Решение по дело №185/2022 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 828
Дата: 4 ноември 2022 г.
Съдия: Георги Господинов Петров
Дело: 20227150700185
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

 


         РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

 

 

 

 


РЕШЕНИЕ

 

 

 

№                828/4.11.2022г.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в публично заседание на седми октомври  през две хиляди двадесет и втората година в състав:

 

СЪДИЯ         :  ГЕОРГИ П.

СЕКРЕТАР   :  АНТОАНЕТА МЕТАНОВА

                                                                                       

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 185 по описа за 2022год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

 

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

 

2. Образувано е по жалба на Ф.Б.Б., **********,*** срещу Ревизионен акт № Р-16001621000783-091-001 от 22.07.2021г., издаден от Г. П. Й., на длъжност Началник сектор в Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите, като орган възложил ревизията и С. М. И., на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП, Пловдив, като ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 548 от 20.10.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Пловдив към Централно управление на НАП, с който спрямо Ф.Б.Б., за отчетен период 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. са определени задължения за данък върху доходите на физическите лица в размер на 1912,17лв. и са начислени лихви за просрочие при разчитането му с бюджета в размер на 1013,03лв.

3. В обстоятелствената част на жалбата са описани доходите, които Б. е придобил в рамките на ревизирания период, въз основа на което е формиран извода, че не е налице несъответствие между неговите приходи и извършени разходи за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. При това положение се поддържа, че оспорения ревизионен акт е постановен в нарушение на материалния закон.

В писмената защита по същество на спора се твърди, че от доказателствата по делото, несъмнено се установява размера на паричната наличност, която Б. е имал в началото на ревизирания период, както и фактическото притежание на въпросните парични средства. Считат се за доказани размера на паричните средства, които жалбоподателя е изразходвал за участие в игрите на „Еврофутбол“ и получените от там парични средства, както и заемите които е получил от трети лица. Сочи се, че ответния административен орган не е оспорил истинността на представените по делото писмени документи.

Иска се оспореният акт да се отмени изцяло, като се присъдят сторените разноски по производството в размер на 700,00лв..

 

4. Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив, чрез процесуалният си представител юрк. С., в представена по делото писмена защита е на становище, че издадения ревизионен акт е правилен и законосъобразен. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи изложени в ревизионния доклад, ревизионния акт и в решението с което той е потвърден.

Счита се, че от събраните по делото доказателства не се установява предоставянето на паричните средства на заемателя Б., нито е доказан произхода им от заемодателите. В този контекст се пояснява, че договорът за заем е реален договор и затова трябва по „.. безспорен …“ начин да се установи от една страна предаването на паричните суми от заемодателя на заемателя, а от друга, че заемодателят е имал възможност да ги предостави. Поддържа се още, че в случая, ревизията е проведена по особения ред при наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, поради което на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК, върху ревизираното лице пада доказателствената тежест да опровергае истинността на констатациите на ревизионния акт, които се ползват е презумпция за истинност. Счита се, че след като приходните органи твърдят отрицателни факти по договорите за заем, поради което при спазване на общите правила за доказване този, който твърди положителните факти следва да ги докаже, а не този който твърди отрицателни факти. Сочи се, че във връзка с твърдените от жалбоподателя заемни правоотношения, липсват декларирани обстоятелства по предоставени или получени парични заеми както от страна на Б. в качеството му на физическо лица така и от страна на физическите лица заемодатели.

Иска се Съда да отхвърли жалбата, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. За допустимостта :

 

5. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло в прежде посочената негова част. Този резултат е съобщен на неговия  адресат на 17.01.2022 г.(л. 221), а жалбата с която е сезиран съда е предадена на куриер на 31.01.2022 г., според представената по делото товарителница(л.219). Така постановения от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

 

ІІІ. За процедурата :

 

6. Със Заповед № Р-16001319007725-020-001 от 02.12.2019 г.(л.30), издадена от С. А. Г., на длъжност Началник Сектор в Териториална дирекция Пловдив, на НАП е сложена в ход ревизия по отношение на Ф.Б.Б., ********** ***, с предметен обхват, установяване на дължимия данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за отчетни периоди от 01.01.2013 г. до 31.12.2015 г., включително.

Осъществяването на ревизионното производство е възложено на Костадинка Петрова Янчева, като ръководител на ревизията и Величка Илиева Кочева, двете на длъжност гл. инспектор по приходите.

С оглед наличието на компетентност за Г., да възлага ревизии по реда а ДОПК, по делото е представена  Заповед № РД-09-1 от 03.01.2017 г. и № РД-09-1230 от 11.07.2017 г. на Директора на Териториална дирекция Пловдив на НАП. Представена е и Заповед № РД-09-427 от 15.03.2019 г. на Директора на Териториална дирекция Пловдив на НАП за определяне на органите, компетентни да извършват данъчни ревизии.

 

7. В хода на така образуваното ревизионно производство, с Протокол № Р-16001319007725 от 12.02.2020г. са били присъединени, събраните доказателства при извършената спрямо Б. предходна проверка за установяване на факти и обстоятелства(л.42).

Съставен е бил Ревизионен доклад № Р-16001319007725-092-001 от 17.03.2020 г.(л.168), като въз основа на него е бил издаден Ревизионен акт № Р-16001319007725-091-001 от 30.07.2020 г., с който за Б. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 2543,15 лв. за отчетната 2015 г.  и са начислени лихви за просрочие в размер на 1096 лв.

Ревизионни акт е бил обжалван по административен ред и изцяло отменен с Решение № 91 от 03.02.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“, Пловдив(л.192). Този резултат е основан на констатацията на контролния в йерархията на администрацията орган, че основата за облагане на данъчно задълженото лице с пряк данък е следвало да бъде определена по особения ред, установен в чл. 122 и сл. от ДОПК. По разпореждане на решаващия орган, преписката е върната на органа по приходите за издаване на нов ревизионен акт.

 

8. Повторното ревизионно производство е сложено в ход със Заповед № Р-16001621000783-020-001 от 10.02.2021г. (л. 230), издадена от Г. П.Й., на длъжност началник сектор в ТД на НАП, Пловдив. Предмета на ревизионното производство е редуциран до установяване на задълженията на Б. за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ДОПК за отчетен период 01.01.2015 г . до 31.12.2015 г. Променен е и ревизиращия екип, като правомощията по осъществяване на производството са възложени на С. М. И. и Р. И. П., на длъжност главен и старши инспектори в ТД на НАП Пловдив.

В хода на това производство е съставен Ревизионен доклад № Р-16001621000783-092-001 от 24.06.2021г., като въз основа на него е издаден процесния Ревизионен акт № Р-16001621000783-091-001 от 22.07.2021г. с който спрямо Ф.Б.Б., за отчетен период 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. са определени задължения за данък върху доходите на физическите лица в размер на 1912,17лв. и са начислени лихви за просрочие при разчитането му с бюджета в размер на 1013,03лв. Както се посочи, в хода на предприетото обжалване по административен ред, ревизионния акт е бил изцяло потвърден с Решение № 548 от 20.10.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Пловдив към Централно управление на НАП.

 

9. Описаните до тук данни, налагат да се приеме, че оспорения ревизионен акт е издаден в рамките на ревизионно производство, което е сложено в ход от орган по приходите, снабден с необходимите за това правомощия. Производството е осъществено от надлежно оправомощени органи по приходите, които са съставили ревизионен доклад в изискваната от закона форма и рамките на предвидения за това срок. В ревизионния доклад са описани всички приети за установи факти и тяхната относимост към съответните материални и процесуални правни норми. Така описаните данни са послужили като фактическо и правно основание за издаване на оспорения ревизионен акт, в който те са конкретно обобщени с оглед определяне на задълженията на едноличния търговец към бюджета. Ревизионния акт е постановен от снабдените с правомощията за това органи по приходите. Волеизявлението им е обективирано в предвидената за това форма.

 

ІV. За фактите :

 

10. Ревизиращите органи са приели за установено, че за периода 01.01.2015г. до 31.12.2015г., Ф.Б.Б. ЕГН ********** е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено за доходи, получени през процесната данъчна година. Констатирано е също така, че Б. е разведен и има едно, ненавършило пълнолетие дете, както и че не е регистриран като едноличен търговец и не е регистриран по реда на ЗДДС. В ревизионния доклад е посочено, че няма открити данни за получени/декларирани доходи с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и/или Приложения към ГДД по ЗДДФЛ за периода 2015г., вкл. за обявени данни за предоставени/получени заеми и/или остатъци по предоставени/получени заеми, подлежащи на деклариране по реда на чл.50, ал.1, т.5 от ЗДДФЛ.

 

11. На Б. са връчени Уведомление № Р-16001621000783-139-001 от 24.03.2021г.(л.250) относно правата му по ДОПК и № Р-16001621000783-113-001 от 24.03.2021г.(л.250) с указание, че са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което основа за облагане с пряк данък, ще бъде определена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК.

 

12. До ревизираното лице е отправено Искане за представяне на документи и писмени обяснения № Р-16001621000783-040-001 от 12.02.2021г.(л.234) в отговор на което Б. е заявил, че поддържа обясненията дадени в първоначалното производство(л. 48), според които, през периода 25.03.2014 г. до 17.04.2016 г. е работил по трудово правоотношение със „Стройпрогрес - БГ”,ЕООД, како е придобил облагаем доход от 14 896.29 лв., за което е представено удостоверение № 622 от 01.04.2019 г.(л. 50); през 2017 г. е получил доход в размер 7000,00 лв. от „Заводски строежи – ПС“ Пазарджик, ЕАД, за което е представена Служебна бележка № 148 от 22.02.2018 г.; през 2016 г. е придобил доход в размер на 9000,00 лв. от покупко-продажба на МПС, за което е представен договор  от 10.03.201 6г.; през 2012 г. е получена заемна сума в размер на 70 000,00 лв. по паричен заем, със заемодател „Заводски строежи -ПС Пазарджик”, ЕАД; през 2008 г. е получил доход в размер на 125 400,00 лв. от „Еврофутбол“,  за което са представени платежни нареждания до „Юробанк И ЕФ ДЖИ България“, АД; през 2006 г. е получил доход в размер на 27 776,00 лв. от “Еврофутбол“ за което са представени платежни нареждания до „Юробанк И ЕФ ДЖИ България“, АД; няма доходи от свободна професия или занаятчийство, наеми. В същите писмени обяснения от 17.04.2019 г., Б. е заявил, че притежава Ѕ идеална част от собствеността върху апартамент с площ от 140,25мІ, намиращ се в гр. Пазарджик, ул. Георги Райков, № 7, бл. А, за което е представен нотариален акт № 30 от 12.12.2013 г.; гараж в сграда намираща се в гр. Пазарджик, ул. Георги Райков, № 7, бл. А, за което е представен нотариален акт № 152 от 03.10.2014 г.; апартамент с площ от 52,54 мІ, намиращ се в гр. Пазарджик, ул. Цар Освободител, № 13, придобит за сумата от 25000,00лв., да което е представен нотариален акт № 41 от 12.05.2015 г.; лек автомобил …... е заявил, че не притежава финансови активи, освен дялово участие в търговско дружество; не е придобивал движими ценности; не притежава банкови сметки; няма вземания от трети лица; получавал е прежде посоченият заем от „Заводски строежи -ПС- Пазарджик”, ЕАД в размер на 70000,00лв.; плаща издръжка на детето си в размер на 80,00лв. месечно.

В писмено обяснение вх. № 6156 от 24.03.2021 г.(л.238), Б. е добавил, че през 2015 г. е получел парични заеми в размер на 10000,00 лв. и на 14000,00лв., за което са представени писмени договори от16.03.2015 г., сключен със А.П. *** и от 05.04.2015 г., сключен със С.И.С. от с. Говедаре.

 

13. С оглед, така заявените от жалбоподателя данни, до А.П. Атанасов е било отправено Искане за представяне на документи и писмени обяснения № Р- 16001621000783-041-001 от 01.04.2021 г.(л.464), в отговор на което, Атанасов е заявил, че заемът е бил действително предоставен на Ф.Б. ***, като произхода на средствата е от трудова дейност в Република Франция за което са представени данъчни декларации за доходите през 2015 г. в общ размер на Ђ 19717.00 и три месечни извлечения от работната му заплата. Атанасов е заявил, че не съхранява екземпляр от договора за заем.

А. Атанасов бе разпитан като свидетел в хода на настоящото съдебно производство. В съдебно заседание на 07.10.2022 г. той заяви, че през 2015 г. Б. му казал, че щял да купува апартамент и имал нужда от пари. А. по това време живеел във Франция, имал финансова възможност и му дал 10000,00лв.. Лично му предал парите на ръка в български лева. Б. дошъл в дома на А. и там, той му предал парите. Уговорката била след около 3 години да му ги върне, като Б. ги връщал на части. Свидетеля не си спомня дали въпросната сума я е изтеглил от банка или е била налична у него. Заявява, че документите, които са по делото и са съставени на френски език представляват годишната му данъчна декларация и фишове за получавана заплата от него. Сочи, че договорът с Б. го съставили след предаване на парите, а след като се издължила цялата сума, унищожили договора. Не са имали уговорка за лихва. Твърди, че към 2019 г. е издължена последната сума по заема, както и че си има лична каса вкъщи и там съхранява личните си пари.

 

14. Отправено е било Искане за представяне на документи и писмени обяснения № Р- 16001621000783-041-002 от 01.04.2021 г.(л.475) до С.И.С. от с. Говедаре. В отговор на същото, С. е представил обяснение, според което на 05.04.2015 г. със Ф.Б. са сключили договор за паричен заем в размер на 14000,00лв., като парите били предадени в брой в с. Говедаре, ул. 23, № 1. При предаване на сумата била подписана разписка. Произхода на средствата бил от разпределени дивиденти от дейността на търговското дружество, което С. представлявал и управлявал. Средствата били съхраняване в брой, на домашния му адрес. Приложена е справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, за изплатени през 2015 г. доходи на С. в размер на 29800,00лв.; Договор за паричен заем от 05.04.2015 г.; Разписка за получена сума. 

С.С. бе разпитан като свидетел в хода на настоящото съдебно производство. В съдебно заседание на 17.06.2022 той заяви, че процесния Договор за заем е подписан лично от него, като не си спомня конкретната дата, но счита, че след като е написано 05.04.2015 г., значи договора е съставен  на тази дата. Твърди, че в гр. Пазарджик се видели с Б. и подписали договора, като С. му предоставил парите на ръка, и именно за това съставили писмения документ, за да се удостовери това обстоятелство.  Не помня за какво на Б. му трябвали парите, но те били приятели и затова С. му услужил с въпросната сума. Мисли, че парите били в купюри от по 50,00лв. Лихви по заема не били уговаряли, защото са приятели. Б. му върнал парите, след като продал жилището си на ул. „Г. Райков“.

 

15. В хода на ревизионното производство са предприети още, следните действия:

• С ИПДПОЗЛ № Р-16001621000783-040-002 от 24.03.2021 г.(л. 244), връчено на 24.03.2021г., от Б. е изискано да попълни декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. До приключване на ревизионното производство, това не е сторено.

• В хода на извършената проверка за установяване на факти, до Община Пазарджик е било отправено ИПДПО № ПФ-160013190000095-032-002 от 19.06.2019 г.(л. 71), в отговор на което са представени справки за притежавано от Б. движимо и недвижимо имущество; декларации по чл. 14 от ЦЗМДТ; нот. актове № 79 от 30.11.2012 г. за дарение на недвижим имот; № 30 от 12.12.2013 г. (описан в т. 12 от настоящото решение); договор за покупка на МПС „Ауди А4“ с декларирана дата на придобиване 10.01.2004 г.;

До Община Септември, също е било отправено ИПДПО № ПФ-160013190000095-032-003 от 19.06.2019 г.(л. 121), в отговор на което са представени справки за притежавано от Б. движимо и недвижимо имущество; декларации по чл. 14 от ЦЗМДТ; нот. акт № 79 от 30.11.2012 г. за дарение на недвижим имот;

• До „СТРОЙПРОГРЕС – БГ“ ООД, ЕИК *********, гр. Пловдив е било отправено ИПДПО № ПФ-1600131900095-041-026 от 15.05.2019г.(л. 94), в отговор на което са представени : фактура № ********** от 12.12.2013. г. с данъчна основа 60260,50 лв. и ДДС в размер на 12052,10 лв., относно закупен от Б. апартамент, намиращ се в гр. Пазарджик, ул. Георги Райков, № 7, бл. А, ет. 9, ап. 39; фактура № ********** от 03.10.2014г. с данъчна основа 10995,00 лв. и ДДС в размер на 2 199,00 лв. относно закупено от Б. ***; извлечения от банкови сметки на дружеството; вносни бележки от 2015 г. за сумите от 17500,00лв., 11500,00лв.  и 10500,00лв., 7000,00лв., 2251,00лв., 5000,00лв. за преведени от името на Ф.Б..

• До „СИТИ СТРОЙИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *********, гр. Пазарджик е било отправено ИПДПО № ПФ-1600131900095-041-027 от 15.05.2019г.(л. 108), в отговор на което са представени : фактура № ********** от 12.05.2015г. на стойност 18750,00 лв. и ДДС в размер на 3750,00 лв. или обща стойност от 22500,00лв. с получател Ф.Б. е предмет на доставката - апартамент, гр. Пазарджик, ул. Цар Освободител, №13 по нот. акт. 41 от 12.05.2015 г., платена по банков път.

• До „Заводски строежи – ПС - Пазарджик“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пазарджик е било отправено ИПДПО № ПФ-1600131900095-041-030 от 25.07.2019г.(л. 158), в отговор на което са представени : пет договора за паричен заем, сключени през 2012 г. между дружеството и Ф.Б. за общата сума от 50000,00лв.; извлечение от сметка 498 Други дебитори/Ф.Б. в която за периода 01.01.2013 г. до 31.12.2019 г.  е отразен дебит от 70000,00лв. ; кредит в размер на 40509,26 лв. и крайно салдо – дебит в размер на 29509,74лв.; аналитичен регистър по сметка 498 Други дебитори, в която са отразени обороти с посочено основание „връщане на заем“ от Ф.Б. както следва : на 15.02.2015г. в размер на 8 000,00лв., на 28.02.2015г. в размер на 12 000,00лв., на      07.03.2015г. в размер на 12 000,00лв., на 30.12.2016 г. в размер на 8509,26 лв.; сметки за изплатени суми от дружеството на Б. за 2016г.  и 2017 г.

В ревизионния доклад е добавено, че при служебна проверка в информационния масив на администрацията са установени данни от жалбоподателя, обявени с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ № 44000271 от 22.04.2014г., като в Част VIII т. 4 на ГДД „Предоставени/получени парични заеми“ е посочен непогасен остатък към 31.12.2013г. от получени заеми от „Заводски строежи – ПС - Пазарджик“ ЕАД в размер на 70 000,00лв., предоставени през 2012г.

•  Съобразно представеното от жалбоподателя удостоверение № 622 от 01.04.2019 г.(л. 50) е извършена проверка в информационния масив на администрацията при която е установено, че Б. е получил нетни трудови възнаграждения/доходи за периода 2015г. в размер на 5 669,45лв.;

• При служебна проверка в информационния масив на администрацията за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г., от регистрираните по ЗДДС лица към Ф.Б. са издадени фактури на обща стойност с ДДС 22 839,00лв., включително фактура № ********** от 12.05.2015г. на стойност 18750,00 лв. и ДДС в размер на 3750,00 лв. или обща стойност от 22500,00лв. издадена от „СИТИ СТРОЙИНВЕСТ“ ООД и заплатени нотариални такси при сделки с недвижими имоти на стойност 339,00лв. с ДДС.

 

16. При тези данни, ревизиращите са формирали следните констатации :

 

 

 

 

СЪПОСТАВКА МЕЖДУ ДОХОДИ И РАЗХОДИ ЗА 2015 ГОДИНА

 

 

   Парични

средства

в

началото

на

период

 

 

 

Постъпления

 

 

Разходи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Парични средства в края на

периода

 

 

1

2

 

3

 

4

 

5

Налични парични средства в брой

24 462,24

 

 

0,00

Налични парични средства в банкови сметки

0,00

 

 

0,00

Доходи от трудови правоотношения

х

5 669,45

 

х

Доходи от стопанска дейност като ЕТ

х

0,00

 

х

Доходи от друга стопанска дейност

х

0,00

 

х

Доходи от наем и др. възмездно предоставяне на права или имущество

х

0,00

 

х

Доходи от прехвърляне на имущество

х

0,00

 

х

Други необлагаеми доходи

х

1 020,00

 

х

Необлагаеми доходи- хазарт, рента, продажба на имущество придобито чрез наследяване, дарение и др.

х

0,00

 

х

Доходи подлежащи на облагане с окончателни данъци по реда на ЗКПО/ЗДДФЛ

х

0,00

 

х

Върнати суми по задължения към трети лица

х

0,00

 

х

Получени суми по вземания от трети лица- заеми, лизинг и др.

х

0,00

 

х

Получени парични заеми

х

0,00

 

х

Разходи за издръжка и живот

х

 

 

х

Комунални разходи по фактури от доставчици

х

 

 

х

Разходи за придобиване и подобрение на недвижимо имущество

х

 

22 839,00

х

Разходи за придобиване и ремонт на превозни средства

х

 

0,00

х

Разходи за закупуване на ценни книжа и дялови участия

х

 

0,00

х

Разходи за придобиване на друго движимо имущество

х

 

0,00

х

Платени суми по задължения към трети лица- заеми, лизинг и др.

х

 

32 000,00

х

Предоставени парични заеми на трети лица

х

 

0,00

х

Разходи за екскурзии, пътувания и др.

х

 

0,00

х

Разходи за заплатени данъци и осигурителни вноски в т.ч. по реда на ЗМДТ

х

 

103,18

х

Разходи за обучение

х

 

0,00

х

Здравни и медицински разходи

х

 

0,00

х

Разходи за застраховки

х

 

0,00

х

Направени дарения

х

 

0,00

х

Други разходи(издръжка дете)

х

 

960,00

х

Сбор

 

24 462,24

5 669,45

 

55 902,18

х

Установено превишение (к.2+к.3-к.4-к.5)

 

-25 770.49

 

 

 

 

V. За правото :

 

17. Относно приложимото право, трябва да се посочи следното :

Според разпоредбата на чл. 122, ал.1, т. 7 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Съответно, според чл. 123, ал. 1 от ДОПК, в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато:

1. стойността на имуществото на лицето, явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него;

2. направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква “а” от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства.

Според чл. 6 от ЗДДФЛ, местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. В чл. 12, ал.1 от ЗДДФЛ е посочено, че облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон, а съответно в чл. 35, т. 6 от закона е указано, че облагаем доход са и всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

В случая, трябва да се съобрази и разпоредбата на чл. 124, ал.2 от ДОПК, според която, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства.

 

18. Съотнасянето на цитираните нормативни текстове налага извода, че липсата на несъмнени данни за произхода на средства, които конкретен данъчен субект е добил, предпоставя необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. Казано с други думи, когато е налице едно противоправно развитие на данъчните правоотношения, което е последица от проявлението на някой от фактите възведени в чл. 122, ал.1 от ДОПК, следва да се приложи особеният ред за извършване на ревизионно производство, същността на което е, да се установят и анализират онези от изброените в закона обстоятелства /критерии/, които са относими към ревизирания данъчен субект, като целта на закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развие на правоотношението.

В конкретния случай, констатираните и неспорни между страните разходи за придобиване на недвижими имоти и погасяване на парични задължения извършени от Б. през процесната 2015 г. и липсата на несъмнени данни относно налични и придобити през периода доходи в същият или по-голям размер са данни, които от формална страна са достатъчни за да се направи извод за наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 7 от ДОПК и съответно, за да се предприеме определяне на данъчната основа за облагане по реда предвиден в чл. 122, ал. 2 и сл. от ДОПК.

 

19. На следващо място, разрешаването на текущия административно правен спор, налага да се констатира, че органа по приходите не е обсъдил твърденията на жалбоподателя, че през 2006 г. е получил доход в размер на 27 776,00 лв., а през 2008 г. е получил доход в размер на 125 400,00 лв. от „Еврофутбол“ ООД,  гр. София и не е съобразил представени платежни нареждания от търговското дружество до „Юробанк И ЕФ ДЖИ България“ АД(л.56 и сл.) и справка от търговската банка(л.156), за изплащане на конкретни парични суми в полза на Ф.Б. през 2006 г. и 2008 г.

Въпросните документи съдържат безпротиворечиви данни и очевидно установяват факта на получените парични суми от жалбоподателя. Това ще рече, че Б. лично или чрез трето лице е извършвал залози на спортни състезания и е получавал парични суми при съответно осъществяване на посочените при залагането резултати. В този контекст, според §1, т. 1 от ДР на Закона за хазарта - „Залог“ е всяко плащане на пари, пряко или под друга форма, за участие в хазартна игра с цел получаване на печалба, а според §1, т. 1 от ДР на Закона за хазарта(отм.) – „Залог“ е всяко заплащане на суми пари, пряко или под формата на жетони, талони, фишове, билети, телефонни импулси и други за участие в хазартни игри с цел получаване на печалба. Това впрочем е ноторно известно обстоятелство. Казано с други думи, за да се получи евентуална печалба от участие в хазартни игри, каквито според чл. 41, ал. 1 от ЗХ(респективно чл. 62 и чл. 63 от ЗХ – отм.) са и игрите със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, първо трябва да се заплати съответната парична сума за участие – залог. В случая, нито в хода на административната процедура, нито пък в съдебното производство, се заявиха и съответно установиха, какви са били конкретно заплатените от Б. парични суми за участие – залози, срещу които са придобити, твърдените от него печалби. При липсата на заявени и установени данни за конкретно заплатените от жалбоподателя суми за участие в спортни залагания, очевидно не е възможно по никакъв начин да се определи, съответната част от получените печалби, която би могла да е паричен приход от това занятие, респективно формирана загуба, при положение, че сумата на направените залози е по-висока от сумата на получените приходи от тях.

 

20. Относно сочената от жалбоподателя наличност от парични средства в процесния период от време, в общ размер на общо 24000,00лв., придобити по договори за заем, сключени с А.П. и С.С. е необходимо да се констатира, че твърдения и доказателства в тази насока, не са заявявани и представяни от Б., нито в хода на проведената проверка за установяване на факти, нито пък в хода на първоначалното ревизионно производство. Въпросните два договора за заем за паричен заем са с напълно идентично текстово съдържание и са представени от жалбоподателя, едва в хода на повторното ревизионно производство, с писмено обяснение вх. № 6156 от 24.03.2021 г.(л.238). Действително, разпитани като свидетели  по делото, П. и С. заявиха конкретни данни, свързани с твърдените от тях заемни правоотношение с Б., но в случая е необходимо да се съобрази, че не се твърди и не се установява, сумите от 10000,00лв. и 14000,00лв. да са били декларирани, посредством подаване на декларация пред приходна администрация, нито от заемодателите, нито пък от заемателя Б..   

В обсъждания казус е наложително да се посочи и следното : Няма съмнение, че данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ е от категорията на тези посочени в Глава ХІV, Раздел І ДОПК -  с нея данъчните субекти сами определят облагаемата основа и изчисляват дължимия данък. В този документ под страх от наказателна (чл. 255 от НК) съответно от административно наказателна (чл. 80, ал. 2 от ЗДДФЛ) отговорност, лицето е длъжно да декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения. Възведената в закона наказателна и административно наказателна отговорност, безусловно налага, декларираните от задълженото лице данни да са конкретни, точни и истинни. Именно защото, така заявените пред приходна администрация данни, се считат за истинни, до установяване на противното по предвидения за това ред, на декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ е придаден статута на изпълнително основание, съобразно разпоредбата на чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК.

Задължението за деклариране на непогасената част от получените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв., с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции е установено за пръв път, с правилото на § 67 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г./отм./, посредством възвеждането му, като новата разпоредба на чл. 50, ал. 1, т. 5, б. в от ЗДДФЛ.

В случая, като се съобрази обстоятелството, че получаването на парична сума от физическо лице по силата на облигаторно заемно правоотношение не е доход по смисъла на чл. 10 от ЗДДФЛ и съответно не подлежи на облагане с пряк данък, очевидна е целта на законодателя, възвеждайки правилата установени в чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „в“ и „г“ от ЗДДФЛ, да задължи данъчните субекти да декларират придобити парични суми извън тези които съставляват облагаем доход по смисъла на чл. 10 от ЗДДФЛ,  именно с оглед възможността, тези суми пък, съответно да бъдат съотнесени при наличието на данни за извършени от лицето разходи, които надхвърлят декларираните от него облагаеми доходи.

Все в тази насока, трябва да се добави, че нормативното установяване на задължения за деклариране на предоставени или придобити въз основа на заемно правоотношение суми с оглед осъществяване на заявеният предмет на регулиране от ЗДДФЛ, а именно обществените отношения свързани с облагането на доходите на физическите лица, включително от дейност като едноличен търговец, е съразмерно на законодателния подход, изразяващ се в това, че нито специалния закон във връзка с приложението на който е извършена ревизията (ЗДДФЛ), нито пък друг нормативен акт изискват, съставянето на някакъв нарочен документ за обективирането на договора за заем или на факта на предаването на конкретна парична сума от заемодателя на заемополучателя. Съставянето на документ или друго някакво доказателство за фактическото предаване на паричната сума по заема е предоставено на свободната воля на страните по сделката. Данъчното законодателство не изисква, физическите лица, които са страни по договор за заем да съставят такива документи или доказателства с оглед последващото установяване на произхода на паричните средства. Затова пък каза се е установено задължението, предоставените и получени заеми да се заявяват в годишната данъчна декларация.

Все в този контекст и с оглед представените по делото писмени договори за паричен заем, трябва да се посочи, че договорът за заем, разглеждан като частен писмен документ, не притежава материална доказателствена сила. Доказателствената сила на този писмен документ е формална. Той инкорпорира данни за това, че волеизявленията на лицата, които са го съставили и подписали, са били такива, каквито са отразени в писмения документ. Договорът за заем обаче, е реален договор, т.е. за да се приеме, че въпросното съглашение е сключено и е породило действие, необходимо е не само писменото обективиране на волеизявленията на страните по него, но и реалното предаване на заместимата вещ (в случая пари) от заемодателя, на заемателя. Едва тогава е налице възникнало облигаторно правоотношение, което поражда едностранно за заемателя, задължението да върне заетата сума пари или заместима вещ от същият вид, количество и качество.

Тази характеристика на договора за заем, трябва да се съотнесе с предмета на административно правния спор, т.е. наличието на констатиран паричен приход получен от Б. и установяване на неговия произход с оглед последиците, които има това обстоятелства за облагането на лицето с преки данъци.

Това ще рече, че в рамките на процеса, следваше да установи фактическото, “реално” предаване на паричните суми в разпореждане на Б. и тяхната наличност към момента на извършване на установените при ревизията разходи.

Представените писмени договори, без никакво съмнение съставляват годно писмено доказателство по смисъла на чл. 57 от ДОПК и могат да послужат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за определяне на данъчните задължения на ревизираното лице. Тези писмени доказателства обаче, следва да бъдат преценени с оглед всички останали доказателства по делото, включително, като се съобразят фактите и обстоятелствата от значение за преценка на заинтересоваността на страните по договорите от изхода на настоящото производство.

Във връзка с представените в хода на ревизията писмени доказателства и обяснения от ревизираното лице относно тези облигационни договори – заем на суми от близки приятели, настоящия състав на съда , намира, че същите не обективират действителни облигационни отношения.

Нито в хода на административната процедура, нито в съдебното производство, от страна на жалбоподателя се заявиха данни по отношение на обстоятелствата – кога, къде и как съответните парични суми са били фактически предоставени от заемодателите в държане на заемополучателя.

По отношение на тези, основни спорни въпроси, от страна на жалбоподателя се посочиха и както се описа в предходното изложения, бяха разпитани свидетелите П. и С.. Депозираните от тях показания обаче, сами по себе си, също не дават задоволителен отговор на въпросите за времето, мястото и начина на обективиране на волеизявленията на страните по тези договори за заем, нито пък за начина на реалното, фактическо предаване на сумите от заемодателите на заемополучателя. Твърденията на П. и С. в тази насока, съдържат твърде ограничени данни, които не могат да бъдат съотнесени с твърденията на заемополучателя Б., доколкото каза се, той не е заявил никакви подробности в тази насока, нито в писмени обяснения  вх. № 6156 от 24.03.2021 г.(л.238), нито пък в хода на настоящото производство.

Съобразно правилото на чл.57 ал.4 от ДОПК във връзка с § 1, т. 3, б. “а“ от ДР на ДОПК, обясненията на третите лица се преценяват с оглед на всички други данни, и като се вземе предвид тяхната заинтересованост от изхода на ревизията, съответно качеството им на свързани субекти с ревизираното лице.

Всъщност, в обсъждания казус, трябва да се направи ясното разграничение, че от една страна са налице представени писмени договори за заем, писмени обяснения на заемодателите събрани в хода на ревизионното производство и гласни показания, депозирани в хода на съдебното производство. От друга страна обаче е налице несъмнения факт, че въпросните парични суми за които Б. твърди да е придобил в заем, не са декларирани от него в подадена по съответния ред, годишна данъчна декларация.

В този смисъл, от приобщените в хода на производството писмени документи и гласни доказателства, при липсата на данни за деклариране по нормативно установения за това ред на конкретните парични суми, е мислимо да се направи единствено предположение, че е възможно такива сделки действително да са били сключени, но не и ясен, и без противоречив извод в тази насока. Административният акт и още повече, съдебното решение обаче, не могат в никакъв случай да се основат на предположения, а само и единствено не несъмнено установени факти и обстоятелства. Така, според правилото възведено в чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Това означава, че на ревизионният акт е нормативно придадена отнапред, материална доказателствена сила по отношение на обективираните в него констатации за проявлението на конкретни факти и обстоятелства. Казано с други думи, тежестта за тяхното оборване е на жалбоподателя. В случая, доказателства, които да опровергаят по несъмнен начин, изложените в процесния ревизионен акт факти и обстоятелства, не се ангажираха в необходимата пълнота.

Явно при това положение е че обсъжданите до тук писмени договори за заем, са съставени не за да обективират едни действително установени между страните облигаторни правоотношения, а за да послужат в ревизионното производство, предприето по отношение на Б..

С оглед изложените до тук съображения, следва да се приеме, че фактическите констатации на органа по приходите са основани на надлежно събрани доказателства, а правните изводи формирани въз основа на тях са съответни на материалния закон.

 

VІ. За разноските :

 

21. Констатираната неоснователност на жалбата означава, че на данъчна администрация се дължат сторените разноски по производството за осъществената юрисконсулска защита. На основание чл. 161, ал.1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Издадена от Висшия адвокатски съвет, редакция ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г.), те се констатираха в размер на 434,76 лв.

Мотивиран от изложеното, Съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Ф.Б.Б., **********,*** срещу Ревизионен акт № Р-16001621000783-091-001 от 22.07.2021г., издаден от Г. П. Й., на длъжност Началник сектор в Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите, като орган възложил ревизията и С. М. И., на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП, Пловдив, като ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 548 от 20.10.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Пловдив към Централно управление на НАП, с който спрямо Ф.Б.Б., за отчетен период 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. са определени задължения за данък върху доходите на физическите лица в размер на 1912,17лв. и са начислени лихви за просрочие при разчитането му с бюджета в размер на 1013,03лв.

 

ОСЪЖДА Ф.Б.Б., **********,***, да заплати на Национална агенция за приходите, София, сумата от 434,76лв. (четиристотин тридесет и четири лв. и седемдесет и шест ст.), представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсулска защита.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

                                      

 

Административен съдия : /п/