№ 131
Гр. Силистра, 24 ноември
2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в
открито съдебно заседание на втори ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Анета Тодорова, като
разгледа докладваното от съдията адм. д № 213 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Производството по делото е образувано по жалба на Н.П.Ж.
с ЕГН – ********** *** срещу Решение № Ц 1040-18-23/ 03. 09. 2020 г. на Директора
на ТП на НОИ – Силистра, потвърждаващо Разпореждане № 181-00-421-8/ 15. 07. 2020 г.
на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Силистра, с
което е разпоредено възстановяване на добросъвестно получено парично
обезщетение за безработица в размер на
8235. 15 лева за периода 01. 02. 2017 г. до 30. 09. 2017 г. , на основание чл.
114, ал. 3 от КСО във връзка с чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО.
Жалбоподателят счита, че оспорваното решение е
незаконосъобразно и моли за отмяната му.
Ответникът Директорът на ТП на НОИ - Силистра, действащ чрез процесуалния си представител ст. юриск. К.,
изразява становище, че жалбата е неоснователна. Претендира отхвърляне на
жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Със заявление с вх. № 181-00-421/ 28. 02. 2017 г., подадено пред ТП на НОИ
– Силистра, жалбоподателят е поискал
отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО (л.
51). До 01. 02. 2017 г. лицето е работело по две трудови правоотношения - с
"Глобал текх" АД гр. София, по което е изпълнявал длъжността
"Счетоводител", и с "Меком" АД гр. София, по което
изпълнявал длъжността "Оперативен счетоводител", като от посочената
дата и двете правоотношения са прекратени на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Към заявлението за отпускане на обезщетение са били приложени копия от
двете заповеди за прекратяване на трудовите договори (л. 52-53).
С разпореждане №
181-00-421-1 / 07.03.2017 г. ръководителят на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ – Силистра е отпуснал в полза на жалбоподателя парично обезщетение за
безработица за периода 01.02.2017 г. – 30.11.2017 г. в размер на 74,03 лв.
дневно (л. 47 от делото).
При извършена проверка на
осигурителя на лицето „Меком“ АД
гр. София от контролните органи на ТП на НОИ-София град е установено, че
дружеството е обявено в несъстоятелност с начална дата 31. 12. 2012 г. с решение на СГС, вписано в ТР на 01. 04. 2016
г., прекратило е дейността си от 24. 02. 2015 г., а от 15. 11. 2016 г. е лишено
от възможността да управлява и да се разпорежда с имуществото си. Същевременно
лицето Н.П.Ж. е било назначено за оперативен счетоводител от 22. 11. 2012 г.,
като за времето до м. февруари 2017 г. е
използвал нотариално заверено пълномощно за подаване на данни по електронен път
пред НОИ, дадено от управителя на дружеството А. Ц., който е бил освободен от
длъжността по негова молба от 15. 10. 2012 г., вписана в ТР на 16. 04. 2013 г.
При направена справка в ТР е установено също, че всички представляващи
дружеството са заличени от 14. 05. 2013
г. След обявяването на несъстоятелността за синдик на дружеството е назначена
Ралица Топчиева, на която не са предоставени каквито и да било търговски книги
на дружеството, нито трудова и осигурителна документация. Последният финансов отчет на дружеството е от
2011 г. Отчетено е, че контролните
органи на ТП на НОИ - София са в обективна невъзможност да извършат ревизия по
разходите на ДОО в "Меком" АЗ в несъстоятелност. Резултатите от
проверката са обективирани в протокол № КП – 5-21-00569285 / 22. 05. 2019 г. (л.
44 и 45).
Въз основа на резултатите от проверката са издадени задължителни
предписания №
ЗД-1-21-00569340 / 22.05.2019 г. по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО за заличаване
на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за жалбоподателя за периода 01. 04.
2013 – 28. 02. 2017 г. (л. 46). Данните са заличени на 29. 08. 2019 г., което
е дало основание на ръководителя на осигуряването за безработица на основание
чл. 54ж, ал. 1 от КСО да издаде разпореждане № 181-00-421-2 / 28.01.2020 г.,
с което е изменено разпореждане № 181-00-421-1 / 07.03.2017 г. досежно размера
и периода на отпуснатото в полза на жалбоподателя парично обезщетение за безработица,
като дневният размер на обезщетението е намален на 24,12 лв. , а периодът на обезщетението е редуциран до 30.09.2017 г. (л. 37 от делото).
Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 11.02.2020 г., не е обжалвано и е
влязло в сила.
Малко след
посоченото по-горе разпореждане е издадено и разпореждане № 181-00-421-4 / 04.
02.2020 г. на ръководителя за осигуряването за
безработица (л. 35), с което е постановено възстановяване на добросъвестно
полученото от жалбоподателя обезщетение за безработица за периода 01. 02. 2017
г. - 30. 09. 2017 г. в размер на 8235. 15 лева. Несъгласен с издаденото разпореждане Н. Ж. е подал жалба до директора на ТП на НОИ
– Силистра по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО (л. 9-11). По жалбата директорът на
НОИ се е произнесъл с решение № 1040 - 18 - 26 / 25. 03. 2020 г. (л 21), с
което оспореното разпореждане е отменено поради липса на мотиви и преписката е
върната за ново произнасяне.
В изпълнение на
дадените указания ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ –
Силистра е постановил разпореждане № 181-00-421-8/ 15.07.2020 г., с което е наредено
възстановяването на добросъвестно полученото от жалбоподателя парично
обезщетение за безработица за периода 01. 02. 2017 г. - 30. 09. 2017 г. в
размер на 8235. 15 лева. Мотивите на органа са свързани с извършеното
заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО,
подадени от "Меком" АД относно жалбоподателя, в резултат на
което зачетеният на лицето при отпускането на парично обезщетение за безработица осигурителен стаж с
осигуряване на риска "безработица" при посочения осигурител обективно
не съществува, поради което е преразгледано правото на парично обезщетение на
лицето и е преценено, че полученото в повече обезщетение следва да бъде
възстановено. При оспорването на това разпореждане по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО ответникът го е
потвърдил, постановявайки решение №
Ц1040-18-23 / 03.09.2020 г. (л. 6 и 7), чиято законосъобразност е предмет на
настоящото производство, в което предвид
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността
на обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК -
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.
Оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ –
гр. Силистра е валиден административен
акт, издаден от административен орган в кръга на неговата компетентност и в
предписаната от закона форма. В обжалвания акт са посочени изчерпателно
фактическите и правните основания за издаването му, а в производството по
постановяването му не се констатират нарушения на процесуални правила.
Спорът в настоящото производство е съсредоточен около това налице ли са
били материалноправните предпоставки по чл. 114 КСО за възстановяване на
полученото обезщетение за безработица.
Разпоредбата на чл. 114 от КСО регламентира възстановяването на
неоснователно получени суми за осигурителни плащания, като ал. 1 на текста
предвижда безусловно връщане на недобросъвестно получените суми заедно с
лихвата по чл. 113, а ал. 2 изброява изчерпателно случаите, при които
добросъвестно получени суми подлежат на възстановяване, като предвижда възстановяването
на сумите да е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. В
настоящият случай органът се е позовал на хипотезата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, предвиждаща
възстановяване на добросъвестно получени суми, когато след изплащането им са представени
нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера
и срока на изплащане. Тя несъмнено е налице, тъй като със заличаването
на 29. 08. 2019 г. на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени от "Меком" АД относно
жалбоподателя, се променя както базата, въз основа на която се изчислява
размера на обезщетението за безработица съгласно чл. 54б КСО, така и базата,
въз основа на която се определя срока на обезщетението - чл. 54в КСО. В тази
връзка са възникнали предпоставки по чл. 54ж, ал. 2, т. 1 КСО за изменение на разпореждане № 181-00-421-1 / 07.03.2017 г. досежно размера и периода на отпуснатото в полза на жалбоподателя парично
обезщетение за безработица, което е станало с постановяването разпореждане № 181-00-421-2 / 28.01.2020 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ – Силистра.
С влизането му в сила е отпаднало основанието, на което жалбоподателят е
получил по-високия размер на обезщетението за периода 01. 02. 2017 г. - 30. 09.
2017 г. в размер на 8235. 15 лева. С отпадането на основанието за плащане и
съгласно чл. 54ж, ал. 3 КСО за лицето
е възникнало задължение за възстановяване на посочената сума за визирания
период, респ. настъпили са условията за постановяване на решение по чл. 114,
ал. 2, т. 2 от КСО. В този смисъл материалноправните предпоставки за
постановяването на оспорения акт са били налице, поради което не е налице
отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.
Оспореното решение несъмнено съответства и на целта
на закона. Разпоредбата на чл. 114 КСО цели защита на бюджета на държавното
обществено осигуряване чрез създаване на механизъм за възстановяване на
недължими плащания. Посредством решението тази цел ще бъде постигната, поради
което не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК.
В заключение на изложеното съдът намира, че
жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Въпреки изхода на делото настоящата инстанция намира искането на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за неоснователно. Разпоредбите на чл. 120, ал. 1
и ал. 2 КСО се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в КСО,
която да предвижда отговорност на жалбоподателя за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника, ако последният е бил защитаван от юрисконсулт, при
отхвърляне на жалбата му, означава, че такова не се дължи (в подобен смисъл Определение
№ 7536 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8577/2017 г., VI о.). Подобна
регламентация е налице в чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, по който има обилна практика
относно недължимост на юрисконсултско възнаграждение на ответника при
отхвърляне на иска. Целта и на двете разпоредби е да улесни максимално достъпа
до правосъдие на гражданите и да намали на неблагоприятните финансови последици
за тях при отхвърлянето на жалбите им,
респ. исковете им.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд гр. Силистра
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Н.П.Ж. с ЕГН – ********** *** срещу
Решение № Ц 1040-18-23/ 03. 09. 2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Силистра,
потвърждаващо Разпореждане №
181-00-421-8/ 15. 07. 2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ – Силистра, с което е разпоредено възстановяване на добросъвестно
получено парично обезщетение за безработица
в размер на 8235. 15 (осем хиляди двеста тридесет и пет лв. и петнадесет
ст.) лева за периода 01. 02. 2017 г. до 30. 09. 2017 г. , на основание чл. 114,
ал. 3 от КСО във връзка с чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: