М О
Т И В И
Към
присъда по НЧХД № 573/2019 год. на АРС, ІІ н.с.
Наказателното
производство е образувано по тъжба на Р.А.Б., с която той е повдигнал обвинение
срещу подсъдимия А.Ф.Б..
І. За
престъпление по чл. 130 ал.2 от НК, за
това че: На 21.05.2019 г. в гр. Асеновград е причинил на Р.А.Б., с ЕГН **********
***, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата и кръвонасядане в тилната част на главата, довели до болка и
страдание без разстройство на здравето.
ІІ. За
престъпление по чл.148 ал.1 т.1, във вр. с чл.146 ал.1 от НК, за
това ,че: На 21.05.2019 г. в
гр. Асеновград е казал нещо унизително за честта и достойнството на Р.А.Б., с
ЕГН ********** ***, в негово присъствие, като му е отправил следните обидни
думи: „Помияр, боклук, педераст, олигофрен“, като
обидите са нанесени публично.
В съдебно заседание частният тъжител Р.Б. лично
и чрез повереника си адвокат Х., поддържа повдигнатите обвинения със същата
фактическа обстановка описана в тъжбата. Иска се осъждането на подсъдимия и
налагане на справедливи наказания, както и уважаване в пълен размер на
предявения граждански иск.
Подсъдимият А.Ф.Б. се представлява от упълномощения му защитник – адв. П.. Защитникът
по отношение на първото престъпление предмет на обвинението моли за
оправдателен диспозитив, като мотивира тезата, че
липсват доказателства, които до доведат до извод за несъмнена доказаност на обвинението. По отношение на второто престъпление, защитникът също пледира,
че подсъдимият не е виновен в извършването на престъплението, в което е
обвинен, като се излага тезата, че не той е причинила, а на него е била причинена лека телесна повреда от частния
тъжител Р.Б. при коментирания в тъжбата инцидент и съответно на това основание се иска същият да
бъде оправдан. Алтернативно се предлага прилагане при наличие на две насрещно
причинени и еднакви по вид леки телесни повреди да се приложи института на реторсията, като се освободят и двамата от наказание.
В
наказателното производство бяха
предявени от частния тъжител и приети за съвместно разглеждане граждански
искове против подсъдимия именно:
1. В размер на 2500 лв., представляващи
обезщетение за причинените му неимуществени
вреди от престъплението по чл. 130 ал.2 от НК изразяващи се в претърпени от същия
болка и страдание в резултат на
причинената му лека телесна повреда – съставомерен
резултат от престъплението, като се претендира и законната лихва върху сумата
от датата на деликта 21.05.2019 г. до окончателното и
изплащане.
2. В размер на 1500 лв., представляващи
обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от престъплението по чл.148 ал.1 т.1, във вр. с чл.146 ал.1 от НК, изразяващи се в унижаване на достойнството му и
психическа травма в резултат на нанесените обиди, като се претендира и
законната лихва върху сумата от датата на деликта
21.05.2019 г. . до окончателното и изплащане.
Съдът
на базата на събраните по делото доказателства, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият А.Ф.Б. е роден на *** ***, българин, български гражданин,
женен, неосъждан, пенсионер по болест, с адрес:
***, ЕГН **********.
Подсъдимият А.Б. и тъжителят Р.Б.
са съответно чичо и племенник. Тъжителят Р.Б. ***. Синовете на подсъдимия – Ф.А.Б.
и М.А.Б. – първи братовчеди на частния тъжител живеели в същата фамилна къща,
но на трети отделен етаж. Подсъдимият А.Ф.Б. живеел на друг адрес *** , но
често посещавал фамилната къща, тъй като там на първия етаж живеела неговата
майка –свидетелката Б. Хасанова Б., за която същия полагал грижи. От 2015 г.
отношенията между семействата на подсъдимия и на частния тъжител силно се
влошили заради имотни претенции по отношение на еднофамилната къща и между тях
често избухвали множество скандали и конфликтни ситуации. Тъжителят Р.Б. се
занимавал с търговия и имал магазин за строителни материали, находящ се на първия етаж на фамилната къща на посочения
адрес. Същият ползвал като склад и два гаража, които се намирали срещу магазина
му. На 21.05.2019 г. подсъдимият А.Ф.Б. парирал автомобила си пред склада за
строителни материали на неговия племенник- тъжителя Р.Б., като преценил, че
автомобилът му няма да пречи на достъпа до склада, след което влязъл в къщата и
започнал да боядисва стаята на майка му- Б.Б..
Тъжителят Р.Б. силно се подразнил от това обстоятелство, тъй като преценил, че
автомобилът пречи на работата на магазина му. Той отишъл до автомобила на
подсъдимия и свалил чистачката му като я
хвърлил на земята. След
това, в контекста на силно влошените им отношения веднага отишъл да направи
забележка и да потърси сметка на
подсъдимия А.Б., който работел в стаята на свидетелката Б.Б.. Поради създадената вече непоносимост между двамата при
отправената остра забележка, между тях възникнал поредния ожесточен скандал, като отношенията бързо ескалирали.
Частният тъжител, който бил по–млад и по-силен физически от подсъдимия А.Б. му
нанесъл няколко удара по главата и по ръцете, като в едната си ръка държал
връзка с ключове. Ударите попаднали в лявата половина на челото на подсъдимия и
лявото слепоочие, както и в окосмената част на главата в ляво, а също и по
лявата предмишница, след което бързо напуснал стаята
и излязъл на улицата пред къщата, на място попадащо в обхвата на записваща
камера поставена от самия него. Подсъдимият А.Б. силно ядосан от скандала и от
нанесените му удари също го последвал, но поради възрастта и влошеното си
физическо състояние се движел по-бавно. Независимо от това успял да настигне
тъжителя в момента, в който той излязъл на улицата и му нанесъл удар с юмрук в
областта на тила, което действие било фиксирано от камерата. Двамата продължили
да си отправят реплики, намесила се и свидетелката З.Б. – майка на тъжителя и
двамата се разделили –Подсъдимият се прибрал в стаята, а тъжителят сигнализирал
за инцидента на тел. 112 и повикал на место органите на полицията. В резултат
на сигнала, пристигнали полицейските служители от РУ-Асеновград -Д.З. и А.Б..
Същите взели отношение като съставили протоколи за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР и на двамата участници в скандала
–подсъдимия и тъжителя да не влизат в
пререкания и физическа саморазправа помежду си. За случая още същия ден била
подадена жалба до РП-Асеновград, както и до РУ-Асеновград от М. Бозов – син на
подсъдимия А.Б., в която той сигнализирал за нанесения побой и упражнено
физическо насилие над баща му, както и за унищожаването на имущество - чистачката
на автомобила. На следващия ден -22.05.2019 г. подсъдимият А.Ф.Б. бил освидетелстван
в ОСМ- при УМБАЛ „Св.Георги“ – гр.
Пловдив и му било издадено съдебно медицинско удостоверение, в което са отразени
констатираните по него телесни увреждания. Няколко дни по-късно, на 27.05.2019
г. била подадена жалба в прокуратурата и от частния тъжител Р.Б.. Същият не се
е освидетелствал от медицинско лице и няма СМЕ, в което да са отразени като
обективни находки телени увреждания. В последствие и двете преписки били
приключени с постановления за отказ да се образува досъдебно производство, тъй
като не се констатирало наличие на признаци на престъпление от общ
характер.
По делото са допуснати и изготвени две СМЕ-зи по отношение на частния тъжител и по отношение но
подсъдимия. От заключението на изготвената и приета по делото
съдебно-медицинска експертиза на тъжител
Р.Б. се установява, че при възникналия на 21.05.2019 г. инцидент на Р.Б. е били причинена контузия на главата и кръвонасядане в тилната част на главата, довели до болка и
страдание без разстройство на здравето. По
отношение на кръвонасядането, в съдебно заседание
вещото лице посочи, че същото не е било непосредствено и обективно установено в
резултат на медицински преглед, а същото е заключило за евентуалното му наличие
в резултат на анализа на останалите доказателства, включително и от вида и
силата на увреждащия удар, възприет от видеозаписа. В резултат на причинените
травматични увреждания, пострадалият непосредствено след удара е изпитвал
незначителни по сила и интензитет болки, които постепенно са затихвали напълно,
а възстановителния процес при този вид травматични увреждания трае 10-12 дни.
Съгласно
заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза на подсъдимия Али Б.,
при инцидента на 21.05.2019 г. му са били причинени кръвонасядане
на челото и лявото слепоочие, травматичен оток в лява слепоочна област и кръвонасядане на
лявата предмишница, които са му причинили болка и
страдание без разстройство на здравето. Болките са били незначителни по сила и
интензитет, а оздравителният процес е с нормална продължителност 10-12 дни. Съдът
възприе и кредитира заключенията на
вещото лице по двете СМЕ-зи като изготвени обективно, с необходимите професионални знания
и опит в съответната област.
За да постанови присъдата си, Съдът
прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка,
която се установява от следните доказателствени
средства, които съдът кредитира по отношение на главните факти, а именно нанасянето на вредоносните
увреждания, както от подсъдимия на тъжителя, така съответно и от тъжителя на подсъдимия,
а това са: обясненията на подсъдимия Али Б., показанията на свидетелите З.Б., Д.Ш.,
Н.Е., И.И., Б.Б., М. Бозов,
Г.Б., както и на полицейските служители Д.З. и А.Б.. Съдът ползва и писмените
доказателства приложени по делото, прочетени на основание чл.283 от НПК и
надлежно приобщени към доказателствената съвкупност, ползваха
се и заключенията на експертизите, както и данните събрани при огледа на
веществените доказателства, видеозапис на част от процесните
събития, предоставен от тъжителя и запис на приетото телефонно повикване по ЕЕН
112.
При
анализа на свидетелските показания се констатира, че по отношение на главните факт са формирани две групи от предубедени
свидетели, всяка от които посочена от насрещната страна и които твърдят взаимно-изключващи
се обстоятелства по отношение на главния факт. Първата група се състои от
свидетелите З.Б. – майка на тъжителя, Д.Ш. и Н.Е. – лели на тъжителя и И.И. – приятел на тъжителя. Същите свидетелствуват
по начин съответен на изложената в тъжбата фактическа обстановка, но последните
трима от тях не са присъствали и съответно не са очевидци на главните факти, а
са възприели част от последващите събития след като
конфликтът е бил приключил. Майката на тъжителя също е възприела само част от процесните събития, а именно действията на подсъдимия след
излизането на улицата, където е бил обхвата и на камерата. Другата група се
състои от свидетели, посочени от подсъдимия и това са лицата: Б.Б. – майка на подсъдимия, М. Бозов –син на подсъдимия, Г.Б.–
негова съпруга, които свидетелствуват в насока изцяло
поддържаща защитната теза на подсъдимия, че именно той е бил обект на нападение
и на него е нанесен побой. От тези
свидетели пряк очевидец на част от развитието на инцидента е свидетелката Б.Б., а останалите
двама са били повикани в последствие и са възприели нараняванията по
подсъдимия, както и състоянието му и са участвали в последващите
събития. По отношение на обективните находки фиксирани в писмени доказателства,
както вече се посочи подсъдимият е представил надлежно издадено СМУ, в което са
отразени констатираните по същия телесни увреждания. Частния тъжител не се е освидетелствал
и не разполага със СМУ. По отношение на веществените доказателства – приобщен е
по делото видеозапис, който е надлежно предявен и огледан по реда на чл. 284 и
чл. 285 от НПК, обхващащ обаче само част от процесните
събития и по-конкретно на улицата, където се твърди, че е нанесен един от
ударите по частния тъжител. Същият обаче не възпроизвежда предходните моменти,
а именно началото на конфликти, които са се развили извън обхвата на камерата и
за които и двете страни твърдят ,че съответно са били обект на нападение. При
анализа на доказателствата по отношение
на първото престъпление, за което е повдигнато обвинение с тъжбата, а именно
това по чл. 130 ал.2 от НПК и при констатираното по-горе противоречие в
показанията на различните групи свидетели, за да достигне до обективната истина,
съдът кредитира частично показанията на всяка от тези групи свидетели в частта
им, в която се твърди, че всеки от участниците в инцидента е причинил телесна повреда на другия. По отношение на причинената на подсъдимия
телесна повреда от страна на частния тъжител, съдът кредитира обясненията му в
частта, в които същият твърди, че докато е почиствал в стаята на майка му,
тъжителят – Р.Б. го е нападнал като му е нанесъл удари по главата и ръката. На
първо място възприетата защитна теза от страна на подсъдимия се отличава с
житейска достоверност и в контекста на силно влошените отношения между двете
семейства и създадената непоносимост между тях и звучи напълно вероятно при конкретно
създалата се конфликтна ситуация частният
тъжител да е нанесъл удари по главата и ръцете на подсъдимия. Обясненията на
подсъдимия в това отношение са в пълен синхрон и с показанията на свидетелката
–Б.Б., която е очевидец присъствал на инцидента.
Нейните показания, както и обясненията на подсъдимия са в логически синхрон и с
цялостния контекст на установената
фактическа обстановка. Към този извод водят и някои специфични детайли
фиксирани и на видеозаписа. Именно подразнен от нанесените му удари, подсъдимият,
който е инвалид и по-бавно подвижен е настигнал тъжителя на улицата извън
входната врата, където му нанася удара в тила. Ако е нямало предварителен
агресивен акт срещу него, няма житейска логика по- възрастния и физически
увреден подсъдим да преследва и да удря тъжителя на улицата. Контекстът на
ситуацията показва и известна доза преднамереност, тъй като тъжителят излиза на
улицата, където знае, че действията им ще бъдат заснети от поставената от самия
него камера. Има специфични детайли в записа, които потвърждават версията на
подсъдимия, като например фактът, че преди да влезе в къщата, тъжителят държи в
ръка предмет, който прилича на връзка с ключове и ги прехвърля в дясната си
ръка непосредствено преди влизането. Анализът на записа на събитията след
инцидента показват, че след твърдения в тъжбата конфликт и нанасянето на удара,
тъжителят е с напълно здрава тениска, което се вижда добре на записа. В
последствие, след сигнализиране на органите на полицията и преди пристигането
им тъжителят идва от посока на магазина, където е заедно с майка си, като вече
тениската му е разпорена по цялата дължина на гърба, като до този момент той е
нямал повторен контакт с подсъдимия. Този специфичен детайл няма как да се обясни,
освен с преднамерената теза на тъжителя, че е бил нападнат и е скъсана и тениската
му при нападението му. Налице са и други елементи изводими от видеозаписа като
например факта, че доста време след инцидента частния тъжител Р.Б. се
приближава и заплюва в лицето дошлата по-късно свидетелка Гюлфие Б. –съпруга на
подсъдимия, която се вижда също, че е възрастна и трудноподвижна
жена. Всички тези детайли обуславят извода, че действително поведението на тъжителя
в конкретната ситуация е било също агресивно и преднамерено провокативно. Обясненията на подсъдимия и факта на
нанесената му телесна повреда косвено се потвърждават и от свидетелите Гюлфие Б.,
която както вече са каза е повикана от него на мястото след нападението и М.А. Бозов
– негов син, който също го е посетил с оглед влошеното му здравословно състояние
и който още същия ден е сигнализирал органите на полицията, както и
прокуратурата. Твърденията на подсъдимия се потвърждават и от обективните
находки, а именно установените по него телесни увреждания при извършеното
освидетелстване и фиксирани в СМУ-ние, въз основа на което е построено
заключението на изготвената СМЕ-за.
По отношение на нанесената на частния
тъжител Р.Б. лека телесна повреда, предмет
на повдигнатото с тъжбата обвинение действително от доказателствата се
установява факта на нанасянето на един единствен удар в тила на частния тъжител
от страна на подсъдимия. Този факт се
установява от показанията на неговата майка – З.Б., както и от представения
видеозапис, на който ясно се вижда това обстоятелства. Всички други твърдения в
частната тъжба за нанесен побой върху частния тъжител от подсъдимия вътре в
къщата, при който според твърденията в тъжбата му били нанесени множество удари
по главата с шамари и юмруци остават недоказани, като в тази насока не са
налични никакви доказателства. Самия факт, че тъжителят не твърди да е получил
никакви наранявания при този побой и съответно не се е освидетелствал, за да ги
удостовери дискредитира до голяма степен тези негови твърдения От друга страна
от анализираните вече доказателства съдът възприе коренно различна фактическа
обстановка за развитието на инцидента вътре в къщата, при който именно на подсъдимия
е била нанесена телесна повреда от тъжителя. Показанията на свидетелите Д.Ш. и Н.Е.,
които са лели на тъжителя също нямат съществена доказателствена
стойност по отношение на главния факт, тъй като те не са присъствали на него и
съответно не могат да го удостоверят, а са пристигнали на мястото в един по-късен
момент, когато инцидентът на практика е бил приключил. Същото се отнася и до
показанията на свидетеля – И.И. – приятел на
тъжителя, който не е бил пряк свидетел на събитията и преразказва това, което е
научил от тъжителя и съответно възприел на видеозаписа, който му е бил пуснат
от тъжителя.
По отношение на второто повдигнато
обвинение за отправени обиди от страна подсъдимия по отношение на тъжителя,
съгласно обстоятелствената част на тъжбата такива са били отправени първо в
къщата, където го е нарекъл „помияр, педераст,
олигофрен, мухльо“ и след това пред къщата, пред майка му, с думите „помияр, нещастник, боклук“. От доказателствена
гледна точка обаче за обиди, отправени в къщата няма никакви ангажирани
доказателства, а напротив от показанията на присъствалата вътре единствена
свидетелка – очевидка Б.Б. такива факти не се
установяват, а от контекста на дадените от нея показания на практика се
опровергават твърденията в тъжбата. По отношение на момента от развитието на
инцидента, когато и двамата – подсъдимия и частния тъжител са вече на улицата единствената
свидетелка на отправените между тях реплики е майката на тъжителя З.Б..
Основната линия от показанията на същата са, че подсъдимият се е заканвал на
сина й включително и с убийство, като по отношение на обидите заявява, че го е
нарекъл единствено „мръсник“ и „мухльо“. Съдът не кредитира показанията на тази
свидетелка по отношение на това обстоятелство , тъй като същата като майка на
тъжителя и изобщо като лично участваща в семейната вражда, не може да се
възприеме като непредубеден и незаинтересован свидетел и показанията й в това
отношение не могат да бъдат ценени като обективен и достоверен източник на
доказателства. Самият подсъдим в обясненията си отрича да е отправял обиди към
частния тъжител , а както се каза по-горе самият той твърди, че е бил обект,
както на нападение така и на обиди. От обективния източник на доказателства
какъвто е видеозаписът не могат да се направят никакви изводи за главния факт,
а именно какви точно реплики са си отправяли двамата един на друг,тъй като не е
налице звуков файл и записът е без звук. Вижда се обаче превъзбуденото
поведение и на двамата, както и от действията им личи, че взаимно си отправят
реплики. При това положение и при липсата на каквито и да е достоверни
доказателства от гледна точка на обвинението, съдът намира, че същото не е
доказано по несъмнен начин и от доказателствата не се установява, че
подсъдимият Али Ф.Б. е извършил деянието предмет на обвинението по отношение на
престъплението обида.
При така установената по несъмнен начин в хода
на настоящото производство фактическа обстановка, Съдът намира, че с деянието
си подсъдимият Али Ф.Б.,*** е причинил на Р.А.Б., с ЕГН ********** ***, лека
телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата и кръвонасядане
в тилната част на главата, довели до болка и страдание без разстройство на
здравето, като е реализирал от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 131 ал. 2 от НК. От своя страна частният тъжител Р.А.Б.
на същото време и място е причинил
на подсъдимия Али Ф.Б., със също такава
лека телесна повреда, като му е причинил кръвонасядане на челото и ляво слепоочие, травматичен оток
в лява слепоочна област и кръвонасядане на лява предмишница, довели до болка и страдание без
разстройство на здравето, което също е
престъпление по чл. 130 ал. 2 от НК. От субективна
страна и двете деяния са извършени съответно
от подсъдимия и частния тъжител при форма на вината пряк умисъл, като всеки от тях е съзнавал
обществено-опасния му характер, предвиждал е настъпването на обществено-опасните
му последици и е желаел настъпването им.
Съдът
намери, че при тази хипотеза са налице всички предпоставки за прилагане на
института на реторсията, предвиден в чл. 130 ал.3 от НК, поради което
не наложи и на двамата наказание.
Тъй
като прилагането на реторсията не изключва деликтната отговорност, съдът се произнесе и по предявения
от частния тъжител граждански иск за причинените му от
престъплението по чл. 130 ал.2 от НК неимуществени вреди в размер на 2500 лв., като
намери, че същият е доказан по основание. Основанието на предявения граждански
иск е виновно извършено деяние от подсъдимия и съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да репарира вредите, които е
причинил другиму с виновното си поведение. Безсъмнено установено по делото е,
че в резултат от извършеното от подсъдимия престъпление, пострадалият Р.Б. е
претърпял неимуществени вреди - болки и страдание, които са непосредствена
последица от деянието. С оглед на изложеното съдът счете, че предявеният
граждански иск е основателен, но завишен по размер. Досежно неговия
размер, според разпоредбата на чл.52 от ЗЗД , същият следва да се определи по
справедливост. За справедлива Съдът намери сумата от 500 лв., като оптимален
паричен еквивалент на претърпените от пострадалия болки и страдание, ведно със
законната лихва, считано от датата на извършване на престъплението, а именно 21.05.2019
г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над тази сума до
пълният претендиран размер от 2 500 лв. за
неимуществени вреди съдът отхвърли
гражданския иск като неоснователен. Подсъдимият бе осъден да заплати и държавна
такса в размер на 50 лв. върху уважения размер на гражданският иск.
По отношение на повдигнатото с тъжбата
обвинение за престъпление по чл. 148 ал.1 т.1, вр. с
чл. 146 ал.1 от НК , с оглед на изложените по-горе съображения и като намери, че
не се установи престъплението да е извършено от подсъдимия съдът го призна за невинен в това, че: На
21.05.2019 г. в гр. Асеновград е казал нещо унизително за честта и
достойнството на Р.А.Б., с ЕГН ********** ***, в негово присъствие, като му е
отправил следните обидни думи: „Помияр, боклук,
педераст, олигофрен“, като обидите са нанесени публично, поради което и на основание чл.
304 от НПК го оправда по повдигнатото му
с частната тъжба обвинение. Поради това и Съдът отхвърли приетият за съвместно
разглеждане граждански иск в размер на
1500 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди на
частния тъжител Р.Б. в резултат на престъплението по чл. 148 ал.1 т.1, вр. с чл. 146 ал.1 от НК, като неоснователен поради факта, че
не е налице деликт, при който тъжителят да е
претърпял неимуществени вреди и такива
не се явяват пряка и непосредствена
последица от престъпление извършено от подсъдимия.
С оглед изхода на делото, Съдът разпредели разноските както следва:
На основание чл. 189 ал.3 от НПК осъди подсъдимия Али Ф.Б. да заплати на частния
тъжител и граждански ищец Р.А.Б., направените от него разноски по делото в
размер на 192,00 /сто деветдесет и два/ лева, представляващи внесен депозит за
СМЕ и заплатена държавна такса за завеждането на делото. Осъди подсъдимия Али Ф.Б., също на основание чл. 189 ал.3 от НПК да заплати в
полза на държавата по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд -
Асеновград, сумата от 170 /сто и седемдесет/ лева представляващи направени
разноски по делото за възнаграждение на вещо лице за изготвената СМЕ-за.
По отношение на направените от страните разноски по
водене на делото за адвокатски възнаграждения в размер на по 800 /осемстотин/
лева от всяка от тях, съдът постанови
същите да останат за сметка на страните така, както са направени.
На основание чл.189 ал.2 от НПК направените разноски за
преводач в размер на 30 лева остават за сметка на органа, който ги е направил
- Районен съд Асеновград.
По отношение на
приобщените по делото веществени доказателства – един брой компакт диск,
изпратен от Национална система ЕЕН 112 и един брой компакт диск, приложен към
тъжбата, съдът постанови същите да останат приложени по делото, след влизане
на присъдата в сила.
По
изложените мотиви Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: