Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 12.11.2020
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на десети ноември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с.Димитринка
Костадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 5410 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 05.12.2019 г. по гр.д. № 25881/19 г.,
СРС, ГО, 141 с-в е признал за установено по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 4 ЗПК /отм. 12.05.2010 г./ в отношенията между страните, че Р.И.И., ЕГН ********** ***
дължи на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК********,
представляван от Р.И.М.-Т., със седалище и адрес на управление:*** /цесионер на
вземането по силата на договор за цесия от 18.01.2016 г./, сумите както следва:
сумата 4000 лева, представляваща част от общо вземане в размер
на 14 205,57 лв. за неизплатена главница за периода от 21.07.2013 г. до
21.03.2018 г. по Договор за предоставяне на потребителски кредит с № FL
375833 от 21.03.2008 г.,
сключен между „Ю.Б.“ АД /кредитодател/ и ответника, ведно със законната лихва
за периода от 22.06.2018г. до изплащане на вземането, и сумата 691,42
лева, представляваща част от общо вземане в размер на 2277,03 лв.
за възнаградителна лихва за периода
от 21.07.2015 г. до 21.03.2018 г. за ползването на главницата, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410 ГПК от 05.07.2018 г. по ч.гр.д. № 41618/ 18 г. по описа на СРС, 141 - ви
състав, по искове на „Е.М.“
ЕООД срещу Р.И.И., като е отхвърлил исковете с пр. осн. чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 4 ЗПК /отм. 12.05.2010 г./ за главницата,
падежирала в периода преди 22.06.2013 г., като погасена по давност, и за
сумата, представляваща възнаградителна лихва за разликата над 691,42 лева до пълния предявен размер от 800 лева, като
неоснователен. Осъдил е Р.И.И., ЕГН **********,***, да
заплати на „Е.М.“
ЕООД, ЕИК********, представляван от Р.И.М.-Т.,
със седалище и адрес на управление:***, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски
както следва: сумата 93,83 лева, представляваща разноски в
производство по ч.гр.д. № 41618/ 18г. по описа на СРС, 141 - ви състав,
включени в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и сумата 299,08
лева, представляваща разноски пред първата инстанция.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника Р.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат Г.М.,***,
вътрешна сграда, ет.3, адвокатска кантора в частта, в която съдът е признал за установено по реда на чл.422 ГПК, че Р.И.И., ЕГН ********** дължи на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК********
сумата от 4000 лева, представляваща част от общо вземане в размер
на 14 205,57 лв. за неизплатена главница за периода от 21.07.2013 г. до
21.03.2018 г. по Договор за предоставяне на потребителски кредит с № FL
375833 от 21.03.2008 г.,
сключен между „Ю.Б.“ АД /кредитодател/ и ответника, ведно със законната лихва
за периода от 22.06.2018г. до изплащане на вземането, и сумата 691,42
лева, представляваща част от общо вземане в размер на 2277,03 лв.
за възнаградителна лихва за периода
от 21.07.2015 г. до 21.03.2018 г. за ползването на главницата, като доводите са
в две насоки: 1. ищецът не е придобил вземанията по договора за кредит, тъй
като същите не са му надлежно прехвърлени, а и не са съобщени на ответника,
както и че 2. липсва погасителен план към договора за потребителски кредит.
Съществуването на погасителен план и установяване падежите на всяко вземане е
необходимо и с оглед направеното възражение за погасяване по давност на тези
вземания. Счита се, че след като от
общата главница от 14 205,57 лв. са погасени 5 499,29 лв. и остават
8 706,28 лв., то в това съотношение следва да бъде уважен частичния иск
т.е. 38,71 % от 4 000 лв. По същият
начин е искът за лихва, след като от цялостния размер от 2 277,03 лв. са
погасени 1 585,61 лв. и остава 691,42 лв., то в това съотношение /
1 585,61/2 277,03 т.е 69,63 % следва да бъде уважен частичния иск, т.е.
38,71 % от 800 лв. Моли съда да отмени процесното решение и да отхвърли иска,
или да редуцира неговия размер. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемото
дружество „Е.М.“
ЕООД, ЕИК********, представляван от Р.И.М.-Т., чрез пълномощника по делото
адвокат П.В.В. от САК, със съдебен адрес:*** оспорва въззивната жалба. Не претендира
разноски за въззивната инстанция.
СГС намира, че въззивната жалба е
подадена в двуседмичния преклузивен срок по чл.259, ал.1 ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 ГПК, подадена е от страна
с правен интерес, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради
което е редовна и допустима.
Въззивната инстанция при условията на служебната проверка по чл.269 ГПК извърши преценка първо на валидността и допустимостта
на обжалваното решение. Съобразявайки изложеното съдът прие, че атакуваното
решение е постановено от компетентен съдебен състав и в съответната форма,
поради което се явява валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение
на правилността му.
От фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание 422, ал.1 във
вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 4 ЗПК /отм.
12.05.2010 г./, за установяване съществуването на следните вземания: сумата
4000 лева, претендирана като част от общо вземане в размер на 14 205,57 лв. за
неизплатена главница за периода от 21.03.2008 г. до 21.03.2018 г. по Договор за
предоставяне на потребителски кредит от 21.03.2008 г., сключен между „Ю.Б.“ АД
/кредитодател/ и ответника, ведно със законната лихва за периода от
22.06.2018г. до изплащане на вземането, и сумата 800 лева, претендирана като
част от общо вземане в размер на 2 277,03 лв. за възнаградителна лихва за
периода от 22.06.2015 г. до 21.03.2018 г. за ползването на главницата, за които суми е издадена заповед за изпълнение
от 05.07.2018 г. по ч.гр.д. № 41618/ 18г. по описа на СРС, 141 - ви състав.
Ищецът „Е.М.“ ЕООД твърди, че на
21.03.2008 г. между „Ю.Б.“ АД и ответника Р.И.И. бил подписан договор за
предоставяне на потребителски кредит, по силата на който банката му е
предоставила кредит в размер на 15 000 лева, като погасяването е трябвало да
бъде извършено на анюитетни месечни вноски, включващи главница и лихва за
ползването на заетата сума, до 21.03.2018 г. Кредитът е бил усвоен от
кредитополучателя, като последният не е изпълнил поетите по договора
задължения. По договора са останали непогасени главница в размер на 14 205,57
лв. и възнаградителна лихва в размер на 2 277,03 лв. Вземането по договора за
кредит му е прехвърлено по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 18.01.2016 г., като моли съдът да зачете настъпилото в хода на
процеса уведомяване на длъжника за цесията. Моли съдът да приеме за установено
съществуването на вземанията за главница до размера от 4000 лв. за периода от 21.03.2008 г. до 21.03.2018
г. и за възнаградителна лихва до размера от 800 лв. за периода от 22.06.2015 г.
до 21.03.2018 г., заявени като частични претенции, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът е депозирал
възражение.
Ответникът Р.И.И. е оспорил наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по договор за кредит. Евентуално, в случай че се
установи наличието на такова правоотношение, е оспорил задълженията по размер.
Твърди, че не е бил уведомен за цесията и тя не се е състояла. Релевира възражение
за изтекла погасителна
давност за вземанията за главница, чиято изискуемост е настъпила преди
22.06.2014 г. и за възнаградителна лихва, чиято изискуемост е настъпила преди
22.06.2015 г.
Съгласно договор за
потребителски кредит № FL 375833 от 21.03.2008 г. „Ю.Б.“ АД е
предоставило на Р.И.И. кредит в размер на 15 000 лв., като последният се е
задължил да го върне на месечни анюитетни вноски заедно с дължимата
възнаградителна лихва за ползване на ресурса, като датата на последната
падежирала погасителна вноска по заема е настъпила на 21.03.2018 г. Видно от
банково бордеро № 260890/ 21.03.2008 г., сумата е усвоена от кредитополучателя.
Кредиторът обуславя дължимостта на вземанията си за главница и възнаградителна
лихва с настъпил краен падеж на договора за потребителски кредит.
От правна страна:
Става въпрос за неплатени суми от ответника по договор
за потребителски кредит № FL 375833 от 21.03.2008 г., сключен между ответника и „Ю.Б.“ АД, вземанията по
който договор са прехвърлени на ищеца „Е.М.“
ЕООД по Договор за цесия от 18.01.2016 г.
Неоснователно се явява твърдението във въззивната жалба, че ищецът не е придобил вземанията по договора за кредит,
тъй като същите не са му надлежно прехвърлени, а и не са съобщени на ответника.
По делото е депозиран Договор за цесия от 18.01.2016 г. и
Приложение № 1/18.01.2016 г., неразделна част от него, по силата на който
ищецът Е.М.“ ЕООД се явява цесионер, а „Ю.Б.“ АД цедент. Страните по договора и
приложението са уговорили възмездно прехвърляне на цесионера - „Е.М.“
ЕООД на вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от банката и включващи неиздължени от съответните длъжници
погасителни вноски, които вземания ще бъдат индивидуализирани в приложение,
неразделна част от договора. Приложение № 1/ 18.01.2016 г. е изготвено със
съдържанието, предвидено в договора за цесия, като в него е обективирано
конкретното съществуващо падежирало вземане срещу ответника по процесния договор
за кредит.
Що се отнася до неуведомяване на длъжника за
извършената цесия, то установеното в чл.99 ал.4 ЗЗД задължение на
цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за
цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е.
срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Трайна е практиката на ВКС, според която уведомление,
изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало
до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно
чл.99 ал.З пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие
за длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД.
Препис от
исковата молба и доказателствата към нея, включващи и уведомлението за цесия,
договора за цесия и пълномощното са редовно връчени на ответника на 31.07.2019
г., поради което следва да се приеме, че прехвърлянето на вземането е произвело
действие спрямо ответника. Налице е действителност на договора за цесия и
уведомяване на длъжника съобразно чл. 99 ал. 3 от ЗЗД.
Що се отнася до възражението, че липсва погасителен
план към договора за потребителски кредит, то това възражение като направено
едва във въззивната жалба се явява преклудирано, а и невярно, тъй като по
делото е приложен такъв погасителен план.
Заявлението за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК е било
подадено на 22.06.2018 г., поради което и предвид направеното възражение за
давност, начислените и падежирали в периода до 21.06.2013 г. включително вземания
за главница, включени в отделните погасителни вноски, следва да се считат
погасени по давност. От приетата
по делото ССЕ се установява, че размерът на неплатената главница, падежирала
в периода след 22.06.2013 г., представлява сумата
8706,28 лв., като същата е дължима
за периода от 21.07.2013 г. до 21.03.2018 г. по погасителния план към договора. От тази сума, искът е предявен като частичен за
сумата от 4 000 лв., поради което законосъобразно е уважен изцяло до този размер и за периода от 21.07.2013 г. до 21.03.2018 г., поради липса на доказателства за погасяване на
задължението.
Що се отнася до вземанията за лихви, то лихвите се погасяват с изтичане на
три годишен срок от настъпване на изискуемостта им, в случая до 21.06.2015 г.
включително. Според ССЕ, размерът на неплатената възнаградителна лихва,
падежирала в периода след 22.06.2015 г., представлява сумата 691,42
лева, като същата е дължима за периода от
21.07.2015 г. до 21.03.2018 г. по погасителния план към договора. Искът се
явява основателен в размера от 691,42
лева.
Решението следва да бъде
потвърдено в обжалваната част, а в необжалваната, същото е влязло в сила.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.12.2019 г. по гр.д. №25881 /19 г. на СРС,
ГО, 141 състав в обжалвана част.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.