№ 1673
гр. Русе, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А. П. Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20254520100888 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 240
ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „ЕОС Матрикс” ЕООД против Д. К. В. и А.
Б. Ш., в която се твърди, че на 08.06.2018г. между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и първата ответница е сключен договор за потребителски
паричен кредит в размер на 20 000 лв., която сума била реално предоставена
на ответницата. Кредитът бил сключен за срок от 96 месеца, с погасителна
вноска в размер на 374,64 лв., включваща главница, договорна лихва и
застрахователна премия ако е сключена застраховка. Първата погасителна
вноска била с падеж 07.07.2018г., а последната с падеж 07.06.2026г. Годишният
лихвен процент е уговорен в размер на 12.50%, а годишният процент на
разходите на 17.36%. Задължението по кредита било обезпечено с
поръчителство от едно физическо лице, а именно втория ответник А. Ш..
Твърди се, че кредитополучателят не е изпълнил своевременно поетите
от него задължения за плащане на погасителни вноски по договора, както и че
вземането по последния е надлежно цедирано от първоначалния кредитор на
ищцовото дружество с договор за цесия от 10.05.2024г., за което обстоятелство
1
било изпратено уведомление до двамата ответници. В случай, че съдът
приеме, че не са били надлежно уведомени, такова следвало да се приеме, че е
налице с връчване на препис от исковата молба за образуване на настоящото
производство.
За падежиралите вноски по процесния договор, ищцовото дружество
депозирало заявление по реда на чл. 410 ГПК, по което било образувано
ч.гр.д. № *** по описа на РС - Кубрат, съответно след препращането му в РС -
Русе било образувано ч.гр.д. с № *** от 2024г. и срещу двамата ответници
издадена заповед за изпълнение.
Плащане по тази заповед не било извършено, с оглед на което и предвид
дадените указания от съда за предявяване на иск за установяване на вземането
по издадената заповед за изпълнение, се моли да бъде постановено съдебно
решение, с което да се признае за установено, че Д. К. В. и А. Б. Ш. дължат
солидарно на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД сумата от 5080,86лв. главница за
падежирали погасителни вноски по процесния договор за периода 07.03.2023г.
– 07.10.2024г. и 1367,95лв. лихва по договора за кредит, дължима за
падежирали погасителни вноски за периода 07.03.2023г. – 07.04.2024г., за
които суми има издадена заповед за изпълнение. Претендира се присъждане и
на направените разноски както в настоящото, така и в заповедното
производство.
В срока по чл.131 ГПК ответниците изразяват становище за
допустимост, но за неоснователност на предявените искове. Излагат се
подробно доводи относно становището им, че сключеният от тях договор за
потребителски кредит, въз основа на който се претендират суми от ищцовото
дружество е недействителен поради допуснати съществени нарушения на
императивни правни норми на ЗПК. Не било спазено изискването за форма,
договорът бил изготвен с шрифт по-малък от 12, което го правело
недействителен. Също така всички клаузи на процесния договор били
предварително подготвени и върху тях кредитополучателят и поръчителят не
можели да влияят. Налице били допуснати нарушения относно начина, по
който в договора е посочен дължимия лихвен процент и годишния процент на
разходите, които нарушения според ЗПК се явявали основание за прогласяване
недействителността на целия договор. Излага се и твърдения за размера на
извършените плащания от страна на кредитополучателя. Моли се да бъде
2
отхвърлен като неоснователен и недоказан искът за установяване на парично
задължение от ищцовото дружество срещу двамата ответници. Претендират
се и направените по делото разноски.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че на 08.06.2018г. между Д. К. В. като кредитополучател, А. Б.
Ш. като поръчител и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД като кредитор
е сключен договор за потребителски паричен кредит, с параметри: „чиста“
стойност на кредита 20000лв., такса за разглеждане на кредита 1000лв.,
застрахователна премия (месечна) 25,49лв., общ размер на кредита 21000лв.,
ГЛП 12,50, ГПР 17,36%, брой месечни вноски 96 с падеж на първата
погасителна вноска 07.07.2018г. и обща дължима сума от потребителя
35 965,76лв.
На 10.05.2024г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и
ищцовото дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД е сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания, като в приложение №1 към договора под №407 е
включено и вземането от ответницата по процесния договор. И двамата
ответници са уведомени за прехвърлянето на вземането от първоначалния
кредитор на ищцовото дружество.
По депозирано от ищцовото дружество заявление (първоначално пред
РС – Кубрат и изпратено по подсъдност на РС - Русе) е образувано ч.гр.д.
№***/2024г. по описа на РС – Русе и издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Д. К. В. и А. Б. Ш. за солидарното
заплащане на сумите: 5080,86лв. – главница, представляваща вноски с
настъпил падеж за периода 07.03.2023г. до 07.10.2024г. по договор за кредит
от 08.06.2018г., ведно със законната лихва върху претендираната главница
считано 29.10.2024г. до окончателното изплащане, 1376,95лв. договорна
лихва за периода от 07.03.2023г. до 07.04.2024г., 128,98лв. заплатена държавна
такса и 240лв. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 414 ГПК, вторият ответник в качеството си на длъжник
по заповедното производство е депозирал възражение за недължимост на
претендираните от него суми, а на първата ответница заповедта е връчена по
3
реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което съдът е дал указания на кредитора за
предявяване на иск за установяване на вземането си по издадената заповед и
срещу двамата длъжници.
Според заключението на изготвената по делото икономическа
експертиза, на ответницата въз основа на процесния договор е преведена по
банковата й сметка сумата от 506,45лв., а разликата до 20000лв. е послужила
за рефинансиране на задълженията й по други четири договора. Последната
погасена и то частично вноска по кредита е с падеж на 21.10.2023г. Не са
погасени вноски с падежи от 21.10.2023г. до 21.04.2024г. Към датата на
прехвърляне на вземанията (към 13.05.2024г., вещото лице е посочило, че по
договора са дължими 1681,67лв. просрочена главница, 1291,26лв. просрочена
лихва, 104.28лв. лихва за просрочие, 9479,17лв. редовна главница и 72,41лв.
лихва върху редовната главница. Общо цедираните вземания са 11160,84лв.
главница, 1467,95лв. лихва. Месечните застраховки след септември 2023г. са
премахнати поради допуснато просрочие над 91 дни. За периода от
21.03.2023г. до 21.04.2024г. падежиралата просрочена главница е в размер на
1681,67лв. и редовната главница в размер на 9479,17лв. Към 25.11.2024г.,
когато е образувано ч.гр.д.№***/2024г., размерът на дължимата главница е
11 160,84лв., размерът на договорената лихва е 1291,26лв., не погасените
задължения по договорена и наказателна лихва са 1367,95лв. Също така
вещото лице е изчислило и посочило, че към 19.08.2025г., общо внесените
суми по кредита са в размер на 23 534,94лв. Видно от приложение №1 към
експертизата е, че до 21.10.2023г. направените вноски са в размер на
22 384,96лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл.
415 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Безспорно е по делото, че между ответниците и първоначалния
кредитор „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е сключен договор за
потребителски кредит, вземането по който е надлежно цедирано на ищцовото
дружество.
Предпоставка за основателността на исковата претенция е наличието
4
на действителен договор за потребителски кредит, на какъвто ищцовото
дружество е основало претенциите си и срещу наличието на какъвто
ответниците са възразили.
Настоящият съдебен състав като съобразява възраженията на
ответниците и след като извърши и служебна проверка за действителността на
договора и евентуално за неравноправността на отделни негови клаузи,
каквото е изискването и на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент,
намира следното:
Законодателят с нормата на чл. 10, ал.1 ЗПК изисква договорът да бъде
сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12 (pt),
в два екземпляра - по един за всяка от страните. В настоящият случай
представените по делото Договор за кредит, общи условия към него,
погасителен план и др. са сключени в противоречие с цитираното законово
изискване. На първо място не всички техни елементи са представени с размер
на шрифт не по-малък от 12, което по силата на чл. 22 ЗПК прави договора
недействителен (в този смисъл Решение № 35 от 22.03.2018г. по в.т.д.
№3/2018г. по описа на ОС – Русе). За установяването на това обстоятелство не
са необходими специални знания, а е достатъчно извършването на визуално
сравнение. Така например на шрифт 12 (Times New Roman) е съставеното от
съда разпореждане по чл. 131 ГПК на стр. 59 от делото. В случая съчетанието
на по-малък шрифт и гъстота на изписаните символи дава основание да се
приеме, че процесният договор не е изпълнен „по ясен и разбираем начин“.
Това нарушение на чл. 10, ал.1 ЗПК при изготвянето на договора е
самостоятелно основание за прогласяване недействителността му.
Дори и да не бъдат споделени горните изводи за недействителност на
процесния договор, налице са и други самостоятелни основания за това:
Също така в процесния договор липсва ясно разписана методика на
формиране на годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти
точно са включени в него и как се формира ГПР, което е основание за
недействителност на договора. Липсва яснота кои разноски по кредита наред с
договорната лихва участват във формирането на ГПР в посочения размер от
17,36%, включително и дали „таксата за разглеждане на кредита“ от 1000лв. е
включена в ГПР, евентуално застрахователната премия и пр. Съгласно чл. 11
5
т.10 ЗПК, в договора за потребителски кредит следва да се посочи годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Това в
процесния договор не е направено. Съгласно чл. 22 ЗПК, неспазването на това
законово изискване също е самостоятелно основание за прогласяване
недействителността на целия договор.
На следващо място следва да се отбележи, че в процесния договор не е
посочен лихвен процент на ден, каквото е изискването на чл. 11 т.20 ЗПК и
непосочването му е въведено в чл. 22 ЗПК също като основание за
прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит.
Неспазването на посочените по-горе изисквания на закона относно
формирането на ГПР е основание съгласно чл. 22 ЗПК за прогласяване изцяло
недействителността на процесния договор като противоречащ на закона. В
този случай на основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, т.е.
длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на
предоставения финансов ресурс. В конкретния случай това е сумата от 20
000лв., която е изцяло дължима от ответницата. Видно от заключението на
приетата по делото експертиза, до образуване на заповедното производство,
по кредита са постъпили погасителни вноски в размер надвишаващ
отпуснатата в заем сума - на 22 384,96лв. При това положение следва да се
приеме, че не са налице суми, включително и за главница, които двамата
ответници да дължат на ищцовото дружество.
По изложените съображения предявеният установителен иск следва да
бъде изцяло отхвърлен като неоснователен.
При този изход на спора направените от ищцовото дружество разноски
в настоящото и в заповедното производство следва да останат за негова
сметка. На основание чл. 78, ал.3 ГПК в полза на ответниците следва да се
присъдят направените от тях разноски за процесуално представителство и
защита в настоящото производство. Претендирани са такива в размер на
808лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на
6
ищцовото дружество е направил възражение за прекомерност на
претендираните разноски. Претендираното в случая адвокатско
възнаграждение е в размер по-нисък от предвидения в Наредба №1/2004г. на
ВАС. Действително посочените там възнаграждения не са обвързващи за съда,
но представляват ориентир, отклонението от който в една или друга посока
следва да може да бъде аргументирано. В случая, Наредбата за
възнаграждения за адвокатската работа предвижда за производство с
материален интерес като настоящото, адвокатско възнаграждение по чл. 7,
ал.2 т.2 в размер на 944,88лв. Като се съобрази това, както и обстоятелството,
че по делото са проведени три открити съдебни заседания с участието на
процесуалния представител на ответниците, както и това, че срещу
посоченото възнаграждение са защитавани правата на двама ответници, съдът
не намира основание да намали така претендираното и доказано за платено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК131001375
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Рачо Петков-
Казанджията“ №4-6, представлявано от Райна Иванова Миткова-Тодорова
срещу Д. К. В. ЕГН********** и А. Б. Ш. ЕГН********** и двамата със
съдебен адрес гр. Русе, ул. „Хан Аспарух“№31, партер, адв. С. П.
установителен иск за солидарната дължимост на 5080,86лв. – главница,
представляваща вноски с настъпил падеж за периода 07.03.2023г. до
07.10.2024г. по договор за кредит от 08.06.2018г., ведно със законната лихва
върху претендираната главница считано 29.10.2024г. до окончателното
изплащане, 1376,95лв. договорна лихва за периода от 07.03.2023г. до
07.04.2024г., за които суми е издадена Заповед №***/26.11.2024г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2024г. по
описа на РС-Русе, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК131001375 със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ №4-6,
представлявано от Райна Иванова Миткова-Тодорова да заплати на Д. К. В.
ЕГН********** и А. Б. Ш. ЕГН********** и двамата със съдебен адрес гр.
7
Русе, ул. „Хан Аспарух“№31, партер, адв. С. П. сумата от 808лв. разноски за
настоящото исково производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8