РЕШЕНИЕ
№ 1372
гр. Пловдив, 03.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20225330201672 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 5474079 издаден от ОДМВР -
гр.Пловдив, с който на А. И. А., с ЕГН **********, адрес с.Ж., ул.“********“
№** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лв. за
нарушение по чл.21, ал.2, вр ал.1, вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли Съда да отмени наложената глоба, по
съображения подробно изложени в жалбата и допълнително становище от
повереник.
Въззиваемата страна- ОДМВР– Пловдив, не изпраща представител, но
в писмено становище от юрисконсулт намира жалбата за неоснователна.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
На 11.03.2021г. около 15.06ч товарен автомобил с рег. № ********,
марка „Ауди”, модел „СК7”, управляван от жалбоподателя, се движел по път
ІІ-64 в посока север от гр.Пловдив към с.Труд. В близост до км.49+800метра
скоростта му била 97 км/ч, при ограничение за движение с нарочен знак „В-
26“ до 60 км/ч. Горното било заснето с автоматизирана система за
видеоконтрол ARH CAM S1 №11743са. В последствие бил издаден ЕФ №
4596795, тъй като автомобила бил собственост на юридическо лице –
САКАРА 2011 ЕООД. Жалб.А. обаче сам депозирал декларация по чл.189,
ал.5 ЗДвП и приложил копие от своето СУМПС, поради което и бил издаден
процесния ЕФ предмет на разглеждане в настоящото дело.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимки към
него, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила
и които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви. На
следващо място приложени са надлежни доказателства за годността на
техническото средство, както и протокол за използването му по чл.10 от
Наредбата / противно на твърдението в жалбата за липса на такъв/,
включително снимка на разположението на уреда. Ето защо за настоящата
инстанция няма съмнение досежно съставомерността на нарушението за
скорост. Посочения протокол изрично сочи, че участъка на контрол е извън
населено място, а техническото средство е било на 200 метра от знака В-26.
Последното недвусмислено сочи, че е имало въведено ограничение с нарочен
пътен знак В-26, тъй като протоколът е доказателствено средство за
отразеното в него. Освен това е приложена снимка и от разположението на
уреда преди наличното след знака кръстовище.
По фактите жалбоподателя практически не спори като твърди, че в
случая е налице нарушение по приложението на закона. Това становище не се
споделя от настоящата инстанция. На първо място нормата на чл.21, ал.1
ЗДвП въвежда изискуеми скорости за различните категории МПС според вида
на пътя, докато отклонението от тези стойности се извършва с пътен знак. В
процесния казус с нарочен знак В-26 е било въведено ограничение от 60 км/ч,
което не е спазено от жалбоподателя и резонно е да понесе отговорността за
това. В този смисъл нарушението е правилно подведено под нормата на ал.2,
във вр. с ал.1 на чл.21 ЗДвП. На следващо място ясно са посочени дата и
място на нарушението, както и структурата на МВР издала фиша. Освен това
2
закона сочи, че образецът на фиша се утвърждава от Министъра на
вътрешните работи, а в случая това е сторено. В електронния фиш са ясно
посочени три имена, адрес и ЕГН на жалбоподателя, с което той е
инидивидуализиран. На следващо място по делото са приложени
удостоверение за одобрен тип и протокол от изпитване на техническото
средство, ето защо не са основателни възраженията в тази насока от
жалбоподателя. Това сочи на извод, че нарушението е било установено с
годно техническо средство. Отчетен е и съответен толеранс при измерването.
Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било
подведено констатираното нарушение под нормата на чл.182, ал.2, т.4 от
ЗДвП и е определена глоба от 300 лева за превишение от 34 км/ч. Следва да
се посочи, че съгласно фотоснимките от нарушението скоростта е била по-
висока – 100 км/ч и превишение 40 км/ч, но това с нищо не нарушава правата
на жалбоподателя. Нарушението на чл.21, ал.2, вр с ал.1 ЗДвП се изразило в
неспазване на отклонението от общите правила на последната норма, която
регламентира скорости на движение според типа МПС и пътя на, който се
намира. Именно различието в специално поставен знак „В-26“ субсумира
нарушението като такова на ал.2 на чл.21, вр с ал.1 от нея. На следващо място
след като твърдението е за нарушение на режима за скорост, то пределно ясно
е че нарушението е извършено чрез действия по управлението на МПС с
посоченото превишение на същата. Не е основателно и възражението, че
всъщност не било ясно пред кой орган подлежи и в какъв срок на обжалване
ЕФ. Както бе посочено и по-горе такъв е одобрения образец на ЕФ, с което
изискванията към НП не са относими в случая. Законът само приравняво по
своите последици ЕФ на наказателно постановление, но не отправя
изисквания към съдържанието му такива по чл.57 ЗАНН, нито такива по чл.42
от с.з.
С оглед потвърдителното решение на въззиваемата страна – ОДМВР
Пловдив следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лева на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН като е направено своевременно
искане. Минималния размер на същото настоящата инстанция намира за
съответно на извършеното по делото.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия№ 5474079 издаден от ОДМВР -
гр.Пловдив, с който на А. И. А., с ЕГН **********, адрес с.Ж., ул.“********“
№** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лв. за
нарушение по чл.21, ал.2, вр ал.1, вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя А. И. А., с ЕГН **********, адрес с.Ж.,
ул.“*******“ №** да заплати сумата от 80 лева на ОДМВР Пловдив
представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4