НОХД 6877/2020г. – Районен съд –
Пловдив VІІІ наказателен състав
МОТИВИ
Срещу подсъдимия Х.Г.П.
е роден на ***г***, ЕГН:**********, ********, български гражданин, висше
образование, женен, неосъждан, е повдигнато обвинение
в това, че през периода от неустановена дата през месец
май 2017г. до 16.02.2018г. включително, в гр.Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и
поддържал заблуждение у Б.Н.Й. *** , като с това причинил на същия имотна вреда
в общ размер на 20 000/двадесет хиляди/лева, както следва:
- От неустановена дата през месец май 2017г. до 21.06.2017г.
включително, възбудил заблуждение у Б.Н.Й., като с това на 21.06.2017г.
причинил на същия имотна вреда в размер на 14 000/четиринадесет хиляди/ лева;
- От 22.06.2017г. до 27.07.2017г. включително, поддържал
заблуждение у Б.Н.Й., като с това на 27.07.2017г. причинил на същия имотна
вреда в размер на 4000/четири хиляди/ лева;
- От 28.07.2017г. до 16.02.2018г. включително, поддържал
заблуждение у Б.Н.Й., като с това причинил на същия имотна вреда в размер на
2000 /две хиляди/ лева, което е престъпление по чл.209,ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК
За съвместно разглеждане с
наказателния процес е предявен граждански иск от пострадалото лице Б.Н.Й. срещу подс. Хр. П. за сумата от 20000 /двадесет хиляди/
лева представляваща причинени имуществени
вреди от деянието по чл.
209, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считана от 16.02.2018
г. до окончателното й изплащане.
Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, което счита за
доказано по безспорен и категоричен начин, предлага на Съда да признае подсъдимия П. за виновен в извършването на
деянието, за което е
даден на Съд, като му
наложи наказание, съобразено с обстоятелството , че производството протича по
реда на гл.ХХVІІ, чл. 371,т.2 от НПК, а именно „ лишаване от свобода” в размер,
ориентиран около минималния , предвиден в текста на чл.209, ал.1 от НК, което да бъде намалено с една трета, както и да
бъде уважен изцяло предявения от пострадалия граждански иск като доказан по
основание и размер.
Гражданският ищец и частен – Б.Й. – чрез повереника си –
адв. С. моли Съда да уважи така предявения от него граждански изцяло ,а относно
а и размера на наказанието , коетоледва да му бъдеаложено, адв. С. се
солидаризира със становището , изразено от представителя на РП- Пловдив
Подсъдимият Х.П.
се признава за виновен в извършването на престъплението, за
което е даден на съд, съжалява за стореното.
Защитникът му - адвокат З. моли Съда,ако подзащитният й бъде признат за невиновен да му бъде наложено
наказание лишаване от свобода в минималния размер , предвиден в закона, а също
така , след прилагане на редукцията по реда чл.58а,ал.1,наказанието лиаване от
свобода да бъде ориентирано под инималния размер , предвиден от законодателя,
тъй като производството протича по реда на гл.ХХVІІ, чл. 371,т.2 от НПК. подсъдимият и неговазащита не
изразяват становище по предявения срещу П. граждански иск.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност , намира и приема за установено следното:
Подсъдимият Х.П. бил строителен
инженер по образование, със специалност „ Промишлено и гражданско
строителство“. През 2005г. същият се запознал със св.Б.Й.. По това време и
двамата работели в предприятие за транспорт и строителна механизация „ Тракия
РМ“ ЕООД в гр.Пловдив, като П. бил в проектантския отдел на посоченото
дружество. През 2017г. св.Б.Й. и синът му св.З.Й. решили да закупят земя, на
която да построят складова база с цел отдаването й под наем. По обява в
интернет харесали имот, находящ се в землището на с.Браниполе, обл.Пловдив,
местността „ Нешовица“ – имот № 030251 с
площ 2.960дка, съставляващ УПИ I-030251 – склад за промишлени стоки, канцеларски и
опаковъчни материали, съгласно ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № 1054 от 25.09.2007г.
на Кмета на Община Родопи и начин на трайно ползване – друг складов терен.
Понеже знаел, че във връзка с
професията и образованието си подсъдимият е запознат със законовата уредба,
касаеща строителството, а и предвид дългогодишното им познанство, на неустановена
дата през месец май 2017г. св.Б.Й. се срещнал с него за съвет и консултация.
Предоставил му нотариален акт на гореописания имот, който предварително бил
взел от собственика на същия. П. му казал, че трябвало да извърши проверки за евентуални
проблеми на имота, след което щял да му се обади. Няколко дни по-късно, отново
през месец май 2017г., подсъдимият се
свързал със св.Б.Й., като му казал , че след направена проверка от негова
страна установил, че статутът на имота, който е бил за промишлено строителство
– така както е описано в предоставения му нотариален акт, е отпаднал -загубил е
правната си стойност и значение, тъй като след придобиването на този статут в
законоустановения срок собственикът на имота не е реализирал строителство. Ето
защо, трябвало отново да бъде проведена процедура по промяна на статута на
имота, който бил към момента земеделска земя, за да можел св.Б.Й. да извършва
строителство в същия. П. заявил, че той можел да промени статута, като предприеме
нужните действия за тази процедура до окончателната промяна на
предназначението. Обяснил му, че е запознат със законовата уредба и реда за
смяна на предназначението на недвижими имоти, бил се занимавал с недвижими
имоти, бил абониран за списания и справочници, които съдържали публикации за
новостите в законите, наредбите и изобщо всичко във връзка с тази материя. Св.Б.Й.
повярвал на подсъдимия за това, че действително е наложително статутът на имота
отново да бъде сменен, че именно П.
можел да свърши това, за което същият гарантирал. Подсъдимият казал, че
за извършването на тази услуга от него,
св.Б.Й. следвало да му заплати общо 20 000лв. Тази сума се сторила твърде
голяма на св.Й., а от своя страна П. усетил смущението му и започнал да го
убеждава защо точно него трябвало да предпочете за промяна на статута на имота,
а не някой друг. Казал на св.Й., че неговата цена за услугата е толкова висока,
тъй като гарантирал, че работата ще бъде свършена от него както трябва. Обяснил
му, че можел да потърси и друг, който да смени статута на имота, но по този
начин рискувал протакане, чакане и главоболия. Тези негови думи накарали Й. да му се довери и да се съгласи с условията му.
След като устно се договорили помежду
си и св.Б.Й. получил уверение от самия подсъдим при проведените разговори, че
последният ще предприеме незабавни действия за промяна на предназначението на въпросния имот след
неговото закупуване, на 15.06.2015г. била реализирана сделката по
покупко-продажбата на имота. Като купувачи, респ. собственици на същия били
вписани св.Б.Й. и св.З.Й..
От своя страна подсъдимият бил наясно,
че промяна на предназначението на гореописания имот – от земеделска земя в земя
за промишлено строителство, изобщо не се налага. Знаел, че след като с Решение
№ 8/13.07.2006г. на МЗГ е било променено предназначението на имот № 130251,
находящ се в землището на с.Браниполе, обл.Пловдив, а именно на земеделска земя
за неземеделски нужди и утвърждаване на площадки и трасета за проектиране и
одобрен ПУП-ПРЗ на имот № 03251 със Заповед № 1054/25.09.2007г. на Кмета на
Община Родопи, съгласно действащото законодателството било необходимо
единствено посоченото решение да бъде потвърдено от Министерство на земеделието
и храните. Знаел, че тази процедура била просто формалност и струва
десетократно по-малко от поисканата от него сума в размер на 20 000лева за
промяна на статута, като освен наличните документи описани по-горе, следвало да
се предоставят пред МЗХ единствено скица на имота, удостоверение за поливност
на същия и вносна бележка за платена държавна такса. Въпреки, че всичко това му
било известно като човек с опит и познания в тази област, П. с цел получаване на имотна облага за себе
си, въвел в заблуждение св.Б.Й. по гореописания начин, че такава промяна в
статута се налага и че самият обвиняем ще я извърши.
Няколко дни след изповядане на сделката по покупко-продажбата на имота,
св.Б.Й. се срещнал с подсъдимия и му предоставил копие на нотариалния акт от
същата. Предварително се били разбрали обвиняемият да подготви договор за
поръчка, съгласно който той да извърши промяна в предназначението на имота
срещу възнаграждение от 20 000лева. На 21.06.2017г. П. се срещнал със св.Б. Й.
и на същата дата подписали изготвения от подсдимия Договор за поръчка, съгласно
който П. се задължавал да промени предназначението на имот № 030251 с площ
2.960дка, находящ се в землището на с.Браниполе, обл.Пловдив, а св.Б.Й. се
задължавал да заплати за посочената услуга сумата от 20 000лева за промяна
на предназначението на имота – за промишлено строителство.
Според условията на договора цената
била окончателна и включвала всички
общински и ведомствени такси, с изключение на
дължимата след приключване на процедурата такса в Министерство на
земеделието и храните за отписване на имота от земеделския фонд, която следвало
да се заплати от св.Б.Й.. В посочения Договор за поръчка било договорено
плащането да стане на няколко пъти, а
именно;
-
първата вноска - капаро в размер на
14 000лв. следвало да се плати от св.Б.Й. на подс.П. при подписване на
договора;
-
междинно разплащане в размер на
4000лв. при внасяне на проекта за разглеждане и съгласуване на ПУП в Община
Родопи;
-
окончателно разплащане в размер на
2000лв. при внасяне на документите в Министерство на земеделието и храните.
Веднага след подписване на договора, св.Б.Й. предал сумата от 14 000лв.
на подсъдимия, за което последният му издал фактура № 30/21.06.2017г. Представил
му и списък на процедурите и действията, които следвало да се извършат във
връзка с промяната на предназначението на имота, както и стойността на всяка
една от тях поотделно, а именно:
-
скица с координати – 50лв.
-
ситуационен план – 50лв.
-
регистри от АГКК – 50лв.
-
геодезическо заснемане – 550лв.
-
протокол за трасиране на ПИ – 160лв.
-
задание по чл.125 от ЗУТ – 3100лв.
-
скица проект - 500лв.
-
скица с координати – 50лв.
-
разрешение за проектиране – 60лв.
-
идентификатори за новообразувани УПИ –
120лв.
-
проект за ПУП – 3800лв.
-
трасировъчен план – 860лв.
-
удостоверение за поливност – 50лв.
-
акт за категоризация по чл.11 от ЗОЗЗ
– 140лв.
-
разрешително от ВиК – 80лв.
-
проект предложение ВиК – 400лв.
-
схема ВиК – 150лв.
-
съгласуване ВиК – 50лв.
-
разрешително ЕВН – 120лв.
-
ел.схема – 900лв.
-
съгласуване ел.схема- 400лв.
-
проект орг. на движението -920лв.
-
съгласуване проект орг. на движението
– 120лв.
-
пътна връзка – 100лв.
-
съгласуване проект пътна връзка –
60лв.
-
заключение от РИОВС- 220лв.
-
парцеларен план на трасетата – 800лв.
-
регистър на имотите през които
преминават – 120лв.
-
заключение от РЗИ – 180лв.
-
разглеждане ПУП в ЕСУТ – 50лв.
-
удостоверение за търпимост – 20лв.
-
обявяване на заповед – 150лв.
-
разходи по движение на процедурата –
5500лв.
-
внасяне и разглеждане на молба по чл.17
в МЗХ – 120лв.,
или всичко в размер на 20 000лв.
След като на 21.06.2017г. сключил горепосочения договор и заплатил
сумата от 14 00лв. на подсъдимия, св.Б.Й. започнал да се интересува какво се
случва с възложената от него поръчка. Започнал да изисква от П. информация за
движението по процедурата за промяна на предназначението на закупения от него и
сина му имот, както и да иска подсъдимият да му предоставя разходнооправдателни
документи за свършената работа. Всеки път П. го убеждавал, че всичко е наред,
процедурата била задвижена, но трябвало време за подготовка на документите.
Относно разходните документи, всеки път давал уклончиви отговори, като казвал,
че са у счетоводителя му, че още не ги е
взел. Така уверен от подсъдимия и спокоен, че договореното между тях се
изпълнява, на 27.07.2017г. св.Б.Й. му предал и сумата от 4000лв., съгласно
описаното в същия договор, за което подсъдимият му издал фактура № 32 от
27.07.2017г. На същата дата, с цел да поддържа вече създаденото у св.Б.Й.
заблуждение, че ще изпълни задълженията си по сключения Договор за поръчка, а
именно ще извърши всички действия за промяна на предназначението на закупения
от същия имот, П. представил на св.Б. 3бр. фактури за извършени плащания във
връзка с възложената му работа:
-
Фактура № 11/26.06.2017г. на стойност
3 100.00лева за изготвяне на задание по ЗУТ по договор с посочен като
изпълнител Н. *** и ЕГН: **********;
-
Фактура № 12/26.06.2017г. на стойност
3 800.00лева за проект ПУП по договор с посочен като изпълнител Н. *** и
ЕГН: ********** и
-
Фактура № 13/26.06.2017г. на стойност
860.00лева за изготвяне на трасировъчен план по договор с посочен като
изпълнител Н. *** и ЕГН: **********;
Подс.П. познавал св.Н.Л., който бил готвач по професия, тъй като през
2000г. последният го бил наел за извършване на услуга свързана с въвеждане в
експлоатация на закупена от него в с.Марково, обл.Пловдив къща. Именно от
тогава, подсъдимият разполагал с личните данни на св.Л.. Решил да посочи същия
като изпълнител на дейностите по горепосочените фактури с цел поддържане на
заблуждението у св.Б.Й., че изпълнява поетия ангажимент по договора. П. знаел,
че така посочените във фактурите дейности не са нито възложени от него самия на
св.Л., нито изпълнени от последния, респ. не са били заплатени. Въпреки това,
обяснил на св.Б.Й., че св.Лпунов бил извършил посочените във фактурите
дейности/процедури, а съответно подсъдимият му бил заплатил посочените в тях
суми за извършената работа.
Така предоставените от подс.П. фактури накарали св.Б.Й. да повярва, че
всичко върви по план съгласно договореното. Периодично разговарял с П., който
от воя страна го уверявал, че всичко е наред, но е необходимо време.
През първата половина на месец февруари 2018г. св.Б.Й. за пореден път се
свързал с П. за да го попита докъде е стигнала процедурата по смяна на
предназначението на имота. Подсъдимият му казал, че същата е към своя финал,
тъй като вече бил входирал документите в Министерство на земеделието и храните,
което било последното, което трябвало да се направи. Спазвайки условията по
договора, св.Б.Й. на 16.02.2018г. заплатил и последната част от сумата, дължима
за услугата, като предал на Х.П. сумата от 2000.00лева, за което последният му
издал фактура от 16.02.2018г. Всички предадени и посочени по-горе суми в общ
размер на 20 000лева били средства на св.Б.Й.. При направеното на 16.02.2018г.
плащане, св.Б.Й. поискал подсъдимият да му предостави входящите номера на
всички документи, които е входирал в различните институци във връзка с
промяната на статута на въпросния имот, но П. не му дал такива, а представил само
Разрешение за строеж № 109/02.04.2007г. на Община Родопи.
Действайки по описания по- горе начин подс.Х.П. не изпълнил нищо от
договореното, не предприел никакви действия от посочените по-горе в
предоставения от него на св.Б.Й. списък, не входирал документи в изпълнение на
приетата поръчка нито в Община Родопи в гр.Пловдив, нито в Министерство на
земеделието и храните.
Така получената от него сума в общ размер на 20 000лева, подсъдимият
не декларирал пред ТД на НАП гр.Пловдив като облагаем с данък доход.
След като около една година чакал подсъдимия да изпълни задълженията си
по сключения Договор за поръчка и след направени от него справки в различни
институции за това, предприел ли е Х.П. действия в посока изпълнение на
възложената му работа, св.Б.Й. разбрал, че е измамен от подсъдимия, поради
което на 25.04.2018г. подал жалба по случая в Районна прокуратура гр.Пловдив.
Било образувано и проведено настоящото наказателно производство.
Гореописаната фактическа обстановка се подкрепя изцяло както от събрания
по досъдибното производство доказателствен материал- разпити на свидетели,
относими към предмета на доказване документи и справки, така и от
самопризннието, направено от подсъдимия в съдебната фаза.
Съдът е на свощи , че с действията си подсъдимият Х.Г.П. е осъществил
както от обективна, така и от субективна страна съставомерните признаци на
деянието, инкриминирано в текста на чл. 209,ал.1,
вр. Чл.26,ал.1 от НК , тъй като в период от неустановена дата през месец май
2017г. до 16.02.2018г. включително, в гр.Пловдив, при условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал
заблуждение у Б.Н.Й. *** , като с това причинил на същия имотна вреда в общ
размер на 20 000/двадесет хиляди/лева, както следва:
- От
неустановена дата през месец май 2017г. до 21.06.2017г. включително, възбудил
заблуждение у Б.Н.Й., като с това на 21.06.2017г. причинил на същия имотна
вреда в размер на 14 000/четиринадесет хиляди/ лева;
- От
22.06.2017г. до 27.07.2017г. включително, поддържал заблуждение у Б.Н.Й., като
с това на 27.07.2017г. причинил на същия имотна вреда в размер на 4000/четири
хиляди/ лева;
- От
28.07.2017г. до 16.02.2018г. включително, поддържал заблуждение у Б.Н.Й., като
с това причинил на същия имотна вреда в размер на 2000 /две хиляди/ лева .
Сът намира , че по този начин от страна на подсъдимия са били
осъществени измамливи действия, тъй като у П. е бил налице първоначален умисъл
да не изпълни насрещните си задължения, инкорпорирани в сключения между него и
св.Б.Й. договор за поръчка.
Разграничителният критерий между обикновеното неизпълнение на договорни
отношения и наказателна измама е в субективното отношение на дееца към момента
на съвпадане на волеизявленията при сключване на сделката. При договорното
неизпълнение деецът към момента на сключване на сделката желае правомерното
развитие на облигационното правоотношение, постигането на неговия
общественополезен резултат, явяващ се изпълнението на насрещните задължения на
двете страни по правоотношението, но впоследствие по една или друга, обективна
или субективна причина не съумява да стори това. При измамата деецът още към
момента на сключването на сделката не желае постигането на правомерния
резултат, а цели само получаване на имотната облага, без да изпълни каквото и
да било, или пък в някои случаи изпълнението да е на незначителна стойност.
Деецът влиза в облигационни отношения не с цел да ги изпълни, а още в началото
той вижда в тях- метод, средство, чрез които да въведе в или да поддържа у
пострадалото лице заблуждение и по този начин да го мотивира към имуществено
разпореждане, което би се явило без правно основание. В конкретния казус
доказателства за първоначалните измамливи намерения са положените вербални усилия на подсъдимия да убеди св.Й.,
че е наложително отново да бъде променен статутът на имота и че именно той
самият е най-добрият избор за изпълнител на тази процедура (предвид познанията
му в тази материя), непредприемането на каквито и да било действия по
изпълнение на договора, последващите му действия по поддържане на вече
формираното у св.Й. заблуждение,представянето на три броя фактури с посочен
изпълнител св.Н.Л. ( който на практика не е издавал същите и не е изпълнил
посочените в тях дейности ), настойчивите му твърдения, че всичко в процедурата
е наред и че трябва да почакат, както и заявеното от него, че е входирал в МЗХ документите,
финализиращи тази процедура.
От субективна страна
престъплението е било осъществено от подс. П. при условията на пряк умисъл, тъй
като е съзнавал общественоопасния характер на стореното от него, предвиждал е и
е целял настъпването на общественоопасните последици.
При определяне вида и размера на наказанието , което следва да бъде наложено на подс. П., съобразявайки се с целите на
специалната и генералната превенции за поправянето и превъзпитаването на дееца
, както и за възпиращото и
предупредително въздействие спрямо останалите членове на обществото, Съдът счита, че най-справедливо би било да му
бъде наложено наказание „ лишаване от свобода” при прилагане разпордбите на чл.58а, ал.4 във
вр. с чл. 55 ал. 1,т.1 от НК, тъй като от дна страна
производството по настоящото дело протича по реда на чл.371,т.2 от гл. ХХVІІ НПК, а от друга, за подсъдимия П. се
явява по- благоприятна разпоредбана чл. 55,ал.1,т.1 от НК. Като наказание съответстващо на вида и
тежестта на самото престъпление/ което е с висока степен на обществена
опасност/ , и предвид изключително ниската степен на обществена опасност на
самия деец, най-справедливо би било на
подсъдимия за извършеното престъпление по чл. 209,ал.1,
вр. Чл.26,ал.1 от НК
да му бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4/четри/месеца, като на осн. чл. 66 ал. 1 от НК същото да
бъде отложено изтърпяване за срок от 3 /три/години, считан от датата на
влизанте в законна сила на настоящата присъда. Настоящасъдебна инстанция намира
, че целите и на двете посочени по- горе превенции биха се постигнали в тяхната
пълнота с отлагането от изтърпявана така наложеното наказание, тъй като от една
страна П. е с чисто съдебно минало, с отлични характистични данни, срещу него
не се водят други наказателни преследвания, а от руга същият признава
чистсърдечно и изцяло вината си, съжалява за стореното.
Така определоното наказание от две години лишаване от
свобода на основание чл. 57,ал.1,т.2, б.Б от НК следва да
се изтърпи пи първоначален „строг“ режим, предвид обстоятелството , чедеянието
, за което Алдимиров е даден на съд
е извършено при условията на повторност.
Що се касае до предявения от
пострадалия Й. граждански иск, настоящата инстанция намира , че същият бе
безспорно доказан както по основание , така и по размер, поради което
посъдимият Х.П. следва да бъде осъден да заплати на гражданския ищец Б.Н.Й., ЕГН: **********,
сумата от 20 000 лева /двадесет хиляди лева/ представляваща причинени
имуществени вреди от деянието по чл. 209, ал.
1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва,
считана от 16.02.2018 г. до окончателното й изплащане.
Подс. П. също така следва да заплати по сметка на Районен съд гр. Пловдив сумата
от 800 лева /осемстотин лева/ представляваща 4% Държавна такса върху уважения
граждански иск.
Причини за извършване на
престъплението – стремеж към лично облагодетелстване по престъпен начин.
По тези си съображения, Съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
/п/
Вярно
с оригинала!
ВК