О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е № 260290
гр. Пловдив, 02.03.2021 год.
Окръжен
съд Пловдив, наказателно отделение, в закрито заседание на втори март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВА БОЗЕВА
като разгледа ЧНД
№ 280/2021г. по описа на Окръжен съд Пловдив, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
243, ал.5 от НПК.
Съдът е сезиран с жалба от адв. Б.З.,
като пълномощник на В.П.М., П.Н.М. и З.Н.М. – наследници на Н.А. М. /починал/,
против Постановление на Окръжна прокуратура - Пловдив от 06.01.2021г., с което
е прекратено производството по сл.д. № 72/2019г. по описа на ОСО при Окръжна
прокуратура Пловдив, водено за престъпление по чл. 123, ал.1 от НК.
В жалбата се възразява, че
постановлението на прокурора е незаконосъобразно и необосновано, като се сочи
неизяснена фактическа обстановка. Изтъква се, че при разследването са били
констатирани редица нарушения на правилата за безопасност на труда от страна на
длъжностни лица, които са довели до смъртта на пострадалия, а изводът на
прокурора, че М. самоволно е напуснал работното си място не намирал опора в
доказателствата. Възразява се за процесуално бездействие при установяване на
отговорните лица по неспазване нормите на чл. 63 и чл. 64 от Наредба
2/22.03.2004г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи, които според жалбоподателите имат
пряко отношение към настъпилата смърт на пострадалия, както и по чие
разпореждане М. е полагал труд на друго място. Отправя се искане за отмяна на
постановлението и връщане на делото с указания относно прилагането на закона.
Жалбата е ДОПУСТИМА – подадена
при наличие на правен интерес, в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване акт.
Наказателното производство първоначално
е било водено за престъпление по чл. 134, ал.1 от НК за това, че на 09.01.2019г.
в с. М., обл. Пловдивска, поради немарливо изпълнение на занятие,
представляващо източник на повишена опасност, е причинил средна телесна повреда на Н.А. М. – престъпление по чл. 123,
ал.1 от НК. С постановление от 25.02.2019г. на ОП Пловдив досъдебното
производство е било прието за наблюдение от Окръжна прокуратура Пловдив поради
настъпила на 15.01.2019г. смърт на пострадалия.
В хода на разследването не е било
привлечено обвиняемо лице.
В обжалваното постановление
прокурорът е възприел следната фактическа обстановка: Пострадалият Н.А. М. бил
назначен на работа в „***“ ООД Пловдив с трудов договор № 10007/29.11.2018г. на
длъжност „***“. При постъпването на работа на М. бил проведен начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа, за което била издадена служебна
бележка, приложена към Протокол №5/07.02.2019г. на Комисията от ТД НОИ-Пловдив
за резултатите от извършеното разследване на злополуката. М. бил запознат с
длъжностната си характеристика и получил екземпляр от нея.
От м. ноември 2018 година
дружеството започнало изграждането на строителен обект „Селскостопанска сграда
за отглеждане на животни-крави; торохранилище-торова лагуна в с.М., местност „***“
и един от работниците, на които било възложено извършването на работа като ***
в обекта, бил именно Н.М.. Свид. С.М.Р.бил довел строителната бригада на обекта
и изпълнявал и фактически функциите на технически ръководител, за което
притежавал нужната квалификация според приложената диплома за средно образование,
независимо, че трудовият му договор на тази длъжност бил сключен на
07.01.2019г. На 08.01.2019г. инструктаж му бил извършен от управителя в
дружеството Б.Й..
На 09.01.2019г. пострадалият М.
се явил навреме на работа, бил му проведен ежедневен инструктаж. На тази дата
техническият ръководител С.Р. не дошъл на обекта, като там били само
свидетелите С.И., М.В./и двамата на длъжност ***/, както и пострадалият Н.М..
Същият ден задачата на зидарите – общи работници била да леят кофраж на щурц
над касата на една врата в сградата в източната страна на строителния обект,
работно място, което било различно от това на М.. Затова били направили нещо
като скеле, което било на около два метра височина точно пред вратата, над
която трябвало да се лее щурца. Тази работна платформа /скеле/ била изградена
от дървени греди, разположени хоризонтално и вертикално, като върху напречните
хоризонтални греди били разположени метални кофражни платна. Около 14,30 часа,
напускайки работното си място, М. отишъл именно на този строителен обект, качил
се на скелето и седнал на кофражното платно от тази работна платформа. Същият
не бил на това място, за да изпълнява конкретна задача, още по-малко възложена
му такава. Не е бил и с предпазни средства. Предвид това, че бил седнал на
платформата, пушейки цигара, бил помолен от
свид. И.да качи на скелето кофа с разтвор за зидане. Точно при
издърпването на кофата предната хоризонтална дървена греда под кофражното
платно, на която бил седнал пострадалият, се пречупила. Той паднал на земята от
скелето, като при падането си получил тежки травматични увреждания. Причината
за пречупването на гредата била наличие на чеп, разположен по ширината й. На
виковете на пострадалия и свидетелите И.и В.се отзовал свид. И.И., който
изпълнявал поръчка за обекта и по това време разтоварвал метални детайли в
друга сграда. Те огледали пострадалия М., който видимо не бил много наранен,
нямал открити рани или кръв. С негова помощ успели да го повдигнат и полека да
се придвижат до най-близкия и сравнително оживен път, граничещ с имота, където
скоро преминал автомобил. С него М. бил транспортиран до УМБАЛ „Свети Георги“
АД Пловдив, където бил приет и лекуван в КОТ. Въпреки проведеното лечение на 15.01.2019г.
Н.М. починал в болницата.
От заключението на изготвената
СМЕ на труп при огледа и аутопсията на М. били установени шоков бял дроб и
шоков бъбрек в късна фаза, остър кръвен застой в големите съдове и вътрешните
органи, петна на Тардьо плеврите и оток на белите дробове, мозъчен оток, счупване
на десните странични израстъци на 1, 2, 3, 4 и 5 поясни прешлени,
многофрагментно счупване на кръстцовата кост, разединяване на дясната
сакроилиачна става, счупване на ставната ямка на дясната хълбочна кост
/ацетабулум/, счупване на дясната пубисна кост, счупване на 8, 9 десни ребра по
лопатъчна линия, кръвонасядане на меките тъкани по задната стена на коремната
кухина и таза, кръвонасядане на задната стена на пикочния мехур, кръвонасядане
на десния бъбрек, кръвонасядане на опорака на тънкото черво и ректума,
кръвонадясане и охлузване на дясната половина на задната стена на гръдния кош,
кръвонасядане на дясната поясна област, кръвонасядане на долното половина на
предната коремна стена и вътрешната повърхност на лявото бедро и горна трета на
лявата подбедрица, кръвонасядане на лява мишница, послесмъртно охлузване на
дясна лакетна става, послесмъртно счупване на 5, 6 и 7 леви ребра до залавното
им място за гръдната кост, 3, 4 и 5 леви ребра по средна ключична линия, 3, 4 и
5 десни ребра по средна ключична линия.
Според вещото лице причината за
смъртта на Н.М. е остра дихателна недостатъчност, поради посттравматичен шок на
белите дробове, отокът на белите дробове и мозъка, острият скръвен застой в
големите съдове и вътрешни органи, както и микроскопски установените промени в
белите дробове. Посттравматичният шок на белите дробове е в следствие на
множество тежки травми в коремната кухина и тазовата област – многофрагментно
счупване на таза, счупването на десните странични израстъци на поясните
прешлени, кръвонасядане на вътрешните органи – десен бъбрек, пикочен мехур,
ректум, опорак на тънкото черво, обилното кръвонасядане и кръвопропиване на
мускулите и меки тъкани на задната стена на коремната кухина. Причината за
настъпилата смърт е в пряка
причинно-следствена връзка с претърпените при падането от високо травми.
След настъпването на злополуката
е била извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив. В
съставения Протокол №5/07.02.2019г. от НОИ, ТП Пловдив е било посочено, че от
работодателя „***“ ООД гр. П. е допуснато нарушение на чл. 19, ал.1 от ЗЗБУТ,
задължаващо работодателя да предостави на работещите или на техните представители
необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността им, както и за
мерките, които се предприемат за отстраняването, намаляването или
контролирането на тези рискове. Сочи се, че работодателят е нарушил чл. 63,
ал.1 от Наредба №2/22.03.2004г., съгласно който издигането и свалянето на и от
височина на всякакъв вид товари се извършват предимно по механизиран начин. В
протокола се сочело и нарушение на чл.64 от същата Наредба от страна на
работодателя, съгласно който работните платформи, преходните мостове и стълбите
в границите на строителната площадка се оразмеряват така, че да имат достатъчно
здравина и се обезопасяват и използват така, че да предпазят хората от падане
или от падащи предмети. Посочено било и допуснато нарушение от страна на
пострадалия на чл. 33 от ЗЗБУТ, съгласно който всеки работещ бил длъжен да се
грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността на
други лица, пряко засегнати от неговата дейност и дадените от работодателя
инструкции.
Прокурорът се мотивира, че
нарушенията на работодателя на правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд са били посочени и от изготвените първоначална и
допълнителна строително-технически експертизи. Освен това в допълнителната
техническа експертиза се сочело, че личните предпазни средства, предоставени от
работодателя, осигуряват защита и ако бяха използвани от пострадалия биха
налалили в значителна степен телесните увреждания. В заключението се сочело
също, че М. е изпълнявал работа извън обхвата на задълженията му по длъжностна
характеристика, като се е отклонил самоволно от работата си на *** и в момента
на злополуката е изпълнявал работа на „зидар“, като се е отнесъл небрежно към
изискванията по безопасност на труда.
Въз основа на така приетата в
постановлението фактическа обстановка прокурорът е заключил, че не са събрани
доказателства за извършено от конкретно лице престъпление по чл. 123, ал.1 от НК, тъй като посочените нарушения на правилата за здравословни и безопасни условия
на труд в протокола на НОИ и в експертизите не са в пряка причинно-скледствена
връзка със злополуката, в следствие на която е настъпила смъртта на
пострадалия. Допуснатите от работодателя нарушения могат според прокуратурата
да бъдат възприети като обективни условия, нямащи отношение към конкретно
предприетите от пострадалия неправомерни действия, довели до неговата смърт.
Работата на пострадалия М. не била включвала такава на изградената платформа
/скеле/ и той самоволно, без да е поискал и получил разрешение от прекия си ръководител, е напуснал работното
си място и е отишъл на друго такова,
което не му е указано с проведения ежедневен инструктаж. Прокуратурата е заключила,
че настъпилата трудова злополука с М. се дължи на неговото неправомерно
поведение, което е нарушение на чл. 33 от ЗЗБУТ. Констатираните от страна на
длъжностните лица в дружеството
нарушения не били в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
резултат, тъй като длъжностните лица /в случая техническия ръководител свид. С.Р./
не са възлагали на пострадалия работа като зидар на платформата и съответно
техническият ръководител не е бил длъжен и не е могъл да предвиди подобно
поведение на пострадалия. Наред с това, прокурорът е посочил, че
доказателствата не разкриват и да е било извършено друго престъпление от общ
характер по НК и на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК
е прекратил производството, водено за престъпление по чл. 123, ал.1 от НК.
Съдът, като се запозна с
обжалваното прокурорско постановление, с доводите в жалбата и събраните до този
момент доказателства, с оглед правомощията си по чл. 243, ал. 5 от НПК да
провери изцяло прокурорския акт, намира, че постановлението на прокурора следва
да се ОТМЕНИ поради допуснато съществено нарушение при оценката на
доказателствата, тъй като реално липсва обсъждане на събраните такива. От
съдържанието на постановлението не става ясно въз основа на кои доказателства
прокурорът е изградил възприетата от него фактология и най-вече – липсва анализ
на гласните доказателствени средства и съдържимата в тях информация, на
изключително съществените противоречия в показанията дори на едни и същи
свидетели – очевидци /напр. свид. С.И./, на противоречията в показанията на
други касателно конкретните им отношения с възлагането на ежедневните задачи на
строителите. Само пълноценният анализ на доказателствата би могъл да доведе до
обоснован извод относно наличието или липсата на съставомерно поведение на конкретни
лица и дали е налице пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на
пострадалия. Конкретно:
- Липсва не само доказателствен
анализ, но и фактическо излагане за съществено обстоятелство– на
инкриминираната дата или преди това някой възлагал ли е конкретно за този ден
какви да бъдат задачите на пострадалия М. и при положителна оценка – кое е било
това лице. В постановлението на прокуратурата този факт не се засяга. Вместо
това се акцентира на това каква е била задачата на зидаро-мазачите, въпреки, че
и по отношение на тях се премълчава кой е поставил конкретните задачи за
изпълнение. Сочи се единствено кое е лицето, което е провело ежедневния
инструктаж за здравословни и безопасни условия на труд на работниците. Но
липсват твърдения кой е поставил задачите им за деня /в частност на М./. Постановлението
страда и от липса на обсъждане на показанията на свидетелите С.И. и М.В.в тази
насока /които давани в различни моменти са изключително непоследователни и
противоречиви сами по себе си/. Не става ясно и въз основа на кои доказателства
прокурорът приема, че свид. С.И. изпълнявал длъжността зидаро-мазач, при
положение, че по делото е приобщена негова длъжностна характеристика и трудов
договор, с които е назначен на длъжността „***“ в дружеството, както и от
книгата за проведен ежедневен инструктаж е видно, че такъв му е бил проведен
именно за тази длъжност, която според първоначалните разпити на свидетеля е
изпълнявал заедно с пострадалия М..
- И в продължение на изложеното –
не става ясно от прокурорското постановление въз основа на кои доказателства
приема, че пострадалият към момента на инцидента се е отклонил от задълженията
си на ***, без това да му е било възлагано от технически ръководител, бригадир
или строителят. Всъщност именно поради това при предходното прекратяване на
производството делото е било върнато за допълнително разследване от ОС Пловдив
/по ЧНД № 432/2020 година/. Получените при допълнителния разпит на свидетелите
твърдения не само не са обсъдени от страна на прокурора, но липсва какъвто и да
било анализ кои от свидетелските показания се кредитират и поради какви
причини; не е извършено съпоставяне на отделните свидетелски твърдения по
спорния въпрос, още повече, че същите са взаимоизключващи се – например свид. С.И.
в самото начало на разследването – в разпит от 22.01.2019г. сочи, че и той като
Н.М. *** ООД и същият ден М. бил „на скелето да помага на М.“ /бел. – свид. В./,
като си бил свалил колана и каската и „ги оставил настрани до него“ /л.26,
т.1/; твърди, че С.Р. – техническият ръководител им провежда инструктажа. И в
този, и в последващия разпит от 25.04.2019г. /т.2, л.4/ свидетелят е
категоричен, че докато Н.М. е бил на скелето, до него се намирал и свид. В.–
обстоятелство, което не се споменава в последващите показания на свидетеля от
22.01.2020г. /т.1, л.136/ и от 02.09.2020г./л.99,т.2 /. Нещо повече – в тези
показания същият се определя вече като „общ работник“, какъвто бил и М. В.. А
поставянето на задачите и инструктажът твърди да ги е провеждала “дъщерята на
шефа“, а не С.Р. /едва в последния си разпит твърди, че Р.му е казвал на него
какво да върши/. И още едно различно обстоятелство – в разпита от 22.01.2020г.
категорично отрича да е подавал на Н.М. кофа с разтвор – нещо, което на два
пъти е твърдял в предходните си показания.
Липсва обсъждане в прокурорското
постановление на показанията на И.и по отношение на първоначалното му
твърдение, че на скелето М. е имал лични предпазни средства, включително колан
/които бил свалил на скелето/ и отговор дали се кредитират показанията му в
тази насока и ако да - защо на М. е бил зачислен ЛПС - колан, ако същият е имал
задължения единствено по отношение плетенето на арматурата и работното му място
е било „на земята“. Няма отговор в прокуророското постановление и на друго
обстоятелство, поради което предходен състав на ПдОС е върнал делото за
доразследване – да бъде подложено на изследване и оценка обстоятелството при
липса на материали или конкретна работа от компетентността по длъжностната
характеристика на работниците, имало ли практика ***ите да помагат на мазачите
и дали това е ставало по нечие нареждане или съгласие. Защото ако свид. И.също
е бил „***“ като М., никъде в първоначалните си показания той не обяснява какво
е правел при свид. В., а едва в дадените година по-късно вече сочи, че всъщност
бил общ работник и двамата трябвало да изливат щурца над вратата. Обсъждането
на посочените доказателствени средства би могло да доведе до яснота по основно
обстоятелство – причината, поради което М. се е намирал на скелето в работно
време. Вярно е, че още при първоначалните разпити е било пропуснато да бъдат
подробно разпитани работниците относно конкретната причина М. да се намира на
скелето и каква работа е осъществял той същият ден, а това съществено
затруднява своевременното разкриване на обективната истина, тъй като различните
твърдения на двамата работници /И.и В./ основателно биха могли да бъдат
поставени под съмнение поради възможното им повлияване от различни фактори. Но задължително
в постановлението си прокуратурата следва да даде мотивиран отговор кои
доказателства счита, че установяват възприетата фактология и защо.
- Прокурорът безкритично е
възприел заключението на строително-техническата и допълнителната експертизи,
макар заключението на експерта да не е задължително /чл. 154, ал.1 от НПК/. В
същите обаче се борави с фрази като „безспорно“, „категорично се установява“, а
оценката на доказателствата е изключително правомощие и задължение на прокурора
и съда. Експертизата се назначава, когато е необходимо да се изяснят някои
обстоятелства по делото, изискващи притежаването на специални знания от
областта на науката, изкуството или техниката. Заключението относно това, че
използваните от работника лични предпазни средства по време на злополуката
„биха намалили или избегнали в значителна степен телесните увреждания“ /л.77,
т.1 от ДСТЕ/ принципно би могло да вярно, но се поставя въпросът доколко
коректно е подобен въпрос да се задава само на вещо лице, което не се сочи да
притежава знания из областта на медицината. Заключението на експерта, че
пострадалият към момента на злополуката е изпълнявал работа на „зидар“, като се
е „отклонил от работата си на ***“ /пак там/ също е извод, който следва да се
направи след анализ на всички доказателства от прокурора, а не от вещото лице. И
не е достатъчно в постановлението да се посочи, че това се установява от
„гласните доказателства по делото“, след като както се посочи - същите са
непоследователни и по този факт. Всъщност в постановлението, с което прекратява
настоящото наказателно производство, прокурорът безкритично се е доверил на изводите
на експерта, без да изложи дължимия доказателствен анализ. Така на практика
дължимите от прокурора собствени изводи за фактически установеното въз основа
на съвкупно преценените доказателствени източници са заместени с експертните
такива.
- В обжалваното постановление липсва обосноваване дали
съоръжението, от което е паднал пострадалият, представлява скеле /платформа/ по
смисъла на Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, респективно – дали М. се е намирал „на височина“ по смисъла на
§1, т.21 от същата Наредба. Височината на скелето не е била фиксирана
своевременно в протокола за оглед, но има изготвен снимков материал към него, а
така и към протокола на служители на ТП на НОИ, от който при необходимост
техническо лице би могло при съпоставяне с височината на вече изградената врата
да изчисли и височината на скелето /единствената промяна е била закованата
скрепваща на мястото на счупената дъска/. Това би било от значение при оценка дали
са били спазени изискванията за изграждане на скелето.
- По нататък - не става ясно въз
основа на кои доказателства и защо прокурорът приема, че скелето /платформата/,
от която е паднал пострадалият, е било изградено от зидарите /и кои са те/,
нито дали е било изградено под надзор на компетентно техническо лице, нито дали
след монтажа му са били изготвени документи, удостоверяващи изправността и
техническото съответствие с нормативни изисквания /чл.89 от Наредба №2/2004г./;
респективно – извършена ли е била техническа проверка на изправността му преди
експлоатацията му в деня на инцидента. Последното, както се сочи, е било
задължение на техническия ръководител и ако прокуратурата приема, че към 09.01.2019г.
свид. С.Р. е изпълнявал подобна длъжност /изводимо от правните изводи на л. 5,
ред 3 отдолу-нагоре от постановлението на прокурора/ то се дължи отговор и на
поставения въпрос – от значение не само за преценка дали има нарушение на някоя
от посочените в постановлението /или други/ норми, но и дали поведението на
някое лица изпълва признаците от състава на чл. 123, ал.1 или 2, но и на чл.
122 от НК.
С така изготвеното постановление
на практика прокурорът не позволява да се разбере защо приема за установена
изложената от него фактология, нито да се прецени доколко коректни са правните му
изводи. Липсата на всеобхватен анализ по събраните доказателства не позволява
да се направи извод относно реализирането на елементи от фактическия състав на
чл. 123, ал.1 или на друг състав от НК.
Предвид изложеното, настоящият
състав намира, че постановлението на ОП
Пловдив за прекратяване на воденото досъдебно производство следва да се отмени,
като делото се върне на прокуратурата за изготвяне на законосъобразен и
обоснован акт, а по преценка – и извършване на допълнителни действия по
разследването. Поради което и на основание чл. 243, ал.5, т.3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Постановление
на Окръжна прокуратура - Пловдив от 06.01.2021г., с което е прекратено
производството по сл.д. № 72/2019г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура
Пловдив, водено за престъпление по чл. 123, ал.1 от НК.
ВРЪЩА
делото на Окръжна прокуратура Пловдив.
Определението подлежи на
обжалване и протест в 7-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му пред ПАС.
Препис от определението да се
изпрати на жалбоподателите на посочения съдебен адрес ***.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: