Определение по дело №16953/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 32942
Дата: 6 август 2025 г. (в сила от 6 август 2025 г.)
Съдия: Кристина Николаева Костадинова
Дело: 20251110116953
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32942
гр. София, 06.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20251110116953 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК:
Образувано е по искова молба на Т. К. Л., с ЕГН: **********, чрез адв. Г.
И., срещу „Столичен автотранспорт“ ЕАД, с ЕИК: *********, с която се иска
съдът да отмени Заповед № РД-***/25.02.2025 г., издадена от директор на
предприятие поделение „Земляне“, с която на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“.
В исковата молба се твърди, че ищцата е в трудови правоотношения със
Столичен автотранспорт ЕАД, като е назначена на длъжността „Оператор
зареждане на гориво сл. № ***“.
Твърди, че със Заповед № РД-***/25.02.2025 г., връчена й на 05.03.2025
г., е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ на ищцата за следното
нарушение на трудовата дисциплина „На 11.02.2025 г. отказва да получи
дистанционно управление на бариери, с което да извършва контрол на
пропускателния режим на територията на поделение „Земляне“. С това си
действие не изпълнява Заповед № РД***/28.03.2024 г. на Директор
поделение.“, като наказанието е наложено на основание чл. 187, ал. 1, т. 7 и 10
КТ – за неизпълнение на законните разпореждания на работодателя.
Поддържа, че заповедта е незаконосъобразна на следните основания:
макар действително ищцата да е отказала да получи дистанционно за
бариерите за осъществяване на контрол на пропускателния режим на
територията на поделение „Земляне“, с отказа си ищцата не е нарушила
трудовата дисциплина, а разпорежданията на работодателя не съставляват
законни нареждания на работодателя, а представляват едностранно възлагане
на допълнителна дейност извън длъжностната характеристика на служителя,
поради което по същество водят до еднострано и непозволено изменение на
трудовия договор в частта относно възложената работа. В тази връзка
поддържа, че отказът за изпълнение на посочената работа не е нарушение на
трудовата дисциплина.
Твърди се и че осъществяването на пропускателен режим до момента на
1
издаване на разпореждането е осъществявано от професионална охранителна
фирма.
Оспорва също така заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
като немотивирана, тъй като не се описват конкретни задължения от
индивидуалния трудов договор, правилника за вътрешния трудов ред, закон
или КТД, които са нарушени от ищцата с отказа на ищцата да получи
дистанционно за бариерите и не става ясно какво конкретно задължение,
свързано с трудовата функция, е нарушено от ищцата.
Поддържа, че цитираната в оспорваната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание заповед № ***/28.03.2024 г. на директор на
поделение не е връчвана на ищцата и за нея не е възниквало задължение
да я изпълнява.
Твърди, че при налагане на наказанието работодателят е нарушил
процедурата по чл. 193 от КТ, тъй като макар работодателят да е изискал
обяснения от ищцата в дисциплинарното производство с покана, връчена на
ищцата на 19.02.2025 г. и в искането за даване на обяснения да е описано
нарушението, в поканата за даване на обяснения не е посочено, че с
твърдяното дисциплинарно наказание е нарушена Заповед № ***/28.03.2024 г.
на директор на поделение, а такива твърдения се появяват едва в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание, поради което ищцата не е имала
възможност да се защити срещу посочените твърдения, а също така дадените
от ищцата обяснения по никакъв начин не са обсъдени в заповедта за налагане
на дисциплинарноп наказание, което означава, че не са взети предвид.
На последно място разяснява, че преди да бъде възложен контрола на
достъпа на територията на поделението на охранително дружество, се е
налагало работещите на метанстанцията служители да вдигат бариера, но това
е било временно, без да са връчвани заповеди и без да е предавано
дистанционно устройство с подписване на протокол.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени и съдът да
отмени наложеното дисциплинарно наказание „забележка“.
Представени са писмени доказателства: Трудов договор № *** г.,
подписан на 15.08.2014 г.; искане за даване на обяснения от 19.02.2025 г. и
Заповед № РД-***/25.02.2025 г. за налагане на дисциплинарно наказание
„забалежка“.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „Столичен автотранспорт“ ЕАД,
чрез процесуалния му представител адв. Х.М., е депозиран писмен отговор, в
който се излагат аргументи за неоснователност на предявения иск.
Поддържа, че оспорваната от ищеца заповед за налагане на
дисциплинарно наказание е мотивирана, законосъобразна и правилна, спазена
е формата и процедурните изисквания в дисциплинарното производство,
заповедта е издадена от компетентен орган.
Твърди, че дисциплинарното нарушение е описано конкретно, точно и
ясно в оспорената от ищцата заповед за дисциплинарно наказание, а
наказанието на ищцата е наложено за конкретното нарушение, посочено в
2
процесната заповед за наказание. Твърди, че в исковата молба ищцата
признава, че към момента на налагане на дисциплинарно наказание се е
налагало работещите на метанстанцията служители да вдигат бариерата,
поради което ответникът поддържа, че посочените трудови задължения са
били приети за изпълнение и фактически са изпълнявани от самите
работници, в това число и от ищцата, поради което поддържа, че няма
незаконно възлагане на трудови задължения. Твърди, че ищцата е била длъжна
да изпълнява нарежданията на работодателя, на основание чл.120 от КТ. във
връзка с чл.187 ал.1 т., т.7 и т. 10 от КТ, както и т. 13 и т.14 и др. от
длъжностната характеристика на ищцата и възложените й за изпълнение
трудови задължения. Твърди, че наложеното дисциплинарно наказание
съответства на тежестта на извършеното нарушение, заповедта е мотивирана
и са посочени всички признаци на дисциплинарното нарушение. Оспорва
изцяло обстоятелствата посочени в исковата молба. Твърди, че претенцията на
ищеца е погасена по давност. С тези аргументи се иска претенцията на ищеца
да бъде отхвърлена.
Представят се писмени доказателства: Заповед № РД-***//25.02.2025г.
на „Столичен Автотранспорт“ ЕАД; Искане за даване на обяснения изх.
№***/19.02.2025г. на „Столичен Автотранспорт“ ЕАД; Писмено обяснение от
ищцата вх.№***/21.02.2025 г.; Заповед № РД-***/02.09.2022г. на „Столичен
Автотранспорт” ЕАД; докладна записка вх.№ ***. от инж. К.К. - Началник
служба „УРОК“; Заповед № РД***/28.03.2024 г. на Директор поделение;
длъжностна характеристика „оператор зареждане с гориво“ връчена на
ищцата на 01.01.2016г.; длъжностна характеристика „Оператор зареждане с
гориво, газостанция“, връчена на ищцата на 15.08.2014г.
Моли за допускане на разпит на двама свидетели при режим на
довеждане за установяване на обстоятелствата, във връзка с които е наложено
наказанието и за установяване на законосъобразността на оспорената заповед
за налагане на дисциплинарно наказание.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
и прецени приложимото право намери следното:
Представените от ищеца и ответника писмени доказателства следва да
бъдат приети по делото, тъй като са относими за спора.
Искането на ответника за ангажиране на гласни доказателства следва да
се уважи, като предвид изложените твърдения на ответната страна следва да
се даде възможност да ангажира един свидетел.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и редовен и
след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, то на основание чл.
140 от ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
3
задължения – правата на ищеца произтичат от налагане на дисциплинарно
наказания „забележка“ със Заповед № РД-***//25.02.2025г. на „Столичен
Автотранспорт“ ЕАД, издадена от директор на предприятие – поделение
„Земляне“, която ищцата счита за незаконосъобразна поради липса на
извършено дисциплинарно нарушение, порок при искането за даване на
обяснения по чл. 193 КТ и като немотивирана и необоснована.
- правна квалификация – предявен е конститивен иск с правно
основание по чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на
дисциплинарно наказание „забележка“.
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от
доказване – страните не спорят, че ищецът е служител на длъжност „оператор
зареждане на гориво“ към „Столичен автотранспорт“ ЕАД, както и че със
Заповед № РД-***/25.02.2025 г. й е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“.
Липсва спори и че посоченото като дисциплинарно нарушение деяние,
заради което е наложено дисциплинарното наказание – отказ на ищцата на
11.02.2025 г. да получи дистнационно за осъществяване на контрол на
пропускателния режим на територията на поделение „Земляне“ и подписване
на приемо-предавателен протокол за това – действително е осъществено от
ищцата (като спорно се явява обстоятелството дали посоченото деяние е
дисциплинарно нарушение или не, т.е. спорен е правен въпрос по оценка на
деянието като правомерно или неправомерно поведение, но твърденията по
фактите са безспорни).
Горепосочените обстоятелства са беспорни и не се нуждаят от
доказване.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
По иска по чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 1 КТ в доказателствена
тежест на ищеца е да докаже: наличието на трудово правоотношение с
ответника, както и налагане на твърдяното дисциплинарно наказание
„забележка“, предявяване на иск за оспорване на заповед за налагане на
дисциплинарно наказание в 1-месечен срок от налагане на дисциплинарното
наказание „забележка“, а също така и възраженията си срещу заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че дисциплинарното
наказание на ищеца е наложено при спазване на процесуалноправните и
материалноправните изисквания на закона за ангажиране на дисциплинарната
отговорност на ищеца за вмененото му дисциплинарно нарушение (че
заповедта е мотивирана и съобразена със законовите изисквания; че ищецът е
извършил виновно твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, както и
че наложеното му наказание е съответно на нарушението, както и че
наказанието е наложено в законоустановения 2-месечен срок от откриване на
нарушението).
- факти, за които страните не сочат доказателства – ответното
дружество не сочи доказателства на ищцата да е връчена/доведена до
4
знанието заповед № ***/28.03.2024 г.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените
документи към исковата молба и отговора на същата.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника да ангажира гласни доказателства
чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на
обстоятелствата от доказателствените искания към отговора на исковата
молба.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на
съобщението с препис от настоящото определение да посочи в писмена молба
трите имена на свидетеля си и обстоятелствата, които ще доказва с него, както
и да води поискания свидетел в насроченото открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 25.11.2025 г. от
11.10 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за
насрочване, ведно с обективирания в него доклад по делото, а на ищеца и
препис от отговора.
УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по
дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване
на настоящето определение.
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация,
могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието:
http://mediator.mjs.bg/ или към Центъра за спогодби и медиация в гр. София,
като медиацията е платена услуга.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5