Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 197
Гр. Габрово, 28.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски районен съд в
публично съдебно заседание на 25.04.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Христо Христов
При секретаря Даниела
Марчева, като разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 1610 по описа за
2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води по иск на Р.С.С., с ЕГН **********, с адрес: ***7 срещу "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.
Димитров" № 1 за заплащане на обезщетение.
І.
Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за
претендраните права и възражения:
1. От страна на ищцата:
Сочи, че на 07.06.2018г.
около 9 часа сутринта се движел с велосипеда си по ул. „Орловска" в град
Габрово в посока центъра на града по път с предимство, когато на кръстовището
между ул. „Орловска" и ул. „Дунав" лек автомобил Тойота Авенсис с
per. № ЕВ6725АР, управляван от В.М.Б., не спрял на пътен знак Б2 „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!", отнел предимството му, в
резултат на което възникнало пътно-транспортно произшествие /ПТП/. Блъснал се с
велосипеда си в предния ляв калник на автомобила, като в резултат на удара
прелетял над предния капак на автомобила и паднал на пътното платно по гръб - с
тил и ляво рамо. При удара си в автомобила доверителят счупил и неговото ляво
странично огледало. В резултат на силния удар велосипедът му също се прехвърлил
над предния капак на автомобила и се приземил от дясната му страна.
След подаден сигнал на
тел. 112 ПТП-то било посетено от екип на сектор „Пътна полиция" при ОД на
МВР - Габрово, като бил съставен Протокол за ПТП № 1687657 съгласно чл. 2, ал.
1, т. 2 от Наредба № 1з-41 от 12 януари 2009г. (Обн. ДВ. бр.8/2009г.). Изготвен
бил и снимков материал. На виновния за настъпването на ПТП водач бил съставен
АУАН серия „Д" № 523207 за нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.
Към датата настъпване на
ПТП лек автомобил Тойота Авенсис, с peг. № ЕВ6725АР бил собственост на Т.И.Б., с ЕГН **********,
като съгласно чл. 477, ал. 2 от Кодекса за застраховането гражданската
отговорност на виновния за настъпването на ПТП водач на лекия автомобил - В.М.Б.
била обект на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите", съгласно сключен застрахователен договор със
"Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве" АД,
обективиран в Полица BG/30/117003149953, с период на покритие 04.12.2017г. - 03.12.2018г. В.М.Б.
имала качеството застрахован по смисъла на посочената разпоредба от КЗ. Въз
основа на това и съгласно чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ застрахователното
дружество покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица,
в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по
пътищата неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане.
В резултат на
възникналото ПТП на ищеца били причинени следните травматични увреждания:
контузия на тилната част на главата и шията с болезненост, контузия на горната
част на гърба вляво и по задната повърхност на лявото рамо, с болезненост и наличие
на дълбоко широко охлузване по задната повърхност на рамото, охлузвания външно
на левия лакът, на дясното коляно и на лявата подбедрица, кръвонасядане по
вътрешната повърхност на лявото бедро и коляно. Пострадалият изпитвал силни и
интензивни болки по време на зарастване на раните, което отнело около един
месец. В периода на възстановяване на раните приемал обезболяващи лекарства -
аналгетици. В резултат на падането и удара в областта на тила имал силно
главоболие и е изпитвал гадене, особено при ставане от клекнало или легнало
положение.
На 19.06.2018г. му бил
извършен преглед от д-р Я.К. - Началник на отделение по съдебна медицина при
МБАЛ „Д-р Тота Венкова" АД - Габрово, въз основа на който било издадено
Съдебномедицинско удостоверение № 80/2018г. В същото били отразени причинените
му травматични увреждания, които не били отшумели въпреки изминалия период от
12 дни след ПТП - то. За извършения преглед ищецът заплатил такса в размер на
45 лева, която също подлежала на обезщетяване. При завеждането на Щета №
0801-001399/2018-02 - за обезщетяване на претърпените от ищеца мнеимуществени
вреди фискалният бон за заплатената такса в размер на 45 лева бил представен в
оригинал на застрахователя.
В резултат на
произшествието ищецът претърпял шок и силен стрес, като и към настоящия момент
имал пристъпи на главоболие, отпадналост, замаяност и епизоди на сърцебиене.
След произшествието пострадалият не можел да спи нормално, сънувал кошмари,
непрекъснато мислел за събитието, в съзнанието му често изниквали сцени от
преживяното ПТП, изпитвал страх при
движение с велосипед в градска среда, избягвал часовете и улиците с натоварен
трафик, заобикалял мястото на инцидента. Всичко това значително нарушавало
нормалния ритъм на ежедневието му, тъй като велосипедът бил негово основно
средство за придвижване. Изпитвал и силно притеснение от раните си, особено
пред жената, с която живее на съпружески начала и малката си дъщеря.
Настроението му често се сменяло без видима причина, станал угрижен и потиснат.
Обезпокоен от състоянието
си на 31.07.2018г. посетил „ИПСПМП Кабинет за психично здраве - доктор Донка
Господинова" в град Габрово, където след извършен обстоен преглед му била
поставен диагноза „Посттравматично стресово разстройство", с код по МКБ10:
F 43.1.
Назначено му било лечение с Есобел 10мг/24ч, Лорапам 1 мг/24 часа и Депакин
ЗООмг. Издадено било Медицинско удостоверение с изх. № 233/31.07.2018г. и
Рецептурна бланка Серия „А", № 17 527147 от 31.07.2018г. За прегледа
заплатил такса в размер на 30 лева, а за закупуване на предписаните лекарства
сумата от 38 лева, съгласно приложени към исковата молба фактура и фискален
бон. Тези суми също подлежали на обезщетяване. Общият размер на претърпените
имуществени вреди, подлежащи на обезщетяване била в размер на 113 лева, формиран
както следва: 45 лева заплатена такса за медицински преглед и издаване на
Съдебномедицинско удостоверение № 80/2018г., 30 лева - заплатена такса за
преглед в Кабинет за психично здраве и издаване на Медицинско удостоверение с
изх. № 233/31.07.2018г. и 38 лева - цена на закупени лекарства.
Съгласно чл. 498 от КЗ
на 21.06.2018г. отправил писмена застрахователна претенция пред застрахователя
на виновния водач, в резултат на което от страна на „ЗАД ДаллБогг: Живот и
здраве" АД били заведени следните щети (преписки):
2.
Щета № 0801-001399/2018-01 - за обезщетяване на имуществените вреди, резултат от увреждания на велосипеда на ищеца и
3.
Щета
№ 0801-001399/2018-02 - за обезщетяване на
претърпените от него неимуществени вреди.
Относно претенцията за
неимуществени вреди, по искане на застрахователя било подадено нарочно
заявление, с посочване на размера на претендираното към онзи момент
обезщетение.
На 06.07.2018г.
застрахователят заплатил обезщетение в размер на 105 лева по Щета №
0801-001399/2018-01 за обезщетяване на имуществените вреди, причинени на ищеца
от процесното ПТП, възникнало на 07.06.2018г. Съгласно пълномощно, отговарящо
на изискванията на чл. 338 от КЗ, обезщетението било заплатено по банкова
сметка ***. М.М.А. в „Първа инвестиционна банка" АД. С изплащането на това
обезщетение застрахователят признал, че виновен за настъпване на
ПТП - то е водачът на лек автомобил Тойота Авенсис с per.
№ ЕВ6725АР - В.М.Б..
На
13.07.2018 г. получил Уведомление с изх. №
2710/12.07.2018г. на „ЗАД ДаллБогг:Живот и здраве" АД, с
което застрахователят отказвал изплащането на обезщетение за претърпените от Р.С.С.
неимуществени вреди, резултат от процесното ПТП по Щета №
0801-001399/2018-02. Изложените в същото мотиви били изцяло
необосновани, като на практика с посоченото Уведомление (което представлявало
отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по арг. от чл. 496, ал.
2, т. 2 във
вр. с чл. 108,
ал. 4 и ал. 1, т.
2 от КЗ). От увреденото лице, като ползвател на застрахователна
услуга, в нарушение на разпоредбата на чл.
106 от КЗ, се изисквало представянето на допълнителни
доказателства, за които не бил уведомен при завеждане на щетата и за които били
налице нормативни пречки и липса на правна възможност за осигуряването им. В
посоченото уведомление дори името на виновния водач било сгрешено.
ИСКАНЕТО НА ИЩЕЦА Е съдът да постанови решение, с което да осъди "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД с ЕИК ********* да му заплати:
4.
сумата 3000 (три хиляди) лева -
дължимо обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите" за претърпени неимуществени
вреди, резултат от ПТП, възникнало
на 07.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането -
07.0б.2018г. до датата на окончателното плащане;
5.
сумата 113 лева (сто и тринадесет) лева -
дължимо обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите" за претърпени имуществени
вреди, резултат от ПТП, възникнало
на 07.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба до датата на окончателното плащане, както и
направените разноски по делото.
2. От страна на
ответника:
Не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите" към момента на процесното ПТП по отношение собствеността
и ползването на лек автомобил с peг. № ЕВ 6725 АР, собственост на Т.И.Б., възникнало от
процесната полица с № BG/30/117003149953, което обстоятелство
да бъде отделено от съда като безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Оспорва иска по основание и размер, както
следва:
1.
Оспорва механизма
на ПТП, описан в исковата молба. Не кореспондирало с действителността твърдението, че В.Б. не спряла на знак „Б2".
Същата спряла, като впоследствие бавно започнала да „изнася" управлявания
от нея автомобил напред, тъй като видимостта й към пътя с предимство (ул.
Орловска) била ограничена от паркираните
по продължението на улицата автомобили, както и от висящите от строежа в
съседство пана и мрежи.
2.
Ударът бил значително по-лек от описаното в исковата
молба. Лекият автомобил се движел с минимална скорост, като госпожа Б. спряла
движението си в момента, в който имала видимост към пътя. Поради ограничената
видимост и поради тесния профил, характерен за велосипедистите, тя не можела да
види или да предвиди наличието на преминаващ в този момент велосипедист. В
момента, в който госпожа Б. спряла автомобила си, за да се огледа, ищецът се
блъснал в преден ляв калник, като при удара било деформирано
предното колело на велосипеда, а Р.С. паднал на асфалта, като веднага се е
изправил, започнал да й се извинява и отказал да бъде извикана „Спешна
помощ".
3.
Исковата
претенция била неоснователна, тъй като не била налице причинно-следствена връзка между травмите,
твърдени от Р.С., и процесното ПТП. Посещението при лекар за издаване на медицинско удостоверение било
направено 13 дни след ПТП, което поставя под въпрос обективността на преценката за травми с давност отпреди 13 дни, а още
по-малко достоверна била преценката за пряката връзка между
тези увреждания и ПТП от 07.06.2018 г. Дори и травмите да отговаряли по вид и степен да са получени при ПТП, това не била единствената възможност за механизма на тяхното
получаване. Те можели да бъдат получени в резултат на най-различни ситуации
от ежедневието, които да настъпели в продължение на тези 13 дни.
4.
Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за претърпени
неимуществени вреди като несъответстващо на реално претърпените болки и
страдания. Предявените претенции в размер на 3000 лв. бил напълно необосновани и не кореспондирали с принципа на справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Претърпените от ищеца телесни увреди, дори и съдът да приемел, че били настъпили в резултат на ПТП, били пренебрежимо леки,
а възстановителният период, доколкото изобщо можело да се
говори за такъв, бил твърде кратък. За това безспорно говори фактът, че дори и
ищецът ги пренебрегнал, като не предприел никакво лечение, не се е консултирал
с лекар, не му били правени изследвания.
5.
Относно претенцията за обезщетяване
на имуществени вреди, съдът следвало да остави без разглеждане искането за изплащане
на 30 лв. за преглед в „ИПСПМП Кабинет за психично здраве - доктор Донка
Господинова", както и на 38 лв. разходи за закупуване на медикаменти
поради причините, че
относно тях нямало заявена претенция пред застрахователя.
6.
Претенцията за
имуществени вреди в размер на 45 лв. била неоснователна
не само поради всички гореизложени причини, а и защото този разход не бил свързан с лечението на травмите, а бил направен от
ищеца доброволно и по причини, различни от здравословните. Подобни разходи не
подлежали на обезщетяване по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите".
7.
Претендираната в
частта за разноските сума от 170 лв. за заплатена държавна такса не отговаряла на дължимата.
8.
Акцесорният иск
за лихва бил неоснователен поради съображения за неоснователност
на главния иск. Ако съдът все пак го преценял като
основателен, според Кодекса за застраховането, лихва се дължала за периода след изтичане на 3-месечния срок, в който застрахователят
има право да се произнесе по извънсъдебната претенция. Застрахователят не бил направил мотивиран отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.
С Уведомление негов изх. № 2710/12.07.2018 г., приложено от ищеца към
исковата молба, изискали допълнителни документи с цел установяване на наличието
на основание за изплащане на застрахователно обезщетение и на евентуалния му
размер. Изискването на допълнителни документи по случая било абсолютно наложително, тъй като по извънсъдебната претенция им били предоставени само КП за ПТП и съдебномедицинско удостоверение /СМУ/ от значително по-късна дата. Това било видно от
Заявлението от ищеца, което ищецът приложил към исковата молба. Това било крайно ограничена документация, особено в частта за
медицинска документация, която не позволявал на
застрахователя да се произнесе и да ликвидира щетата по извънсъдебен ред.
ІІ. Съдът като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност от фактическа и правна
страна намира следното:
1. Правна квалификация:
А. Пред съда се
предявени осъдителни искове с правно основание чл. 493 ал. 1 т. 1 от КЗ за
заплащане на имуществени и неимуществени вреди, с акцесорна претенция за
осъждане на ответника да заплати лихва върху претендираните суми от деня на
увреждането до окончателното й изплащане, която не представлява самостоятелен иск.
Б. Възражението на
ответника за съпричиняване има правно основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.
2. Обстоятелствата, имащи значение за спора са:
А. Относно предявените искове по чл. 493 ал. 1 т. 1 от КЗ:
- извършено
противоправно деяние от третото лице В.М.Б. при управление на МПС, застраховано
при ответника по задължителна застраховка "Гражданска отговорност";
- получено телесно
увреждане от ищеца;
- настъпили
неимуществените вреди вследствие на телесното увреждане и имуществените
- причино – следствена
връзка между противоправно деяние на В.М.Б. и настъпилите увреждания на ищеца;
- вид на претърпените от
ищеца имуществени вреди и стойността необходима за възстановяване на щетите;
- вид на и интензитет на
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Б.
Относно възражението за съпричиняване по
чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.
- обстоятелствата,
характеризиращи действие или бездействие на ищеца по делото допринесли до настъпване на вредите.
3. От фактическа и правна страна:
3.1. Относно извършване на
противоправно деяние от третото лице В.М.Б. по отношение на ищеца:
От доказателствата по
делото се установява следният механизъм на протичане на ПТП:
На 07.06.2018 г., около
9 часа, при сухо, ясно време, лек автомобил „Тойота Авенсис" с peг. № ЕВ 6725 АР, управляван от В.М.Б. /свидетел по
делото/, движейки се по ул. „Дунав", достигнал кръстовището на тази улица
с ул. „Орловска" при дом с адрес „Орловска" 37. Св. Б. след спиране
на автомобила предприела действия за включване в движението по ул.
„Орловска", с маневра завиване на дясно. По същото време, по ул.
Орловска", в десния край на платното за движение по тази улица, в посока
към центъра на града се движел велосипедистът Р.С.С. /ищец по делото/ с
велосипед „Бавария Трекинг". Скоростта на движение на велосипедиста била
около 23,3-25,7 km/h. Към момента на потегляне
на лекия автомобил, велосипедистът се намирал на отстояние 13,5 -14,3 м от
мястото на последвалия удара и бил в полезрението на водачката на лекия
автомобил. При тези траектории на движение на превозните средства се осъществил
удар между предна гума и калник на велосипеда в зоната на предна странична лява
част на автомобила. При удара, лекия автомобил бил достигнал скорост около 7,2 km/h, като бил в края на фазата на ускоряване, а
водачката реагирала за спиране малко преди осъществяване на удара, закъснявайки
за това. Лекия автомобил след удара продължил движението си завивайки на дясно
и в следствие реагирането на водачката за спиране, спрял на ул. „Орловска"
с предна част към посока към центъра на града - към края на маневрата за
завиване на дясно. Ударът се осъществил в началото на маневрата на лекия
автомобил, след изминаване на около 2 метра след потеглянето. По отношение на
платното за движение, мястото на осъществяване на удара било в платното за
движение по ул. „Орловска", в зона срещу мисленото продължение на дясната
страна на платното за движение по ул. „Дунав", а в напречно направление -
на разстояние в рамките на 2,5 - 3 m на
ляво от десния край на платното за движение по ул. „Орловска". Ударът се
осъществил в мислената лента за движение на велосипеда, като при удара, лекият
автомобил достигнал при маневрата завиване на дясно косо разположение, под ъгъл
около 50° спрямо платното за движение по ул. „Орловска". Тъй като масовият
център на велосипедиста бил над нивото на предния капак, в процеса на удара
контактуването на тялото на велосипедиста с елементи от предната част било
минимално. Тялото на велосипедистът продължило движение на летеж, падане на
платното и плъзгане до установяването на асфалтовата настилка, по посоката на
движение преди удара, с начална скорост практически равна на скоростта на
велосипеда с велосипедиста при удара. Велосипедът продължил движение напред и
на ляво и се установил в зона отляво на предна лява част на лекия автомобил при
установяването на последния.
Видно от приложения по
делото Протокол за ПТП № 1687657/07.06.2018г. на ОДМВР – Габрово /официален
документ, неоспорен от страните/, ул. Дунав, преди процесното кръстовище е
сигнализирана със знак Б2 - "Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!"
Причината за настъпване
на пътно-транспортното произшествие /ПТП/ е започването и осъществяването на
маневра завиване на дясно от страна на водачката на лекия автомобил – св. В.Б.,
от изходно положение от заустванетто на ул. „Дунав" в кръстовището и с ул.
„Орловска" с цел последващо движение по ул. „Орловска", пресичайки
траекторията на движение на велосипеда в момент и при отстояние на велосипеда
от мястото на последвалия удар, който не позволяват на велосипедиста да реагира
и да предотврати удара.
Пресичайки траекторията
на движение на движещия се велосипед по улица Орловска, която е с
предимство, водачката на автомобила В.Б.
е осъщесвила противоправно деяние, а именно нарушение на чл. 50 ал. 1 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/, изискващ „на кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства
от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство”, което изискване тя не е спазила.
Фактическата обстановка, въз основа на която съдът прави
правния си извод,
се установава безспорно от приетите по делото писмени доказателства: Протокол за ПТП № 1687657/07.06.2018г. на ОДМВР –
Габрово и извършената
съдебна автотехническа експертиза /САТ/ - неоспорена от страните. В подкрепа на
същата са показанията на свидетелите Милен Гроздев Гроздев - началник
група Охрана обществен ред към РУ - Габрово и М.Е.С.-мл.
автоконтрольор, Сектор ПП на ОД на МВР – Габрово, чийто показания съдът намира
за напълно безпристрастни и обективни, тъй
като данните за ПТП са добити в рамките на професионалната им дейност, в
хода на която са посетили местопроизшествието непосредствено след
осъществяването му. Съгласно свидетеля М.Е.С. „Като пристигнах на място установих водача на МПС-то и велосипедиста,
които бяха на място. ....... Сещам се разказа на госпожата - водачът на МПС-то
- тя каза, че искала да завива на дясно и по нейни данни велосипедът много бързо я приближил – това бяха нейните думи.” Т.е., от обясненията на свидетелката Б.,
направени непосредствено след протеклото ПТП пред свидетеля С., се установява,
че причината да пресече траекторията на
движение на велосипеда е лошата й преценка за скоростта на велосипеда, а не както твърди в
показанията си пред съда, че имало препятствие /помощни съоръжения
обезопасяващи строеж или автомобил/, което пречело на видимостта й. Посоченото
твърдение на св. Б. за лоша видимост се
опоровергава и от обясненията на вещото вице, дадени при изслушването му в
открито съдебно заседание, при което то заяви:„Към момента на започване на потеглянето на този автомобил,
велосипедистът се е намирал на 13,5 до 14,3 м. Видно е, че в този обхват, с
оглед мястото на установяване и осъществяване на удара, за да имаме
ограничаване на видимостта, следва на самия ъгъл на заустването на ул. Дунав в
ул. Орловска, да има паркиран автомобил, което е технически невъзможно.
Технически невъзможно, тъй като, ако е имало такъв, велосипедистът е трябвало
да се удари в неговата странична лява страна на този автомобил. Освен това,
динамиката на движение на автомобила и факта, че нямаме прегазване, след като
велосипедистът е паднал пред автомобила в процеса на движение, означава, че има
реакция на водача на автомобила за спиране.”
Вещото лице, изпълнило
САТ, дава също така категорично заключение, че „водачката е имала техническа възможност за го възприеме и при правилна
преценка на възникналата ситуация да изчака преминаването му (да го пропусне),
след което при липса на други превозни средства да осъществи маневрата завиване
на дясно. С тези действия на водачката на лекия автомобил, произшествието е
било предотвратимо.
При възникналата ситуация велосипедистът и при реагиране за
аварийно спиране, към момента на потегляне на лекия автомобил, не разполага с
време и разстояние, за да спре велосипеда до достигане на полосата на движение
на лекия автомобил.”
3.2.
Относно наличие
на договор за застраховка, покриващ гражданската отговорност на третото лице В.Б. за нанесени на ищцата
вреди:
Признава се от
ответника, което обстоеятелство е закрепено в доклада по делото, наличието на
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите" към момента на процесното ПТП /07.06.2018
г./ по отношение собствеността и ползването на лек автомобил с peг. № ЕВ 6725
АР, собственост на Т.И.Б., възникнало от процесната полица с №
BG/30/117003149953.
3.3. Настъпили увреждания на
ищеца, причино-следствената връзка
с реализираното ПТП и размера на обезщетението
за причинените вреди:
Съгласно показанията на свидетелите:
На свидетеля Гроздев: „Когато погледнах
видях пострадалия да става....., пострадалият Р. имаше охлузване по главата и по рамото..”
На свидетелката Жанета
Митрева: „ Доколкото си спомням имаше синини по двата крака, левият крак беше оттекъл,
с много голям отток, голяма рана на ляво рамо и голяма рана отзад на главата и
до ден днешен си стои - той е без коса на това място и други малки
охлузвания....”
Ползваше болкоуспокоителни
лекарства, не помня точно какви, но Нурофен със сигурност и Аулин. След
произшествието често го болеше главата, всяка вечер го болеше и приемаше
лекарства. Като цяло беше притеснителен и дори забравяше за някои неща....
Възстановяването на раните
продължиха около месец и половина. Раната на рамото отне повече, защото започна
да забира, имаше гной, изтичаше някаква течност, до началото на есента имаше
проблеми с това рамо. Охлузванията минаха за около месец. Отиде на лекар след
около 10 дни след инцидента. Първо ходи на невролог, заради проблемите, болките
в главата, след това ходи при психолог,
може би около месец след това. Първо потърси помощ от невролог и след това при
психолог. Р. се предвижва основно с колело, ако някога го накарам да кара моята
кола, но основно кара велосипед. Имаше дни, в които не се качваше на колелото.
Уикендите ги прекарвахме изцяло на колелета, возихме и малката, но спряхме тези
мероприятия, тъй като се притесняваше да не се случи нещо отново. Не минаваше
покрай мястото на инцидента, заобикаляше го.
Във времето между посочения
инцидент и когато отиде на лекар не е претърпявал други инциденти.
След инцидента забравяше – пропуска битови
неща. .. имаше гадене”.
Съгласно заключението на
вещото лице, извършило допуснатата съдебно-медицинска
експертиза:
„1. Какви са травматичните увреждания, причинени на ищеца в резултат на
процесното ПТП?
А. Установена е
слаба палпаторна болезненост /болезненост при натиск/ в тилната част на главата
в ляво и шията. Не са установени видими външни увреждания.
Б. По задната
повърхност на лявото рамо е установено дълбоко охлузване, в стадий на
зарастване на обща площ 4/6 см. В централната част охлузването е било покрито с
дебела кафеникава коричка на площ от 2/3 см, периферията е била розова с части
от залющени корички кръв. Установена е болезненост при натиск върху гърба под
долния ръб на лявата лопатка и в близост с гръбначния стълб.
В. По
външно-страничната повърхност на левия лакът е установено зарастващо охлузване
с кафеникава коричка и залющена розова периферия с размери около 1 см в
диаметър.
Г. Травми на долните
крайници, изразяващи се в:
-по дясното коляно имало зарастващо охлузване с
кафеникава коричка и розова периферия, с размери около 2/3 см.
-по вътрешно-страничната долна трета на лявото бедро и
вътрешно-странично на лявото коляно е установено косо- вертикално ориентирано,
приблизително ивицовидно по форма кръвонасядане с бледоморав до
жълтеникаво-зеленкав цвят с размери около 11/2-3 см.
-по предно-външната горна трета на лявата подбедрица
са установени групирани охлузвания в стадий на зарастване- с кафеникави
залющващи се корички и розова периферия, на обща площ от около 6-7 см. в
диаметър.
Д. Около 1
седмица след инцидента пострадалият получил оплаквания от пристъпно главоболие,
отпадналост, замяност, пристьпно сърцебиене, дискомфорт в горната част на корема,
не можел да спи, имал кошмари, изпитвал страх да кара велосипед, избягвал да
минава през мястото на произшествието, възпроизвеждал в съзнанието си
преживяното произшествие, изпитвал емоционална неустойчивост.
Поради описаните оплаквания е прегледан от специалист
психиатър. Поставена му е диагноза „Посттравматично стресово разстройство"
и назначено медикаментозно лечение с Есобел-при лечение на депресия и тревожни
разстройства; Лорапам-лечение на нарушен сън и тревожност; Депакин-лечение на
епилепсия и мании.
2.
Какъв е
възстановителния период на травматичните увреждания?
Описаните травматични увреждания на меките тъкани са
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота и би следвало
да се възстановят напълно за срок до 1 месец, с изключение на дълбокото
охлузване в областта на гърба.
Относно посттравматичното стресово разстройство същото
може да отзвучи в рамките до 6 месеца.
3. Възможно ли е описаните от
ищеца телесни увреждания да са в резултат от друго събитие , настъпило в някой
от 12-те дни между 07.06.18г. и 19.06.18г.?
Описаните при прегледа на 19.06.18г. видими травматични увреждания, по-вече от които охлузвания, са
еднотипни:същите са описани като зарастващи охлузвания покрити с кафеникави
корички и залющена розова периферия. Гова дава основание да се приеме, че
същите са причинени по едно и също време. Видът им отговаря да са получени на
процесната дата 07.06.19г.
Има описано едно кръвонасядане по вътрешната
повърхност на лявото бедро и ляво коляно, което е било с бледоморав до жълтеникаво-зеленикав
цвят-то също може да бъде получено на процесната дата.
4.
Приключил ли е напълно възстановителния процес при Р.С. ?
След осъществен контакт на 25.02.19г. с адвоката на Р.С.,
г-н. А. се установява, че същия пребивава трайно зад граница и не може да се
яви за личен преглед. Според сведенията на г-н А. към момента Р.С. е в добро
здравословно състояние и няма оплаквания свързани с процесното ПТП.
Следователно може да се приеме, че към настоящия момент
оздравителния период е приключил.
5. Възможно ли е да настъпят
вследствие на претърпените от ищеца травми, описаните от свидетелката Жанета
Митрева симптоми, свързани със забравянето?
След претърпяно мозъчно сътресение 5 до 30% от
пострадалите развиват посткомоционен церебрастенен синдром.
Острите симптоми са най-често физически-главоболие, световъртеж, гадене.
Появяват се непосредствено след травмата. Продължаващите симптоми /"късни
симптоми/ са предимно психологически-чувствителност към шум, проблеми с
концентрацията и паметта, раздразнителност, депресия и тревожност. Те се
появяват в дните и седмиците след травмата.
В този аспект възможно е при Р.С. да е било налице
нарушение на паметовата функция като част от един по-широк симптомокомплекс.”
От показанията на посочените
свидетели и заключението на вещото лице, изпълнило
допусната съдебно-медицинска експертиза, съдът прави извод, че посочените в заключението увреждания са в
пряка причино-следствена връзка с претърпяното
ПТП от ищеца, т.е. получени са при посоченото ПТП при падането
на ищеца от велосипеда. Видно от
заключението на вещото лице, травматичните увреждания, посочени в заключението
и установени при прегледа на 19.06.18г.
са еднотипни: същите са описани като зарастващи охлузвания покрити с кафеникави
корички и залющена розова периферия, което дава
основание да се приеме, че същите са причинени по едно и също време, като видът им отговаря да са получени на процесната дата
07.06.2019г. Св. Митрева сочи, че във времето между
посочения инцидент и посещението му на лекар, ищецът не е претърпявал други инциденти. Едновременно
с това, доказателствената тежест на твърдяното от ответника обстоятелство, че
ищецът е претърпял друг инцидент, при който е получил сочените в исковата
молба увреждания е в тежест на ответника
/а не на ищеца, че не е претърпявал такива/, тъй като е положителен факт, сочен
от ответника, който изключва
претендираните от ищеца права – вменен в тежест на доказване на ищеца с доклада
по делото /т.6.2/. Тъй като доказателства за осъществил се факт на друго
произшествие с причинени такива увреждания на ищеца не са ангажирани от
ответника, напротив налице са доказателства за обратното, т.е., че такова не е
имало, то съдът счита, че посочените в заключението на вещото лице увреждания
са могли да бъдат получени единствено при възникналото процесно ПТП и
съответно, че са получени при него, т.е. същите са в пряка причино-следствена
връзка с него.
Получените увреждания са довели до болки и страдания, за срок до 1 месец, с изключение на дълбокото охлузване в
областта на гърба,
което е продължило по-дълго. Относно
посттравматичното стресово разстройство същото отзвучава в рамките до 6 месеца. Към 25.02.2019 г. оздравителния
период е приключил
напълно.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Съгласно т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива
обстоятелства при телесни увреждания са характерът и тежестта на увреждането, в
т. ч. броя на нанесените телесни повреди, трайността им, начинът на
извършването, обстоятелствата при които е извършено, влошаване състоянието на
здравето, включително допълнителното, причинените страдания, физически и
психически. При определяне на обезщетението съдът следва да вземе предвид тези
обстоятелства, включително дали и в каква степен пострадалият се е възстановил
след извършени интервенции и проведено лечение, като по този начин приложи
критериите "продължителност на болките и страданията" и
"последици от получените увреждания".
Съдът, като се съобрази с посочените обстоятелства, момента на настъпване на инцидента и обществено
икономическите условия в този момент, и с оглед критерия за справедливост,
визиран в чл. 52 от ЗЗД,
счита, че претърпените от пострадалия неимуществени
вреди следва да бъдат обезщетени със сумата от 3200 лв.
Относно
претенцията за присъждане на обезщетение
за претърпени имуществени вреди:
Видно
от доказателствата по делото, от ищеца са заплатени 45 лева такса за медицински преглед и издаване на
Съдебномедицинско удостоверение № 80/2018г., 30 лева за преглед в Кабинет за
психично здраве и издаване на Медицинско удостоверение с изх. №
233/31.07.2018г. и 38 лева - цена на закупени лекарства – назначено лечение във връзка с
констатираното посттравматично стресово разстройство на ищеца от Д-р Господинова.
Посочените
разходи са направени в резултат на претърпяното ПТП и получените от него травми.
В резултат на същите са и двата прегледа, и закупените лекарства за лечение.
Неоснователно е
възражението на ответната страна за недопустимост по отношение на исковата
претенция в частта, с която се претендира обезщетяване на имуществените вреди
за заплащане на сумата 30 лв. за извършен преглед и издадено СМУ от д-р
Господинова и за сумата 38 лв. - цена на закупени лекарства, предписани при
извършен преглед при д-р Господинова.
Съдът счита, че исковете
са допустими, тъй като тези разходи са направени след като ищецът е получил от
ответника отказ за изплащане на застрахователно обезщетение с уведомление №
2710 от 12.07.2018 г., получено от ищеца на 13.07.2018 г. В това уведомление
застрахователят е оспорил главния юридически факт, обуславящ възникването на
гражданската отговорност на застрахованото лице, а именно противоправността и
виновността на поведението на застрахования водач в настъпилото ПТП, както и
отговорността на застрахованото лице, респективно на застрахователното
дружество.
Съгласно чл. 496 ал. 2
т. 2 във вр. с чл. 108 ал. 4 и ал. 1 т. 2 от КЗ, това уведомление представлява
отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. След като пострадалото лице
е получило този отказ, за него не възниква задължение отново да кани
застрахователя да заплаща обезщетение във връзка с вреди, които са последица от
същото застрахователно събитие. Прегледът при д-р Господинова и разпходите за
лекарства са извършени след датата на получаване на отказа - прегледът на
31.07.2018 г., лекарствата - на 06.08.2018 г., като тези разходи са именно във
връзка с търпените болки и страдания от страна на ищеца.
Поради
изложеното съдът счита, че посочените разходи в общ размер на 113 лева, състоящи се от 45 лева
такса за медицински преглед и издаване на Съдебномедицинско удостоверение, 30 лева за преглед при психиатър и издаване на СМУ и 38 лева - цена на
закупени лекарства,
представляват имуществени вреди на ищеца, намиращи се в пряка
причино-следствена връзка с претърпяното ПТП и следва да бъдат обезщетени.
3.4. Относно възраженията на
ответната страна за съпричиняване:
Възражението за
ненавременна реакция на велосипедиста на излизащия от страничната улица
автомобил е неоснователно, както и относно скоростта на същия. Видно от
установените обстоятелства, велосипедистът обективно не е разполагал с време и
разстояние, за да спре велосипеда до достигане на полосата на движение на лекия
автомобил. Скоростта му е била 23-25 км./ч. – значително под разрешените 50
км./ч. за градовете.
Възражението, че
велосипедът не е имал светлоотразителни елементи на колелата и източник на бяла
светлина на кормилото е основателно – такива не са установени, видно от показанията
на вещото лице.
Отсъствието им
обаче не е било значимо за възникналото
ПТП, тъй като причината водачката на лекия автомобил да пресече траекторията на
велосипедиста, не е невъзприемането му от нея, а лошата й преценка на скоростта
на велосипеда, която не би се подобрила значително ако велосипедът имаше
източник на бяла светлина.
Поради това определените обезщетения следва да бъдат намалени с 5%, като на ищеца
следва да бъде определено
обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 3040 лева и присъдено претендираното в размер на 3000 лева, а за имуществени вреди – в размер
на 107,35 лева, до който размер следва да бъде
уважен предявеният иск и отхвърлен за разликата над посочената сума, до
претендирания размер от 113 лева,
като неоснователен и недоказан.
В
съответствие с направеното искане, обезщетенията следва да бъдат присъдени
ведно със законната лихва от датата на увреждането, каквато е трайната съдебна
практика.
4.
Относно претенциите за разноски.
И
двете страни претендират заплащане на разноски.
Такива от ищеца са
направени в размер на 890 лева - 170
лева държавна такса, 350 лева разноски за
вещи лица и 370 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
От
страна на ответника се претендира определяне на юрисконсултско възнаграждание.
В чл. 25 ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ е определено възнаграждение в
диапазона от 100 до 300 лева, като с оглед високата фактическа и правна сложност на настоящото
дело и проведените три заседания по него, следва да бъде определено максималното
възнаграждение в размер на 300 лева.
С оглед определеното юрисконсултско възнаграждание, разноските на
ответника са в размер на 730 лева - 350 лева разноски за вещи лица, 80 лева за свидетели на
прозоваване и 300 лева юрисконсултско възнаграждание.
Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а
съгласно ал. 3 на същия член ответникът
също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска.
В конкретния случай съразмерно
на уважената част от исковете ответникът дължи на ищеца разноски по делото в
размер на 845,50 лева, а ищецът на ответника 36,50 лева. При прилагане на компенсация
до размера на по-малкото, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответницата 809,00 лева разноски по делото след извършена компенсация.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.С., с ЕГН **********, с адрес: ***7 сумата 3000 лева /три хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от ПТП
на 07.06.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от 07.06.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата, на осн. чл. 493 ал. 1 т. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.С., с ЕГН **********, с адрес: ***7 сумата 107,35 лева /сто и
седем лева и 35 ст./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, резултат от ПТП на 07.06.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от 07.06.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата, на осн. чл. 493 ал. 1 т. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.
Димитров" № 1 ДА ЗАПЛАТИ
на Р.С.С.,
с ЕГН **********, с адрес: ***7 сумата
809,00 лева /осемстотин и девет лева и 00 ст./ - разноски по делото
след извършена компенсация, на основание чл. 78 ал. 1, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд-Габрово в двуседмичен срок от
връчването му.
Районен съдия: