РЕШЕНИЕ
№ 20505
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110128148 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422 ГПК вр.
чл. 59 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу М. Б. А. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело №
13184/2024 г. по описа на СРС, 33 състав.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу М. Б. А. за: сумата от
2404,10 лева (двe хиляди четиристотин и четири лева и 10 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 06.03.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 418,01 лева (четиристотин и осемнадесет лева и 01
стотинка), представляваща мораторна лихва за период от 31.08.2021 г. до 26.02.2024 г.,
както и държавна такса в размер на 56,44 лева (петдесет и шест лева и 44 стотинки) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).
В законоустановения срок длъжникът е подал възражения срещу заповедта за
изпълнение. След указание до заявителя за възможността му в сроковете по чл. 422 вр.
с чл. 415 ГПК, последният е предявил установителни искове за вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че между него и ответника не е
налице договор за доставка на топлинна енергия, но дружеството е доставяло
топлинна енергия до обект, собственост на ответника. Твърди, че доставената енергия
е използвана за небитови нужди. Сочи, че ответникът се явява потребител на топлинна
енергия за стопански нужди с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, бул. №
Твърди, че ответникът с получаването на доставените количества ТЕ и незаплащането
им, предвид липсата на договор между страните, се е обогатил неоснователно за
1
сметка на ищеца. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира
и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираните вземания
така, както са установени в заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Сочи, че до
1971 г. са били налице три съседни магазина на трима собственици. В процесния
магазин не е имало поставени отоплителни тела, както и в жилищната сграда над него.
През 1978 г. магазините били национализирани, като държавата съборила стените
между тях и се образувал един голям магазин. Този магазин се отоплявал от
отоплителните тела, поставени в бившите части на другите два магазина. През 1992 г.
големият магазин се връща на предишните собственици, като последните с доброволна
делба изграждат вътрешни стени в големия магазин и го разделят на три по-малки,
възстановявайки фактическото състояние до 1978 г. Така ответницата получила
процесния магазин, за който се твърди, че не е отопляем. Поради тези и останалите
изложени съображения счита, че не дължи процесните суми. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД счита, че
отчитането и разпределянето на топлинна енергия в процесния имот е извършено в
съответствие с действащата нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Следва да се посочи, че в проекта на доклад по делото, първоначално е посочена
правна квалификация на исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, но допуснатата техническа грешка при
изписване на квалификацията е коригирана впоследствие отново в проекта на доклад,
като е посочена правилната правна квалификация, а именно: чл. 422 ГПК вр. чл. 59
ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД. Тежестта на доказване също е разпределена
съобразно вярната правна квалификация по чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ГПК. Ето защо, съдът
намира, че не е налице допуснато процесуално нарушение.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да установи обогатяване на ответника за
сметка на ищеца, количеството на реално доставената от ищеца топлинна енергия за
процесния период и размера на нейната цена.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 18.07.2024 г. и
приет без възражения от страните в проведеното открито съдено заседание на
17.10.2024 г., на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорен и ненуждаещ се от
доказване между страните е отделен фактът, че ответницата е собственик на
процесния имот в процесния период.
Това обстоятелство се установява и от представените от ответницата писмени
доказателства, паради което и на осн. чл. 153 ГПК съдът приема отделения за
безспорен факт за доказан.
По делото е приет договор, сключен с третото лице – помагач „Техем Сървисис“
ЕООД, за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Представени от ищеца са и приложимите през процесния период Общи условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди от ищцовото дружество на
потребители в гр.София.
По делото са представени документи, касаещи извършваното от третото лице-
помагач дялово разпределение през исковия период за процесния имот.
2
От приетия по делото договор за наем на недвижим имот от 18.03.2014 г. се
устновява, че ответницата, в качеството й на наемодател, отдала под наем процесния
недвижим имот на „Дамар 2003“ ЕООД. Договорът за наем е сключен за срок от една
година. Видно е от депозирано от „Дамар 2003“ ЕООД заявление при ищцовото
дружество от 13.11.2015 г., че след прекратяване на договора за наем наемателят е
поискал да бъде закрита разкритата на негово име партида при „Топлофикация София“
ЕАД.
За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. От същата се установява, че след разделянето на
магазина на две части, като за процесния, ползван от наемателя „Дамар 2003“ ЕООД, в
протокол на „Техем сървисис“ ЕООД от 27.11.2012 г. било отбелязано, че е имало
водомер, който е бил затапен, както и не било отбелязано в обекта да има отоплителни
тела. С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната
енергия в процесния период е извършвано от третото лице-помагач. Вещото лице
сочи, че за процесния период в обекта била начислявана топлинна енергия на база
екстраполация по максималния специфичен разход на сградата, който се вземал
предвид при неосигурен достъп. Поради неосигурен достъп била начислявана и топла
вода на база 2 лица потребители по 140 л/ден за един човек съгл. чл. 69, ал. 2, т. 2 от
Наредба № Е-РД-04-1. Били съставени и протоколи за неосигурен достъп. Начислявана
била и ТЕ, отдадена за сградна инсталация на база пълен отопляем обем на имота
съобразно Наредба Е-РД-04-1. Посочено е, че извършеното разпределение на ТЕ за
сградна инсталация съответства на отчетената от общия топломер, като е спазен
предвиденият ред за изчисление в нормативната уредба. В заключението вещото лице
е отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния блок е преминавал
последващи метрологични проверки, касаещи процесния период.
Посочено е от вещото лице, че при посещението на обекта констатирал, че
същият се използва за кафене, като никой от персонала не знаел кой е собственик на
имота, поради което експертът е направил извод, че в случая не може да се касае за
неосигурен достъп на отчетника, а за невъзможност да се установи кой е процесният
магазин. В проведеното открито съдебно заседание вещото лице допълва, че на място
се намират 4 магазина, които са с един и същи административен адрес, като по
приложения по делото архитерктурен проект вещото лице установило кой е
процесният магазин, като извършил посещение на същия. С оглед непрекъсваемостта
на работата на обекта намира, че в случая не може да се касае за неосигурен достъп на
отчетника на топлинна енергия, а за невъзможност от последния да установи кой е
отчитаният обект. От посещението си на място вещото лице е констатирало, че имало
един водомер, който бил спрян и пломбиран, поради което не е ползвана топла вода.
По време на исковия период не е имало и радиатори, респ. не е ползвана ТЕ за
отопление. Сочи, че положението в обекта е такова от момента на разделяне на
магазина на 4 отделни, което е преди исковия период. Сочи, че по време на исковия
период е било възможно да бъде използвана ТЕ единствено за сградна инсталация.
Този извод е направен и в отговора по задача в т. 4 от експертното заключение, в който
е посочено, че единствено дължима сума за ползвана ТЕ за процесния период е тази за
отдадена сградна инсталация на стойност 167,38 лева. Отразено е освен това, че в
обекта не преминават и никакви тръби от отоплителна инсталация, както и че към
момента на огледа е установено, че не съществува техническа възможност да се
монтира отоплително тяло.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че общият размер на непогасеното задължение за главница в
процесния период е в размер на сумата от 2404,10 лева, от която 2396,34 лв. за
топлинна енергия и 7,76 лв. за дялово разпределение. Изчислено е, че с
3
изравнителните сметки е отчетена разликата между прогнозно начислената ТЕ и
реално консумираната, като тя се изразява в сума за доплащане и възстановяване в
отделните отчетни периоди, като сумите са взети предвид от вещото лице при
определяне на дължимия остатък. Посочени са дължимите суми и по пера: 368,90 лева
– ТЕ за отопление и сградна инсталация и 2027,44 лева – за БГВ. Посочено е, че
размерът на лихва за забава в процесния период, отчетен след настъпване
изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата общо 417,90 лв. върху
непогасената топлинна енергия.
Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени, като
съдът отчита, че при изготвяне на експертното заключение по ССчЕ, вещото лице е
взело предвид счетоводното отчитане и изчисляване при възприетите от
„Топлофикация София“ ЕАД обеми на ТЕ и БГВ. Възражението на ищцовото
дружество по отношение на приетата СТЕ не следва да бъде взето предвид.
Процесуалният представител на „Топлофикация София“ ЕАД сочи, че не следва да
бъде взето предвид експертното заключение, тъй като вещото лице коментирал факта
на собственост на имота. Следва да се посочи, че фактът, че процесният имот е
собственост на ответницата, е отделен като безспорен между страните, като същият не
се установява от заключението на СТЕ. Експертното заключение следва да се
кредитира относно установеното в компетентността на вещото лице по отношение на
липсата на използвана топлинна енергия за отопление, липсата на използвана
топлинна енергия за БГВ и основателността на претенцията за заплащане единствено
на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация.
Основен спорен въпрос между страните е налице ли е основание за ищцовото
дружество да претендира процесната сума на осн. чл. 59 ЗЗД. Съдът намира следното:
Съгласно разпоредбите на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до
17.07.2012 г.) и § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергия
или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за небитови
нужди. Това е предвидено и в чл.1, ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди, действащи към исковия период. Липсва спор между
страните, че писмен договор между тях не е сключен, поради което ищецът не може да
претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения. В този
случай той разполага с иск по чл.59 ЗЗД (в този смисъл са напр. Решение № 261491 от
1.12.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 2828/2020 г., Решение № 2914 от 28.04.2017 г. по в.
гр. д. № 12505/2016 г. по описа на СГС, Решение № 3687 от 26.05.2017 г. по в. гр. д. №
15934/2016 г. по описа на СГС и др.).
Ответникът не оспорва, а и от представените по делото доказателства се
установява, че е собственик на процесния недвижим имот, представляващ магазин,
находящ се в гр. София, бул. Витоша № 28, с аб. № 342490, в сграда, която е в режим
на етажна собственост. От приетото СТЕ се установява, че в процесния период
сградата е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото
основание включва кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на
ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт и това
разместване на блага да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в
4
резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши,
увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В разглеждания
случай липсата на договор за продажба обуславя липса на основание за получаването
на топлинна енергия за процесния имот.
Правото на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване
на индивидуалните си имоти не води до извода, че не следва да заплащат топлинна
енергия за сградна инсталация, защото освен собственици и титуляри на вещни права
на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите части в
сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия,
свързани с тях (в този смисъл е Решение № 5 от 22.04.2010 г. по конституционно дело
№ 15 от 2009 г. на Конституционния съд). Тези потребители обективно получават в
имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните или вертикални
топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице хипотеза на пълна
липса на потребление на топлинна енергия, както твърди ответникът.
При установеното от приетите по делото заключения по СТЕ и ССчЕ, съдът
приема, че за ответника е възникнало валидно задължение към ищеца за заплащане на
сумата от 167,38 лв. /установен размер от вещото лице по СТЕ/ за доставена топлинна
енергия за сградна инсталация, с която сума ответникът се е обогатил за сметка на
обедняването на ищеца. В случая начислената сума за сградна инсталация не зависи от
потреблението на топлинна енергия в имота за отопление с индивидуални
отоплителни тела, както и от потребяването на енергия за горещо битово
водоснабдяване. Начисленията за сградна инсталация се определят от обема на имота,
а не от потреблението на енергия в него. По делото не се твърди и не се установява
трето лице да е ползвало имота в процесния период, поради което и съдът приема, че
ответникът по исковете носи отговорност пред ищеца за заплащане на енергията за
сградна инсталация за имота през процесния период (в този смисъл са напр.: Решение
№ 186 от 12.01.2023 г. по в. гр. д. № 13746 / 2021 г. на СГС; Решение № 260516 от
23.03.2023 г. по в. гр. д. № 4928 / 2021 г. на Възз. III-б. състав на СГС; Решение №
260934 от 05.07.2023 г. по в. гр. д. № 13372 / 2020 г. на Възз. IV-д състав на СГС и
др.). Предявеният иск следва да бъде уважен до посочения размер, като бъде
отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 2404,10 лева като
неоснователен. Беше установено по делото, че топлинна енергия за отопление и
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване в процесния период не са
доставяни до обекта, поради което и претенцията им за заплащането им е
неоснователна.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
За основателността на иска за лихва за забава в тежест на ищеца е да установи, че
е налице изискуемо главно задължение, което е останало непогасено през релевирания
от ищеца период на забава. При неоснователното обогатяване липсва предвиден срок
за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД. По делото е представена покана с изх. номер от 24.03.2023 г. за задължения към
22.03.2023 г. Поканата е връчена на ответницата на 04.04.2023 г. /л. 18 - 19/. Едва след
изтичането на предоставения срок за изпълнение обаче ответницата изпада в забава и
то само по отношение на реално дължимата главница от 167,38 лева. Ответницата е
изпаднала в забава за изпълнение, считано от 12.04.2023 г., поради което искът следва
да се уважи за периода от 12.04.2023 г. до 26.02.2024 г., като се отхвърли за периода от
31.08.2021 г. до 11.04.2023 г., в който период ответницата не е била в забава за
изпълнение. Дължимата лихва за забава за периода от 12.04.2023 г. до 26.02.2024 г.
върху непогасената главница от 167,38 лева, изчислена посредством онлайн
калкулаторът, достъпен на интернет сайтът на Национална агенция по приходите -
5
https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html, е в размер на 19,13 лева. Искът
следва да бъде уважен до посочения размер, като бъде отхвърлен за горницата до
пълния предявен размер от 418,01 лева като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищцовото дружество сумата от общо 48,95 лева, пропорционално на уважената част от
исковете, включваща заплатена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение при
първоначално определен минимален размер и възнаграждения за вещи лица.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати
на ответника направените разноски по делото за заплатен адв. хонорар и
възнаграждение за вещо лице, пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Ответницата претендира адв. възнаграждение в размер на сумата от 1800 лева. Ищецът
е направил възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, което е
основателно. Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед
действителната правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с
решение от 24.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС виждане чл.101, §1 ДФЕС във вр. с
чл.4, §3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл.101,
§1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба
по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е
обвързан от размерите, разписани в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско
възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно
правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния
представител действия. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като
разглеждането му е приключило с проведено едно открито съдебно заседание.
Същевременно по делото са събрани писмени доказателства и са приети заключения
на вещи лица, като ответната страна също е формулирала задачи към СТЕ. Предвид
изложеното настоящият състав счита, че адв. възнаграждение следва да бъде
определено в първоначален размер от 500 лева, като с оглед отхвърлената част от
исковете, дължимият размер възлиза на 466,96 лева. В полза на ответницата следва да
бъде присъдена сумата от общо 691,10 лева, от която 224,14 лева възнаграждение за
вещо лице и 466,96 лева адв. възнаграждение.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски в размер на 56,44 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско
възнаграждение, като съобразно уважената част от исковете, в полза на ищцовото
дружество на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена сумата от общо 7,07
лева.
В заповедното производство ответницата претендира заплащането на сумата от
892,86 лева адв. възнаграждение. Основателно е възражението на ищцовото дружество
за прекомерност на претендираното възнаграждение. Ищцовото дружество следва да
бъде осъдено да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата сумата от 186,78 лева за
6
платено адвокатско възнаграждение в заповедното производство, пропорционално на
отхвърлената част от исковете, при първоначално определен от съда размер от 200
лева, който е съответен на фактическата и правна сложност при подаване на
възражение, а така също и на предвидения в чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. на
ВАдС размер, който може да служи като ориентир при определяне на дължимото
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Б. А., ЕГН: ********** дължи на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********: сумата от 167,38 лева на основание чл.
422 ГПК вр. с чл. 59 ЗЗД, представляваща цена на доставена от ишцовото дружество
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот, находящ се в гр.
София, бул. , с която сума ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на
ищеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.03.2024 г. до
погасяване на задължението, както и сумата от 19,13 лева на осн. чл. 422 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава в погасяване на задължението за
топлинна енергия за периода от 12.04.2023 г. до 26.02.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни иска за установяване на вземане за цена на топлинна енергия за
горницата до пълния предявен размер от 2404,10 лева, както и иска за установяване на
вземане, представляваща обезщетение за забава в погасяване на задължението за
топлинна енергия за горницата до пълния предявен размер от 418,01 лева и за периода
от 31.08.2021 г. – 11.04.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
ч. гр. д. № 13184/2024 г. на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Б. А., ЕГН: ********** да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Ястребец 23Б сумата от 48,95 лева разноски в исковото производство и
сумата от 7,07 лева разноски в заповедното производство, пропорционално на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б да
заплати на М. Б. А., ЕГН: ********** сумата от 691,10 лева разноски в исковото
производство и сумата от 186,78 лева разноски в заповедното производство,
пропорционално на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7