РЕШЕНИЕ
№ 3735
гр. София, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110207585 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. П. Н. от гр. София, ******* против
Наказателно постановление № 22-4332-008091/05.05.2022 г., издадено от
Началник група в СДВР, отдел „Пътна Полиция”, с което на жалбоподателя
на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 175 ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени „глоба”
в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 (шест) месеца за нарушение по чл.140, ал.1от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи, че на инкриминираната дата
жалбоподателят управлявал процесния лек автомобил, който не бил негова
собственост, а на търговското дружество „Го Марк“ ООД, поради което не
знаел, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред.
Жалбоподателят сочи, че тъй като бил болен от Ковид и бързал да се
прибере в къщи, не е прегледал документите на автомобила, с който трябвало
да стигне до дома си, за да спазва предвидената карантина.
По изложените аргументи се отправя молба към съда да се произнесе с
решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно.
1
В проведеното по делото съдебно заседание, жалбоподателят –редовно
призован, не се явява. Същият се представлява от пълномощника си –
адв.Панчев. Последният в дадения ход по същество на делото, пледира съдът
да се произнесе с решение, с което да отмени обжалваното НП, по
съображенията развити в жалбата.
Административно –наказващият орган, редовно призован не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 21.01.2022 г., около 14:30 часа в гр.София, по ул.»Цар Самуил» с
посока на движение от бул.»Патриарх Евтимий» към бул.«Петър Парчевич»,
жалбоподателят Г. Н. управлявал моторно превозно средство лек автомобил
„Нисан Микра“ с рег. № СА 93 71 КР, собственост на „Го Марк“ ООД.
Същият бил спрян за извършване на полицейска проверка от екип на СДВР –
ОПП, при която се установило, че лекият автомобил е с прекратена
регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП.
По случая била извършена проверка, която приключила с
постановление на СРП от 11.04.2022 г. за отказ да се образува наказателно
производство. В мотивите на постановлението наблюдаващият прокурор е
приел, че не са събрани каквито и да било доказателства, че Г. Н. е бил
уведомен, че е била извършена служебна дерегистрация на управлявания от
него лек автомобил, което изключвало субективната страна на деянието по
чл.345, ал.2 от НК. Ето защо, прокурорът отказал да образува наказателно
производство и изпратил материалите по преписката на Началник отдел
„Пътна полиция“ за преценка наличието на предпоставки за образуване на
административно–наказателно производство и налагане на административно
наказание.
В изпълнение на правомощията си, Началник група към СДВР, отдел
„Пътна Полиция” на 05.05.2022 г. издал атакуваното наказателно
постановление, с което жалбоподателят Г. П. Н. е санкциониран за
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.175, ал.3, предл.1
от ЗДвП му е наложена „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца.
2
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН–справка -картон на водача, постановление на СРП за
отказ да се образува досъдебно производство от 11.04.2022 г. по пр.преписка
№ 15081/2022 г., Заповед № 8121К–13318/23.10.2019 г. и Заповед № 8131з-
1632/02.12.2021 г. на министър на вътрешните работи, Ковид сертификат и
др.
Доказателствената съвкупност по делото е еднопосочна и
непротиворечива, като следва да се отбележи, че в случая не е налице спор
относно правнорелевантните факти.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка,съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от
процесуално легитимирано лице и срещу административно –наказателен акт,
който подлежи на въззивен съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
оспорваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, с
оглед приложените по делото Заповед № 8121К–13318/23.10.2019 г. и Заповед
№ 8131з-1632/02.12.2021 г. на министър на вътрешните работи. Спазена е
предвидената от закона писмена форма и реквизити, спазени са и
давностните срокове по смисъла на чл. 34 от ЗАНН. Налице е редовна
процедура по връчването му срещу подпис на жалбоподателя.
На следващо място, от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя е бил с
прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП.
От доказателства по делото, обаче не се установява фактът, че водача
на лекия автомобил – жалбоподателят Г. П. Н. е знаел гореописаните
3
обстоятелства.
Ето защо, съдът приема, че в конкретиката на казуса макар да са налице
обективните признаци, липсва субективна съставомерност на деянието като
административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че
неправилно е била ангажирана административно –наказателната отговорност
на жалбоподателя, което налага отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
При този изход на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, чийто процесуален представител до приключване на
съдебните прения не поиска присъждането на такива, поради което и съдът не
дължи произнасяне в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 вр. ал.3, т.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-008091/05.05.2022 г.,
издадено от Началник група в СДВР, отдел „Пътна Полиция”, с което на
жалбоподателя Г. П. Н. на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 175 ал.3, пр.1 от
ЗДвП са наложени „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за нарушение по чл.140,
ал.1от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4