Р Е Ш Е Н И Е

№   

 

19.11.2019 г., град Добрич,

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публично съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТЕВА

 

при участието на секретаря Стоянка Петрова, разгледа докладваното от Съдията АНД № 892 по описа на Добричкия районен съд за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от ЧЗП „П.М.П.”, ЕИК ********** с адрес ***, представляван от П.М.П. ЕГН **********, депозирана чрез адв. Р.С. – ДАК, срещу Наказателно постановление № *, издадено на 08.05.2019 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Добрич, с което на ЧЗП „П.М.П.”, ЕИК ********** за нарушение по чл. 1, ал. 2 във вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена „глоба” в размер на 1 500 лв.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло.

Процесуалният представител на въззиваемата страна твърди, че НП е законосъобразно и като такова, пледира за потвърждаването му.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата, събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от лице, притежаващо активна процесуална легитимация.

Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и двама свидетели, надлежно връчен е и съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН. НП е издадено в рамките на срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, връчено е на нарушителя и съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата, намира за установено следното:

На *** г. свидетелите Е.К.И., С.Н.П. и М.Ц.Д. ***, извършили проверка за спазване на трудовото законодателство във ферма за отглеждане на едър рогат добитък, находяща се в с. С*, обл. Д*, стопанисвана от ЧЗП. При проверката инспекторите заварили св. З.И. А* да храни животните, като същата попълнила Декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурителното законодателство.

От възприетото по време на проверката, писмената декларация на св. А*, писмените сведения от П.М.П. – действащ като ЧЗП, инспекторите достигнали до извод, че жалбоподателят в качеството си на работодател е приел на работа на 12.03.2019 г. св. З. А*, като не е изпълнил задължението си да сключи с него трудов договор в писмена форма.

На 12.03.2019 г. св. И. в присъствието на жалбоподателя, св. С.Н.П. и М.Ц.Д. образувал процесното административно-наказателно производство, като съставила АУАН № *, с който вменил на жалбоподателя административно нарушение по чл. 1, ал. 2, във вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ.

Въз основа на така съставения АУАН, на 08.05.2019 г., Директорът на ДИТ гр. Добрич издал и процесното Наказателно постановление № ***, с което за вмененото с АУАН административно нарушение, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на наложил на ЧЗП административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лв.

Видно е от съдържанието на попълнената от св. А* декларация /л. 15/, че в графа: „Работя в предприятие/фирма” е попълнила „К* с. С*”, като същевременно в графа „Работя от” е посочила „когато имам нужда”, без да е отразила длъжност или какво трудово възнаграждение получава или последно е получила, нито работното време, нито почивните си дни или почивки в работния ден.

Съдът изцяло кредитира, като обективни и непротиворечиви събраните гласни доказателства в хода на съдебното производство, съдържащи се в показанията на свидетелите И* К.И., С.Н.П., М.Ц.Д. и З. А*, които изцяло се подкрепят от приобщените заверени за вярност копия от писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: Констативен протокол от извършена проверка от *** г., Протокол от *** г. за извършена проверка, Декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурителното законодателство, попълнена от св. А* и Сведения от П.М.П..

Гореописаната фактическа обстановка навежда съда до следните изводи от правна страна:

Разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ регламентира налагане на административно наказание или имуществена санкция на работодателя, който наруши разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ т. е. субект на процесното административно нарушение може да бъде единствено лице, притежаващо качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, съгласно която: „Работодател” е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.”

В процесния случай съдът приема, че жалбоподателят не е годен субект на вмененото му административно нарушени, тъй като в хода на съдебното производство не се установи да е наел св. А* по трудово правоотношение. В показанията си свидетелката заявява, че е била помолена за помощ от земеделския производител да пренесе сламата, защото той бил болен и че не са уговаряли никакво заплащане за това, което напълно съответства и на попълнените данни в декларацията. Видно от попълнената Декларация, същата е изключително лаконична и от нея не могат да се изведат категорични изводи за наличието на елементите на трудовото правоотношение – работно място, длъжност, работно време, трудово възнаграждение и регламентирани почивни дни.

В хода и на проведеното съдебно производство обаче не бяха събрани такива доказателства, които да водят до единствения и категоричен извод, че св. А* е била наета на работа от жалбоподателя, без същият да е сключил трудов договор с нея за целта. В тази насока са дори и показанията на свидетелите, осъществили проверката във фермата, според които лицето, заварено на мястото на проверката, е посочило, че помага на ЧЗП, както и че е посочило в Декларацията всички обстоятелства около това обстоятелство. Попълненият от св. А* документ обаче не дава отговор на въпросите, очертаващи наличието или липсата на трудово правоотношение между страните.

От казаното по горе, може да се направи обоснован извод, че съществуването на трудово правоотношение в конкретния случай не е налице. Не е възможно и е неприемливо Дирекция „ИТ” само от една извършена проверка да прави обосновани изводи, че става въпрос за престиране на работна сила, при определени условия - определено работно място и длъжност, спазване на трудова дисциплина, правата и задълженията на работодателя и работника, определена продължителност на работното време, договорено трудово възнаграждение и пр., характеризиращи правоотношението като трудово.

С оглед на горното, настоящият съдебен състав приема за недоказано по един категоричен и безспорен начин, че лицето З. Аптараманова е полагало труд при установено работно време, спазване на трудова дисциплина и срещу договорено трудово възнаграждение, тоест, че са налице отношения между нея и ЧЗП, които могат да бъдат квалифицирани като трудови.

Ето защо съдът приема, че вмененото на жалбоподателя нарушение е недоказано от обективна и субективна страна. От съществено значение за преценката дали е налице трудово правоотношение е обстоятелството, че възложената работа - да разнесе сламата на животните, е била определена по обем и като краен резултат, била е налице самостоятелност при изпълнението, поради което и няма как това да се приеме за трудова дейност. Очевидно в случая се касае за инцидентна проява на оказване на помощ между съседи предвид установените по делото обстоятелства за липса на уговорка за заплащане или за определено работно време.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав достига до извода, че деянието на жалбоподателя е несъставомерно с вмененото административно нарушение по чл. 1, ал. 2, във вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ, поради което и процесното НП, като незаконосъобразно следва да бъде изцяло отменено.

На основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ***, издадено на *** г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Добрич, с което на ЧЗП „П.М.П.”, ЕГН ********** за нарушение по чл. 1, ал. 2 във вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена „глоба” в размер на 1 500 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

                                               

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                     /Галя Митева/