Р Е
Ш Е Н
И Е
№664
23.10.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело № 805 по описа на съда
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХIX от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба на Б.Ф.Б., ЕГН **********,***, срещу
Ревизионен акт (РА) № Р-16002618005607-091-001/20.03.2019г. на ТД на НАП - Пловдив,
потвърден с Решение № 363/13.06.2019г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – Пловдив, в частта на допълнително
начислен ДДС в размер на 78 268.21 лева – главница и 25 273.54 лева лихва.
В жалбата се твърди, че ревизионният акт е недопустим, немотивиран, неправилен и
незаконосъобразен, постановен в нарушение на разпоредбите на чл.146, т.3, т.4 и
т.5 от АПК. Не били обосновани предпоставките за прилагане на разпоредбите на
чл.122 от ДОПК за издаването му. Сочи се, че при обжалването на РА по
административен ред било направено възражение, че представените от куриерската
фирма товарителници и разписки не били първични документи и голяма част тях не
били годно доказателствено средство, тъй като не били подписни от жалбоподателя.
Счита се, че без да било направено обосновано изследване на пратките и
артикулите, неправилно контролните органи стигнали до извода за извършване на
търговска дейност по занятие или наличие на укрити доходи. В ревизионния акт
няма нито една констатация относно обстоятелството, предмет на дейност на
ревизираното лице. Не било логически
възможно да се изпращат и дрехи и авточасти и други стоки от негово име. Това,
че жалбоподателят изпращал на определени лица, инцидентно дребни пратки не било
основание за идентифицирането му като получател на всички начислени в РА суми.
Инцидентните пратки неправилно били описани от куриерската фирма и приравнени
на всички останали доставки, за да се формира доход. Игнориран бил въпросът за
произхода на изпращаните стоки – закупени, произведени, получени възмездно или
даром и т. н., т.е. неправилно ревизиращия екип бил игнорирал произхода и
стойността им. Не било взето предвид възражението за неправилно определяне на
размерите на получените доходи от продажби, за да се определи началната дата на
евентуалното придобиване на качеството на задължено лице на жалбоподателя по
ЗДДС. На следващо място се счита, че неправилно било приложено материалното
право. В разпоредбите на ЗДДС нямало регламентация за регистрация по ЗДДС на
лице, което не било регистрирано като търговец. Единствено в чл.26 от ЗДДФЛ
била налице препратка за прилагане по аналогия на облагането на лица, които
нямали регистрация като търговци, но това не било относимо към задължението по
РА. Прави се позоваване на изтекла давност на начислените лихви, извън
тригодишния срок.
По изложените
съображения се иска отмяна на РА в обжалваната му част. Претендират се разноски
по делото.
Ответникът
в производството – Директор на Дирекция „ОДОП“- гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. В
писмени бележки сочи, че направените от приходните органи констатации в
оспорения РА са подкрепени и документирани с годни доказателства. Акцентира се
на процесуалния ред по който е протекло ревизионното производство, а именно този по чл. 122 от ДОПК, като в тази
връзка се претендира доказателствена тежест за жалбоподателя да обори
направените от приходния орган констатации. Изразява се становище за липса на
представени от страна на процесуалния представител на жалбоподателя безспорни
доказателства в качествен и количествен аспект, които да оборят тези
констатации. В депозирания по жалбата отговор се прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на пълномощника на оспорващия в случай на уважаване на
жалбата.
В
съдебно заседание процесуланият представител на жалбоподателя оспорва
възражението за прекомерност, като иска присъждане на реално договорения хонорар.
Аргументира искането си с висока фактическа и правна сложност на делото.
Съдът, след като
се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните
доказателства, приема за установено следното:
Предмет на
оспорване е Ревизионен акт (РА) № Р-16002618005607-091-001/20.03.2019г. на ТД
на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №
363/13.06.2019г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ (ОДОП) – Пловдив, в частта с която на Б.Ф.Б. се установява допълнително
начислен ДДС в размер на 78 268.21 лева – главница и 25 273.54 лева лихва.
От представените
по делото доказателства се установява, че във връзка с проверка за наличие на
публични задължения на лицето на Ю. Ф. С. от ТД на НАП – Пловдив е било
изпратени писмо изх.№4123/27.03.2018г. от „Еконт експрес“ ООД (л.14-15, прилож.
2, папка 5/5) в отговор на писмо на ТД на НАП – Пловдив изх.№
П-16002617189801-041-001/24.01.2018г.
Приложени към писмото са изпратени: Информация за всички куриерски и
пощенски услуги с подател Ю.С.за периода на проверката, както и информация за
всички куриерски и пощенски услуги с подател и получател с тел. **********, а
така също и SR-41930 – ZIP файл – снимки на
документи , показващи плащането в брой на наложен платеж – папка rko и парични преводи – папка rost-dc. В писмото са изложени и писмени обяснения, в които се
сочи, че системата на Еконт по ЕГН/ЕИН можело да бъде извършена проверка
единствено дали има създаден клиентски картон, като такъв съществувал за лицето
Ю.С.с тел. **********, и за посочения период за лице с имена Ю. Ф. С. нямало
налична информация за изпратени/получени пратки.
В хода на
проверката на Ю. Ф. С., от органи на ТД на НАП – Пловдив е била извършена
насрещна проверка на жалбоподателя Б.Ф.Б., обективирана в Протокол за извършена
насрещна проверка № П - 16002618101399-141-001/26.06.2018г. (л.92, прилож. 2,
папка 5/5). В същия е посочено, че след връчено на лицето искане за представяне на документи и писмени обяснения
от задължено лице, бил представен отговор с писмено обяснение, в което се
посочвало, че Б. и съпругата му не били изпращали пратки от името на Ю.С.с
куриерска фирма „Еконт експрес“ ООД за периода 01.01.2013г. – 31.12.2017г.
Ревизионното производство по издаване на оспорения акт е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002618005607-020-001/13.09.2018г.
(л.11, прилож. 2, папка 5/5),
изменена със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-16002618005607-020-002/12.11.2018г.
(л.8, прилож. 2, папка 5/5), Заповед за изменение на заповед за възлагане на
ревизия № Р-16002618005607-020-003/13.12.2018г. (л.6, прилож. 2, папка 5/5) и Заповед
за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-16002618005607-020-004/03.01.2019г.
(л.3, прилож. 2, папка 5/5), връчени на Б.Ф.Б., съответно на 17.09.2018г.,
14.11.2018г., 13.12.2018г. и 03.01.2019г., видно от приложените по делото удостоверения
за връчване по електронен път и разписка (л.9, 7, 4 и 1). Със същите е
определен обхвата на
ревизията, както следва: задължения
за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, задължения за ДОО
– за осигурители, задължения за здравно осигуряване – за осигурители и задължения за данък
върху добавената стройност за периода 15.01.2014г.
– 31.12.2017г. За ръководител на ревизията е определен Ф. Г. К. –
Главен инспектор по приходите. Срокът за извършване на ревизията, удължен с
последно издадената заповед за изменението ѝ е бил до 15.02.2019г.
С Искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) №
Р-16002618005607-040-001/19.09.2018г. (л.152, прилож. 2, папка 5/5) от Б.Ф.Б. е
изискана информация за източници и размер на доходите му за периода
01.01.2013г. – 31.12.2017г.
На 14.11.2018г.
Б.Ф.Б. е уведомен с Уведомление № Р-16002618005607-113-001/12.11.2018г. (л.178, прилож. 2, папка 5/5), че са налице данни за
укрити приходи и доходи, поради което основата за облагане с годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ, ДОО – за самоосигуряващи се лица, универсален пенсионен
фонд, здравно осигуряване за самоосигуряващи се и данък върху добавената
стройност за периода 15.01.2014г. – 31.12.2017г. ще бъде определена по реда на чл.122-124а от ДОПК.
В хода на
производството, свързано с Б.Ф.Б., с Протокол 0472212/11.01.2019г. (л.119, прилож. 2, папка
5/5) е бил
присъединен Протокол № П-16002617189801-073-001/09.08.2018г. (л.113, прилож. 2, папка
5/5), касаещ извършена
проверка на лицето Ю. Ф. С. за установяване на факти и обстоятелства, относно
получена информация от куриерска фирма „Еконт експрес“ ООД за изпращани пратки
със стоки – дрехи.
С ИПДПОЗЛ №
Р-16002618005607-040-004/08.01.2019г.
(л.173) от Б.Ф.Б. е изискано представяне на документи за получени парични
средства от продажба на дрехи, изпратени от него през периода 01.01.2013г. –
31.12.2017г. чрез куриерска фирма „Еконт експрес“ ООД, както и да посочи
процента на надценка на продаваните стоки. Изискано е и представяне на
доказателства за предоставяне на сумите пратките от дрехи на брат му - Ю. Ф. С.. В отговор, в писмо вх.п. 987/28/01/2019г. Б.
посочил, че за посочения период, не е получавал парични средства.
Във връзка с
извършването на ревизията до юридически и физически лица, държавни органи за
били отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от трето
лице (ИПДПОЗЛ) – л.180, л.183, 212, 217, 220, 226, 230, 234, 242, 247, 251, 316
– 477, прилож.
2, папка 5/5и 4/5 като по исканията съответно са били получени
отговори.
В
ревизионното производство е извършена насрещна проверка на Златка Георгиева
Зашева, която в писмено обяснение, съдържанието на което е обективирано в
Протокол за извършване на насрещна проверка №
П-16002119020895-141-001/06.02.2019г. (л.254, прилож. 2, папка 5/5). В последния е посочено, че Зашева
заявила, че вероятно преводите, които направила към лицето Б.Ф.Б. се отнасяли
за заплащане на непромишлени стоки – текстил, вероятно спортни комплекти. В
протокола се посочва, че Б. изпращал текстилни стоки, дрехи, на Златка Зашева и
тя ги заплащала чрез банкови преводи по сметка в ДСК.
С писмо
изх.№13980/31.12.2018г. до ТД на НАП – Пловдив (л.525) от „Еконт експрес“ ООД е
изпратена декларация (л.524, прилож. 2, папка 4/5) от управителя на дружеството, с която същият е
декларирал, че представените документи, изискани е ИПДСПОТЛ №
Р-16002618005607-041-059/18.12.2018г. по повод започнала проверка на Б.Ф.Б.,
записани на 1 бр. оптичен носител – 8 файла, били подписани с ел. подпис на „Еконт
експрес“ ООД.
Към
ревизионното производство, със съответните протоколи за присъединяване,
периодично са били присъединявани справки и документи, касащи на лицето Б.Ф.Б..
Жалбоподателят
е декларирал (л.570, прилож.
2, папка 4/5) пред органите
по приходите, че за периода след раждането на дъщеря му - 21.09.2015г., имал
предоставяни парични средства по банков път от познати и роднини за лечението
ѝ, тъй като била с диагноза Синдром на Даун. Във връзка с така
декларираното, по делото са представени договори за паричен заем – л.573 – 586,
прилож.
2, папка 4/5.
В срока по чл.117, ал.1
от ДОПК е издаден Ревизионен доклад (РД)
№ Р-16002618005607-092-001/22.02.2019г. (л.1681 – 1766, прилож. 1, папка 1/5),
съдържащ предложение за установяване задължения на жалбоподателя по видове и
периоди, както и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 22.02.2019г. Събраните
при проверката доказателства са приобщени, като доказателствени средства в хода
на ревизионното производство. Установените обстоятелства на база на събраната
информация са подробно описани в констативната част на ревизионния доклад.
Установено е, че Б.Б. е извършвал търговия на стоки по ел.път (през интернет). Продаваните
стоки представлявали текстилни продукти – дрехи. Продажната цена към клиента
включвала доставната цена на съответния продукт плюс надценка. За предлагането
им бил използван интернет сайт -електронен магазин – Базар БГ. При преглед на
банковите документи на РЛ се установили извършени плащания за стоките от клиенти.
Според установено в РД – л.1698, прилож. 1, папка 1/5, до месец 05.2014г. Б. е
реализирал оборот за 12 месеца назад в размер на 53 146 лева. По години приходите
само от наложен платежи, изплатени
от „Еконт експрес“ ООД (приходите от банка ДСК от преводи от „Еконт експрес“)
са както следва: за 2014г. – 130 471 лева, за 2015г. – 133 302 лева, за 2016г.
– 39 579 лева и за 2017г. – 101 625 лева.
РД е връчен на
Б.Ф.Б. на 22.02.2019г., видно от представеното по делото удостоверение за
извършено връчване по електронен път е ИС „Контрол“ (л.1680, прилож. 1, папка
1/5). На 07.03.2019г.
от Б. е подадено възражение, заведено под №94-00-1774/07.03.2019г. В него
ревизираното лице посочило, че не били налице предпоставките за прилагане на
чл.122 и сл. от ДОПК, а установените факти и обстоятелства не кореспондирали с
доказателствата. Оспорено е включването като приход на РЛ на всички суми по
предоставени от куриерската фирма („Еконт експрес“ ООД) документи, които не
били на негово име и това не било посочено изрично в полета на отчетния
документ. Предоставените справки за получени суми с наложен платеж или парични
преводи нямали доказателствена стойност, тъй като не били на РЛ. Включването на
суми, с получател съпругата на РЛ лице, не кореспондирало с принципа на
обективност и законност в ревизионното производство. Изложено е и твърдение за
допуснати в ревизионното производство съществени процесуални нарушения
На основание
чл.119, ал.2 от ДОПК, е издаден Ревизионен
акт №Р-16002618005607-091-001/20.03.2019г. (л.1781-1787, прилож.
1, папка 1/5), с който
на Б.Ф.Б., за ревизирания данъчен период - 2013г., 2014г., 2015г., 2016г.,
2017г., са определени данъчни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на
ЕТ, универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се, здравно осигуряване –
за самоосигуряващи се, данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ,
ДОО за самоосигуряващи се и задължения за данък върху добавената стройност
(ДДС) за периода 15.01.2014г. – 31.12.2017г., в общ размер на 137 618.47 лв. –
главници и лихви, като задълженията за ДДС са в размер на 78
268.21 лева – главница и 25 273.54 лева лихва.
В РА са възприети изцяло, констатациите и
изводите на органите по приходите, изложени в РД. Възраженията на ревизираното
лице не са приети с мотиви, че в хода на производството била извършена насрещна
проверка на физически лице, идентифицирани като клиенти на РЛ, чрез куриерска
фирма „Еконт експрес“, които получавали и заплащали доставените им стоки.
Установени били и наредени банкови преводи с получател РЛ, относно получаване и
заплащане на доставени им стоки. Извършена била насрещна проверка на един от
най-големите купувачи – Златка Георгиева Зашева, при която се установило, че Б.Б.
ѝ изпращал текстилни стоки –
дрехи, а тя ги заплащала по банков път с преводи по сметка на Б. в ДСК.
Съпругът на Зашева също извършвал преводи в полза на Б.. При извършена проверка
на лицето Ю. Ф. С. били събрани доказателства за изплатените стоки с наложен
платеж на Б. чрез „Еконт експрес“ ООД и платени суми на РЛ с РКО от различни
физически лица за получената стока. В РА се сочи още, че съгласно получени от
„Еконт експрес“ ООД отговори се установявало наличие на данни за подател и
получател Б.Ф.Б. по клиентския картон на Ю. Ф. С.. Информацията от дружеството
била изпратена във вид на електронни таблици в електронен формат, съдържащ
копия на документи, доказващи плащането на сумите от наложен платеж и парични
преводи. Посочено е още, че за лицето Б.Ф.Б. са налице данни за получени суми
от наложени платежи, реализирани доходи от продажба на дрехи чрез куриерски пратки
за периода 01.01.2014г. – 31.12.2017г. на обща стойност 404 877.00 лева. След
извършено филтриране на таблица „KY Ю.С.подател“ на колона „услуга“ – CD, била
съставена нова таблица с наименование „KY Ю.С.подател2“ по месеци по години, от
която се установило, че за периода 01.01.2014г. – 31.12.2017г. Б.Б. получил
приходи от търговска дейност в размер на 316 209.00 лева, чрез наложен платеж.
След извършено филтриране на таблица
„KY *********“ на колона „услуга“ – CD, била съставена нова таблица с
наименование „KY ********* подател2“
по месеци и години, от която се установило, че за периода 01.01.2014г. –
31.12.2017г. Б.Б. получил приходи от търговска дейност в размер на 88 668.00
лева. В резултат на изложеното, след филтриране на изходящите данни от
куриерската фирма, били съставени и таблиците, подробно описани и анализирани в
РД от стр. 20 до стр. 105. Всеки един запис, въз основа на съставените таблици,
бил проследен и анализиран, съобразно предоставените от куриерската фирма
данни, относно лицето, получило наложения платеж. При всички селектирани редове
от 2 бр. таблици било установено, че получател бил Б.Б.. Независимо, че в част
от данните като изпращач било посочено лицето Ю. Ф. С., ревизията установила,
че по тези доставки получател на изплатения наложен платеж бил РЛ Б., съгласно
приложени РКО и разписки за доставка на пощенска пратка/пощенски запис с
конкретна информация за заплатена сума по конкретно доставена пратка. В хода на
ревизионното производство не били предоставени данни за предаване на получените
от Б. суми на Ю. Ф. С. – брат на ревизираното лице. Ревизията констатирала
приходи, които не били декларирани и обложени с данък.
Ревизионен акт №Р-16002618005607-091-001/20.03.2019г.
е връчен на Б.Ф.Б.
на 20.03.2019г., видно от представеното удостоверение за връчване по електронен
път в ИС „Контрол“ (л.1780).
Ревизионният
акт е обжалван в
срока по чл.152, ал.1 от ДОПК с жалба вх. №94-00-2386/04.04.2019г. (л.29-30) пред Директор на Дирекция
„ОДОП“ гр. Пловдив, при ЦУ на НАП.
В
срока по чл.155, ал.1 от ДОПК, Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив постановил Решение №363/13.06.2019г.
(л.13-23), с което отменил РА №Р-16002618005607-091-001/20.03.2019г. за установен годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и за установените
задължения по ЗЗО, ведно с прилежащите лихви, на основание чл.155, ал.4
от ДОПК върнал преписката на органа,
издал РА за извършване на нова ревизия на РЛ за периода 2013г. -2017г. за установен годишен и авансов данък
по ЗДДФЛ на ЕТ и за ЗЗО, с цел правилно, мотивирано и законосъобразно
определяне на данъчните и осигурителните задължения на лицето, като в
останалата част – за допълнително начислен ДДС на стойност 78 268.21 лева,
ведно с прилежащите лихви в размер на 25 273.54 лева, потвърдил ревизионния акт.
За да потвърди РА, в частта за
установените задължения на Б.Б. за ДДС, решаващият орган
възприел установените от ревизиращите органи факти обстоятелства, въз основа на
които е било прието, че ЗЛ извършвало разпоредителни сделки – продажба на дрехи
и резервни части за МПС, за продължителен период от време. Посочил, че задължение
за регистрация по ЗДДС възниква, когато данъчно задълженото лице достигне
облагаем оборот 50 000 лева или повече
за период не по-дълъг от последните 12 месеца, преди текущия. Приел
установеното от ревизиращия екип (РЕ), а именно че с дейността си РЛ извършвало
облагаеми доставки на стоки на територията на страната, за които се прилагала
20% ставка на данъка. Отбелязал установеното задължение за регистрация по ЗДДС
в срок най-късно до 28.06.2014г., тъй като за периода 01.09.2013г. – 31.05.2014г.
РЛ реализирало приходи от продажба на стоки в размер на 53 146.00 лева. От
изготвените в РД таблици било видно, че към 31.12.2017г. реализираният от
лицето облагаем доход надвишавал сумата от 50 000 лева и не били отпаднали
правните основания за задължителна регистрация по материалния закон. Посочил
още, че РЕ приложил разпоредбата на чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС , като с оглед
определената по реда на чл.122, ал.1 и ал.2 от ДОПК данъчна основа за периода
от 29.06.2014г. до 31.12.2017г. начислил допълнително ДДС в общ размер на 78
268.21 лева, както следва: от 29.06.2014г. до 31.12.2014г. – 21 343.98 лв.; от
01.01.2015 до 31.12.2015г. – 25 258.63 лв.; 01.01.2016г. до 31.12.2016г. – 10
529.80 лв.; от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. – 21 135.80 лв. Решаващият орган
отхвърлил като неоснователни доводите на РЛ срещу РА, в частта, касаеща
задължението за ДДС, като приел, че ревизиращият орган (РО) имал законово
основание да определи по преценка размера на облагаемата основа. Възприел
извода на РО, че Б.Ф.Б. не е бил регистрирано по ЗДДС лице, като в същото време било установено, че през
ревизираните периоди осъществявал независима икономическа дейност - продажба на
стоки (дрехи и резервни части за МПС), чрез използван интернет сайт/електронен
магазин – Базар.Бг, като доставката на стоките до купувачите била осъществявана
чрез „Еконт експрес“ ООД. Органът приел, че след определяне на данъчната основа
по особен ред по ДОПК, органите по приходите правилно приложили нормите на ЗДДС,
за да изчислят размера на ДДС от търговеца.
Решение №363/13.06.2019г.
на Директор
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив е съобщено на Б.Б. по електронен път
13.06.2019г., видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път –
л.1810.
По делото е
изготвена и приета съдебно-графологична експертиза, по която експертът
заключава, че фотокопията от л.909 до л.1672, вкл. и неномерираното след лист
1653, приложени към материалите на РД №Р-16002618005607-092-001/22.02.2019г.,
не са пригодни за почерково изследване. На следващ място, вещото лице е
установило, че Б.Ф.Б. е изпълнил всички
подписи за получател „Б.Ф.Б.“ в описаните в таблица 1 документи на „Еконт
експрес“ ООД. (в таблица 1 са описани с номера и дати РКО от 2015г., 2016г. и 2017г., разписки за
доставка на паричен превод от 2015г., 2016г. и 2017г.).
Във
вид на заверени „вярно с копието“ по делото са представени снимки от „разписки
за доставка на пощенска пратка/пощенски запис“, с отбелязано в тях име на получател на парични суми - Б.Ф.Б., с
ръкописно изписване на името на последния, дата и подпис – л.l199 – л.1672.
Представени са и разходни касови ордери, издадени от „Еконт експрес“ ООД за
плащания на суми с наложен платеж на лицето получател Б.Ф.Б. – л.909 – л.1198. Част от тях са нечетливи. От
представените разписки за доставка на пощенска пратка/пощенски запис и разходни
касови ордери става ясно, че адресат по тях е лицето Ю. С., а Б.Б. е получател
на сумите. Представени са и такива разходни касови ордери, в които адресатът и
получателят на сумите по тях са едно лице - Б.Ф.Б.. Представени са и оригинали
на разходни касови ордери и разписки за доставка на пощенска пратка/пощенски
запис – л.71-л.134. В значителен обем в табличен вид е представена информация
за товарителници – л.602-908.
В
писмо, изх.№12280/25.10.2019г. (л.70), от ръководител административно
обслужване в „Еконт експрес“ ООД се посочва, че не са открити други оригинали.
По
делото не са представени доказателства за предадени от Б.Ф.Б. на лицето Ю.С.парични
суми.
За
сведение на съда беше приета таблица, изготвена от пълномощника на
жалбоподателя - адв.Ч., вх.№4006/17.07.2020г. и приложена към същата молба –
извадка, посочена като такава, от официалния сайт на НОИ, без горното
обстоятелство да е видно от самата извадка.
В
съдебно заседание, пълномощникът на оспорващия посочва, че счита за оборена
доказателствената тежест на констатациите в РА, като в тази връзка изтъква, че
приетата по делото съдебно-графологична експертиза визирала точно ограничен
брой първични счетоводни документи, които се ползвали с доказателствена
стойност, за които безспорно можело да се приеме, че само тези суми били
получени от жалбоподателя по плащания от куриерска фирма „Еконт експрес“ ЕООД. За
останалите суми, за които се твърдяло обогатяване на РЛ, не били налични
първични счетоводни документи, удостоверяващи, че тези суми били получени точно
от него и, че той следвало да заплаща ДДС за тях. На следващо място сочи, че приетата
за сведение справка – таблица, целяла да потвърди изразеното становище, с оглед
на това, че обнародваните в ДВ официални размери на минималната работна заплата
за 2015г. - 2017г., съпоставени с наличните първични счетоводни документи,
установявали безспорно, че не били налице условията за прилагане на
разпоредбите на ЗДДС, поради което РЛ не следвало да бъде регистрирано по ЗДДС,
респ. не дължало заплащане на косвен данък - ДДС.
При така установената фактическа обстановка се
налагат следните правни изводи:
Обжалваният
ревизионен акт представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 1 от АПК. Същият е оспорен от страна с активна процесуална легитимация
– участник в административното производство, чийто права и интереси са пряко
засегнати от него, с оглед на предвидените в същия неблагоприятни последици.
Преди предприетото съдебно оспорване, РА е бил оспорен по административен ред,
пред компетентния орган, който потвърдил същия, в частта на допълнително
начислен ДДС.
Жалбата е подадена в срок до компетентния
да я разгледа съд, като се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради следните съображения:
При
извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал.2 ДОПК съдът констатира,
че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от
него срок. Ревизионният акт е издаден от органа по приходите, възложил
ревизията и от ръководителя на ревизията - каквото е изискването по чл. 119,
ал.2 от ДОПК, и определя задължения за периода, за който е възложена ревизията,
поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност.
РА е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и
съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Фактическите
основания за установяване на процесните задължения се съдържат и в ревизионния
доклад, който е неразделна част от РА, съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК, като
следва да се има предвид, че константната съдебна практика приема възприетите
от компетентните органи мотиви на РД се явяват и такива на приключващия
ревизията акт - РА. Предвид установените от органите по приходите данни за
наличие на недекларирани приходи, на задълженото лице е била предоставена
възможност да представи изисканите му документи и сведения в хода на
извършваната му ревизия. РЛ е било редовно уведомявано за откриването на
ревизионното производство и за всички последващи действия на органите по
приходите, а също и за исканите от тях доказателства от значение за
установяване на задълженията. В хода на ревизията органите по приходите са
попълнили преписката с необходимите според тях доказателства, на база на които
е извършена проверка на значимите за облагането на жалбоподателя обстоятелства.
Не се спори между страните, че през
ревизирания период Б.Ф.Б. е
местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице
по смисъла на чл. 6 и чл. 8 от ЗДДФЛ, за доходите получени през данъчните
периоди, попадащи в обхвата на ревизията. Няма спор и по отношение на
обстоятелствата, че жалбоподателят няма регистрация като ЕТ, като за периода
2014г. до 2017г. не е подавал заявление за регистрация по чл.96 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС).
Спорът между
страните се свежда до това дали жалбоподателят е реализирал оборот от 50 000 лв. или повече за
период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца през годините 2014г.
– 2017г., съответно дали е имал
задължение за извършване регистрация по ДДС и налице ли е данъчно задължение за
ДДС по отношение визирания период.
Съгласно
разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите може да приложи
установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда
на ал. 2 данъчна основа, когато е налице някое от обстоятелствата, визирани в
т. 1 - 7 от посочената разпоредба.
В случая
органите по приходите са приели, че са налице данни за укрити проходи (чл.122,
ал.1, т.2 ДОПК) от извършване на търговска дейност, поради което ревизията е
извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, като е прието, че са реализирани неотчетени
приходи от интернет търговия на стоки, получени суми по разходни касови ордери
и разписки за доставка на пощенска пратка/пощенски запис. От изпратени от „Еконт експрес“ ООД
справки, органите са възприели, че реализираните приходи от ревизираното лице
по периоди са както следва: за 2014г. – 130 471 лева, за 2015г. – 133 302 лева,
за 2016г. – 39 479 лева и за 2017г. – 101 625 лева, или общо за ревизирания
период – 404 877 лева. Прието е, че доходите на задълженото лице за целия
ревизиран период се формират основно от продажбата на дрехи по електронен път,
доставката, на които е осъществявана чрез куриреска фирма „Еконт експрес“ ООД.
Настоящият състав
намира, че приобщените в хода на ревизионното производство
писмени доказателства, както и
постъпилите на електронен и хартиен носител данни от третото лице „Еконт експрес“
ООД за получени суми от РЛ, съставляват индииция,
за наличие на укрити
приходи от страна на РЛ по смисъла на чл.122, ал.1, т.2 ДОПК, предвид което за
ревизиращите органи са били налице предпоставките да проведат производството по
реда на чл. 122 - чл. 124а от ДОПК. В тази връзка не се констатира процесното
ревизионно производство да е проведено незаконосъобразно по този специален ред.
Независимо
от наличието на предпоставките за провеждане на ревизионното производство по
специалния ред на чл. 122, ал.1 от ДОПК, следва да се има предвид, че в хода
на ревизията е необходимо
да бъдат установени и анализирани онези от изброените в закона обстоятелства (критерии), които са
относими към конкретния ревизиран данъчен субект, като целта на закона е да се
установи възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази
данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развитие на
правоотношението, като не следва
да бъдат игнорирани и основните принципи на облагане, възведени в съответния
материален закон.
Оспорения
ревизионен акт е потвърден единствено в частта му за определяне на данъчни
задължения по ЗДДС. Тук решаващият орган е приел, че изготвените на стр. 136-139 от РД таблици подкрепят направения от
ревизиращите органи извод за възникнало по отношение на жалбоподателя
задължение за подаване заявление за задължителна регистрация по ДДС към
14.06.2014г. доколкото от същите се установявало, че за периода 01.09.2013г. до
31.05.2014г. ревизираното лице е реализирало приходи от продажба на стоки в
размер на 53 146, 00лв. Направен е извод, че Б.Ф.Б. е следвало да се регистрира
по ЗДДС най – късно до 28.06.2014г.
Според
разпоредбата на чл.95, ал.1 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко
данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и
извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл.12 ЗДДС, като чл.3, ал.1 ЗДДС сочи, че данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима
икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Съгласно чл.96,
ал.1 ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече
за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия
месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е
достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон, като
чл.96, ал.2 ЗДДС посочва как се формира облагаемия оборот. По силата на чл.
102, ал. 1 ЗДДС когато орган по приходите установи, че лице не е изпълнило в
срок задължението си за подаване на заявление за регистрация, той го регистрира
с издаване на акт за регистрация, ако условията за регистрация са налице, но
при специалната регистрация по ЗДДС по инициатива на органа по приходите с акта
по чл. 102, ал. 1 от ЗДДС в тежест на приходната администрация е доказване на
предпоставките по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, а именно че ревизираното лице извършва
независима икономическа дейност, доставките в резултат на упражняването на тази
дейност са облагаеми с ДДС и достигането на облагаем оборот по смисъла на чл.
96, ал. 2 от ЗДДС в размер на 50 000 лева и повече през последните 12 месеца
преди текущия.
Според възведеното в чл. 124, ал. 2 от ДОПК правило, в производството по обжалване на ревизионен акт, издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл.
122 от същия кодекс, фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е
подкрепено от събраните доказателства. Нормата на чл. 124, ал.2 от ДОПК визира,
презюмираната със закона истинност на направените от органите по приходите
фактически констатации. Последните обаче, следва да са базирани на обстоен
анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал.2 , от т.1 до т. 16 от ДОПК. Според
настоящия състав, оспореният ревизионен акт е лишен от такъв анализ.
Заключението на органите по приходите за извършени от ревизираното лице сделки
по занятие и реализирани и недекларирани доходи от същите е направено въз основа
на информация, предоставена от трето неучастващо в производството лице, в обобщен
вид – чрез таблици с информация за товарителници и история за пратки и снимки
на копия от разходни касови ордери (РКО) и разписки за доставка на пощенска
пратка/пощенски запис, част от тях представени както на хартиен, така и на
оптичен носител. Ревизиращите органи не са извършили самостоятелни констатации
на описаните в справката факти и обстоятелства, а са възприели същите за
осъществили се въз основа на представените им таблици, съдържащи информация за
товарителниците и информация за изпратени пратки през клиентския картон на
лицето Ю.С.– л.602-908, както и въз основа на заверени „вярно с копието“ снимки
от РКО разписки за доставка на пощенска пратка/пощенски запис –л.1199-1672 и
разходни касови ордери – л.909-1672.
Предвид
горното, не могат да се приемат за доказани фактическите констатации в
ревизионния акт основани единствено на представените на оптичен носител от „Еконт
експрес“ ООД в табличен обобщен вид справки таблици, съдържащи информация за
товарителниците и информацията за изпратени пратки и снимките от разписки за
доставка на пощенска пратка/пощенски запис и РКО. Нечетливите снимки на
документи от приложените в преписката РКО и разписки за доставка на пощенска
пратка/пощенски запис, със заверка „вярно с копието“ не могат да служат като
годно доказателствено средство по ДОПК. По делото не са представени
товарителниците и документите за изплащане на наложените платежи от „Еконт
Експрес“ ООД в оригинал. Следователно,
констатациите на приходните органи не почиват на първични документи. От
значение за установяване получаването на приходи, извършването на облагаеми
сделки и достигнат оборот за регистрация по ЗДДС са документи, изходящи от
лицето, каквито не са нито таблицата, нито разписките за доставка на пощенска
пратка/пощенски запис и РКО. Невъзможността за извършване на проверка на
истинността на тези документи, поради непредставянето им в годен за целта вид
има за последица несъобразяването им при формиране на фактическите и правни
изводи по спора.
По
делото, от страна на жалбоподателя, в съдебно заседание на 24.09.2019г. и
нарочна молба от 09.10.2019г. – л.61 и сл., беше направено доказателствено
искане, а именно от трето неучастващо в процеса лице –„Еконт експрес“ ООД, да
бъдат изискани оригиналните
документи, описани в справки за изплатени суми на Ю.С.и Б.Б., използвани от
ревизиращия екип за установяване на публичните задължения за ДДС на
жалбоподателя, както и да бъдат предоставени оригинални документи за получени
суми от Б.Ф.Б. и Ю. Ф. С. от „Еконт експрес“ ООД, представени на НАП за
извършване на финансови ревизии на посочените лица. С оглед направеното искане,
съдът на основание чл.192 от ГПК изиска от „Еконт експрес“ ООД да се представят
по делото визираните документи. В отговор от дружеството представят 46 бр.
оригинали на РКО и разписки за доставка на пощенска пратка/пощенски запис –
л.71-134. Със същите се доказва реализиран доход за 2015г. – 5600 лева; за 2016г. – 8352 лева; за 2017г. – 13 102
лева.
От
изложеното се установява, че доказаните с допустими доказателствени средства –
оригинални документи (РКО и разписки), реализирани от Б.Б. обороти за
ревизирания период – 2014г. – 2017г., не достигат 50 000 лева за предходни 12
месеца, за да е налице основанието по чл.96 от ЗДДС, респ. правото на органите
по приходите по чл. 102, ал. 1 ЗДДС. Освен това, по делото не са представени под формата на оригинали или заверени преписи на
оригиналите товарителниците за изпращане на стоките, а информацията която
те съдържат е представена чрез справка под формата на таблици. Непредставянето
на оригиналните писмени документи и други доказателства, свързани с тях,
възпрепятства оспорващата страна да реализира защитата си. Невъзможността за
преценка на доказателствата, поради непредставянето им в годен за това вид има
за последица несъобразяването им при формиране на фактическите и правни изводи
при решаване на спора.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не се доказва реално
осъществяване на описаните в справката – л.602-908, представена от „Еконт
експрес“ ООД сделки, освен тези за които, в хода на съдебното производство, се
събраха оригинални документи удостоверяващи осъществяването им именно от
жалбоподателя. Ето защо след като приходните органи не са изискали документи,
отразяващи конкретно действие по изпращане на стока от страна на РЛ съответно и
получаване на наложен платеж от същото в
оригинал, и не са обсъдили всеки един от тези документи, не би могло да се
счита че е налице извършено от органа на свой ред установяване на посоченото с
документа действие. Органът не е изложил, конкретни факти въз основа на които е
достигнал до определената с РА данъчна основа за облагане, а се е позовал
декларативно на приобщени в хода на ревизионното производство справки в обобщен
вид и на нечетливи снимки на копия от РКО и разписки за доставка на
пощенска пратка/пощенски запис. Следователно, по делото не са налице достатъчно
годни и относими доказателства, обосноваващи твърденията на данъчните органи.
Приходната администрация не се е справила с доказателствената тежест относно
релевантните факти: получаване на стоки, в последствие продадени без да се
отчитат приходите от тези продажби и без да се начислява ДДС за периода 2014г.
- 2017г. Констатациите на органите по приходите не почиват на каквито и да било
първични документи. От значение за установяване получаването на приходи и
извършването на облагаеми сделки са документи, изходящи от доставчика и
получателя по сделките, каквито документи не са нито таблиците, съдържащи информация
за товарителници за пощенски колети/пратки, нито представените по делото,
заверените „верни с копието“ снимки на копия от РКО и разписки за доставка на
пощенска пратка/пощенски запис.
Дори
и да се възприеме, че посочените от органа като реализирани, укрити и подлежащи
на деклариране от ревизираното лице доходи, в размерите описани в ревизионния
акт, изхождат от извършено от органа, самостоятелно и на свой ред, установяване
на конкретни факти, според настоящият съдебен състав същите се явяват оборени
от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
В съдебно производство,
двете страни – данъчният субект и административният орган са равнопоставени и
имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към
разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите,
релевантни за спорното право.
Независимо
от презумпцията по чл. 124 от ДОПК, ревизираното лице разполага с процесуална възможност, в хода на производството по
обжалване на ревизионния акт да опровергае истинността на установените
фактически констатации. Това определя и доказателствената тежест в настоящия
процес, която се предопределя с оглед правилото на чл. 154 чл. 1 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.
С
оглед направеното от страна на жалбоподателя оспорване на представените по делото заверени „вярно с
копието“ разпечатки от товарителници и платежни документи, които не се представиха
от ответника в оригинал или официално заверено копие по реда на чл. 183 от АПК,
въпреки дадените му указания в тази насока, същите следва да се изключат от доказателствения материал и няма да бъдат съобразявани при постановяване на настоящото решение.
Съдът
намира, че доколкото фактическите констатации в РА са направени единствено въз
основа на получените данни от третото лице „Еконт експрес“ ООД, в табличния
им обобщен вид, касателно товарителниците за куриерски пратки, при липса на
първичните доказателства – товарителници относно изпращането на стоки, РКО и
разписки за доставка на пощенска пратка/пощенски запис, относно изплащането на
сумите по наложен платеж, последните следва да се считат за оборени. Тези
констатации в случая не почиват на каквито и да било първични документи и
съответно при липсата на такива документи по делото, направените изводи въз
основа на тях се явяват неверни. В резултат на процесуално бездействие на приходните
органи, не са приобщени към доказателствата оригиналите или заверени копия от
тях. В случая не е налице хипотезата на чл.184 ГПК – представяне на електронен
документ, тъй като релевантните за спора документи – товарителници, РКО и
разписки за доставка на пощенска пратка/пощенски запис, не са електронни
такива, за да бъде възможно и допустимо възпроизвеждането им на хартиен
носител, представен като заверен препис. Релевантните за спора документи, въз
основа на които могат да се направят изводи за наличието на укрити приходи и
извършени сделки са частни документи – таблици с информация по товарителници и
друга информация за пратки/колети, РКО и разписки за доставка на пощенска
пратка/пощенски запис. Автентичността на тези документи в частност относно
авторството на ревизираното лице е от значение за спора. Невъзможността за
извършване на проверка на истинността на документите, поради непредставянето им
в годен за това вид, както вече се посочи, има за последица несъобразяването им
при формиране на фактическите и правни изводи по спора. Въз основа на таблици,
които безспорно нямат характер на счетоводен документ и съдържат вторична,
обобщена в табличен вид информация, съставени са от трета неучастваща в спора
страна, изцяло въз основа на доказателства, които са изключени от събраните по
делото такива и за които няма признание или други категорично установени данни
да са изходящи от автора им, не може да се достигне до извод за достоверност на
фактическите констатации по РА и законосъобразността на същия РА. В този
смисъл са Решение № 14709/31.10.2019г.
на ВАС, по АД 5763/2019г., Решение № 16516/04.12.2019г. на ВАС по АД №
6468/2019г., Решение № 6648/03.06.2020г. на ВАС по АД № 2823/2020г. и др.
По
отношение на представените и заверени „вярно с копието“ снимки на РКО и
разписки за доставка на пощенска пратка/пощенски запис следва да се отчете и експертизата
на вещото лице – графолог, допусната с Определение на съда от 23.12.2019г.
Експертът заключава, че фотокопията на посочените документи не са пригодни за
почерково изследване. Извода си обоснова с лошото качество на фотокопията,
заснемането им с камера, която не е била поставена успоредно на обекта и не е
била настроена за слабото осветление, като снимките са и с ниска резолюция. Вещото
лице е установило, че заснетите ръкописни текстове и подписи са нечетливи.
Така
изложените констатации на вещото лице изцяло се подкрепят от настоящия състав,
като същите са в подкрепа на изложеното до тук относно недоказването на
констатациите в РА, поради липса на представени доказателства – РКО, разписки
за доставка на пощенска пратка/пощенски запис и товарителници за куриерски
пратки, в оригинал. Ако това процесуално действие бе извършено, нямаше да е
налице невъзможността за съда да установи твърдения в РА релевантен факт –
наличие на данъчни задължения на жалбоподателя, представляващи ДДС за периода
2014г. - 2017г.
Доколкото
настоящият състав намира за оборени, констатациите на приходните органи за
получени от ревизираното лице облагаеми приходи следва, че не е налице правно
основание за установяване на данъчната основа за облагане по чл.96, ал.1 ЗДДС във
вида и размера, определен от приходните органи. Представените по делото
оригинали на РКО и разписки за доставка на пощенска пратка/пощенски запис –
л.71-134, не формират оборот, реализиран от жалбоподателя по-висок от 50 000
лева, поради което за него не възниквало задължението по чл.96, ал.1 от ЗДДС и
не е налице правото на органите по приходите по чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС.
След като приходната администрация не е установила и доказала по
надлежния ред недекларирани от РЛ облагаеми доходи, то така издаденият РА се
явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен в обжалваната част.
При този изход на спора,
съдът намира, че
в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски -
депозит за вещо лице и адвокатски хонорар. Последният се претендират в размер на
3500 лева, като размерът се обоснова с висока фактическа и правна сложност на
делото. Настоящият съдебен състав не споделя последното становище.
Действително, делото съдържа значителен обем документи, но същите са еднотипни
– множество таблици с данни за товарителници за куриерски пратки/колети и
множество снимки на фотокопия на РКО и разписки за доставка на пощенска
пратка/пощенски запис, които не са ценени, като годни доказателства и по
отношение на които липсва детайлен анализ в защитната теза на жалбоподателя. Не
се приема твърдението за висока фактическа сложност на делото, доколкото
предприетата доказателствена активност на жалбоподателя бе сведена до изискване
за приобщаване към доказателствата по делото на оригинални документи, справки
за наличието на които са послужили за образуване на ревизионното производство и
издаване на процесния акт и ангажиране на въпроси по допуснатата съдебно-
графологична експертиза върху приобщените оригинали.
Съобразно
чл. 36, ал. 2 изр. второ от Закона за адвокатурата,
размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и
не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа. Разпоредбата на чл.8, ал.1, т.5 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвижда,
че при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв., възнаграждението е 3530 лв. плюс 1 % за горницата над 100 000
лв.
В
случая материалният интерес е 103 541.75 лева (задължения по отменения РА - 78
268.21 лева – главница и 25 273.54 лева лихва), а уговореното възнаграждение е клонящо към минимума.
Следва
обаче да се посочи, че СЕС е имал повод да се произнесе по отношение на
противоречието на нормата на чл.
78, ал. 5 от ГПК в съобразителната част при приложение на чл. 36
от ЗА с член
101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член
4, параграф 3 ДЕС.
По
повод две дела
С-427/16 и С-428/16
по преюдициално запитване на СРСъд пред СЕС, задължително тълкуването на СЕС постановява,
че Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения от 2004 г, би могла да
ограничи и ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар на ЕС, част от
който е и българския пазар, като в тази Наредба не са предвидени ограничаващите
конкуренцията последици, които да са присъщи на преследването на посочените
цели, с оглед упражняването на адвокатската професия. В мотивите СЕС приема, че
националната правна уредба не съдържа точни и ясни критерии за определяне на
справедливото възнаграждение.
Доколкото
практиката на СЕС, която е част от правото на ЕС, е директно приложима в
РБългария и има предимство/примат/ при противоречие с национални норми,
настоящата инстанция приема, че тогава когато справедливото според фактическата
и правната сложност на делото адвокатско възнаграждение е под определения в чл.
36 от ЗА минимум, то при направено възражение за прекомерност, съдът разполага
с възможност да редуцира същото до справедливия според него размер.
Предвид
изложеното и с оглед направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, следва адвокатското възнаграждение да се редуцира до
справедливия, според настоящия съдебен състав размер от 2500 лева.
Предвид
горното на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в общ размер на 2710 лева, от които 10 лева - държавна такса
за образуване на делото, 2500 лева – адвокатски хонорар и 200 – възнаграждение
за вещо лице.
Така мотивиран, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК,вр. чл.172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт
(РА) № Р-16002618005607-091-001/20.03.2019г. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден
с Решение № 363/13.06.2019г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, в частта на допълнително начислен ДДС
в размер на 78 268.21 лева – главница и 25 273.54 лева лихва.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ
на НАП, да заплати на Б.Ф.Б.,
ЕГН **********,***, сумата от 2710 (две хиляди
седемстотин и десет лева) лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: