Р Е Ш Е Н И Е
№ 4176/19.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и девети септември
през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стоян Колев
при участието на секретар Йоанна Трендафилова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 4385 по
описа за
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от С.Ц.П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***
срещу „В.И.” ЕООД, *************,
със седалище и адрес на управление:***, офис 4, представлявано ******************************************със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от *********************–
беътбоут чартьор по смисъла на параграф 1а, т. 17 от КТК с правно основание
чл. 128 КТ, чл. 224 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане ответниците солидарно да
заплатят на ищеца следните суми:
-
2385,37
щ.д., представляващи неплатено брутно трудово възнаграждение за положен труд
през м. август 2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното изплащане
на задължението, както и 153,03 щ.д.,
представляващи лихва за забава за периода от 16.10.2015г. до 03.06.2016г.;
-
6225,49
щ.д., представляващи неплатено брутно трудово възнаграждение за положен труд
през м. септември 2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното
изплащане на задължението, както и 402,00
щ.д., представляващи лихва за забава за периода от 16.10.2015г. до 03.06.2016г.;
-
2118,04
щ.д., представляващи неплатено брутно трудово възнаграждение за положен труд
през м. октомври 2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното изплащане
на задължението, както и 136,77 щ.д.,
представляващи лихва за забава за периода от 16.10.2015г. до 03.06.2016г.;
-
629,64
щ.д., представляваща обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2015г. за
6 работни дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното изплащане на
задължението, както и 40,66 щ.д.,
представляващи лихва за забава за периода от 16.10.2015г. до 03.06.2016г..
Ищецът обосновава правния си интерес за предявяване на иска, налагайки
следните твърдения:
Полагал
е труд по индивидуален трудов договор сключен на 17.07.2015г. с ответника „В.И.”
ЕООД на длъжност „главен механик” в периода от 17.07.2015 г. до 15.10.2015 г..
Уговореното трудово възнаграждение било в размер на 6400,00 щ.д. Твърди, че е
работил на м/к „Батя”, ИМО 8000836 плавал към него момент под български флаг
като моряк по смисъла на чл.2, т.1, б F от Морската трудова конвенция 2006 на
Международната организация на труда. За времето, в което е работил на кораба не
му е било платено дължимото трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, поради което и считано от прекратяване на
правоотношението му, ответникът работодател е изпаднал в забава в тяхното
плащане. В тази връзка обективира искане за осъждане на ответниците да
престират посочените суми. Твърди, че ответникът „Б.” АД е имал качеството на
беърбоут чартьор на кораба, на който е полагал труд, поради което и същият на
основание чл. 199з КТК отговаря солидарно за задължението за плащане на
трудовото възнаграждение. На основание чл. 199ж КТК възнагражденията на екипажа
са разходи свързани именно с експлоатация на кораба. В тази връзка сочи, че
този ответник изрично е признал, че носи отговорност за задълженията на кораба
произтичащи от заплати в споразумение за разсрочване плащанията от 11.08.2015г.
сключено с други членове на екипажа, които вече са получили доброволно плащане
на дължимото им се възнаграждение. Искането е за уважаване на предявените
искове и присъждане на сторените разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът «В.И.
ЕООД, редовно
уведомен по реда на чл. 50,
ал.2 вр. ал. 4 ГПК не е депозирал
отговор.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът „Б.” АД, е
депозирал отговор, с който исковите претенции се оспорват като неоснователни.
Оспорва пасивната си материалноправна легитимация по тях. Не оспорва, че е имал
качеството на беърбоут чартьор на м/к „Батя”, ИМО 8000836 съгласно договор от
06.01.2012г. в периода 08.01.2015 г.-13.11.2015г. По силата на договора
корабособственикът „Индивидюъл Технолъджи СА”, Малшалови острови му е
предоставил кораба под наем. Договорът е бил регистриран в регистъра на
корабите, плаващи по договор за беърбоут чартър воден от „Морска администрация”
Варна и е бил прекратен на 13.11.2015г. поради продажба на кораба. Твърди, че
отношенията по договора се уреждат съгласно правото на Англия. Затова, счита,
че нормата на чл. 199 з КТК е неотносима, а дори и да е, то солидарна
отговорност между беърбоут чартьора и работодателя не възниква относно
задължения за заплати, тъй като трети лица са само тези, които нямат договорни
отношения с наемателя или лица, за който той отговаря. С договор за беърбоут
чартър от 07.05.2013г. преотдал кораба под наем на „Шипинг Лоджистик СА”, Маршалови
острови за срок от 07.05.2013г. до 07.05.2016г., също регистриран и вписан в
регистъра на Морска администрация Варна. Между този пренаемател и ответника „В.И.”
ЕООД е бил сключен договор за мениджмънт на кораба за периода 07.05.2013г. до
07.05.2016г. и именно в изпълнение на задълженията си по този договор първият
ответник е сключвал и договорите с екипажа, поемайки задълженията и
отговорностите на корабособственика по смисъла на чл. ІІ от Морската трудова
конвенция. Искането е за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на
разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа:
От
представения с исковата молба Трудов договор от 17.07.2015г., сключен на
основание чл. 67 ал. 1 т. 2 КТ, вр, чл. 70 ал. 1 КТ и вр. чл. 88б, ал. 3, т. 1
КТК бе установено, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника „В.И.”
ЕООД на длъжност „главен механик” в периода от 17.07.2015 г. до 15.10.2015 г.,
при договорено основно месечно трудово възнаграждение при в размер на 6400,00 щатски
долара (л. 26).
Не се
спори, а и от приложената по делото Заповед № 00000386/15.10.2015г. е видно, че
считано от 15.10.2015г., по взаимно съгласие е прекратено трудовото
правоотношение между страните (л. 27).
От
страна на ищеца е представена и справка издадена от работодателя за дължимите
от същия към момента на прекратяване на трудовото правоотношение суми, от която
е видно, че работодателят признава дължимостта на ищеца на суми в размер на
2385,37 щ.д. за месец август
Представен
е и моряшки паспорт № *********, в който е отразено, че от 18.07.2015г. ищецът
е работил на м/к „***“ (л. 27).
На
06.01.2012г. в гр.Варна е сключен договор за стандартен Бърбоут Чартър, по
силата на който корабособственика „Индивидуал Технолоджи С.А.“, Маршалски
острови е предоставил под наем на Беърбоут чартьора *******************************************за
период от 5 години, видно от приетия като доказателство по делото договор (л.32-35).
Ответното
дружество „Б.“ АД е представило надлежно заверено за вярност копие от Договор
за стандартен Беърбоут Чартър от 07.05.2013г., с който м/к „Батя“, IMO 8000836
е предоставен под наем от „*********“ ООД на „Шипинг Лоджистик С.А.“, Маршалови
острови като Под-Беърбоут чартьор за периода от 07.05.2013г. до 07.05.2016г. (л.65-81).
На
07.05.2013г. „***** С.А.“ е сключил с „****************ЕООД договор за
мениджмънт на м/к „Батя“ (л.83-91).
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска
с правно основание чл. 128 КТ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 128, ал. 1 КТ, работодателят е длъжен да плаща в
установените срокове на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. За забава при изплащане на трудовото
възнаграждение същото се дължи заедно със законната лихва – чл. 245, ал. 2 от КТ.
В
настоящия случай бе установено съществуването на трудово правоотношение между него
и ответника „В.И.” ЕООД и прекратяването на същото, както и престирането от
ищеца на дължимия по договора труд, поради което и въз основа на представените
по делото писмени доказателства тези факти следва да се приемат за доказани. На
база договорения в трудов договор от 17.07.2015г., размер на работната заплата,
начисленията от работодателя в справката за дължими суми, която съдът приема,
като признание от страна на работодателя относно основанието и размера на
същите, а доколкото този размер се претендира от ищеца и не се оспорва от
ответника „Б.” АД.
Съгласно
разпределението на доказателствената тежест по предявения иск, в тежест на
ответника бе да докаже заплащането на трудовото възнаграждение но в случая не е
правено възражение за плащане от страна на ответника.
По
изложените съображения и предвид липсата на доказателства, установяващи
заплащане на договореното трудово възнаграждение в полза на ищеца, съдът
приема, че предявеният иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ е основателен и
следва да бъде уважен изцяло – за сумата 10728,90 щ. д.
Съгласно
чл. 86 от ЗЗД ответникът следва да заплати на ищеца и лихва за забава върху
дължимото неизплатено трудово възнаграждение. Такава лихва се дължи при
неизпълнение на парично задължение, като когато денят за изпълнението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно разпоредбата
на чл. 245, ал.2 КТ разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение
остава изискуема и се изплаща допълнително заедно с лихва, равна на основния
лихвен процент за съответния период. В представения трудов договор липсват
уговорки относно датата на изплащане на трудовото възнаграждение, поради което
следва да се приеме, че същото е дължимо считано до първо число на месеца
следващ месеца, за който се начислява работната заплата.
Предвид
изхода на спора за главницата, основателен се явява и искът за обезщетение за
забава върху сумата от 10728,90 щ.д. за претендирания период от 16.10.2015г. - 03.06.2016г.
Изчислено със софтуерен продукт „Апис Финанси“ същото възлиза на сумата от 692.34
щ.д..
По иска
с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане обезщетение за неползван
платен годишен отпуск:
Съгласно
разпоредбата на чл. 224 ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов
стаж. И по отношение на този обективно съединен иск не се оспорва
обстоятелството за дължимост на
претендираното обезщетение за неползван платен годишен отпуск по посочения в
справката за дължими суми размер. Както бе посочено по-горе в настоящото
изложение съдът прие, че е налице признание от страна на работодателя, за
дължимост на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ именно в размера от 629,64
щ.д., който размер се претендира от ищеца и същевременно не се оспорва от
другия ответник. В тежест на работодателя е да установи, че е платил на ищеца обезщетението
за този вид отпуск, но доказателства за заплащането му не се представиха. При
така изложеното искът по чл. 224 КТ, ал. 1 КТ е основателен в пълния си
предявен размер от 629,64 щ.д..
Обезщетението за забава върху обезщетението по
чл. 224, ал. 1 КТ за претендирания период от 16.10.2015г. - 03.06.2016г. върху
сумата от 629,64 щ.д. изчислено със софтуерен продукт „Апис финанси“ възлиза на
40.63 щ.д. за която сума искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен.
По отношение на исковете за солидарното осъждане на ответника „Б.”
АД:
С
исковата молба се претендира да бъде осъден и втория ответник „Б.“ АД да
заплати солидарно с „****************ЕООД дължимите на ищеца трудови възнаграждения
и обезщетение за забава, като ищецът се позовава на качеството на „**********“
на беърбоут чартьор на кораб „Батя“ в процесния период.
С
отговора на исковата молба ответника е направил възражение, че нормите на
българското законодателство, включително и КТК са неприложими, поради направен
в договора за беърбоут чартър избор на приложимото право – в чл.30(а) от
договора било посочено за приложимо английското право.
Настоящия
съдебен състав намира възражението за неоснователно, а направените от страните
по договора за беърбоут чартър избор на приложимо право и съд за относими само
по отношение на възникнали между страните спорове във връзка или възникнали от
договора. В чл.10 (б) от същия договор изрично е предвидено задължение за
чартьорите да спазват разпоредбите за командния състав и екипажа, които са в
сила в държавата на флага на кораба или всеки друг приложим закон. В
императивната норма на чл.1, ал.1 от Наредбата за трудовите и непосредствено
свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и
корабопритежателя изрично е посочено, че с наредбата се уреждат трудовите и
непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораб,
плаващ под българско знаме, и корабопритежателя. Съгласно чл.12 КТК „правното
положение на екипажа и отношенията между членовете на екипажа и
корабопритежателя, както и отношенията между членовете на екипажа се уреждат от
закона на знамето на кораба независимо от гражданството им и от мястото, където
тези отношения са възникнали“.
Българското законодателство би било
неприложимо и компетентен би бил Арбитраж в Лондон за всеки спор възникнал от
или във връзка с договора за беърбоут чартър, но само между страните по
договора, като избраните приложимо право и съд са неприложими по отношение спорове
във връзка със заплащане на трудовите възнаграждения на членове на екипажа,
какъвто е настоящия.
Съгласно
дадената в чл.199а и §17 от ДР на КТК легална дефиниция „договорът за беърбоут
чартър е договор за наемане на кораб за определен срок, по силата на който
наемателят получава пълни права на владение и контрол върху кораба, включително
правото да назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане“. В
следващите разпоредби е предвидено, че наемателят комплектова кораба с екипаж,
капитанът и другите членове на екипажа са подчинени на наемателя, както и че
търговската експлоатация на кораба се осъществява от наемателя в съответствие с
условията по договора за беърбоут чартър, като всички разходи, свързани с
експлоатацията, включително възнаграждението на екипажа, са за негова сметка.
Ищецът
основава исковата си претенция на твърдението, че ответното дружество „Б.“ АД е
било корабопритежател на кораб „Батя“ в процесния период по смисъла на чл.9,
ал.3 КТК, а също и на отговорността на беърбоут чартьора пред трети лица за
основателните претенции, възникнали във връзка с експлоатацията на кораба.
Корабопритежател
по смисъла на този КТК е лице, което експлоатира кораба от свое име независимо
от това, дали е собственик на кораба или го ползва на друго законно основание.
Към процесния период корабопритежател на кораб „Батя“ е „Шипинг Лоджистик“ С.А.
въз основа на сключения договор за под-беърбоут чартър от 07.05.2013г.
Ответникът „Б.“ АД представи писмени доказателства, от които се установява, че
„Шипинг Лоджистик“ С.А. реално е осъществявало експлоатацията на кораба в
процесния период. По делото липсват доказателства от които да се установи при
условията на пълно и главно доказване „Б.“ АД да е експлоатирал кораба. От
издадено от Агенция „Морска Администрация“, Дирекция „Морска администрация –
Варна“ удостоверение се установи, че в Регистъра на корабите плаващи по договор
за беърбоут чартър на пристанище Варна м/к „Батя“ е вписан с беърбоут чартьор „**********“
ЕООД, срок на договора от 11.01.2012г. до 06.01.2017г. и подбеърбоут чартьор „Шипинг
Лоджистик“ С.А., срок на договора от
07.05.2013г. до 07.05.2016г.
В КТК е
предвидена възможност за наемателят по договора беърбоут чартър да сключва от
свое име договори за отдаване на кораба при условията на беърбоут чартър на
трето лице за срока на действие на договора или за част от него. В посочения
случай първоначалния наемател има правата и задълженията на наемодател спрямо
пренаемателя. Именно от тази предвидена в закона възможност се е възползвало „Б.“
АД като е сключило договор за под-беърбоут чартър с „Шипинг Лоджистик“ С.А. и
след това корабния мениджър „****************ЕООД е назначил екипаж на кораба
за сметката на „Шипинг Лоджистик“ С.А., а не от името и за сметката на „Б.“ АД.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че нормата на чл.199з КТК се
отнася до вреди възникнали за трети лица във връзка с експлоатацията на кораба
и е неприложима за претенция за трудови възнаграждения на екипажа на кораба.
Корабопритежателя би отговарял за дължимите трудови възнаграждения на екипажа
на кораба, но на основание чл.199ж КТК, ако се твърдеше и бе установено по
делото, че той е работодател по индивидуалния трудов договор на ищеца сключен с
корабния мениджър. Ищецът твърди, че работодател е корабният мениджър „****************ЕООД,
който се установи да е действал за сметка на корабопритежателя „Шипинг
Лоджистик“ С.А. и при приемане на тезата на ищеца за доказана работодателя
следва да отговаря на неизплатените на работниците му трудови възнаграждения.
По
изложените съображения исковите претенции предявени срещу ответника „Б.“ АД се
явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
При
този изход на спора, тъй като ищецът не е направил искане за присъждане на
разноски, такива не следва да му се присъждат.
Основателно
е искането за присъждане на разноски в полза на ответника „Б.” АД. Същият
представя списък на разноските по чл.
80 ГПК и доказателства за извършени такива, както следва: 1100,00 лв. –
заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът „В.И.” ЕООД следва да бъде осъден да
заплати в полза на Варненския районен съд сумата в общ размер от 864,41 лв.,
както следва: сумата 714,41 лв., представляваща дължимата държавна такса в
производството по иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ; 50 лв. по иска с
правно основание чл. 224, ал. 1 КТ; 50 лв. по иска за заплащане на обезщетение
за забава върху неплатеното трудово възнаграждение и 50 лв. по иска за
заплащане на обезщетение за забава върху обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „В.И.”
ЕООД, *************, със седалище и адрес на управление:***, офис 4, да заплати на С.Ц.П., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, сумата от 10728,90 щ. д. (десет хиляди седемстотин
двадесет и осем щатски долара и деветдесет цента), представляваща неплатено нетно трудово
възнаграждение за положен труд през м. август 2015 - 2385,37 щ. д., м. септември
2015 - 6225,49 щ. д. и м. октомври 2015 -
2118,04 щ. д., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016 г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 128, т. 2 КТ; сумата от 629,64 щ. д. (шестстотин
двадесет и девет щатски долара и шестдесет и четири цента), представляваща
обезщетение за неизползвания от ищеца платен годишен отпуск за
ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.Ц.П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, срещу „Б.” АД, *************със
седалище и адрес на управление:***, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати солидарно с „В.И.” ЕООД, *************,
със седалище и адрес на управление:***, офис 4, сумите, както следва: сумата от 2385,37 щ.д., представляващи неплатено брутно
трудово възнаграждение за положен труд през м. август 2015г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 06.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 153,03 щ.д., представляващи лихва за забава за периода от
16.10.2015г. до 03.06.2016г.; сумата от 6225,49 щ.д., представляващи неплатено
брутно трудово възнаграждение за положен труд през м. септември 2015г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 06.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 402,00 щ.д., представляващи лихва за забава за периода от
16.10.2015г. до 03.06.2016г.; сумата от 2118,04 щ.д., представляващи неплатено
брутно трудово възнаграждение за положен труд през м. октомври 2015г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 06.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 136,77 щ.д., представляващи лихва за забава за периода от
16.10.2015г. до 03.06.2016г.; сумата от
629,64 щ.д., представляваща обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2015г.
за 6 работни дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното изплащане на
задължението, както и
сумата от 40,66 щ.д., представляващи лихва за
забава за периода от 16.10.2015г. до 03.06.2016г., като неоснователни.
ОСЪЖДА С.Ц.П.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
да заплати на „Б.” АД, *************със седалище и адрес на управление:***,
сумата от 1100 лв. (хиляда и сто лева), представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „В.И.” ЕООД, *************,
със седалище и адрес на управление:***, офис 4, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Варненски районен съд, сумата 864,41
лв. (осемстотин шестдесет и четири лева
и четиридесет и една стотинки), представляваща дължими такси в
производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: