РЕШЕНИЕ
№ 889
14.03.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе, първи касационен състав, на четиринадесети
февруари две хиляди двадесет и четвърта година в публично заседание в следния
състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове:
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА
ДЯКОВА
при
секретаря Мария Станчева и прокурор Диана Неева като разгледа докладваното от съдия Дякова касационно административно
наказателно дело номер 427 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 73 и
сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по предложение на прокурор от Районна прокуратура/РП/ - Русе за възобновяване
на административнонаказателно производство, по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1,
изречение първо във връзка с чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗАНН приключило с
издаването на Наказателно постановление /НП/№ 743/03.12.2021 г. от директора на
Регионална дирекция по горите – Русе, с което на основание чл. 275, ал. 1, т. 2
от закона за горите, е наложено административно наказание глоба в размер на
50,00 лева на Ф.З.А. ***. Иска се да се отмени влязлото в сила НП и да се
прекрати административно-наказателното производство.
В
съдебно заседание за вносителя на предложението за възобновяване се явява
прокурор Петрова от РП Русе, който поддържа предложението, не ангажира
допълнителни доказателства и формулира искане за възобновяване на
административнонаказателното производство, доколкото са налице предпоставките
на чл. 70, ал. 2, т. 5 ЗАНН във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗАНН.
Задължително
участващата в производството страна Окръжна прокуратура /ОП/ – Русе се
представлява от прокурор Неева, който счита искането за основателно и
претендира то да бъде уважено.
Страната
Ф.З.А., редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило становище
на упълномощен процесуален представител, който счита, че направеното
предложение е неоснователно и незаконосъобразно, тъй като противоречи на чл. 24, ал. 1, т. 8а от НПК и ТР № 3 от 2015 г на ОСНК на ВКС. Посочва, че щом доверителят му е
заплатил наложените му глоби по три от съставените му НП, то
административнонаказателното производство е приключило с влязъл в сила акт наказанието е изпълнено.
Страната
А.А.Д., който се явява лично, възразява, че вече е бил на такова дело, което се
е отнасяло за него.
Страната
Директор на РДГ Русе се представлява от упълномощен
процесуален предтавител юк Я., който счита, че предложението на прокурора от РП
Русе следва да бъде уважено.
Настоящото
производство е образувано по предложение на прокурор от РП Русе за възобновяване на
административнонаказателна преписка във връзка с досъдебно наказателно
производство – прокурорска преписка № 6851/2023г., по описа на РП-Русе (3393
ДП-720/2023г., по описа на Второ РУ при ОД МВР – Русе).Посоченото предложение
за възобновяване се отнася до две физически лица, както следва:1.А.А.Д., на
когото въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушени
серия СЦДП, № 002115/05.10.2021 г., с Наказателно постановление №
743/03.12.2021 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите –
Русе, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от закона за горите, е наложено
административно наказание глоба в размер на 50,00 лева и 2.Ф.З.А.,
на когото въз основа на съставен Акт за установяване на административно
нарушени серия СЦДП, № 002118/05.10.2021 г., с Наказателно постановление №
746/03.12.2021 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите –
Русе, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от закона за горите, е наложено
административно наказание глоба в размер на 50,00 лева.
Съдът
в с.з. обяди, че е служебно известното Решение №223/19.01.2024г. по КАНД № 426/2023 г., с което е
въозобновено административнонаказателното производство спрямо А.А.Д. и е
отменено влязлото в сила НП №743/03.12.2021 г., издадено от директора на РДГ – Русе. Предвид
изложеното, вносителят
на искането - прокурор от РП Русе, заявява, че оттегля направеното искане по
отношение на А.А.Д..Съдът, с оглед частичното оттегляне на предложението от вносителя
му, е прекратил производството за възобновяване на
административнонаказателното производство в частта му спрямо А.А.Д. по влязло в
сила НП № 743/03.12.2021 г., издадено от директора на РДГ – Русе.
Предмет
на настоящото КАНД № 427/2023 г. е въозобновяване на
административнонаказателното производство спрямо Ф.З.А. по влязло в сила НП № 746/03.12.2021 г., издадено от директора на РДГ – Русе.
Предложението
за възобновяване на административнонаказателното производство, регистрирано в
Административен съд – Русе с вх. № 5851/ 28.12.2023 г., е подадено от компетентен
орган, съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗАНН – наблюдаващия досъдебното
производство прокурор при РП - Русе, за извършено престъпление от общ характер. Искането не е
обвързано със срок по чл.71 ЗАНН, но е подадено в едномесечния срок по чл. 25,
ал.1, т.5 от НПК., поради което е допустимо.
Разгледано
по същество е основателно по следните причини:
От фактическа страна по делото се установява следното:
На свидетелите А. Б. В. и И.Б.Т., с придобита специалност
„техник-лесовъд“ и съответно
„помощник-лесовъд“, като назначени на длъжност „горски стражар - МКЕ“
към ТП ДЛС „Дунав“ – Русе били вменени множество задължения във връзка с
опазване на горските територии. Според длъжностните им характеристики те имали
право включително да спират превозните
средства, които превозват дървен материал и други горски продукти за проверка
на техния произход, да съставят актове за констатирани нарушения по ЗГ, ЗЛОД,
ЗРА, ЗЛР, ЗЗТ, ЗАНН, а също така да задържат вещите - предмет на нарушението,
както и вещите, които са послужили за неговото извършване (чл.197, т. З, т.4 и
т.13 от ЗГ). Като служители на ТП ДЛС „Дунав“ - Русе двамата изпълнявали
служебните си задължения в обхвата на Общините Русе, Сливо поле, Иваново и
Ветово.
Във вечерните часове на
25.09.2021 г., в изпълнение на служебните си задължения по опазване на горските
територии като мобилен контролен екип, двамата горски стражари А. В. и И.Т.
извършвали обход на ДЛСР „Хотанца“. Те били облечени с характерното за горските
служители униформено облекло в преливащи зелени и кафяви цветове и се
придвижвали със служебен автомобил, марка и модел „Сузуки Джимни“, с peг. № ******, който бил обозначен с отличителните
знаци на Министерството на земеделието, храните и горите и бил с поставена на
тавана синя сигнална лампа. По същото време в землището на с. Юделник, обл.
Русе, Ф.З.А. и А.А.Д.,***, режели и товарели произволно избрани дървета от
горския масив, без да разполагат с редовно писмено позволително за това. Докато
обхождали горепосочената местност горските стражари чули шум от рязане и
поваляне на дървета, с оглед на което А. В. започнал да оглежда района със
служебна термална камера, като не след дълго фиксирал двете конски каруци,
управлявани от Ф.А. и А.Д., натоварени с дървесина да се придвижват по черен
път между земеделските ниви. Горските служители последвали със служебния
автомобил двете каруци, за да спрат същите за проверка, както на произхода на
превозваната дървесина, така и за наличието на съответните документи, които се
изискват по закон за нейното отсичане. Когато служебният автомобил приближил до
конските каруци стражарите включили светлините и синята мигаща сигнална лампа,
при което всеки от двамата нарушители, сам за себе си, решил да осуети и да
избегне предстоящата проверка, като избяга от горските стражари и по този начин
да попречи на същите да установят извършените административни нарушения. В
изпълнение на това свое решение всеки от тях подкарал коня и каруцата си в
различна посока, за да избяга от мястото на нарушението. Двамата горски
стражари предприели последователно преследване на двамата нарушители, като
първо тръгнали след каруцата на А.Д. и не след дълго успели да я настигнат и да
я спрат. И. Т. останал да пази Д., а А. В. тръгнал със служебния автомобил да
търси другия нарушител - Ф.А., като след известно време успял да го локализира,
но същият бил без коня и каруцата си. В последствие В. установил и
местонахождението на коня и каруцата на Ф.А.. Тъй като мястото било стръмно и
конят не можел да изтегли каруцата с натоварената дървесина, св. А. В. издал
устно разпореждане на нарушителя А. да продължи с коня и каруцата си по равното
през земеделската нива, като му разпоредил да чака пристигането на горските
стражари и другия нарушител на разклона на с. Хотанца и с. Юделник, за да се
придвижат всички заедно до базата на ДЛС „Дунав“, където да бъдат съставени
съответни актове за установените административни нарушения и да бъдат иззети
дървесината, както и вещите, послужили за извършването на нарушението. След
като издал посоченото разпореждане В. взел със себе си личната карта и мобилния
телефон на нарушителя, за да е сигурен, че няма да избяга, после се качил в
служебния автомобил и се върнал при колегата си И.Т. След като горските
стражари установили самоличността на другия нарушител - А.Д. те се качили в
служебния автомобил и съпроводили Д., който управлявал каруцата си до разклона
на с. Хотанца и с. Юделник, където следвало да ги чака нарушителят Ф.А. с
каруцата си. Последният, обаче, решил да не изпълни издаденото му от В. устно
разпореждане да се придвижи до разклона на с. Хотанца и с. Юделник, като решил
да прибере коня и каруцата с натоварените дърва в дома си в гр. Сливо поле,
обл. Русе, след което да събере приятели и роднини, с помощта на които да
възпрепятства горските служители да изпълнят задълженията си във връзка с
установените от тях нарушения по Закона за горите. В изпълнение на това свое
решение Ф.А. се придвижил с коня и каруцата до дома си в гр. Сливо поле. След
като прибрал каруцата с дървата и коня си А. посетил заведението на свой
роднина – Р. Ф. в същия град и заявил пред него и приятелите му неверни
обстоятелства, а именно че докато бил в гората за дърва спрямо него е била
упражнена физическа агресия, след което личната му карта и мобилния телефон
били отнети. С оглед на така заявените от А. обстоятелства, племенникът му и
неговите приятели се качили в два автомобила и се насочили към с. Хотанца, обл.
Русе, като в района на с. Хотанца, обл. Русе успели да настигнат служебния
автомобил на горските стражари и движещият се пред тях с каруцата си А.Д..
Лицата, които управлявали двата автомобила преградили пътя напред и назад на
служебния автомобил, в който били горските стражари и по този начин спрели
принудително движението му, след което пристигналата група лица започнали да
нанасят удари с ръце и крака по автомобила на горските служители, да обиждат и
да отправят нецензурни изрази към тях, както и да им търсят сметка за начина,
по който изпълнявали служебните си задължения. Междувременно нарушителят А.Д.
решил да се възползва от създалата се суматоха и избягал с коня и каруцата си в
неизвестна посока, като по този начин възпрепятствал горските служители да
изпълнят служебните си задължения във връзка с установеното от тях нарушение по
ЗГ. За случилото се горските стражари потърсили съдействие от органите на реда,
като по случая била извършена проверка, а в последствие било образувано
досъдебно наказателно производство/ДП/. ДП 3393-Д-105/2022г. по описа на ОД МВР
Русе е образувано на 04.03.2022г. за извършено престъпление по чл. 325 от НК. С
Постановление от 20.11.2023г. наблюдаващият прокурор е разделил материалите и
отделил в отделно досъдебно наказателно
производство всички материали, касаещи извършеното от Ф.З.А. и А.А.Д. деяние,
съставляващо, по преценка на прокурора, престъпление по чл.270, ал.1, вр. чл.
26, ал.1 от НК. Образувано е ДП
пр.пр.№6851/2023г. по описа на РП Русе.
Същевременно няколко дни след гореописаните събития от
25.09.2021г., на 05.10.2021 г. спрямо Ф.А. и А.Д. били съставени няколко акта
за установяване на административно нарушение във връзка с извършените от тях
нарушения по ЗГ. Така освен за нерегламентираното добиване и превозване на
дървесина на всеки един от двамата нарушители били съставени и АУАН за
извършено виновно нарушение по чл. 261, ал.1, т.1 от ЗГ за неизпълнение
разпореждане на компетентен орган, издадено в рамките на дадените му със закона
правомощия, като въз основа на тях били образувани съответни
административнонаказателни производства.
С НП №746/03.12.2021г.,
издадено от Директор на РДГ - Русе, оправомощен със Заповед РД
49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и горите, въз основа на
съставен АУАН Серия СЦДП, № 002118/05.10.2021 г., на основание чл. 275, ал. 1,
т. 2 от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал.2 от
ЗАНН, на Ф.З.А. *** било наложено административно наказание - глоба в размер на
50 лева за нарушение на чл.261, ал.1 от
ЗГ. Видно от съдържанието на горепосоченото НП административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 25.09.2021 г. по
черен път между земеделски ниви в землищата на с. Юделник и с. Хотанца, общ.
Русе, обл. Русе, в териториалния обхват на ТП ДЛС „Дунав“ - Русе
санкционираният Ф.З.А. не е изпълнил дадено устно разпореждане - да придвижи
управляваната от него конска каруца до база за съхранение на задържани вещи и е
избягал от мястото на нарушението. С оглед горепосоченото, спрямо Ф.З.А. била
ангажирана административнонаказателна отговорност за извършено виновно
нарушение по чл.261, ал. 1, т.1 от ЗГ –
неизпълнение на разпореждане на
компетентен орган, издадено в рамките на дадените му със закона правомощия. НП
било връчено лично на Ф.З.А. на 09.12.2021г., не било обжалвано по съдебен ред и
влязло в законна сила на 17.12.2021 г. С вносна бележка от 31.01.2024г. Ф.З.А.
заплатил по сметката на РДГ Русе наложената му глоба.
В резултат на извършените в хода на
разследването процесуални действия били събрани достатъчно доказателства, както
за наличието на всички обективни елементи от състава на престъплението по чл.
270, ал. 1 от НК, така и за виновността на Ф.З.А. за неговото извършване.
Същевременно било установено, че фактическите положения, свързани с противоправните
действия на Ф.З.А., установени в хода на разследването, които разкриват
характеристиките на престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК и тези,
осъществяващи състава на административно нарушение по чл. 261, ал. 1, т. 1 от
ЗГ, обективирани във влязлото в сила наказателно постановление, са едни и същи
- деянията са извършени от едно и също лице, по едно и също време, на едно и
също място, при една и съща фактическа обстановка, с идентичен механизъм на
извършване на деянието, като е засегнат един и същ обект на посегателство.
Освен това въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото доказателства
се установило, че в конкретния случай извършените от А. деяния разкриват
достатъчно висока степен на обществена опасност, за да бъдат характеризирани
като престъпление от общ характер по смисъла на чл. 270, ал. 1 от НК, а не като
съответстващото им административно нарушение по Закона за горите.
Установено е още, че приключилото първо по ред
административно наказателно производство с наказателен характер и влязлото в
сила НП № 746/03.12.2021 г., издадено от директора на РДГ - Русе препятства
възможността виновното лице да бъде подведено под наказателна отговорност за
извършеното от него престъпни деяния, доколкото е налице регламентираното от
чл. 4, § 1 от Протокол 7 към ЕКПЧ правило ne
bis in idem, забраняващо повторно съдене и наказване на
едно и също лице за едно и също деяние. В тази връзка с Постановление на РП -
Русе от 19.12.2023 г. наказателното производство е спряно на основание чл. 244,
ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК.
Предвид описаното административно нарушение, за което Ф.З.А.
е наказан с посоченото НП и предвид събраните по делото доказателства, сочещи
на това, че при същите фактически положения Ф.З.А. следва да бъде подведен под
наказателна отговорност за извършено него престъпление от общ характер по чл.
270, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, се сочи в предложението, че в
конкретния случай е налице хипотезата на чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗАНН -
деянието, за което е приключило административнонаказателното производство,
съставлява престъпление.
В предложението е застъпена тезата, че ангажиране на
наказателната и административнонаказателна отговорност на дееца при идентичност
на релевантните факти е в противоречие с чл. 4 т. 1 от Протокол № 7 от ЕКЗПЧОС. По несъмнен начин е установена идентичност на фактите, по
които Ф.З.А. следва да бъде обвинен за извършено престъпление по чл. 270, ал.1
във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и тези, на които се основава неговата
ангажирана административнонаказателна отговорност по чл. 261, ал. 1, т. 1 от
ЗГ. Двойното санкциониране от наказателноправно естество, съобразно смисъла на
това понятие по ЕКЗПЧОС, на едно и също лице за едни и същи факти, независимо
че се засягат различни обществени отношения, е недопустимо.
Вносителят на предложението твърди, че в случая са налице
приключило първо по ред административнонаказателно производство с наказателен
характер, а именно с НП№ 746/03.12.2021 г., издадено от директора на РДГ -
Русе, като е налице и водено за същите деяния досъдебно наказателно
производство, по което към наказателна отговорност следва да бъдат
привлечен А.. Доколкото съществува
идентичност на фактите, въз основа на които е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя и тези, по които е
формирано наказателно производство е налице и нормативно регламентираното
основание по чл.70, ал.2, т.5 от ЗАНН за възобновяване на
административнонаказателното производство.
При така установената фактическа обстановка, настоящия
съдебен състав приема от правна страна следното:
По смисъла на чл.70, ал.2, т.5 от ЗАНН деянието, за което е
приключило административнонаказателното производство, съставлява престъпление е годно
основание за проверка по реда на Раздел VIII от ЗАНН „Възобновяване на
административнонаказателните производства".
Смисълът
на възобновяването по чл.70, ал.2, т.3 от ЗАНН е новото доказателство/обстоятелство да
установява факт, с който се променя фактическата обстановка на
административното нарушение и който факт по една или друга причина, макар и
съществувал, не е бил известен на административнонаказващия орган.
В
конкретния случай, в хода на образуваното срещу А. досъдебно производство е установено,
че извършените от него деяния на 25.09.2021 г. във връзка с незаконна сеч на
дървесина в землището на с. Юделник, обл. Русе съставляват престъпление по чл.
270, ал. 1 от НК :“Който противозаконно пречи на
орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен
изпълнител да изпълни задълженията си, се наказва с лишаване от свобода до три
години или глоба от петстотин до две хиляди лева.“ В тази връзка, към момента
на извършване на деянията, разследващият орган не е бил в състояние да установи
дали тези деяния представляват административно нарушение или престъпление,
поради което на основание чл. 261, ал. 1, т. 1 от ЗГ е ангажирана
административнонаказателна отговорност на А..
Наведеното в становището на
процесуалния представител на А. твърдение, че предложението противоречи на
разпоредбата на НПК и практиката на ВКС, навеждайки в този смисъл доводи в ТР № 3/22.12.2015 г.
на ОС на НК на ВКС,
тъй като административнонаказателната
му отговорност вече била реализирана, чрез заплащането на наложената му глоба
по влязлото в сила НП № 746/03.12.2021 г., е неоснователно.
На
първо място, видно от представените по делото писмени доказателства за
реализираното плащане – вносна бележка (л. 18) същата е с дата 31.01.2024 г., а
НП като необжалвано по съдебен път и тъй като наложена по него санкция не е
била платена в срока по чл. 272а от Закона за горите е влязло в сила на
17.12.2021г. Предложение на прокурор от Районна прокуратура Русе е направено на
21.12.2023г., като на 28.12.2023 г. същото е постъпило в АС Русе. Според чл. 71
от ЗАНН не се предвижда срок, в който следва да бъде направено предложението за
възобновяване на основание чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗАНН. С оглед момента
на заплащане на наложената санкция по влязлото в сила НП, съдът намира, че
закъснялото плащане на глобата, е извършено именно и с цел да бъде избегнато реализирането
на наказателна отговорност на А..
Според мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на
ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК, след като отговорността на дееца не може да
бъде ангажирана в две отделни процедури, нито пък той може да бъде наказан с
две отделни наказания - административно и по НК, а актуалната законодателна
уредба не допуска възможност за съвместно разглеждане на престъплението и
административното нарушение в едно единно производство, при конкуренция на
двата вида отговорности, деецът следва да понесе само едната.
Съгласно т. 1.2.1 на Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС
по т. д. № 3/2015 г., ОСНК, с докладчик съдия Галина Захарова, двойното
наказване на едно и също лице за едно и също деяние в
административнонаказателно производство без характер на наказателно
производство по смисъла на чл. 4 от
Протокол № 7 към ЕКПЧ и в наказателно производство, когато
административнонаказателното производство се е развило първо във времето, се
преодолява по установения от чл. 70, б. "г" от ЗАНН ред.
С т. 3. 1 от Тълкувателно Решение № 3/22.12.2015 г. по
тълкувателно дело № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС е възприето, че деецът не следва да
носи едновременно наказателна и административнонаказателна отговорност в
случаите, когато с извършеното от него деяние са нарушени едновременно
наказателна и административнонаказателна норма с различни обекти на защита. За
да се предотврати нарушаването на принципа non bis in idem, със същото
тълкувателно решение са посочени и способите за преодоляване на двойното
наказване, обхващащи включително случаите когато първо, с влязъл в сила акт е
приключило административнонаказателно производство с наказателен характер. Именно
в тази връзка в действащото законодателство са регламентирани система от мерки
за разрешаване на конкуренцията между административнонаказателна и наказателна
отговорност, като с разпоредбата на чл.70,ал.2, т.5 от ЗАНН, като
материалноправно основание за възобновяване на административнонаказателното
производство, е регламентирана и хипотезата, когато деянието, за което е
приключило административно-наказателното производство, съставлява престъпление.
Посочената разпоредба цели адекватно прилагане на принципа ne bis in idem при
конкуренция между административнонаказателна и наказателна отговорност, като се
постига превеса на наказателната пред административнонаказателната отговорност,
заложен в нормите на чл. 33, ал. 2 и чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и същевременно се
спазва принципа на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС за забрана за
повторно осъждане или наказание за едно и също деяние във връзка с възприетия
автономен характер на понятието "наказателно обвинение" в практиката
на Европейския съд по правата на човека.
С
цитираното ТР № 3/22.12.2015 г. на ОСНК са възприети за приложими критериите по
делото Engel and Others v. Netherland, установени в практиката на Съда по
правата на човека в Страсбург, доколкото е налице липса на резерви на българската
държава по приложимостта на чл. 4 от Протокол № 7. Тези признаци за преценка
дали едно производство е наказателно по своя характер и по смисъла на чл. 6, §
1 от Конвенцията и чл. 4 от Протокол № 7 включват в себе си на първо място
квалификация на деянието по националното право, на второ място - характера и
естество на нарушението, и на трето място - вид и тежест на предвиденото
наказание. Отчита се, че квалификацията по националното законодателство не
предопределя самостоятелно характера на административнонаказателното
производство, но се установява съвпадение на съставомерните признаци относно
поведението на двамата обвиняеми по наказателното производство. При изследване
на втория критерий се вижда, че защитените отношения в нормата на чл. 261, ал.1, т.1 от ЗГ и чл.
270, ал.1 от НК са едни и същи, кръгът
от адресати практически е неограничен.Различието между двата вида норми се
дължи единствено и само на степента на засягане на обществените отношения, а
самите те са идентични. Третият критерий се основава на тежестта на възможното
наказание. В случая наказанието, което се предвижда, е различно, тъй като в наказанието по НК се предвижда
наказание лишване от свобода и алтернативно глоба. В решението от 31 май 2011
г. по делото К. и И. срещу България (жалба 16137/04), е възприето, че
наложената административна санкция глоба по своята тежест не може да определи
воденото производство срещу него като наказателно. Подобна санкция е предвидена
и по системата от наказания в общата част на НК, като и в двата случая по
идентичен начин се засяга имуществената сфера на обвинените лица, разбира се в
различна степен, като наказателната санкция допълнително въздейства и върху
юридическия статус на осъдените. Както се приема и в ТР № 3/2015 г. на ВКС, от
значение е припокриването от обективна и субективна страна на конкретно
осъщественото от дееца поведение – "Преценката на idem изисква във всеки
отделен случай да се съпоставят съществените елементи на правонарушенията,
които се изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място,
обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа
на което е предприето поведението на дееца. " В случая от събраните
доказателства от обективна страна се установява тъждественост.
С постановлението от 19.12.2024г.
наблюдаващият прокурор законосъобразно е спрял воденото ДП пр.пр.№6851/2023г.
по описа на РП Русе на основание чл.25, ал.1,т.5 от НПК, като в предвидения
срок по чл.24, ал.4 от НПК е направил предложението за възобновяване на приключило
административнонаказателно производство. Неоснователно е искането на
процесуалния представител на заинтересованата страна Ф.З.А. да се остави без
уважение искането за възобновяване, тъй като противоречи на чл.24, ал.1, т.8а
от НПК. Разпоредбата на тази норма се прилага само при определени условия,
предвидени в чл.24, ал.4 от НПК:
(Нова – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в
сила от 5.11.2017 г.) Наказателното производство се прекратява на основание
ал.1, т.8а, ако в случаите по чл.25, т.5 в едномесечен срок от спирането не е
направено предложение за възобновяване на административнонаказателното
производство или предложението не е уважено.
В компетентността на
административния съд по чл. 70, ал.1, т.1 от НПК е да прецени дали са налице
основанията за възобновяване поради наличието на предпоставките за възобновяване – налице ли е акт по чл.70,
ал.1 от ЗАНН, спазени ли са сроковете за подаване на искането, направено ли е
от лице, което има право да иска възобновяване, налице ли е основание, посочено
в чл. 70, ал.2 от ЗАНН. В чл.70, ал.2, т.5 ЗАНН е предвидено основание за
възобновяване, когато деянието, за което е приключило административн-онаказателно
производство, съставлява престъпление. Преценката има ли данни за извършено
престъпление първоначално е в компетентността на прокуратура, които разследват
случая. Преценката налице ли е извършено престъпление и кой е неговият автор е
от компетентността на наказателния съд, който в едно наказателно производство
ще разгледа деянието, за което е образувано досъдебно производство. За
възобновяване на административно-наказателното производство е достатъчно, че е
налице образувано досъдебно производство, което е за деяние, което от
фактическа страна, при еднородни факти от обективната страна на престъплението е
идентично със състава на нарушението, за което е реализирана
административнонаказателната отговорност. По делото е представено досъдебно
производство, по което няма привлечени
към наказателна отговорност лица. Въпреки това, в Постановлението от
19.12.2023г. по ДП пр.пр.6851/2023г. на
РП Русе ясно е очертана посоката на разследването – за какво деяние и спрямо
кои лица се води. Развитието на наказателното производство и резултатът от него
е отговорност на държавното обвинение, които са образували досъдебното
производство и са поискали възобновяване на административнонаказателното
производство и отмяна на влязлото в сила НП, с което е реализирана административнонаказателната
отговорност. Не е в компетентността на административния съд да преценява
деянието на А. какво представлява – нарушение или престъпление, както и предвид
тази преценка да прецени искането за възобновяване основателно ли е или следва
да се остави без уважение. С отмяната на НП по отношение на А. се избягва евентуалното
нарушаване на принципа "ne bis in idem", което прави възможно
решаването по същество на наказателното обвинение от компетентния наказателен
съд. Наказателното производство има примат над административнонаказателното
производство, като, разбира се, на вниманието на наказателния съд ще стои
винаги възможността за произнасяне по реда на чл. 301, ал. 4-та от НПК.
Доколкото съществува идентичност на фактите,
въз основа на които е ангажирана административнонаказателната отговорност на
нарушителя и тези, по които е формирано наказателно производство за извършено
престъпление е налице и нормативно
регламентираното основание по чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗАНН за възобновяване на
административнонаказателното производство.
При тези обстоятелства съдът счита, че предложението за възобновяване на административнонаказателното
производство е основателно, като влязлото в сила наказателно
постановление следва да се
отмени.
Предвид
изложеното и на основание чл. 73, ал. 4, т. 2,
Административен съд – Русе, първи касационен състав
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА административнонаказателното производство по влязло в сила НП № 746/03.12.2021
г., издадено от директора на РДГ – Русе, с което на Ф.З.А. *** е наложено
административно наказание - глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.261, ал.1 от ЗГ.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 746/03.12.2021 г., издадено от директора на РДГ - Русе.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, образувано със съставянето
на Акт за установяване на административно
нарушение серия СЦДП № 002118/05.10.2021 г., на основание на който е издадено
Наказателно постановление № 746/03.12.2021 г. от директора на РДГ - Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
О.м.. на съдия Елица Димитрова по
к.а.д.427/23г. по описа на АС-Русе:
Не съм съгласна с мнозинството на
касационния състав за възобновяване на административнонаказателното производство по влязло в сила НП № 746/03.12.2021 г., издадено от директора на РДГ – Русе, с което на Ф.З.А.
*** е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.261, ал.1 от ЗГ и отмяна
на Наказателно постановление № 746/03.12.2021 г., издадено от директора на РДГ –
Русе, като считам, че не са налице пречки за водене на наказателно производство
по чл.270 ал.1 НК и без отмяната на посоченото НП и визираните критерий в
решението на мнозинството не са налице.
Няма спор, че лицето Ф.З.А., по отношение на което се
иска възобновяване на влязло в сила НП № 746/03.12.2021 г. от директора на РДГ – Русе, е наказано по реда на ЗАНН
за нарушение по чл.261, ал. 1, т.1 от ЗГ – неизпълнение на разпореждане на компетентен орган, издадено в
рамките на дадените му със закона правомощия, за това че на 25.09.21г. на
посоченото място не е изпълнил дадено устно разпореждане/ явно от горски
стражар/ да придвижи управляваната от
него конска каруца до база за съхранение на задържани вещи и бяга от мястото на нарушението.
Горски
стражар е лице назначено в ДЛС с функции определени в чл.190 ЗГ за опазване на
горските територии в района на дейност на съответното държавно
предприятие. Дефиницията на „ орган на власт“ е в чл.93 т.2 НК –органите на държавна власт,органите на
държавно управление ,както и служителите при тях ,които са натоварени с
упражняването на властнически функции.
Държавните ловни стопанства/ДЛС/ са част от
държавните предприятия по чл.163 и чл.164 от ЗГ с дейност регламентирана в
чл.165 и сл и чл.173 от ЗГ, т.е за осъществяване на функциите на държавно
предприятие по см на чл.62 ал.3 ТЗ. Съгласно чл.188 ЗГ предотвратяването и установяването на нарушения в
горските територии се извършва от служители, назначени от държавните
предприятия, държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства - за
горските територии - държавна собственост, предоставени за управление на
съответните държавни предприятия по чл. 163,
както и за териториите по чл. 187, ал. 3
ЗГ,като функциите за опазване на горските територии са посочени в чл.190 ЗГ и
се възлагат на лица с лесовъдно образование.Съгласно чл.197 ЗГ служителите
в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които заемат
длъжности, за които се изисква лесовъдско образование, както и определените със
заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите имат
посочените в текста правомощия и съгласно чл.274 ал.1 т.2 ЗГ служителите в
държавното предприятие по чл.
163, в държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и
учебно-опитните горски стопанства, които заемат длъжност, за която се изисква
лесовъдско образование могат да съставят и АУАН.
Съгласно чл.43 от ППЗГ горският стражар
издал устното разпореждане е служител по горите. Съгласно чл.43 ал.1 и ал.2 от
Инструкция№ 17 от 10.08.1999 г. за контролната служба в горите
и горската стража,изд. от МЗГ горските
стражари осъществяват контрол при сечта и движението на дървените материали,
пашата, страничните ползвания от горите, строителството в горския фонд,
опазването на горите от пожари, охраната на горите и защитените територии в
тях, дивеча и рибата в поверените им охранителни участъци, като при откриване
на нарушения в горите извън поверения му охранителен участък е длъжен да положи
усилия за разкриване и санкциониране на нарушителя и да сигнализира за това на
прекия си ръководител. Т.е визираните лица, извършили проверката и лицето дало
устно разпореждане са служители в ДЛС-част от държавно предприятие,което не е
орган на власт или държавно управление, т.е служители по горите, но нито една
от разпоредените функции,правомощия и особено мястото за осъществуването им не
ги прави орган на власт по см. на чл.93 НК вр.чл.27 НК, че да се явават обект
на престъплението/ посегателството, доколкото са длъжностни лица с определени
публични функции по контрол при сечта и движението на дървените материали в
повереният им териториален участък.
ВКС е имал повод нееднократно да изтъкне, че не всяко неподчинение
на разпореждане на орган на власт съставлява противозаконно пречене на
изпълнението на задълженията на органа. Съдебната практика ясно разграничава
престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК от аналогичното
административно нарушение по чл.
175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, подобно на чл.261 ал.1 т.1 ЗГ,чл.257 ЗМВР по съответната степен на обществена опасност
на осъществените деяния. Самият факт на отказа да се изпълни нареждане на
органите за контрол по горите дадено устно разпореждане, за което е наказан по
реда на ЗАНН ,не изчерпва съдържанието на противозаконното пречене на орган на
власт да изпълни задълженията си. Законовият израз "пречи"
предпоставя във всички случаи някакво обективно поведение от страна на дееца с
различен интензитет, което обуславя по-високата обществена опасност на
деянието, съставляващо престъпление, в сравнение с кореспондиращото му
административно нарушение. Това разбиране е последователно застъпено в
множество актове на касационната инстанция - Решение № 254 от
12.03.2018 г. на ВКС по н. д. № 923/2017 г., ІI н. о., НК, докладчик съдията
Галина Захарова и препратките в него към множество други актове на ВКС, където
в цитираните решения са
обсъждани многообразни фактически ситуации с оглед спецификата на всеки отделен
казус.Но във всички тях обаче неотклонно е следван един и същи подход -
съставомерността на поведението на извършителите на престъпления по чл. 270, ал. 1 от НК и отликата им от
съставляващите административни нарушения аналогични деяния са диференцирани не
изолирано с оглед факта на обичайното неизпълнение на съответното разпореждане,
а на базата на допълнително активно или пасивно поведение на дейците, насочено
към възпрепятстване и осуетяване изпълнението на задълженията на визираните в чл. 270, ал. 1 от НК категории лица.
Изпълнителното деяние на разглежданото
престъпление - противозаконно пречене - обаче се осъществява само чрез такова
поведение на дееца, което в нарушение на законови норми обективно затруднява,
възпрепятства, създава спънки при осъществяването на служебните задължения на органите на власт, което не е в
достатъчна степен мотивирано от вносителя на предложението. Посоченото в
постановлението правомощие за съставяне на АУАН,респ.извършване на проверка
сочи единствено на този етап на хипотезата на чл.37 т.1 ЗАНН и удостоверява
единствено качеството на длъжностно лице по чл.93 т.1 б.б НК, но не и че е налице
обекта на посегателство по чл.270 НК
Спънките, които лицето е създало , като не е
изпълнило устно разпореждане/ друг е
въпроса доколко такова може да се издава съгласно правомощията по чл.197 и
чл.200 ЗГ / и за което е
санкционирано по особеното мнение на съдията въобще не е пречка за разглеждане
на въпроса за наказателната му отговорност, ако съответния съд ,разглеждащ
делото по същество намери признаците на престъпление , защото и последващото скандално поведение на
лицето-обвиняем/ нарушител може да бъде разгледано само на плоскостта на
обвинението за хулиганство, още повече че на незнайно правно основание са били
„иззети“ документ за самоличност и мобилен телефон.
Принципно,
за да се предотврати нарушаването на принципа non bis in idem, с тълкувателно
решение ТР № 3/22.12.2015 г. на ОСНК са възприети за приложими критериите по
делото Engel and Others v. Netherland ,разрешенията по делото Zolotukhin v.
Russia и са посочени способите за преодоляване на двойното наказване, обхващащи
включително случаите когато първо, с влязъл в сила акт е приключило
административнонаказателно производство с наказателен характер.
Същественото
в случая е изискването за идентичност на фактите по приключилото
административнонаказателно производство по реда на ЗАНН вр.ЗГ и воденото
досъдебно производство по чл.270 НК/ противозаконно пречене на орган на власт
за изпълни задължения по закон/,характера на нарушението и преценката за „суровост на наказанието“ .
Отправната
точка за определяне дали фактите в двете производства са идентични или по същество
същите трябва да бъдат фактическите твърдения относно правонарушението, за което
жалбоподателят вече е бил съден, и престъплението, за което той/тя е обект на повторно
обвинение -делото A and B v. Norway (§ 83) ЕСПЧ приема, че проверката следва да се
фокусира върху тези факти и обстоятелства, които съставляват набор от конкретни
фактически обстоятелства, засягащи един и същ обвиняем и са неразривно свързани
помежду си във времето и пространството, чието съществуване трябва да бъде
доказано, за да се обоснове присъда или за да се образува наказателно
производство.
Казуса,
описан в настоящето решение касае неизпълнение на устно разпореждане на горски
стражар да придвижи конска каруца до база за съхранение на задържани вещи и за
съставяне на АУАН и бягство от проверка.
Противоправното
пречене на орган на власт да осъществи правомощията си/ чл.270 НК/, в
разграничението на неизпълнение на разпореждане на орган на същата власт, има
като разграничителен критерий първо обществената опасност по см. на чл.9 НК /
чиято преценка безспорно е извън пределите на компетентност на АС по чл.70 ЗАНН/, но държи само сметка не само на идентичност на обстоятелствата и фактите
по критериите Engel и делото Zolotukhin v. Russia, а и характера и степента на
нарушението и вида на наказанието. Определено развитите в предложението за
възобновяване на влязлото в сила НП установени факти и обстоятелства не сочат
на идентичност на фактите с оглед на охраняваните обществени отношения и
суровостта на наказанието/ другите два критерия/.
Подписалия
с особено мнение това решение съдия счита,че не е налице съвкупността или
най-малко не е доказана от вносителя на предложението, поради което и
предложението следва да се отхвърли. Преценката на idem изисква във всеки отделен
случай да се съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се
изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка
при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е
предприето поведението на дееца, които не са изложени от вносителя, т.е се
явават неоснователни, респ.недоказани, най-вече относно обекта на защита по
чл.27 НК. Не се съгласявам с изводите на
мнозинството за възможността решаващият първоинстанционен съд да наложи сам
адм.наказание по реда на чл. 301 ал.6 НПК след като тази инстанция окончателно
отменя НП за наложена санкция, още повече че решаващият РС държи сметка и за
процесуални и материални срокове за давност.
Искането
е неоснователно и недоказано и следва да се отхвърли.
Съдия с о.м.: