Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260090                       19.05.2023 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Стела Грозева

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 180 по описа за 2020 година.

 

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.

Ищецът Д.Р.Д., твърди, че на *** на път ***, между с. *** и с. ***, обл. ***, водачът на лек автомобил „***“ с рег. № *** – М.Д.К., поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, предизвиква ПТП, при което пострадал ищецът Д.Р.Д. – пътник в лекия автомобил. За произшествието бил съставен протокол за ПТП с пострадали лица от ***, като на виновния водач бил съставен АУАН № ***/***, възоснова на който било издадено наказателно постановление № ***/***. След инцидента ищецът бил приет в УМБАЛ „***“  ЕАД, където престоял до 26.07.2018г. Твърди, че на 30.07.2018г. бил прегледан и от съдебен лекар, като за лечението и прегледа от съдебен лекар платил сумата в размер общо на 47,40 лв. Вследствие на нанесените при инцидента увреждания ищецът изпитвал силни болки и страдания, които продължавали и до днес. Процесното произшествие рефлектирало върху социалните му контакти и общото му емоционално състояние. Твърди, че управляваният от виновния водач автомобил имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника. Позовава се чл. 380 КЗ, както и на чл.429, ал.1, т.1 КЗ. Поради това се твърди, че на *** ищецът отправил претенция до застрахователя, но последният не определил и не заплатил обезщетение по извънсъдебен ред. С оглед изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв. главница – обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП от ***, ведно със законната лихва от *** до окончателното изплащане, сумата от 47,40 лева – обезщетение за претъпените имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

Дружеството ответник „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД признава настъпването на ПТП, пътуването на ищеца в автомобила, както и наличието на договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил. Оспорват се описаните увреждания, причинната им връзка с инцидента и размера на обезщетението. Прави възражение за съпричиняване поради непоставяне от страна на ответника на предпазен колан. Оспорва дата на възникване на отговорност за законна лихва, като твърди, че застрахователят дължал лихва за забава не от датата на деликта, а след изтичане на три месеца от уведомяването му за настъпилото събитие.

Третото лице помагач Община Раковски счита иска за неоснователен, тъй като получените от пострадалия телесни увреждания се дължали изцяло на неговото поведение – непоставяне на предпазен колан. Освен това намира, че получените от него травми са повърхностни и са преминали за кратък период, поради което претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишено.

Съдът намери за установено следното:

            На *** на път ***, между с. *** и с. ***, обл. ***, настъпило пътнотранспортно произшествие с автомобил „***“ с рег. № *** управляван от М.Д.К. При него, след преминаване през дупка върху пътното платно, се спукали предна дясна и лява гуми на автомобила, водачката К. загубила управление вследствие на което превозното средство попаднало в страничната лява /по посока на движението/ канавка и се обърнал на тавана си. При това пострадали пътуващите в автомобила, сред които бил и ищецът Д. Г. Тези обстоятелства не се оспорват от страните и се установяват от представения протокол за ПТП с пострадали лица / лист 9 – 11/ и от показанията на свидетелите Д.К. и К.Т. / лист 90 и 159/. Според К. *** която шофирала се движела със скорост между 75 и 89 км.ч. като на прав участък от пътя не възприела наличието на дупката върху пътното платно, преминала през нея, без да намали скоростта, при което двете десни гуми се пръснали. Свидетелят често пътувал по направлението между *** и ***, поради което знаел за наличието на дупката, която била с много остри ръбове. Преди да успее да предупреди ***, колелата преминали през препятствието. Автомобилът се отклонил в ляво, навлязъл в крайпътната канавка – канал, след което се преобърнал по таван. Всички пътуващи в колата пострадали и получили различни наранявания, като най – леки били те при ищеца. К. поддържа, че дупката не била обозначена и трудно се забелязвала, поради което той не успял да предупреди навреме. Времето било слънчево и сухо. След произшествието на мястото пристигнал полицейски патрул, част от който бил свидетеля Т.. Последният съставил протокола констатирал преобръщането на автомобила, както и наличието на дупка върху пътя, която описал в протокола и акта за установяване на адм. нарушение / лист 11 и 12/.  Установява се, че на водачката М.К. било наложено административни наказания „***“ за извършени от нея нарушения на по чл. 179, ал.2, пр. първо ЗДвП – управление със скорост несъобразена с пътните условия, релефа, видимостта и интензивността на движението и по чл. 183, ал.1, т., пр. второ ЗДвП за това че не носи контролния талон към свидетелството за правоуправление / лист 13/.

            Установява се от събраните медицински документи / лист 100 и сл./, както и от заключението на съдебно- медицинската експертиза, че при произшествието ищецът получил следните телесни увреждания: травматичен оток в окосмената част на главата в централната теменна област; охлузвания по предната повърхност на лявото и дясно коляно; охлузване на дясната подбедрица в долната и следната трета по предно-външната му област; охлузване по горно задната повърхност на дясното рамо; травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема; контузия на гръдния кош / контузия на коремната стена/; повърхностна травма на други части от главата / други повърхностни травми в областта на тазобедрената става и бедрото/; контузия в областта на дясното седалище; контузия на главата и тялото. Тези увреждания са приничинили болка и страдание, без разстройство на здравето, като са леки по характер и интензитет / лист 182 /. Непосредствено след произшествието Д. е бил прегледан изследван и приет за наблюдение във *** на УМБАЛ „***“ ЕАД гр. ***. Според експерта възстановителният период при такива травми трае 15-20 дни, при благоприятно ход на възстановяването и липса на усложнения, каквито данни не се откриват в представените по делото документи. Вещото лице сочи, че в приетата по делото медицинска документация липсва описание на травми, които са от характер да са причинени от предпазния колан на автомобила, каквито би следвало да са налични, с оглед описания механизъм на произшествието и скоростта на автомобила /75 -80 км.ч./ - т.9 и 10 от заключението / лист 185/.

            От показанията на свидетелката Д.К., която пътувала в автомобила, като също пострадала сериозно при катастрофата, в следствие на травмите които понесъл ищецът се чествал некомфортно. Имал периодично главоболие и споделил, че когато се опитва да стане  и прави по-резки движения чувства болки в кръста. Бил уплашен за живота си вследствие на случилото се / лист 91/.

Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза при описания в свидетелските показания механизъм на настъпване на произшествието от техническа гледна точка е възможно водачът на автомобила за загуби управление поради рязкото спадане на налягането в спуканите две гуми / т.4 на заключението – лист 207/. Сочи се, че при установената от гласните доказателства скорост на автомобила, от момента, в който водачът е имал теоретична възможност да забележи дупката, той е нямал техническа възможност да спре автомобила преди мястото на удара, и да го избегне чрез безопасно спиране / т.8 на закл./. От направената справка се установява, че производителят оборудва тази марка автомобили с триточкови предпазни колани за водача и пътниците. Няма обективни данни, че към момента на настъпване на произшествието пострадалият е бил с правилно поставен предпазен колан / лист 210/.

            Не се спори по делото, че към датата на произшествието водачката лекия автомобил е имала валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в дружеството ответник. На *** ищецът подал заявление за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40000 лв., както и за 47,40 лв. - относно имуществените вреди – разходи за преглед при съдебен лекар и потребителска такса /лист 23/. По образуваната преписка по щета застрахователят постановил отказ от заплащане на обезщетение, за което уведомил ищеца /лист 43, 44/.

            Установява се, че във връзка с освидетелстването от съдебен лекар ищецът е заплатил 30 лв., а за предстоя в болница 17,40 лв. – потребителска такса / лист 20 и 21/.

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. В случая е постановен отказ от изплащане на обезщетение, поради което искът е допустим.

            Според чл. 493, ал.1 т.1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт.

            Съобразно така установените обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД, които ангажират отговорността на деликвента за вредите, причинени от деянието му.

            Налице противоправно и виновно деяние на управлявалото автомобила лице. Водачката М.К. е нарушила чл.20 ал.2 ЗДвП неизпълняваки задълженията при избиране скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Тя е била длъжна да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, при възникне опасност за движението. Дупката върху пътното плато е предвидимо препятствие на пътя. При избиране на скоростта водачът следва да съобразява освен метеорологичните условия, така и вида на пътната мрежа по която се движи и състоянието на пътното платно. Последното е наложително с оглед ноторното обстоятелство, че значителни участъци от пътната мрежа в страната, включително и първокласната имат дефекти в покритието. В случая неравността се е намирала на прав пътен участък, а водачката е била предупредена от ***, че на известно разстояние има препятствие – дупка върху платното. Следвало е да намали скоростта и се движи с повишено внимание. С оглед на местоположението на дупката, онагледено в приложения към експертизата снимков материал /лист 195/ е съществувала възможност  при по-ниска скорост и да бъде предприета безопасно маневра по заобикаляне, тъй като дефекта върху платното е разположен в близост до банкета, а платното в ляво е без дефекти. Ето защо съдът намира, че е налице нарушение на задълженията на водача. Изводът на вещото лице автоексперт, че не е съществувала техническа възможност водачката да спре преди мястото на удара, като по този начин го избегне, не променя горните изводи. Това е така, защото спирането е само една от възможните маневри за избягване на опасността.

 

            Първата претенция на ищеца е относно обезщетяване на вреди изразяващи се в болки и страдания, които нямат имуществен еквивалент. Съобразно чл.52 ЗЗД те следва да бъдат обезщетени по справедливост.

            Съдът счита, че принципът на справедливостта налага да бъдат съобразени както характера на уврежданията и засегнатото благо, така и обстоятелствата при които са настъпили вредите. В случая травмите не са тежки, като причинения от тях физически дискомфорт не е бил твърде продължителен. От друга страна обаче, следва да се има предвид, че предвид начина на стъпване на произшествието – преобръщане на автомобила извън платното е било налице животозасташаващо събитие, при което не могат да се предвидят тежестта и вида на последствията. Това винаги е свързано със сериозен стрес, като това състояние в случая е било по-продължително от физическите болки. В психиката на пострадалия се пораждат негативни последици в следствие на този стрес. Предвид тези обстоятелства съдът счита, че за справедливо възмездяване на неимуществените вреди понесени от ищеца е необходима сума в размер на 12000 лева.

            Основателно е възражението на ответника, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат вследствие на поведението на ищеца, който е пътувал без поставен предпазен колан. Според заключението на съдебния медик местоположението и характера на травмите, получени от ищеца, както и от механизма на пътно-транспортното произшествие, сочат на извод, че тялото му е политнало и се ударило в гърба на предните седалки, след което при преобръщането на автомобила глава му се е ударила в тавана му. Такъв тип увреждания не биха настъпили, ако Д. е бил с поставен предпазен колан /лист 185/. Такъв извод е изложен и от вещото лице автоексперт в т.12 на заключението му / лист 210/. Предвид така установеното съпричиняване, съдът намира, че определеното обезщетение следва, събразно чл.51, ал.2 ЗЗД да бъде намалено с ½.

            С оглед изложеното съдът намира, че обезщетението на неимуществени вреди, следва да се определи на 6000 лв., като този иск се отхвърли за разликата до претендираните 20000 лв.

            Изцяло основателена е претенцията за заплащане на имуществени вреди в размер на 47,40 лв. Тази сума представлява разходи, които са направени във връзка с болничния престой и медицинското освидетелстване на ищеца. Разходите са установени с платежни документи, поради което следва възстановени чрез обезщетяване. 

            Съгласно чл.429, ал.3 КЗ лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Заявлението на ищеца е предявено на застрахователя на ***, като от тази дата би следвало да се дължи законната лихва. Не следва да се присъжда законната лихва за периода от датата на пришествието до подаване на заявлението.

            Процесуалният представител на ищеца е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Предвид изхода от делото и съобразно чл.38, ал.2 ЗАдв следва да бъде осъден ответника да заплати на адв. Р. М. сумата 905 лв. представляваща адвокатски хонорар /лист 124/.

На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса в размер на 242 лв., както и 525 лв. разноски за експертизи заплатени от бюджета на съда.

На осн. Чл.78, ал.2 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят деловодни разноски в общ размер 1175 лв.

            Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСЪЖДА "ДЗИ Общо застраховане" ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район "Триадица", бул. Витоша №89Б, да заплати на Д.Р.Д. ЕГН ********** с адрес ***, на осн. чл. 432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, както следва: 6000 лв. /шест хиляди лева/, представляващи, обезщетение за неимуществени вреди; както и 47,40 лв. /четиридесет и седем лева и 40ст./ обезщетение за имуществени вреди, дължими по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен по полица №*** със срок на покритие от 08.05.2018г. до 07.05.2019г., които вреди са резултат от настъпило на *** на път ***, между с. *** и с. ***, обл. *** пътно-транспортно произшествие, за което е издадено наказателно постановление № *** от *** на ОДМВР ***, РУ ***, ведно със законната лихва върху главниците считано от 12.12.2018г.. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенциите в частта за присъждане обезщетение за неимуществени вреди - за разликата до претендираните 20000 лв., както за законна лихва считано от датата на произшествието - ***.

ОСЪЖДА "ДЗИ Общо застраховане" ЕАД ЕИК *********  да заплати на адв. Р.М. с личен №*** с адрес: ***, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 905 лв. /деветстотин и пет лева/ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА "ДЗИ Общо застраховане" ЕАД ЕИК ********* да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт и сметка на Пловдивския районен съд сумата 242 лв. /двеста четиридесет и два лева / - държавна такса както и 525 лв. /петстотин двадесет и пет лева/ - разноски за експертиза платени от бюджета на съда.

ОСЪЖДА Д.Р.Д. ЕГН ********** да заплати на "ДЗИ Общо застраховане" ЕАД ЕИК *********, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, сумата 1175 лв./хиляда сто седемдесет и пет лева / деловодни разноски.

 

 

Решението е постановено при участието на Община Раковски в качество на трето лице-помагач на страната на ответника.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала.

С.Г.