Решение по дело №325/2022 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 192 от 04.04.2022 г., постановено по НАХД № 228 по описа за 2022 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 35-0000022/13.01.2022г. на Директора на РД „АА“ Плевен, с което на И. Д. Г. от [населено място], обл.Плевен, е наложена глоба в размер на 500лева, на основание чл.178в ал.5 от Закона за движение по пътищата, за нарушение на чл.8 ал.1 от Наредба №36/15.05.2006г. на МТ.

Срещу решението е подадена касационна жалба от И. Г., чрез адв.П. А. от ПлАК, в която са наведени доводи , че съдебният акт е неправилен и необоснован. Твърди се, че вмененото нарушение е че „в момента на проверката не мога да представя удостоверение“, а не, че не притежава валидно такова. Посочва се, че санкционната норма по чл.178в ал.5 от ЗДвП е за извършване на превози без валидно удостоверение за психологическа годност. В тази връзка се счита, че санкционната норма от ЗДвП, на която се е позовал административно-наказващият орган не може да бъде отнесена към вмененото нарушение. Посочва се, че относимата санкционна разпоредба е тази по чл.93 ал.2 от Закона за автомобилните превози. Прави се извод, че последното обосновава незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. На следващо място се счита, че не следва да притежава удостоверение за психологическа годност, съгласно изискването на чл.8 ал.1 от Наредба №36/2006г., тъй като притежава валидно свидетелство за правоуправление, издадено в страна-членка на ЕС. Позовава се на съображение 9 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 20.12.2006г., като се твърди, че фактът на издаване на свидетелство за правоуправление в страна-членка на ЕС включва и презумцията, че е психически годен да управлява МПС от съответната категория, тъй като съгласно чл.7 т.1 б.“а“ от Директивата свидетелства за управление на превозно средство се издават само на кандидати, които са взели изпит по умения и поведение и теоретичен изпит и отговарят на медицинските стандарти в съответствие с разпоредбата на приложения II и III към Директивата. Посочва се също, че съгласно чл.2 т.1 от Директивата свидетелствата за управление, издадени от държавите-членки, се признават взаимно. В заключение се твърди, че психическата годност се удостоверява от издаденото свидетелство за правоуправление от Кралство Испания, където не се издава специален документ за психическа годност, а същата се предполага, че е налице след издадено свидетелство за правоуправление. Посочва се, че изискването на чл.8 ал.1 от Наредба №36/2006г. на МТ противоречи на Директива 2006/126/ЕО. Иска се отмяна на решението на районния съд и отмяна на обжалваното наказателно постановление. Претендират се направените разноски за двете инстанции.

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

С протоколно определение от 14.06.2022г., на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК производството по делото е спряно до постановяване на решение по дело №С-227/2022г. на СЕС.

На 18.01.2024г. е постановено решение по дело № С-227/2022г. на СЕС, поради което с определение от 18.01.2024г. е възобновено производството по делото и същото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.02.2024г.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. По делото е депозирано писмено становище от адв.А., в което се прави позоваване на приетото в решението на СЕС и се иска отмяна на решението на районния съд и отмяна на НП, като се претендират разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна, поради което следва решението на районния съд да бъде отменено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея.

С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на И. Д. Г. за това, че на 27.12.2021г. около 11:00часа, в гр.Плевен, на изхода за [населено място], Индустриална зона гр.Плевен, като водач на товарен автомобил Волво ФХ42Т с рег.№[рег. номер] и полуремарке с рег.№[рег. номер], двете собственост на фирма „И. Г.-72“ ЕООД [населено място], обл.Плевен, извършва международен превоз на товар – картон от Р.Франция до Р.България с ЧМР без номер от 20.12.2021г., като в момента на проверката не може да представи удостоверение за психологическа годност на водача за извършване на обществен превоз на товари. Нарушението е квалифицирано по чл.8 ал.1 от Наредба №36/15.05.2006г. на МТ.

Срещу НП е подадена жалба в Районен съд Плевен, където на 07.02.2022г. е образувано НАХД № 20224430200228 по описа за 2022г. на съда.

Видно от книжата по въззивното дело е, че в съдебното разпореждане за насрочване на делото е посочено общо да бъдат призовани страните, без тяхното конкретизиране. Като ответник за административно-наказващия орган е призовавана Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, на която е изпратено и съобщението. Като ответник в протоколите от открити съдебни заседания на 28.02.2022г. и на 25.03.2022г. също е посочено Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. В постановеното съдебно решение не е конкретизиран ответникът, като същото е изпратено за връчване отново на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Съгласно чл.61 ал.1 от ЗАНН в редакцията обн.ДВ бр.109/2020г., в сила от 23.12.2021г., при разглеждане на делото пред районния съд се призовава наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д т.4 от ЗАНН. Т.е. при съдебни производства по обжалване на НП започнали в районните съдилища след 23.12.2021г. като ответник следва да бъде призован наказващият орган, като в конкретния случай това следва да е Директорът на РД „Автомобилна администрация“ гр.Плевен, а когато се обжалва електронен фиш /акта по чл.58д т.4/ като ответник се призовава учреждението. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №3/2023г. по т.д.№5/2022г. на ВКС и ВАС.

От изложеното по-горе от към факти се установява, че като ответник в производството е участвала Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, а не Директорът на РД „Автомобилна администрация“ гр.Плевен, който е наказващия орган. Т.е. се налага извода, че в производството пред Районен съд Плевен е участвала ненадлежна страна, с което е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което води до обезсилване на решението и връщане на делото на друг състав на РС-Плевен за ново разглеждане и произнасяне по жалбата на И. Д. Г. при съобразяване с всички изменения на ЗАНН, приложими от 23.12.2021г. за съдебните производства пред районните съдилища. При новото разглеждане на делото следва съдът да се произнесе и по направените разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 226 ал.3 от АПК.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.3 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 192 от 04.04.2022 г., постановено по НАХД № 228 по описа за 2022 г. на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Плевен при съобразяване с дадените указания.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.