателства по делото безпротиворечиво се установи твърдяната в
исковата молба фактическа обстановка, както и факти, на които ответника
основава свои възражения против иска.
Ясно е, че
„ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД е сключило през 2011г. с „ЦКБ” договор за кредит, по силата
на който е получило 610 000евро, а по силата на анекс №1 от следващата година
към него- още 300 000евро. За обезпечаване изпълнението на задълженията си
е учредило- както през 2011-та, така и през 2012-та година, в полза на банката
договорна ипотека върху свой недв.имот.
Ясно е също
така, че „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД и
„ДАН-92”ЕООД са били в търговски отношения, по силата на сключен между тях през
2011г. Договор за строителство, по който второто поело задължение да изгради
обект на първото, в с.Мусачево. Изясни се и че между тях е възникнал спор по
изпълнението на договорните задължения, пренесен за разрешаване от съда. Преди
да стори това обаче, „ДАН-92”ЕООД е пискало от съда да допусне обезпечение на
бъдещата му, парична претенция, в следствие на което върху имота на другото
търговско дружество, в с.Мусачево, е наложена възбрана, при уважаването на
молбата.
Първото
поставено от законодателя изискване с чл.403 ал.1, за да може ответника по
обезпечения иск да търси от ищеца по него обезщетение за вреди от допуснатото
обезпечение е този иск да не е бил предявен /хипотеза приложима само при
обезпечение на бъдещ иск/ или пък ако предявения иск е бил отхвърлен или
производството по него е прекратено. Според съда, последната от тези
алтернативно и изчерпателно посочени предпоставки е налице в случая. Така е,
защото се установи, че обезпечения иск „ДАН-92”ЕООД
е обявило пред съда по обезпечението в размер на 168 721.06лв.; с такъв
размер е предявен и с него е започнал исковия процес, но в хода на същия производството
е прекратено за преобладаващата, значителната част от поставено за разглеждане
парично вземане- за горницата над 16 759.15лв. до споменатия първоначален
размер. Това означава, че така получилата се разлика /от 151 961.91лв./
изпълва споменатата хипотеза- ответника по обезпечения иск има възможност да
търси обезщетение за вредите, които е претърпял в следствие допуснатото
обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижимия му имот. Т.е., да иска
ангажирането на отговорността на ищеца по обезпечения иск. Тя, както често се
определя в съдебните актове / не само на ВКС, но и на по-долните по степен
съдилища/ макар да лежи на плоскостта на деликта, е специфична, безвиновна,
обективна отговорност. Гражданската отговорност на ответника по иск с пр.осн.чл.403
ал.1 от ГПК е безвиновна и възниква за проявеното от него в обезпечителното
производство процесуално поведение, което макар и упражнено в съответствие с
процесуалния закон, не съвпада със заявените и действително притежавани от него
права.
Съдът по настоящото
дело не споделя първото от няколкото възражения на „ДАН-92”ЕООД в писмения му
отговор против иска- че на ответника по обезпечения иск, настоящ ищец, въобще
не се следва обезщетение за вреди от обезпечението, тъй като то било преценено
от съда като законосъобразно, с влязъл в сила акт. Вярно е, че в случая
определението, с което съда е допуснал обезпечение на бъдещия иск на
„ДАН-92”ЕООД е обжалвано от „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД, но потвърдено от горната съдебна
инстанция и в този смисъл е влязло в сила, т.е. е законосъобразно в смисъла на
ползваното от ответника възражение, но според съдията-докладчик, законсъобразността
на допуснатото обезпечение въобще не може да бъде аргумент против иск по чл.403
ал.1 от ГПК – защото той предполага именно допуснато обезпечение и наложена
обезпечителна мярка- т.е. законосъобразност на обезпечението. Иначе молбата за допускане
на обезпечение не би била уважена, обезпечението не би било наложено и върху
правната сфера на ответника по иска въобще не би могло да се въздейства по този
начин- указания в чл.403 ал.1 от ГПК.
Вторият довод
на ответника е, че не дължи обезщетение, тъй като молбата му за намаляване на
цената на обезпечения иск е от 18.04.2016г.; тя е уважена от съда с определение
от 19.04.2016г., което е влязло в сила на 26.04.2016г., а сочените от „ФАМОЗО
ЛАЙН”ЕООД плащания, които то е извършило при по-висока лихва, са от предшестващи
дати- месеците януари, февруари и март 2016г.
Тази хронология
е факт. Към нея обаче трябва да се насложат и
следните разсъждения:На първо място, че законодателя не поставя
изисквания за момента, вкл. и краен момент, в който обезпечения иск да бъде
отхвърлен или пък производството по него да бъде прекратено. На следващо-
договора за кредит между „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД
и „ЦКБ” е от 2011-та година, при годишна лихва от 8.1%. Молбата на
„ДАН-92”ЕООД за допускане на обезпечение на бъдещия му иск /с цена
168 721.06лв./ е от 30.06.2015г.; определението на съда- № 210 по
ч.търг.д.№ 105/2015г., с което е допуснал исканото обезпечение, като е наложил запор
върху собствените на „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД недв.имоти в с.Мусачево е от
01.07.2015г.; обезпечителната заповед е издадена на 03.07.15г., а
определението- № 3000 по ч.гр.д.№ 4227/2015,
с което Софийски апелативен съд е
отхвърлил подадена от „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД
частна жалба против определение №210, е от 29.10.2015г. Т.е, всички
действия- от започването им и до приключването им, във връзка с обезпечението,
предхождат плащанията, извършени от „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД. /Впрочем, плащанията от
последното, предмет на настоящото дело, са само от м.март, а не както е
коментирал в писмения си отговор ответника- също и от януари и февруари/.
Установи се от
доказателствата по делото и че между „БАНКА ДСК” и „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД са водени
преговори за отпускането на кредит, при лихва 4%, като разговорите между тях са
стартирали на 09.10.2015г., а на 13.11.2015г. дружеството е подало нарочно
искане за кредит, с цел рефинансиране на кредита по договора му с „ЦКБ” и на
15.12.2015г. отпускането на кредита е одобрено. Т.е., възможността „ФАМОЗО
ЛАЙН”ЕООД да получи кредит с лихва 4% и с него да погасява/рефинансира задълженията
си по договора за кредит от 2011г. към
„ЦКБ” е била налична преди края на 2015г.- т.е., преди дружеството да извърши
вноските си към „ЦКБ” от 07.03. и 29.03. 2016г. за погасяване на лихви и
плащането на такса за управление на кредита през 2016-та година- от
07.03.2016г.
От
кредитираното от съда заключение на вещото лице по съдебно-икономическата
експертиза се установи, че съществува разлика между вноските при олихвяване на
задължението с 8.1% лихва и с лихва 4%. Това безспорно е имуществена вреда за
„ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД и според съда, за разлика от становището на ответника в
писмения му отговор, следва да се счита, че е пряка и непосредствена последица
от налагането на възбрана по искане на „ДАН-92”ЕООД като обезпечителна мярка на
осъдителния му иск /първоначално бъдещ, а след това и предявен/, против „ФАМОЗО
ЛАЙН”ЕООД. Вярно е, че не допуснатото обезпечение е предизвикало плащанията на
последното за погасяване на задължения по договора за кредит с „ЦКБ”- те са
съществували още от 2011-та година и просто падежа им е настъпил след
налагането на обезпечителната мярка. Също толкова вярно е обаче, че наложената
като обезпечителна мярка възбрана е лишила „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД от възможността да
направи погасителните вноски при по-благоприятни условия- защото от писмено
доказателствено средство се установи, че, както бе коментирано и по-горе, към
15.12.2015г. „БАНКА ДСК” вече е била одобрила отпускането на кредит, но
оформянето на договореността в сделка е било временно парирано/осуетено от
наличието на възбраната, наложена като обезпечителна мярка върху недв.имот,
собственост на „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД в с.Мусачево, по искане на „ДАН-92”ЕООД. Така
е, защото единственото условие на „БАНКА
ДСК” е било този имот да е чист от тежести, явно за да може „БАНКА ДСК” да
получи ипотека върху него, без да се конкурира с други кредитори.
От събраните по
делото доказателства се установи, че намеренията, съотв. и преговорите са били
достатъчно сериозни и водени именно с цел сключване на договор за кредит,
защото от писмено доказателство се установи, че той е факт- подписан е
22.03.2016г. и сумата по него е предназначена за рефинансиране на кредита на
„ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД при „ЦКБ”. От заключението по назначената по делото
съдебно-икономическа експертиза се установи, че „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД е усвоило
сумата по договора за кредит с „БАНКА ДСК”, на
31.03.2016г. и това е сума в размер на 1 372 384лв., при лихва
4%.
Сключването на
договора е станало възможно след като обезпечителната мярка ВЪЗБРАНА върху
недвижимия имот в с.Мусачево е била заменена- със залог в пари, даден от
„ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД в полза на „ДАН-92”ЕООД. Установи се, че началото за
вдигането на възбраната е поставено с молба на „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД от
14.12.2015г., която е постъпила в съда на 15.12.2015г. Съдията-докладчик е
разпоредил препис от нея да се изпрати на другата по делото страна, т.е. на
„ДАН-92”ЕООД, за изразяване на становище в 3-дневен срок. В случая съда е
действал правомерно, тъй като точно за това го задължава чл.402 ал.1, изр.второ
от ГПК. Така е, защото явно към този момент „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД не е представило
пред съда платежен документ, а и въобще не е твърдяло, че е внесло парична сума
за залог. Съвсем очевидно е, че е било необходимо известно технологично време,
за да достигне това искане до „ДАН-92”ЕООД, да изтече срока на последното за
отговор и съда да се произнесе, а и за да изтече срока за обжалване на
определението, с което съда ще стори това. По-късно, на 15.01.2016г. „ФАМОЗО
ЛАЙН”ЕООД е депозирало пред СОС по ч.т.д.№105/2015г. молба с искане за замяна
на обезпечението, вече без съгласието на кредитора, тъй като е представило
вносна бележка, че е внесена сумата, представляваща цената на обезпечения иск.
Разпореждането на съдията-докладчик е препис и от нея да се изпрати на другата
страна, за изразяване на становище по нея. С определение № 92/ 05.02.2016г. по
т.д.№105/ 2015г. на СОС обезпечителната мярка е отменена, поради заменянето й
със залог в полза на „ДАН-92”ЕООД на пари, внесени от „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД-
168 721.06лв. Издадената въз основа на определение № 210 обезпечителна
заповед е обезсилена.
Неясно за съда
остана обаче защо „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД е усвоило отпуснатата му от „БАНКА ДСК” сума едва на 31.03., при положение, че
договора за кредит е бил сключен на 22.03., а ипотеката в полза на тази банка
учредена на 25.03. и вписана на същата дата. Ищецът не ангажира доказателства,
а това бе в негова тежест, от кой момент е
било възможно усвояването на сумата. Клауза касателно този въпрос се
съдържа в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, но от нея се
установява единствено, че кредита трябва да бъде усвоен в срока по т.3.1 от
Договора за кредит. Последният обаче не бе ангажиран като доказателство, а
тежестта за това бе на ищеца- защото доказването му трябва да е освен главно и
пълно. По тази причина съда не може да
приеме, че вноската от 29.03.2016г. при „ЦКБ”, извършена за погасяване на
дължими лихви по договора с тази банка, е извършена при по-неизгодни за „ФАМОЗО
ЛАЙН”ЕООД условия в резултат/като пряка и непосредствена последица, от
поведението на „ДАН-92”ЕООД /изразяващо се в налагането по негово искане на
възбрана върху недв.имот в с.Мусачево/. В случай, че „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД бързо бе
усвоило сумата, то би извършило вноската от 29.03. с част от нея; т.е. със
задължение, което го задължава за лихва в размер на 4%.
Друго плащане,
с извършването на което ищеца счита, че е претърпял вреди, е внасянето в полза
на „ЦКБ” на таксата за управление на кредита му през 2016г. От „ФАМОЗО
ЛАЙН”ЕООД обаче не се ангажираха доказателства дължи ли той по договора за
кредит с „БАНКА ДСК” подобна такса- за управление на кредита или др. подобна
административна такса, и в какъв размер, за да може да се направи паралел между
двете- защото е възможно таксата при „БАНКА ДСК”, ако й се дължи такава, да е в
по-голям абсолютен годишен размер, макар по договор с годишна лихва 4%, от
онази, която „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД е заплатило на 29.03.16г. на „ЦКБ”, макар и по
договор с годишна лихва 8.1%. Може да се коментира тук, че едва ли има банка в
РБългария, която да не изисква заплащането на такава такса- за управление на
кредита, независимо как точно ще бъде наречена, както и че обикновено по-ниския
лихвен процент е за сметка, т.е. компенсира се, от банката с по-висок размер на
различните, изисквани от нея такси от онези, които банка с по-висок лихвен
процент на кредита би искала от кредитополучателя. Тези въпроси останаха
неизяснени, а тезата си ищеца трябваше да установи безсъмнено. Ето защо съда не
приема, че със заплащането на сумата 6 604.71лв. на 29.03.2016г. като
такса за управление на кредита по договора с „ЦКБ” „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД е
претърпяло вреди в резултат на наложеното по искане на „ДАН-92”ЕООД
обезпечение.
Съдът
намира за необходимо да направи и следния коментар, макар че с него би влязъл
вероятно в известно противоречие с изложеното в предходния абзац касателно
изискването на пълно главно доказване на фактите- то не бива да се абсолютизира,
в смисъл да се изисква от ищеца да изчисти от съмнение всички, и най-дребните
детайли, за да му бъде присъдено обезщетение, съотв. ако не успее- да бъде
освободен ответника от такова задължение. Позицията на двете страни е твърде
неравностойна- докато положението на ответник по иск по чл.403 ал.1 от ГПК, но
в качеството му на молител в производството по допускане на обезпечение на иск,
вкл. и бъдещ, е твърде благоприятно, защото от него не се изисква да доказва,
че имущественото, върху което ще се налага обезпечителната мярка принадлежи на
ответника по този бъдещ иск- ищец в последващо производство по чл.403 ал.1 от ГПК; не се изисква доказването на обезпечителна нужда, тъй като, неясно за
докладчика по настоящото дело защо, съдебната практика приема, че тя се
предполага и не трябва да се доказва, както и защото, съгласно нормата на
закона, е достатъчно иска да е само вероятно основателен и всеки ищец по бъдещ
или вече предявен иск се възползва от тези благоприятни условия; ако обаче се
окаже, че иска е неоснователен или пък производството по него бъде прекратено,
ответника бива поставен в условията на мъчителен и всеобхватен процес да
доказва множество факти, вкл. и да оборва множеството и разнообразни по естеството
си възражения на ответника по иск с пр.осн.чл.403 ал.1 от ГПК, докато той-
ищеца по този иск, е разполагал с много по-малко възможности за възражения като
ответник в обезпечителното производство. Пренесено на плоскостта на настоящото
дело съда счита, че е в повече да се обсъждат доводите на ответника в писмения
му отговор, респ. да се изисква от „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД да ги опровергава, че
последното не било представило още с първата си молба за заменяне на
обезпечението със залог в пари доказателство, че е внесло сумата, а сторило
това с втората си молба и така само се забавило; че съда също допринесъл за
забавяне на процедурата, защото бил разпоредил на „ДАН-92”ЕООД да се връчи препис от молбата на „ФАМОЗО
ЛАЙН”ЕООД, съдържаща искането за замяна на обезпечението с вече представено
доказателство за внесена парична сума, а не е трябвало да прави това в тази
хипотеза и най-сетне- че за настъпването на вредите е допринесла и „БАНКА ДСК”,
а и самото дружество „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД, тъй като е могло да предложи друго свое
имущество като обезпечение на тази банка, съотв. последната не е трябвало да
изисква като обезпечение именно имота в с.Мусачево- този довод е несъстоятелен,
защото още с изтъкването му той се връща като при рикошет в сферата на
„ДАН-92”ЕООД, тъй като логично предизвиква въпроса- защо ако „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД е
притежавало и друг актив, освен имота в с.Мусачево, „ДАН-92”ЕООД не е посочило
него като имущество, върху което да се наложи обезпечителна мярка за
обезпечаване на бъдещия му иск, а си е избрало точно имота в с.Мусачево.
Съдът не може
да сподели и довода на ответника в т.V от писмения му отговор- стр.3 и част от
стр.четвърта от него, за изложеното в решение № 257 от 14.07.2011г. по гр.д.№
1149/ 2009г. тъй като в случая страните са точно в хипотезата на чл.403 от ГПК!
При горните
съображения съда намира, че с осуетената, в резултат на наложената като
обезпечение на бъдещия, а след това – и предявен, иск на „ДАН-92”ЕООД възбрана
върху имота на „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД в с.Мусачево, възможност своевременно да
получи /в края на 2015г./ кредит от „БАНКА ДСК” при по-изгодни- 4% лихвен
процент, условия от онези, които са били по договора му за кредит от 2011г. с
„ЦКБ”- годишен лихвен процент 8.1%, „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД е претърпяло вреди в
размер на разликата между по-високия размер на вноската, направена от него в
полза на „ЦКБ” на 07.03.2016г. за погасяване на лихви /дължими за месеците
януари и февруари 2016г./ в размер на 18 012.88лв. /левовата равностойност
на 9 213.75евро/ и по-ниската стойност на същата вноска, при положение, че
бе извършена с кредита за рефинансиране, получен от „БАНКА ДСК” при лихвен
процент 4%- 8 894.82лв. Т.е. иска е основателен до размера
9 118.06лв., а за разликата над него до пълния претендиран- 24 456.88лв.,
следва да бъде отхвърлен.
По въпроса за
разноските- такива се търсят от двете страни, а ответника претендира и юрисконсултско
възнаграждение. На основание ал.1 от чл.78 ГПК, на ищеца се следват разноски
съразмерно уважената част от иска, а на ответника- съразмерно отхвърлената
част- ал.3. На основание чл.78 ал.8 от ГПК, когато страната е юридическо лице и
е била представлявана от юрисконсулт, тя има право и на юрисконсултско
възнаграждение.
Разноските на
ищеца се формират от: държавна такса, заплатена за образуване на делото-
978.28лв.; депозит за вещо лице- 350лв. /внесени на два пъти: 200лв.+150лв./,
т.е. общо 1328.28лв. Ето защо, на това основание му се следва сумата 495.21лв.
Трябва да се
коментира, че в списъка за разноски по чл.80 от ГПК ищеца е посочил и адвокатско
възнаграждение в размер 1 000лв., като е направено и изявление, че то вече
е изплатено в пълен размер. Доказателство за такова плащане, а и за уговаряне на
адвокатско възнаграждение, обаче не са представени. Ето защо и съда не го
включва в общия размер на сторените от ищеца разноски.
Ответникът не
направи разноски в това производство и не представи списък на такива. Бе
представляван обаче от юрисконсулт и поради това му се следва такова
възнаграждение. Размерът му се определя по правилата на Наредба №1/09.07.2004г.
и поради това, че иска, предмет на делото е оценяем и неговата цена е 24 456.88лв.,
възнаграждението е 1 263.71лв. – чл.7, ал.2, т.4. С оглед изхода на делото
му се следва на това основание сумата 792.57лв.
При горните
съображения Сливенски районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ДАН -92”ЕООД с ЕИК ********* и със съдебен адресат: юриск. Л.Чакалов, последния
на адрес:гр.София, ул.”Кр.Сарафов”№40, ет.2, ап.4 да заплати на осн.403 ал.1 от ГПК на „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД с ЕИК
*********; със седалище гр.София и съдебен адресат адв.Г. *** сумата 9 118.06лв. /девет хиляди сто и
осемнадесет лева и шест стотинки/, представляваща обезщетение за претърпяните
от последното вреди в следствие обезпечение на бъдещ иск на „ДАН -92”ЕООД с ЕИК *********, допуснато с
определение № 210/ 01.07.2015г. по ч.търг.д.№ 105/2015г. СОС, чрез налагане на
запор върху собствените на „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД: УПИ с площ 5 305 кв.м. в
с.Мусачево и намиращите се в него производствена сграда- №1 с РЗП
1 820.96кв.м.; административно и битова сграда- №2, с РЗП 1 179.04кв.м.
и едноетажна сграда с площ 10.08кв.м,
а ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан иска за разликата над 9 118.06лв. до пълния
претендиран размер- 24 456.88лв.
Сумата 9 118.06лв. се присъжда ведно със законната
лихва, считано от 18.07.2016г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ДАН -92”ЕООД с ЕИК ********* да заплати на
осн.78 ал.1 от ГПК на „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД с ЕИК ********* разноски по делото,
съразмерно уважената част от иска- 495.21лв.
/четиристотин деветдесет и пет лева и двадесет и една стотинки/, а отхвърля
като неоснователно и недоказано искането
за разликата над този размер, до размера разноски, посечен от ищеца в списъка
му по чл.80 от ГПК- общо 2 428.28лв.
ОСЪЖДА „ФАМОЗО ЛАЙН”ЕООД с ЕИК ********* да заплати на осн.78 ал.8 от ГПК на
„ДАН -92”ЕООД с ЕИК *********
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от иска- 792.57лв. /седемстотин деветдесет и два
лева и петдесет и седем стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ искането на „ДАН -92”ЕООД с ЕИК ********* да му бъдат присъдени разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок,
който за всяка страна тече от момента на връчването му.