Присъда по дело №1076/2024 на Районен съд - Монтана

МОТИВИ ПО НОХД № 1076/2024г. по описа на РС град МОНТАНА

Подсъдимият К. П. Г. от с.М., обл.М. е обвинен в това, че на
06/07.08.2023г. в с.М., обл.М., ул.Св. Св. К. М. №3, като непълнолетен, но
разбиращ свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи
постъпките си, отнел от владението на К. В. М. от с.М., обл.В., движими вещи
– български банкноти с различен номинал, както следва: 4 броя банкноти с
номинал от 100 лева, 10 броя банкноти с номинал от 50 лева и 20 броя
банкноти с номинал от 20 лева, или всичко обща стойност от 1 300 лева, без
съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл.194, ал.1 вр. с чл.63, ал.1, т.3 НК.
В съдебно заседание подсъдимия Г. се признава за виновен, като изцяло
признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
съжалява за извършеното и моли съда за минимално наказание. Защитникът
на подсъдимия, адв.Е. В. АК М., предлага на съда да постанови присъда, с
която признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание при
условията на чл.58а, ал.1 от НК към минималния размер, предвиден в текста
на закона.
Представителят на обвинението заявява, че установената в съдебно
заседание фактическа обстановка напълно съответствува на тази, отразена в
обвинителния акт, поради което поддържа правната квалификация на
деянието.
Предлага на съда да постанови присъда, с която признае подсъдимия за
виновен и му наложи наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода,
които при условията на чл.58а, ал.1 от НК да бъде редуцирано и съответно
наказание в размер на четири месеца лишаване от свобода, което да бъде
отложено с изпитателен срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК.
Районният съд, с определение, след като констатира, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, които са извършени по реда и при условията на
НПК, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила, с
определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Производството е
приключило по реда на чл.370 и сл. от НПК.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната взаимна връзка и логическо единство, а така също във връзка с
доводите и становищата на страните, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подс.К. Г. живее в с.М. с майка си свид.П. Г.а и дядо си свид.Г. Н., не
работи постоянно, не е осъждан, не е прилагана по отношение на него
1

възпитателна мярка и не е настаняван във ВУИ и СПИ.
Преди известно време майка му заживяла на семейни начала със свид.К.
М. от с.М.. През лятото на 2023г. свид.П. Г.а и свид.К. М. работели на
животновъден обект в гр.Г.. На 02.08.2023г. се прибрали в с.М.. Свид.М. бил
спестил парична сума в общ размер на 1300 лева в български банкноти с
различен номинал, които държал в чантичка, която носел със себе си.
На 06.08.2023г. легнали да спят, малко преди полунощ, около 23.50 часа,
като преди да легне свид.М. преброил намиращите се в чантичката пари и
установил, че същите са 1300 лева. Оставил чантичката върху кашон до
леглото си. В същата стая, на съседно легло, бил легнал подс.Г., който бил
буден и видял къде се намира чантичката, за която знаел, че свид.М. държи
парите си.
След като подсъдимия видял, че свидетелите са заспали, станал от
леглото си и взел чантичката, в която М. държал парите си. Подсъдимият
излязъл отвън, преброил парите, взел ги, а чантичката хвърлил на улицата
пред имота. След това отишъл в гр.Б., където останал няколко дни, при
биологичния си баща, а впоследствие заминал за гр.Л..
Сутринта, на 07.08.2023г., свид.Г. Н., дядо на подсъдимия, видял
чантичката на свид.М., която била хвърлена на улицата пред имота и
уведомил последния. Той проверил съдържанието на чантичката и видял, че
банкнотите, които държал там в размер на 1300 лева липсвали, а в същото
време подсъдимия бил напуснал имота и селото. Свидетелите решили, че
именно подсъдимия е извършител на деянието, тъй като в предишни периоди
бил взимал парични суми от своя дядо, свид.Г. Н., но същия не уведомявал
органите на полицията за действията на внука си.
След установяване местонахождението на подсъдимия, който към
момента на деянието бил непълнолетен, той бил върнат на своята майка и
пред нея и свид.М. признал за извършеното от него деяние, като им заявил, че
е изхарчил цялата сума от 1300 лева.
От изготвената съдебнопсихиатрична и психологична експертиза се
установява, че към деня на извършване на деянието подсъдимия Г. е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си. Експертите посочват, че същия е психически годен да възприема правилно
фактите, които имат значение за делото, да дава достоверни показания за тях и
да участва във всички фази на наказателното производство. Няма данни за
психическо заболяване и за психично разстройство, което да налага лечение,
както и е без данни за зависимост от наркотици и алкохол.
Изложеното обосновава извода, че от обективна страна с действията си
подс. К. П. Г., на 06/07.08.2023г. в с.М., обл.М., ул.Св. Св. К. М. №3, като
непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и могъл
да ръководи постъпките си, отнел от владението на К. В. М. от с.М., обл.В.,
движими вещи – български банкноти с различен номинал, както следва: 4
2

броя банкноти с номинал от 100 лева, 10 броя банкноти с номинал от 50 лева и
20 броя банкноти с номинал от 20 лева, или всичко на обща стойност от 1 300
лева, без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги
присвои.
От правна страна с тези си действия е осъществил състава на
престъпление по престъпление по чл.194, ал.1 вр. с чл.63, ал.1, т.3 НК.
От субективна страна подс. К. П. Г. е действал при форма на вината -
пряк умисъл съгласно чл. 11, ал.2, пр.1 от НК. Съзнавал е, че отнема от
владението на другиго движими вещи, без съгласието на собственика и с
намерение противозаконно да ги присвои, което обоснована извода, че
подсъдимия е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици и е искал
тяхното настъпване, а с отнетата парична сума се е разпоредил изцяло в свой
интерес, похарчил е за свои нужди.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен
начин от събраните по делото писмени доказателства – протоколи, разписки,
справки, докладни, съдебна психолого-психиатрична експертиза, от гласните
доказателства – показанията на разпитаните на досъдебното производство
свидетели, както и от обясненията на подсъдимия, приобщени към
доказателствата чрез тяхното прочитане.
Съдът кредитира и показанията на разпитаните на досъдебното
производство свидетели, тъй като същите предават свои лични и
непосредствени впечатления, показанията им взаимно се допълват и се
подкрепят от писмените доказателства, същите не са страни и не са
заинтересовани от изхода на делото и затова съдът ги приема за обективни и
достоверни. По събраните в хода на досъдебното производство писмени и
гласни доказателства няма спор между страните, поради което съдът не ги
обсъжда в детайли в настоящите мотиви. Освен това подсъдимия признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
дава съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.
При определяне на наказанието, съдът взе предвид вида наказание,
предвидено в текста на чл.194, ал.1 от НК, редуцирането на отговорността във
връзка с чл.63, ал.1 от НК, касаеща непълнолетните извършители, към
момента на деянието подс.Г. е непълнолетен, но разбиращ свойството и
значението на извършеното, разпоредбите на общата част на същия закон,
касаещи материята, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства,
както и разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. С оглед индивидуализиране на
наказанието, съдът съобрази ниската степен на обществена опасност на дееца,
степента на обществена опасност на деянието и обстоятелствата, при които е
извършено, подбудите и мотивите за неговото извършване, настъпилите
вредни последици, сравнително не високата стойност на причинената щета,
съобразно и установената за страната МРЗ, смекчаващите отговорността
обстоятелства, свързани с направеното самопризнание от подсъдимия,
3

спомогнало за разкриване на обективната истина по делото и чистото съдебно
минало, както и отегчаващите отговорността обстоятелства -
невъзстановяването на причинените щети на пострадалия М..
Съобразявайки всички изисквания на закона, съдът намира, че на
подсъдимия следва да бъде определено наказание към минималния размер
предвиден за съответното престъпление в разпоредбата на закона, а именно от
шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.373, ал.2 НПК вр. с
чл.58а, ал.1 от НК следва да бъде намалено с една трета, и на подсъдимия К.
П. Г. да бъде наложено наказание от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода,
което с оглед липсата на законни пречки за прилагане на чл.66, ал.1 от НК,
следва да бъде отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в законна сила.
Така наложеното по вид и размер наказание на подсъдимия, съдът
намира, че ще изпълни целите на наказанието, както по отношение на
подсъдимия като го мотивира занапред да спазва законите и установения
правов ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като
им въздействува предупредително и възпитателно.
При горния изход на делото, подсъдимия К. П. Г. следва да заплати по
сметка на ОДМВР Монтана сумата от 895.68 лева разноски за съдебна
експертиза на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд Монтана
сумата от 5,00 лв. държавна такса, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Предвид гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
4

Номер на акта:	50
Дата:	6 ноември 2024 г.
Съдия:	Румяна Михайлова

Дело:	20241630201076
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 септември 2024 г.

Присъда по дело №1076/2024 на Районен съд - Монтана

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите