№ 4619
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110212479 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. И. Б. с ЕГН ********** против издадено срещу нея
Наказателно постановление (НП) № 9/ 26.07.2022 г. от заместващ началника на 04 РУ-
СДВР, с което на осн. чл. 45, ал. 3, вр. чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила на детето
/ЗЗДт/ на Д. И. Б. с ЕГН ********** ѝ е наложено административно наказание глоба в
размер на 300. 00 лева.
В жалбата се поддържа, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова се иска
да бъде отменено. Жалбоподателката твърди, че НП е издадено от некомпетентен орган, НП
не съдържа всички изискуеми реквизити, като нито в АУАН, нито в НП са посочени с какви
действия и бездействия жалбоподателката е осъществила състава на вмененото
нарушение. Прави оплаквания, че в НП не са посочени събраните в производството
доказателства, не са обсъдени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, а
АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел. Намира, че не е осъществен от
обективна страна състав на нарушение. Оспорва наличието и на субективния признак – вина
под форма на умисъл, а нарушението било единствено осъществимо при умишлена форма
на вина. Позовава се на маловажност на нарушението.
В съдебно заседание, жалбоподателката се явява лично и поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна, редовно призован, представлява се от юрисконсулт Бонев, който
оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация, поради което
се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
1
На 18.07.2022 г., около 03.00 часа, И.Д.В. на 16 години, син на жалбоподателката Б., се
намирал в гр.София на бул.“Евлоги Георгиев“, № 24 на покрива на жилищната сграда на
адреса заедно с други деца и слушали силна музика и с тях нямало пълнолетно лице.
Неустановено по делото лице подало сигнал за нарушаване на нощната тишина и на сигнала
се отзовал свидетелят Т., полицай от 04 РУ СДВР и колегата му Т.М.. Същите се качили на
покрива, установили децата и обстоятелството, че слушали силна музика. В единия от
ъглите на покрива видели и И.Д.В., който седял на земята, а върху мобилния си телефон
имал сложена бяла бучка, която натискал с пластика, а на въпрос на полицаите, детето
отговорило, че това е амфетамин, който той предал с протокол за доброволно предаване. На
покрива се качил и пълнолетен родител на едно от децата, което също се намирало там. В.
бил задържан и отведено в полицейското управление, където бил осъществен контакт с
неговата майка – жалбоподателката.
При пристигане на жалбоподателката детето било предадено на нея, а на същата бил
съставен и акт за установяване на административно нарушение № 9 от 18.07.2022 г., в който
свидетелят Т. посочил в обстоятелствената част, че жалбоподателката е оставила сина си И.
В. без надзор и придружител след 22:00 часа. АУАН бил съставен в присъствието на Т.М.
като свидетел и бил подписан от жалбоподателката, която изложила и възражения.
За описаното в АУАН нарушение на Б. е издадено обжалваното Наказателно
постановление (НП) № 9/ 26.07.2022 г. от началника на 04 РУ-СДВР, с което на осн. чл. 45,
ал. 3, вр. чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/ на Д. И. Б. с ЕГН ********** ѝ е
наложено административно наказание глоба в размер на 300. 00 лева, като в НП, като
обстоятелства във връзка с нарушението било посочено, че жалбоподателката е оставила
детето си И.Д.В.,ЕГН: ********** без надзор с което е създала опасност за неговото
физическо здраве, а като правна квалификация била посочена разпоредбата на чл. 8, ал.3 от
ЗЗДет.
Горната фактическа обстановка се установи на базата на събраните по делото гласни
доказателствени средства и писмени доказателства, а именно, АУАН, НП докладна записка,
удостоверение за раждане, епикриза, Заповед от 02.12.2009г., заповед от 19.07.2022г.,
удостоверение от „Човешки ресурси“ на СДВР и други, приобщени на основание чл.283 от
НПК.
Съдът изцяло кредитира показанията на актосъставителя като логични,
последователни, обективни и безпристрастни. Същите се потвърждават и от писмените
материали по делото. При това положение и след като доказателствената съвкупност е
непротиворечива, не се налага извършването на по-подробен доказателствен анализ,
доколкото описаната в АУАН и НП фактическа обстановка изцяло се потвърждава от
събраните доказателства.
С оглед на така установеното, съдът достигна до следните правни изводи:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана с
процесното НП за извършено на 18.07.2022 г. в София, нарушение на чл. 45, ал. 3, вр. чл. 8,
ал. 3 от ЗЗДет.
Разпоредбата на чл.46 от ЗЗДет предвижда, че нарушенията по чл. 45, ал. 1 – 4 се
установяват с акт от полицейските органи, а наказателното постановление се издава от
директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи или от
оправомощено от него длъжностно лице. В конкретния случай обжалваното пред съда
наказателно постановление е издадено не от директора на Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи, респективно от директора на СДВР, а от лице,
заместващо длъжност „началник“ на 04 РУ-СДВР. По делото, за установяване
компетентността на издателя на наказателното постановление от страна на
2
административно наказващия орган не е ангажирано каквото и да е доказателство, а и в
самото НП не е посочена заповед за делегиране на компетентност, от която да черпи
правомощията си лицето, което го е издало. Самият заместван началник на 04 РУ СДВР Р.К.
не е материално компетентен да издава НП, доколкото няма изрична заповед, с която да са
му делегирани такива правомощия от директора на СДВР. В този смисъл и неговия
заместник А.З. няма такива права. Въпреки изричното указание на съда е представена само
заповед за заместване, но не и такава, с която се делегира правото на началника на 04 РУ
СДВР да издава НП по посочения текст.
Доколкото от страна на АНО не са ангажирани доказателства в тази насока, следва да
се приеме, че по делото липсват приложени и приобщени надлежни доказателства, които да
удостоверяват, че към момента на издаване на процесното наказателно постановление на
наказващия орган е възложено с нарочен акт да издава санкционни актове по ЗЗДет.
Констатираното нарушение, свързано с недоказване на компетентността на
административнонаказващия орган, представлява съществено такова и е самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление.
Освен това, съдът констатира, че са налице и други съществени нарушения на
процесуалните правила, които са довели до ограничаване и на правото на защита на
жалбоподателката.
Описаното в АУАН деяние като фактическа обстановка изобщо не съответства на
фактите, изложени от АНО в НП. В АУАН е повдигнато административнонаказателно
обвинение за оставяне на дете от родител без надзор и придружител след 22:00 часа, което
макар и неправилно описано като състав на нарушение от обективна страна, се подвежда
под правната квалификация на чл.8, ал.3 от ЗЗДет, според който текст родителите,
настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го
придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна
възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна
възраст. В случая в АУАН се посочва, че детето е оставено без надзор, което не е част от
обективните признаци на това нарушение. Отделно не е посочено дали се твърди детето да
не е придружавано след посочения час на обществено място. Това от своя страна води до
непълнота в обстоятелствената част на АУАН, която се явява съществено процесуално
нарушение и е нарушение на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН и нарушава правото на защита на
жалбоподателката.
Отделно от това, за да е съставомерно нарушение трябва детето да се намира без
придружител на обществено място след определения час. Освен, че това обстоятелство не е
посочено в АУАН, то не може да се приеме, че покривът на жилищна сграда попада в тази
категория, респективно се установява, че нарушение по този текст не е извършено.
В нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в НП са възприети съвсем различни
обстоятелства, който изобщо не се припокриват като обективна съставомерност във
вмененото нарушение по чл.8, ал.3 от ЗЗДет, а именно, че жалбоподателката е оставила
детето си И.Д.В.,ЕГН: ********** без надзор с което е създала опасност за неговото
физическо здраве. Така възприетата фактическа обстановка и словесно описание на
нарушението, описана в нарушение на ЗАНН за пръв път с НП, по-скоро навежда на
осъществено нарушение по чл.8, ал.8 от ЗЗДет, според който текст родителите,
настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не
оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за
тяхното физическо, психическо и нравствено развитие. В случая обаче такова обвинение с
АУАН не е повдигнато и посочвано като правна квалификация, отделно оставеното без
надзор дете е над 12 години и деянието е изначално обективно несъставомерно.
В този смисъл тези допуснати съществени процесуални нарушения са ограничили
правото на защита на наказаното лице и влекат отмяна на НП на още едно основание.
3
Очевидно е несъответствието от една страна между словесното описание на деянието и
посочената като нарушена разпоредба на чл. 8, ал. 3, а от друга – липсата на съответствие и
между посочената за нарушена материална разпоредба, чието нарушение се санкционира на
осн. чл. 45 ал. 3 от ЗЗДет.
Всичко това е довело до неяснота на административно-наказателното обвинение и до
ограничаване на правото на наказаното лице да разбере за какво точно нарушение е
ангажирана отговорността му. Същевременно е опорочило производството до такава степен,
че е недопустимо това нарушение да се приеме за несъществено, доколкото освен, че
нарушената материалноправна разпоредба изобщо не е посочена в АУАН, то в обжалваното
НП с посочените като нарушени материалноправни разпоредби на чл. 8, ал. 3 от ЗЗДет,
които нямат нищо общо с описаното словесно нарушение, като резултат е внесена такава
неяснота в правната квалификация на нарушението, която няма как да бъде отстранена от
съда без накърняване на правото на защита на жалбоподателя и НП следва да бъде
отменено.
При този изход на делото, право на разноски има жалбоподателката, която не доказва
извършването на такива и не ѝ се следват.
С оглед на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 9/ 26.07.2022 г., издадено от заместник
на началника на 04 РУ-СДВР, с което на осн. чл. 45, ал. 3, вр. чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Закона за
закрила на детето /ЗЗДт/ на Д. И. Б. с ЕГН ********** ѝ е наложено административно
наказание глоба в размер на 300. 00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните, пред Административен съд
София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4