Решение по дело №360/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е обрзувано на основание чл.68, ал.1 във връзка с чл.75, ал.2 ЗЗДискр по жалба на Г. Т. А., изпълняваща длъжността директор на Основно училище „Х.С.” [област] до 13.09.2024 г., чрез адв.М. А. от АК-[област] против Решение №258/18.09.2024 г. по преписка №195/2022 г. на Комисия за защита от дискриминация на Република България, Петчленен разширен заседателен състав.

В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и на съдебната практика по приложението му, какго и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, т.к. е постановено без изясняване на относимите за случая обстоятелства, без да са налице безспорни доказателства за сочените за установени факти и при изключително произволно тълкуване и прилагане на законовите норми, включително извън рамките на предоставената на КЗД компетентност.

Претендира се за отмяна на Решение №258/18.09.2024 г. по преписка №195/2022 г. на Петчленен разширен заседателен състав на Комисия за защита от дискриминация в частта, с която се установява, че в качеството си на директор на ОУ ”Х.С.”-[населено място], чрез осъществено нежелано поведение оспорващата е извършила акт на дискриминация по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр. във връзка с §1, т.1 ЗЗДискр. по признак „лично положение” под формата на „тормоз” спрямо Т. Д. И. от [населено място]; комисията й налага в качеството й на директор на ОУ ”Х.С.”-[населено място] на основание чл.78, ал.1 ЗЗДискр. глоба в размер на 500 лева; КЗД установява, че в качеството й на директор на ОУ ”Х.С.”-[населено място] е извършила нарушение във връзка със задължение, произтичащо от нормата на чл.21 от ЗЗДискр. по признак „лично положение” по отношение на Т. Д. И. от [населено място], с което е извършила пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр.; комисията налага в качеството й на директор на ОУ ”Х.С.”-[населено място] на основание чл.78, ал.1 ЗЗДискр. глоба в размер на 500 лева; комисията й налага в качеството й на директор на ОУ ”Х.С.”-[населено място] на основание чл.76,ал.1, т.1 във връзка с чл.47,т.2 и т.4 от ЗЗДискр. принудителни административни мерки като й предписва в качеството на директор на ОУ ”Х.С.”-[населено място] за в бъдеще да се въздържа от допускане на нарушения на действащото антидискриминационно законодателство в Република България; предписва на основание чл.47, т.1 във връзка с чл.76, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. в качеството й на директор на ОУ "Х.С.”-[населено място], община да постави на достъпно място текста на Закона за защита от дискриминация на видно място в ОУ ”Х.С.”, както и всички разпоредби на вътрешните правила, отнасящи се до защита от дискриминация (чл.30 от ЗЗДискр.).

В съдебно заседание за оспорващия се явява адв.М. А. от АК-[област], която претеднира да се отмени решението на Комисията за защита от дискриминацията в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон и на съдебната практика и приложението й, като подробни съображения в тази насока са изложени и в жалбата. Прави искане да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение по представения списък на разноските, като в случай на прекомерност на заплатения за процесуалния представител на заинтересованата страна Т. И. адвокатски хонорар да бъде съобразено обстоятелството, че делото не е от фактическа и правна сложност и да бъде намален.

Ответната страна редовно и своевременно призована не изпраща представител в съдебно заседание, като с писмено Становище вх.№ 2295/10.12.2024 г. оспорва жалбата като неоснователна и претендира да се отхвърли същата с присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Заинтересованата страна Основно училище „Х.С.“–[област], редовно призована, не изпраща представител.

Заинтересованата страна Т. Д. И. се явява лично и с адв.И. Д. от АК–[област], като претендира да се отхвърли депозираната жалба от Г. А. в качеството й на Директор на ОУ „Х.С.“-[област] като неоснователна и недоказана и да се потвърди решението на Комисията за защита от дискриминация като правилно и законосъобразно постановено и се присъдят разноски, т.к. комисията, за да постанови решението си и да установи, че е налице дискриминация по отношение „лично положение“ и „тормоз“ спрямо Т. Д. И. е изследвала всички приложени по преписката доказателства и е достигнала до извода, че с действията си Г. А. в качеството на директор е допуснала по-скоро умишлено обжалване на болнични листи, прекратяване на трудовото правоотношение, невключване в списъка за медицински прегледи, неизплащане на ДМС, коментари по отношение на И. в група на учителите, които са унизителни и имат за резултат накърняване на нейното достойнство.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано с Разпореждане №535/20.09.2022 г. на председателя на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ по жалба с вх.№44-00-2535/02.08.2022 г. и допълнения към нея с вх. №44-00-2707/23.08.2022 г. подадени от Т. Д. И. срещу Г. Т. А.-директор на ОУ „Х.С.“-[населено място], като твърди, че е начален учител с 27 г. и 4 месеца учителски стаж и до назначаването на А. през 2020 г. на длъжност ,директор“ не е е имала наложени дисциплинарни наказания, че е създадена „нетърпима обстановка на непрестанен психически и институционален тормоз“ към нея от страна на Г. А. - директор на ОУ „Х.С.“, че още с встъпването й на длъжността „директор“ през 2020 г. А. предприела целенасочени дискриминативни действия, целящи отстраняването на И. от длъжността „учител“.

С оглед изложените оплаквания за осъществена множествена дискриминация, преписка №195/2022 г. на КЗД е образуваната за осъществена дискриминация и тормоз по смисъла на чл.4, ал.1 и чл.5 от ЗЗДискр. по защитените съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр признаци „лично положение“ и „обществено положение“, като е разпределена за разглеждане на петчленен разширен заседателен състав на КЗД.

По реда на чл.55-чл.59 от ЗЗДискр. са изискани становища и информация от Началника на Регионално управление на образованието Ямбол и от Директора на Основно учелище „Х.С.“-[населено място].

В писмено становище вх. №19-00-385/11.11.2022 г. от Директора на Основно училище „Х.С.“-[населено място] се сочи, че жалбата е неоснователна, необоснована и недоказана по съображения, че от приложените към жалбата писмени доказателства не може да се установят твърдените от Т. И. факти.

В писмено становище вх.№15-01-44/16.11.2022 г. на Началника на РУО-Ямбол се сочи, че в Регионално управление на образованието-Ямбол са постъпвали 5 сигнали/жалби от Т. Д. И. от [населено място]-старши учител в Основно училище „Х.С.“-[населено място], както следва.

В изпълнение на Заповед № РД-06-317/02.08.2022 г. на началника на РУО-Ямбол, М. Я.-главен юрисконсулт в РУО-Ямбол е извършила проверка на факти и обстоятелства, посочени в сигнал с вх. № ПД-05-19/01.08.2022 г. от Т. И., за резултатите от проверката е бил съставен Констативен протокол с рег.№ КМД-04-108/12.08.2022 г. и при извършване на проверката не са били констатирани нарушения на Закона за предучилищното и училищното образование, Кодекса на труда и подзаконовите актове по прилагането му.

В изпълнение на Заповед № РД-06-353/08.09.2022 г. на началника на РУО-Ямбол, В. Д.-ст.експерт за ОНЕ и М. Я.-главен юрисконсулт в РУО-Ямбол са извършили проверка във връзка с получена жалба с вх. № ПД-05-26/05.09.2022 г. в РУО-Ямбол от Т. И. от [населено място], за резултатите от проверката е бил съставен Констативен протокол с peг. № КМД-04-152/15.09.2022 г., че няма констатирани нарушения на Закона за предучилищното и училищното образование, Кодекса на труда и подзаконовите актове по прилагането им.

В Регионално управление на образованието-Ямбол е постъпила следваща по ред жалба с вх.№ ПД-05-27/15.09.2022 г. от Т. И., като проверката по нея не е била извършена предвид разпоредбата на чл.124, ал.2 АПК, като е бил изготвен доклад до началника на РУО - Ямбол с peг. №КМД-02-428/ 20.09.2022 г.

В изпълнение на Заповед № РД-06-369/26.09.2022 г. на началника на РУО-Ямбол комисия в състав: Н. В.-ст.експерт по ОСО и С. Д.-ст.експерт по ОСО са извършили проверка на фактите и обстоятелствата посочени в жалбата на Т. И., постъпила в РУО-Ямбол с вх.№ №П-3418/19.09.2022 г. и вх.№94-5209/12.09.2022 г. в МОН, като за резултатите от проверката бил съставен Констативен протокол с рег.№ КМД-04-153/30.09.2022 г., като е констатирано нарушение на чл.258, ал.1 от ЗПУО, чл.31, ал.1, т.2 от Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти и във връзка с чл.27 и чл.28 от Анекс №Д01-44/04.04.2022 г. към КТД№Д-01 -197/17.08.2020 г. за системата на предучилищното и училищното образование и в тази връзка към Г. А., директор на ОУ „Х.С.“-[населено място], със заповед на началника на РУО-Ямбол, са били отправени задължителни за изпълнение предписания със срок на изпълнение 01.12.2022 г.

В становището е изложено, че в изпълнение на заповед №РД-06-421/19.10.2022 г. на началника на РУО-Ямбол, М. Я.-главен юрисконсулт в РУО-Ямбол извършила проверка във връзка с получена жалба с вх. № ПД-05-31/12.10.2022 г. в РУО-Ямбол от Т. И. от [населено място], за резултатите от последната е бил съставен Констативен протокол с рег.№ КМД-04- 159/12.10.2022 г., като констатациите от извършената повторна проверка отново били, че няма констатирани нарушения на Закона за предучилищното и училищното образование, Кодекса на труда и подзаконовите актове по прилагането им.

По преписката е изготвен Доклад-заключение, в който е предложено комисията да насрочи открито заседание за разглеждане на преписка №195/2022 г. с призоваване на страните, посочени в доклада в съответствие с чл.60 във връзса с чл.61 от ЗЗДискр. и чл. 26 и чл. 27 от ППКЗД, да бъдат страните уведомени, че в първото заседание могат да заявят дали желаят да се помирят и в случай на помирение да представят писмено споразумение на основание чл.62, ал.1 от ЗЗДискр. и да бъдат страните уведомени за правото им, най-късно до първото заседание, да посочат доказателства, които желаят да бъдат събрани при разглеждането на преписката.

След преценка на събраните в хода на производството доказателства и на доводите на страните Комисията за защита от дискриминация е постановила процесното Решение № 258/18.09.2024 г. по преписка № 195/2022 г., с което е решила:

Установява, че Г. Т. А. в качеството й на директор на ОУ „Х.С.“, [населено място], чрез осъществено нежелано поведение, е извършила акт на дискриминация по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр. във връзка с §1, т.1 ЗЗДискр. по признак „лично положение“ под формата на „тормоз” спрямо Т. Д. И. от [населено място].

Налага на Г. Т. А., в качеството й на директор на ОУ „Х.С.“, [населено място], на основание чл.78, ал.1 ЗЗДискр. глоба в размер на 500 /петстотин/ лева.

Установява, че Г. Т. А. в качеството й на директор на ОУ „Х.С.“, [населено място] не е извършила нарушение във връзка със задължение, произтичащо от нормата на чл.14, ал.1 от ЗЗДискр. по признак „лично положение“ по отношение на Т. Д. И. от [населено място].

Установява, че Г. Т. А. в качеството й на директор на ОУ „Х.С.“, [населено място] е извършила нарушение във връзка със задължение, произтичащо от нормата на чл.21 от ЗЗДискр. по признак „лично положение“ по отношение на Т. Д. И. от [населено място], с което е извършила пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр.

Налага Г. Т. А. в качеството й на директор на ОУ „Х.С.“, [населено място], за извършеното нарушение на чл.21 от ЗЗДискр. на основание чл. 78, ал.1 ЗЗДискр. глоба в размер на 500 /петстотин/ лева.

Налага на Г. Т. А. в качеството й на директор на ОУ „Х.С.“, [населено място], на основание чл.76, ал.1, т.1 във връзка с чл.47, т.2 и т.4 от ЗЗДискр. принудителни административни мерки, като предписва на Г. Т. А. в качеството й на директор на ОУ „Х.С.“, гp.[област] в бъдеще да се въздържа от допускане на нарушения на действащото антидискриминационно законодателство в Република България.

Предписва на основание чл.47, т.1 във връзка с чл.76, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. на Г. Т. А. в качеството й на директор на ОУ „Х.С.“, [населено място], община да постави на достъпно място текста на Закона за защита от дискриминация на видно място в ОУ „Х.С.“, [населено място], както и всички разпоредби на вътрешните правила, отнасящи се до защитата от дискриминация (чл. 30 от ЗЗДискр.).

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд-Ямбол е Решение № 258/18.09.2024 г. по преписка № 195/2022 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта му с която е установено, че Г. Т. А. в качеството й на директор на ОУ „Х.С.“, [населено място], чрез осъществено нежелано поведение, е извършила акт на дискриминация по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр. във връзка с §1, т.1 ЗЗДискр. по признак „лично положение“ под формата на „тормоз” спрямо Т. Д. И. от [населено място] и на основание чл.78, ал.1 ЗЗДискр. й е наложена глоба в размер на 500 лева; е установено, че Г. Т. А. в качеството й на директор на ОУ „Х.С.“, [населено място] е извършила нарушение във връзка със задължение, произтичащо от нормата на чл.21 от ЗЗДискр. по признак „лично положение“ по отношение на Т. Д. И. от [населено място], с което е извършила пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр и за извършеното нарушение на чл.21 от ЗЗДискр. на основание чл. 78, ал.1 ЗЗДискр. й е наложена глоба в размер на 500 лева; налага на Г. Т. А. в качеството й на директор на ОУ „Х.С.“, [населено място], на основание чл.76, ал.1, т.1 във връзка с чл.47, т.2 и т.4 от ЗЗДискр. принудителни административни мерки, като предписва на Г. Т. А. в качеството й на директор на ОУ „Х.С.“, гp.[област] в бъдеще да се въздържа от допускане на нарушения на действащото антидискриминационно законодателство в Република България, както и предписва на основание чл.47, т.1 във връзка с чл.76, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. на Г. Т. А. в качеството й на директор на ОУ „Х.С.“, [населено място], община да постави на достъпно място текста на Закона за защита от дискриминация на видно място в ОУ „Х.С.“, [населено място], както и всички разпоредби на вътрешните правила, отнасящи се до защитата от дискриминация (чл. 30 от ЗЗДискр.).

В съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Атакуваното решение е постановено в специалното производство пред КЗД от компетентен орган - Комисията за защита от дискриминация, в състава, който в изпълнение на нормата на чл.54 ЗЗДискр, е определен с разпореждане №535/20.09.2022 г. на Председателя на КЗД.

Решението е издадено при спазване на изискуемата по чл.66 ЗЗДискр форма и съдържа наименованието на органа, който го е издал, фактическите и правните основания за издаването му, диспозитивна част, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва.

В случая не са налице съществени нарушения на производствените правила, които да обуславят отмяна на решението. В този насока производството пред КЗД е образувано по реда на чл.50, ал.1 ЗЗДискр. по жалба на лице, за което съществува пряк и непосредствен правен интерес, който е положителна процесуална предпоставка за допустимост на производството.

След определяне на докладчика на състава е извършена процедура за изясняване на фактическата обстановка, изискани са становища и обяснения от ответника и заинтересованата страна в производството по реда на чл.55-чл.59 ЗЗДискр., като е дадена възможност на страните да ангажират доказателства. В съответствие с чл.60, ал.1 ЗЗДискр. от докладчика е изготвен доклад- заключение и преписката е представена на председателя на състава за насрочване на заседание.

В изпълнение на задължението си по чл.62 ЗЗДискр. КЗД е дала възможност на страните за помирение, но те не са го постигнали.

Същевременно оспореното решение е незаконосъобразно, т.к. е необосновано и издадено в противоречие с материалноправните разпоредби, което е основание за отмяната му съгласно чл.146, ал.1, т.4 АПК.

За да постанови решението си комисията по отношение на първата група от оплаквания, касаещи предявяването на болнични листове и тяхното процедиране по надлежния ред акцентира, че от съдържанието на жалбата на А. е наведено твърдение, че „Т. се разхожда и сяда по кафета“, което виждане на ответната страна не е отхвърлено и към момента на финализиране на настоящото производство. Посочено е, че във връзка с това положение, по преписката липсват данни за аналогичен подход по отношение на останалите членове от учителския персонал, в който би следвало подходът да бъде последователен. Освен това не ставало ясно по какъв начин точно този документ е провокирал Г. А. да се усъмни в основателността за издаването му, но това което ставало ясно е, че взаимоотношенията на между страните не могат да бъдат окачествени като оптимално добри в рамките на трудовия колектив.

Наведените доводи са необосновани, не се подкрепят от доказателствата по делото и не съответстват на нормативната уредба.

На първо място в чл.111 и чл.112 от Закона за здравето са регламентирани лицата и органите, които са активно легитимирани да обжалват актовете, издадени от органите за експертиза на временната неработоспособност, реда за техния контрол и компетентните за това органи, без причината за възникване на съмнения, да е предпоставка за иницииране или упражняване на такъв контрол.

Ето защо приетото, че работодателят трябва да мотивира или докаже възникналите си съмнения в основателността на болничния лист, за да го атакува по административен ред и респ. обратното свидетелства за липса на еднакъв подход, е неоснователно.

Нещо повече, в самата жалба до РЗИ изрично е записано, че И. върви изправено и бързо, няма засегната подвижност на кръста, разхожда се спокойно в различни части на града и в различни часове, което е довело до въпросните съмнения, за да се инициира оспорването на болничния лист.

На второ място в решението не е посочено какви действия са предприети или какви указания са дадени на страните, за да се съберат данни за аналогичен подход по отношение на останалите членове от учителския персонал. От една страна нито е посочено, нито има информация за оспорване на болнични листи на други служители в обозрим период, а от друга дори и да се касае за единствено оспорване, то не може само въз основа на него да се изведе категорично и еднозначно заключение.

На трето място съставът се позовава на заключението на медицинския експерт по представените болнични листи, без да отчете че единствено И. „споделя“ за проблеми и трудна атмосфера на работното място, но това твърдение не е подкрепено от други обективни факти или доказателства.

По отношение оплакването на жалбоподателката, за несвоевременно получаване на картата за оценяване от директора на ОУ “Х.С.“ комисията приема, че изпращането на необходимите книжа на адрес, който обективно не съответства с този, на който пребивава Т. И. обуславя поставянето й в неблагоприятното положение да не може да предприеме действия за защита срещу неблагоприятно за нея оценяване и с това свое действие директорът е извършил акт на нежелано поведение, имащо и резултат да накърни достойнството на жалбоподателката, като рефлектира върху професионалната й увереност, като учител, чиито способности са ниско оценени, да създаде враждебна, принизяваща, унизителна и обидна среда /чрез психологическото въздействие на оценката на директора, която практически се отразява върху отношението към учителя от останалите членове на персонала/. Посочено в решението е освен това, че средата е и застрашителна, т.к. директорът демонстративно показва, че преценката е изцяло негова, но същевременно тя има отношение в чисто материален аспект, т.к. води до намаляване на паричните постъпления и точно тази зависимост съставът намира за целенасочено подчертана от директора в случая и намираща се в разрез с принципа на равно третиране.

Направените изводи не се споделят от съда поради следното.

Единствено установеният и доказан в случая факт е, че въпросните книжа са били изпратени на адреса на Т. И. в [населено място], [област], а не на този в [населено място], на който е осъществявана кореспонденцията по настоящата преписка.

В тази връзка следва да се посочи, че се касае за действие преди образуване на производството пред КЗД, а посочения по преписката адрес по никакъв начин не обвързва ръководството на училището. Нещо повече, адреса в [населено място] е бил посочван от И. и записан в издаваните й болнични листи, като е ползван и пред съда при водените от нея производства по оспорване прекратяването на трудовото й правоотношение.

Ето защо за директора на училището е имало избор да изпрати книжата на един от известните адреси, без да е задължен да стори това на конретен адрес.

На второ място не става ясно по какъв начин изпращането на книжата в [населено място] обуславя поставянето на Т. И. в неблагоприятното положение да не може да предприеме действия за защита срещу неблагоприятно за нея оценяване. Липсва и обосновка по отношение на въпроса предприела ли е изобщо И. действия за защита и била ли е възпрепятствана същата, заради изпращането на въпросния адрес, след като на този адрес е получавала съдебни книжа и е организирала дейсвията си пред съда. В тази насока по преписката е представено Възражение вх.№247/17.11.2022 г., с което Т. И. възразява относно дефиринцираното й оценяване, на което е получила Отговор изх.№85/21.11.2022 г., но същите не са били обсъдени от комисията.

На трето място само по себе си изпращането на книжата дори и на грешен адрес не може по никакъв начин да накърни достойнството на лицето или да рефлектира върху професионалната му увереност като учител, т.к. е в зависимост от получаната оценка, но не и от мястото на което е била изпратена.

В тази насока следва изрично да се отбележи, че няма твърдения или данни изпращането на книжата в [населено място] да е довело до публично оповестяване на оценката или до узнаването й от трети лица, което да накърни престижа или достойнството на оценявания учител.

На четвърто място са немотивирани и неподкрепени с никакви съждения или доказателства изводите на комисията, че средата е и застрашителна, т.к. директорът демонстративно показва, че преценката е изцяло негова.

Напротив, в рамките на правомощията си ръководителят със Заповед № РД-10-26/15.09.2022 г. е определил комисия за оценявяне на постигнатите резултати от труда на педагогическите специалисти, която в Протокол от 07.10.2022 г. е отразила резултатите от направеното индивидуално оценяване.

В тази насока трябва да се отбележи, че оценяването е извършвано по еднакви критерии, а освен това има лица получили оценка по-ниска от тази на Т. И., без да са налице данни за намеса на директора в хода на оценяването, за да се приеме, че преценката е изцяло негова.

На следващо място що се касае от негативния материален ефект, то той е в резултат на получената оценка, но не и от някякви действия на директора, които не бяха нито конкретизирани, нито доказани, за да се сподели виждането на решаващия състав.

По отношение на оплакването на И., че на 23.11.2022 г., считано от 24.11.2022 г. е било прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.259, ал.1 ЗПУО и чл.328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата комисията посочва, че директора Г. А., прекратявайки трудовото правоотношение на Т. И. въз основа на подбора осъществен от нарочната комисия, със съзнание, че в дейността й не са съобразени всички горепосочени критерии по отношение на всички лица, които отговарят на условията да участват в тази процедура, води състава до единствения логичен извод за нарушение на посочената разпоредба, за което впрочем е държал сметка и съдът, обсъждайки въпроса за законността на отмененото уволнението.

За да достигне до този извод съставът се е задоволил да посочи от една страна нормативната уредба касаеща случая, а от друга да изброи действията, които са били предприети в хода на проведения избор, приключил с издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на И..

В същото време липсват факти и доказателства, от които да е видно на каква база се прави извода, че А. е действала със „съзнание“, че дейността на комисията не е съобразена с всички посочени критерии. В хода на процедурата директорът е изпълнил задължението си да назначи комисия, която не може да бъде друга освен поименно посочена или както органът използва термина „нарочна“, без да се обоснове защо я приема за такава. Комисията би била „нарочна“, ако са събрани доказателства, че членовете й са в особени отношения с някое от лицата между който се прави подбора или, че са и били дадени конкретни указания от директора, но по делото липсват такива данни.

При това, независимо от работата и подхода й на комисията, директорът не може да ревизира финалния резултат и да не се съобрази с направеното предложение, т.к. това ще наруши принципа на независимост и ще свидетелства за различно отношение към учителите.

Въпреки, че се позовава на съдебните решения като краен резултат комисията пропуска да забележи, че в мотивите си районният съд изрично е записал „участващите в подбора учители не са били оценени от комисията въпреки изричната заповед на директора на училището по останалите критерии:…“.

Ето защо е безспорно от една страна, че както изискванията да се представи декларация по чл.333 КТ, така и заложените в заповедта на директора критерии са се отнасяли по еднакъв начин до всички лица без специално отношение към И., а от друга че по същия начин комисията е приложила еднакъв подход, като не е оценила всички учители в т.ч. и И. по всички зададени критерии.

Що се касае до приетото от съда, че в процедурата не са участвали всички лица, които отговарят на условията, то е налице допуснато процесуално нарушение довело до отмяна на уволнението, но същото не може да мотивира извод за умишлено нарушение на ЗЗДискр.

Поради това изводът на решаващия състав за извършени от директора Г. А. съзнатели действия, с които се нарущава чл.21 ЗЗДискр. е необоснован и недоказан, поради което не може да бъде споделен.

По отношение оплакванията на Т. И. за създадена неблагоприятна среда във връзка с изявления на 23.07.2022 г. в групата за съобщения на учителите от ответната страна и съобщението от 04.02.2022 г., комисията сочи, че са потвърдени и доколкото е налице разпределяне на доказателствената тежест по мащаба на чл.9 ЗЗДискр., то Г. А. не е опровергала този факт, заявен в жалбата.

От представената в тази насока извадка от кореспонденцията в групата за съобщения на учителите в ОУ „Х.С.“ се съдържат изявления на директора касаещи действия и бездействия на Т. И. във връзка с професионалните й задължения.

Тези изявления от една страна не са обидни, злепоставящи или уронващи престижа квалификации, за да създат неблагоприятна за И. среда, а от друга страна са твърдения, които по никакъв начин не са опровергани, за да се приеме че не отговарят на обективната истина, поради което и самия факт за съществуването на тези съобщения като цяло не е бил оспорен.

Следва да се прави изрична разлика между оспорване на наличието на тези съобщения и на тяхното съдържание и оспорване на факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация.

Съгласно чл.9 ЗЗДискр. в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.

Водещото в случая е, че първо страната, която твърди, че е дискриминирана трябва да представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация.

Докато нормата позволява да се прави предположение, че е налице дискриминация, т.е. да е налице несигурност и вероятност по отношение на предположението, то не така стои въпроса с факта въз основа на който се прави и този факт следва да е безспорно установен и надлежно доказан.

Едва тогава на второ място се променя доказателствената тежест и възниква задължението на ответната страна да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.

Доколкото наличието на такива факти не беше доказано в хода на производството, то и не може да се направят изводиза действия и поведение на директора спрямо Т. И., включително и прекратяване на трудовото правоотношение, които да са целенасочени, тенденциозни и оскърбителни спрямо И., изразяващи се в тормоз на работното място по признак „лично положение“.

Нещо повече, от нито един от изброените и установени факти като обжалване на болничен лист, подаване на некоректни данни до ТП на НОИ, неизплащането на ДМС, споделяне в групата за съобщения или прекратяване на трудовото правоотношение, не може да се направи предположение, че е налице дискриминация, т.к. се касае или за изпълнение на нормативно уредени функции и задължения или за последици от решения на оценъчни и подборни комисии, върху чиято работа директорът няма влияние.

Въпреки, че в хода на административното производство комисията е изискала становище от трети лица в т.ч. и от началника на РУО-Ямбол, то основава решението си на част от установените факти и обстоятелства, без да коментира и отнесе към изграждане на цялостните си изводи, тези сочещи, че при проверка на нито един от подадената редица сигнали не са констатирани нарушения, а що се касае до дадените предписания, то те са били за засегнати права на всички учители, а не само на Т. И..

Съгласно чл.4, ал.1 ЗЗДискр. е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Нормата на чл.5 ЗЗДискр. приема, че тормозът на основа на признаците по чл.4, ал.1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация, като в § 1, т.1 от ДР е казано, че по смисъла на този закон "тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл.4, ал.1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.

В настоящия случай като защитен признак по чл.4, ал.1 ЗЗДискр. е посочен признака "лично положение".

За да е налице пряка дискриминация по признак "лично положение" е необходимо да е установено, че Т. И. е третирана различно и причината за това е защитеният признак "лично положение", но в мотивите на оспореното решение не е посочено в какво се изразява "личното положение" на И..

Доколкото законодателят не е дал легално определение на защитения признак "лично положение", то за разлика от други защитени признаци - пол, раса, религия, увреждане, възраст, семейно положение, които са иманентно присъщи на човека, защитеният признак "лично положение" няма еднозначно, изначално прието обективно съдържание. Последното предполага и налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния (материален и персонален) обхват на закона и абсолютната забрана за пряка дискриминация. В случая такъв белег изобщо не се сочи, а органът само твърди наличие на защитен признак "лично положение" без да посочва съдържанието му. Въпросното нарушение само по себе си е съществено, защото съдът не може да извърши контрол за законосъобразност на извода на органа досежно основен елемент от фактическия състав на пряката дискриминация, какъвто е защитеният признак. Неустановяването на съдържанието на твърдяния защитен признак при положение, че от фактите по делото не е видно, а и ответната страна не признава значим за личността на И. признак да е обусловило различното третиране, е основание да се приеме, че твърдяното дискриминационно нарушение не е доказано.

Следва да се има предвид, че не всяко лошо третиране, а само такова, основано на защитен признак, е дискриминация, поради което само на него законодателят е дал засилената законова защита. При положение, че от доказателствата по делото не може да се направи обоснован извод за наличие на защитен признак, който да е основание за по-неблагоприятното третиране, то не може да се приеме, че действията А., в качеството й на директор на училището, по отношение на Т. И. представляват пряка дискриминация.

Също така няма данни за съзнателно нежелано поведение спрямо нея, базирано на признака лично положение, което пряко или непосредствено да засяга правата или законните й интереси, като анализа на нормите сочи, че отсъстват предпоставките за квалификация действията на работодателя като дискриминация.

Дори и да са налице влошените отношения между директора и учителя, то не всеки конфликт между тях при и по повод организацията на работа, респ. действия на работодателя следва да се третира като проява на дискриминация под някоя от формите, посочени в закона.

На свой ред чл.21 ЗЗДискр. задължава работодателят да прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.2-5, 10 и 11 и чл.329 от Кодекса на труда или на служебното правоотношение по чл.106, ал.1, т.2, 3 и 5 от Закона за държавния служител без оглед на признаците по чл.4, ал.1.

В тази връзка допуснатите процесуални нарушение при извършване на подбора не представляват дискриминация, доколкото както беше посочено липсва обосновка за съдържанието и наличието на признака „лично отношение“.

Ето защо не са осъществени посочените състави на нарушения на антидискриминационното законодателство и не е установено по безспорен начин различно третиране на И. от страна на директора на училището, което да е извършено съзнателно, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в нейното "лично положение".

Липсата на допуснати нарушения на антидискриминационното законодателство обуславя порочността на решението и по отношение наложените глоби и принудителни административни мерки, и дадените предписания.

Предвид посоченото съдът приема, че решението в оспорената му част е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което следва да бъде отменено.

При този изход на спора следва да се присъдят направените от оспорващия разноски от 600 лева за платено адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно с оглед размера си, както и да се отхвърлят исканията на ответната и заинтересованата страна Т. И. за заплащане на разсноски съответно за юрисконсултско и адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Я А С, четвърти административен състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 258/18.09.2024 г. по преписка № 195/2022 г. на петчленен разширен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация на Република България, в частта му с която:

-установява, че Г. Т. А. в качеството й на директор на ОУ „Х.С.“, [населено място], чрез осъществено нежелано поведение, е извършила акт на дискриминация по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр. във връзка с §1, т.1 ЗЗДискр. по признак „лично положение“ под формата на „тормоз” спрямо Т. Д. И. от [населено място].

-налага на Г. Т. А., в качеството й на директор на ОУ „Х.С.“, [населено място], на основание чл.78, ал.1 ЗЗДискр. глоба в размер на 500 / петстотин/ лева.

-установява, че Г. Т. А. в качеството й на директор на ОУ „Х.С.“, [населено място] е извършила нарушение във връзка със задължение, произтичащо от нормата на чл.21 от ЗЗДискр. по признак „лично положение“ по отношение на Т. Д. И. от [населено място], с което е извършила пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр.

-налага Г. Т. А. в качеството й на директор на ОУ „Х.С.“, [населено място], за извършеното нарушение на чл.21 от ЗЗДискр. на основание чл.78, ал.1 ЗЗДискр. глоба в размер на 500 / петстотин/ лева.

-налага на Г. Т. А. в качеството й на директор на ОУ „Х.С.“, [населено място], на основание чл. 76, ал.1, т.1 във връзка с чл.47, т.2 и т.4 от ЗЗДискр. принудителни административни мерки, като предписва на Г. Т. А. в качеството й на директор на ОУ „Х.С.“, гp.[област] в бъдеще да се въздържа от допускане на нарушения на действащото антидискриминационно законодателство в Република България.

-предписва на основание чл.47, т.1 във връзка с чл.76, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. на Г. Т. А. в качеството й на директор на ОУ „Х.С.“, [населено място], община да постави на достъпно място текста на Закона за защита от дискриминация на видно място в ОУ „Х.С.“, [населено място], както и всички разпоредби на вътрешните правила, отнасящи се до защитата от дискриминация (чл. 30 от ЗЗДискр.).

ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация на Република България да заплати на Г. Т. А. от [населено място], чрез адв.М. А. от АК-[област], със съдебен адрес [улица], [адрес] направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева.

ОТХВЪРЛЯ искането на Комисията за защита от дискриминация на Република България за присъждане на разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение.

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Т. Д. И. от [населено място], [улица], [адрес] за присъждане на разноски по делото под формата на адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.