Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260056 24.06.2022 г. ГРАД БУРГАС
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
– БУРГАС, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Моника
Яханаджиян
при участието на секретаря Станка Чавдарова
като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян т.дело
№377 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от
03.02.2020 г. на “Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.Монтана, бул.“Ал.Стамболийски“ №11, представлявано от В.
Д.И., подадена чрез пълномощник – адв. Володя Димитров, срещу „Водоканалстрой“
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Хан Аспарух“
№44, ет.1, представлявано от Желез Железов Найденов и Георги Димов Георгиев,
понастоящем с променено в хода на делото седалище, адрес на управление и
управител - гр.Варна, ул.“Русе“ №49, ап.4, представлявано от Здравко Андонов
Янакиев, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
-1321,04 лева с ДДС по Протокол, обр.19/12.11.2015 г.,
ведно с мораторна лихва върху тази сума, считано от датата на протокола до
подаване на исковата молба в размер на 565,94 лева;
-1065,10 лева с ДДС по Протокол, обр.19/20.10.2016 г.,
ведно с мораторна лихва върху тази сума, считано от датата на протокола до
подаване на исковата молба в размер на 354,74 лева;
-13 841,52 лева с ДДС по Протокол, обр.19/28.08.2018 г.,
ведно с мораторна лихва върху тази сума, считано от датата на протокола до
подаване на исковата молба в размер на 2007,02 лева;
-13 195,26 лева с ДДС по Протокол, обр.19/13.11.2018 г.,
ведно с мораторна лихва върху тази сума, считано от датата на протокола до
подаване на исковата молба в размер на 1631,08 лева;
-16 497,74 лева с ДДС по Протокол, обр.19/26.09.2019 г.,
ведно с мораторна лихва върху тази сума, считано от датата на протокола до
подаване на исковата молба в размер на 357,45 лева;
-9887,18 лева с ДДС по Протокол, обр.19/27.12.2019 г.,
ведно с мораторна лихва върху тази сума, считано от датата на протокола до
подаване на исковата молба в размер на 74,15 лева, претендирани като стойността
на разходите по отстраняване на възникналите в резултата на некачествения
материал аварии по етап първи от изпълнението на сключения между страните
договор от 20.06.2012 г.
Твърди се в исковата молба, че на 20.06.2012 г., между
страните е сключен договор, по който ищецът има качеството на възложител, а
ответникът на извършител, с предмет авариен ремонт на участък от 132 м. от
довеждащия водопровод към гр.Монтана, като СМР са възложени за изпълнение на
два етапа – I-ви етап „Доставка и монтаж на тръби, подготовка за направа на
връзки“ и II-ри етап „Направа на връзки и въвеждане в експлоатация“.
Ищецът сочи, че през м.ноември 2015 г., на 17.10.2016 г.,
на 27.08.2018 г. и на 13.11.2018 г., вследствие на спукана тръба в участъка,
предмет на договора, възникнали аварии на новия полиетиленов водопровод, които
били отстранени от него, а СМР по отстраняването им са отразени в Протоколи,
обр.19, съответно от 12.11.2015 г., 20.10.2016 г., 28.08.2018 г. и 13.11.2018
г. Това наложило ищецът да сключи със Сдружение „Българска асоциация по водите“
(БАВ) договор за услуга №02-30-83/04.10.2018 г. за извършване на лабораторно
изпитване на положените в участъка тръби и установяване на съответствието им с
БДС. Във връзка със сключения договор са били съставени Протокол за вземане на
проба от 05.10.2018 г. и Протокол от изпитване №1-2267/13.10.2018 г., като на
20.11.2018 г. е издадено становище от одитор в БАВ, съгласно което доставените
от ответника тръби в изпълнение на първия етап от процесния договор не
отговарят на изискванията на БДС. Според извършено проучване, тръбите са били
закупени от турската фирма „Хакан Пластик“, чийто валиден сертификат за
съответствие с БДС е бил прекратен със Заповед №40/17.12.2012 г. на Директора
на „Булгарконтрола“ АД.
Междувременно възникнали още две аварии, а СМР по
отстраняването им са отразени в Протоколи обр.19, съответно от 26.09.2019 г. и
от 27.12.2019 г.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е бил своевременно
уведомен за възникналите аварии и предприетите от ищеца действия, както и че
същият е бил поканен да ги отстрани, да замени некачествените тръби с
качествени или да заплати разходите за това, но и до настоящия момент не е
сторил това.
В подкрепа на иска ангажира доказателства, претендира
разноски.
Исковата молба е била подадена пред РС-гр.Монтана, където
е било образувано гр.д.№188/20 г., прекратено и изпратено по подсъдност на
РС-Бургас с определение №367/29.04.2020 г. Впоследствие, определението е било
отменено и РС-Монтана, със свое определение №427/27.05.2020 г., присъединил към
гр.д.№188/2020 г. по-късно образуваното гр.д.№669/2020 г. по описа на същия съд,
привлякъл трето лице „Еко проект“ ООД, с ЕИК
*********, като помагач на ответника и приел за съвместно разглеждане
обратният иск на ответника срещу третото лице. С определение №549/29.06.2020 г.
производството е прекратено, а делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд
Бургас.
Вместо в ОС-Бургас делото е било изпратено в РС-Бургас,
който със свое определение по чл.118, ал.2 от ГПК го изпратил на ОС-Бургас, а
той от своя страна повдигнал спор за родова подсъдност пред АС-Бургас. С
определение №100573/15.10.2020 г., постановено по ч.гр.д.№188/2020 г. по описа
на БАС настоящият съд е определен за компетентен да разгледа предявените
искове.
Ответникът "Водоканалстрой“ ООД оспорва претенцията
на ищеца с твърдението, че тръбите не са некачествени, били са снабдени с
необходимите сертификати от производителя. Наред с това оспорва да е бил
ангажиран с изкопните работи, полагането на тръбите и обратното им засипване,
като твърди, че е бил ангажиран само за доставката. Оспорва и твърдението на
ищеца, че извършените проби са взети от доставените и монтирани от ответника
тръби, като същевременно сочи, че в договора липсва уговорка за приложимост на
БДС. Оспорва и размера на разноските за ремонтите.
Предявен при условията на евентуалност е обратен иск
срещу третото лице помагач на ответника, а именно за осъждане на „Еко проект“
ООД да заплати на „Водоканалстрой“ ООД сума в размер на 60 798,22 лева,
представляващи възникнали за „Водоканалстрой“ ООД вреди от некачествено
изпълнение на договор за доставка на тръби, а именно обезщетение, което ищецът
дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Монтана за отстраняване на аварии
след ремонт по договор „Авариен ремонт на участък от довеждащия водопровод към
гр.Монтана от 20.06.2012 г., ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба до окончателното изплащане на главницата, както и направените по
делото разноски.
В предоставения от съда срок ответникът по обратния иск и
трето лице-помагач – „Еко проект“ ООД оспорва първоначалната искова молба и
предявения против него обратен иск като неоснователни поради изтекла давност.
Възразява по твърдението, че качеството на доставените тръби е единствена и
достатъчна причина за настъпване на процесните аварии. Прави възражение относно
начина, по който са вземани проби от процесните тръби, както и че пробите са
извършени върху тръби, поставени в процесната водоснабдителна мрежа. Заявява,
че към момента на доставката, тръбите са имали всички необходими сертификати,
съгласно Наредбата за съществените изисквания за строежите и оценяването
съответствието на строителните продукти. Оспорва се и размера на претендираните
от „Водоснабдяване и канализация“ ООД Монтана разходи за ремонт.
Предявеният главен иск е с правно основание чл.79, ал.1,
вр.чл.265, ал.1, предл.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Обратният иск има своето правно основание в нормата на
чл.195, ал.1, предл.3 и чл.86 от ЗЗД.
С определение №260022/06.01.2021 г. по настоящето
производство е прието, че между страните липсва спор, че описаните в исковата
молба аварии са възникнали и са били отстранени от поръчващия.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните счита за установено следното от фактическа
страна:
Безспорно в отношенията между „Водоснабдяване и
канализация“ ООД – Монтана и ответникът „Водоканалстрой“ ООД е наличието на
облигационна връзка помежду им по повод сключения на 20.06.2012 г. договор, по
силата на който ответното дружество е поело задължение да извърши „Авариен
ремонт на участък от довеждащия водопровод към гр.Монтана“. Договорено е СМР да
бъдат извършени на два етапа: „Доставка и монтаж тръби, подготовка за направа
на връзки“ и „Направа на връзки и въвеждане в експлоатация“. В съответствие с
чл.2 от договора, ответникът като изпълнител по договора се задължил да извърши
възложените дейности в съответствие със задание от възложителя и съгласно
количествено-стойностна сметка, подготвена от изпълнителя и приета от
възложителя. Според чл.18 от договора, приемането на изработеното от
изпълнителя се извършва с приемо-предавателен протокол, в който се описва
количеството и качеството на извършената работа. Така съгласно чл.19 от
договора, ако при приемането на изработените дейности се установи, че същите
имат недостатъци, то те се описват в приемо-предавателен протокол и
възложителят има право да иска отстраняването им за сметка на изпълнителя за
определен срок, който се записва в приемо-предавателния протокол. Чл.20 от
договора пък предвижда, че ако недостатъците са толкова съществени, че работата
е негодна за нейното договорно предназначение, възложителят разваля договора.
Между страните липсва спор относно изпълнението на
задължението на изпълнителя да извърши СМР по етап първи и втори от предмета на
договора, за което свидетелства и заключението на вещото лице инж.В. по
изготвената от нея съдебно-техническа експертиза в частта, в която вещото лице
посочва, че ремонтните работи, предмет на договора от 20.06.2012 г., са
изпълнени от ответника, разплащането за тях е извършено въз основа на Акт
обр.19 от 01.08.2012 г., отнасящ се за етап първи, обхващащ доставка на ПЕВП
тръби Ф630 РЕ 100 РN 10 SDR 17-132 м., чиято стойност възлиза на сумата от 59
085,54 лева с ДДС и въз основа на Акт, обр.19 от 10.09.2012 г., отнасящ се за етап
втори, обхващащ направа на заварки на стоманени тръби Ф630, темпериране и
промиване на ПЕВП тръбопровод Ф 630, направа на връзки към съществуващ
тръбопровод и затапвания на отпадащия стоманен тръбопровод, монтаж на метално
инвентарно укрепване, чиято стойност възлиза на сумата от 12 818,45 лева с ДДС.
Безспорно установено е и това, че след въвеждане в
експлоатация на ремонтирания участък, предмет на договора от 20.06.2012 г., в
периода на гаранционния срок са настъпили общо шест броя аварии, които са
отстранени от възложителя, за което изпълнителят е бил своевременно уведомен. В
този смисъл са писма, изх.№844/20.10.2016 г., изх.№841/04.09.2018 г.,
изх.№882/21.09.2018 г. и изх.№1102/06.12.2018 г. и Протоколи, обр.19, л.13-18.
Според съдържанието на последните, във връзка с авариите са били извършени от
възложителя следните СМР, а именно: изкоп с огр.ширина 0,6 до 1,2 м.-ръчно в
земни почви неукрепен, изкоп с багер земни почви при нормални условия на отвал,
засипване тесни изкопи без трамбоване, разриване с булдозер или засипване
изкопи с пробег до 40 м. при нормални условия, доставка и монтаж скоба аварийна
ф546 мм., всички във връзка с авариите от м.ноември 2015 г. и от 17.10.2016 г.;
изкоп с огр.ширина 0,6 до 1,2 м.-ръчно в земни почви неукрепен, изкоп с багер
земни почви при нормални условия на отвал, засипване тесни изкопи без
трамбоване, разриване с булдозер или засипване изкопи с пробег до 40 м. при
нормални условия, доставка и монтаж куплунг DN600/16, доставка и монтаж РЕ
тръба ф630/10 на челно заваряване във връзка с авариите от 27.08.2018 г. и от
м.ноември 2018 г.; изкоп с огр.ширина 0,6 до 1,2 м.-ръчно в земни почви
неукрепен, изкоп с багер земни почви при нормални условия на отвал, засипване
тесни изкопи без трамбоване, разриване с булдозер или засипване изкопи с пробег
до 40 м. при нормални условия, доставка пясък подложка, доставка трошен камък
за обратно засипване, доставка и монтаж тръби РЕ 630/10 на челна заварка,
доставка и монтаж връзка с куплунг DN600/16 във връзка с аварията от м.09.2019
г.; и изкоп с огр.ширина 0,6 до 1,2 м.-ръчно в земни почви неукрепен, изкоп с
багер земни почви при нормални условия на отвал, засипване тесни изкопи без
трамбоване, разриване с булдозер или засипване изкопи с пробег до 40 м. при
нормални условия, водочерпене с каналочистачна машина „Щаер“, доставка пясък за
подложка, доставка трошен камък за обратно засипване, доставка и монтаж тръби
РЕ 630/10 на челна заварка, демонтаж и монтаж връзка с куплунг DN600/16 и доставка
и монтаж връзка с куплунг DN600/16 във връзка с аварията от м.декември 2019 г.,
като общата им стойност възлиза на сумата от 55 807,84 лева.
Безспорно в отношенията между страните е и това, че
доставените от ответника тръби са вид РЕ100 за питейно-битово водоснабдяване,
турско производство и са били доставени от подизпълнителя „Еко Проект“ ООД, за
което свидетелства фактура №**********/04.07.20212 г., приета като
доказателство по делото. Представени по делото са още сертификат за
съответствие 14-НСИСОССП-867 от 23.11.2010 г. и Заповед №40/17.12.2012 г. на
„Булгарконтрола“ АД, с която на основание изискванията на т.5.7.4 от
Процедурата за оценяване съответствието на строителни продукти ПОС-10-10/02 от
10.07.2012 г., действието на издадения сертификат е прекратено поради отказ от
извършване на годишен надзор и одитно изпитване.
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, в
заключението на която в.л. В. посочва, че след изпълнение на предвидените по
договора от 20.06.2012 г. СМР, не са били съставени приемо-предавателни
протоколи по чл.16.2 и чл.16.3 от договора, не са били намерени задължителните
актове и протоколи, които касаят заваръчните дейности на водопроводните тръби,
респ. местата и качеството на извършените заварки, както и документ на
заварчика – паспортчик, извършил заварките, нито протоколи за извършени
72-часови проби и изпитания на положения водопровод. По време на строителството
на обекта не са били съставени задължителните актове и протоколи, които касаят
качеството на действително извършените видове работи, съгласно приложената
стойностна сметка към договора, възложителят не е съставил актове обр.12 за
установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване. Така от снимковия
материал, установяващ местата на последващите аварийни ремонти вещото лице установява,
че водопроводната тръба е положена и засипването е извършено съгласно видовете
СМР, отразени в Протокол обр.19, приложен към експертизата, съгласно който са
извършени изкопни работи, както следва: изкоп с огр.ширина 0,6 до 1,20 – ръчно
в земни почви неукрепен, изкоп с багер земни почви при нормални условия на
отвал, засипване тесни изкопи без трамбоване, разриване с булдозер или
засипване изкопи с пробег до 40 м. при нормални условия, като същевременно посочените
в офертата видове земни работи като направа на пясъчна подложка, обратно
засипване с пясък до 30 см. над теме тръба, уплътняване на пясъка и последващо
засипване до кота терен, не са изпълнени.
Въз основа на изложеното вещото лице дава заключение, че
не може да се твърди с категоричност, че аварирането на водопроводната тръба се
дължи само на извършени земни работи, различни от посочените в офертата, или
само на доставени некачествени тръби и извършени заварки, което потвърждава и в
съдебно заседание с допълнението, че несъответствието на тръбите с БДС,
установено чрез направените лабораторни изследвания, е в причинна връзка с
възникналите аварии. Поради липса на съставени документи (цитираните по-горе), вещото
лице не се ангажира да посочи друга причина за възникване на авариите, но не
изключва съществуването й.
Пак според заключението, стойността на извършените
ремонтни видове работи, предвидени в стойностната сметка към договора (без
превоз на оборудване и работници), възлиза на сумата от 64 474,24 лева с ДДС, а
разходите, които ищецът е направил във връзка с авариите са в общ размер на 55
284,97 лева с ДДС.
При така приетото за установено от фактическа страна се
налагат следните правни изводи:
Установи се, че между
страните има договорни отношения. Касае се за търговска сделка, по
отношение на която следва да се прилагат правилата за търговските сделки.
Доколкото в ТЗ няма правила за договор за изработка, приложение следва да
намерят разпоредбите на ЗЗД. В случая, правното основание на сключения договор е нормата на
чл.258 от ЗЗД, съгласно която с договора за изработка изпълнителят се задължава
на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а
последната - да заплати възнаграждение, т.е. договорът е за изработка и в
съответствие със същия ответникът като изпълнител на свой риск е следвало да
извърши авариен
ремонт на участък от довеждащия водопровод към гр.Монтана и да извърши необходимите строително – монтажни
работи на два етапа с материали осигурени от него, които по смисъла на правото
са „негови”, тъй като той ги осигурява.
Не е предмет на спор, че договорът е сключен
на 20.06.2012 г., че при извършване
на ремонта са били използвани тръби от РЕ100 за питейно-битово водоснабдяване,
турско производство, чийто сертификат за съответствие е бил с прекратено
действие към момента на възникване на всяка една от авариите, както и че
работата по договора е била приета от възложителя без възражения за явни
недостатъци. Приемането на работата е станало с подписването на Акт обр.19 от
01.08.2012 г., отнасящ се за етап първи, обхващащ доставка на ПЕВП тръби Ф630
РЕ 100 РN 10 SDR 17-132 м. и на Акт обр.19 от 10.09.2012 г., отнасящ се за етап
втори, обхващащ направа на заварки на стоманени тръби Ф630, темпериране и
промиване на ПЕВП тръбопровод Ф 630, направа на връзки към съществуващ
тръбопровод и затапвания на отпадащия стоманен тръбопровод, монтаж на метално
инвентарно укрепване.
Спорът между страните се концентрира върху възражението
на възложителя за наличие на скрити недостатъци. По смисъла на чл.264 от ЗЗД,
скритите недостатъци са такива, които съществуват, но не могат да се открият
при обикновения начин на приемане на изработеното или такива, които са се
проявили по-късно, и за които изрично в закона е предвидено, че поръчващият
трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им или в уговорения
между страните срок, което не е необходимо ако изпълнителят е знаел за тях. Ответникът
не оспорва, че е своевременно уведомен за възникналите аварии, поради което и
правата на ищеца по чл.265 от ЗЗД не са преклудирани.
Отговорността на изпълнителя за недостатъци на
изработеното и гаранционната отговорност съществуват и се погасяват независимо
една от друга и имат различно съдържание, като право на възложителя е при
наличие на предпоставките за ангажиране и на двата вида отговорност, кое от
правата си да упражни. В настоящия случай ищецът е избрал да упражни правото си
по чл.265, ал.1 от ЗЗД като претендира стойността на извършените от него
разходи за поправка на некачествено извършени СМР по договор между страните от
20.06.2012 г.
Съгласно нормата на чл.265, ал.1 от ЗЗД, ако при извършване на работата изпълнителят се е
отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият
може да иска: поправяне
на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане
на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението.
С оглед на установените по делото обстоятелства съдът
приема, че не са налице всички предпоставки,
необходими за ангажиране отговорността на изпълнителя, предвидена в чл.265, ал.1 от ЗЗД.
На първо място, наличието на скрити недостатъци в
доставените от ответника тръби е факт, който не е безспорно установен по
делото. Установи се, че при вземане на пробата на 05.10.2018 г. не е присъствал
представител на ответника, поради което и с оглед на възраженията му в тази
насока, в тежест на ищеца бе възложено да установи, че извършеното лабораторно
изпитване на проби е именно от доставените и монтирани по договора от
20.06.2012 г. тръби. Доказателства в тази насока не бяха ангажирани, поради
което и изводът на вещото лице, който се позовава на изследванията от
лабораторията, че е налице причинна връзка между качеството на тръбите и
възникналите аварии почива на предположения.
На следващо място, по делото не са безспорно установени и
вида и стойността на отстранените от възложителя недостатъци в СМР.
Действително, ответникът не оспорва, че авариите са били отстранени от ищеца,
но оспорва размера на разноските за ремонтите, които се претендират от ищеца на
основание съставени и подписани от него частни документи - Протоколи обр.19,
които не се ползват с материална доказателствена сила. При липса на други
доказателства, изводът който се налага е, че стойността на извършените СМР по
отстраняване на авариите не е безспорно установена.
Предвид на изложеното искът следва да се отхвърли като
неоснователен, ведно с акцесорната претенция по чл.86 от ЗЗД.
Това от своя страна освобождава съда от задължението му
да разгледа предявеният при условията на евентуалност обратен иск на ответника
срещу третото лице-помагач „Еко Проект“ ООД.
Разноски на третото лице „Еко Проект“ ООД - помагач на
ответната страна не се дължат.
По
изложените съображения, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ВиК“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.Монтана, бул.“Ал.Стамболийски“ №11, представлявано
от В. Д.И., иск за осъждане на „Водоканалстрой“ ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Хан Аспарух“ №44,
ет.1, представлявано от Желез Железов Найденов и Георги Димов Георгиев, понастоящем
с променено в хода на делото седалище, адрес на управление и управител -
гр.Варна, ул.“Русе“ №49, ап.4, представлявано от Здравко Андонов Янакиев, да му
заплати следните суми:
-1321,04 лева с ДДС по Протокол обр.19/12.11.2015 г.,
ведно с мораторна лихва върху тази сума, считано от датата на протокола до
подаване на исковата молба в размер на 565,94 лева;
-1065,10 лева с ДДС по Протокол обр.19/20.10.2016 г., ведно
с мораторна лихва върху тази сума, считано от датата на протокола до подаване
на исковата молба в размер на 354,74 лева;
-13 841,52 лева с ДДС по Протокол обр.19/28.08.2018 г.,
ведно с мораторна лихва върху тази сума, считано от датата на протокола до
подаване на исковата молба в размер на 2007,02 лева;
-13 195,26 лева с ДДС по Протокол обр.19/13.11.2018 г.,
ведно с мораторна лихва върху тази сума, считано от датата на протокола до
подаване на исковата молба в размер на 1631,08 лева;
-16 497,74 лева с ДДС по Протокол обр.19/26.09.2019 г.,
ведно с мораторна лихва върху тази сума, считано от датата на протокола до
подаване на исковата молба в размер на 357,45 лева;
-9887,18 лева с ДДС по Протокол обр.19/27.12.2019 г.,
ведно с мораторна лихва върху тази сума, считано от датата на протокола до
подаване на исковата молба в размер на 74,15 лева, претендирани като стойността на
разходите по отстраняване на
възникналите в резултата на некачествения материал аварии по етап първи от
изпълнението на сключения между страните договор от 20.06.2012 г., като
неоснователен.
Решението
е постановено при участието на трето лице „Еко Проект“ ООД - помагач на страната
на ответника „Водоканалстрой“ ООД.
Решението може да се
обжалва пред Бургаския апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: