№ 6482
гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20251100504554 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ответника П. Б. В., чрез упълномощената
адв. Д. Д. П. от САК срещу съдебно решение № 1776 от 04.02.2025г., постановено по
гр. дело № 31256/2024г. по описа на СРС, 149 с-в, с което е увеличена месечната
издръжка за всяко от двете деца Е. П. В., роден на 21.07.2008г. и П. П. В., родена на
******** от 150 лв. на 350 лв., считано от 31.05.2024г. Решението се обжалва изцяло, а
при условията на евентуалност, се обжалва в частта за разликите над 300 лева до 350
лева – за издръжката на всяко от двете деца, както и за началната дата на увеличената
издръжка.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение
поради необоснованост. Искането е да се отмени решението, като се излагат твърдения
въззивникът да е плащал издръжка за двете деца и преди завеждане на делото.
В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез
упълномощения представител поддържа въззивната жалба и сочи нови доказателства.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна – непълнолетните Е. П. В.
и П. П. В., действащи лично и със съгласието на своята майка Т. П. К., чрез
упълномощената адв. М. Хр. С., са оспорили въззивната жалба, като неоснователна. В
1
открито съдебно заседание, чрез упълномощения представител пледират за оставяне в
сила на първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендират разноски и
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Във въззивното производство са събрани нови писмени доказателства за
нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за
отговор, обстоятелства, които са от значение за делото - за доходите на родителя на
непълнолетните въззиваеми.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
С решението по гр. дело № 31256/2024г. на СРС, 149 състав, съдът е изменил,
на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от СК размера на дължимата месечна издръжка
от П. Б. В., определена с решение № III-83-223 от 01.10.2015г. по гр.д. № 25925/2015
по описа на СРС, 83 състав, в полза на Е. П. В., действащ лично и със съгласието на
неговата майка Т. П. К. и П. П. В., действаща чрез своята майка Т. П. К., искове по чл.
150, вр. чл. 143, ал. 2 от СК, като е осъдил на основание чл. 150, вр. чл. 143 от СК, П.
Б. В., да заплаща на Е. П. В., действащ лично и със съгласието на неговата майка Т. П.
К., месечна издръжка в размер на 350 лв., считано от 31.05.2024г., до настъпване на
законно основание за изменение или прекратяване на издръжката ведно със законната
лихва от забавата върху всяка просрочена вноска до окончателното заплащане.
Осъдил го е да заплаща и на П. П. В., действаща чрез своята майка Т. П. К. месечна
издръжка в размер на 350 лв., считано от 31.05.2024г., до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване на издръжката ведно със законната лихва от
забавата върху всяка просрочена вноска до окончателното заплащане.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. първо от ГПК съдът е допуснал
предварително изпълнение решението в частта за присъдената издръжка.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от ответната
страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. За
въззивното производство държавна такса е внесена изцяло. Съдът приема, че
въззивната жалба е допустима и редовна, поради което следва да се разгледа по
същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са били
налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на
исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил
сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Въззивната жалба е неоснователна.
Доводите на въззивника касаят необоснованост на решението поради
допуснато съществено процесуално нарушение и неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Наведените доводи за неправилност на решението са неоснователни.
2
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява
с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие
тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена
издръжката, чието изменение (увеличение) се иска, както и с променените
(увеличените) възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени
нужди. Искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на
едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя,
който дължи издръжката му.
Първоинстанционният съд е установил точно фактическата обстановка и е
направил правилни изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което
въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към
мотивите на обжалваното решение (арг. от чл. 272 от ГПК). Като допълнение към тези
мотиви следва да се посочи, че пред въззивната инстанция въззиваемият е представил
и съдът е приел, като неоспорено доказателство – декларация от 06.10.2025г., дадена
под страх от наказателна отговорност по чл. 313 от НК, от което се установява, че П. Б.
В. е декларирал получаван месечен доход от трудово възнаграждение в размер от 1543
лева. Въззиваемият е декларирал и притежавано недвижимо имущество – два
апартамента и два гаража в гр. София, находящи се в ж.к. Дружба № 1 и кв. Кръстова
вада, както и банков депозит от 78.65 лв.
Приети са и писмени доказателства за образувано изпълнително дело,
инициирано въз основа на издадения изпълнителен лист от 19.02.2025г. по
допуснатото предварително изпълнение по обжалваното решение. Въззивният състав
приема, че тези писмени доказателства не са относими към предмета на въззивното
обжалване, тъй като не се твърди и няма данни предварително изпълнение да е
отменено по пътя на инстанционния съдебен контрол, а възраженията срещу
действията на съдебния изпълнител не са предмет на проверка в това производство.
Съобразявайки Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленум на ВС,
приложимо и към действащия СК (Обн. в ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от
01.10.2009 г.) и задължително за съдилищата (арг. от чл. 130, ал. 2 от ЗСВ), където в т.
IV е прието, че „Възможността на лицето, което дължи издръжката, е основание за
даване на издръжка и показател за размера , следва да се приеме, че възможността
за предоставяне на издръжка е винаги обективна и конкретна. Тя се определя от
доходите, имуществото и квалификацията за задълженото лице.“ Следва, че исковата
претенция може да бъде уважена ако бъдат установени не само нуждите на всяко от
двете деца, които съдът приема за доказани по делото.
При съобразяване със задължителните указания по прилагането на закона, този
въззивен състав приема, че при определяне размера на месечната издръжка за децата
Е. П. В. и П. П. В. следва да се съобрази с техните нужди, но и с възможностите на
задължения родител. Това са двете кумулативни изисквания при наличие на които
съдът следва да формира изводите си по основателността на искането за увеличаване
размера на месечната издръжка на децата Е. П. В. и П. П. В.. Издръжката на дете от
родител е подчинена на задължението на последния да се грижи за детето (вкл. и за
задоволяване на материалните му потребности), а при определяне на нейния конкретен
размер съдът следва да съобразява освен нуждите на детето, така и финансовите
възможности на задълженото лице.
Ръководейки се от законните критерии и събраните писмени доказателства,
въззивната инстанция счита, че за месечната издръжка на детето Е. П. В. са
необходими общо не по-малко от около 750 лв. – с оглед на изискването с издръжката
да се осигурят условия на живот, каквито детето би имало, ако родителите живееха
заедно. Получаването на издръжка е безусловно, доколкото не е обусловено от каквито
3
и да е допълнителни предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило
пълнолетие дете“ и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин
- например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия,
социални помощи, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (т. 2 от ПП № 5
от 16.11.1970 г. на ВС). Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид
възрастта, образованието, здравен статус и други обстоятелства, които рефлектират
върху тях. Нуждата от издръжка при подрастващите поначало се предполага. От
сумата, която е необходима за месечната издръжка на въззиваемия Е. П. В., бащата
следва да поеме 350 лв. месечно.
За месечната издръжка на детето П. П. В. са необходими общо не по-малко от
около 650 лв. – с оглед на изискването с издръжката да се осигурят условия на живот,
каквито детето би имало, ако родителите живееха заедно. От сумата, която е
необходима за месечната издръжка на въззиваемия П. П. В., бащата следва да поеме
350 лв. месечно.
Съдът приема, че П. Б. В. разполага с материални възможности да заплаща
присъдената от районния съд с обжалваното решение месечна издръжка от по 350 лв.
за всяко от двете непълнолетни деца, доколкото месечното му брутно трудово
възнаграждение (т.е. доходът по смисъла на т. 5 от ППВС 5/1970 г. – така и ТР № 34 от
05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС) се формира от полаган труд. Съдът
приема, че въззивникът би могъл да реализира и допълнителен доход - граждански
плодове от недвижимото си имущество в гр. София, доколкото е декларирал
собственост по отношение на два апартамента и два гаража, а не е декларирал
притежавано МПС.
Неоснователни са възраженията на представителя на въззивника, че първият
съд не е съобразил плащаната от бащата издръжка преди 31.05.2024г. Видно от
изложените мотиви на обжалваното решение това обстоятелство е обсъдено, но е
прието за неотносимо, тъй като способът за защита за вече платена издръжка е в
изпълнителното производство.
При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил
всички допустими и относими към спора доказателства. Събраните от въззивната
инстанция доказателства не променят фактите за възможностите на дължащия
издръжка родител да заплаща месечна издръжка от по 350 лв. за всяко от
непълнолетните си деца Е. П. В. и П. П. В..
Въззивният съд отчита и промяната в икономическите условия в страната, като
взе предвид настъпилите инфлационни процеси, като инфлацията за месец септември
2025 год. спрямо месец октомври 2015 год. (месеца на утвърждаване на постигнатото
между страните споразумение, с което е определена първоначалната издръжка за
децата с решението от 01.10.2015г. по гр.д. № 25925/2015г. по описа на СРС, 83 състав)
е 52.8% (съгласно публично достъпната информация на електронна страница на
Национален статистически институт https://www.nsi.bg/), които негативни последици
не следва да се поемат изцяло от родителя, който полага непосредствените грижи за
децата – в случая майка им. През изминалия от определяне на издръжката период е
увеличен и размерът на установената за страната минимална работна заплата като от
380 лева (ПМС № 139/04.06.2015 г.) за 2015 г., същият е достигнал до 1077 лева за 2025
год. определен с (ПМС № 359/23.10.2024 г.). Т.е. увеличението на МРЗ за същия период е
повече от два пъти и половина. Следва, че действително са настъпили реални промени в
обстоятелствата, при които размерът на издръжката е формиран през 2015г. Тези изменения
имат траен и продължителен характер, от което може да се направи обоснован извод, че
няма да се върне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства.
4
Въззивният съд намира за изцяло неоснователни и възраженията на въззивника
за необоснованост на първоинстанциоинното решение.
Поради съвпадането на изводите на двете съдебни инстанции следва, че
първоинстанционното решение е правилно. Решението на първостепенния съд, като
постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде
потвърдено.
По разноските съдът приема следното:
При този изход от спора на въззивника не се дължат разноски.
Въззиваемите претендират разноски за въззивното производство за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева, като представя списък по чл. 80 от ГПК (лист 32
от делото). Процесуалният представител на въззивника е направил своевременно
възражение за прекомерност на възнаграждението на другата страна на основание чл.
78, ал.5 от ГПК. Проведено е само едно открито съдебно заседание, като
производството пред въззивната инстанция не се отличава от типичната за този вид
въззивни дела фактическа и правна сложност. По изложените съображения съдът
приема за основателно възражението на въззивника, като намалява адвокатското
възнаграждение за пълномощника на въззиваемите до размера от 300 лева, като
осъжда въззивника да я заплати на Е. П. В. и П. П. В..
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 1776 от 04.02.2025г.,
постановено по гр. дело № 31256/2024г. по описа на Софийски районен съд,
149 състав.
ОСЪЖДА П. Б. В., ЕГН **********, да заплати на Е. П. В., ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на неговата майка Т. П. К., ЕГН
********** и П. П. В., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на
нейната майка Т. П. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 300 (триста) лева – разноски за адвокатско възнаграждение по
въззивно гр. дело № 4554/2025 г. по описа на Софийския градски съд,
Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6