Решение по дело №1265/2021 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 84
Дата: 1 октомври 2021 г. (в сила от 19 октомври 2021 г.)
Съдия: Кристина Евгениева Панкова
Дело: 20211210201265
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Благоевград, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на първи октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
в присъствието на прокурора Красимир Симеонов Тодоров (РП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно
наказателно дело № 20211210201265 по описа за 2021 година
Въз основа на Закона и доказателствата, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Обвиняемият АНГ. Д., с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
това, че на 04.09.2018 год., в гр. Благоевград, в сградата на Сектор “Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Благоевград, находяща се в същия град, на бул.
“Свети Димитър Солунски“ № 83, във връзка с подадено Заявление за
издаване на документ за самоличност на български гражданин – вх.
№/04.09.2018 год. по описа на ОД на МВР – Благоевград, Сектор “ПП“, в
писмена Декларация, която по силата на закон – чл. 151, ал. 5 от ЗДвП
“Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на
лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България,
за което обстоятелство подписват декларация или представят доказателство,
че се обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето
образование или в училище по Закона за предучилищното и училищното
образование или в професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца“,
се дава пред орган на власт по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК - Началника
на Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград, като декларацията
е подадена пред Цв. Ив. Л. - “Системен оператор“ в Сектор “ПП“ при ОД на
МВР – Благоевград, пряко подчинена на органа на властта, за
1
удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, а именно - че
обичайното му пребиваване не е в друга държава – членка на Европейския
съюз, е потвърдил неистина, а именно - че “е установил обичайното си
пребиваване в Република България по смисъла на §.6, т. 46 от ДР на ЗДвП на
следния адрес – общ. Благоевград, ж.к.““ , ет. , ап. , след като е имал обичайно
пребиваване във Федерална Р. Г., на адрес - , където е адресно регистриран
на 10.04.2014 год. -ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл. 313 ал. 1, пр.1 от НК ,поради
което и на основание чл. 313, ал.1 от НК, вр. чл. 78а НК го ОСВОБОЖДАВА
от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание
"глоба" в размер на 1000 лева.
На основание чл.112, ал.4 от НПК постановява веществени доказателства
оригинал на Данни за издаване на СУМПС 04.09.2018 (л. 27); оригинал на
Заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани –
вх. № год. по описа на ОД на МВР – Благоевград (л. 28); оригинал на
Удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, издадено за АНГ. Д.
(л. 29); оригинал на Декларация по чл. 151, ал. 5 и 7 от ЗДвП от 04.09.2018
год., подписана от АНГ. Д. (л. 30); оригинал на заявление – декларация от
04.09.2018 год., подписано от АНГ. Д. (л. 31); оригинали на вносни бележки
(л. 32 – 33); оригинал на разписка за получено отпечатано заявление (л. 34);
оригинал на документ, установяващ, че на год. пълномощник на
обвиняемия е получил СУМПС № / год. по описа на ОД на МВР –
Благоевград (л. 35)след влизане в сила на решението да бъдат предоставени
на Началника на Сектор “ПП“ при ОД на МВР – Благоевград
На основание чл.112, ал.4 от НПК постановява веществени доказателства
оригинал на Заявление за издаване на документ за самоличност на български
граждани – вх. № / год. по описа на Сектор БДС при ОД на МВР –
Благоевград (л. 58) и оригинал на разписка (л. 59); оригинал на Документ,
установяващ, че на год. АНГ. Д. е получил Паспорт, тип , № , издаден на год.
от МВР – Благоевград (л. 60); оригинал на Заявление – вх. № / год. по описа
на Сектор БДС при ОД на МВР – Благоевград (л. 61); оригинали на 2 бр.
вносни бележки (л. 62 – 63); оригинал на разписка (л. 64); оригинал на
Документ, установяващ, че на 10.09.2018 год. пълномощник на АНГ. Д. е
получил Лична карта № / год. по описа на МВР – Благоевград (л. 65);
оригинал на Документ, установяващ, че на год. пълномощник на АНГ. Д. е
получил Паспорт, тип, № / год. по описа на МВР – Благоевград (л. 66) след
влизане на решението в сила да бъдат предоставени на Началника на
Сектор“БДС“ при ОД на МВР – Благоевград
ОСЪЖДА обвиняемия АНГ. Д., със снета по делото самоличност да заплати
по сметка на ОД на МВР – БЛАГОЕВГРАД сума в размер на 85.80 лв.
/осемдесет и пет лева и осемдесит стотинки/ , представляваща сторени по
делото разноски и по сметка на РС Благоевград 5 (пет) лева държавна такса за
2
издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и/или протестира в 15-дневен срок,
считано от днес пред Окръжен съд - Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
3

Съдържание на мотивите Свали мотивите


МОТИВИ към Решение № 84/01.10.2021г. постановено по НАХД №
1265/2021 г. по описа на БлРС
Производството е образувано по предложение на Районна прокуратура
– Благоевград, за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а от НК на АНГ. Д., за това, че
за това, че на 04.09.2018 год., в гр. Благоевград, в сградата на Сектор “Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Благоевград, находяща се в същия град, на бул.
“Свети Димитър Солунски“ № 83, във връзка с подадено Заявление за
издаване на документ за самоличност на български гражданин – вх. № / год.
по описа на ОД на МВР – Благоевград, Сектор “ПП“, в писмена Декларация,
която по силата на закон – чл. 151, ал. 5 от ЗДвП “Свидетелство за управление
на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили
обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство
подписват декларация или представят доказателство, че се обучават във
висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование или в
училище по Закона за предучилищното и училищното образование или в
професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца“, се дава пред
орган на власт по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК - Началника на Сектор “Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Благоевград, като декларацията е подадена пред
Цв. Ив. Л. - ““ в Сектор “ПП“ при ОД на МВР – Благоевград, пряко
подчинена на органа на властта, за удостоверяване на истинността на някои
обстоятелства, а именно - че обичайното му пребиваване не е в друга
държава – членка на Европейския съюз, е потвърдил неистина, а именно - че
“е установил обичайното си пребиваване в Р. Б. по смисъла на §.6, т. 46 от ДР
на ЗДвП на следния адрес – , след като е имал обичайно пребиваване във Ф.
Р. Г., на адрес - , където е адресно регистриран на год. -престъпление по чл.
313 ал. 1, пр.1 от НК.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура
Благоевград. поддържа внесеното предложение. Счита, че от събрания по
делото доказателствен материал е установeно по безспорен и категоричен
начин, че обвиняемият е осъществил състава на престъплението. Предлага на
обвиняемия да бъде наложено наказание "Глоба" в минимален размер.
В съдебно заседание обвиняемият се явява лично признава изцяло
обстоятелствата и фактите, изложени в предложението на прокуратурата, не
желае да се събират доказателства за установяване на тези факти. В правото
си на лична защита се придържа към казаното от прокурора. В правото си на
последна дума моли за минимално наказание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
1
Обвиняемият АНГ. Д. е роден на . През 2009 г. същия получил българско
гражданство и бил регистриран на адрес гр., което е негов постоянен адрес в
Регистъра на населението, воден на основание Закона за гражданската
регистрация. През 2014г. Д. заминал за Ф. Р. Г., където се установил трайно,
като и към момента настоящият му адрес, е във Ф. Р. Г.-
През месец септември 2018 същия намирал в Р.Б., като на 04.09.2018г.
посетил сградата на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.
Благоевград, находяща се на бул. „Димитър Солунски“ № 83а, където подал
заявление за издаване на ново СУМПС, ведно с необходимите за това
документи. Освен заявлението, обвиняемият приложил и собственоръчно
попълнена и подписана декларация по Декларация (оригинал на л. 30), в
която “декларирал във връзка с във връзка с чл. 151, ал. 5 и 7 от ЗДвП, че
обичайното му пребиваване е в гр.Бл., ж.к. „.”№., ет., ап., след като знаел, че
от год. е имал обичайно пребиваване във Ф. Р. Г. Такава декларация се
изисквала по чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, съгласно който “Свидетелство за
управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са
установили обичайното си пребиваване в Република България, за което
обстоятелство подписват декларация или представят доказателство, че се
обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето
образование или в училище по Закона за предучилищното и училищното
образование или в професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца.
Документите на обвиняемия били приети от св. Цв. Л. – системен оператор в
сектора, която ги завела с вх. № 10014/04.09.2018 год. по описа на ОД на МВР
– Благоевград, Сектор “ПП“ (л. 16 от ДП). В последствие, на 07.09.2018г. на
обвиняемия било издадено ново СУМПС от сектор "Пътна полиция" при ОД
на МВР Благоевград, което било получено от упълномощено лице на
10.09.2018г.
На 02.11.2018 г., в Главна дирекция "Национална полиция" – София е
получено писмо от Германските власти , с което същите уведомили, че Д. се
легитимирал със СУМПС № , издадено от ОД МВР Благоевград на
07.09.2018г., въпреки, че от 2014г. пребивавал в Германия, поради което с
нарочно писмо /л.9 от ДП/ е сигнализирано ОД МВР Благоевград, по повод,
на което е започната проверка и образувано настоящото досъдебно
производство.
В рамките на досъдебното производство е изготвена графическа
експертиза, обективирана в Протокол № 54/01.03.2019год. по описа на Сектор
“НТЛ“ при ОД на МВР – Благоевград (л. 71-л.73), заключението, по която
установява, че “подписите и ръкописният текст в в декларацията и в
заявленията за издаване на документ за самоличност на български граждани
№ / год. и № / год. са изписани от едно и също лице и вероятно са изписани от
АНГ. Д..
В рамките на досъдебното производство са разпитани св. Б. М.
2
/л.48/;Цв. Л./л.50/; М. М./л.51/. Чрез показанията на св.Б. М. и Цв. Л. се
установява в сектора са подадени документи лично от обвиняемия, както и че
е попълнил декларация по образец, в която е посочил, че обичайното му
пребиваване е в Благоевград. Конкретно св. Л. установява процедурата по
издаване на СУМПС, какви документи се подават и изискват. Св. М. М. от
своя страна установява, че на посочения от Д. адрес, като постоянен живее
той и съпругата му и никога не е живяло лице с имена А. Д. Установеното
посредством показанията на тези свидетели се потвърждава и от събраните в
рамките на досъдебното производство и неоспорени писмени доказателства, а
именно Писмо рег. № / год. по описа на ГД “НП“ към МВР – София (л. 9);
оригинал на Заявление за издаване на документ за самоличност на български
граждани – вх. № 10014/04.09.2018 год. по описа на ОД на МВР – Благоевград
(л. 28) и оригиналите на приложените към него документи, включително
оригинал на Декларация по чл. 151, ал. 5 и 7 от ЗДвП от 04.09.2018 год.,
подписана от АНГ. Д. (л. 30); оригинал на заявление – декларация от
04.09.2018 год., подписано от АНГ. Д. (л. 31); оригинали на вносни бележки
(л. 32 – 33); оригинал на разписка за получено отпечатано заявление (л. 34);
оригинал на документ, установяващ, че на 10.09.2018 год. пълномощник на
обвиняемия е получил СУМПС № *********/07.09.2018 год. по описа на ОД
на МВР – Благоевград (л. 35) (л. 29 – 34); Протокол за извършена експертиза
№ 54/2019 год. по описа на Сектор НТЛ при ОД на МВР – Благоевград (л. 70
– 75); разпечатка на писмо – рег. № А-19727/15.07.2019 год. по описа на
ДМОС – МВР – София (л. 87);
Видно от свидетелството за съдимост на обвиняемия, същия е неосъждан,
както и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а от НК към периода на
обвинението.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
приложените писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели,
както и от заключението на кредитираната графическа експертиза, в която са
обективирани действията и изводите на експерта, направен е анализ на
констатираното при пълнота на доказателствата. Показанията на свидетелите
са логични, последователни и се допълват от събраните писмените
доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло.
При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, като
съобрази целия доказателствен материал, съдът намира, че се доказа по
безспорен и категоричен начин, че Д. е осъществил от обективна и
субективна страна процесното престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
Съобразно установеното от обективна страна на 04.09.2018 г. в гр.
Благоевград, в сградата на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Благоевград, находяща се в Благоевград, бул. „Св. Димитър Солунски“ №
83а, пред орган на властта – Цв. Л., изпълняваща длъжността системен
3
оператор в същия сектор, е потвърдил неистина в писмена декларация от
същата дата, която по силата чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, съгласно който
“Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на
лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България,
за което обстоятелство подписват декларация или представят доказателство,
че се обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето
образование или в училище по Закона за предучилищното и училищното
образование или в професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца
се дава пред орган на власт, за удостоверяване на истинността на някои
обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване е в Република
България, като знаел, че обичайното му пребиваване е в Р.Германия.
В конкретния случай чрез приетите по делото писмени доказателства, а
именно посоченото писмо от германските власти, писмото на Главна
дирекция „Национа полиция“, писмо от Д“МОС“ се установява, че Д. от
2014г. е адресно регистриран в Г., където е установен и към момента. От
приложени и приети като доказателства Заявление и Декларация по чл. 13, ал.
1, т. 6 от Наредба № І-157 от 01 октомври 2002 г., за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства,
отчета на водачите и тяхната дисциплина (издадена от Министерството на
вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 97 от 15 октомври 2002 год. се установява,
както и чрез показанията на св.Л., че на инкриминираната дата Д. е поискал
издаване на ново СУМПС, като потвърдил, че обичайното му пребиваване не
е в друга държава, членка на ЕС. От друга страна чрез изготвената експертиза
и показанията на св.Л. по безспорен начин се установява, че подписа в
приложената към заявлението декларация е на Д.. Ето защо съдът прие, че в
случая чрез действията си обвиняемия е осъществил престъплението по
чл.313, ал.1, пр.1 от НК от обективна страна.
Правната норма на чл. 313, ал. 1 НК има бланкетна диспозиция. За
съставомерността на деянието по този текст е необходимо да бъде нарушена
изрична разпоредба на закон, указ или постановление на Министерския съвет,
в която е предвидено да се удостовери истината в писмена декларация. В
случая попълнената от подсъдимия бланка на декларация е изискуема
съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, съгласно който
“Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на
лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България,
за което обстоятелство подписват декларация или представят доказателство,
че се обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето
образование или в училище по чл. 26, ал. 1 от Закона за народната просвета в
страната не по-малко от 6 месеца“.Не е спорно в случая, а и се установява от
доказателствата по делото, че на 04.09.2018г. обвиняемия е подал заявление
за издаване на СУМПС, към което е приложил декларация, в която е посочил,
че обичайното му пребиваване не е в друга държава членка на ЕС.
Престъплението по чл. 313, ал. 1 НК е налице само тогава, когато е
4
потвърдена неистина или затаена истина в писмена декларация, която по
силата на закона се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността
на някои обстоятелства.Съставът на престъплението не е осъществен, ако
законът не допуска или не предвижда истинността на вписаните в
декларацията обстоятелства да се удостоверяват по такъв начин, макар
вписаните обстоятелства да не отговарят на истината. В конкретния казус Д. е
декларирал в специално предвидена за това декларация, по съответен
образец, обстоятелството, че обичайното му пребиваване не е в друга
държава, членка на ЕС, което не отговаря на истината, защото по делото са
събрани и приети доказателства, които не се и оспорват, че същия от 2014г.
пребивава в Г. „Обичайно пребиваване“ е дефинирано в §. 1, т. 46 от ДР на
ЗДвП по следния начин: “Обичайно пребиваване в Република България" е
мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през
последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или
ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна
обвързаност на лицето с мястото, където то живее.“ В конкретния случай се
установява, че 12 месеца преди инкриминираната дата същия е пребивавал в
Германия, където е и адресно регистриран от 2014г. При това положение по
делото е безспорно установено обективно действие потвърждаване на
неистина при удостоверяване на същите обстоятелства, пред орган на власт.
Подадената от обвиняемия декларацията има за предназначение да
удостовери истинността на декларираното обстоятелство – в случая това, че
обичайното му пребиваване не е в друга членка на ЕС. Декларацията се
подава пред орган на властта – сектор КАТ “Пътна полиция” към ОД МВР
Благоевград, което е част от структурата на изпълнителната власт на
министерството на вътрешните работи и е приета от длъжностно лице от този
орган – Цв. Л., която по служба е натоварена да приема такива декларации от
лица, подаващи заявление за издаване на нови документи за самоличност.
Настоящия състав намира, че деянието е доказано и от субективна
страна, като съдът намира, че е извършено при форма на вината пряк умисъл
по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК. Обвиняемият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите последици и е искал тяхното
настъпване, т.е той е съзнавал, че обичайното му пребиваване не е в
Р.България, а в Германия, но въпреки това е потвърдил неистина в писмената
си декларация, искайки да му бъде издадено ново СУМПС. По делото са
събрани категорични доказателства в тази насока. От друга страна същия
като правоспособен водач е наясно с правилата, както и с отговорността при
тяхното неизпълнение..
С оглед на това са налице всички елементи от състава на престъплението по
чл.313, ал.1 от НК, обвиняемия е потвърдил неистина в писмена декларация,
която по силата на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, съгласно който “Свидетелство за
управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са
установили обичайното си пребиваване в Република България, за което
5
обстоятелство подписват декларация или представят доказателство, че се
обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето
образование или в училище по чл. 26, ал. 1 от Закона за народната просвета в
страната не по-малко от 6 месеца“ се дава пред орган на властта за
удостоверяване на истинността на декларираните обстоятелства, като това
деяние е извършено при условията на пряк умисъл. В тази насока са
показанията на свидетелите Б. М., М. М. и Цв. Л., писмената декларация /л.30
от ДП/ заявление за издаване на СУМПС, графическата експертиза.
За пълнота следва да бъде посочено, че в случая не може да се приложи и
чл.9, ал.2 от НК. Потвърждаването на неистина в писмена декларация, която
се дава пред орган на властта по силата на закон, указ или ПМС, е
криминализирано в състава на чл.313 ал.1 НК, при това деянието е наказуемо
алтернативно и с лишаване от свобода до три години. Следователно
законодателят е счел, че всяко такова деяние е общественоопасно до степен
да бъде обявено от закона за наказуемо. Съдът намира, че обвиняемия във
всеки един момент е бил наясно, че върши нещо нередно и укоримо, защото с
лъжлива информация подвежда компетентните власти при изпълнение на
вменените им от закона функции. Затова и деянието му не може да бъде
определено като такова с явна незначителност на обществената му опасност, а
още по-малко да се твърди, че такава въобще липсва. В противен случай би
следвало по дефиниция да се приеме, че всяко престъпно деяние по смисъла
на чл.313, ал.1 от НК е или с ниска, или извършено при липсата на
обществена опасност, което е правно необосновано и логично неприемливо.
Липсват особености в конкретното поведение на Д., които да го отличават от
общия случай на извършване на такова престъпление.
След като прие, че обвиняемият е извършил деянието, за което е
привлечен към наказателна отговорност, съдът в настоящия състав намира, че
същия следва да бъде освободен от наказателна отговорност поради
наличието на всички предпоставки за това.
При преценката си за освобождаване на Д. от наказателна
отговорност с налагането му на административно наказание съдът намира, че
са налице всичките законоустановени и кумулативно необходими от закона
предпоставки на чл. 78а от НК, за това престъпление се предвижда налагане
на наказание “лишаване от свобода” до три години или глоба от сто до
триста лева, видно от свидетелството за съдъмост обвиняемият не е осъждан
за престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК, както и от престъплението не са
настъпили имуществени вреди. От друга страна престъплението по чл. 313,
ал. 1 от НК не е от категорията на резултатните престъпления и не включва в
състава си настъпването на имуществени вреди. Освен това същото не е
включено и в диапазона на разпоредбата на чл. 78а, ал.7 от НК. Ето защо
обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и на
6
същия бъде наложено административно наказание глоба.
При определяне на административното наказание съдът отчете, като
смекчаващи вината на дееца обстоятелства, изразеното съжаление, оказаното
съдействие в хода на разследването, както и липсата на доказателства за
други криминални прояви. Освен това съдът съобрази и материалното
положение на обвиняемия,като счете, че наказанието “глоба”, предвидено в
чл. 78а от НК следва да бъде в минимален размер 1000 /хиляда/ лева,
постановено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства и при
липса на отежняващи такива. В конкретния случай макар и с чисто съдебно
минало, същото не може да бъде отчитано като допълнително смекчаващо
обстоятелство, доколкото е предпоставка за приложението на чл.78а НК и по
аргумент от чл.56 от НК не може да се отчита и като смекчаващо
отговорността на дееца.Съдът намира, че така наложеното наказание и в този
размер ще окаже възпитателно и възпиращо го от криминални прояви
въздействие и ще допринесе за неговото поправяне, дисциплиниране и
интегриране в обществото. В случая следва да бъде посочено, че е
неприложима разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК, доколкото с тази
разпоредба е предвидено, че когато за престъплението е предвидено само
наказание глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното
наказание не може да надвишава размера на тази глоба. Очевидно, идеята на
законодателя е била е да ограничи размера на наказанието, което може да
бъде наложено на дееца, изравнявайки максималните санкции-
административната по чл. 78а и наказателната, посочена в съответния текст
на Особената част на НК, когато последната предвижда като най-тежка
санкция именно глобата. В конкретния случай за престъплението, за което Д.
бе признат за виновен законодателят е предвидил наказание „лишаване от
свобода” или глоба, поради което и не може да бъде прието, че може да се
определи глоба под 1000 лв. Като за пълнота следва да бъде посочено, че
дори и в хипотеза при която би намерила приложение посочената разпоредба
и в особената част на НК е предвидена долна граница на наказанието глоба в
размер под 1000 лв., то съдът при приложението на чл. 78а НК не може да
определи размер на административното наказание под установения в ал. 1 на
същия член размер. Освобождаването от наказателна отговорност е винаги
по-благоприятно за дееца, като при прилагането на този текст установените
граници на наказанието са императивни. Тяхното изменение следва да бъде
изрично въведено, както е в хипотезата на чл. 78а, ал. 5 НК. След като липсва
изрично правило за изменение на минималния размер на санкцията по чл. 78а
НК, то за такъв размер винаги трябва да се взема размерът от 1000 лв. Не
може да се приеме, че това би утежнило положението на дееца, когато
разпоредбата на Особената част предвижда по-нисък минимум на глобата,
доколкото както бе посочено, независимо от тежестта си, административното
наказание по чл. 78а НК е винаги по-благоприятен резултат от осъждането.
По отношение на приобщените веществени доказателство по аргумент от
7
чл.112, ал.4 от НПК съдът постанови оригинал на Данни за издаване на
СУМПС 04.09.2018 (л. 27); оригинал на Заявление за издаване на документ
за самоличност на български граждани – вх. № 10014/04.09.2018 год. по описа
на ОД на МВР – Благоевград (л. 28); оригинал на Удостоверение за
здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, издадено за АНГ. Д. (л. 29);
оригинал на Декларация по чл. 151, ал. 5 и 7 от ЗДвП от 04.09.2018 год.,
подписана от АНГ. Д. (л. 30); оригинал на заявление – декларация от
04.09.2018 год., подписано от АНГ. Д. (л. 31); оригинали на вносни бележки
(л. 32 – 33); оригинал на разписка за получено отпечатано заявление (л. 34);
оригинал на документ, установяващ, че на 10.09.2018 год. пълномощник на
обвиняемия е получил СУМПС № *********/07.09.2018 год. по описа на ОД
на МВР – Благоевград (л. 35), да бъдат върнати на Началника на Сектор
"ПП" при ОД на МВР – Благоевград
По отношение на приобщеното веществено доказателство оригинал на
Заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани –
вх. № 30218/10.01.2014 год. по описа на Сектор БДС при ОД на МВР –
Благоевград (л. 58) и оригинал на разписка (л. 59); оригинал на Документ,
установяващ, че на 17.01.2014 год. АНГ. Д. е получил Паспорт, тип Р, №
*********, издаден на 13.01.2019 год. от МВР – Благоевград (л. 60); оригинал
на Заявление – вх. № 75514/04.09.2018 год. по описа на Сектор БДС при ОД
на МВР – Благоевград (л. 61); оригинали на 2 бр. вносни бележки (л. 62 – 63);
оригинал на разписка (л. 64); оригинал на Документ, установяващ, че на
10.09.2018 год. пълномощник на АНГ. Д. е получил Лична карта №
*********/05.09.2018 год. по описа на МВР – Благоевград (л. 65); оригинал на
Документ, установяващ, че на 10.09.2018 год. пълномощник на АНГ. Д. е
получил Паспорт, тип Р, № *********/05.09.2018 год. по описа на МВР –
Благоевград (л. 66), съдът постанови да бъдат предоставени на Началника на
Сектор“БДС“ при ОД на МВР – Благоевград
На основание чл. 301, ал.1, т.12 от НПК, съдът възложи на
обвиняемия да заплати по сметка на ОД на МВР Благоевград сумата в размер
на размер на 85.80 /осемдесет и пет лева и осемдесет стотинки/ лева,
представляващи сторени в хода на досъдебното производство разноски, както
и по сметка на РС Благоевград сумата в размер на 5.00 лева – държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

8