РЕШЕНИЕ

 

 

Номер……/….…                 Година 2020                            Град Варна

 

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                              двадесет и седми състав

На двадесет и първи януари                               Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

    Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

    като разгледа докладваното от съдията  АНД № 5854 по описа на съда    за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

     Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на „П.К.– Р“ ЕООД ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя си Йордан Красимиров Рашков, депозирана чрез адв. Г.К. ***, против Наказателно постановление № 03-011774 от 11.09.2019 г. на Изпълняващия длъжността Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на  дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 3000  лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за извършено нарушение на чл. 63, ал.2 от Кодекса на труда КТ).    

 

     В подадената до съда жалба се оспорва изцяло посочената в НП фактическа обстановка. Сочи се, че посоченото в НП лице е допуснато в обекта на фирмата - павилион „бърза закуска", единствено за уточняване на условията за назначаването му и подписване на трудов договор. Изтъква се, че допускането в обекта на лица без връчено уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ не се забранява и такова деяние само по себе си не е обявено от закона за наказуемо. За да е съставомерно извършеното, следвало лицето да е допуснато до работа по трудово правоотношение. В АУАН и в НП, обаче, не били описани признаците на трудово правоотношение. Извършването на една конкретна работа и за конкретно време не носело белезите на трудово правоотношение и можело да бъде  предмет на граждански договор, за който законът не изисква писмена форма, а само да има устна уговорка. Ако наличието на трудов договор не е задължително, нямало как да е нарушение допускането до работа без уведомление за регистрация на този договор в НАП.

Обективно невъзможно било да бъде връчено уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, ако трудов договор не бил подписан, както бил и конкретният случай. Наличието на трудов договор било част от фактическия състав на нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ, но такъв договор не бил сключен към момента на проверката. Подписването на трудов договор за длъжност "продавач-консултант"  по- късно същия ден, не било основание да се направи извод, че по-рано лицето е престарало труд. Предвид липсата на трудов договор между страните, за работодателя обективно не можело да възникне задължение да предостави екземпляр от такъв и от уведомлението, както и не можел да наруши забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ да не допуска до работа работник или служител, преди да му предостави документите по чл. 63, ал. 1 от КТ - копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Санкционирането на дружеството на основание чл. 63, ал. 2 от КТ за това, че е допуснато до работа лице, без да му е предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, предполагало да е налице подписан трудов договор между работодателя и работника, както и да е изпратено уведомление до ТД на НАП. При липса на писмен трудов договор между страните, то и работодателят не можел да предостави на работника копие от същия и уведомлението. В случай, че не бил осъществен юридическият факт, пораждащ задължението по чл. 63, ал. 1 от КТ, то не можело да се стигне до нарушаване на забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ.Излагат се и аргументи за несправедливост на наложената санкция.

     В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. Р.Енев, редовно преупълномощен от адв.К., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено на основанията посочени в жалбата, алтернативно пледира за намаляване на наложеното наказание до законоустановения минимум.

     Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.Николов, която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, като сочи, че нарушението е доказано.

      С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

       На 22.08.2019год., около 12.30ч. служители на Дирекция „ИТ“ Варна - св. К.Д. и нейна колега  Марияна Димова, извършвали проверки в обект- павилион за бързо хранене, находящо се в гр.Варна, ул.“Русе“ №4, стопанисван от въззивника. При стартиране на проверката, проверяващите установили, че в павилиона се намира управителя на дружеството, който обслужвал клиентите, като им предоставял готовата храна и вземал парите. В павилиона бил и св.Е.А., който бил позициониран  на скарата, като печал кебапчета и кюфтета. Св. Д. и колежката й се легитимирали и дали на св.А. да попълни декларация по чл. 402 от КТ. В предоставената му декларация св.А. декларирал, че работи за въззивника от два дни като готвач,  с работно време от 09:00ч. до 18:30ч., че няма сключен ТД и граждански такъв, че ще получава трудово възнаграждение два пъти в месеца в размер на 600лв., но все още не е получил такова, че не е получил копие от заверено уведомление  и екземпляр от ТД, както и че почивните му дни са събота и неделя, а в работния ден – 30 минути. Докато траела проверката на проверяващите връчили на управляващия възз. дружество и призовка по чл. 45, ал.1 от АПК. В хода на документалната проверка от страна на въззивника били представени ТД №001/22.08.2019год.  сключен между въззивника и св. А., както и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№ 03388193127737/26.08.2019год. с изх.№ на НАП от същата дата в 19:37ч.

     При проверка на представените документи св.Д. установила, че ТД сключен със св. А. е бил регистриран в ТД на НАП Варна няколко дни след проверката.

      С оглед горните констатации, на 02.09.2019г. св.Д., на длъжност инспектор  в Д“ИТ“-Варна съставила против въззивника АУАН за нарушение по чл. 63, ал.2 от Кодекса на труда, като приела, че същото в качеството  на работодател е допуснало до работа  лицето Е.Р.А. , изпълняващ трудови функции по приготвяне на храна и обслужване на клиенти, преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ за регистрацията на трудовия договор заверено от ТД на НАП-Варна. Било прието, че нарушението е извършено на 22.08.2019г. в гр.Варна и  квалифицирано като такова по чл.63 ал.2  от КТ.

    Актът бил съставен в присъствието, предявен и връчен на управителя на дружеството, която го подписал без възражение. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН писмени възражения не били депозирани пред АНО .

      На 11.09.2019г. административно наказващият орган издал обжалваното НП, с което възприел фактическите и правните констатации и наложил административно наказание от вида имуществена санкция в размер на 3 000 лева.

     Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протоколи за извършена проверка, декларация, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, трудов договор, писма, обратни разписки, и др., които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

      Като непротиворечиви, конкретни, логични и добросъвестни, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от свидетеля по акта и присъствал в хода на проверката- св.Я.Д., включително и тези депозирани при очната ставка със св.А..

      В хода на съдебното следствие бе разпитан и св.А.. Последният потвърждава, че в деня на проверката е бил в проверявания обект, но отрича да е работил. Твърди, че бил отишъл да гледа, но не бил работил. Сочи, че два- три дни ходил да гледа. При предявяване на приложената към АНП декларацията потвърждава, че той сам я е попълнил. Сочи, че към момента на проверката нямал сключен трудов договор с въззивника, като такъв сключил след проверката. При съпоставянето му в очна ставка със св.Д. посочва, че в момента на проверката е бил на скарата, като обръщал кебапчета.

   Съдът не кредитира показанията на св.А. в частта, в която обяснява, че към момента на проверката не е работел за въззивника, а само бил отишъл да гледа, тъй като на първо място показанията му в тази част са в пълно противоречие с декларираните от него данни в декларацията по чл. 402 от КТ попълнена на място в хода на проверката в обекта. Там изрично св. А. е посочил, че работи за въззивника, посочил е от кога работи /от два дни/ като какъв работи /готвач/, къде работи /посочил е конкретно обекта/ с какво работно време /от 09:00ч. до 18:30ч./ какво е възнаграждението му - 600лв., както и че такова не е получил. В съдебно заседание св. А. потвърждава, че именно той е попълнил данните в декларацията, но сочи, че не разбрал какво трябва да попълва, като е попълнил това която щял да работи, парите които щял да получава и прочие. Макар Ахмедов да е непълнолетен,  на 17г., като му остават два месеца да навърши 18 г., съдът се увери, че същият е грамотен- може да чете и пише. На следващо място в показанията си А. дава твърде непоследователни и нелогични обяснения досежно присъствието си в обекта към момента на проверката, а показанията му са в противоречие и с други доказателства събраните в хода на съдебното следствие. Първо твърди, че стоял в обекта, после сочи, че ходил да гледа два-три дни, като отрича да е извършвал някакви действия, а после при очната ставка признава, че е боравил със скарата в обекта. От друга страна видно от показанията на св. Д. докато е течала проверката св.А. е работил на скарата в заведението. И най-накрая няма каквото и да било логично обяснение лице, което още не е наето и няма каквито и да било уговорки с работодател по отношение на това какво ще работи, с какво работно време, каква ще е заплата му и т.н. да декларира подобни данни. Отделен е въпроса че в случая видно от декларацията А. е декларирал, че работи в обекта от два дни като не дава никакво обяснения пред съда досежно този факт. Всъщност единственото обяснение за объркаността и изявлението за незнание от страна на А., е че фактите отразени в декларацията която е попълнил в момента на проверката са верни, а показанията му депозирани в съдебното производство са мотивирани от желание да подпомогне въззивника, за който той сам съобщава, че работи и към настоящия момент на 4 часов работен ден. В останалата част показанията му се кредитират от съда.

      Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП, не оспорени от страните и приобщени към доказателства по делото.  

       Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

        Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

      Съгласно разпоредбите на  чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложените по делото заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.  Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от и.д.директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената  по делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове съставени от инспектори от Д „ИТ“. А видно от заповед № ЧР-1521/27.08.2019г. , в отсъствието на Директора на „ИТ“-Варна, в периода 09.09.2019г.-07.10.2019г. неговите функции са възложени на Д.Драгнева. Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от К.Д., който към момента на съставянето му е работила на длъжността инспектор.

        АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

       АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение съдът намира, че не е съществено,  тъй като те не рефлектират пряко върху правото на защита на наказания субект.

      При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от   ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя –  фирмата /наименованието на дружеството/, адрес и Булстат. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Съдът не споделя възраженията наведени в жалбата, че при издаването на НП са нарушени административно производствените правила.

        Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.

    С НП на въззивникът е наложено наказание за това, че на 22.08.2019год. е нарушил разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, тъй като работодател е допуснал до работа св. А. /изпълняващ трудови функции по приготвяне на храна/, преди да му предостави екземпляр от сключен ТД и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП.

    За да е налице от обективна страна това нарушение следва между страните по трудовото правоотношение да има сключен ТД в писмена форма, като работникът да е допуснат до работа преди да му бъде връчен екземпляр от сключения трудов договор както и уведомление от НАП за регистрацията на ТД.

    В случая от събраните в хода на съдебното следствие доказателства /показанията на св. Д., декларация по чл. 402 от КТ, показанията на св.А. в кредитираната част/, съдът прие за безспорно установено, че към момента на проверката въззивникът е имал качеството на работодател спрямо св. А. като последният е престирал труд в негова полза изпълнявайки функции по приготвяне на храна в стопанисвания от него обект. При положението, че работника се намира на работното си място, има уговорено работно време, заплата и пр., сам е декларирал тези обстоятелства и най-накрая в обекта няма друг работник със същите или подобни функции, няма как да се приеме, че той не е работил там. В същност от събраните гласни доказателства се установява, че в заведението единственият работник с обслужващи функции, работещ на скарата е бил именно А., докато управителят на дружеството е подавал храната и е вземал нейната продажна цена от клиентите. От всички събрани обаче в хода на съдебното следствие гласни доказателства и приложената към АНП декларация по чл. 402 от КТ изходяща от А. попълнена към момента на проверката на място се установява, че към този момент (12:30ч. на 22.08.2019год.) между  въззивника като работодател и св. А. като работник изобщо не е имало сключен ТД в писмена форма. Това обстоятелство е било декларирано от А. още в декларацията попълнена на място, този факт сочи в показанията си св. Д., която посочва, че след проверката е бил представен трудов договор, а в показанията си пред съд св. А. двукратно потвърждава, че към този момент не е имал сключен ТД с въззивника – подписал такъв по-късно същия ден, след приключване на проверката.

     Съгласно чл.63, ал.1 от Кодекса на труда, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Според ал.2 на същата разпоредба, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя преди да му предостави документите по ал.1. Анализът на разпоредбите сочи, че за да е налице осъществено нарушение по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, необходимо и задължително условие е наличието на трудов договор в писмена форма и уведомление по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП Варна. Именно това са документите, които се визират в нормата /чл.63, ал.2 КТ/, посочена като нарушена, като допускането на работника до работа без тяхното предоставяне на работника обуславя състава на нарушението по тази разпоредба. С други думи, наличието на сключен трудов договор в писмена форма е предпоставка за осъществяване на нарушение по цитирания текст. И след като подписан ТД не е бил налице между св.А. и възз.дружество, то няма и как въззивника да извърши от обективна страна вмененото му нарушение, което предполага наличието на подписан ТД. Налице е обективна несъставомерност, защото  въззивникът няма как да връчи нещо което не притежава. В горната насока са Решение № 205 от 11.02.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 111/2019 г.;  Решение № 136 от 29.01.2019г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 3529/2018г. Решение от 1.09.2019г. на АдмС-Варна по к.а.н.д. № 1768/2019г. и много други, постановени  по идентични казуси.

    В случая събраните по делото доказателства сочат на осъществено от въззивника друго нарушение, а именно на такова по чл.62, ал.1 вр. чл. 1, ал.2 и чл. 61, ал.1 от КТ тъй като на 22.08.2019год. в 12:30ч. е допуснал до работа св. А. без да е сключил ТД с него в писмена форма. Такова фактическо, а и юридическо обвинение обаче не му е било повдигнато.

     Ето защо съдът намира, че обжалваното НП е издадено при съществено нарушение на материалния закон, поради което и следва да бъде отменено.

 

     Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                         Р  Е  Ш  И :

        ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-011774 от 11.09.2019 г. на изпълняващия длъжността Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на  „П.К.– Р“ ЕООД ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя си Йордан Красимиров Рашков е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 3000  лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за извършено нарушение на чл. 63, ал.2 от Кодекса на труда.    

 

 

        Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: