Р Е Ш Е Н И Е №...
гр.Враца,21.09. 2016 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд търговско отделение в
публичното заседание на 13.09.2016
год. в състав:
Председател:Радослава
Симеонова
в присъствието на:
прокурора секретар В.В.
като разгледа докладваното от съдията Радослава Симеонова
търговско дело N30 по описа за 2016 год.
за да се произнесе взе
предвид следното:
С искова молба вх.№2269 от 17.03.2016 год.В.И.А. ,ЕГН**********,с адрес ***, чрез
адв.С.Ч.,САК е предявил срещу "ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"АД,ЕИК121265177
,със седалище и адрес на управление:гр.София,район Възраждане,
ул."Света София"№7,ет.5,представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. обективно
кумулативно съединени искове за сумата 80 000 лв.
Сезира
съда с искане да бъде осъден ответника да му заплати сумата 80 000
лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди , настъпили
вследствие причиняване на телесни увреждания при ПТП,причинено от т.а марка
"МАН",с д.к.№ЕН9839ВТ застрахован при ответника по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите водач със застрахователна
полица № 23113002466272,валидна от 20.10.2013 год. до 19.10.2014 год.Претендира
присъждане и на законната лихва върху сумата,считано от деня на увреждането-08.11.2013 год. до
окончателното изплащане на обезщетението.При уважаване на исковете претендира
присъждане и на направените разноски по
делото,включващо адвокатско възнаграждение.
Поддържа
се в исковата молба,че при пътнотранспортно произшествие, причинено от
застрахован при ответника водач, настъпило на 08.11.2013 г., са причинени
телесни увреждания на В.И.А., вследствие от което ищецът търпи неимуществени
вреди.
Ищецът
твърди,че са налице елементите на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
1.1.Деянието като елемент на фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД:
На 08.11.2013 год., водачът В.Н.П. управлявал
т. а. марка „МАН”, с д. к. № ЕН9839ВТ в с. Гложене. На кръстовището на ул.
„Оборище“ и ул. „Васил Коларов“ водачът нарушил правилата за движение по
пътищата, като се движил с превишена скорост от 56 км/ч. в населено място и
предприел извършването на маневра, без да се убеди, че има видимост и
достатъчно свободно разстояние да я осъществи, при което реализирал ПТП.
Вследствие на настъпилия удар били причинени телесни увреждания на В.И.А., ЕГН **********.
1.2.Противоправност на деянието:
Ищецът
твърди,че произшествието е настъпило по изключителната вина на водача В.Н.П.,
който грубо е нарушил правилата за движение по пътищата:
-чл.
21, ал. 1 от ЗДвП - като се движил със скорост от 56 км/ч. при разрешена
такава от 50 км/ч.
-чл.
35, ал. 2 от ЗДвП - когато радиусът на завиване на пътното превозно
средство е по-голям от радиуса на завоя, завиването може да започне и от друга
част на платното за движение, като водачът не пропуснал ППС-то, движещо се от
дясната му страна;
-чл.
42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - като след подаване на сигнал, не се убедил, че има
видимост, свободен път разстояние, достатъчно за изпреварване и че може да
заеме мястото в пътната лента пред изпреварваното ППС, без да го принуждава да
намалява скоростта да изменя посоката си на движение.
Според
изложеното,В.Н.П. е имал обективна възможност да предотврати произшествието,
ако не е нарушил посочените по-горе правила за движения по пътищата.
1.3.Причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат:
Ищецът
твърди,че са му причинени телесни повреди, намиращи се в причинна връзка с
настъпилото ПТП.
1.4.Вина:
Ищецът
твърди,че прекият деликвент е извършил деянието виновно при форма на вината
непредпазливост. Водачът не е предвиждал настъпването на обществено- опасните
последици, а именно, че ще причини ПТП, в резултат на което ще нанесе телесна
повреда на пострадалия, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати,
ако не беше допуснал посочените по-горе нарушения на правилата за движение по
пътищата.
Съгласно
влязло в сила Решение на 17.06.2014 г. по НАХД № 113/2014 г. по описа на
Районен съд - гр. Козлодуй В.Н.П. е признат за виновен в това, че на 8.11.2013
г. в с. Гложене, общ. Козлодуй, на кръстовището на ул. „Оборище“ и ул. „Васил
Коларов“, при управление на товарен автомобил марка „МАН“, д. к. № ЕН9839ВТ,
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, като
при избиране скоростта на движение превишил забраната за движение в населено
място до 50 км/ч. движейки се с 56 км/ч. , чл. 35, ал. 2 от ЗДвП, когато
радиусът на завиване на пътното превозно средство е по-голям от радиуса на
завоя, завиването може да започне от другата част на платното за движение, като
не пропуснал пътното превозно средство, движещо се от дясната му страна, чл.
42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, след подаване на сигнал не се убедил, че има видимост,
свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване и че може да заеме
мястото в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го
принуждава да намалява скоростта и да изменя посоката си на движение, с което
по непредпазливост причинил средна телесна повреда на В.И.А.. Ищецът се позовава на разпоредбата на чл.
300 ГПК и поддържа,че с оглед изложеното по окончателен начин са разрешени
въпросите относно извършването на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
1.5.Вреди:
Непосредствено
след ПТП-то ищецът е бил транспортиран в МБАЛ „Христо Ботев” АД - гр. Враца,
където в периода 08.11.2013 г. -29.11.2013г. е получил първоначално лечение и
са били извършени по спешност множество хематологични, рентгенови изследвания и
оперативни интервенции, като му била поставена диагнозата травматично
размачкване на меките тъкани на дясното ходило с травматична лезия на
мускулните разгъвачи на първи пръст на ходилото, за които увреждания е
претърпял неколкократни оперативни интервенции, както и кожна пластика.
Проведена била медикаментозна терапия. Извършена била операция на 09.11.2013 г.
чрез ревизия, дебридман, тендорафия и прикрепване на сухожилие. Получената
травма е причинила трайно затруднение на движенията на долен десен крайник с
което се ограничила възможността на ищеца да извършва активни физически
действия и трудова дейност.
След
изписването лечението е продължило с назначени контролни прегледи, предписан
режим и лекарства. Първоначално не можел да се придвижва, впоследствие започнал
да използва подмишнечни патерици. Движенията в областта на глезенната става на
десния долен крайник били невъзможни и болезнени. Наблюдавало се оток.
Вследствие на извършените оперативни интервенции е получил белег, който
представлява козметичен дефект и оказва негативно влияние върху самочувствието
му и постоянно му напомня за случилото се.
В
периода 05.01.2014 г. - 17.01.2014 г. В. е постъпил в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“
ЕАД, където на 06.11.2014 г. е подложен отново на оперативни интервенции с
проведено антибиотично лечение и профилактика във връзка с получените
вследствие на ПТП-то травматични увреждания. Извършената процедура представлява
прикрепване на трансплантат на краче или ламбо.
На
08.02.2016 г. отново се налага да посети специалист-ортопед, тъй като се
наблюдава оток в областта на дясното ходило и движенията са силно ограничени.
Болките
и страданията, които ищецът търпи, продължават и до днес. Травмата оказва
сериозно влияние върху ежедневното лично, семейно и професионално развитие на ищеца,
като до известна степен го е променила - има ежедневни прояви на напрегнатост,
неспокойствие, безповодна раздразнителност и избухливост. Увреденото място
често изтръпва и е абсолтно неподвижно, въпреки че ищецът ми прави опити за
раздвижване, но болките, които изпитва са непоносими. Постоянно е под
напрежение и стрес. Изпитва болка в увредената област при стъпване, като за
облекчаването й приема медикаменти. При промяна на времето - влага и
застудяване - дискомфортът се увеличава. Походката му е забавена и накуцваща.
Изморява се бързо. Тъй като дълго време бил обездвижен, за задоволяване на
ежедневните си потребности и нужди му помагали близки и приятели. Придвижвал се
с патерици. Не можел да обуе обувка и се е налагало да използва чехли.
Настроението на В. е променливо, като в повечето случаи мрачно. Постоянно е
тъжен, притеснен, стресиран и унил. За дълго време бил напълно
неработоспособен. Станал е асоциален. Има проблемен и непълноценен сън, събужда
се с чувство на умора, многократно мисловно преживява случилото се. В момента
той продължава да изпитва страх от това да се движи по улицата.
Имайки
предвид степента и интензитета на причинените неимуществени вреди, както и
обстоятелството, че същите ще бъдат търпени продължително време, поддържа, че с
оглед изискванията на закона обезщетение в размер на 80 000 /осемдесет хиляди/
лева за ищеца ми би било справедливо.
Обосновава
предявяването на пряк иск срещу застрахователя и пасивната легитимация на
ответника с обстоятелството,че автомобилът, при управлението на който виновно е
причинено ПТП-то, има сключена застраховка „ГО” в ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД,
ЕИК *********, полица № 23113002466272, валидна от 20.10.2013 г. до 19.10.2014
г., което ангажира отговорността на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК ********* за
обезщетяване на причинените вследствие на ПТП-то имуществени и неимуществени
вреди.
Сезира
съда с искане да бъде призован на съд с ответника и след като се установи, че искът е основателен, да бъде осъден ответника да
заплати обезщетение в размер на 80 000 /осемдесет хиляди/ лева на ищеца за
неимуществени вреди, настъпили вследствие причиняване на телесни увреждания при
ПТП, причинено от т. а. марка „МАН”, с д. к. № ЕН9839ВТ застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите водач
със застрахователна полица № 23113002466272, валидна от 20.10.2013 г. до
19.10.2014 год.
Моли
върху така определената като обезщетение сума да бъде присъдена и компенсаторна
лихва в размер на законната такава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от деня на увреждането
- 08.11.2013 г. до окончателното изплащане на обезщетението и направените разноски по делото, включително
адвокатско възнаграждение.
Съдът
допусна, на основание чл. 219, ал.1 ГПК участието на водача - А.Л.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, като трето лице
помагач на страната на ответника.
Препис
от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника.В срока по
чл.367 ал.1 ГПК той е упражнил правото си да подаде писмен отговор.
Застрахователно
Акционерно Дружество “ОЗК - Застраховане” АД, чрез юрк.В.М. оспорва изцяло
предявеният иск за неимуществени вреди - по основанието му и с оглед предявения
му размер, който счита за недължим и прекомерно завишен. Оспорва всички
твърдения на ищцовата страна, направени с исковата молба.
Поддържа
се в отговора,че исковете са неоснователни, необосновани и не са подкрепени с
доказателства, същите са прекомерно завишени по размер. Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във връзка с чл. 257, ал. 1 КЗ (отм.) и във връзка с чл. 45 ЗЗД, за
да възникне отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени и имуществени вреди, е необходимо да съществуват
кумулативно следните положителни предпоставки от фактическия състав на
отговорността: валиден застрахователен договор, застрахователно събитие, противоправно
поведение, вреда, причинна връзка между вредите и противоправното поведение и
вина.
В
конкретния случай ,ответникът твърди,че не са налице всички елементи на фактическия
състав на отговорността на застрахователя, поради което не следва да се ангажира
отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени и имуществени вреди от ищеца и предявените срещу ЗАД „ОЗК -
Застраховане” АД искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Ответникът
,застъпва становище, че процесният пътен инцидент не е настъпил по изключителна
вина на водача на застрахованото в ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД МПС - В.Н.П..
С
оглед принципа на непосредственост и равенство на страните в процеса, тези
факти подлежат на изрично доказване пред гражданския съд, независимо дали по
отношение на същите вече са събрани доказателства в хода на наказателното
производство. Задължителната сила на присъдата, се разпростира само по
отношение на вината, противоправното поведение на лицето, което е осъдено по
нея, не и по отношение на пострадалото лице и на другия участник в ПТП. Относно тяхната вина за ПТП, съответно принос,
може да се провежда пълно и главно доказване в гражданския процес с оглед
справедливото репариране на претърпените вреди.
Счита,
че вина за ПТП има не само водачът П., а и другият водач А., управлявал
процесната каруца,който също не е контролирал в достатъчна степен управляваното
от него ППС с животинска тяга и то така, че да може при създадена опасност по
пътя, да спре и да предотврати настъпването на ПТП.
Твърди,че
с действията си водачът А. е нарушил разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от ЗДвП,
съгласно която водачите на превозни средства с животинска тяга могат да
използват за движение разположения отдясно по посоката на движението им пътен
банкет или локално платно, ако те са годни за това и ако това не пречи на
другите участници в движението, както и разпоредбите на чл.106 от ЗДвП,
съгласно които водачите на пътни превозни средства с животинска тяга трябва
непрекъснато да направляват животните, така че да не създават пречки и
опасности за движението и да не ги оставят без надзор в обхвата на пътя.
Водачът А. с действията си е нарушил и чл. 5 ЗДвП - всеки от участниците в
движението не трябва да създава опасност за живота и здравето на другите
участници в движението и на своя собствен, не трябва да създава пречки за
движението. В конкретния случай, водачът не е упражнил достатъчен контрол върху
ППС с животинска тяга, в частност върху впрегатното животно, поради което е
довело до настъпването на процесното ПТП.
Прави възражение за съпричиняване,
изразяващо се в съзнателно качване за возене в каруца, която не е била
обезопасена и пригодена за возене на пътници, което е допринесло за
настъпването на конкретните телесни увреждания. В конкретния случай пострадали
сам е създал реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е
положил необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот.
Оспорва твърдението, че в резултат на пътно -
транспортното произшествие за ищеца са възникнали всички описани в исковата
молба като вид и характер вреди, както и оспорвам твърденията за тяхната
продължителност. Твърди, че искът в пълния му предявен размер, е неоснователен,
необоснован и не е подкрепен с доказателства, същият е прекомерно завишен по
размер.
Оспорва иска и по размер. Счита размерът на
иска за неимуществени вреди за неоснователно завишен и прекомерен, както и в
противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД по изложените
по-горе съображения.
Оспорва
твърдението на ищеца, че в следствие на процесното ПТП, търпи неимуществени
вреди, които да обуславят претендираните размери на застрахователно
обезщетение. Застъпва становище, че
обезщетение в този размер, за получените увреждания, е силно завишено.
На
отделно основание, застъпва становище,за прекомерност на искането, предвид
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалият.
На основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, счита, че размерът на обезщетението следва да
бъде намален, съобразно приноса на пострадалия.
Оспорва
твърдението за продължителността на лечебния и възстановителен период на ищеца.
Препис
от постъпилия по делото отговор е връчен на ищеца,който в срока по чл.372 ГПК е
подал допълнителна искова молба.
С
нея е оспорил изцяло така подадения от ответника отговор.
Оспорва
твърдението,че не са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността
на ответника.
Оспорва
изцяло направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
фактическа и от правна страна. Оспорва
ищецът да е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата.Позовава се
на Решение № 93/05.07.2012 г., постановено по т. д. № 373/2011 г., по описа на
ВКС, 2-ро търговско отделение и Решение постановено по т. д. № 525/2008 г, по
описа на ВКС, 2-ро търговско отделение според,които„необходимо е приносът на
увреденото лице да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването на
определени действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото
лице. Принос по смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато
пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта
и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. Следователно съпричиняване на
вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало
причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на
вредата. Сам по себе си фактът, че увреденото лице е пътувало в каруцата,
участвала в пътнотранспортното произшествие, не налага извод за допринасяне на
вредите от злополуката. Приносът на водача на каруцата А.А. за настъпването
напътнотранспортното произшествие е личен и не обосновава автоматично принос на
пътуващия в каруцата В.А.. Приемането на обратното би довело до неоснователно
накърняване на правната сфера на увреденото лице и до отговорност за чужди
действия в хипотеза, която е извън законово регламентираните. Императивната
разпоредба на ЗДвП, уреждащи правилата за движение на пътно превозно средство с
животинска тяга, не обосновава извод за допринасяне на вредите от пътуващите в
каруца лица. Характерът и съдържанието на задължението по ЗДвП предопределят
кръга на субектите, за които то се отнася. Пътуващите в пътно превозно средство
с животинска тяга лица, различни от водача, нямат задължение да следят дали
водачът е спазил разпоредбите на ЗДвП.
Оспорва
възражението, че претендираното обезщетение е прекомерно и твърди,че същото е
съобразено със съдебната практика по сходни случаи за близък период от време.
Препис от подадената допълнителна искова
молба е връчен на ответника,който е упражнил правото си да подаде допълнителен
отговор в срока по чл.373 ГПК.
С
подадения допълнителен отговор,ответникът поддържа подадения отговор на
искова молба по аргументите изложени в него.
Твърди,че направените от
него възражения се основават на трайната съдебна практика на ВКС и в подкрепа
на становището си, в хода на процеса ще ангажира доказателства, за което са
направени съответните доказателствени искания.
Относно
становището на ищеца във връзка с подадения отговор на Искова молба:
Поддържа,
наведените в отговора на исковата молба твърдения, че не са налице всички
елементи от фактическия състав, необходим за ангажиране на отговорността на
застрахователя по „Гражданска отговорност”. Подробни аргументи в тази насока са
изложени в отговора на исковата молба, поради което счита, че твърденията на
ищеца, че не е посочен конкретен елемент са абсолютно неоснователни.
Поддържа,
направеното с отговора на исковата молба, твърдение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, така, както е заявено по аргументите,
изложени в отговора.
Основание
за намаляване на обезщетението е обективното съпричиняване от пострадалия,
което е осъществяване на създадения от него специален риск в резултат на
нарушение на конкретно правило за движение или общото задължение да не се
създава опасност за себе си или за другите. Във всички случаи обаче
обезщетението се намалява въз основа на комплексна оценка, включваща всички
параметри, от които зависи вредоносния принос на пострадалия и съобразно
доказания процент на съпричиняване, във всеки конкретен случай. В този смисъл се
позовал на задължителна съдебна практика - т. 7 от ППВС № 17/1963 г. и
практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 159 от
24.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 1117/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 130 от
03.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 244/2010 г., I т. о., ТК, която съдебна
практика не е съобразена от решаващия състав в обжалваното Решение.
Поддържа
направените оспорвания в отговора на исковата молба относно размера на
предявените искове, като счита, че същите са прекомерно завишени по размер.
Навежда
довод,че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, като се отчитат редица комплексни обстоятелства. При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва съдът
да отчита и социално - икономическата обстановка в страната, обикновеният присъждан
размер на обезщетение, както и поведението на пострадалия.
Поддържа
изцяло депозирания отговор на искова молба по аргументите подробно изложени в
същия, както и всички доказателствени искания така,както са заявени.
Моли
да му бъдат присъдени направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение в размер на адвокатското такова.
При
така изложените по-горе позиции на страните в правния спор,съдът приема,че са
предявени обективно кумулативно
съединени искове-1/.Иск за заплащане на
застрахователно обезщетение с правно основание чл.226,ал.1 КЗ,вр. с
чл.52 ЗЗД и 2/Акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва за забава върху
претендираното обезщетение с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.
Не е спорно между страните,че:с влязло
в законна сила Решение №68 от 28.05.2014 год. по НАХД №113/2014 год. по описа
на РС-Козлодуй, В.Н.П., ЕГН: **********, с адрес: *** е признат за виновен,че
на 08.11.2013 год. е нарушил правилата за движение по пътищата:
-чл.
21, ал. 1 от ЗДвП - като се движил със скорост от 56 км/ч. при разрешена
такава от 50 км/ч.
-чл.
35, ал. 2 от ЗДвП - когато радиусът на завиване на пътното превозно
средство е по-голям от радиуса на завоя, завиването може да започне и от друга
част на платното за движение, като водачът не пропуснал ППС-то, движещо се от
дясната му страна;
-чл.
42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - като след подаване на сигнал, не се убедил, че има
видимост, свободен път разстояние, достатъчно за изпреварване и че може да
заеме мястото в пътната лента пред изпреварваното ППС, без да го принуждава да
намалява скоростта да изменя посоката си на движение,с което по непредпазливост
е причинил средна телесна повреда на В.И.А. ***,изразяваща се в трайно
затруднение движението на долен десен крайник,освободен е на основание чл.78а,ал.1 НК и е освободен от наказателна отговорност и му
е наложено административно наказание-глоба в размер на 1000.00 лв.,че автомобилът,
при управлението на който виновно е причинено ПТП-то, има сключена застраховка
„ГО” в ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, полица № 23113002466272,
валидна от 20.10.2013 г. до 19.10.2014 г., поради което съдът приема,че тези факти не подлежат на доказване.
Спорно между страните е:налице ли е
съпричиняване и размерът на търсеното обезщетение,ако съдът приеме,че следва да
бъде присъдено.
По доказателствената
тежест
Доказателствената тежест за ищеца е да
установи към момента на увреждането да е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност,между
прекия причинител и застрахователя,вреда-в процесния случай неимуществена и пряката причинно следствена обусловеност на
деянието с настъпилия резултат-арг.чл.154,ал.1 ГПК.
В
тежест на ответника е да докаже своите възражения-че е налице съпричиняване и
че ако се присъди обезщетение по чл.52 ЗЗД ,то в искания размер от ищеца не би
било справедливо.
В
проведеното на 13.09.2016 год. съдебно заседание ищецът чрез адв.Г. и Д.-САК,надлежно
преупълномощени от адв.С.Ч., поддържат исковата молба.Молят да бъде уважена и
претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответникът
чрез ю-т.Д.Д.,с писмено становище вх.№7326/13.09.2016 год. оспорва исковата
молба.Моли да бъдат отхвърлени,предявените с нея искове и претендира присъждане
на деловодни разноски.Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар
посочен в списъка по чл.80 ГПК.
Третото
лице помагач А.Л. А. не се явява,редовно и своевременно призован.
По
делото е допусната и изслушана съдебно-медицинска и автотехническа експертизи.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявяйки становищата на страните в
правния спор и нормативните актове регламентиращи процесните отношения,съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
На
08.11.2013 год., водачът В.Н.П. управлявал т. а. марка „МАН”, с д. к. №
ЕН9839ВТ в с. Гложене. На кръстовището на ул. „Оборище“ и ул. „Васил Коларов“
водачът нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил с превишена
скорост от 56 км/ч. в населено място и предприел извършването на маневра, без
да се убеди, че има видимост и достатъчно свободно разстояние да я осъществи,
при което реализирал ПТП. Вследствие на настъпилия удар били причинени телесни
увреждания на В.И.А., ЕГН **********.
Произшествието
е настъпило по изключителната вина на водача В.Н.П., който грубо е нарушил
правилата за движение по пътищата:
-чл.
21, ал. 1 от ЗДвП - като се движил със скорост от 56 км/ч. при разрешена
такава от 50 км/ч.
-чл.
35, ал. 2 от ЗДвП - когато радиусът на завиване на пътното превозно
средство е по-голям от радиуса на завоя, завиването може да започне и от друга
част на платното за движение, като водачът не пропуснал ППС-то, движещо се от
дясната му страна;
-чл.
42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - като след подаване на сигнал, не се убедил, че има
видимост, свободен път разстояние, достатъчно за изпреварване и че може да
заеме мястото в пътната лента пред изпреварваното ППС, без да го принуждава да
намалява скоростта да изменя посоката си на движение.
Според
установеното,В.Н.П. е имал обективна възможност да предотврати произшествието,
ако не е нарушил посочените по-горе правила за движения по пътищата.
Съгласно
влязло в сила Решение на 17.06.2014 г. по НАХД № 113/2014 г. по описа на
Районен съд - гр. Козлодуй В.Н.П. е признат за виновен в това, че на 8.11.2013
г. в с. Гложене, общ. Козлодуй, на кръстовището на ул. „Оборище“ и ул. „Васил
Коларов“, при управление на товарен автомобил марка „МАН“, д. к. № ЕН9839ВТ,
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, като
при избиране скоростта на движение превишил забраната за движение в населено
място до 50 км/ч. движейки се с 56 км/ч. , чл. 35, ал. 2 от ЗДвП, когато
радиусът на завиване на пътното превозно средство е по-голям от радиуса на
завоя, завиването може да започне от другата част на платното за движение, като
не пропуснал пътното превозно средство, движещо се от дясната му страна, чл.
42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, след подаване на сигнал не се убедил, че има видимост,
свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване и че може да заеме
мястото в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го
принуждава да намалява скоростта и да изменя посоката си на движение, с което
по непредпазливост причинил средна телесна повреда на В.И.А.-престъпление по
чл.343,ал.1,б."б",вр. с чл.342,ал.1 от НК,предл.3 и във вр. с
чл.21,ал.1,вр. с чл.35,ал.2 вр. с чл.42,ал.1,т.2 от ЗДвП.
На
основание чл.78а от НК В.Н.П. е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено адмистративно наказание"глоба" в размер на 1000 лв. и
Между
страните не се спори,че за управлявания от В.Н.П. т. а. марка „МАН”, с д. к. №
ЕН9839ВТ,е налице сключен с ответното дружество "ОЗК Застраховане"АД-София
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите водач със застрахователна полица № 23113002466272, валидна от
20.10.2013 г. до 19.10.2014 год.
Съгласно
разпоредбата на чл. 300 ГПК,влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд,който разглежда последиците от деянието относно това дали то е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.Предвид
това,настоящият състав на съда е обвързан от влязлото в сила
Решение на 17.06.2014 г. по НАХД № 113/2014
г.по описа на Районен съд-гр.Козлодуй,относно извършването на
деянието-настъпило на 08.11.2013 год.ПТП,неговата противоправност и виновността
на водача В.Н.П. ***.
По
смисъла на чл.413 НПК присъдата на наказателния съд е задлъжителна и за
застрахователя-страна по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" и е основание за ангажиране на отговорността му за
обезщетяванте на причинените в резултат на деянието неимуществени вреди.В тази
връзка е налице задължителна и актуална съдебна практика на ВКС,постановена по
реда на чл.290 ГПК/Решение №246/22.04.2010 год. по гр.д.№1029/2009 год. на
ВКС,ГК,4-то гр.о,Решение №14/04.05.2011 год. по гр.д.№1493/2009 год. на
ВКС,ГК,4-то г.о/,съгласно която присъдата ,с която първоинстанционния съд
освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно
наказание при условията на чл.78а НК,съответно решението на наказателния
съд,постановен по реда на чл.78а НК,има за гражданския съд същата задължителна
сила,както влязлата в сила присъда,съгласно чл.300 ГПК.Този въпрос е обсъден и
в ТР №5/05.04.2006 год. по т.д.№5/2005 год. по описа на ВКС,ОСГК и ОГТК,в което
е прието,че ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда,споразумение или
с налагане на административно наказание ,по силата на чл.413 НПК и чл.222 ГПК/отм./респ. чл.300 ГПК актовете
на наказателния съд са задължителни за
гражданския съд,разглеждащ иска за обезщетение на вреди от деликта.
Следва
да се отбележи,че при постановяване на решението по чл.78а НК,наказателният съд
освобождава обвиняемия от наказателна отговорност след като вече го е признал
за виновен в извършване на деянието,т.е след като съдът се е произнесъл по
въпросите:извършено ли е деянието, противоправно ли ето и виновен ли е деецът,по
които въпроси присъдата е задължителна.В този смисъл,настоящият състав , приема,че решението по чл.78а НК също попада в
приложното поле на чл.300 ГПК,още повече,че разпоредбата на чл.413,ал.2 и 3 НПК
постановява,че влезлите в сила присъди и решения на наказателния съд са задължителни за
гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието,виновен ли е деецът и
наказуеми ли деянието,като разпоредбата се прилага и за актовете на районния
съд по Глави 28 и 29 на НК.
От
заключението на извършената по делото съдебно медицинска експертиза от в.л. д-р
Ф.Й.Т.,неоспорена от страните и приета от съда като обективна ,обоснована и
компетентно дадена,се установява,че в резултат на процесното ПТП ищецът е
получил следните телесни увреждания- травматично размачкване на меките
тъкани на дясното ходило с травматична лезия на мускулните разгъвачи на първи
пръст на ходилото, за които увреждания е претърпял неколкократни оперативни
интервенции, както и кожна пластика.По механизъм уврежданията отговарят да бъдат
получени от действието на твърди тъпи предмети и добре отговарят да бъдат
получени по начин и време посочени в досъдебното производство,т.е в условията
на ПТП-прегазване на ходилото от гума,което довело до трайно затруднение на движенията на долен десен крайник на А..Този
вид травма се характеризира с продължителност и интензивност на болката към
момента на увреждането и до момента на лечението,когато болката се купира с
обезболяващи средства.Тази болка не е позволявала и безболезнено стъпване и ходене
за един продължителен период от време с развитие на щадяща походка,което е
довело до дефицит на движенията на трите стави на долен десен крайник с
развитие на уплътнение на меките тъкани на стъпалото.
Първоначално
е извършена ревизия на конквасацията на дясното ходило,отстраняване на мъртви
тъкани,шев на сухожилие и кожа.Впоследстиве е извършена и
пластика-реконструкция на кожата в областта на размачкването.Ищеца е приемал
антибиотици,антитромботични препарати,обезболяващи и превръзки.Вещото лице посочва,че
ищецът ще търпи болки и страдания,както при ежедневната си дейност и
натоварване,така и при промяна на
метереологичните условия и в бъдеще.
Прогнозата
за пълно възстановяване,зависи от характера и локализацията на увреждането и от
последващи физиотерапевтични и рехабилитационни процедури/каквито няма данни да
правени до момента/,като е възможно при такива да настъпи пълно възстановяване
на обема на движенията в колянна и тазобезрена става и частично/но не пълно/
възстановяване на обема на движенията на глезенната става.
Лечението,което
е било проведено е съответстващо на този вид травма,като неговата обща
продължителност е около три месеца,правилно и съобразено с правилата на добрата
медицинска практика.
От
заключението на извършената по делото съдебна автотехническа експертиза на
в.л.инж.К.Х.,се установява,че след прочита на тахошайбата на товарния автомобил
е видно,че скоростта на движение
непосредствено преди употребата на спирачки от водача е била около 56
км/час.Каруцата е била с животинска тяга/кон/,който преди произшествието се е подплашил,втурнал
се е по шосето в галоп и скоростта на каруцата с тичащия кон е била около 30
км/час.Пътният участък,в който е станало ПТП е населено място,където ако няма
други ограничителни знаци,максимално разрешена скорост на движение е 50
км/час,което изискване се въвежда с чл.21,ал.1 от ЗДвП.В конкретния пътен
участък максимално допустимата скорост е била 50км/час.Налице е съприкосновение
на каруцата и товарния автомобил.От техническа гледна точка,най-вероятният
механизъм на станалото ПТП е следният.Товарният автомобил се е движел в
с.Гложене по ул."Васил
Коларов" със скорост около 56 км/час в посока към
бнзиностанция"Петрол"Пред товарния автомобил се е движела каруца с
водач и пътник близо до десния край на платното за движение.Водачът на товарния
автомобил е предприел маневра изпреварване на каруцата,като е преминал от
дясната в лявата половина на платното за движение,достигнал е Т-образно
кръстовище до бензиностанция "Петрол",при което водачът му е
предприел маневра"завой на дясно",когато автомобила все още се е
намирал в лявата половина на платното за движение.За да избегне
сблъсъка,водачът на каруцата е отклонил коня в дясно,при което каруцата е
напуснала платното за движение и движейки се по неравности в тревната площ се е
преобърнала на лявата си странична част в района на кръстовището.Водачът на
товарния автомобил е спрял в района на кръстовището в момента,когато от
преобърнатата каруца са паднали на платното за движение пътници.Дясната гума на
предния мост на ремаркето преди да се установи е притиснала петата на десния
крак на единия от пътниците в каруцата,поради което водачът на товарния
автомобил е върнал автомобила назад ,за да го освободи.Ищецът е получил
нараняванията,описани в медицинските документи.
От
техническа гледна точка в процесния случай движението по пътното платно на
конската каруца е било правилно,а водачът на товарния автомобил сам се е
поставил в невъзможност да предотврати ПТП.Каруцата с конска тяга е била
пригодена за возене на двама пътника,имала е светлоотразител на щитовете отпред
и отзад и е била технически изправна.Била е пригодена и обезопасена за возене
на двама пътници.
Заключението
на вещото лице е оспорено от ответника с писмено становище с Вх.
№7326/13.09.2016 год. , чрез ю.к.Д.Д., в частта, в която изводите на вещото
лице са базирани на показания, дадени в ДП.
На
основание чл.201 ГПК, моли да се допусне изготвяне на независима тройна
експертиза, като моли вещите лица да отговорят на поставените с отговора на
исковата молба въпроси, след изслушване на допуснатия свидетел.
След
изслушване на допуснатия свидетел В.Н.П.,съдът прие,че
искането е неоснователно и го остави без уважение и прие експертизата, като обективна
,обоснована и компетентно дадена.
За
доказване на вида и интензитета на причинените му неимуществени
вреди,изразяващи се в претърпени болки и страдания,в резултат на нанесените му
от допуснатото ПТП телесни увреждания,ищецът ангажира гласни доказателства. Св.Борисов - приятел на пострадалия, установява,че
е бил на самото автопроизшествие,минал от там случайно след 2 часа.Познава В.,
тъй като живее близо до него.Видял камион и той бил до него с много смазано
ходило имало и линейка. Кракът му бил премазан.В. бил много уплашен, със
страшни болки, кървене от самата рана, самият крак бил смазан, смачкан.Закарали
го в болницата в гр.Козлодуй. Там решили, че не могат да го лекуват и го закарали
във Враца в болницата.Там ходил на свиждане и установява,че две операции
са му правили. След изписването му,вземал болкоуспокояващи лекарства, отвари си
варял да си прави компреси на крака, имал голяма рана. Раната към момента още
не е оздравяла напълно. Прави си компреси редовно. Кракът му се надува, ако
ходи един час. Може да се движи сам, но на малки разстояния. Продължава да пие
лекарства, за да не се съсирва кръвта. След като го изписали от болницата и се
прибрал у дома си, той бил в инвалиден стол, не можел да се обслужва сам. В
инвалиден стол бил около 6 месеца, след това ходил на лечение в София. Правили
му още две операции, имплантация му правили. След като се върнал от София можел
да ходи с патерици, а 2 години след това, можел да се движи без патерици. И
сега продължават оплакванията му във връзка с травмата. Продължава да търпи
болки. Не може да работи.Установява,че се е променил психически, по-изнервен е,
търси приятели да му помогнат.В. не е оздравял напълно и сега, но процесът по
лечението му, довел до това да се движи сам, макар и на къси разстояния, продължил
около 2 години. Има останали трайни белези от травмата. Отдолу на ходилото има
рана, целият му крак е син и е на дупки. В. към настоящия момент не работи, той
не може да работи, безработен е, а и според мен свидетелят няма как с тая рана
да работи. През 2-3 месеца ходи на процедури във Враца и на преглед, като
следят как зараства кракът. Според свидетелят В. е още уплашен. Той е бил под
самия камион и гумата го е притиснала. Не смее да се движи по шосе. Търпи болки
и към момента. Като повърви малко, трябва да седне, и се е оплаквал, че го боли. Той живее сам.
Няколко човека,приятели му купуват за ядене и въобще неща, от които се нуждае.
Той не обича да е длъжен на някой. Ограничил контактите си и останали няколко
човека, с които контактува.
Св.Димитров
- установява,че знае какво се случило с В., защото са приятели и че претърпял
катастрофа преди около 3 години. Знае какви са били уврежданията, защото му ходел
на свиждане в болницата във Враца. На мястото на катастрофата не е бил.При посещенията
в болницата във Враца видял, че целият му крак бил в бинт, лежал на леглото, бил
неподвижен и го боляло. В. му казал, че
камион е минал през петата му. След като го изписали от болницата, той не можел
да се обслужва сам.Свидетелят с няколко приятели му цепели дърва, палели му
камината, почиствали му. Точно в този момент той бил в инвалиден стол.Установява,че
е лекуван във Враца и след това в София.
В София му правили и пластична операция. Кракът му е подут и сега, има синини и
той търпи болки. Придвижва се, но му е трудно придвижването. Кракът му е в бинт
и когато свали бинта се вижда раната на петата. В. не работи, той и не може да
работи,според свидетеля. Преди да стане ПТП-то той бил много добър строителен
работник. Сега не е възможно да работи такава работа. Продължава да ходи на
процедури във Враца и той го съпровожда. В. казвал, че го боли. Случилото се
довело до промени в характера на В.. Той е тъжен, защото е неспособен да работи
и да може да живее нормално. Доста му е трудно,тъй като В. живее сам.
Родителите му са починали.Той не контактува с хора, защото му е трудно да
излиза. Останали трима-четирима приятели, които му помагат и той контактува с тях.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите,тъй като са логични,вътрешно непротиворечиви и кореспондират с
останалите доказателства по делото.
При
така установените факти,съдът приема следните правни изводи:
По
отношение на предявения иск по чл.226,ал.1 КЗ
Като
взе предвид събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно
установено,че застрахования водач В.Н.П.
е извършил противоправно вредоносно деяние,подробно описано в исковата
молба и допуснал пътнотранспортно произшествие с ищеца,в резултат на което по непредпазливост му причинил средни телесни
повреди,изразяващи се в травматично размачкване на меките тъкани на дясното
ходило с травматична лезия на мускулните разгъвачи на първи пръст на ходилото,
което довело до трайно затруднение на
движенията на долен десен крайник на А..Предвид това ,съдът приема че са
налице условията на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на
водача за непозволено увреждане по отношение на причинените на ищеца в резултат
на пътното произшествие неимуществени вреди.
При
това положение,щом като за управляваното от виновния за настъпване на произшествието водач МПС има сключена
застраховка"Гражданска отговорност" при ответното дружество,то при
иск,предявен против застрахователя, последният дължи заплащане на
щетите,причинени именно при това ПТП.В този смисъл,съдът приема,че са налице
основанията за ангажиране отговорността на застрахователя по
застраховка"Гражданска отговорност" и са налице предпоставките на
закона за предявяване на прекия иск по чл.226,ал.1 КЗ.Посочената разпоредба
признава в полза на пострадалото лице право на
пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента.
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226,ал.1 КЗ е необходимо
към момента на увреждането да е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка"Гражданска отговорност"между
прекия причинител на вредата и застрахователя-обстоятелство,по което страните в
правния спор не спорят.
Горните
съображения водят до извода,че в процесния случай са налице основанията на
чл.226,ал.1 вр.с чл.223,ал.1 КЗ за носене отговорност на ответника
застраховател и същият следва да обезщети вредите,претърпени от ищеца като
пряка и непосредствена последица от
поведението на застрахования водач,а също и лихвите за забава ,когато
застрахования е отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С
оглед горното,съдът приема,че предявеният иск по чл.226,ал.1 КЗ е доказан по
своето основание.
По отношение размера на обезщетението за
неимуществени вреди,съдът намира следното:Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД,обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.При определяне на обезщетнието се съобразяват характера и тежестта на вредите,тяхното проявление във
времето и цялостното неблагоприятно отражение върху пострадалото лице на
увреждащото го деяние.В процесния случай,неимуществените вреди са във формата
на болки,страдания и неудобства,понесени от ищеца като последици от нанесените
му телесни повреди.Безспорно е по делото,че ищецът е получил сериозни
увреждания,при което е претърпял страдания и които ще търпи и за в
бъдеще,доколкото за част от уврежданията е невъзможно пълно възстановяване . Следва
да се отчете и обстоятелството,че причинените увреждания са квалифицирани като
разстройство на здравето,временно опасно за живота,но са останали следи,които
са се отразили на общото състояние на ищеца.Без съмнение е в случая,че
вследствие причинените му телесни увреждания ищецът е претърпял продължителни и
немалки болки и страдания.Възможно е част от тях да са отшумели,но е факт,че
ищецът продължава да понася негативите на
извършеното спрямо него деяние,причинило му горните увреждания и
страдания.При определяне размера на обезщетението съдът отчете степента и тежестта на увреждането,което в конкретния
случай,видно от данните по делото е оставило поражения върху телесната цялост на ищеца,сравнително тежка степен и интензитет
на претърпените болки и страдания,продължителност на възстановителния
период,изживения от него стрес,емоционално разстройство и неудобства.Не без
значение е и обстоятелството,че ищецът е получил и увреждания,при които е
невъзможно пълно възстановяване.Горните обстоятелства,съобразени с общоприетия
критерий за справедливост,водят до извода,че справедливото обезщетение по чл.52 ЗЗД за нанесените телесни увреждания е в размер на 30 000 лв.,който по мнение
на настоящия състав на съда напълно съответства на степента и характера на
претърпените от ищеца болки и страдания.
По отношение
на направеното възражение за съпричиняване
на вредите
В писмения отговор е направено от страна
ответника възражение за съпричиняване, изразяващо се
в съзнателно качване за возене в каруца, която не е била обезопасена и
пригодена за возене на пътници, което е допринесло за настъпването на
конкретните телесни увреждания. В конкретния случай пострадали сам е създал
реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положил
необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот.
От
изслушаната по делото автотехническа експертиза и изявленията на вещото лице в
съдебно заседание се установява,че единствено управлението на автомобила от
водача П. е допринесло за допускане на процесното ПТП.Пострадалият е пътувал в
каруца,оборудвана за превоз на пътници,технически изправна по смисъла на закона
и в този смисъл,съдът приема,че пострадалият не е допринесъл с поведението си
за допускане на произшествието,при което
е пострадал и за настъпване на телесните
увреждания,поради което наведените от ответника възражения за наличие на
съпричиняване на вредите от пострадалото лице са неоснователни.
Предвид
гореизложеното,съдът приема,че предявеният против застрахователя иск за обезщетяване на неимуществените
вреди,настъпили в резултат на увреждането,причинено застрахования при ответника
водач,е основателен и доказан до размер от 30 000 лв.,поради което претенцията
следва да бъде уважена до този размер.В останалата част ,като недоказана следва
да се отхвърли.
По отношение на акцесорния иск по чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на лихви за забава:
Съгласно разпоредбата на чл.223,ал.2 КЗ,застрахователят по застраховка"Гражданска отговорност"отговаря и
за лихви за забава тогава,когато застрахования водач отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице.Според императивната норма на чл.84,ал.3 ЗЗД,при
задължения,произтичащи от непозволено увреждане,длъжникът изпада в забава от
деня увреждането,без да е необходимо да е поканен да заплати дължимото.Предвид
това и доколкото застрахования причинител на вредата дължи на увреденото лице
лихви за забава от деня на увреждането,то и дължимото от застрахователя
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди следва да се присъди ведно със
законната лихва от деня на увреждането.В процесния случай е неприложимо
изключението,въведено с разпоредбата на чл.268,т.10,вр.с чл.223,ал.2,изр.2 КЗ,уреждащо отговорността на застрахователя за лихвите за забава от деня на
съобщаването по чл.224,ал.1 КЗ.При предявен пряк иск по чл.226,ал.1 КЗ,с който
увреденият претендира обезщетение направо от застрахователя,няма изискване за
уведомяване,още по-малко то може да се поставя в тежест на увредения.Поради
това и с оглед императивната разпоредба на чл.84,ал.3 ЗЗД,законната лихва за забава се дължи по общото правило при
непозволено увреждане,а именно от деня на увреждането-08.11.2013 год.,в какъвто
смисъл е и постоянната практика на ВКС/Решение №6/28.01.2010 год. по
т.д.№705/2009 год. на ВКС,2-ро т.о/.Тъй като в процесния случай с исковата
молба се претендира лихва за забавата за
периода от 08.11.2013 год. до подаване на исковата молба-17.03.2016
год.,акцесорната претенция е основателна за посочения период.
Поради
уважаване на главния иск по чл.226,ал.1 КЗ,вр. с чл.52 ЗЗД,в полза на ищеца
следва да бъде присъдена и законната лихва върху присъденото
обезщетение,считано от подаване на исковата молба-17.03.2016 год. до
окончателното плащане.
По разноските
Предвид
изхода на делото и направеното от ищеца своевременно искане по чл.78,ал.1 ГПК,придружено
с договор за правна помощ ,сключен при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАДв в
полза на пълномощника на ищеца,следва да се присъди адвокатско възнаграждение
за тази съдебна инстанция,като ответното дружество следва да му заплати сумата
от 1318.50лв.,съобразно уважената част от иска.Не се налага редуцирането му по
възражението на ответника,тъй като то е в рамките на минималния размер по
Наредба №1,отговарящ на фактическата и правна сложност на делото.
На
основание чл.78 ал.2 и 3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника деловодни разноски съобразно
отхвърлената част от исковете,като при определянето му редуцира
възнаграждението от 3000 за представлявалия го в процеса юрисконсулт до размер
на сумата 1100 лв.,като отчете и факта че процесуално представителство не е
осъществено по делото и съобразно отхвърлената част от исковете следва да му
бъдат присъдени разноски в размер на 987.50
лв.-281.25 лв. възнаграждение на вещи лица и 706.25 лв. възнаграждение за ю.т.
На
основание чл.78,ал.6 вр. с чл.83,ал.1 т.4 ГПК в тежест на ответника следва да
се възложи заплащане на дължимата по делото държавна такса в размер на 1200 лв.
/по 4% върху уважения размер на исковите претенции за главница и лихва/,от
чието заплащане ищецът е освободен по силата на закона.
Мотивиран
от гореизложеното,ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА "ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"АД,ЕИК121265177
,със седалище и адрес на управление:гр.София,район Възраждане,
ул."Света София"№7,ет.5,представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. ДА
ЗАПЛАТИ на В.И.А. ,ЕГН**********,с адрес ***, чрез адв.С.Ч.,САК сумата
от 30 000.00 лв./тридесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди-средна телесна повреда и претърпени
болки и страдания,които са причинени от застрахованото при ответното дружество
МПС-товарен автомобил марка „МАН“, д. к. № ЕН9839ВТ,управляван от В.Н.П.,при
настъпилото ПТП на 08.11.2013 год.,ведно със законната лихва върху тази сума от
деня на увреждането 08.11.2013 год. до датата на предявяване на иска-17.03.2016
год.,ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба-17.03.2016
год. до окончателното й изплащане,като иска за горницата над 30 000 лв. до
пълния размер от предявените 80 000 лв.или за сумата от 50 000 лв. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"АД,ЕИК121265177 ,със седалище и адрес на
управление:гр.София,район Възраждане, ул."Света
София"№7,ет.5,представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл.78 ал.6 от ГПК на адвокат С.Ч.,САК сумата от 1318.50 лв. определена по реда
на Наредба №1/2004 год.за осъщественото от адвоката безплатно процесуално
представителство и правна защита на В.И.А.
, ЕГН**********,с адрес ***,по т.д.№30/2016 год. по описа на ВрОС и
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"АД,ЕИК121265177 ,със седалище и адрес на
управление:гр.София,район Възраждане, ул."Света
София"№7,ет.5,представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА на държавата по сметка на Врачанския окръжен
съд-сумата от 1200 лв.представляваща дължимата за производството държавна
такса върху размера на уваженият иск.
ОСЪЖДА В.И.А. , ЕГН**********,с адрес ***,на
основание чл.78 ал.3 и 8 от ГПК ДА
ЗАПЛАТИ НА "ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК121265177 ,със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Възраждане, ул."Света София"№7,
ет.5,представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. деловодни разноски съобразно
отхвърлената част от исковете в размер на сумата 987.50 лв.-281.25 лв. възнаграждение на вещи лица и 706.25 лв.
възнаграждение за ю.т.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на трето лице помагач на страната на ответника водача на МПС причинил ПТП - А.Л.А., ЕГН: **********, с адрес: ***,който
съдът допусна, на основание чл. 219, ал.1 ГПК да помага на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му
на страните и третото лице помагач.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: