Решение по дело №1590/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по жалба на „ТЕХНОФЕР“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Аспарухово, Южна промишлена зона, представлявано от управителя П. С.Д., чрез адв.М.Т., против мълчалив отказ на областен управител на област с административен център - Варна, по заявление вх. № РД-23-2600-95/05.06.2023г. за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост или за отписване на имота от актовите книги за имот - сграда ***, гр.Варна.

Жалбоподателят твърди, че съгласно чл.82а, ал.1 ЗДС издаването на исканото удостоверение представлява административна услуга по смисъла на §1, т.2 ДР на Закона за администрацията, като административният орган не се е произнесъл по искането в срока по чл.57, ал.1 АПК и е налице мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 АПК. В молба С.д. № 12182/24.08.2023г. излага подробни съображения за допустимост на жалбата. Сочи, че направеното в хода на административното производство изявление за липса на правен интерес, касае единствено поземления имот, не и сградата, която е предмет на исканата административна услуга. Твърди, че липсва нормативно изискване за представяне на удостоверение за идентичност, поради което непредставянето му не представлява нередовност. Твърди и че предвид гарантираната от закона общодостъпност на актовите книги за имотите - държавна собственост съгласно чл.77, вр. чл.82а ЗДС, не е необходимо да доказва пряк и непосредствен правен интерес от извършване на исканата услуга. Сочи и че в други административни производства, инициирани по идентични искания, ответникът не е приел наличието на същите нередовности и е издал исканите удостоверения.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Т., който поддържа жалбата на наведените в нея и в молба С.д. № 12182/24.08.2023г. основания. Иска отмяна на мълчаливия отказ и връщане на преписката с указания за извършване на исканата услуга. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна - областен управител на област с административен център - Варна, чрез юрк.Г. Д., оспорва жалбата по подробни съображения в придружаващото преписката писмо вх.№ 10740/17.07.2023г. Прави възражение за недопустимост на производството поради липсата, както на изричен, така и на мълчалив отказ. Счита, че волеизявлението за издаване на удостоверителен документ, представляващо индивидуален административен акт, е подчинено на изискването за допустимост и основателност, като заявителят следва съгласно чл.27, ал.2, т.5 АПК да обоснове правния си интерес. Отделно сочи, че срокът за произнасяне започва да тече от окомплектоване на преписката и отстраняване на нередовностите по заявлението, а в случая такова не е налице.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрк.Д., която поддържа писменото становище. Сочи, че за извършването на административната услуга не е достатъчно само подаването на искане, т.к. издаването на административен акт е свързано с проверка за наличие на правен интерес, а впоследствие, и с наличие на визираните в закона материалноправни предпоставки. Тоест, административният орган следва да извърши преценка на правния интерес на заявителя, основан от заявената необходимост от удостоверяване, признаване, предявяване и погасяване на права или задължения. В случая самият жалбоподател е уведомил административния орган, че за него не е налице правен интерес от исканата административна услуга, поради което и съгласно АПК му е предоставена възможност да отстрани недостатъците в заявлението. Тъй като нередовностите не са отстранени, производството е висящо и в този смисъл не е налице нито изричен, нито мълчалив отказ. По изложените съображения счита производството за недопустимо, а алтернативно - моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 05.06.2023г. с вх.№ РД-23-2600-95, жалбоподателят „ТЕХНОФЕР“ ЕООД подал чрез адв.Т. заявление до областния управител на област с административен център - Варна, за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост или отписване от актовите книги на имот: сграда с ид.***, находящ се в гр.Варна, р-н Аспарухово, Южна промишлена зона - услуга 1972.

С писмо РД-23-2600-95(1)/06.06.2023г. областният управител уведомил заявителя, че за изпълнение на услугата и установяване на съставен Акт за държавна собственост за ПИ с ид. 10135.5501.248, към заявлението следва да представи допълнително удостоверение за идентичност на имота, в който е разположена сградата от съответната община по всички предходни планове и карти. Указано е, че съгласно чл.30, ал.2 АПК, срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите.

С писмо РД-23-2600-95(2)/06.06.2023г. областният управител уведомил кмета на Община-Варна, че във връзка с подаденото заявление вх.№ РД-23-2600-95/05.06.2023г. от „ТЕХНОФЕР“ ЕООД, съгласно чл.36, ал.7 АПК е необходимо да се изпрати в 7-дневен срок пълната административна преписка по съставяне на Акт за общинска собственост № 5601/26.03.2009г., т.к. [в областна администрация] няма предадено копие от същия съгласно изискванията на чл.58 от Закона за общинската собственост.

С вх.№ РД-23-2600-95(3)/09.06.2023г. „ТЕХНОФЕР“ ЕООД заявило, че не разполага с изисканото удостоверение за идентичност на имота, в който е построена сградата, нито твърди да притежава право на собственост върху същия, поради което за него липсва правен интерес от заявяване на такава услуга и е в невъзможност да представи изисканото удостоверение. Посочено е още, че в подаденото заявление имотът е индивидуализиран с посочване на идентификатор по действащите КККР, поради което предметът на исканата услуга е ясно посочен и по арг. от разпоредбите на чл.71 ЗДС и чл.60, т.1-7 ЗКИР, наличието или липсата на АДС би следвало да е възможно да се установи по посочения идентификатор. Изразено е и становище, че непредставянето на изисканото удостоверение не представлява нередовност в заявлението, поради липса на изрично постановено в нормативен акт изискване за представянето му. Съответно, не са налице основания за спиране на срока за изпълнение на заявената административна услуга, изтекъл на 08.06.2023г. За улеснение е посочено и че процесната сграда е била включена в капитала, евентуално - предоставена за стопанисване и управление на „ФЕНИКС РЕКОМ“ ЕАД, представляващо при създаването си държавно търговско дружество, чийто акции са предмет на продажба по реда на ЗППДОП, за което представя Договор за приватизация от 06.10.1995г.

С писмо рег.№ РД-23-2600-95(4)/15.06.2023г. областният управител уведомил заявителя, че при проверката по представените документи по чл.27, ал.2 АПК, е установено, че не е налице правен интерес от извършването на исканата административна услуга, поради което на основание чл.30, ал.2 АПК е необходимо в 3-дневен срок да представи доказателства за правен интерес. Указано е и че всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в Закона за достъп до обществената информация.

С рег. № РД-23-2600-95(5)/20.06.2023г., жалбоподателят подал молба до областния управител за произнасяне по подаденото заявление. В същата посочил, че съгласно разпоредбите на чл.77 и чл.82а ЗДС, за извършване на исканата услуга не е налице необходимост от изрично обосноваване на пряк и непосредствен правен интерес, както и че считано от 08.06.2023г. е налице мълчалив отказ от извършване на исканата административна услуга.

С писмо рег.№ РД-23-2600-95(6)/23.06.2023г., областният управител уведомил кмета на Община-Варна, че след справка през портала на СГКК е установено, че за ПИ 10135.5501.248 и сграда *** е вписано „Индустриално-технологичен парк Варна“ ЕАД с Апорт № 38, том 3, рег.№ 1121, дело 177/22.01.2018г. на СВ-Варна, като едноличен собственик на капитала на дружеството е Община-Варна. В тази връзка са изискани: копия на всички планове, карти, разписни листи и заповеди /графична и текстова част/, за ПИ 10135.5501.248; информация за изградените в имота сгради /строителни книжа, документи за собственост и др./ - при наличие на такива, копие от същите; копие от АДС за имота, съставен преди 01.06.1996г., ведно с преписката към него; Удостоверение за идентичност на ПИ с ид.10135.5501.248.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.82а, ал.1 от ЗДС за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост, за наличие или липса на претенции за възстановяване на собствеността и на удостоверение, че имотът е отписан от актовите книги на имотите - държавна собственост, се заплащат такси в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Издаването на исканото удостоверение от ответника представлява административна услуга по смисъла на § 1, т.2 от ДР на Закона за администрацията. Същевременно съгласно § 8 от ПЗР на АПК уредените в Кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго.

Съгласно чл.58, ал.1 от АПК, непроизнасянето на компетентния административен орган в срок се приравнява на мълчалив отказ да се издаде претендирания административния акт. По силата на законовата фикция, мълчаливият отказ е приравнен на административен акт и подлежи на обжалване в срока по чл.149, ал.2 от АПК.

В конкретния случай заявлението за извършване на услугата е подадено на 05.06.2023г. На основание чл.57, ал.2, вр. с § 8 от ПЗР на АПК, административната услуга е следвало да бъде извършена до 7 (седем) дни от датата на започване на производството, т.е. срокът за издаване на удостоверението изтича на 12.06.2023г. До изтичане на така определения срок исканото удостоверение не е издадено, поради което е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 АПК.

Неоснователно ответната страна навежда доводи, че в случая липсва формиран мълчалив отказ, т.к. съгласно чл.30, ал.2 АПК производството по заявлението било оставено без движение за изпълнение на указанията, дадени в писмо № РД-23-2600-95(1)/06.06.2023г. - за представяне на удостоверение за идентичност на имота, и писмо № РД-23-2600-95(4)/15.06.2023г. - за обосноваване на правен интерес от извършване на исканата услуга.

От една страна указанията в писмо № РД-23-2600-95(1)/06.06.2023г. не са съобразени с предмета на искането, което се отнася за сграда с ид.***, а не за ПИ с ид.10135.5501.248. В този смисъл и изявлението на заявителя в отговор № РД-23-2600-95(3)/09.06.2023г. - че няма интерес от извършване на услугата за поземления имот, неправилно е интерпретирано като признание за липса на правен интерес от исканата услуга и за сградата. Основателно жалбоподателят поддържа и че посочването на идентификатора на сградата по одобрените КККР е достатъчно за идентификацията й за целите на исканата услуга, поради което изисканото удостоверение за идентичност на ПИ, в който сградата е разположена, не е било необходимо за разглеждане на заявлението.

От друга страна, указанията в последващото писмо № РД-23-2600-95(4)/15.06.2023г., са дадени след изтичане на срока за произнасяне по заявлението - т.е. при вече формиран мълчалив отказ. Отделно, с оглед разпоредбите на чл.77 и чл.82а ЗДС, основателно жалбоподателят поддържа, че не е необходимо да доказва пряк и непосредствен интерес от исканата административна услуга. Предвид изричната регламентация в чл.82а ЗДС неправилно в хода на производството му е и указвано, че може да се снабди с исканото удостоверение по реда на ЗДОИ.

В контекста на изисканите от кмета на Община-Варна документи - планове и строителни книжа, не са налице и основания за продължаване на срока за произнасяне, т.к. фактът, че имотът е апортиран в капитала на търговско дружество, не е пречка за извършване на услугата, респ. не представлява основание по чл.57, ал.2/чл.57, ал.4 АПК за удължаване на срока за произнасяне по заявлението за извършване на услугата.

При изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че жалбата е депозирана срещу годен за обжалване административен акт – мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 АПК за извършване на заявената административна услуга.

Съгласно чл.149, ал.2 АПК, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Жалбата, инициирала настоящото производство, е подадена на 12.07.2023г., т.е. в срока по чл.149, ал.2 АПК.

С оглед гореизложеното, жалбата е подадена от надлежна страна, срещу годен за оспорване акт и в указания от чл.149, ал.1 АПК 14-дневен срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на производството е мълчаливият отказ на областен управител на област с административен център - Варна, за извършване на административна услуга по заявление вх.№ РД-23-2600-95/05.06.2023г., по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закон за администрацията /ЗА/ и чл.82а от Закона за държавната собственост.

Съгласно чл.5а, ал.5 от ЗА, когато нормативен акт не определя конкретно органа или организацията, която да осъществи административното обслужване, административната услуга се извършва от органа, на който е възложено прилагането на съответния акт, или от организацията, която осъществява съответната дейност. В случая административната услуга съгласно ЗДС следва да бъде извършена от областна администрация на област - Варна.

При извършването на административната услуга, административният орган следва да се произнесе по съдържащото се в молбата искане, а ако съществуват причини, поради които исканата услуга не може да бъде предоставена, това следва да е подробно мотивирано.

В настоящия случай без каквито и да са мотиви административния орган е отказал извършването на исканата услуга. Освен липсата на мотиви за извършения отказ, в настоящото производство не се доказа от ответната страна и наличие на пречки за извършване на исканата услуга.

Съгласно чл.75 от ЗДС, в министерствата, ведомствата и областните администрации, които съставят актове за държавна собственост, се създават главен регистър и спомагателни регистри по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие. Главният регистър и спомагателните регистри се водят от длъжностно лице, оправомощено от министъра, ръководителя на ведомството или областния управител, а съгласно чл. 76 от ЗДС актовете за държавна собственост, главният регистър и спомагателните регистри се съхраняват безсрочно.

Съгласно чл.77 ЗДС, актовите книги за имотите - държавна собственост, са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях при условия и по ред, определени в Правилника за прилагането на закона.

Съгласно чл.82а, ал.1 ЗДС, за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост, за наличие или липса на претенции за възстановяване на собствеността и на удостоверение, че имотът е отписан от актовите книги на имотите - държавна собственост, се заплащат такси в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Съгласно Списъка с административните услуги, извършвани от областна администрация, съставен на основание чл.61, ал.1, т.2 от Закона за администрацията, издаването на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост, или за отписване на имота от актовите книги, е административна услуга 1972. Същата - както е публично оповестено на сайта на Областна администрация - Варна, се извършва на основание чл.587, ал.1 ГПК и на основание чл.77, чл.82а ЗДС.

В случая административният орган е сезиран с искане във втората хипотеза - за извършване на услугата на основание чл.77 и чл.82а ЗДС. Преценката дали исканата услуга следва да бъде извършена, се осъществява не на произволно избрани от областната администрация критерии, а на основа естеството на исканата услуга. В процесния случай е поискано единствено удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост на имот, поради което изискваните от областната администрация документи в хода на производството, от заявителя, и от кмета на община Варна, са неотносими към естеството на исканата услуга.

За целта на услугата е необходимо единствено идентификация на имота, което е направено от заявителя още със заявлението, в което е посочен идентификатора на сградата съгласно одобрените КККР.

Следователно в настоящия случай областният управител е бил сезиран с искане за извършване на услуга, за която не е имал основания да откаже.

Единствената призната от закона възможност за процедиране на задължения субект е да предостави съответната административна услуга или да откаже предоставянето й, за което писмено да бъде уведомен заявителя, но в предвидените за това законоустановени срокове.

Като не се е произнесъл в законоустановения седмодневен срок и при наличие на предпоставките за това, областният управител на област с административен център-Варна е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ, който следва да се отмени, а преписката да бъде върната на административния орган за произнасяне по заявлението на „ТЕХНОФЕР“ ЕООД с вх.№ РД-23-2600-95/05.06.2023г. за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост или за отписване от актовите книги за имот: сграда с ид.***, обл.Варна, гр.Варна, район Аспарухово, Южна промишлена зона, при спазване на указанията в мотивите на настоящото решение.

На основание чл.174, вр. чл.57, ал.2 АПК, следва да се определи 7-дневен срок, от влизане в сила на решението, за извършване на исканата административна услуга. Препис от съдебното решение следва да се изпрати на компетентния орган по чл.307, ал.3 от АПК – Главния инспекторът към МС.

С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, а именно 1050,00лв., от които 50,00лв. за държавна такса и 1000,00лв. адвокатско възнаграждение, което видно от фактура № 396/07.07.2023г. и разписка към нея от същата дата, е изплатено изцяло в брой. Възнаграждението е в минималния размер, предвиден в чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ – ми състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалбата на „ТЕХНОФЕР“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, р-н Аспарухово, Южна промишлена зона, представлявано от управителя Петър Стефанов Добрев, мълчалив отказ на областния управител на област с административен център - Варна, да се произнесе по заявление с вх.№ РД-23-2600-95/05.06.2023г. за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост или за отписване от актовите книги за имот: сграда с ид.***, обл.Варна, гр.Варна, район Аспарухово, Южна промишлена зона.

ВРЪЩА преписката на областния управител на област с административен център Варна за произнасяне по заявление с вх.№ РД-23-2600-95/05.06.2023г. на „ТЕХНОФЕР“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, при съобразяване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок за извършване на административната услуга по заявление вх.№ РД-23-2600-95/05.06.2023г. на „ТЕХНОФЕР“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение.

ОСЪЖДА Областна администрация - Варна да заплати на „ТЕХНОФЕР“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, р-н Аспарухово, Южна промишлена зона, представлявано от управителя Петър Стефанов Добрев, разноски за производството в размер на 1050 (хиляда и петдесет) лева.

Препис от съдебното решение, след влизането му в сила, на основание чл.174 от АПК да се изпрати на Главен инспекторат към МС за предприемане на действия по чл.307, ал.3, вр.чл.302 от АПК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: