Р Е Ш Е Н И Е
№……../……..2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд, Варна, ШЕСТИ
КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на втори март две хиляди
двадесет и трета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ МАРИЯНА ШИРВАНЯН
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря
АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от
съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 2602 по описа на съда за две хиляди двадесет
и втора година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на заместник-кмета на община Варна, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Стела
Докова, срещу постановеното от ВРС, ХХХVІІІ състав, решение № 1294/30.09.2022 г. по н.а.х.д. № 3361/2022 г., с
което е отменено издаденото от заместник-кмета на община Варна наказателно
постановление № 100123/27.05.2022 г., с което на А. К. Е. за нарушение на чл. 47
ал. 1 от Наредба на ОбС Варна за изграждане, стопанисване, контрол и опазване
на зелената система на територията на община Варна е наложено, на основание чл.
57 ал. 1 т. 1 от същата наредба, административно наказание „глоба“ в размер на
2000 лв., изписани цифрово, при словесно изписани в скоби хиляда лева.
При оспорване изводите на
районния съд, че наказателното постановление е издадено при недоказаност на
нарушението от обективна и субективна страна и при допуснати в тази връзка съществени
административнопроизводствени нарушения се иска решението да бъде отменено и
наместо него да се постанови друго по съществото на правния спор от
касационната инстанция, с което оспореното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно
постановление да се потвърди и на община Варна да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, определено по размер по реда на ЗПП.
В съдебно заседание касаторът заместник-директор
на община Варна, редовно призован, не се
явява и не се представлява. От пълномощника му юрисконсулт Стела Докова е
подадена молба с. д. № 3030/27.02.2023 г., с която касационната жалба се
поддържа изцяло със заявените в нея искания.
Ответната по касация страна – А. К. Е., редовно
призован, не се явява, представлява се от адвокат Х.Х., който от името на
доверителя си оспорва касационната жалба като намира за съответни на данните по
делото изводите на съда, че АНО не е извършил проверка на спорните
обстоятелства, а се е доверил на актосъставителя, който е съставил АУАН въз основа
на предположения относно извършителя на административното нарушение. Споделя и
изводите на съда за допусната в НП неяснота относно размера на наложеното
административно наказание. Въз основа на това моли съда да остави в сила обжалваното решение и да
присъди на доверителя му направените в касационното производство съдебни
разноски.
Заключението на прокурора от
Окръжна прокуратура - Варна е, че обжалваното решение е правилно и следва да се
остави в сила.
След преценка на процесуалната
допустимост и основателност на касационната жалба, извършена в рамките на
касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата:
Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно
изричната разпоредба на чл. 63в ЗАНН; от процесуално легитимирано лице,
съгласно чл. 210 ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на
жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение
е получено редовно от касатора на датата 06.10.2022 г. /л. 34 от н.а.х.д. № 3361/2022
г. на ВРС/, а според поставения върху касационната жалба печат на въззивния
съд, чрез който е предявена, тя е подадена на 10.10.2022 г. С нея е сезиран
родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на обсъдените
положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на
касационното производство.
Разгледана по естеството на
изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл.
218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за неоснователна.
С обжалваното пред Районен съд –
Варна наказателно постановление № 100123/27.05.2022 г. е ангажирана
административнонаказателната отговорност на А. К. Е. по
чл. 57 ал. 1 т. 1 от Наредба на ОбС Варна за изграждане, стопанисване, контрол
и опазване на зелената система на територията на община Варна за нарушаването
на чл. 47 ал. 1 от същата наредба, обективирано в това, че на 18.11.2021 г.
около 16:50 ч. в гр. Варна на бул.
„Васил Левски“ № 68 като управител на „Металекс инвест“ ЕООД е разпоредил
отсичането на седем броя дървета от вида „липа“ без писмено разрешение на
компетентния административен орган. За това неправомерно деяние на А. К. Е. е
наложено с наказателното постановление административно наказание глоба при
цифрово изписване на размера й 2000 лв. и словесно изписване в скоби хиляда
лева.
За да отмени наказателното
постановление районният съд на първо място се е спрял на несъответствието между
цифровото и словесното изписване на размера на наложената глоба, приемайки, че
това създава неяснота относно действителната воля на АНО какво по размера си
административно наказание налага на извършителя на административното нарушение,
особено като се има предвид, че по посочения в НП чл. 57 ал. 1 т. 1 от наредбата
наказанието е предвидено в параметри от 1000 лв. до 5000 лв. Като допълнителен
аргумент съдът е приел, че по административнонаказателната преписка липсват
доказателства, че именно наказаното лице е разпоредило отсичането на дърветата
– факт, който то е оспорило и под формата на възражения срещу АУАН, поради
което наместо да пристъпи направо към издаване на наказателното постановление,
АНО е следвало да извърши преди това разследване на спорните обстоятелства.
Решението е правилно.
Констатираното в съдържанието на
наказателното постановление противоречие между цифровото и словесното изписване
на наложената на нарушителя глоба само по себе си е напълно достатъчно, за да
доведе до отмяна на наказателното постановление, защото при допуснатото
противоречие в индивидуализирането на размера на наложеното наказание не става
ясно в крайна сметка каква е била волята на АНО – да наложи на нарушителя глоба
от 2000 лв. или от 1000 лв. по чл. 57 ал. 1 т. 1 от Наредба
на ОбС Варна за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената
система на територията на община Варна.
Касационната инстанция споделя и
другия решаващ мотив на въззивния съд, довел до отмяна на наказателното
постановление. Събраните в производството пред районния съд и обсъдени в
решението гласни доказателства /показанията на свидетелите И.Б.И.,
актосъставител, и П.Я.А., работил към м. ноември 2021 г. в „Металекс инвест“ ЕООД
на длъжност шофьор/ потвърждават извода на решаващия делото съд, че наказаният А.
К. Е. е уличен в извършването на нарушение по чл. 47 ал. 1 от Наредба на ОбС
Варна за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на
територията на община Варна по-скоро по предположения на актосъставителя,
отколкото въз основа на детайлно събрана и проучена информация, чрез която
недвусмислено да се установи, че именно той е дал разпореждането за отсичане на
дърветата. Разпитана като свидетел по делото, в показанията си в с. з. на 29.09.2022
г. И. е посочила пред районния съд, че проверката на място е направена по
сигнал на гражданин, като по негови думи резитбата не е извършена от служители
на община Варна, а защото „така е наредено от шефа“. Тъй като преди това „Металекс
инвест“ ЕООД били подали в районната администрация искане за разрешение за
оформяне короните на дърветата, на което им било отказано от кмета на район
„Приморски“, и с аргумента, че на направените от подателя на сигнала снимки
имало заснет автомобил, за който при справка в базата данни на общинска полиция
се установило, че е собственост на същото дружество, И. по умозрителен път заключила,
че управителят на „Металекс инвест“ ЕООД е разпоредил незаконната сеч. Разпитан
в същото съдебно заседание, свидетелят П.Я.А. е дал показания, че през м.
ноември 2021 г. „Металекс инвест“ ЕООД е имало строителен обект на ул. „Васил Левски“
№ 68 като в деня, посочен в наказателното постановление, когато отишъл след
обяд на обекта той видял разхвърляни клони по алеята, които трябвало да бъдат
преместени, защото се очаквала доставка на строителни материали. Според
показанията на свидетеля работници на фирмата подизпълнител натоварили клоните
в управлявания от него товарен автомобил „Киа“ с цел да разчистят пътя за
доставката. Свидетелят изрично сочи, че по това време управителят А. К. Е. не е
бил там като свидетелят не е чул и Е. да дава разпореждания за отсичането на
дърветата.
При тези доказателства и като се
има предвид, че пълномощникът на посоченото за нарушител лице изрично е вписал
възражения в съставения АУАН № 005/29.11.2021 г., според които Е. не е
разпореждал отсичането на дърветата като нарушението е извършено от неизвестни
лица, АНО е бил длъжен съгласно чл. 52 ал. 4 ЗАНН да проведе разследване на
спорните обстоятелства. Още повече, че по смисъла на чл. 53 ал. 1 ЗАНН
задължителни предпоставки за издаване на наказателното постановление са безсъмнената установеност както на факта на
извършеното нарушение, така и на самоличността на лицето, което го е извършило,
и неговата вина.
Издадено при всички тези
установени и от районния съд пороци, наказателното постановление е
незаконосъобразно, поради което като го е отменил съдът е постановил правилен
съдебен акт, съобразен с правомощието му по чл. 63 ал. 3 ЗАНН в хипотезата на
т. 2 от разпоредбата.
Извършвайки, съгласно изискването
на чл. 218 ал. 2 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, служебна проверка за валидността и
допустимостта на обжалваното решение, касационната инстанция установи, че то е
постановено от надлежен състав на районния съд вследствие на сезирането му с
допустима жалба срещу подлежащ на оспорване акт на особена юрисдикция, като при
правилно конституиране на страните в процеса съдът се е произнесъл с решението по заявения пред него спорен
предмет. Поради това решението е валидно
и допустимо.
В целостта си изложеното сочи на
неоснователност на подадената от заместник-кмета на община Варна касационна
жалба, поради което оспореното с нея решение на Районен съд – Варна следва да
се остави в сила от касационната инстанция в съответствие с правомощието й по
чл. 221 ал. 2 предл. първо АПК вр. чл. 63в ЗАНН.
При този изход на спора община
Варна следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация, на основание
чл. 143 ал. 1 АПК вр. чл. 63д ал. 1 ЗАНН, направените в касационното
производство разноски в размер на заплатеното възнаграждение за адвокатска
защита от 500 лв., съгласно приложения на л. 27 от делото договор за правна
защита и съдействие. В това отношение е неоснователно направеното с молба с. д.
№ 3030/27.02.2023 г. възражение на процесуалния представител на касатора за
прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение на
пълномощника на ответника по касация, тъй като същото е съобразено с нормата на
чл. 7 ал. 2 т. 2 вр. чл. 18 ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия
адвокатски съвет.
Воден от изложеното, съдът
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1294/30.09.2022
г., постановено по н.а.х.д. № 3361/2022 г. на ВРС, ХХХVІІІ състав.
ОСЪЖДА община Варна да заплати на
А.К.Е., ЕГН **********, направените разноски в касационната инстанция в размер
на 500 /петстотин/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/