№ 488
гр. Пещера, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Велина Ив. А.
при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
като разгледа докладваното от Велина Ив. А. Гражданско дело №
20255240100609 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД
гр.София,бул.“Д-р П. Дертлиев“ №25,офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4,
против ответника Ф. К. А. от гр.**,ул.“** **“ № 8, в която се твърди, че на
05.08.2024 година е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-
продажба на вземания (цесия) между „Сити кеш“ ООД и Агенция за събиране
на вземания „ЕАД, по силата на което вземанията на „Сити кеш“ООД срещу
Ф. К. А. произтичащи от Договор за паричен заем № 661118 от 11.04.2022
година са прехвърлени изцяло с всички привилегии,обезпечения и
принадлежности,включително и всички лихви в полза на ищцовото
дружество. Сочи още, че длъжникът е бил уведомен за извършената продажба
на вземането, чрез уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-СТК/661116 от
08.08.2024 година, както и с настоящата искова молба.Сочи се още, че с
Договор за паричен заем № 661118 от 11.04.2022 година сключен между „Сити
кеш“ ООД, в качеството на кредитор и Ф. К. А., в качеството й на
кредитополучател, по силата на който кредиторът се задължавал да
предостави в заем на кредитополучателя сумата от 400 лева ,представляваща
1
главница и чиста стойност на заема. С подписване на договора от страна на
кредитополучателя същият удостоверявал,че е получил заемната сума в брой
и се задължавал да върне същата чрез 23 броя седмични вноски в общ размер
от 441.36 лева.Съгласно общите условия към договор за кредит в случай,че
кредитополучателят забави плащането на дължима погасителна вноска
същият ще дължи на кредитодателя обезщетение в размер на законната
лихва за забава върху неплатената главница за всеки ден просрочие,
считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на
дължимата по договора сума.С оглед на посоченото на длъжника е била
начислена и сумата от 254.82 лева ,представляваща обезщетение за забава ,за
периода от 19.04.2022 година до подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК.Твърди се още ,че срещу длъжника е било депозирано заявление по реда
на чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 354/2025
година по описа на ПщРС приключило с издаване на заповед за изпълнение.В
указания от съда срок е депозирано възражение от длъжника ,което мотивира
правният интерес на ищеца да установи вземането си .Моли да се постанови
решение ,с което да се признае за установено по отношение на ответника ,че
ищецът има валидно и изискуемо вземане в размер на 400 лева –
главница;сумата от 35,12 лева ,представляваща договорена лихва ,за периода
от 18.04.2022 година 19.09.2022 година;сумата от 254,82 лева,представляваща
обезщетение за забава,за периода от 19.04.2022 година до 30.03.2025 година и
законната лихва ,считано от 31.03.2025 година до окончателното изплащане на
вземането.Претендират се и направените в настоящото и заповедното
производство разноски.В подкрепа на твърденията си сочи доказателства.
В указания от съда срок, ответникът е депозирал писмен отговор ,в
който е оспорен предявеният иск със становището ,че договорът за
предоставяне на кредит не е подписан от ответника в качеството на
кредитополучател .Моли да се отхвърли предявения иск с присъждане на
направените по делото разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на
страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът
приема за установено следното :
От събраните по делото писмени доказателства : договор за
2
предоставяне на кредит № 661116 от 11.04.2022 година,ведно с погасителен
план;Стандартен европейски формуляр ; договор за прехвърляне на вземане от
05.08.2024 година,ведно с приложение № 1 ; уведомление за прехвърляне на
вземане;потвърждение по чл.99,ал.3 от ЗЗД,от които се установява ,че на
11.04.2022 година е сключен писмен договор за потребителски кредит ,по
силата на който „Сити кеш“ООД, в качеството на кредитодател и Ф. К. А., в
качеството на кредитополучател ,съгласно който кредитодателят предоставял
в заем на кредитополучателя сумата от 400 лева ,при договорен ФЛП от
40.05% и ГПР от 49.83% и обща сума за връщане в размер на 441.36
лева.Уговорено е още ,че връщането на заемната сума е чрез 23 бр.седмични
вноски.Неразделна част от договора е погасителен план ,в който са разписани
броя ,падежа и размера на всяка погасителна вноска.В приетия по делото
Стандартен европейски формуляр разписан от потребителя отново са
посочени условията на договорното съглашение, като е предвидено и че при
непредставяне на обезпечение, съгласно изискванията на чл.5 от договора на
потребителя се начислява и неустойка в размер на 225.64 лева.Установява се
още ,че на 05.08.2024 година е сключен писмен договор за прехвърляне на
вземания ,по силата на който ,,Сити кеш“ООД в качеството му на цедент
прехвърля на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД в качеството му на
цесионер вземанията ,заедно с всички привилегии ,обезпечения,лихви и други
принадлежности подробно описани и изброени в Приложение № 1.Видно от
приложение № 1 е описано и вземане към А К. А. по договор №661116 от
11.04.2022 година.Установява се още ,че до А К. А. е изпратено уведомление
за прехвърляне на вземане ,с което същата е уведомена на основание
чл.99,ал.3 от ЗЗД ,че задължението й към „Сити кеш“ООД в размер от 400
лева е прехвърлено на „Агенция за събиране вземания“ЕАД, което е
приложено и към исковата молба като е връчено на ответника и в
настоящото производство.
По делото е приложено ч. гр. дело № 354/2025 година по описа на
Пещерския районен съд,от което се установява ,че същото е образувано по
заявление на “Агенция за събиране на вземания“ЕАД гр.София за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Ф. К. А. от гр.** за
парично вземане в размер на 400лева-главница по договор ,ведно със
законната лихва считано от депозиране на заявлението до окончателното
изплащане;договорена лихва в размер на 35,12 лева ,за периода от 18.04.2022
3
година до 19.09.2022 година;обезщетение за забава в размер на 254,82 лева ,за
периода от 19.04.2022 година до 30.03.2025 година ,както и направените по
делото разноски,в това число д.т. в размер на 25 лева и възнаграждение на
юрисконсулт от 200 лева. Въз основа на заявлението е издадена заповед №
165 от 31.03.2025 година ,с която е разпоредено длъжникът Ф. К. А. от гр.**
да заплати на “Агенция за събиране на вземания“ЕАД гр.София парично
вземане в размер на 400лева-главница по договор ,ведно със законната лихва
считано от 31.03.2025 година до окончателното изплащане;договорена лихва в
размер на 35,12 лева ,за периода от 18.04.2022 година до 19.09.2022
година;обезщетение за забава в размер на 254,82 лева ,за периода от 19.04.2022
година до 28.03.2025 година ,както и направените по делото разноски,в това
число д.т. в размер на 25 лева и възнаграждение на юрисконсулт от 50
лева.Заповедта е връчена на длъжника на 03.04.2025 година като в
законоустановения срок е депозирано възражение от последния в РС-Пещера.
За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана
съдебно- почеркова експертиза ,изготвена от вещото лице Н.Н, което в
заключението си сочи, че подписите за „Кредитополучател“ в Договор за
потребителски кредит № 661116 към искане № 907439 от 11.04.2022 година и
в погасителен план към него не са изпълнени от Ф. К. А. с ЕГН-**********
Заключението е прието в с.з.
Касае се за иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК съгласно който
когато възражението е подадено в срок ,съдът указва на заявителя, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса.
Със съобщение ,връчено на заявителя на 24.04.2025 година съдът е
указал на последния , че има право да предяви иск за установяване на
вземането си в 1 месечен срок ,като на 23.05.2025 година е предявен такъв, с
оглед на което съдът счита ,че същият е допустим, а разгледан по същество е
неоснователен по следните съображения :
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна в процеса следва да докаже
чрез провеждане на съответното пълно и главно доказване обстоятелствата, на
които основава своите искания и възражения. В противен случай, съдът е
обвързан да приеме недоказания факт за не осъществил се и правните му
последици - за не настъпили.
4
В исковата молба се твърди ,че между ответницата в настоящото
производство и „Сити кеш“ООД е съществувал валиден договор за заем. От
приетата и неоспорена от страните съдебно-почеркова експертиза безспорно
се установи,че ответницата в настоящото производство не е разписала в
качеството на кредитополучател процесния договор за предоставяне на
потребителски кредит.
С оглед реалния характер на договора за заем, предоставянето на
заемната сума, представлява съществен елемент на договора, поради което
установяването на предаването на сумата с поемане на задължение за нейното
връщане е въпрос на доказване. За доказването на факта на предоставяне на
паричната сума важат общите правила на чл. 153 и сл. от ГПК. Приложими са
всички доказателствени средства.
В настоящия случай ищецът твърди,че с полагане на подписа си в
договора за паричен заем кредитополучателят удостоверявал ,че е получил
заемната сума в брой.С оглед на безспорно установеното по делото
обстоятелство, че ответницата не е разписала договора в качеството на
кредитополучател ,то следва да се приеме за не доказано сключването на
договорът по ЗПК и следователно искът за връщане от ответника на
непредадена сума по несъществуващ в правния мир договор за заем е
неоснователен.
С оглед на изложеното съдът следва да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск като в полза на ответника следва да се присъдят и
направените по делото разноски в размер на 700 лева.
Водим от горните съображения и на основание чл. 422 от ГПК във вр. с
чл. 415 от ГПК, Пещерският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район Люлин, бул.“Д-р П. Дертлиев“ № 24, Офис сграда Лабиринт,
ет. 2, оф. 4, представлявано от ЗБ - изпълнителен директор, чрез юрисконсулт
Д. иск против Ф. К. А. с ЕГН-********** от гр. **, ул. “** **“ № 8, за
приемане за установено по отношение на Ф. К. А., че „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД има срещу нея валидно и изискуемо вземане в размер на:
5
сумата от 400лева-главница по договор, ведно със законната лихва считано от
депозиране на заявлението до окончателното изплащане; договорена лихва в
размер на 35,12 лева, за периода от 18.04.2022 година до 19.09.2022
година;обезщетение за забава в размер на 254,82 лева, за периода от
19.04.2022 година до 30.03.2025 година и направените в заповедното
производство разноски, в това число д.т. и възнаграждение на юрисконсултq
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да заплати на Ф. К.
А. разноски по делото в размер на 700 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
6