Решение по дело №828/2017 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 115
Дата: 12 юни 2019 г.
Съдия: Нася Иванова Япаджиева
Дело: 20172160100828
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е   Ш   Е   Н   И   Е    №115

 

гр.Поморие, 12.06.2019год.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПОМОРИЙСКИЯТ районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на  двадесет и втори януари през две хиляди и  деветнадесета година в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАСЯ  ЯПАДЖИЕВА

при секретаря Валентина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Н.Япаджиева гр.дело № 828 по описа за две хиляди и седемнадесета година  за да се произнесе, взе предвид следното:

             Производството по делото е образувано  по постъпила искова молба подадена от  А. С.П. и С.Г.П. *** против Община Поморие, представлявана от кмета И.А.Ищците в исковата молба твърдят, че ищецът А.П. и  ответника са сключили договор по силата на който община Поморие му предоставила за ползване терен от 1000кв.м. общинска собственост в депо за отглеждане  на животни в с.Каменар, във връзка с Постановление №26 на МС от 23.04.1987г. и в това място след снабдяване със строителни книжа и издадено разрешение за строеж, изградили стопанска сграда, която била завършена през 1993г. и от тогова повече от 20г. владеят явно несъмнено и непрекъснато по предназначение сградата и по давност са придобили правото на собственост в режим на СИО. Сочат, че през м.септември 2017г. получили съобщение от Община Поморие за започнала процедура за изработване на ПУП, а по късно разбрали, че е взето решение за провеждана на търг за продажба на имот  № 000066, целия с площ 34.716дка, ведно с построената стопанска сграда от  която 193кв.м. попадат в имота.  Молят  съдът да приеме за установено по отношение на ответника, че са собственици въз основа на давностно владение на недвижим имот – масивна едноетажна стопанска сграда със застроена площ от  280кв.м.  построена в имоти общинска собственост с №№ 000066, 000073 и 000052 по КВС на с.Каменар, общ.Поморие. След встъпване в производството на  БЛЕК СИИ СПОРТЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД приемане за разглеждане предявения иск от  „Блек Сии Спорте България“  ЕООД против А. С.П. и С.Г.П. *** в отговора е посочил, че стопанската сграда е построена законно съгласно изискванията на Наредба №2 за застояване на земеделските земи от 1993г. 

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който счита иска за недопустим, тъй като община Поморие не е собственик на имот  № 000066 който е продала на „Блек Сии Спортс България“ ЕООД. Оспорва иска и като неоснователен, като оспорва  договора сключен между страните като нищожен, с невъзможен предмет, тъй като терена  не е индивидуализиран, оспорва и разрешението за строеж, като твърди, че ответниците са извършили  строителство без учредено право на строеж и без  строителни книжа. Моли съдът да прогласи за нищожен договора от 05.05.1993г. сключен  между А. С.П. ***. С определение от 29.03.2018г. е конституиран като трето лице помагач „Блек Сии Спорте България“  ЕООД.

С молба от  27.04.2018г. „Блек Сии Спорте България“  ЕООД представлявано от адв. Ц. е поискало по реда на чл. 225, ал.1 от ГПК да встъпи  производството и е предявило иск против А. С.П. и С.Г.П. ***. Твърди, че е собственик на имот с пл. № 000066  по КВС на с.Каменар по силата на договор за продажба на имот частна общинска собственост в който имот е била построена сграда с площ 280.00кв.м.  изградена незаконно и доколкото земята е била собственост на  общината, то изграденото в повече от разрешеното и без строителни книжа е станало собственост на собственика на земята. Сочи, че след като дружеството е придобило земята,  то на основание чл.92 е  придобило и постройката, след като в договора не е уговорено друго. Моли  съдът да постанови решение,  с което да приеме за установено, че е собственик на сграда с площ 280.00к.м., построена в имот с пл. № 000066  по КВС на с.Каменар, общ. Поморие и да осъди  А. С.П. и С.Г.П. да предадат на  „Блек Сии Спорте България“  ЕООД  сградата с площ 280.00кв.м.  В допълнително становище оспорва заявеното от ищците владение на сградата като сочи, че твърдяната  фактическа власт не притежава белезите на явно, спокойно и несъмнително владение и не е годна до доведе до придобиване на собствеността.

С определение от 27.11.2018г. съдът е конституирал „БЛЕК СИИ СПОРТЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като главно встъпила страна и е приел за разглеждане предявения иск от  „Блек Сии Спорте България“  ЕООД против А. С.П. и С.Г.П. ***.

В постъпилия отговор от ищците по първоначалния иск, същите оспорват иска и молят за неговото отхвърляне. Сочат, че са извършили законен строеж съгласно Наредба №2 от 20.05.1993г. за застрояване на земеделските земи и владеят сградата от нейното завършване през 1994г. и са я придобили по давност и стопанската сграда  е самостоятелен обект отделно от земята и не е  предмет на договора за продажба.

Установява  се от представения договор от 05.05.1993г. сключен между А. С.П. *** представлявана от кмета, че страните са сключили договор по силата на който Общината се задължила да предостави на А.П.  терен от 1000кв.м. общинска собственост в депо за отглеждане на животни  в с.Каменар срещу задължението на А.П. да ползва терена по предназначение /отглеждане на животни, растениевъдство и др.стопански дейности/ и да заплаща  по 2лв. на кв.м. ползвана площ.

Представено е по делото копие от проект за стопанска сграда  на А. С.П. в м. „Герена“ в землището на с.Каменар, одобрен на 16.07.1993г. с поставен подпис на мястото на архитект. В проекта е записано „проект за временна стоп.сграда“, като текста „временна“ е зачертан.  От назначената експертиза по делото, се установява, че в представеното  копие е направен опит за изтриване по механичен начин на  думата „временна“ и е извършено зачеркване с черен туш в оригинал с два хоризонтални линии върху нея, като тушът, с който е направено зачеркването е в оригинал, а текста и останалата част от проекта са  с черно бяло копие с черен тонер.

На основание одобрения проект е издадено и представеното по делото Разрешение за строеж № 3 / 20.07.1993г.,  с което се разрешава на  А. С.П., съобразно одобрените проекти от 16.07.1993г. от арх.К.за стопанска сграда, съгласно договор от 05.05.1993г. в землището на с.Каменар,  да извърши  предвидените в одобрения проект строително монтажни работи. Разрешението за строеж е издадено от началник отдел  ТУС при Община Поморие.

В представената Скица № 001255/20.12.2012г. за  номер 000066 в землището на Каменар с площ 34.716 дка е записано, че е общинска собственост.

Представено е Решение  № 684/16.11.2017г. на Общински съвет Поморие,  с което се дава съгласие за продажба чрез публично оповестен търг с явно наддаване на имот  №000066 в землището н с.Каменар.  В решението е посочено, че от масивна едноетажна сграда със ЗП 280кв.м. 193кв.м. попадат в описания имот.

Видно от  представения Акт за общинска собственост 2870 от 26.04.2005г. имот № 000066  в землището на с.Каменар, с площ 34.716дка е бил частна общинска собственост.

По делото е представен Договор за продажба на имот частна общинска  собственост, от който се установява, че на 08.01.2018г. Община Поморие е продала на „Блек Сии Спорте България“  ЕООД с управител П.Ю.Т.поземлен имот с № 000066, с начин на трайно ползване „друга производствена база“, в землището на с.Каменар, общ.Поморие, с площ 34.716дка за сумата 305470.00лв., като част от сумата в размер на 27770.00лв. внесена като депозит за участие в търга.  Договора е вписан на 10.0.12018г.

Видно от  представения Протокол №4 от 30.01.2013г. на ОЕС по устройство на територията е отказано на ищеца А.П. да закупи прилежащ терен в „депо за отглеждане на животни“ и узаконяване на сградата, тъй като същата попада в три имота единия от които дере, който не е възстановен на общината. 

Преди сключването на договора между Община Поморие и „Блек Сии Спорте България“  ЕООД е започнала административна процедура за изготвяне на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване на поземлен имот № 000066 по КВС на с.Каменар, който попада в устройствена зона „предимно производствена“. Представен е констативен протокол № 01/24.08.2017г. изготвен от експерти към Дирекция СУТОСУП които са констатирали постройка – едноетажна масивна сграда  в процесния имот.  От страна на ищеца П. е постъпило  предложение до общината да му бъде заплатена постройката или за предоставяне възможност да закупи прилежащия терен към сградата.

В  издадената от ОС „Земеделие“ Поморие,  Скица № К01331/10.05.2018г. за имот  номер 000066, същия е записан като собственост на  „Блек Сии Спортс България“ ЕООД. В издадените скици имоти с номер 000073 и 000052 съседни на процесния, са записани като собственост на Община Поморие.

По делото са допуснати до разпит двама свидетели. Свидетелката М. свидетелства, че й е известно, че ищците ползват място  в  местността „Герена“ в с.Каменар, тъй като тя е живеела в тази местност. Сочи, че мястото ползвано от ищците  е било оградено и те имали там трайни насаждения  и градина. Местата там, били дадени от общината на хората за ползване и тези имоти била известни, като включени в „депо“ или терен за отглеждане на животни“. Твърди, че  през 1993г. ищците построили сграда, която от тогава и до днес ползвали и всички ползватели на места построили там сгради. Свидетеля Н. свидетелства, че А.П. го е потърсил като майстор и са построили  селскостопанската сграда в имота. От община Поморие дошли мъж и жена които поставили колчетата и така започнал строежа. Сградата била от бетон, панели смесено строителство, тухлена зидария и панели и за около месец и половина построили постройката. Мисли, че и до днес по постановление за  самозадоволяване за отглеждане на животни А., ползва сградата и не е чул някой да оспорва собствеността му.

По делото е допусната  съдебно техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице  със Заповед № РД-02-14-564/19.07.1997г. е одобрен кадастрален план на Каменар, но обхвата му е съобразен с регулацията на селото и  процесната стопанска сграда не е заснета, тъй като е построена в терен извън регулацията на с.Каменар, който е предмет на картата на възстановена собственост  за землището на с.Каменар, в сила от 09.03.1994г. Допълнително в картата за възстановена собственост е нанесена процесната сграда, която попада частично в три имота в м. „Герена“ с № 000066, № 000052-дере и № 000073-мера. Имот 000066 с площ 33.716кв.м. е възстановен на Община Поморие с решение № 319/30.07.2003г. Сградата предмет на иска съществува на място и е масивна, стоманобетонна с двускатен покрив, с два портални входа, водоснабдена и електроснабдена, съобразена по  конфигурация, размери и фасади с проекта представен по делото, одобрен на 16.07.1993г., към сградата е изпълнена пристройка и общата площ на сграда и пристройката е 278.50кв.м. Около сградата има ограден благоустроен терен, с оградна мрежа и бетонови колове. Вещото лице е посочило, че в архива на общината е запазено разрешението за строеж, но не са запазени проект и други строителни книжа за строителството на процесната сграда. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че приложения  проект е за временна стопанска сграда. В допълнително заключение след справки в архива, вещото лице е посочило, че е била образувана преписка относно отреждане на терен за отглеждане на животни в землището на с.Каменар и са съхранени: Протокол от 11.01.1989г. на комисия  със задача да определи строителни площадки за обект „Депо за боксово отглеждане на животни“ и комисията е разгледала предложени терени  и е предложила „Депо за боксово отглеждане на животни“ в землището на с.Каменар с площ 150 дка в м. „Герена“.

При така изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция счита, че така предявения  иск от ищците е неоснователен.

Установи се, че Община Поморие по силата на сключен договор от 05.05.1993г. е  предоставила на ищците за ползване  терен от 1000кв.м. общинска собственост, в землището на с.Каменар, като видно от договора имота предмет на договора е индивидуализиран по следния начин „терен от 1000кв.м. общинска собственост в Депо за отглеждане на животни в с.Каменар. Установи се от назначената СТЕ,  че към момента на сключване на договора  не е била влязла в сила КВС, т.е. не е било възможно индивидуализиране на имота, чрез посочване на номер. Съдът счита, за неоснователно възражението на ответника и на третото главно встъпило лице, че договора е нищожен поради невъзможен  предмет – основание за нищожност съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 предл.1 ЗЗД, тъй като  терена  предмет на договора не е индивидуализиран. Според разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 3/2014 от 28.06.2016 г. на ОСГК на ВКС, съществуват два вида невъзможност на предмета на сделката: фактическа и правна. При фактическата невъзможност предметът не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните закони или чрез развитието на науката. Тогава е налице начална невъзможност на предмета. При правната невъзможност за възникването или разпореждането с предмета съществува непреодолима правна пречка. Тази пречка се изразява в уредени забрани за извършване на сделката, т.е. когато съответния предмет по силата на закона не може да бъде предмет на сделката.

В разглеждания случай се излагат твърдения за невъзможност на предмета, обусловена според ищеца от това, че обектът на договора не е достатъчно индивидуализиран. Терена предоставен за ползване на ищците е извън регулацията на Каменар, а  видно от  

 

 

 

заключението на назначената по делото СТЕ, картата на възстановена собственост  /КВС/  за землището на с.Каменар към този момент не е била влязла в сила. В тази връзка не е било възможно  да бъде посочен номер на имота. Посочено е, че се предоставя терен от 1000кв.м.  в Депо за отглеждане на животни в с.Каменар. Това индивидуализиране е достатъчно ясно, съобразено с липсата на КВС, като по-късно, видно отново от заключението на вещото лице в КВС е нанесена процесната сграда, която попада в имот с № 000066, № 000052-дере и № 000073-мера.  Към момента на сключване на договора на Община Поморие не е бил възстановен земеделски имот с № 000066, а същия е възстановен с Решение  № 319/30.07.2003г., т.е.  Община Поморие не е можела да индивидуализира имота с посочване на номер на имота и граници и той е индивидуализиран  с посочване на размер, населеното място и че това е „депо за отглеждане на животни“ т.е. посочване  предназначението на терена.            

Установи се от събраните доказателства,  че ищците са построили през 1993г. в м.Герена с.Каменар, общ.Поморие, временна стопанска постройка  с площ 278.50кв.м. и  същите владеят и ползват таза постройка от построяването й.  Построената от ищците временна стопанска сграда, съответства на представения  одобрен архитектурен проект от 16.07.1993г., като видно от печата поставен върху проекта, същия е одобрен от главния архитект на Община Поморие. За така изградената стопанска сграда на ищците е учредено  право на строеж за стопанска сграда,  съобразно одобрените проекти от 16.07.1993г. от арх. К., а според вещото лице проекта е за временна стопанска сграда. Не се спори и се установи,  че сградата е построена в земеделски имот в м. „Герена“, в землището на с.Каменар и че този имот е предоставен за ползване на ищците и те следва да ползват терена по предназначение „отглеждане на животни, растениевъдство и др. стопански дейности“. Макар и към момента на построяването,  имота да не е бил  възстановен на Община Поморие, то не се спори, че същия е бил общинска собственост, а след изготвянето на  КВС стопанската сградата попада в имоти с № 000066, № 000073 и № 000052, като 193кв.м. попадат в имот № 000066.

Доколкото ищците се позовават на продибивна давност иска е неоснователен, тъй като се касае за придобиване по давност на временна стопанска сграда, която няма самостоятелен характер. Изградената от ищците стопанска сграда има обслужващ характер по отношение земята върху която е построена. Тя е построена именно  във връзка с отстъпеното право на ползване на земеделски имот и е разрешена във връзка  с предназначението на земята и има обслужваща земеделската земя функция, поради което не може да бъде предмет на отделна собственост от земята. В тази връзка оригинерния придобивен способ е неприложим по отношение стопански постройки, поради обслужващия си характер.  Самото строителство не създава вещни права и построената временна стопанска сграда, дори да е напълно законно построена, не може да  бъде предмет на отделна собственост от земята върху която е построена, тя няма самостоятелно значение и следва основния имот – земята. По правилото на чл. 92 ЗС процесната сграда  следва собствеността на земеделския имот, който е предназначена да обслужва. Тъй като терена е бил общинска собственост, то и построената стопанска сграда е общинска собственост. /В този смисъл Решение №293/21.02.2000 на ВКС по гр.дело №1275/99г./

Предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС от  главно встъпилото лице „Блек Сии Спорте България“  ЕООД  против  Община Поморие и А. С.П. и С.Г.П.,  съдът намира за основателен, досежно частта от сградата, която попада в имота на „Блек Сии Спорте България“  ЕООД, а именно в имот № 000066. По предявения ревандикационен иск в тежест на главно встъпилата страна  е да докаже, че е собственик на процесната стопанска постройка на твърдяното основание, а именно: по приращение, предвид легитимацията му като собственик на земята, върху която постройката е построена. Съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства, обосновават извода, че към датата на сключване на договора за покупко-продажба на поземления имот № 000066  /08.01.2018 г. / ответника Община Поморие е изключителен собственик на поземления имот. Не се спори, че Община Поморие е продала на „Блек Сии Спортс България“ ЕООД имот с пл. № 000066 и в този имот попада част от процесната стопанска сграда – 196кв.м., а останалата част от сградата попада в съседните имоти № 000073 и № 000052, които са общинска собственост. 

Доколкото съдът, счита, че построената от ищците стопанска сграда няма самостоятелен характер, то собственика на земята е собственик и на сградата. Установи се обаче от назначената СТЕ, че процесната стопанска сграда, попада частично в три имота в м. „Герена“ с № 000066, № 000052-дере и № 000073-мера, като видно от  преписката представена от Община Поморие в имот № 000066 попадат 193кв.м. Имот 000066 с площ 33.716кв.м. е собственост на „Блек Сии Спорте България“  ЕООД  и частта от сградата – 193кв.м.  попадаща в имота е също собственост на „Блек Сии Спорте България“  ЕООД. Останалата част от сградата, попадаща в № 000052-дере и № 000073-мера  не е собственост на „Блек Сии Спорте България“ ЕООД , тъй като дружеството не е собственик на поземлените имоти в които попада.

 Тъй като  не се спори, че Община Поморие не владее стопанската сграда и същата се владее от ищците по първоначалния иск, но доколкото съдът счита, че А. С.П. и С.Г.П.  не са я придобили по давност, то същите я владеят без основание и следва да предадат частта от сградата която попада в имот № 0000666 , а по отношение останалата част на сградата иска е неоснователен.

Страните по делото са поискали да им бъдат присъдени направените по делото разноски. Направените от ищците по първоначалния иск разноски са в размер на 5400лв., направените разноски от Община Поморие са в размер на 1378лв. и  разноските направени от главно встъпилото лице са в размер на 6700лв. С оглед отхвърлянето на първоначално предявения иск, ищците А.П. и С.П. следва да бъдат осъдени да заплатят на  Община Поморие направените по делото разноски.

С оглед частично уважаването на иска на главно встъпилото лице Община Поморие, А.П. и С.П. следва да бъдат осъдени да му заплатят сумата от 4618лв. разноски съобразно уважената част от иска, а с оглед частично отхвърлянето на иска главно встъпилото лице следва да бъде осъдено да заплати на А. С.П. и С.Г.П. сумата от 1639лв. съобразно отхвърлената част на иска.

          Мотивиран от изложеното съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ  иска предявен от ищците А. С.П., ЕГН **********  и С.Г.П., ЕГН********** *** с пълномощник адв. С.Б. съд. адрес ***  за  приемане на установено по отношение на ответника Община Поморие, с адрес гр.Поморие, ул. Солна № 5, представлявана от кмета И.А. А.с пълномощник адв.Л. А., че ищците А. С.П., ЕГН **********  и С.Г.П., ЕГН**********  са  собственици  на едноетажна стопанска сграда със застроена площ от 280кв.м.  построена в имоти общинска собственост с №№ 000066, 000073 и 000052 по КВС на с.Каменар, общ.Поморие на основание давностно владение.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение Община Поморие представлявана от кмета И.А. А.и А. С.П., ЕГН **********  и С.Г.П., ЕГН**********, че „Блек Сии Спорте България“  ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас, улпредставлявано П.Ю.Т.- управител и пълномощник  адв. Ц. е собственик на 193кв.м. от масивна едноетажна стопанска сграда със застроена площ от  278.50кв.м., която част попада  в поземлен имот № 000066 по КВС на с.Каменар, общ.Поморие,  с площ 34.716дка на основание чл. 92 от ЗС, като иска в останалата част отхвърля като неоснователен.

ОСЪЖДА А. С.П., ЕГН **********  и С.Г.П., ЕГН********** да предадат на „Блек Сии Спорте България“  ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас, представлявано П.Ю.Т.- управител и пълномощник  адв. Ц. 193кв.м. от едноетажна стопанска сграда със застроена площ 278.50кв.м., попадаща  в поземлен имот № 000066 по КВС на с.Каменар, общ.Поморие с начин на трайно ползване – друга производствена база, в землището на с.Каменар, като иска за останалата част отхвърля.

ОСЪЖДА  А. С.П., ЕГН **********  и С.Г.П., ЕГН********** ***,  сумата от 1378 / хиляда триста седемдесет и осем/ лева разноски по делото.

ОСЪЖДА  А. С.П., ЕГН **********  и С.Г.П., ЕГН********** *** представлявана от кмета И.А.да заплатят на Блек Сии Спорте България“  ЕООД, ЕИК ********* представлявано П.Ю.Т.- управител и пълномощник  адв. Ц. сумата от общо 4618 / четири хиляди шестстотин и осемнадесет/ лева  направени съдебно деловодни  разноски по делото съразмерно с уважената част.

         ОСЪЖДА Блек Сии Спорте България“  ЕООД, ЕИК ********* представлявано П.Ю.Т.- управител и пълномощник  адв. Ц. да заплати на А. С.П., ЕГН ********** и С.Г.П., ЕГН********** сумата от 1639 / хиляда шестстотин тридесет и девет/ лева разноски съобразно отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред БОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                             РАЙОНЕН  СЪДИЯ: