Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. В.,
08.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание,
проведено на девети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря
Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7550 по описа за 2020година
на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 542 и сл. ГПК вр. чл. 38, ал. 4 ЗГР.
Образувано е по молба на М.Е.Е.,
ЕГН********** и С.Е.П., ЕГН********** за приемане на установено по отношение на
Община В. и на Районна прокуратура – В., че майката на молителите М. К. Е., ЕГН
*********, е починала на 25.04.2002г. в гр. В. в резултат на сърдечна
недостатъчност. Отправено е искане да бъде разпоредено съответната Община да
състави акт за смърт. Сочи се, че молителите са деца на починалата. Навежда се,
че по делото се доказва факта на настъпилата смърт на 25.04.2002г. и мястото на
смъртта – гр. В.. Излага се, че за смъртта е съставено съобщение за смърт, но
не са уведомили своевременно Общината, поради което не могли да се снабдят с
акт за смърт. С тези доводи от съда се иска да постанови съдебен акт, с който
да признае за установено, че наследодателката им е починала на твърдяната дата
и да се задължи Община В. да издаде акт за смърт.
Заинтересованата
страна Община В. в нарочна молба до съда изразява становище за основателност на
молбата, с изложени аргументи в тази насока.
Заинтересованата
страна – Районна прокуратура В. чрез представителя си прокурор М.Т., заема
становище, че съдът следва да постанови решение за издаване на смъртен акт на
починалата М. К. Е..
Съдът, като взе
предвид депозираната молба и с оглед събраните по делото доказателства, намира
следното:
Видно от
представените по делото доказателства молителите М.Е.Е. и С.Е.П.
са брат и сестра, а М. К. Е., ЕГН ********* е тяхна
майка.
Съгласно съобщение за
смърт №3/25.04.2002г., съставено от д-р К. З., М. К. Е., ЕГН ********* е
починала на 25.04.2002г. в гр. В., Ул.“Б. Р.“28, в резултат на сърдечна недостатъчност. Настъпилата
биологична смърт се потвърждава и от представената епикриза на починал болен за
М. К. Е., с посочен час на смъртта - 23.00ч. и място – дома на лицето.
Обстоятелството, че М. К. Е. е починала на 25.04.2002г. се
потвърждава и от показанията на свидетеля Г. Г. - внук на починалата. Същият свидетелства за
дата и мястото на смъртта й, а именно в гр. В. на 25.04.2020г., както и че
същата е погребана в с.Р., Община Исперих.
При така изяснената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съдът е сезиран с
молба с правно основание чл. 38, ал. 4 ЗГР, която е допустима, а
разгледана по същество и основателна.
Съобразно
разпоредбата на чл. 38, ал. 4 ЗГР при липса на съставен акт за смърт
заинтересуваните лица установяват правата си по съдебен ред. В чл. 542 и сл. ГПК е разписан и редът, по който следва да се осъществи това установяване на
правата, а именно лицето, което черпи права от съответния факт, за който не е
съставен акт за смърт, може да иска с молба до районния съд да установи факта и
когато това е необходимо, да разпореди да се състави съответният документ.
В настоящия случай
молбата е подадена от децата на починалото лице, поради което безспорно те
черпят права от факта на настъпилата смърт на М. К. Е., имайки качеството на
наследници по закон от първи наследствен ред (арг.
от чл. 5, ал. 1 ЗН). Ето защо се явяват заинтересувани по смисъла на чл. 38,
ал. 4 ЗГР и могат надлежно да сезират съда по реда на чл. 542 и сл. ГПК.
От
съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства –
съобщение за смърт и показанията на свидетеля, преценени по реда на чл. 546,
ал. 1 от ГПК, съдът намира, че в настоящото производство се доказва фактът, че М. К. Е. е
починала на 25.04.2002г. в 23:00 часа в гр. В., поради
сърдечна
недостатъчност.
При настъпила смърт
на лице следва да се състави акт за смърт от длъжностното лице по гражданското
състояние в общината или кметството, на чиято територия са станали събитията –
аргумент от чл. 35, ал. 1 от ЗГР вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 55 от ЗГР. В случая
очевидно в предвидения за това срок (от 48 часа) акт за смъртта на М. К. Е. не
е съставен от акт за смърт. С оглед, че смъртта е настъпила на територията на гр. В.,
заинтересовано учреждение, което следва да състави акт за смърт на починалия, е Община В..
С
оглед изложеното към момента са налице всички предпоставки за постановяване на
решение по реда на чл. 546, ал. 1 ГПК, с което да се приеме за установен фактът
на настъпилата смърт на М. К. Е. *** да издаде акт за
смъртта на това лице (арг. от чл. 542, ал. 1 ГПК).
Така мотивиран и на
основание чл. 546, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Община В., че М. К. Е., ЕГН *********, е починала на
25.04.2002г. в 23:00ч в гр. В., община В.,
вследствие на „сърдечна недостатъчност ”.
ЗАДЪЛЖАВА длъжностното лице по
гражданско състояние при Община В. да състави акт за смърт на починалото
лице и да извърши отбелязване в регистрите за гражданско състояние.
Заверен препис от
решението, след влизането му в сила, да се изпрати на Община В. за сведение
и изпълнение.
Решението може
да се обжалва пред Окръжен съд-В. в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: