№ 2731
гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Божана Желязкова
при участието на секретаря Ива Ат. И.
като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело №
20221100104014 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 (без основание) и
чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца неоснователно получената
сума от 146 763,74 лв., ведно със законна лихва за забава за периода от 01.01.2022 г. до
датата на подаване на исковата молба в размер на 4 362,14 лв.( след изменението в открито
съдебно заседание от 12.04.2024 г.), ведно със законната лихва върху сумата 146 763,74 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
ИЩЕЦЪТ- У.Б. АД, ЕИК ******* със съдебен адрес: гр. София, бул. „Ал. *******, твърди,
че на 30.03.2018г. ответникът С. Х. М. е получил банкова карта за платежни услуги, за
обслужване на която банката е открила сметка с IBAN ******* Посочва, че в периода
21.03.2020 г. до 08.02.2021 г. по банковата сметка на ответника са постъпвали суми, чрез
извършването на общо 162 превода, от които 115 от самия ответник и 47 от други лица, като
конкретното посочва надплатени суми в размери, съгласно извлечение от разплащателната
сметка, подробно описани в исковата молба от л. 3 до л. 25 . За посочения период от
дебитната карта ответникът бил усвоил сума в размер на 146 763.74 лева, която била повече
от действително получените по банковата му сметка суми. Постъпленията били отразявани
по два канала. По първия канал постъпленията са били под формата на авторизационно
електронно съобщение, осчетоводявани са в левова равностойност в рамките на няколко
секунди и са постъпвали по сметката на ответника. Постъплението е под формата на
незабавен превод (fast fund). В извлечението по банковата сметка тези трансакции са с
отбелязана дата, час и минута в полето „ТТ“ и с авторизационен код, означен с „ АС“. По
друг канал, няколко дни по-късно, се получавал файл със същия авторизационен код,
означен в извлечението от разплащателната сметка с „авт. код“, който също е
1
осчетоводяван, със съответната сума в лева отново е заверявана сметката на ответника -
разчетна операция Visa. По тази причина едни и същи преводи с еднакъв авторизационен
код на наредителя са осчетоводявани два пъти и банковата сметка, която е обслужвала
дебитната карта, е заверявана двойно с незначителна разлика в сумите в лева, когато
преводът е бил в рубли, заради разликата във валутния курс за съответната дата. След
повторното заверяване на сметката ответникът е усвоявал наличните пари за свои нужди,
често чрез преводи по сметки на фирми за спортни и други залагания, както и към
финансови институции извън България. При така изложеното ищецът моли ответникът да
бъде осъден да възстанови сумата 146 763.74 лв., като претендира мораторната лихва от
01.01.2022г. до датата предхождаща датата на исковата молба - 17.04.2022г., а именно
4 362,14 лв., както и законната лихва върху сумата 146 763.74 лв. от датата на исковата
молба до окончателното й плащане, както и направените по делото разноски, включително
за процесуална защита.
ОТВЕТНИКЪТ- С. Х. М., ЕГН **********, чрез назначения му особен представител
адвокат В. Т., със съдебен адрес: гр. София, р-н Възраждане, ул. „*******, ет.*******,
оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че не е получавал банкова карта
Visa от ищеца и че не е усвоявал суми от тази банка. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли исковете като неоснователни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди направените
доводи, намира за установено следното:
По делото е приложен протокол за получаване на банковата карта от страна на ответника от
30.03.2018 г.
Представена е нотариална покана, отправена от банката до ответника, с която същият е
приканен да възстанови получени от него без основание суми в размер на 146 763,74 лв. в
двуседмичен срок от връчването, поради направено двойно заверяване на сметката му.
Поканата е връчена по реда на чл. 47 ГПК , като се счита за редовно връчена на 04.01.2022 г.
По делото не са представени доказателства ответникът да е изплатил посоченото в поканата
вземане, нито в дадения с нея срок, нито към настоящия момент.
Представено и подробно извлечение за движението по банкова сметка на ответника, което
съдът не следва да обсъжда подробно, тъй като е взето предвид от вещото лице при
изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза.
По делото е изслушана и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, заключението на
която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което се установява, че
по данни от информационната система на „У.Б.“ АД, в периода 20.03.2020 г. – 09.02.2021 г.
по сметката на ответника са постъпили 146 суми превалутирани в лева от рубли и 16 суми
превалутирано в лева от евро. Допълнително се констатират 33 суми постъпили в левове и
една сума превалутирана в лева от евро в следствие на върнато плащане чрез ПОС.
Оригиналната валута на сумите по 146 превода е рубли, а оригиналната валута на 16
превода е евро. От получените преводи, 146 превода от рубли и 16 от евро са осчетоводен
2
два пъти, а именно: веднъж - като е дебитирана сметка ******* и кредитирана сметката на
клиента в общ размер на 146 764.85 лв. получени средства и веднъж - като е дебитирана
сметка 4594INTVI и кредитирана сметката на клиента в общ размер на 146 763.74 лв.
получени средства. Съответно, с автоматичното двойно осчетоводяване са извършени и
двойни заверки на постъпления по сметката на ответника. При нормални условия,
осчетоводяването трябва да е само по една от двете разчетни сметки: ******* или
4594INTVI. Възможното обяснение за двойната заверка на извършените преводи е
неправилно обвързване на първоначалните съобщения за оторизация OCT 0100 със
съответстващото клиринг съобщение TC 06. При направената проверка е установено, че от
банковата сметка на ответника са извършени дебитни транзакции в общ размер на
321 220,63 лв., представляващи плащания на ПОС, тегления чрез банкомат и платени
банкови такси. Сумата по повторните заверки за периода от 20.03.2020 г. до 09.02.2021 г.,
постъпили по сметката на ответника са в размер на 146 763,74 лв. Дължимата мораторна
лихва върху така посочената сума за периода от 01.01.2022 г. ( датата на изтичане на срока
за приемане на нотариалната покана по реда на чл. 47 ГПК) до 17.04.2022 г.( датата на
подаване на исковата молба) е в размер на 4 362,14 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 (без основание) ЗЗД като от
доказателствата по делото и в частност приетата и неоспорена съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че поради грешно осчетоводяване на постъпващи по сметката на
ответника суми и двойното заверяване ищецът е предоставил на същия сумата от
146 763,74 лв. Ответникът не е доказал, че това имуществено разместване е извършено на
валидно правно основание, предвид което същият следва да възстанови паричните средства.
Доколкото искът за главницата се явява основателен, основателно е и искането за
присъждане на законна лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Искът по чл. 86, ал.1 ЗЗД се явява частично основателен. В тази
връзка съдът съобрази, че поканата за доброволно изпълнение (нотариална покана) е
връчена на 04.01.2022 г. като с нея е даден двуседмичен срок за връщане на сумата по
главницата или в срок до 18.01.2022 г. Доколкото до тази дата не е направено плащане, то от
нея започва да тече и периодът, за който се дължи мораторна лихва. Тъй като вещото лице е
направило изчисленията за дължимата лихва при съобразяване на друг начален момент,
съдът намира, че следва служебно да изчисли същата като за целта използва
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html. При направените изчисления се установява,
че искът по чл. 86, ал.1 ЗЗД се явява основателен за сумата от 3 628.33 лв. за периода от
19.01.2022 г. до 17.04.2022 г. За периода от 04.01.2022 г. до 16.04.2022 г. и за сумата над
3 628,33 лв. претенцията се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор ищецът има право на направените в хода на делото
разноски пропорционално на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал.1 ГПК
3
както следва: 8 802,10 лв. деловодни разноски и 4 442,32 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД С. Х. М., ЕГН **********, чрез назначения
му особен представител адвокат В. Т., със съдебен адрес: гр. София, р-н Възраждане, ул.
„*******, ет.******* да заплати на У.Б. АД, ЕИК ******* със съдебен адрес: гр. София, бул.
„Ал. ******* сумата от 146 763,74 лв., получена от ответника без основание в периода от
20.03.2020 г. до 09.02.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба - 18.04.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 3 628.33 лв.
на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода
от 19.01.2022 г. до 17.04.2022 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на мораторна лихва
за сумата над 3 628.33 лв. до пълния предявен размер от 4 362,14 лв. и за периода от
04.01.2022 г. до 16.04.2022 г., вкл. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК С. Х. М., ЕГН ********** да заплати на У.Б. АД,
ЕИК ******* сумата от 8 802,10 лв. деловодни разноски и 4 442,32 лв. разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4