Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/22.05.2017 г., гр. ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесети април през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря Албена Янакиева,
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
13786
по описа за 2016 година на ВРС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на
Д.П.К., ЕГН **********,***, и „А.” ЕООД, ***, срещу заповед
№РД-16-17-122/03.10.2016 г. на Директора на Областна Дирекция „***” – гр. ***,
с която е разпределено ползването на масивите за стопанката 2016/2017 г. в
землището на с. ***, ЕКАТТЕ ***, общ. ***, обл. ***.
В жалбата и уточняващата
молба се твърди, че заповедта е постановена при съществено нарушение на административно
производствените правила, нарушение на материалния закон и при
несъответствие с целта на закона. Излага се, че жалбоподателят Д.П.К. е един от 15-те
земеделски производители, заявили участие в процедурата по разпределение на
ползването на масиви, като с обжалваната заповед то е извършено между 7 от тях,
сред които жалбоподателят не е включен. Твърди се, че със заповедта са
разпределени имоти с трайни насаждения – засадени с люцерна, в нарушение на
изискването на чл. 37в, ал. 2 ЗСПЗЗ. Посочва се още, че са разпределени земи от
ДПФ с обща площ 227,416 дка, които не са заявени за включване в комасацията и
за които жалбоподателят е спечелил търг за ползване за стопанската 2016/2017
г., поради което същите не следва да бъдат включени в разпределението, а да се
обособят като самостоятелни масиви на основание чл. 37в, ал. 10 ЗСПЗЗ. Твърди
се, че разпределението на масивите е извършено по произволен начин, несъобразен
с изискването на пар. 2 от ЗСПЗЗ. Навежда се довод, че ЕТ „Д.М.” е заявил за
ползване земи, които принадлежат на друг производител – „***” ООД, които нямат
право да участват в процедурата поради неспазване на забраната на чл. 37в, ал.
2 ЗСПЗЗ. По изложените съображения, молят да се установи, че атакуваната заповед е
незаконосъобразна в нейната цялост и същата да бъде отменена, като преписката се
върне на административния орган за извършване на ново разпределение на ползването, съобразено с
материалноправните разпоредби и духа на закона.
Ответникът Директорът на
Областна Дирекция „***” – *** в указания срок не изразява становище. В открито
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрк. К., излага становище
за неоснователност на жалбата. Твърди, че „***” ООД, „***” ООД, „***” ЕООД и ***са
прехвърлили правните си основания на ЕТ „Д.М.”. Оспорва възражението, че
имотите, включени в споразумението не отговарят на изискванията на пар. 2 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като законът изисква масивите за ползване да са комасирани по
начин на трайно на ползване, без значение на културата, с която са засети. С
оглед изложеното се моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Заинтересованата страна ЕТ
„Д.М. не изразява становище в указания срок. В открито съдебно заседание
оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че жалбоподателят „А.” ЕООД не е
декларирал желание нивите с площ 227 дка, които е спечелил на търг от ДПФ, да
бъдат включени в споразумението, поради което същите не са му разпределени. По
изложените съображения, моли жалбите да бъдат отхвърлени.
Останалите заинтересувани
страни, черпещи права от обжалваната заповед – „Б.А.” ЕООД, „В.” ЕООД, Д.Н.И., П.Д.К.
и Р.С.И., не изразяват становище.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
По силата на чл. 37в, ал.1 ЗСПЗЗ
масиви за ползване на земеделски земи се създават по споразумение между
собствениците и/или ползвателите. Съгласно чл. 37в, ал. 3 и 4 ЗСПЗЗ, когато
между ползвателите не се постигне споразумение при условията на ал. 1, както и
за земите, които споразумението не обхваща, комисията съставя проект за
разпределение на ползването на земите по масиви до 15 септември на съответната
година и доклад, въз основа на който, директорът на областна дирекция "***"
издава заповед за разпределение на масивите в землището в срок до 1 октомври на
съответната година.
По делото не се спори, а и
от представената административна преписка се установява, че между ползвателите
не е постигнато споразумение при условията на чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ, поради
което е извършено служебно разпределение на ползването със заповед
№РД-16-17-122/03.10.2016 г. на Директора на Областна Дирекция „***” – гр. ***,
с която е разпределено ползването на масивите за стопанката 2016/2017 г. в
землището на с. ***, ЕКАТТЕ ***, общ. ***, обл. ***.
Жалбите по оспорване
на процесната заповед са подадени от легитимирани лица, с правен интерес и в
преклузивния срок по чл. 37в, ал.5 от ЗСПЗЗ - 14 дневен срок от обявяването й на таблото за обяви в сградата на Общинската служба по *** – гр. *** и в кметството на гр. *** на
14.10.2016 г. /съгласно констативен протокол, приложен на л. 36 и л. 224 от
делото/, с което е завършена процедурата по обявяването, съгласно изискването
на чл. 37в, ал. 5 от ЗСПЗЗ.
За
жалбоподателите е налице правен интерес да поддържат жалбите и да искат
произнасяне по законосъобразността на оспорения акт, тъй като единият
жалбоподател – Д.П.К., е допуснат до участие в процедурата, но с обжалваната
заповед не са му разпределени масиви за ползване, а на другия жалбоподател - „А.”
ЕООД, са му разпределени масиви за ползване, но същият е недоволен от извършеното
разпределение.
Предвид горното,
съдът приема, че жалбите следва да бъдат разгледани по същество, като от
анализа на доказателствата, намира същите за основателни по следните
съображения:
Видно е, че
обжалваният административен акт е издаден от орган с материална, териториална
компетентност и такава по степен, съобразно предписаната такава в норма на чл. 37в,
ал. 5 от ЗСПЗЗ. Същата е издадена на 03.10.2016 г., т.е. незначително време извън предвидения в чл. 37в, ал.4
от ЗСПЗЗ срок, който е инструктивен и е пряко свързан и постигане целта на
закона - да
регулира обществените отношения в областта на ползването на обработваемите
земеделски земи в страната, като създаде облекчения и подходящи условия за
тяхното окрупняване. Предвид постановяването на заповедта с три дни извън
инструктивния срок, съдът намира, че същата не противоречи на целта закона, поради
което не е незаконосъобразна на това
основание.
Процедурата по
издаване на обжалваната заповед е започната със заповед № РД – 16-17-9/01.08.2016
г. на директора на Областна дирекция „***” – ***, с която е открита процедура
по сключване на споразумение между собствениците и ползвателите, назначена е
комисия, в състав съответсващ на нормата на чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а
именно, от упълномощено лице от кмета на
общината, представители на общинската служба по ***
и на областната дирекция
"***".
Съгласно
нормата на чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ в срок до 31 юли ползвателите могат да подадат в общинската служба по
*** заявление за участие в споразумение по чл. 37в с приложен към заявлението
опис на имоти за участие в масиви за ползване, съгласно регистрираните в
общинската служба по *** договори и/или документи за собственост.
С решение,
обективирано в протокол № 12 от 17.08.2016 г. в гр. ***, комисията е приела
регистъра на имотите по документи, който протокол е неразделна част от картата
и регистъра на имотите, и са допуснати до участие в споразумение 12 лица: ЕТ „Д.М.”,
„А.” ЕООД, „В.” ЕООД, П.Д.К., Р.С.И., Д.Н.И., „Б.А.” ЕООД, М. Д. С., И. М. С., Д.П.К.,
„АГРОПОЛ С” ЕООД, Л. Д. Л., които са подали декларация по чл. 69 ППЗСПЗЗ или
заявление по чл. 70, ал. 1 ППЗСПЗЗ, вр. чл. 37б, ал. 3 ЗСПЗЗ за стопанската
2016/2017 г.
По делото не се
спори, че между участниците не е постигнато споразумение за разпределение
ползването на масивите, съгласно изискванията на закона, поради което е налице
основание за служебното им разпределение съгласно чл. 37в, ал. 3 ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 37в,
ал. 4 ЗСПЗЗ комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ изготвя доклад до директора на
областната дирекция "***", в който се описват всички данни и
дейности, свързани с процедурата в съответното землище. В доклада комисията
предлага на директора да издаде заповед по реда на чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ за
одобряване на разпределението.
От представения
по делото доклад и проект за служебно разпределение се установява, че от комисията
е предложено разпределение на масивите между седем от допуснатите до участие
заявители: „Б.А.” ЕООД, „В.” ЕООД, „А.” ЕООД, Д.Н.И., П.Д.К. и Р.С.И., ЕТ „Д.М.”. В доклада на комисията и в заповедта на административния
орган обаче липсват мотиви защо разпределението е извършено само между седем от
участниците, поради което не може да се установи поради какви причини ползвателите
***, ***, Д.П.К., „АГРОПОЛ С” ЕООД и *** са изключени от разпределението /***
не попада сред тях, доколкото е допуснат до участие в качеството си на ЕТ „Д.М.”/.
По делото са
приети Договор за замяна АУ-33-3669/29.08.2016 г. се установява, че „***” ЕООД
е преотстъпил за стопанската 2016/2017 г. на „ЕТ Д.М.” земеделски имот с обща
площ 8,999 в землището на с. ***, общ. Д. Чифлик; Договор за замяна
АУ-33-36763/31.08.2016 г. ***е преотстъпил на „ЕТ Д.М.” за стопанската
2016/2017 г. следните имоти в землището на с. ***, общ. Д. Чифлик: имот 017118
с площ 1,036 с начин на трайно ползване – нива и имот 018118 с площ 1,361 с начин
на трайно ползване – нива; Договор за замяна АУ-33-3676/31.08.2016 г. „***” ООД
е преотстъпил на „ЕТ Д.М.” за стопанската 2016/2017 г. следните имоти в
землището на с. ***, общ. Д. Чифлик: имот 037056 с площ 4,498 с начин на трайно
ползване – нива, имот 043037 с площ 6,000 дкс с начин на трайно ползване – нива,
и имот 081022 с площ 3,000 дка с начин на трайно ползване – нива; Договор за
отдаване под наем АУ-33-3676-4/31.08.2016 г. *** преотстъпва на „ЕТ Д.М.” за
стопанската 2016/2017 г. следните имоти в землището на с. ***: имоти с № №
031015, 033021, 033022, 036020, 036028, 036044, 036052, 036053, 036056, 036057,
036064, 037011, 037012, 037022, 037027, 037036, 037050, 037071, 037200, 038009,
038024, 041011, 041021, 041022, 041054, 041056, 041066, 041073, 041086, 041088,
042003, 042025, 042036, 042038, 043038, 043052, 043056, 045010, 045011, 048006,
048017, 048021, 049004, 050010, 053027, 054008, 057009, 057020, 057021, 063009,
063022, 070010, 071004, 071014, 071017, 071026, 079002, 080023, 081003, 081029,
081030, 085007 с обща площ 381,721 дка; Договор за замяна
АУ-33-36761-1/31.08.2016 г. „В.” ЕООД е преотстъпило на ЕТ Д.М.” за стопанската
2016/2017 г. следните имоти в землището на с. ***, общ. Д. Чифлик: № 037040,
037045,04004, 041023, 074005, 074009, 074012, 080020, 036059; Договор за замяна
АУ-33-36762-2/31.08.2016 г. „***” ЕООД е преотстъпило на ЕТ Д.М.” за
стопанската 2016/2017 г. следните имоти в землището на с. ***, общ. Д. Чифлик:
№ 036049, 036072, 037039, 041037, 043032, 044008, 071020, 077003, 085024.
Горепосочените
договори не са коментирани нито от комисията по чл. 37в ЗСПЗЗ, нито от административния
орган, поради което липсва яснота дали са съобразени при изготвяне на проекта
за разпределение, респ. заповедта, с която същото е извършено само между част
от заявителите.
Изключвайки
някои от участниците от разпределението, сред които и жалбоподателят Д.П.К., комисията
и административният орган са нарушили правилата за служебно разпределение, а
имено чл. 37в ЗСПЗЗ и чл. 70 – 72 от ППЗСПЗЗ. Видно от цитираните материално
правни норми, в тях липсват правомощия у помощния орган – комисията, и
решаващият орган - директорът на Областната служба „***”, да изключват
определени лица, които са допуснати до участие с редовно подадено заявление.
С оглед
изложеното, заповедта, се явява незаконосъобразна поради нарушение на
материалния закон на посочените основания.
Съгласно чл. 37в,
ал. 3, т. 1 и 2 от ЗСПЗЗ, когато не се постигне споразумение правото за ползване на отделния масив се предоставя на
ползвателя с най-голям дял собствена и/или арендована/наета земеделска земя в
масива. Площта на земеделските земи, за които няма сключени договори и не са
подадени декларации от собствениците им по чл. 37б /т.нар. „бели петна”/, се
разпределя между ползвателите пропорционално на площта и съобразно начина на
трайно ползване на собствената и/или арендуваната/наетата земеделска земя в
съответното землище. Или на всеки заявил участие следва да му се отредят
масиви, чиято площ да е равна на тази, която има като
собствена/арендована/наета земеделска земя при спазване на изискването на чл.
37в, ал. 3, т. 1 ЗСПЗЗ. Допълнително следва да се определи процент на участие,
като същият да получи точно този процент от имотите по чл.37в, ал.1, т.2 от
ЗСПЗЗ /бели петна/. При образуване на масивите за ползване административният
орган следва да се съобрази, че те трябва да са по смисъла на §2ж от ЗР на
ЗСПЗЗ непрекъсната земеделска площ,
ограничена от съществуващи на терена трайни елементи, съгласно картата на
възстановената собственост или кадастралната карта, и/или цифровата орто фото
карта, с еднакъв начин на трайно ползване. В масивите за ползване не се включват
имотите, които нямат характер на земеделска земя и имат друг начин на трайно
ползване, като начина на трайно ползване се декларира от собственика /чл.37б от
ЗСПЗЗ и чл.69 и чл.70 от ППЗСПЗЗ/ и може да се установява с цифрова орто-фото
карта. Съгласно нормата на чл. 72, ал. 8
от ППЗСПЗЗ при формиране на непрекъснатата площ на масивите по § 2ж от
допълнителните разпоредби на ЗСПЗЗ в границите на масива се включват имотите по
чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ и се изключват имотите, за които собствениците са
декларирали, съответно
заявили, несъгласие за включване в масиви съгласно чл. 69, ал. 1, изр. 2 от ППЗСПЗЗ.
От заключението
на вещото лице по приетата съдебно техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно
дадено, и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че при образуване на масивите е спазен
принципът на §2 ж. Всеки от новосъздадените масиви за стопанската 2016/2017 г.
представлява непрекъсната земеделска площ с еднакъв начин на трайно ползване
„ниви” и че в границите им попадат части от имоти „полски пътища” с трайно предназначение на територията
„земеделска”, които в регистъра към КВС са отразени с начин на трайно ползване
– „за селскостопански, горски ведомствен път”. Вещото лице посочва, че създадените
с процесната заповед масиви нямат нищо общо с масивите по КВС, но именно
имотите и масивите по КВС са послужили като основа за създаване на масивите по
КСМ и индивидуализране на разположението на тези масиви в територията на
землището. С оглед изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че масивите са образувани при нарушение на изискването на §2 ж
ЗСПЗЗ. Целта на закона е да се
окрупнят земите на позлвантелите като се съобразят преференциалните права на ползвателя с
най-голям дял собствена /арендувана/ наета земеделска земя в масива. Имотите по
КВС са основа за разпределение на ползването на земите по масиви, като правото за ползване на
отделния масив се предоставя на ползвателя с най-голям дял собствена и/или
арендована/наета земеделска земя в новосъздаденото окрупнение.
Определянето на най-голям дял от имотите по КВС, а не от създадените със
заповедта масиви, би означавало предоставянето им за ползване на едно лице - ползвателят
с най-голям дял в землището, което не е целта на закона.
От проведената
СТЕ обаче се установява, че при разпределяне на масивите са нарушени
изискванията на чл. 37в, ал. 3, т. 1 и 2 ЗСПЗЗ, по следните съображения:
Установява се,
че жалбоподателят Д.П.К. е заявил имоти, попадащи в масиви 1,4,6,15,24,36,506 и
509, като в никой от тях няма най-голям дял, поради което не му е разпределен
масив с обжалваната заповед. Жалбоподателят „А.” ЕООД има най-голям дял в седем
масива по КСМ, а именно: 14А, 22, 24, 27, 34, 35 и 83, които са му разпределени
за ползване. Въпреки, че няма най-голям дял, на жалбоподателя „А.” ЕООД са
разпределени за ползване още пет масива по КСМ /15,21,36,38 и 43/, в които е
заявил участие, както и три масива /44,48 и 49/, в които не е заявил участие. От
заключението на вещото лице по проведената СТЕ се установява, че на жалбоподателя
Д.П.К. са предоставени 0,000 дка площи с правно основание при полагаема площ
48,989 дка, т.е. полученото е в по-малко с 48,989 дка, а на жалбоподателя „А.”
ЕООД са му предоставени 772,960 дка при полагаема площ 712,672 дка. Т.е.
полученото е в повече с 60,288 дка. По отношение на площите по чл. 37в, ал. 3,
т. 2 ЗСПЗЗ от заключението на вещото лице се установява, че жалбоподателят Д.П.К.
е получил 0,000 дка площ от т.нар. „бели петна”, при положение, че
пропорционално на заявената земя в землището е следвало да получи площ в размер
на 5,112 дка. Жалбоподаелят „А.” ЕООД е получил на това основание 124,217 дка, при
полагаема площ 74,386 дка, т.е. полученото е в повече с 49,831 дка. Независимо,
че общият сбор на получените от двамата жалбоподатели площи, завени на правно
основание, е 772,960 дка, което е с 11,299 дка повече от полагащата им се площ,
а от т.нар. „бели петна” е 124,217 дка, което е в повече от полагащите им се на
това основание с 44,719 дка, доколкото всеки от тях е самостоятелен правен
субект, предоставянето на по-голяма площ на единия жалбоподател /”А.” ЕООД/
накърнява правата на другия и на останалите участници, поради което заповедта е
незаконосъобразна на това основание.
Основателно е и
възражението на жалбоподателя „А.” ЕООД, че неправилно в разпределението са
включени земи, част от ДПФ, за които жалбоподателят е спечелил търг,
представляващи имоти с № 037019, 037042, 037069, 041035, 041109, 043043,
043115, 043157 и 059001. От заключението на вещото лице по проведената СТЕ се
установява, че тези имоти са част от ДПФ, a от Писмо изх.№
АУ-25-147/27.09.2016 г. от ОДЗ – ***, че жалбоподателят „А.” ЕООД е получил
покана за сключване на договор за наем за същите. Същевременно със заповедта за
служебно разпределение на масивите същите са предоставени на ЕТ „Д.М.” в
противоречие на разпоредбите на чл. 37в, ал. 10 и чл. 37и ЗСПЗЗ. Съгласно
изискванията на закона, земите част от държавния поземлен фонд, попадащи в
разпределените масиви за ползване, не се включват в заповедта по чл. 37в, ал. 4
от ЗСПЗЗ като „имоти – бели петна”, защото правното основание за тяхното
ползване е сключените за тях договори. С оглед изложеното, съдът намира, че предоставянето
им за ползване на ЕТ „Д.М.” е в нарушение на закона.
С оглед гореизложеното, обжалваната заповед
е незаконосъобразна и като такава следва
да бъде отменена изцяло поради наличие
на отменителните основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, тъй като при
нарушено разпределение, при новото такова ще се образуват изцяло нови масиви за
ползване с различни трайни граници и площ, които ще трябва да бъдат
предоставени по начин съответстващ на критериите по чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ и то на
различни ползватели.
На основание чл. 173, ал. 2
от АПК след отмяна на заповедта, преписката следва да бъде върната на
административния орган за изготвяне на нова заповед за стопанската 2016/2017 с
указания, че при изготвянето й следва да се имат предвид указанията на съда по
тълкуването и прилагането на закона, а именно масивите за ползване да се
образуват и разпределят в съответствие с §2ж и чл.37в от ЗСПЗЗ, така че на
жалбоподателя Д.П.К. да се отреди земя, съгласно изискванията на чл. 37в, ал.
3, т. 1 и т. 2 ЗСПЗЗ, а земите, попадащи в ДПФ, за които жалбоподателят „А.”
ЕООД е спечелил търг за ползването им по договор за наем, не се включат в
заповедта по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ като „имоти – бели петна”.
За пълнота по отношение на
възражението на жалбоподателите, че в нарушение на разпоредбата на чл. 37в, ал.
2 ЗСПЗЗ при образуване на масивите са включени земи, засети с трайни
насаждения, следва да се отбележи следното: съгласно заключението на вещото
лице при направена в ОСЗ- *** е установило, че данни за засети с люцерна имоти
по КВС се съдържат само в съхраняваните там анкетни карти на следните
земеделски производители: „В.” ЕООД – площ 0,500 дка, Р.С.И. – 122,400 дка, и Д.Н.И.
– 25,739 дка, но от данните, съдържащи се в преписката по делото се установява,
че няма имоти, засети с люцерна, които да попадат в границите на създадените
масиви и да са включени в предмета на обжалваната заповед. Доколкото земите са
декларирани с начин на трайно ползване ниви, обстоятелството дали в анкетни
карти, които не са част от административната преписка, заявителите са посочили
друго, е ирелевантен за законосъобразността на обжалваната заповед. От друга
страна, съгласно изменението на разпоредбата на чл. 37в, ал. 2, изм., бр. 13 от
Предвид изхода на спора,
съобразно направеното искане за присъждане на разноски, такива следва да бъдат
присъдени на жалбоподателите, на основание чл.143 от АПК. Всеки от тях е
направил искане за присъждане на разноски в размер на 1500,00 лв. – платено в
брой адвокатско възнаграждение, по 200,00 лв. – първоначален депозит, и по
175,00 лв. – допълнителен депозит за изготвяне на СТЕ.
По възражението за
прекомерност, направено от страна на
процесуалния представител на ответника по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът
намира следното:
Минималният размер за
адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба №1/09.07.2004 г. в
случая е 300.00 лв., като за всяко заседание след второ проведено се полагат
още допълнително 100.00 лв. Тъй като по делото са проведени три съдебни
заседания, следва, че минималното адвокатско възнаграждение е 500,00 лв. за
всеки от жалбоподателите. Тъй като делото е с фактическа и правна сложност и с
голям обем доказателствен материал съдът намира, че уговорените хонорари следва
да бъдат редуцирани до 1000,00 лв. за всеки от жалбоподателите.
По изложените съображения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки от жалбоподателите
разноски от по 1375,00 лв., формирана, както следва: 1000,00 лв. – адвокатско
възнаграждение, и 375,00 лв. – депозит за вещо лице.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № РД-16-17-122/03.10.2016 г. на
Директора на Областна Дирекция „***” – гр. ***, с която е разпределено ползването
на масивите за стопанката 2016/2017 г. в землището на с. ***, ЕКАТТЕ ***, общ. ***,
обл. ***, по жалбата на Д.П.К., ЕГН **********,***, и „А.” ЕООД, ***.
ВРЪЩА административната
преписка на Директора на Областната дирекция „***” – гр. *** за ново
произнасяне на органа, съгласно указанията, дадени в мотивите на настоящото
решение.
ОСЪЖДА Директора на Областна Дирекция „***” – ***, с адрес: гр. ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.К., ЕГН **********,***,
сумата 1375,00
лв. /хиляда триста седемдесет и пет лева/, представляваща сторени съдебни
разноски и заплатено адвокатско възнаграждение на основание чл. 143, ал.1 от АПК.
ОСЪЖДА Директора на Областна Дирекция „***” – ***, с адрес: гр. ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на „А.” ЕООД, ***, сумата 1375,00 лв. /хиляда триста
седемдесет и пет лева/, представляваща сторени съдебни разноски и заплатено
адвокатско възнаграждение на основание чл. 143, ал.1 от АПК.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - *** в
14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис от
съдебното решение.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: