№ 677
гр. Бургас, 08.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Частно наказателно
дело № 20222120200993 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на Д.Х. А-Ч, ЕГН
********** против постановление на Районна прокуратура Бургас от 19.01.2021г., за
частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 71/2015г. по описа на ОД
на МВР-Бургас, вх.№ 12863/2014г., пор.№ 688/2015г. по описа на Районна прокуратура-
Бургас, относно обвинението спрямо П.И.Д ЕГН ********** за престъпление по чл.216, ал.1
вр. чл.23 от НК поради недоказаност на обвинението и спиране на същото наказателно
производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност и необоснованост
на обжалваното постановление и се моли неговата отмяна. Твърди се, че неправилно
прокурорът е приел, че липсва престъпление по чл. 216, ал. 1 НК. Счита за необоснован
изводът на прокурора за липса на доказателства за авторството на деянието. С тези доводи
моли постановлението да бъде отменено.
Бургаският районен съд като обсъди доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на
атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал. 3 НПК, срещу подлежащ на обжалване акт,
от лице имащо правото да обжалва (пострадало лице), поради което жалбата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
От събраните доказателства се установява от фактическа страна следното:
Досъдебното производство е образувано на 11.03.2015г. за престъпление по чл.216,
ал.1 от НК за това че:
-на неустановена дата в периода 23.09.2013г. - 05.12.2013г., в гр.Бургас,
противозаконно повредил чужда недвижима вещ - апартамент № 58, ет.7, със застроена
площ от 98,60кв.м. и идентификатор 07079.613.175.1.18, като чрез демонтиране, изкъртване
и срязване демонтирал трайно свързаното към апартамента оборудване, а именно:
отоплителна система включваща радиатори, слънчев колектор, камина с водна риза,
осветителна система включваща осветителни тела, кабели, контактни ключове и прекъсвачи,
входна блиндирана врата, алармена инсталация, врати на помещения в апартамента,
санитарно оборудване - тоалетна чиния, мивка, смесителни батерии, душ кабина, душ
батерия, вентилатор, подова настилка теракотени плочи, като причинените вреди в
1
апартамента са на обща стойност 39 440 лева, собственост на Д.Х. А - престъпление по
чл.216, ал.1 от НК;
-по същото време, на същото място, в условията на реална съвкупност с предходното
деяние, противозаконно повредил чужда недвижима вещ - ателие № 1, ет.8, със застроена
площ 47,30кв.м. и идентификатор 07079.613.175.1.100, като чрез демонтиране, изкъртване и
срязване демонтирал трайно свързаното към апартамента оборудване, а именно:
отоплителна система включваща радиатори, осветителна система - осветителни тела, кабели,
контактни ключове и прекъсвачи, ел.табло, алармена инсталация, врати на помещенията в
ателието, санитарно оборудване - тоалетна чиния, мивка, смесителна батерия, санитарна
арматура, душ кабина, душ батерия, като причинените вреди в ателието са на стойност 18
920 лева, собственост на Д.Х. А - престъпление по чл.216, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК. В хода
на разследването с постановление от 25.05.2017г. (л.188, том 2) в качеството на обвиняем
по делото е привлечен П.И.Д ЕГН **********.
На 13.07.2005г., в гр.Бургас, с нотариален акт № 38, том II, рег.№ 7941. дело № 206 от
2005г., на нотариус с peг.№ 426 на НК с РД-БРС, обвиняемият П.Д продал на свидетеля З.Д,
следния свой собствен недвижим имот, а именно: апартамент № 58, находящ се в гр.Бургас,
ул. „Гладстон“ № 17, вх. В, ет. 7 със застроена площ от 98,60 кв.м., ведно е 1,454% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, върху която е
построена сградата, както и ателие № 1, находящо се в същата жилищна сграда, вх.В, на
ет.8, застроено на 47,30кв.м.. ведно с 0,672% ид.ч. от общите части на сградата и от правото
на строеж. Още преди покупко-продажбата на имотите, между обвиняемия Д. и свидетеля Д
била постигната устна договорка, в срок от 10 години последният да изплати на първия,
извършените от него преди покупко-продажбата луксозни подобрения, преустройства и
обзавеждане на имотите или алтернативно в случай, че няма такава възможност, то
обвиняемият Д. да си вземе всички мебели и подобрения като климатици, бойлери, врати,
лампи, ключове, контакти, щори и др., както и обвиняемият Д. да наглежда имотите с
правото да живее в тях, като във тази връзка свидетелят Д му предоставил ключ за същите.
За закупуване на горепосочените недвижими имоти от свидетеля Д, на същия бил отпуснат
кредит, обезпечен със законна ипотека върху същите от „Банка ДСК“ ЕАД, вписана под №
9506/19.07.2005г., том I, № 287, на СВ при БРС. На 19.05.2011г. била вписана под вх. рег.№
4092, том 2, дв.вх.рег.№ 4006 на СВ при БРС, възбрана върху горепосочените недвижими
имоти, наложена по изп.д.№ 20117030100110 на ЧСИ Г.М с рег.№ 703 и РД-БОС, с длъжник
– свидетелят Д и кредитор - „Банка ДСК“ ЕАД, изпълнителното дело образувано въз основа
на изпълнителен лист от 04.02.2011г., издаден по.ч.гр.д. № 10581/2010г. на БРС. На
06.06.2011г., по искане на взискателя по изп.д.№ 20117030100110, бил извършен опис на
процесните имоти от ЧСИ Михалев, като в съставения за това нарочен протокол от същата
дата било вписано, че апартаментът и ателието са свързани с вътрешна стълба, входната
врата на ателието е зазидана, в апартамента има извършени строително-монтажни работи, с
които е направено преустройство, недвижимите имоти са с локално парно, с електрически
щори и с три броя климатици. Със същия протокол за пазач на описаните недвижими имоти
и изградените допълнителни подобрения, на основание чл.486 от ГПК, за пазач бил назначен
обвиняемият Д.. На 16.08.2013г., процесиите имоти били обявени за публична продажба по
изп.д.№ 20117030100110 от 19.08.2013г. до 17.00ч. на 19.09.2013г.
На неустановена дата, в срока за оглед на процесиите имоти, обявени за публична
продажба по изп.д.№ 20117030100110, бил извършен оглед от страна на свидетелката Д А, и
родителите й свидетелите Х.С. А и Р.С в присъствието на пазача – обвиняемият Д..
Свидетелката Д А много харесала имотите и решила да участва в публичната им продажба,
тъй като при огледа установила, че същите са свързани с вътрешна стълба и обособени в
мезонет на два етажа, разполагащ с всички удобства, луксозно направен и според тях
нямало нужда от никакви допълнителни средства за ремонт, като към датата на огледа
апартамента имал масивна блиндирана входна врата, телефонна и домофонна система с
видео наблюдение, алармена инсталация, локално парно отопление с радиатори във всички
стаи, тавани с вградено осветление, плъзгащи врати с огледала, камина, в трите бани имало
2
душ кабини с хидромасажни панели, шкафове за баня и огледала, всички врати на стаите
били от високо качество, навсякъде имало електрически щори. На неустановена дата, преди
публичната продан, свидетелите Х А и Р.С извършили и втори оглед на имотите, отново в
присъствието на пазача – обвиняемият Д., при който имотите били в същото състояние, в
което били и при първия оглед. Свидетелката Д А участвала в публичната продажба на
процесните имоти, чрез пълномощник – свидетелката Р.С. С протокол от 20.09.2013г. по
изп.д.№ 20117030100110, за купувач на процесните имоти, на основание чл.492, ал.1 от
ГПК, била обявена Д А., и с постановление от 23.09.3013г. на ЧСИ, същите й били
възложени, но тъй като последното било обжалвано, влязло в сила на 24.10.2013г. На
05.12.2013г., между 18.00 и 20.00ч., било извършено фактическото предаване на имотите от
пазача – обвиняемият Д., на пълномощника на Д А – свидетелката В.К., на което
присъствали и свидетелите Х А, Р.С Х.Е. и К.Ж.. При предаването на имотите свидетелите
Х А и Р.С установили, че имотите не са в същото състояние, в което били при извършените
от тях два огледа, преди публичната им продажба, а именно входната врата на апартамента
била талашитена, в жилището нямало ток, от таваните и стените висели кабели, вътрешните
врати на стаите липсвали, в баните и тоалетните липсвали тоалетни чинии, мивки, душ-
кабини и кранове, липсвали радиаторите и камината, като от пода където е била камината
липсвали плочките и др., като за установеното при предаването на имотите състояние на
същите, било подробно описано в съставения на място от св. Кирязова, в присъствието на
посочените лица, приемо-предавателен протокол от същата дата, който бил подписан без
възражения от всички присъстващи.
От заключението на извършената по делото комплексна съдебно - оценителна
експертиза, общата стойност на липсите в ап.58, ет.7 с идентификатор 07079.613.175.1.18,
към процесния период е в размер на 26 410 лева. Трайно закрепени чрез човешко действие
по смисъла на чл.110, ал.1 от ЗС към апартамента са вещите, които се отделят с причиняване
на щети и тяхната обща стойност е 13000 лева. Липсващите вещи в ап.58, които са
необходими за експлоатация на недвижимия имот, в т.ч. разрешение за ползване на
процесния имот, съгл. Наредба № 2/31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите
в Р.България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни
работи, съоръжения и строителни обекти и Наредба № 6/22.05.2011г. за разрешаване
ползването на строежите са на обща стойност 5 900 лева. Общата стойност на липсите в
ателие 1, ет. 8 с идентификатор 07079.613.175.1.100, към процесния период е в размер на
4550 лева. Трайно закрепени чрез човешко действие по смисъла на ЗС към апартамента са
вещите, които се отделят с причиняване на щети и тяхната обща стойност е 2 550 лева.
Липсващите вещи в ателие 1, които са необходими за въвеждане в експлоатация на
недвижимия имот, в т.ч. разрешение за ползване на процесния имот, съгл. Наредба №
2/31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Р.България и минимални
гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и
строителни обекти и Наредба № 6/22.05.2011г. за разрешаване ползването на Р.България са
на стойност 150 лева.
С оглед изложената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна
страна следното:
В настоящото производството съдът има контролни функции и следва да провери
законосъобразността и обосноваността на атакувания акт, като съобрази и анализира
събраните в хода на образуваното досъдебно производство доказателства и прецени дали
изводите на прокурора се подкрепят от доказателствения материал. Т.е. съдът следва да
констатира в случая, дали е налице посоченото от прокуратурата основание за частично
прекратяване на наказателното производство. В проверката по чл. 243, ал. 5 от НПК съдът
също трябва да прецени дали на досъдебно производство са били извършени всички
възможни следствени действия за установяване на обективната истина и дали разследващите
са пропуснали да съберат относими доказателства.
В обжалваното постановление е посочено като основание за прекратяване чл. 243, ал.
1, т. 2 от НПК, като в мотивната част на постановлението прокурорът е достигнал до извод
за недоказаност на обвинението, като едновременно с това посочва, че липсва и
субективният елемент на престъплението по чл. 216, ал. 1 НК.
Настоящият състав счита, че на досъдебно производство не е допуснато процесуално
нарушение във връзка с процеса на събиране на доказателства. Разследващите органи са
извършили всички необходими следствени действия. Проведени са разпити на ангажираните
със случая свидетели, събрани са множество писмени доказателства, назначени са
3
експертизи. Съдът намира, че не е налице непълнота на доказателствения материал.
Изпълнени са изискванията за пълно, всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата
по делото. Съдът намира, че не е налице възможност за събиране на нови доказателства,
които да внесат противоречие и да разколебаят събрания доказателствен материал.
При извършения в рамките на правомощията си собствен анализ на наличните по
делото доказателства и доказателствени средства, настоящата инстанция достигна до извод,
че в хода на наказателното производство не са изследвани в пълнота всички въпроси,
свързани с наличието на състав на престъпление при установената фактическа обстановка.
Настоящият състав намира, че от събрания на досъдебно производство доказателствен
материал може да се направи обоснован извод за осъществен от обвиняемия Д. състав на
престъпление по чл.216, ал.1 вр. чл.23 от НК, а именно, че е повредил чужда недвижима вещ
- апартамент № 58, ет.7, със застроена площ от 98,60кв.м. и идентификатор
07079.613.175.1.18 и ателие № 1, ет.8, със застроена площ 47,30кв.м. и идентификатор
07079.613.175.1.100, находящи се в гр. Бургас, ул. „Гладстон“ № 17, вх. В, ет. 7 и ет. 8.
На първо място съдът намира за неправилен изводът на прокурора, че не е осъществен
състав на престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 23 НК, тъй като изнасянето на процесното
оборудване от имотите, според прокурора не е довело до негодност на имотите да се
използват според предназначението им, а единствено е била намалена тяхната пазарна
стойност. За да е налице съставът на престъплението по чл. 216, ал. 1 НК следва да са се
осъществили признаците на престъплението от обективна и субективна страна. От
обективна страна следва да е налице унищожаване или повреждане на чуждо имущество
(движима или недвижима вещ), а от субективна страна деянието може да бъде извършено
както с пряк, така и с евентуален умисъл. В Тълкувателно решение № 50/79 год. на ОСНК е
посочено, че повреждането е такова изменение в субстанцията или структурата на вещта,
което я прави временно или частично негодна за употреба по предназначение. Безспорно в
настоящия случай от събраните доказателства може да се направи извод, че с изнасяне на
процесните вещи от имота, са били причинени такива изменения на имота, които го правят
негоден за използване до отстраняването им. По-голямата част от вещите са били трайно
закрепени към стени и подове (например врати, демонтиране на отоплителна система,
включваща радиатори, слънчев колектор, камина, контакти, ключове, мивки, тоалетни
чинии, душ-кабини, смесителни батерии, подова настилка –теракотени плочки и др.) и
категорично при отделянето им са настъпили повреждания на мазилката, на облицовката на
стени и подове, както и по електрическата инсталация, които повреди препятстват
използването на апартамента и ателието по предназначението им и пораждат необходимост
от извършване на ремонтни действия за отстраняването на повредите.
Съдът не споделя довода на прокурора, че липсват доказателства, които да установяват,
че вещите са били изнесени, след като имотът е бил закупен от жалбоподателката, като
прокурорът допуска, че вещите може да са били изнесени в по-ранен период, преди
публичната продан, когато според представителя на БРП все още са били собственост на
свидетеля Д. По делото са налични достатъчно доказателства, които са носители на данни за
състоянието на апартамента и ателието към момента на определяне на обвиняемият Д. като
пазач по реда на чл. 486 ГПК. Бил е изготвен от ЧСИ протокол за опис в присъствие на
обвиняемия Д., в който имотът е бил описан с всички вещи, които по-късно при предаването
му на собственика (жалбоподателката), не са били налични. Безспорно имотът следва да се
придобие при публична продан в състоянието, в което е бил към момента на описването му
от съдебен изпълнител, именно и за запазване на имота в това състояние се назначава пазач,
като в случая това е бил обвиняемият Д., който е живеел в процесния имот. Независимо, че
към момента на описа имотът е бил собственост на длъжника – свидетеля Д, след като е
било насочено принудително изпълнение срещу него и е бил описан от съдебен изпълнител
за изнасяне на публична продан, абсолютно неправомерно е изнасянето на описаното
трайно закрепено имущество към имота, което е довело до увреждане на имота.
Неоснователен се явява според съда и изводът на прокурора за липса на доказателства
за авторството на деянието. Безспорно е обстоятелството, че Д. е обитавал жилището, както
и че свидетелят Д е живеел извън гр. Бургас – в гр. София, като ключ от апартамента е
притежавал единствено обвиняемият Д.. В тази връзка прокурорът неправилно е изключил
от доказателствения материал показанията на свидетелите П.Е и Х А, че Д. е предлагал на
свидетеля А да му продаде вратите от апартамента. Наличието на роднинска и приятелска
връзка между свидетелите и пострадалата, не е абсолютно основание да не се кредитират
показанията на свидетелите. За да се приеме, че показанията не са достоверни поради
4
заинтересованост на свидетелите от делото, следва да се извърши съпоставка на показанията
им с другия събран доказателствен материал и в случай че останат изолирани от
доказателствата, едва тогава да се направи извод, че свидетелите са дали неверни показания
поради тяхната заинтересованост. Според настоящия съдебен състав тази хипотеза не е
налице. В проведената очна ставка на 12.03.2019 г. между обвиняеми Д. и свидетеля Х А
(т.3, л. 34 от ДП), обвиняемият Д. сам посочва, че е провел разговор с Х А за вратите и
обзавеждането на апартамента, но поддържа защитната си теза, че отговорил, че не може да
помогне на А. Показанията на свидетелите П.Е и Х А частично противоречат единствено на
обясненията на обвиняемия Д., които обаче освен доказателствено средство са и средство на
защита. Показанията на П.Е и Х А се потвърждават косвено и от показанията на свидетеля
Х.Е. (т.2, л. 95 ДП), който заявява, че е присъствал при предаването на апартамента и в този
момент, пазачът на апартамента (обвиняемият Д.) казал на свидетеля Х А, че ако му е бил
предложил да му плати допълнителна сума пари, апартаментът е щял да бъде в
първоначалното си състояние. Тези показания от своя страна подкрепят извода, че от
доказателствата безспорно се установява авторството на деянието. В подкрепа на този извод
са и показанията на свидетеля Д, който посочва, че когато е закупил имотите от Д., двамата
са се договорили Д. да си вземе обзавеждането в срок до 10 години, ако Д не му заплати
направените ремонтни дейности.
На следващо място съдът счита за незаконосъобразен и извода на прокурора за липса
на умисъл в деянието на обвиняемия Д., тъй като съществувала дългогодишна уговорка със
собственика св. Д, че ако Д не плати на Д. извършените от него луксозни подобрения в
имота, Д. да има правото да ги изнесе. Дори и да се приеме, че е имало такава уговорка,
същата е ирелевантна, тъй като след като имотът е станал обект на принудително
изпълнение всяка претенция спрямо имота, в това число и към трайно закрепените към него
вещи, следва да бъде заявена от правоимащия в изпълнителното производство, а не
своеволно да се изнасят вещи от имота. Още повече обвиняемият Д. е присъствал на описа
на имота и не е направил никакви възражения, както и не е предявил свои претенции върху
вещите, находящи се в имота. Нещо повече съдебният изпълнител го е назначил за пазач на
имота, като съгласно разпоредбата на чл. 486 ГПК пазачът трябва да управлява имота като
добър стопанин, като той получава имота по описа и е длъжен да го предаде в същото
състояние, в което го е приел. Следователно Д. е бил напълно наясно, че трябва да пази
имота, както и че няма право да изнася процесните вещи. Предприемайки действия по
отделяне на вещи, които са били трайно закрепени за стените и подовете в апартамента,
обвиняемият безспорно е предвиждал, че чрез тези действия ще се причинят структурни
изменения на стените и подовете. Ето защо съдът счита, че обвиняемият е действал
умишлено, като без значение е формата на умисъла, т.е. дали е целял тези последици или е
допускал тяхното настъпване.
С оглед изложеното съдът намира, че доводите на представителя на РП – Бургас не
съответстват на събраните в ДП доказателства и в резултат на това, е формирал погрешен
извод за частично прекратяване на настоящото наказателно производство. Ето защо
настоящият съдебен състав счита, че постановлението предмет на обжалване следва да бъде
отменено, а делото да се върне във фазата на досъдебното производство.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал.6, т. 3 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление на Районна прокуратура Бургас от 19.01.2021г., за частично
прекратяване на наказателното производство по ДП № 71/2015г. по описа на ОД на МВР-
Бургас, вх.№ 12863/2014г., пор.№ 688/2015г. по описа на Районна прокуратура- Бургас,
относно обвинението спрямо П.И.Д ЕГН ********** за престъпление по чл.216, ал.1 вр.
чл.23 от НК поради недоказаност на обвинението и спиране на същото наказателно
производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
5
ВРЪЩА делото на БРП за продължаване на процесуално-следствените действия.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд – Бургас в 7
– дневен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателката, на РП – Бургас и на
обвиняемия.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6